Решение № 25 от 30.1.2026 г. на Районен съд - Панагюрище по дело № 40/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на А. П. К. с ЕГН •••••••••• против наказателно постановление № 92/15.03.2024 г. на директора на РДГ–Пазарджик, с което за нарушение на чл. 209 от Закона за горите (ЗГ) и на основание чл. 268, ал.1, т.1 от ЗГ му е наложена глоба в размер от 1000 (хиляда) лева. В жалбата се иска да се отмени наказателното постановление като се сочи, че е незаконосъобразно и необосновано, постановено при непълнота на доказателствата, при наличие на съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява адв.Р. И. от ШАК - надлежно упълномощен. Не се сочат нови доказателства. Процесуалният представител на наказващия орган гл.юриск. Й.Х надлежно упълномощен иска да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно. Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните причини: Атакуваното НП подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Представиха се писмени доказателства относно спазването на преклузивния 14 дневен срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН, поради което съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Същата съдържа изискуемите от закона реквизити и е подадена от лице, посочено в НП като нарушител. Производството пред Панагюрския РС е редовно образувано. След преценка на събраните по делото доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 28.06.2023 г., свидетелят Г. П на длъжност главен специалист горски инспектор в РДГ–Пазарджик в присъствието на С. Ш. - горски инспектор в РДГ-Пазарджик направили проверка във връзка с подаден сигнал на тел. «112» за извършваща се съмнителна сеч и извоз на дървесина в отдел 241, подотдел «З», находящ се в м.Фетенци, общ.Панагюрище. В хода на проверката установили, че се извършва законна сеч и всички вече изсечени и натоварени дърва били маркирани с КГМ на жалбоподателя. Към момента на проверката жалбоподателя отсъствал от обекта. В хода на проверката контролните органи забелязали, че КГМ на жалбоподателя се намирал в багажник на лек автомобил Опел «Астра», който се намирал на место и бил управляван от П М. Горните обстоятелства ги усъмнили, че жалбоподателя е преотстъпил КГМ на друг, поради което извикали на место полиция, която пък от своя страна ангажирала ОСГ, която извършила оглед на местпроизшествие, респективно било образувано досъдебно производство №129/2023г. по описа на РУ - Панагюрище. В хода на ДСП не били събрани доказателства за извършено престъпление по см. на НК, поради което с Постановление от 16.01.2024г. на прокурор Б.П от РП – Пазарджик, същото било прекратено. В прекратителния акт прокурора постановил след влизане в сила на съдебния акт - цялата АНП, ведно с ДП да се изпрати на РДГ – Пазарджик за евентуална административна отговорнст от виновните лица. Във връзка с горното бил съставен АУАН №92/22.02.2024г., серия НОО с бланков № 001435, против жалбоподателя. В него като нарушение е записано, че А. П. К. като собственик на контролна марка серия Б № 4680 на 28.06.2023 г. в отдел 241, подотдел «З», находящ се в м.Фетенци, общ.Панагюрище е преотстъпил контролна си марка серия Б № 4680. Правната квалификация на нарушението в акта е по чл. 209 от Закона за горите. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не са били направени писмени възражения по акта. На 15.03.2024 г. административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 92/15.03.2024г. при идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация на нарушението. На основание чл. 268, ал.1, т.1 от ЗГ на жалбоподателя К. е наложена глоба в размер на 1000 ( хиляда) лева. В хода на съдебното следствие съдът разпита в качеството на свидетел актосъставителя П и св.Ч. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като ги намира за безпристрастни и последователни, въпреки, че се намират в административна подчиненост с АНО. Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от писмените и гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство. Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните правни изводи: На първо място и двата акта са издадени от материално компетентни органи (по аргумент на Заповед № РД-49-199 от 16.09.2011 г. на лист № 12 от делото, допълнително споразумение към трудов договор за актосъставителя) по реда и във форма предвидени в ЗАНН и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В настоящия случай, съдът намира, че е била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, досежно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Това процесуално нарушение е било допуснато още при съставянето на акта, тъй като разпоредбата на чл. 42, т.4 от ЗАНН поставя изискване към актосъставителя при съставянето на акта да даде описание на нарушението и да посочи обстоятелствата, при които то е извършено. В настоящия случай, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 209 от Закона за горите, забраняващ преотстъпването на контролните горски марки и на производствените марки на други лица. От обективна страна, преотстъпването на КГМ и на ПМ представлява предоставянето на марката на друго лице. Това следва и от разпоредбата на чл. 56 и чл. 58 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии в сила от 07.02.2012 г. Пак от разпоредбите на чл. 56 и чл. 58 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. следва, че под преотстъпване законодателят е имал предвид не само факта на физическото предоставяне на КГМ и на ПМ на друго лице, а наред с това и използването й от това друго лице в отсъствието и контрола на нейния притежател. При съставянето на акта актосъставителят е имал възможност и е следвало да посочи в съставения на лицето акт, по отношение на което е преотстъпена КГМ от жалбоподателя К.. Като не е сторил това актосъставителят е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като е този пропуск довел до непълно описание на нарушението и не посочване на всички обстоятелства, при които то е извършено – нарушение на чл. 42, т.4 от ЗАНН. Това процесуално нарушение е било повторено и в наказателното постановление в нарушение на нормата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. От друга страна, изследвайки материалноправната законосъобразност на наказателното постановление, съдът намира, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства, не се установява по безспорен начин извършване на административно нарушение по чл. 209 от ЗГ от жалбоподателя. Преотстъпването на контролната горска марка, като бе посочено по-горе, предполага предоставянето й на друго лице и използването й от това лице в отсъствието на нейния притежател и без осъществяван контрол от последния. Дори и да се приеме, че жалбоподателят К. е предоставил контролната горска марка серия Б № 4680 на лицето П М каквито констатации не се съдържат в акта и в наказателното постановление, то по никакъв начин не се установява П М да се е възползвал от контролната горска марка или пък да си е служил с нея. Предвид изложеното, съдът намира, че издаденото против А. П. К. с ЕГН •••••••••• наказателно постановление, като процесуално и материално незаконосъобразно, следва да бъде отменено. Жалбоподателят претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са в размер на 400 лева и са платени авансово, видно от договора за правна помощ на л.7 в делото. С оглед изхода на делото, направените разноски от жалбоподателя следва да се присъдят в тежест на РДГ Пазарджик. Възражение за прекомерност от страна на РДГ Пазарджик не е направено. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 предложение трето от ЗАНН, Панагюрски районен съд,