Решение № 196 от 7.4.2026 г. на Районен съд - Силистра по дело № 1578/2025 г.

В подадената искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД срещу Б. Ю. А. се твърди, че: На основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 16.11.2020г. претенция от НББАЗ, при спазване на законоустановения срок по претенция № 20120330/16.11.2020 г. Гаранционен фонд възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата от 6365.99 лв., обезщетение за имуществени вреди като парична равностойност на 3254.88 евро по курса за деня, от които 2693.76 евро (равностойност на 5268.54 лв.) обезщетение за причинени имуществени вреди на товарен автомобил марка „Форд", модел „Транзит", с рег. № BD6327 и 561.11 евро (равностойност на 1097.45 лв.) такса за обработка на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. На осн. чл. 559 ал. 1 т. 1 и ал.2 от КЗ на посочените дати Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия. Виновен за катастрофата бил ответникът Б. Ю. А., който на 16.10.2019 г., около 22:15 часа, в гр. Берлин, на ул. „Линденщрасе" № 12, Германия, Б. Ю. А. като водач на собствения си лек автомобил марка „Тойота", модел "Ярис Версо" с рег. № СС0835АТ, при навлизане в съседното пътно платно удря товарен автомобил марка „Форд", модел „Транзит", с рег. № BD6327, собственост на Ani Sahnazarjan, като причинява ПТП с материални щети. За описания инцидент е съставен Двустенен протокол за ПТП от горепосочените лица. Към датата на инцидента отговорността на водача на лек автомобил марка „Тойота", модел "Ярис Версо" с рег. № СС0835АТ не е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. На основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а" от КЗ пред Гаранционния фонд е предявена претенция № 20120330/16.11.2020 г. от Националното бюро на Германия чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента вреди на товарен автомобил марка „Форд", модел „Транзит", с рег. № BD6327, изразяващи се в следните увреждания - предна лява броня, държач на предна броня, ляв фар, преден ляв калник, преден държач на преден ляв калник, държач на преден ляв калник, комплект за закрепване на преден ляв калник. Гаранционен фонд, на основание чл. 561 от КЗ възстановил на НББАЗ изплатеното от тях на Националното бюро на Германия обезщетение. Съгласно чл. 558 ал. 7 от КЗ Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението. В нарушение на чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата и часа на ПТП. Ответника бил поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задълженията си. Подадено е заявление по чл.410 ГПК, като издадената заповед за изпълнение парично задължение по ч.гр.д № 918/2025 г. по описа на РС Силистра, е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което е предявен настоящият иск. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде уважен предявеният установителен иск за съществуване на вземането на Гаранционен фонд срещу Б. Ю. А. в размер на 6365.99 лева, представляващо изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 20120330/16.11.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира направените по делото и заповедното производство разноски. В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът изразява становище за допустимост и вероятна основателност на предявеният иск. В отговора е посочено, че приложеното към ИМ платежно нареждане от 23.04.2020 г. сочи, че НББАЗ е изплатило на Дойчес бюро Грюне карте е.Ф. сума, с която са обезщетени имуществени вреди от ПТП, виновно причинено на 16.10.2019 г. в Берлин, Германия от ответника, в качеството му на водач на МПС с номер СС0835АТ и такса за обработка. Към момента на причиняването на ПТП увреждащият автомобил е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На 26.11.2020 г. Гаранционен фонд, с платежно нареждане от същата дата, на осн. чл. 561 КЗ, е възстановил изцяло на НББАЗ платеното обезщетение. От тази дата ищецът Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице и има право да иска от причинителя на вредата платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му /арг. от чл. 559, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 3, вр. с чл. 558, ал.7 от КЗ/. Към момента на предявяване на претенциите в съда - 09.10.2025 г., не е изтекъл срок на погасителна давност по чл. 378 ал. 6 КЗ, поради което приема, че предявените искове са допустими. Оспорва се ответникът да е редовно поканен да възстанови на ГФ платените суми, т.к. не е получил регресната покана. Моли да се разрешат предявените от Гаранционен фонд срещу Б. Ю. А. с ЕГН •••••••••• от гр. Силистра претенции съобразно събраните по делото доказателства и действащите законови норми. Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Не се спори, а и се установява от представените с исковата молба документи с превод на български език, че ответникът Б. Ю. А., на 16.10.2019 г., около 22:15 часа, в гр. Берлин, на ул. „Линденщрасе" № 12, Германия, като водач на собствения си лек автомобил марка „Тойота", модел "Ярис Версо" с рег. № СС0835АТ, при навлизане в съседното пътно платно удря товарен автомобил марка „Форд", модел „Транзит", с рег. № BD6327, собственост на Ani Sahnazarjan, като причинява ПТП с материални щети, за което е съставен двустранен протокол за ПТП. Установява се от справка в базата данни на информационния център към Гаранционен фонд, че към датата на инцидента отговорността на водача на лек автомобил марка „Тойота", модел "Ярис Версо" с рег. № СС0835АТ не е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Пред Гаранционния фонд е предявена претенция № 20120330/16.11.2020 г. от Националното бюро на Германия чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента вреди на товарен автомобил марка „Форд", модел „Транзит", с рег. № BD6327, изразяващи се в следните увреждания - предна лява броня, държач на предна броня, ляв фар, преден ляв калник, преден държач на преден ляв калник, държач на преден ляв калник, комплект за закрепване на преден ляв калник. На основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), Гаранционен фонд възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата от 6365.99 лв., обезщетение за имуществени вреди като парична равностойност на 3254.88 евро по курса за деня, от които 2693.76 евро (равностойност на 5268.54 лв.) обезщетение за причинени имуществени вреди на товарен автомобил марка „Форд", модел „Транзит", с рег. № BD6327 и 561.11 евро (равностойност на 1097.45 лв.) такса за обработка на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. По подадено заявление по чл. 410 от ГПК е образувано частно гр.д. 918/2025 г., по описа на PC – Силистра, по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което се явява процесуално допустим. От приложените по делото писмени доказателства, представени с исковата молба в заверен превод на български език и представляващи документи по застрахователната преписка се установяват изложените в исковата молба обстоятелства относно настъпилото ПТП с участието на ответника и причинените щети по вид и размер на пострадалия автомобил. Съгласно чл. 557 КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. След плащането на обезщетението на увреденото лице, за Гаранционния фонд възниква регресното право по чл. 559, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 3 и чл. 558, ал.7 от КЗ. Няма спор по делото, че такова право за ищеца е възникнало по отношение на ответника. Последният е установено, че е виновен за причиняване на процесното ПТП. Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че за управлявания от него автомобил не е имало сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към момента на произшествието. Доказано по делото е и заплащането от ищеца на обезщетение за настъпилите вреди от процесното ПТП. Ответникът, чрез назначеният му процесуален представител счита претенцията за вероятно основателна предвид приложените доказателства, като единствено е оспорил получаване на регресната покана от ответника. По изложените съображения предявеният иск следва да бъде изцяло уважен. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на 65,09 евро за платена държавна такса, 357,91 евро - депозит за особен представител, както и съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 евро. Следва да бъдат присъдени и направените разноските за заповедното производство в размер на 65,09 евро за платена държавна такса, както и съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро. Така мотивиран, районният съд