Решение № 20 от 21.1.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 23/2026 г.

за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл.32, ал.1 във вр. с чл.16 от ЗПИИРКОРНФС . Делото е образувано по изпратено от Федерална република Германия Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение № 5.3269.254449.0, постановено на 05.06.2025 г. от Stadt Bielefeld – Der Oberbürgermeisterq Niederwall 23, 320.313, 33597 Bielefeld, Федерална република Германия, влязло в сила на 15.07.2025 г., с което е наложена финансова санкция общо в размер на 128,50 /сто двадесет и осем евро и петдесет евроцента/ евро на българския гражданин З. М. И., ЕГН ••••••••••, за извършено от него административно нарушение съгласно чл. 41, ал. 1, в съвукпност с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.4 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat) на Федерална република Германия. На 18.04.2025 г. в 18:14 часа в извъннаселено място Bielefeld,BAB 2, bei Km 329,415, linke Spur, засегнатото лице И. е превишил допустимата максимална скорост с 24 км/час с лек автомобил с рег. № ................М, като при разрешена максимална скорост 100 км/час същият е управлявал превозното средство с установена скорост 124 км/час (след приспадане на допустимите отклонения). В съдебно заседание представятилят на Окръжна прокуратура – Ловеч – зам. окръжният прокурор Ц. П. счита, че са налице условията на българския закон за признаване на решението на австрийските власти, с което е наложена финансовата санкция спрямо засегнатото лице, като счита, че са налице основанията на чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС. Засегнатото лице З. М. И., редовно призован, не се явява, като същият е представил писмени доказателства за извършено пълно плащане на наложената му финансова санкция – Разписка № 0100028209683895/19.01.2026 г. от „Изи Пей“ (л. 9 от делото). Ловешкият окръжен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид становището на страните, приема за установено следното: Засегнатото лице З. М. И. е роден на 27.01.1974 г., с последен известен адрес: гр. Луковит, ул. Т. № 17, ЕГН ••••••••••. По делото е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение № 5.3269.254449.0, постановено на 05.06.2025 г. от Stadt Bielefeld – Der Oberbürgermeister, Niederwall 23, 320.313, 33597 Bielefeld, Федерална република Германия, влязло в сила на 15.07.2025 г., с което на българския гражданин З. М. И., ЕГН •••••••••• е наложена финансова санкция общо в размер на 128,50 (сто двадесет и осем евро и петдесет евроцента) евро, за извършено от него административно нарушение съгласно чл. 41, ал. 1, в съвукпност с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.4 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat) на Федерална република Германия, за това че на 18.04.2025 г. в 18:14 часа в извъннаселено място Bielefeld, BAB 2, bei Km 329,415, linke Spur, засегнатото лице И. е превишил допустимата максимална скорост с 24 км/час с лек автомобил с рег. № ................М, като при разрешена максимална скорост 100 км/час същият е управлявал превозното средство с установена скорост 124 км/час (след приспадане на допустимите отклонения). Съдът приема, че в настоящия казус е налице годно изпълнително основание – решение за налагане на финансова санкция, придружено с Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС. Въз основа на решението за налагане на финансова санкция, постановено от Федерална република Германия, влязло в сила на 15.07.2025 г., засегнатото лице е осъдено да заплати общо сумата в размер на 128,50 (сто двадесет и осем евро и петдесет евроцента) евро, като в удостоверението изрично е посочено, че основанието за налагане на санкцията е пътнотрансротно нарушение, което се санкционира съгласно чл. 41, ал. 1, в съвукпност с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.4 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat) на Федерална република Германия. Деянието, за което е наложена финансова санкция, чието признаване се иска, се изразява в пътнотранспортно нарушение на територията на Федерална република Германия, за това че засегнатото лице е превишило допустимата максимална скорост с 24 км/час с лек автомобил с рег. № ................М, в извъннаселено място Bielefeld, BAB 2, bei Km 329,415, linke Spur, като при разрешена максимална скорост 100 км/час същият е управлявал превозното средство с установена скорост 124 км/час (след приспадане на допустимите отклонения). Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, не се изисква двойна наказуемост за деяния, които представляват поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата. Финансовата санкция, чието признаване се иска от Федерална република Германия е наложена на засегнатото лице З. М. И. за извършено от него административно пътнотранспортно нарушение, което се санкционира съгласно чл. 41, ал. 1, в съвукпност с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.4 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat) на Федерална република Германия. Извършеното от засегнатото лице нарушение се е изразило в поведение, с което е нарушил правилата за движение по пътищата, съгласно даденото в удостоверението и в решението на чуждия несъдебен орган описание. Българският ЗПИИРКОРНФС не изисква да е налице двойна наказуемост, когато финансовата санкция е наложена за поведение, с което се нарушават правилата за движението по пътищата, поради което и българският съд няма задължение да изследва въпроса, описаното в удостоверението нарушение дали представлява нарушение по българското законодателство. В този смисъл е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт за налагане на задължение за плащане, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИАКОРНФС. След обсъждане на основанията по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС, няма основание българският съд да постанови отказ от признаване и изпълнение на наложената финансова санкция, доколкото не е налице нито една от посочените в този текст на закона хипотези. Предвид изложеното, съдът приема, че в случая са налице условията за признаване на решението на Федерална република Германия за налагане на финансова санкция спрямо българския гражданин З. М. И., ЕГН ••••••••••, в установения размер. Налице са обаче и предпоставките на чл. 33 вр. чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото по делото се събрани доказателства, че глобата е била изплатена изцяло от засегнатото лице на 19.01.2026 г., за което същият е представил доказателства – Разписка № 0100028209683895/19.01.2026 г. от „Изи Пей“ (л. 9 от делото). С оглед на което и на основание чл. 33 вр. чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС, от наложената финансова санкция в размер на 128,50 (сто двадесет и осем евро и петдесет евроцента) евро, бе приспадната изцяло сумата от 128,50 (сто двадесет и осем евро и петдесет евроцента) евро, поради нейното пълно плащане на 19.01.2026 в изпълняващата държава. Тъй като засегнатото лице, видно от приложената разписка, е заплатило сумата от 130 евро следва да му бъде възстановена сумата от 1,50 евро, която сума същият е надвнесъл над постановента финансова санкция, като бъде уведомен на посочения мобилен телефон ан стр. 9, за да посочи сметка, по която да бъде възстановена. С оглед на горното, макар и решението на Федерална република Германия да беше признато от българския съд, то не подлежи на изпълнение, защото наложената глоба на засегнатото лице във Федерална република Германия е била изцяло заплатена преди датата на постановяване на настоящето решение. По изложените съображения и на основание чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Ловешкият окръжен съд