Решение № 394 от 30.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 222/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 260111 от 08.09.2021 г., постановено по т. д. № 132/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца, допълнено с решение № 1 от 02.01.2026 г., постановено по т. д. № 128/ 2022г. на Окръжен съд – Враца, е отхвърлен като неоснователен иска на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), с който се иска да се признае за установено по отношение на длъжника "Грифон Естейтс България" ЕООД (н.), с ЕИК 131406990, по отношение на синдика на "Грифон Естейтс България" ЕООД и по отношение на кредиторите на несъстоятелността съществуването на вземане, изключено от списъка на приетите вземания и включено в списъка на неприетите вземания, одобрени с определение по чл. 692 ал. 4 ТЗ № 260123 от 29.10.2020 г., постановено по т. д. № 160/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца, в размер на 267 200,60 евро с левова равностойност от 522 598,95лева и 50.00 лева разноски, представляващо част от предявено вземане от КТД АД /н./ в общ размер 6 494 457,64 лв., произтичащо от договор за банков кредит от 31.07.2008г. и анекси № 1-6, сключени между страните. Посочените решения (първоначално и допълнително) са обжалвани от ищеца в първоинстанционното производство - „Корпоративна търговска банка” АД (н.), действащ чрез своите синдици. Съответно с въззивната жалба с вх. №265460/30.09.2021 г. се обжалва решение № 260111 от 08.09.2021 г., постановено по т. д. № 132/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата от 240 882,30 евро, а с въззивната жалба с вх. №977/05.02.2026 г. се обжалва решение № 1 от 02.01.2026 г., постановено по т. д. № 128/ 2022г. на Окръжен съд – Враца, с което искът е отхвърлен за сумата от 26 318,30 евро, представляващ горницата над 240 882,30 евро до пълния предявен общ размер на вземането от 267 200,60 евро. И в двете въззивни жалби се излагат съображения, че отхвърлителните решения са неправилни, необосновани, постановени в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че незаконосъобразно първата инстанция е разгледала и уважила възражение на "Грифон Естейтс България" ЕООД (н.) за изтекла погасителна давност. Поддържа се, че това възражение не е следвало въобще да бъде разгледано, тъй като не е направено в преклузивния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК. Заявява се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че възражението е допустимо, доколкото такова възражение е било направено с възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност на „Грифон естейтс България“ ЕООД. Изтъква се, че настоящото исково производство по реда на чл. 694 ТЗ, макар и функционално свързано с производството по несъстоятелност, е самостоятелно, поради което е недопустимо да се разглежда възражение за изтекла погасителна давност, направено от ответника по реда на чл. 690 ТЗ. Посочва се, че в конкретния случай ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК, поради което правото му на възражение за изтекла погасителна давност е преклудирано, а възражението му в тази връзка, направено в производството по несъстоятелност, не може да бъде разгледано. При условията на евентуалност се твърди, че възражение за изтекла погасителна давност е и неоснователно. В тази връзка се заявява, че окръжният съд не е приложил чл. 17, ал. 3 ЗБН, съобразно която от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност всички давностни и преклузивни срокове относно права на банката спират да текат за шест месеца. Производството по несъстоятелност на банката е открито с решение на Софийски градски съд от 22.04.2015 г., поради което до 22.10.2015 г. давностните срокове по отношение на процесиите вземания са спрели да текат. От друга страна се оспорва като неправилен и извода на окръжен съд, че всички вземания, предмет на иска, се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, съгласно чл. 111, б. “б“ и „в“ от ЗЗД, тъй като освен лихви и неустойки, е предявено и вземане в размер на 2 779,89 евро за разноски по кредита, което се погасява с изтичането на общата петгодишна давност съгласно чл. 110 ЗЗД. Освен това се поддържа, че погасителната давност не е изтекла към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 13544/2019 г. по описа на СРС - 07.03.2019 г., и по отношение на останалите вземания за лихви и неустойки, тъй като тези акцесорни вземания са начислени за периода от 22.04.2015 г. до 07.03.2019 г., а пред това време по изп. д. № 2573/2015 г. по описа на ЧСИ С. Я., което впоследствие е присъединено към изп. д. № 161/2016 г. по описа на ЧСИ С. Я., са предприемани изпълнителни действия за събиране на задължения по договора за кредит. Моли се решенията да бъдат отменени, а предявения иск да бъде изцяло отхвърлен. Прави се искане да се присъдят направените пред двете съдебни инстанции разноски. В установения от закона срок, въззиваемите и ответници в първоинстанционното производство – "Грифон Естейтс България" ЕООД (н.) и синдика Р. С. Т., не са депозирали отговори на въззивните жалби. Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъде разгледани по същество. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното: Първата инстанция е сезирана с иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, предявен от "Корпоративна търговска банка" АД в несъстоятелност, с ЕИК 831184677, за признаване на установено по отношение на "Трифон Естейтс България" ЕООД в несъстоятелност, с ЕИК 131406990, и по отношение кредиторите на несъстоятелността, съществуването на вземане, изключено от списъка на приетите вземания и включено в списъка на неприетите вземания, одобрени с определение по чл. 692 ал. 4 ТЗ №260123 от 29.10.2020 г., постановено по търг. дело № 160/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца, в размер общо на 522 598,95 лв. (267 200,60 евро), представляващо част от предявено вземане от КТД АД/Н/ в общ размер 6 494 457,64лв., произтичащо от договор за банков кредит от 31.07.2008г. и анекси № 1-6 към договора, сключени между страните. В исковата молба е конкретизирана претендираната сума по пера: 170011,09 евро - просрочени лихви върху просрочена главница за периода 22.04.2015г. - 26.11.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 07.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 16292,74 евро - законна лихва върху сумата от 170011,09 евро от 07.03.2019г. до 14.02.2020г.; 78091,32 евро - неустойка върху просрочената лихва за периода 22.04.2015г.- 07.03.2019 г.; 2779,89 евро - разноски за събиране на кредита за периода 01.10.2015 г.- 17.07.2018 г. и 25,56 евро - разноски в заповедното производство. Общо изключените вземания възлизали на 267 200,60 евро или 522598,95 лв., за които суми се иска установяване на съществуването им. Ответникът "Грифон Естейтс България" ЕООД (н.) не е подал отговор на исковата молба. Преди съдебното заседание е депозирал писмена молба с изразено становище за недопустимост на предявения иск, както и за неговата неоснователност поради погасяване на вземанията по давност. Синдикът на "Грифон Естейтс България" ЕООД - Р. Т., е представил писмено становище, с което оспорва предявения иск и прави възражение, че процесните вземания са погасени по давност. Безспорно е между страните по делото, че същите на 31.07.2008 г. са сключили договор за банков кредит, с който КТБ АД е отпуснала на ответника „Грифон Естейтс България" ЕООД заем в размер на 1 300 000 евро. В последствие към договора са подписани шест анекса, с които страните са предоговорили начина на издължаване на кредита. Поради неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.12.2015 г. по ч. гр. д. №73085/2015 г. на СРС, както и заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изп. лист от 27.03.2019 г. по ч. гр. д. №13544/2019 г. на СРС. Въз основа на първия изпълнителен лист е образувано изп. дело №161 по описа на ЧСИ С. Я. за 2016г. С молба от 24.04.2019г. ищецът е поискал присъединяване към това изпълнително дело на вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изп. лист от 27.03.2019 г. по ч. гр. д. №13544/2019 г. По отношение на втората заповед за изпълнение поради постъпило възражение от страна на длъжника с разпореждане от 28.07.2020 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта. Пред СРС по ч. гр. д. № 13544/2019 г. е депозирана молба от ищеца, с която е уведомил заповедния съд, че иск против длъжника "Трифон Естейтс България" ЕООД не е предявен, тъй е открито производство по несъстоятелност на последния и на основание чл. 637, ал. 6 ТЗ е недопустимо образуването на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела. Безспорно е между страните, че с решение №22, постановено на 14.02.2020г. по т.д. №160/2019г по описа на ОС – Враца на основание чл.630 ал.2 ТЗ е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на "Грифон Естейтс България" ЕООД. С молбата от 16.03.2020 г. ищецът "Корпоративна търговска банка" АД (н.)е предявил вземанията си против ответното дружество. Видно от представения списък на приетите вземания на кредиторите на „Грифон Естейтс България" ЕООД по чл. 686 ТЗ, вземанията на ищеца са включени в него под №3 и са в общ размер от 6 494 457,64лева, произтичащи от договор за банков кредит от 1.07.2008, изп.лист от 01.12.2008 г. по ч.гр.д. №73085/2015 г. на СРС и изп.лист от 27.03.2019 г. по ч. гр. д. №13544/2019 г. на СРС. С възражение с вх. №3841/17.06.2020г, депозирано от длъжника „Грифон Естейтс България" ЕООД, същият е възразил против включването в списъка на приетите вземания на предявените от ищеца вземания, поради погасяването им по давност. От определение №260 от 29.10.2020 г., постановено по т.д. №160/2019г по описа на ОС - Враца, се установява, че Р. С. Т. - временен синдик на „Грифон Естейтс България" ЕООД е представила по делото с молба вх. №3626 от 09.06.2020 г. списък на приети вземания, предявени по чл. 685 ал.1 ТЗ, който е вписан в ТР под №20200610093738. С посоченото определение съдът по несъстоятелността е разгледал постъпилите 10 бр. възражения, сред които и възражение с вх. № 3841 от 17.06.2020г., подадено от длъжника, с което е оспорил включването в списъка на приетите вземания на вземанията на "Корпоративна търговска банка" АД (н) в размер общо на 6 494 457.64 лв., произтичащи от договор за банков кредит от 31.07.2008 г., изп. лист от 01.12.2015 г. по ч. гр. д. №73085/2015 г. на СРС и изп. лист от 27.03.2019 г. по ч. гр. д. №13544/2019 г. на СРС, включени в списъка с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Съдът е приел възражението на длъжника за недължимост на приетите вземания за частично основателно касателно вземанията, предмет на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 27.03.3019 г., издадени по ч.гр.д. № 13544/2019 г. по описа на СРС, поради липсата на доказателства за влизането на заповедта за изпълнение в сила и респективно безспорно установяване на дължимостта на вземанията, предмет на тази заповед за изпълнение, като на длъжника не е дадена възможност да заяви становище по съществуването им. По тези съображения е намалена сумата на приетите вземания по договор за банков кредит от 31.07.2008 г. със сумите, присъдени със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 27.03.2019 г., издадени по ч.гр.д. №13544/2019 г. на СРС, като в определението е посочено намаление в общ размер от 240 882,30 евро и 50 лева, представляващи деловодни разноски. С определение № 260183 от 21.06.2022 г., постановено по т. д. №160/2019г. по описа на ОС – Враца, съдът по несъстоятелността, е постановил да допуска поправка в постановеното от него по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ определение № 260123/29.10.2020 г., като в диспозитива на съдебния акт, в частта му, с която уважава възражението на длъжника „Грифон естейтс България“ ЕООД и изключва от списъка на приетите вземания предявените такива по заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 27.03.2019 г., издадени по гр. д. №13544/2019г. по описа на СРС, вместо вписаната сума на общ размер на вземанията от „240 882,30 евро“ да се чете сумата „267 200,60 евро“. Определението е окончателно. В първоинстанционното производство е приета съдебно – счетоводна експертиза, заключението на която не е оспорено от страните. Съгласно заключението на вещото лице в счетоводството на КТБ АД е отразено на 11.08.2008 г., че ищецът е превел по сметка с титуляр "Грифон Естейтс България" ЕООД сумата от 1 300 000 евро. В счетоводството на ответника в оборотната ведомост по сметка 152 е отразено задължение в размер на 1 300 000 евро по договор за кредит от 31.07.2008 г. Според вещото лице кредитът е изцяло усвоен от „Грифон Естейтс България" ЕООД, като подробно са посочени датите и размера на използването на средствата. В периода от 01.01.2011 г. до 31.03.2014 г. са осчетоводени изплатени задължения за лихви по сметка 620. На 15.10.2019 г. задълженията за главница в размер на 2 542 579 лева е отписано. Вещото лице е установило още, че в счетоводството на ищеца са отразени плащания по договора за кредит в общ размер от 839 625,52 евро с левова равностойност от 1 642 164,78 лева (829 796,84 евро - договорна лихва и 9 828,68 евро - наказателна лихва за просрочена главница). В счетоводството на „Грифон Естейтс България" ЕООД за периода от 01.01.2011 г. до 31.03.2014 г. са осчетоводени разходи за лихви в размер на 469 869,70 евро. Според вещото лице задълженията на „Грифон Естейтс България" ЕООД към КТБ АД по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 27.03.2019 г. към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 07.03.2019 г. е в размер на 250 882,30 евро (с левова равностойност 490 68,12 лева) и 50 лева - разноски, а към датата на изготвяне на заключението в размер на 288 568,11 евро (с левова равностойност 564 390,16 лева) и 50 лева разноски. С решение на дружеството едноличен собственик на капитала на длъжника от 15.10.2019 г. е решено да се отпишат в счетоводството му поради погасяване по давност на сумите, конкретизирани в заключението. Въззивният съд кредитира съдебно-счетоводната експертиза, тъй като е изготвена след преценка на всички относими документи, като е отговорила обосновано на поставените въпроси. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното: Процесният положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ е предявен от легитимиран ищец и срещу легитимиран ответник в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ. Определението, поставено по реда на чл. 692 ТЗ, е обявено в търговския регистър на 30.10.2020 г., а исковата молба е постъпила в съда на 13.11.2020 г. В разглеждания случай безспорно се установява, че заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК от 27.03.2019 г. не е влязла в сила. На ищеца - кредитор с разпореждане от заповедния съд е указано, че може да предяви иска за установяване съществуването на вземанията, присъдени със заповедта за изпълнение, тъй като от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Установителен иск по реда на чл. 422 ГПК не е предявен, поради откриването на производство по несъстоятелност на „Грифон Естейтс България" ЕООД, с ЕИК 131406990. Предвид изложеното в настоящото производство следва да бъде изследвана дължимостта на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 27.03.2019 г. по ч. гр. д. №13544/2019 г. по описа на СРС. Положителният установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ е обусловен от развилия се спор по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ относно конкретно вземане на кредитор, като предметът на исковото производство съвпада с този на производството по възраженията по делото за несъстоятелност (решение № 185/10.12.2014 г. по т. д. № 3199/2013 г. на ВКС, І т. о.). Предпоставка за предявяване на иска е подадено възражение по чл. 690 ТЗ. Законодателят не е предвидил ограничения относно допустимите оспорвания на прието вземане, а с добавянето на изр. 2 на чл. 690, ал. 2 ТЗ (ДВ бр. 66/2023 г.) изрично е уточнил, с оглед на създадената съдебна практика до този момент, че предмет на възражението могат да бъдат основанието, размерът, обезпечението или привилегията на вземането. С предявения положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ кредиторът оспорва приетото за основателно възражение за погасяване на вземането му по давност, като влязлото в сила решение по иска има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност – чл. 694, ал. 8 ТЗ. Главни страни в производството по установителния иск за съществуване на вземането са страните по материалното правоотношение – кредиторът с изключеното от списъка вземане и длъжникът. Синдикът участва в производствата по чл. 694, ал. 1-3 ТЗ в защита интересите на кредиторите и на длъжника, като задължителното му конституиране съгласно чл. 694, ал. 4 ТЗ е израз на правомощието по чл. 658, ал. 1, т. 10 ТЗ по издирване и уточняване на кредиторите на длъжника с оглед целта на предявените искове за разрешаване на спорове във връзка с установяване на кредиторите на несъстоятелността (мотивите по т. 2 на ТР № 2/2018 г. от 13.07.2020 г. на ОСТК на ВКС), както и за създаване на гаранции срещу симулативност на водените процеси. Синдикът не е нито подпомагаща страна, нито задължителен необходим другар, а особен вид страна, сходна с процесуалното положение на прокурора в гражданския процес – чл. 26, ал. 3 ГПК (решение № 125/04.07.2017 г. по т. д. № 2591/2016 г. на ВКС, І т. о.) и като такъв разполага с всички процесуални права на страните в производството по чл. 694 ТЗ с изключение на тези, които са обусловени от материалното правоотношение или представляват разпореждане с предмета на делото. С оглед на изложеното неправилно е становището на въззивника, че синдикът не е легитимиран за прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане в производство по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ. В разглеждания случай неправилно и необосновано е и възражението на въззивника, че възражението на "Грифон Естейтс България" ЕООД (н.) за погасяване по давност на процесните вземания е преклудирано. По категоричен начин се установява, че такова възражение е релевирано от "Грифон Естейтс България" ЕООД (н.) още в негово възражение по чл. 690, ал.1 ТЗ с вх. № 3841 от 17.06.2020 г. пред съда по несъстоятелността в проведеното производството по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ. Действително настоящото исково производство по реда на чл. 694 ТЗ, макар и функционално свързано с производството по несъстоятелност, е самостоятелно. Неговата самостоятелност не означава обаче, че е недопустимо да се разглежда възражение за изтекла погасителна давност, направено от ответника по реда на чл. 690 ТЗ, което се поддържа от него и в настоящото исково производство. В тази насока и според въззивния съд обстоятелството, че в конкретния случай ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК, не е преклудирало процесуалното му право на възражение за изтекла погасителна давност. Както беше вече посочено, такова възражение е обективирано много преди да изтече срокът за отговор на ответника, още на 17.06.2020 г., поради което няма как да бъде преклудирано в настоящото производство и следва да бъде разгледано по същество. Безспорно е, че проценото вземане, което се претендира от ищеца, включва следните суми: 170011,09 евро - просрочени лихви върху просрочена главница за периода 22.04.2015г. - 26.11.2015г.; 16292,74 евро - законна лихва върху сумата от 170011,09 евро от 07.03.2019 г. до 14.02.2020 г.; 78091,32 евро - неустойка върху просрочената лихва (в размер на 170011,09 евро) за периода 22.04.2015г.- 07.03.2019 г.; 2779,89 евро - разноски за събиране на задълженията по кредита за периода 01.10.2015 г. - 17.07.2018 г. и 25,56 евро - разноски в заповедното производство. Това вземане е предмет на отделна заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 27.03.2019 г., издадени по ч. гр. д. №13544/2019г по описа на СРС. Поради това давностните срокове за процесното вземане, не могат да бъде прекъсвани с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.12.2015 г. по ч. гр. д. №73085/2015 г. на СРС, както и чрез извършени изпълнителни действия по образуваното въз основа на тях изпълнително дело №161 по описа на ЧСИ С. Я. за 2016 г. до 27.03.2019 г. Ясно е, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.12.2015 г. касаят различно вземане на "Корпоративна търговска банка" АД, макар и произтичащо от процесния договор за банков кредит и анексите към него. В тази насока неоснователни са възраженията на въззивника, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.12.2015 г., както и извършвани изпълнителни действия по образуваното въз основа на него изпълнително дело №161 по описа на ЧСИ С. Я. за 2016 г. са прекъсвали до 27.03.2019 г. погасителната давност за процесното вземане. Не случайно, с м о л б а от 24.04.2019 г. ищецът е поискал присъединяване към това изпълнително дело на вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изп. лист от 27.03.2019 г. по ч. гр. д. №13544/2019 г. Основателно е възражението, че всички суми, от които е формирано процесното вземане, са били погасени по давност към 27.03.2019 г. Основаната сума, от която се формира процесното вземане, е 170011,09 евро за просрочени договорни (възнаградителни) лихви върху просрочена главница за периода 22.04.2015г. - 26.11.2015г. Тази сума има значението на главно вземане по смисъла на чл. 119 ЗЗД спрямо останалите допълнителни вземания, предмет на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 27.03.2019 г., а именно 16292,74 евро - законна лихва върху сумата от 170011,09 евро от 07.03.2019 г. до 14.02.2020 г.; 78091,32 евро - неустойка върху просрочената лихва (в размер на 170011,09 евро) за периода 22.04.2015г.- 07.03.2019 г.; 2779,89 евро - разноски за събиране на задълженията по кредита за периода 01.10.2015 г. - 17.07.2018 г. и 25,56 евро - разноски в заповедното производство. Ето защо ако е погасено по давност главната сума в случая в размер на 170011,09 евро, то съгласно чл. 119 ЗЗД ще бъдат погасени по давност и всички останали суми, които са свързани с нея и зависят от дължимостта й. Погасителният давностен срок за сумата от 170011,09 евро, която представлява сбор от договорна (възнаградителна лихва) върху просрочена главница за периода 22.04.2015г. - 26.11.2015г., е тригодишен съгласно чл. 111, т. „в" ЗЗД. Няма данни след 26.11.2015 г. до 27.03.2019 г. този тригодишен давностен срок да е бил спиран или прекъсван съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, респективно съгласно други специални разпоредби. Поради това може с категоричност да се заключи, че главното вземане за сумата от 170011,09 евро е било погасено съгласно чл. 111, т. „в" ЗЗД по давност към датата на издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за нея - 27.03.2019 г. Действително съгласно чл. 17, ал. 3 ЗБН от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност всички давностни и преклузивни срокове относно права на ищеца "Корпоративна търговска банка" АД (н.) са спери да текат за шест месеца. Производството по несъстоятелност на "Корпоративна търговска банка" АД е открито с решение на Софийски градски съд от 22.04.2015 г., поради което до 22.10.2015 г. давностните срокове по отношение на процесиите вземания са били спрели да текат. Това обстоятелството обаче не се отразява на изтеклата тригодишна погасителна давност по отношение на процесното вземане след 22.10.2015 г. Както обосновано е посочил първоинстанционният съд погасителната давност за сумата от 170011,09 евро (договорна лихва за периода 22.04.2015 г. - 26.11.2015 г.) е изтекла на 26.11.2018 г., а заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е депозирано след тази дата - на 07.03.2019 г. Към този момент, както и към момента на издаване на заповедта за изпълнение, главното вземане е погасено по давност. Предвид погасяването по давност на главното вземане за договорна лихви за периода от 22.05.2015 г. до 26.11.2015 г. и съгласно чл. 119 ЗЗД следва да се приемат за погасени по давност и всички останали допълнителни вземания (16292,74 евро - законна лихва върху сумата от 170011,09 евро от 07.03.2019 г. до 14.02.2020 г.; 78091,32 евро - неустойка върху просрочената лихва (в размер на 170011,09 евро) за периода 22.04.2015г.- 07.03.2019 г.; 2779,89 евро - разноски за събиране на задълженията по кредита за периода 01.10.2015 г. - 17.07.2018 г. и 25,56 евро - разноски в заповедното производство), независимо от това, че за част от тези допълнителни вземания давността не е била изтекла към м. март 2019 г. Неоснователно е възражението на въззивника, че вземането за разноски за събиране на главната дължима сума не е допълнително по смисъла на чл. 119 ЗЗД и затова не следва да се счита за погасено по давност. Дали едно вземане е гласно или допълнително съгласно чл. 119 ЗЗД се преценява във всеки конкретен случай въз основа на това дали дължимостта на допълнителното вземане се обуславя от дължимостта на главното такова. В случая дължимостта на вземането за разноски се обуславя от дължимостта на главното вземане за договорна лихва. Ако последната не се дължи, това означава липсва основание за дължмост и на сторени разноски за нейното събиране. При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и изложените правни съображения, настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че предявеният иск е неоснователен. Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважена, а обжалваното решение да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемото дружество се дължат разноски. В случая обаче от тази страна не са представени доказателства за извършването на съдебни разноски, нито е представен списък по чл. 80 ГПК, поради което въззивният съд не следва да й присъжда такива. Държавната такса в производството по чл. 694 ТЗ не се внася предварително и при възлагането й се държи сметка за изхода от спора. Поради неоснователността на въззивната жалба дължимата държавна такса за производството пред настоящата инстанция, определена според цената на иска и правилото на чл. 694, ал. 7 ТЗ, възлизаща на 1336 евро, следва да се възложи на дружеството – въззивник. Воден от изложеното, Апелативен съд – София