Решение № 31 от 18.1.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1488/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от „•••“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „•••“ №4 представлявано от управителя Н. А. Н., против Наказателно постановление № 849617-F825406 от 11.09.2025 г. издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности”-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на дружеството за нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6 000 лева. Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че при издаването на НП е нарушен материалния закон, тъй като не е спазен принципът на пропорционалност, поради което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно. Алтернативно се предлага да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради наличието на маловажен случай. Дружеството-жалбоподател се представлява в съдебно заседание от законния му представител- управителя Н. Н. и от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано становище в подкрепа на искането си за отмяна на НП или алтернативно неговото изменение и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Представя и допълнителни писмени бележки по същество. Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и излага аргументирано становище по същество, подкрепено от подробни писмени бележки, с искане НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в полза на АНО се присъди юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП при следната установена и приета фактология: На 23.04.2025 г. била извършена проверка от инспектори по приходите в ЦУ на НАП, сред които била и актосъставителят- св. Д. Х., във връзка със спазване на данъчното и осигурително законодателство, на търговски обектвендинг автомат за топли напитки, находящ се в гр. Пазарджик, на ул. „Св. •••“ №4, стопанисван от дружество „•••“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл.3 ал.8 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, извършвало продажби чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, без функциониращо Фискално устройство (ФУ/ФУВАС) в обекта. До този извод инспекторите по приходите достигнали, след като на посочената дата в 13:59 часа извършили контролна покупка на един брой кафе на стойност 0,70 лв., платени в брой от св. Д. Х. чрез пускане на монети на стойност 70 стотинки в монетника. На екрана на автомата не се визуализирал номер на фискален бон, обща сума на продажбата, нито дата и час, нито име и ЕИК на задълженото лице. От орган по приходите била изпратена „X“ задача № 2316189/23.04.2025 г. към инсталираното и въведено в експлоатация ФУ (ФУВАС), за периода от 13:57 часа до 17:00 часа, при което се установило, че извършената контролна покупка не била регистрирана от фискалното устройство. Същата констатация била направена и при извършена проверка в информационните масиви на НАП, при която било констатирано, че на ФУ нямало регистрирана сума на стойност 0,70 лв. От извършената справка в информационните масиви на НАП било установено, че ФУ за обекта било регистрирано под № 4605086 от 15.12.2022 г. с ИН: ZК169700 и ФП № 50220493. Нарушението било извършено на 23.04.2025 г. в гр. Пазарджик, на ул. „••• •••“ № 4 и установено на същата дата, като било документирано с Протокол от извършена проверка № 0197033/23.04.2025 г.. Същото водело до неотразяване на приходи. Според проверяващите инспектори горното съставлявало нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. За така установеното нарушение на 30.05.2025 г. св. Х. съставила АУАН № F25406 на дружество „•••“ ЕООД в присъствието на управителя на дружеството и на двама свидетели на съставяне на акта, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта управителят на дружеството-нарушител вписал обяснението, че вендинг автомата се стопанисва от 2009 г. и че след рестарт на ФУВАС ZK169700, отчитал продажбите. Въз основа на акта на 11.09.2025 г. било издадено обжалваното НП, което било връчено на управителя на санкционираното дружество на 24.10.2025 г., видно от разписката към санкционния акт. Жалбата против НП била подадена чрез АНО от управителя на наказаното дружество по пощата на 30.10.2025 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.5), поради което съдът я намира за процесуално ДОПУСТИМА, т.к. е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд. Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя- св. Д. Х., обясненията на законния представител на дружеството-жалбоподател и от приобщените по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. От правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място следва да се посочи, че страните не спорят по така установената фактическа обстановка. Няма спор за това, че дружествотожалбоподател е лице по чл.3 ал.8 т.1 от Наредба Н-18/2006 г., т.е. лице, което извършва продажби на стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване- вендинг автомат за топли напитки, като е задължено да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. Няма спор и за това, че за извършената контролна покупка на 1 брой кафе на стройност 0,70 лева, на дисплея на автомата не е визуализиран фискален бон за покупката, нито данни за същата или за търговеца. Установено е също така безспорно, че тази покупка не е регистрирана от фискалното устройство на автомата, т.е. за покупката не е подадена информация към НАП. Установи се по несъмнен начин от събраните гласни доказателства- показанията на св. Х. и обясненията на управителя Н., като и от приобщените писмени доказателства- протокол от проверка, констативен протокол и представените от пълномощника на жалбоподателя, че проверката е продължила и на 24.04.2025 г., когато е било осигурено техническо лице за проверка функционирането на ФУ, като при рестартиране на същото, то е започнало да подава данни по дистанционна връзка към НАП, т.е. да функционира и отчита направените покупки. На второ място по отношение на процесуалната изправност на НП, съдът счита, че АНП е проведено без да са допуснати СПН, водещи до незаконосъобразност на атакуваното НП. Производството е започнало със съставяне на АУАН в присъствието на законния представител на дружествотонарушител и на свидетели след което е бил надлежно предявен и връчен екземпляр от него на управителя на дружеството срещу подпис. АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им и законоустановените срокове. Те съдържат всички изискуеми реквизити съответно по чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. Основните възражения, които са направени с въззивната жалба, както и в съдебно заседание от пълномощника на дружеството-жалбоподател, в хода по същество, обобщено касаят основателността на наложената имуществена санкция. Констатираното извършено от дружеството нарушение е квалифицирано по чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Първата разпоредба разписва, че не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в наредбата. Разпоредбата на чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС регламентира, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Както стана ясно и се посочи по-горе, от всички събрани гласни и писмени доказателства, безспорно се установи, че при извършена контролна покупка от процесния вендинг автомат, ФУ на същото не е визуализирало фискален бон с посочените по-горе данни. Това означава, че фискалното устройство не изпълнява нормативно установените функционални изисквания, като продажбата не се регистрира и отчита по предвидения ред, тъй като няма визуализация на дисплея на ФБ със задължителните реквизити. При това положение е несъмнено, че използваното от търговеца ФУ във вендинг автомата за топли напитки не отговаря на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. Освен това от доказателствата по делото се установи безспорно, че контролната покупка не е била отчетена от ФУ при извършената проверка и оттам в НАП. Казано с други думи ФУ на вендинг автомата не е функционирало. Внимателният анализ на разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/06 г. показва, че лицата чл.3 ал.8 т.1 от цитираната наредба са длъжни да използват фискални устройства, които отговарят на функционалните и техническите изисквания, като същите следва да осигуряват: регистриране и отчитане на всяка продажба; визуализация/издаване на фискален бон и предаване на данни към НАП. В конкретния случай, макар във вендинг автомата да е било монтирано фискално устройство, същото не е изпълнявало нормативно установените си функции към момента на проверката, поради което е налице използване на ФУ в несъответствие с изискванията на Наредба Н-18/06 г. Направената привръзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС е напълно релевантна, доколкото тя препраща към Наредба Н-18/06 г. на МФ, като неизпълнението на задълженията по нея представлява нарушение на чл.118 от ЗДДС. При това положение дружеството-жалбоподател като лице по чл.3 ал.8 т.1 от цитираната наредба, не е имало право да извършва продажба на стоки- топли напитки от стопанисвания от него вендинг автомат и въпреки това е допуснало извършването им. Имайки предвид изложеното съдът счита, че правилно описаното в АУАН и НП деяние осъществява състава на нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4т.1 от ЗДДС. За така извършеното и квалифицирано нарушение АНО е наложил на дружеството-нарушител имуществена санкция на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС в размер на 6 000 лева. Цитираната разпоредба предвижда налагане на имуществена санкция- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв., в случаите извън тези по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1 на чл.185 от ЗДДС. Едно от възраженията на пълномощника на дружеството-жалбоподател е, че в случая с оглед направеното словесно описание на нарушението в АУАН и НП се касаело за нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС, което следвало да се санкционира по чл.185 ал.1 от ЗДДС, тъй като от описанието на нарушението и писмените доказателства безспорно се касаело до назидаване на фискален бон, а не за нефункциониращо устройство. Затова от една страна се иска отмяна на НП поради съществено противоречие между словесно описание на нарушението и приложената санкционна норма или се предлага съдът да измени НП като приложи санкционната норма на чл.185 ал.1 от ЗДДС. Така изложените от пълномощника аргументи биха имали известен резон, ако не се държеше сметка за настъпилите законодателни изменения в разпоредбата на чл.185 от ЗДДС и по-конкретно в ал.2. Категорично съдебната практика приема, че в случаите когато има въведено в експлоатация (монтирано ФУ), както е в настоящия случай, но то не отговаря на функционалните изисквания, безспорно е налице нарушение на разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/06 г. във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. В случая приложимата санкционна норма е именно тази на чл.185 ал.2 от ЗДДС (в ред. от 01.01.2024 г.), тъй като ФУ е налично; нарушението е в неговото нефункциониране, а не в липсата му; не е отчетена конкретна продажба- въпросната контролна покупка и най-същественото е, че в словесното описание на повдигнатото адм. обвинение няма изложен факт за това, че вендинг автомата работи без ФУ или същото се заобикаля. Именно последното обстоятелство е решаващо за приложението на съответната санкционна норма. С новата редакция на санкционната норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС единствено фактът на неотразяване на покупката вече не е достатъчен, за да се приложи автоматично чл.185 ал.1 от ЗДДС. Тук ключовият момент е дали се използва ФУ, или е заобиколен режимът. В настоящия случай както се установи и от доказателствата и се посочи по-горе, ФУ не е изключено умишлено и не е заменено с „ръчно“ приемане на плащания. Дефектът е изцяло технически. След изменението от 2024 г. законодателят разграничава от една страна липса или заобикаляне на ФУ (в случаите на чл.185 ал.1 от ЗДДС), а от друганеизправно или неправилно използвано ФУ (в случаите по чл.185 ал.2 от ЗДДС). Именно във втората хипотеза попада настоящето нарушение. Извършена е контролна покупка от орган по приходите на кафе на стойност 0,70 лева от вендинг автомата стопанисван от дружеството-жалбоподател, като сумата е приета от автомата и продажбата е реализирана, фискален бон не е визуализиран на дисплея на автомата. Последният е оборудван с фискално устройство (ФУВАС), описано в АУАН и НП с номер и ФП, което не е функционирало по надлежния ред към момента, като при извършена справка в информационните масиви на НАП е установено, че конкретната продажба не е отчетена. След рестарт на ФУ същото е възстановило нормалната си работа. Последното обстоятелство се установява както от показанията на св. Х. и обясненията на управителя Н., така и от приобщените писмени доказателства- протоколи. Казано с други думи, действащата редакция на чл. 185 от ЗДДС към датата на нарушението, предвижда санкциониране по ал.1 в хипотезите на извършване на продажби без използване на фискално устройство или при заобикаляне на режима, а ал.2- обхваща всички останали нарушения на чл.118 от ЗДДС или на подзаконовите актове по прилагането му, извън изрично визираните в ал.1. Следва да се добави също, че описаната липса на визуализация на ФБ на дисплея на автомата с посочените реквизити, сочи именно на нефункциониране на ФУ към момента на продажбата. Затова АНО правилно е приел, че деянието попада извън хипотезата на ал.1 и подлежи на санкциониране по чл.185 ал.2 от ЗДДС. Относно визираното обстоятелство, че фискалното устройство е „бъгнало“, като след рестарт е възстановило дейността си и това че според управителя Н. било установено от него се дължи на подлагането на тази машина на натиск, блъскане, удряне и т.н., след което давала грешки и затова се налагало рестартиране, което той не можел да извършва постоянно, но след случая вече го правел на 2-3 дни, следва да се посочи, че всичко това е правно ирелевантно за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството, тъй като търговецът е длъжен да осигури непрекъснато и изправно функциониране на ФУ и при неизправност следва да преустанови продажбите, а не да ги допуска. Освен това в случая административнонаказателната отговорност е обективна и не се изключва от технически причини. Затова и техническата неизправност не дерогира противоправността на деянието, а само потвърждава, че е налице нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/06 г. Правилно АНО е определил размера на имуществената санкция в рамките на предвидения от закона минимум от 6 000 лева, като е отчел че нарушението е извършено за първи път. Направеното във въззивната жалба възражение за неспазване на принципа на пропорционалност за извършеното нарушение и размерът на наложената санкция, съдът намира за неоснователно. Съдът на ЕС последователно приема, че национална санкция е пропорционална, когато е предвидена в закон, преследва легитимна цел (фискален контрол, предотвратяване на измами), подходяща е за постигане на тази цел, не надхвърля необходимото, като се отчита естеството на нарушението, неговата тежест и възможността за индивидуализация. В конкретния случай имуществената санкция е предвидена в закона и тя е наложена в определения от законодателя минимален размер. Макар конкретната покупка да е за 0,70 лв., нарушението не се изчерпва с тази сума, защото то засяга механизма за отчитане на продажбите и създава реален риск за системно неотчитане (каквото е установено за месец назад и каквото неотчитане е можело да продължи още дълго време, ако не беше извършена проверката от органите по приходите). Важно е да се посочи, че не се изисква санкцията да е съразмерна на конкретния размер на неотчетения приход, а на риска за фиска и контролната система. Тоест тежестта на нарушението зависи от застрашаването на фискалния контрол, а не от стойността на конкретната продажба. Принципът на пропорционалност не изисква минимална санкция, а възможност АНО да съобрази характера на нарушението, неговата обществена опасност и поведението на нарушителя. В случая санкцията е индивидуализирана, като са отчетени обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН и е наложен минималният размер на имуществената санкция. Освен това Съдът на ЕС приема, че държавите членки имат широка свобода при определяне на санкции, както и че са допустими строги санкции в случаите на нарушения свързани с ДДС, при риск за събираемост, като счита че санкцията не е непропорционална само защото превишава размера на конкретния данък, е фиксирана или минимална. В случая с конкретното нарушение е засегнат основният механизъм за контрол върху отчитането на продажбите и събираемостта на ДДС, поради което наложената санкция не може да се приеме за явно несъразмерна. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС като за пример могат да се посочат Решения по дело C-733/23 (3 юли 2025 г.), Решение по дело C-259/12, Решение по дело C-263/11 и други, в които съдът дава указания относно прилагане на принципа на пропорционалност при данъчни санкции, а именно че националните санкции трябва да имат легитимна цел (напр. борба с данъчни измами), да бъдат подходящи и необходими за постигане на тази цел и да не надхвърлят необходимото за постигането й. В конкретния случай имуществената санкция е законосъобразна и съразмерна, като цели ефективно опазване на фискалните интереси и предотвратяване на нарушения на ДДС режима на Съюза. Съдът не споделя и възражението за маловажност на случая и приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Цитираната разпоредба допуска освобождаване от адм. наказание само ако деянието формално осъществява състав на нарушение, но и обществената му опасност да е явно по-ниска от обичайната за този вид нарушения. ВАС приема трайно, че за преценката по приложимостта на чл.28 от ЗАНН следва кумулативно да се отчетата характерът на нарушената правна норма, начинът на извършване на нарушението, значимостта на засегнатите обществени отношения, възможните вредни последици, а не само настъпилите и поведението на нарушителя. С конкретното нарушение са засегнати основни фискални отношения, а именно режима за регистриране и отчитане на продажбите, механизма за контрол върху събираемостта на ДДС и защитата на финансовите интереси на държавата. В този смисъл е и трайната практика на ВАС, който счита че нарушенията на чл.118 от ЗДДС и Наредба Н-18/06 г. по принцип не се отличават с ниска обществена опасност. Също така следва да се отчете, че реално в случая е осъществена продажба, макар за минимална сума, като фискален бон не е визуализиран и липсва отчет в НАП. Тоест контролът върху конкретната продажба е напълно осуетен, което е съществено засягане на контролната функция, а не формален пропуск на реквизит от ФБ. Дори при техническа неизправност търговецът е длъжен да следи ФУ и при неизправност- да преустанови продажбите, което не е сторил. Всичко това изключва инцидентност на случая и сочи на проявена небрежност, а не на случайност. По-нататък м случая не е налице еднократна грешка при правилно работеща система, а е налице реална възможност за неотчитане и на други продажби (ако не беше извършена процесната проверка от органите по приходите). При наличие на риск за системно засягане на фискалния контрол, приложението на чл.28 от ЗАНН е недопустимо. Неприемливо е и възражението, че наказателното постановление е издадено на база „формално тълкуване“ и нарушава чл.46 ал.3 от ЗАНН, според настоящия съдебен състав е неоснователно. цитираната разпоредба изисква АНО да прилага закона само при наличието на фактическо нарушение, което е установено с доказателства. В конкретния случай фактите за извършената продажба, липсата на визуализиран фискален бон и неизпращането на данните към НАП са надлежно документирани. Нарушението е индивидуализирано по дата, обект и начин на извършване. Въз основа на конкретните фактически данни е приложена разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба Н‑18/06 г. във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, а не чисто формално или хипотетично. Затова и според съда НП не е резултат от формално прилагане на закона, а от обективно установено съществено нарушение, което оправдава законосъобразното му издаване. В заключение съдът счита, че наложената имуществена санкция на дружеството-жалбоподател е съобразена с основните принципи на общностното право и целите визирани в чл.12 от ЗАНН, като счита същата за подходяща и необходима за постигане на целите на фискалния контрол. Тя е и пропорционална спрямо тежестта на нарушението. Ефективна е за предотвратяване на системни нарушения и защита на публичните интереси и не представлява формално прилагане на закона. Ето защо съдът счита НП за законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение. При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Искането е направено своевременно и на основание 63д ал. 3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Националната агенция за приходите към която е структуриран органът издал НП. С оглед разпоредбата на чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (в сила от 01.10.2025 г.) се предвижда възнаграждение от 130 до 190 лв. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на 1 свидетел и изслушване на управителя на дружеството-жалбоподател, в което участва и юрисконсулта, който изложи становище по същество и представи подробни писмени бележки, но и като отчете че делото не е с правна и фактическа сложност, съдът счита, че следва да присъди минималния размер на възнаграждението от 130 лева (каквото е и искането на страната), които разноски да възложи в тежест на дружеството-жалбоподател. Пак с оглед изхода на делото- неоснователна се явява претенцията за разноски на пълномощника на дружеството-жалбоподател и поради това същата следва да се остави без уважение. Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,