Решение № 763 от 15.6.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 286/2026 г.

Производство по реда на чл. 435, ал.2, т.6, пред.2 от ГПК. С Определение № 201/04.05.2026 год., постановено по в.ч.гр.д. № 230/2026 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, горестоящата съдебна инстанция е отменила Определение № 502/24.02.2026 год., постановено от настоящия съдебен състав и е върнала делото на Окръжен съд – Пловдив за разглеждане на жалбата по същество. Делото е образувано по жалба с вх. № 4814/05.02.2026 год. по входящия регистър на Окръжен съд – Пловдив, подадена от „Лион Инвест Груп“ АД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: гр. •••, против Разпореждане № 185/15.01.2026 год. постановено по изпълнително дело № 212/2021 год. по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825 на Камарата на ЧСИ с район на действие – района на ОС Пловдив, с което е оставено без уважение искане за прекратяване на принудително изпълнение срещу самостоятелен обект с идентификатор •••.523.1888.1.3, ведно с 43.94% ид.част от 42.40% ид. части от поземлен имот с идентификатор •••.523.1888, ведно с 43.94% ид.част от 42.40% ид.части от всички подобрения и приращения в поземления имот, находящ се в гр.•••, както и за вдигане на наложената възбрана върху същия имот. В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на постановения от съдебния изпълнител отказ като се поддържа, че не е спазена разпоредбата на чл.494 от ГПК, респ. счита срока за преклузивен. Излагат се съображения след отмяна на постановлението за възлагане, евентуална нова продан се извършва след ново обявяване, като в случаят взискателят не е направил искане за нова публична продан в предвидения едноседмичен срок. При пропускането му липсва процесуална възможност за продължаване на изпълнението и наложената възбрана се явява без правно основание. Искането към съда е за отмяна на разпореждането, в което е обективизиран отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по отношение на процесния имота, както и да се разпореди за вдигне на наложената възбрана върху същия. Взискателят по изпълнителното дело „Агенция за събиране на вземанията “ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Н. И. изразява становище – възражение за недопустимост на жалбата, респ. същата да се остави без разглеждане от съда, с оглед действията на ЧСИ, които не подлежат на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК. Излагат се и съображения, че жалбоподателят неправилно смесва основанията за публична продан по реда на чл.494 и чл.497 от ГПК след отмяна на постановлението за възлагане. Отправеното искане до съда е да остави жалбата без разглеждане като недопустима, или в условията на евентуалност без уважение – като неоснователна. Длъжници в изпълнителното производство Д. Н. М., А. К. М. и „Бене консулт“ ЕООД са подали отговор, в който поддържат жалбата за допустима и основателна и поддържат изложените в същата съображения. Искат от съда жалбата да бъде уважена, а постановеното разпореждане на ЧСИ Стефан Горчев да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно. ЧСИ Стефан Горчев излага мотиви за недопустимост на жалбата, а разгледана по същество – изцяло неоснователна. Излагат се доводи, че оплакванията в жалбата не кореспондират с фактите по делото, които излага подробно. Поддържа се, че при насрочване на публичната продан за периода 16.01.2026 год.–16.02.2026 год., при начална цена 34 805.89 евро /68 074.40 лв. – равностойност/ въз основа на депозирана молба на 06.01.2026 год. от взискателя „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Н. И. е определена начална цена при стриктно спазване на указанията на съда по решение № 1485/22.12.2025 год., постановено по гр.д. № 3364/2025 год. на Окръжен съд – Пловдив, VI– ти гр.с. при предходното обжалване на постановлението за възлагане. По отношение на твърдението за неправилно определена начална цена при т.н. „втора първа продан“, ЧСИ счита, че е неоснователно, тъй като се е съобразил с последващото решение № 1485/22.11.2025 год., постановено по в.гр.д. № 3364/2025 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в което съдът изрично е приел, че публичната продан следва да се проведе съгласно разпоредбата на чл.487, във вр. с чл.485, ал.4 от ГПК – т.н. „втора първа продан“, при която началната цена следва да бъде определена на базата на новата оценка в размер на 80% от същата. На база тези мотиви ЧСИ е определил начална цена от 80% от последната пазарна оценка на имота /а не както счита жалбоподателят да бъде определена на база 90% от 85 093 лв. или 76583,70 лв./ По отношение на твърдението за неспазване реда на чл.494, ал.2 от ГПК, ЧСИ счита, същото за неоснователно, т.к. в цитираното по–горе решение на № 1485/22.11.2025 год., съдът е посочил, че при отмяна на постановлението за възлагане следва да намери приложение чл.497 от ГПК, а не чл.494, ал.1 от ГПК. При изложените аргументи ЧСИ приема, че не е налице нестанала публична продан, досежно случаят касае отменено постановление за възлагане. Съдът, след преценка на доводите изложени в жалбата, мотивите на ЧСИ, представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата: Депозирана е в срок, от надлежна страна – длъжник по изпълнителното дело срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Следователно е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: При проверка на изпълнителното дело се установява, че изложените твърдения в подадената жалба са неоснователни: По изпълнителното дело са проведени две публични продани – за периода 20.02.2023 год.– 20.03.2023 год. и втора за периода 29.04.2023 год.– 29.05.2023 год., като и двете са обявени за нестанали. По молба от 14.06.2023 год. на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за определяне на нова начална цена на имота с оглед провеждането на нова продан в хипотезата на чл.494, ал.2, предл. 2 от ГПК, ЧСИ е назначил вещо лице със задача даване на нова оценка на имота. По изпълнителното дело е депозирано изготвено заключение от вещото лице Д. Д. от 26.09.2023 год., в което като нова цена на имота е посочена сумата от 85 093лв. С протокол от 02.10.2023 год. съдебният изпълнител е обявил тази оценка за начална цена, като с разпореждане от същата дата е насрочил публична продан за периода 23.10.2023 год. – 23.11.2023 год., и е посочил, че наддаването следва да започне от сумата 68 074.40лв. /съставляваща 80% от обявената начална цена/. Тази продан е приключила, като е обявен купувач и е издадено постановление за възлагане от 11.12.2023 год., като имотът е възложен на купувача. Същото е обжалвано от длъжниците и с Решение № 134/11.02.2025 год., постановено по в.гр.д. № 300/2025 год. на Окръжен съд – Пловдив е отменено постановлението за възлагане от 11.12.2023 год., с което имотът е обявен купувач по мотиви, че неправилно е определена началната цена, респ. оценката не е в съответствие с изискванията за определяне на началната цена съгласно разпоредбата на чл.494, ал.2, предл. 2 от ГПК, от която да започне наддаването – вместо 80% от определената от вещото лице, следвало да бъде 90% от същата като се позовава на чл.494, ал.1 от ГПК. Във връзка с дадените указания на съда, ЧСИ е определил началната цена на наддаването в размер на 90% от цена 85 093 лв. Взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подал молба за отмяна на решението по реда на чл.303 от ГПК, която е оставена без разглеждане с Определение № 3775/21.07.2025 год., постановено по гр.д. № 2563/2025 год., 4 г.о, ВКС. В хода на изпълнителното дело с разпореждане на съдебния изпълнител е насрочена нова публична продан, която се явява трета по ред на основание чл.494, ал.2, пред. 2 от ГПК за периода 16.09.2025 год.–16.10.2025 год. ЧСИ е определил и цена, от която да започне наддаването съгласно мотивната част, съдържаща се в Решение № 134/11.02.2025 год., постановено по в.гр.д. № 300/2025 год. на Окръжен съд – Пловдив. Определена е цена, от която да започне наддаването, а именно 76 538.70 лв., респ. 90% от новата цена от 85 093 лв., съобразно протокола от 02.09.2023 год. При тази продан е обявен купувач, като ЧСИ е издал постановление за възлагане от 31.10.2025 год. Това постановление също е обжалвано от длъжниците по изпълнителното дело пред Окръжен съд – Пловдив. С Решение № 1485/22.12.2025 год., постановено по в.гр.д. № 3364/2025 год. на Окръжен съд – Пловдив, постановлението за възлагане е отменено. Съдът приема, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.487, във вр. с чл.485, ал. 4 от ГПК, /касае „втора първа продан“/. Съдебният изпълнител е спазил указанията, дадени от съда с Решение № 134/11.02.2025 год., като е определил началната цена на тази продан 90% от цената на първата продан. В тази хипотеза съдът в Решение № 1485/22.12.2025 год. е приел, че тази цена е неправилна с оглед т.9 от ТР № 2/26.06.2015 год., постановено по т.д. № 2/2013 год., ОСГТК, ВКС. В мотивите си, счита че определяне на началната цена, от която да започне наддаването на процесната публична продан не е спазена процедурата на ГПК. Макар и определена по–висока начална цена от цената регламентирана в закона, процедурата при провеждането й не е спазена и същата е в нарушение на законовата разпоредба, поради което е предпоставка за опорочаване на провеждането на проданта. В тази хипотеза, съдът счита че е приложима нормата на с чл.485, ал. 4 от ГПК, респ. проданта се явява „втора първа продан“, при която следва да бъде определена въз основа на нова оценка, именно съгласно нормата на закона, т.е. 80% от тази оценка. С оглед фактическите констатации настоящия съдебен състав счита, че процедурата по насрочване на нова публична продан с разпореждане от 07.01.2026 год. на съдебния изпълнител е спазена при наличие на законовите предпоставки. Депозирана е молба от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в която недвусмислено е изразена воля за продължаване на изпълнението чрез публична продан. Съдебният изпълнител е насрочил публичната продан за периода 16.01.2026 год.–16.02.2026 год., при начална цена 34 805.89 евро /68 074.40 лв. – равностойност/, като е спазил указанията, съдържащи се в мотивната част на решение № 1485/22.12.2025 год., постановено по в.гр.д.№ 3364/2025 год. на Окръжен съд – Пловдив. Съдът приема първоначалната цена на наддаването – 80% от стойността на имота, съгласно чл.485, ал.4 от ГПК. Безспорно в горепосоченото решение съдът е приел, че при отмяна на постановлението за възлагането е приложима разпоредбата на чл.497 от ГПК, респ. изпълнителните действия започват от етапа на обявяването на проданта. В тази хипотеза законодателят не определя условие и срок, в който да бъде подадено ново искане от взискателя. Безспорно е, че и такова искане е направено от взискателя, но в случаят се касае за отменено постановление за възлагане от съда, а не нестанала публична продан, поради което разпоредбата на чл.494, ал.2 от ГПК е неприложима, досежно правата на взискателя не се преклудират. Настоящият съдебен състав намира, че за изцяло правилни изводите на съдебния изпълнител, приложимата законова разпоредба в конкретния казус е тази на чл. 497 от ГПК. Видно от указанията на последващото решение № 1485/22.12.2025 год. на Окръжен съд – Пловдив, ЧСИ е спазил процедурата за насрочване на последната публична продан на процесния имот за периода 16.01.2026 год.–16.02.2026 год. Съгласно цитираната норма, когато влязло в сила съдебно решение отмени постановлението за възлагане, публичната продан се счита за нереализирана, а правоприемството по чл. 496, ал. 2 от ГПК не настъпва. Имотът се връща в патримониума на длъжника, но принудителното изпълнение върху него не се прекратява, а процедурата се връща в начален етап – извършване на изцяло нова продан след ново обявяване. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за приложимост на чл. 494, ал. 2 от ГПК. Фактическият състав на чл. 494 от ГПК урежда хипотезата на „нестанала продан“ (поради липса на наддавачи или неплащане на цената). В настоящия случай продан е проведена и е приключила с акт – постановление за възлагане, който впоследствие е отменен по съдебен ред. Дори да се приеме субсидиарно приложение на сроковете по чл. 494, ал. 2 от ГПК, от данните по делото е видно, че взискателят изрично е подал молба за продължаване на изпълнението и насрочване на нови действия в законовия срок. Тъй като целта на принудителното изпълнение (удовлетворяване на кредитора чрез осребряване на имуществото) не е постигната, законът в чл. 497 от ГПК императивно задължава съдебния изпълнител да насрочи нова продан. За да се осигури успешното провеждане и да се предотврати увреждане на кредитора чрез евентуални последващи разпоредителни сделки от страна на длъжника, наложените върху имота възбрани не следва да се вдигат, респ. следва да останат в сила. Приложното поле на чл. 497 от ГПК се явява специалната норма спрямо общата разпоредба на чл. 494, ал. 2 от ГПК. В случай, че е налице отмяната на едно постановление за възлагане не прекратява автоматично принудителното изпълнение върху имота, а налага провеждането на нова процедура за насрочване на публичната продан, при която възбраните се запазват. Предвид изложеното, липсват основания за прекратяване на производството, респ. за служебно вдигане на възбраните, следователно обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява изцяло законосъобразен и следва да бъде потвърден. Съдът счита, че възбраната е законна и служи за обезпечаване на интереса на взискателя, а условията за прекратяване на производството не са настъпили. Наложената върху имота възбрана има за цел да обезпечи именно тази бъдеща продан, поради което отказът на съдебния изпълнител да я вдигне и да прекрати делото се явява напълно законосъобразен. Тези съображения дават основание да бъде направен краен извод за неоснователност на подадената жалба и като такава същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното действие на съдебния изпълнител следва да бъде потвърдено. Гореизложеното обосновава извода, че съдебният изпълнител не би могъл да прекрати изпълнителното производството и да вдигне възбраната върху процесния имот без наличие на влязъл в сила акт – постановление за възлагане, с оглед на което обжалвания отказ се явява законосъобразен. Ето защо жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, съдът