Решение № 833 от 13.3.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 664/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 129, ал. 7 от ДОПК и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по жалба, подадена от „БОН“ ООД с ЕИК 817070858, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], чрез адвокат Т. М. от САК, срещу Акт за прихващане или възстановяване на недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ с № БМП-10-3009/ 28.05.2024 г., издаден от главен експерт по приходите в отдел „Бюджет и местни приходи“ при О. П., потвърден след обжалване по административен ред с Решение № РД-02-11-2831/ 12.08.2024 г. на кмета на О. П.. С обжалваният АПВ във връзка с подадено от дружеството искане вх. № БИП-10-3009/ 29.04.2024 г., е отказано възстановяването на сумата от 28 001, 39 лв., представляваща такса за битови отпадъци /ТБО/ за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 година. От оспорващото дружество се поддържа незаконосъобразност на АПВ поради противоречие с разпоредбите на материалния закон. Намира ТБО за 2019 г. за недължимо платена поради това, че услугите не са предоставяни в района, в който се намират имотите. Счита че дори да се приеме, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване са се извършвали всеки петък от седмицата, то е налице ненадлежно предоставена услуга, тъй като е извършвана веднъж седмично. Твърди, че поради липса на предоставена услуга от общината е сключен договор за управление на отпадъци за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съответните съоръжения и инсталации с трето лице. В допълнение изтъква, че в периода 2013 г. – 2017 г. са подавани декларации за заплащане на ТБО според количеството битови отпадъци, като в този период му е бил предоставян един контейнер тип „Бобър“ /т.е. толкова, колкото и през 2019 г./, но е заплащало около 3 пъти по-ниска такса. С тези аргументи от съда се иска обжалваният акт да бъде отменен, като от съда бъдат дадени указания за възстановяване на недължимо платените суми за ТБО за 2019 г., ведно със законната лихва от датата на плащането до датата на възстановяване на сумата. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощниците си адв. М. и адв. М., поддържа жалбата, по съображенията развити в нея и аргументи, изложени в хода на устните състезания и в писмена защита. Претендира присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - кметът на О. П., чрез пълномощника си главен юрисконсулт Г., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Развива доводи за валидност, процесуална и материална законосъобразност на АПВ като изтъква, че оспорващото дружество е собственик на имоти, които попадат в границите на обслужваната територия на [населено място] и на това основание е задължено да плаща такса за битови отпадъци. Счита че не са налице основания за освобождаване от заплащане на някои от компонентите на ТБО, а липсата на декларация за заплащане на такса на база количеството отпадъци за 2019 г., обуславя изчисляването й в определен в промил, съобразно отчетната стойност на сградите, намира ТБО за правилно изчислена като размер. Възразява и срещу твърдението, че жалбоподателят е организирал събиране и транспортиране на битови отпадъци за 2019 година. Подробни съображения в тази насока развива в представената писмена защита. Не се претендират разноски. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Началото на административното производство по издаването на оспорения АПВ е поставено с Искане вх. № БИП-10-3009/ 29.04.2024 г. до Община Павликени, с което на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК от дружеството „БОН“ ООД е поискано възстановяване на недължимо платени задължения за ТБО за 2019 г. на обща стойност 28 001, 39 лв. за недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица] /по 24 броя партиди, съгласно приложената към искането справка - приложение № 1/. По делото са представени декларации по чл. 14 от ЗМДТ и заверени копия на нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти, с които жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижимите имоти, находящи се на [улица] [населено място]. В искането е посочено, че сумата от 28 001, 39 лв. е недължимо заплатена, тъй като дейностите, включени в услугата за битови отпадъци за имота за 2019 г. не са осъществявани от общината, нито е предоставен контейнер за нуждите на дружеството и „БОН“ ООД е трябвало да организира сметосъбирането и сметоизвозването чрез сключване на договор с трето лице, регистрирано по Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, а именно – „Феникс – ВТ“ ЕООД. По повод искането на „БОН“ ООД за възстановяване на суми е издаден Акт за прихващане или възстановяване на недължимо платени задължения по ЗМДТ № БМП-10-30009/ 28.05.2024 г. от главен експерт по приходите в отдел „Бюджет и местни приходи“ при Община Павликени, с който е отказано заявеното възстановяване на сумата от 28 001, 39 лв., представляваща заплатена ТБО за 2019 г. за имотите на дружеството, находящи се на [улица] [населено място]. Отказът е обоснован с факта, че за периода 2018 г. - 2021 г. дружеството не е подавало декларации за ползване на съд за събиране на отпадъци, поради което задълженията за ТБО за 2019 г. са определени въз основа на подадените от дружеството декларации по чл. 14 ЗМДТ, като промил върху данъчната оценка/отчетната стойност на имотите, съгласно наредба на Общински съвет - Павликени. Актът съдържа констатации, че дружеството е заплатило на 25.04.2019 г. дължимата ТБО за 2019 г. с нормативно определената отстъпка при плащане на целия размер на задължението. Констатирана е липсата на основание за възстановяване на сумата, защото услугата е предоставена на адреса на имотите на „БОН“ ООД на [улица] [населено място]. Намерено е, че сключването на договор с лице, регистрирано по ЗУО, е в нарушение на наредбата на Общински съвет – Павликени, уреждаща предоставянето и заплащането на ТБО и не представлява основание за освобождаване от заплащане на съответната такса. Направен е краен извод, че няма основание за възстановяване на ТБО за 2019 година. Актът за прихващане и възстановяване е връчен на дружеството на 29.05.2024 г. и е оспорен от него по административен ред, с жалба вх. № БИП-10-3009/ 12.06.2024 г. пред кмета на Община Павликени. Последният в качеството му на решаващ орган, съгласно чл. 152, ал. 2 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5 и чл. 9б от ЗМДТ, се е произнесъл с Решение №РД-02-11-2831/ 12.08.2024 г., с което потвърдил изцяло оспорения пред него акт като правилен и законосъобразен. Решението на кмета на общината е връчено на „БОН“ ООД на дата 13.08.2024 г. /известие за доставяне на л. 19/, недоволно от него дружеството е подадало жалба срещу АПВ пред АСВТ, чрез решаващия орган на дата 26.08.2024 година. В съдебната фаза на производството като писмени доказателства са приети материалите, съдържащи се в административната преписка по издаването и административното обжалване на процесния АПВ, изпратени с писмо вх. № 3627/ 02.09.2024 г. и писмо вх. № 4380/23.10.2024 г. в деловодството на АСВТ. Приобщени към доказателствения материал по делото са още представените от ответника Решение № 140 по протокол № 12/ 21.06.2012 г. на Общински съвет – Павликени, Предложение от кмета на Община Павликени с № 117/28.05.2012 г. с приложен към него проект за решение и молба от управителя на „БОН“ ЕООД, Копие на част от действащия регулационен план на града – черно-бял вариант и скица с отразени дворищна и улична регулация на част от [населено място]. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е назначена техническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, относимата документация, съдържаща се в Община Павликени и при жалбоподателя, и извърши съответния оглед на място, да отговори на въпросите, поставени в т. 2 от жалбата. Според заключението на вещото лице за 2019 г. от Община Павликени е бил осигурен един контейнер за битови отпадъци тип „бобър“ на [улица] [населено място] който е поставен на тази [улица]късно от началото на 2013 година. Експертът посочва, че съгласно „Схема за разположение на метален контейнер тип „бобър“ на територията на [населено място]“ /л. 55 от делото/, одобрена от арх. Г. на 09.10.2018 г., мястото където е трябвало да бъде поставен контейнера за смет тип „бобър“ през 2019 г., отстои на около 75 м. от входа на „БОН“ ООД, но реално е бил поставен на още около 35 м. източно от така определеното място /Приложение 1, фиг. 2 и фиг. 3/, или на около 110 м. източно от входа на „БОН“ ООД /Приложение 1, фиг.1/. Към датата на посещение на място на 22.01.2025 г. вещото лице е установило, че контейнерът за смет тип „бобър“ е на разстояние от около 35 м. срещу входа на „БОН“ ООД /Приложение 1, фиг. 4 и 5/, както и че в стопанския двор на дружеството са разположени три големи контейнера, в които се извършва разделно сметосъбиране на генерираните от дейността отпадъци. След като през 2019 г. е нямало определени норми за битови отпадъци /за разлика от 2025 г./ и при липсата на подадени жалби от „БОН“ ООД до Община Павликени, вещото лице е направило извод, че най-вероятно, един брой контейнер тип „бобър“ е бил достатъчен за генерираните от жалбоподателя битови отпадъци. Експертът е установил, че „БОН“ ООД има сключени договор от 02.01.2019 г. и договор от 03.01.2019 г. за сметосъбиране и сметоизвозване срещу заплащане с „Феникс - ВТ“ ЕООД, като първият е за производствени отпадъци. Вторият договор е за хартиени и картонени опаковки, пластмасови и смесени опаковки, като според вещото лице, по този договор на практика „БОН“ ООД е организирало самостоятелно сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от своя обект. Според СТЕ от 2013 г. до 2019 г., включително, на [улица] [населено място], е имало поставен един брой метален контейнер тип „бобър“ за сметосъбиране, който според приложения към експертизата график е обслужван два пъти седмично в дните вторник и петък, без възможност за разделно събиране на отпадъците. В съдебно заседание вещото лице изрично доуточнява, че при огледа на място на територията на базата на жалбоподателя се поддържа навсякъде чистота, никъде нямало боклуци. Предполага, че контейнерите за разделно събиране извън оградата /на фиг. 6 от експертизата/ са сложени от „БОН“ ООД предвид подредбата и липсата на такива, поставени на други места в града. На съответния контейнер било описано точно какво се събира, така както е на снимките към експертизата. След изясняване на местоположението на обекта на фирма „Браво“ /приложение № 1 към заключението/ вещото лице заявява, че контейнерът на общинската служба е по-близо до входа на въпросната фирма, който не е на [улица]. Пояснява, че при посещението е видял друг контейнер надолу по [улица] метра от входа на фирма „Браво“, както и нагоре по продължение на улицата, водеща от тази фирма към фирма „Р.Ч.“, на около 60 - 70 метра разстояние. Според вещото лице при така направената организация от жалбоподателя за сметосъбиране и сключените договори с „Феникс - ВТ“ ЕООД, „Бон“ ООД няма нужда от сметоизвозване от страна на общината. През 2019 г. въпросният контейнер „Бобър“ е бил достатъчен за генерираните битови отпадъци. Заключението на вещото лице е прието и ще бъде ценено ведно с всички събрани доказателства. За изясняване на релевантни за делото факти и обстоятелства по искане на жалбоподателя са допуснати и разпитани като свидетели И. Й. Ш. – собственик на „Акебия“ ООД и М. Г. Д. - служител при „БОН“ ООД, а по искане на ответника - К. Т. К. - директор на Общинско предприятие „Благоустрояване и комунална дейност“ при О. П. и Х. И. Х. – бивш служител на Общинско предприятие „Благоустрояване и комунална дейност“ при О. П.. В своите показания св. Ш.заявява, че е имал сключен договор с „БОН“ ООД за оптимизация на производството, а в последствие изпълнявал различни длъжности по заместване за неопределено време, докато назначат служител на съответната длъжност. Посочва, че по описания начин в периода от 2018 г. до 2020 г. е работел в складовото стопанство на „БОН“ ООД, а от 2020 г. е заемал длъжност като финансов контролинг и такава в снабдяването в същото дружество. Относно процесната 2019 г. заявява, че на [улица]имало един контейнер тип „Бобър“ за сметосъбиране, който бил разположен на разстояние от входа на около 150 м., като пред входа на базата на дружеството никога не е имало контейнер. Този контейнер тип „Бобър“ стоял до входа на съседната сграда, която през 2019 г. била фабрика за алуминиева дограма, а в последствие от 2022 г., в нея се произвеждал ябълков сок от фирма „Браво“. Не си спомня точния брой на контейнерите в периода 2013 г. до 2018 г. и дали въобще е имало такива. Не е виждал контейнери в другите улички. Според показанията на този свидетел почистване около базата на „БОН“ ООД се е извършвало само от служители на самото дружество /до 20-30 души/ и друг вид почистване не е имало там. Впоследствие била закупена машина за почистване, което се налагало особено през пролетта и лятото, когато селскостопанските машини излизали от полето, и нанасяли кал. В периодите от 2013 г. до 2021 г. почистването било извършвано на ръка, периодично, минимум един път в месеца масово почистване, и всекидневно от по 5-6 чистачи на смяна. При снеговалежи „БОН“ ООД използвало челен товарач, с който почиствало всички околни улици, по които от републиканската пътна мрежа трябвало да дойдат камионите до базата - около 500 метра разстояние. Отбелязва, че на [улица]има и други сгради – на две кооперации, като всичко се почиствало от оспорващото дружество, включително и [улица] метра. Свидетелят знаел, че от ръководството на „БОН“ ООД са подавани сигнали към общината за непочистване, но не ги е виждал. След предявяване на Приложение № 1 от заключение на СТЕ, св. Ш.посочва участъците, които са почиствани от калта и при снеговалеж, като според показанията му тези участъци не са почиствани от общината и не е виждал общински камиони за събиране на смет. Допълва, че улицата, на която са разположени имотите на „БОН“ ООД в началото била в много лошо състояние, но след покупката на недвижимите имоти дружеството със собствени средства положило асфалт, който водел от входа на изток /хоризонталната част на снимката/, а от 2018 г. - 2019 г. до 2021 г., всичко било направено с павета. Пътят от уличната мрежа на общината към обекта на „БОН“ ООД бил асфалт, но не знае кой го е изграждал. Почистването на този път е било извършвано от жалбоподателя. Свидетелят посочва, че последният винаги е имал самостоятелно сметосъбиране поради големия обем отпадъци, организирано като разделно предвид изисквания на големите вериги – купувачи на продукцията. В двора имало 2-3 големи промишлени контейнера /понякога стигали и пет броя/, които се използвали за строителни отпадъци, общи отпадъци и третият за органични отпадъци. Имало контейнери за хартия, за пластмаса и дървесни отпадъци, като не всеки път всички контейнери са поставени едновременно. Не може да каже с точност от кога е това разделно сметосъбиране, но заявява, че е отпреди 2014 г., а през 2019 г. обемът се е увеличил. Дружеството генерирало и строителни отпадъци, които при по-големи строежи се изхвърляли на общинското сметище за строителни отпадъци, при малки не се викал такъв контейнер. Посочва, че е имало наета външна фирма и е идвал един голям камион всеки ден, който вземал контейнера и го изхвърлял, тъй като общината нямала такива камиони. Наблюденията му били, че в Община Павликени не е организирано разделно сметоизвозване. Заявява, че не е виждал служители на „БОН“ ООД да изхвърлят смет в контейнера тип „Бобър“, тъй като последният бил в друга посока от пътя по който същите са отивали и са се прибирали от работа. Твърди, че не помни в участъка да е минавал камион на общината за сметосъбиране, но може и да е минавал ктакъв. В своите показания свидетелят М. Д., който е служител при жалбоподателя от 2009 г., заявява, че през 2019 г. на около 70-80 метра от портала в ляво имало поставен контейнер тип „Бобър“, като и преди това също е имало контейнер там, но не си спомня къде е бил поставен и какво представлява. Твърди, че [улица]имало още една сграда, която била склад на фирма „Браво“, но не е обръщал внимание дали има други контейнери там. Не си спомня да е виждал камион oа извозва смет от контейнера тип „Бобър“. Според свидетеля този контейнер на улицата не e бил използван от служители и за нуждите на „БОН“ ООД, тъй като вътре в самата база имало поставени кошчета за битови нужди и била създадена организация за събиране, сортиране и предаване на отпадъците от производството, което било по-удобно. Посочва, че други служители минавали периодично да събират отпадъците от кошчетата, след което ги занасяли в мястото, където се сортират, пресоват и предават. Според показанията на св. Д.в двора на „БОН“ ООД имало поставени контейнери, предоставени от външна фирма, в които към момента се изхвърлят разделно хартия, метал, пластмаса и общ битов отпадък. Събирали се от производствените помещения в кошове разделно, от администрацията също и служители ги доставяли до големи контейнери, които служели за разделно събиране. Не е сигурен, но според него през 2019 г. големите контейнери са били поне два на брой. През периода, в който работи за жалбоподателя, не бил виждал от общината да са измили или почистили улицата. При снеговалеж не си спомня да е виждал общинска техника да почиства, като до преди 2 години снегът бил почистван от служител на „БОН“ ООД с тяхна техника и улицата третирана с препарат. След предявяване на Приложение № 1 към заключението на изготвената експертиза свидетелят Д.показва улицата, която се е налагало да се почиства /[улица]/. Твърди още, че често на улицата се озовавали опаковки от храни, хартии и найлони, които били събирани от служители на жалбоподателя. Предполага, че отпадъците на улицата са от шофьорите на тирове, лично не е виждал някой да изхвърля хартия или друг отпадък, но е събирал такива от улицата. Не знае за подавани сигнали към общината. Виждал е редовно селскостопанска техника, която отива към полето и се връща, да минава по наклонения участък, който свързва [улица]с града, и същата техника замърсявала с пръст от гумите. Поради това се е налагало да почистват тази пръст, защото после тировете я нанасяли в двора. Не е сигурен на [улица]какви други обекти има, но му е известно, че фирма „Браво“ имат имот, който според свидетеля не се използва, тъй като не бил виждал някой да влиза в него от около 4-5 години. Персонал не е виждал, само собственикът на фирма „Браво“, който за три дни дошъл два пъти за по два часа. Разпитаният по делото като свидетел К. Т. К. - директор на предприятието „Благоустрояване и комунална дейност“ в О. П. от месец декември 2013 г. конкретизира, че сградата на „БОН“ ООД се намира в т. нар. „стопански двор“ в [населено място], като районът на [улица], където се намират имотите на жалбоподателя, бил включен в седмичния график и се обслужва от специален автомобил МАН с рег. № [рег. номер] само през дните вторник и петък. Камионът тръгвал да събира отпадъците около 7: 45 и на [улица]минавал около обяд, 12: 30-13: 00 часа, след което отивал в депо да разтовари. Прави описание на камиона. Посочва, че от 2016 г. събраният битов отпадък, който съгласно Наредбата за [жк], се извозва на регионалното депо в [населено място], намиращо се на 55 км в посока. Свидетелят К. съобщава, че през 2019 г., освен сметосъбиране и сметоизвозване, в общината са се извършвали и дейности, свързани с чистота като метене на улици, почистване около контейнерните пространства, обслужване на паркови кошчета, озеленяване, косене и почистване на зелени площи. Освен на [улица], където са имотите на жалбоподателя, имало поставени и други контейнери, като един бил на разстояние сравнително близо до фирма „Р.Ч.“ и още един към кооперациите. Известно му е, че в [населено място] има разделно сметосъбиране, но той не се е занимавал с това. Посочва, че на [улица]не са поставяни контейнери за разделно събиране, а има само един контейнер тип „Бобър“ с вместимост 1, 1 куб. метра. Самият свидетел като ръководител на общинското предприятие извършвал ежедневни обходи из обслужваните райони, като е категоричен, че за конкретния район не са постъпвали както устни, така и писмени сигнали за неизвозване на отпадъци. Отбелязва, че през 2019 г. [улица]е включена в снегопочистването и със сигурност от общинското дружество са опесъчавали при необходимост - снеговалеж и заледяване, не са чакали някой да им се обади, за да си изпълнят задълженията. Според св. К. на всеки от сметосъбиращите автомобили имало монтирано „джи пи ес“ устройство някъде от около 2016 г., които били първо към „Виваком“, но от 2021 – 2022 година, без да помни с точност, са към „А1“ с нов договор и нови устройства. Проверката чрез тези устройства се правела на персоналния компютър и за всеки един автомобил е проверявал какво разстояние е изминал, но свидетелят не знае колко години се съхранява тази информация. Посочва, че в района на [улица]не е извършвано озеленяване и не знае дали има изграден тротоар. Свидетелят заявява, че към момента на територията на О. П. има около 1 280 контейнера тип „Бобър“, като в [населено място] са от порядъка на около 400, но за 2019 г. не си спомня бройката. Периодично слагали още контейнери на места и такива според заявките, ежегодно изготвял отчети. Според показанията на този свидетел през последната година улиците на [населено място] не са били мити поради липсата на вода, а през 2019 г. са били измивани главните улици, като [улица]не е включвана. Последният разпитан по делото свидетел Х. И. Х., посочва, че през 2019 г. работел в „Благоустрояване и комунална дейност“ към О. П. като шофьор на сметосъбирачна машина, но е пенсионер от 2022 година. Потвърждава, че знае местоположението на сградата на „БОН“ ООД и заявява, че с управлявания от него камион „МАН“ /не помни рег. Номер/, е минавал към обяд два пъти през седмицата - вторник и петък, след което извозвол отпадъците към [населено място]. Свидетелят посочва, че през 2019 г. на [улица]имало един контейнер тип „Бобър“ срещу склада и после го прехвърлили на паркинга. След като съдът предявява на св. Х. П. № 1, същият посочва местоположението на контейнера. Твърди, че влизали с камиона през ТКЗС-то, защото имало и други контейнери, маршрутът бил еднакъв през годините. През 2019 г. контейнерът бил на разстояние около 50 метра от входа на базата и се виждали хвърлени отпадъци. Като шофьор на сметосъбиращата машина записвал маршрута в пътния лист [населено място] - [населено място] и [населено място] – [населено място], но не е записвал улиците, през които преминава сметосъбиращата машина, тъй като маршрутът включвал половината град и не можел да се събере на пътния лист. И този свидетел посочва, че камионите били оборудвани с „джи пи ес“ устройство. Заявява, че не се е занимал със снегопочистване и не знае от кого е извършвано, нито кой е миел улиците. Свидетелят посочва, че през оградата на „БОН“ ООД е виждал контейнери, не знае техният брой, не ги е броил, били складирали и камъни, постоянно правели ремонти. Всеки път контейнерът тип „Бобър“ бил различно пълен. Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предвид провеждането на производството по чл. 9б, вр. чл. 4, ал.1 – 5 от ЗМДТ, на основание чл. 144 от ДОПК, съдът следва да извърши служебна проверка на акта по реда на чл. 160, ал. 2 от ДОПК. В изпълнение на така вмененото му задължение, съдът намира, че атакуваният АПВ е издаден в писмена форма при излагане на съответните правни и фактически основания. Задълженията за такса битови отпадъци представляват публично общинско вземане, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, вр. с чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ. Според чл. 129, ал. 7 от ДОПК редът за обжалване на актовете за прихващане или възстановяване е този по реда за обжалване на ревизионното производство по чл. 152 от ДОПК. Общият ред за подаване на искането и компетентността на органа са регламентирани в чл. 129 и чл. 130 от ДОПК. Съобразно цитираните разпоредби компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на неправилно изчислени и недължимо платени суми, в случая заплатени суми за ТБО за периода 2019 г. е органът по приходите при съответната общинска администрация, в лицето на изрично посочени от кмета на общината служители /чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ/, на които е възложено упражняването на права и задълженията на органи по приходите във връзка с установяването, обезпечаването и събирането на мастните данъци и такси по ЗДМТ по реда на ДОПК.На основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК. В конкретния случай, АПВ от 28.05.2024г. е издаден при условията на чл. 129 от ДОПК от Р. Й. Д., главен експерт „приходи“ в отдел „Бюджет и местни приходи“ при О. П., определена със Заповед № РД-02-11-593/ 24.02.2022 г. на кмета на О. П. като орган по приходите в общината на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ. С оглед на това, съдът намира, че АПВ е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, в предвидената от закона писмена форма. Решението, с което АПВ е потвърден, е издадено от кмета на О. П., в качеството му на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК вр. чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, в пределите на неговата компетентност и в изискуемата писмена форма. В решението си горестоящият орган е обсъдил наведените пред него възражения и е достигнал до краен извод за законосъобразност на обжалвания пред него АПВ. Несъгласието на задълженото лице с направените от органа констатации и правни изводи не опорочава акта. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и процедурата по издаване на оспорения акт е съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК относно производството по прихващане или възстановяване на недължимо внесени суми за общинско вземане. В съответствие с чл. 129, ал. 1 от ДОПК производството е започнало по писмено искане на дружеството, като АПВ е издаден в 30-дневен срок от постъпването му. Анализът на събраните доказателства дава основание да бъде направен извод, че оспорваният акт за възстановяване е издаден след извършване на проверка, т.е. при изпълнение на една от двете възможни процедури за издаване на такъв акт, поради което актът не е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Настоящият съдебен състав намира, че оспореният акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон, като съображенията на съда са следните: По делото няма спор, че жалбоподателят притежава недвижими имоти, находящи се на административен адрес в [населено място], [улица] /бивш стопански двор, местността „Поляната“/. Видно от приложената документация тези имоти представляват земя и сгради в различни УПИ /III-55, IV-55, VIII-55, IX -55, XI-55 и т.н./ в кв. 171 по ПУП на [населено място]. През 2018 г. със Заповед № РД-18-286/ 01.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и имотите са отразени в кадастралната карта. Относно тези имоти са били подавани декларации по чл. 14 от ЗМДТ /черен класьор/ от „БОН“ ООД, в качеството му на собственик на недвижимите имот, и за всеки един от тях е била открита партида. За периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. за въпросните имоти на жалбоподателя е била определена ТБО в размер общо на 28 00, 39 лв., която последният е заплатил. Този факт не се отрича от ответника. Искане вх. № БИП-10-3009/ 29.04.2024 г. на О. П. и постановеният във връзка с него отказ, обективиран в обжалвания АПВ, касае именно имотите на [улица] [населено място], намиращи се извън регулационните граници на града. Спорът между страните по делото е за това дали платените от „БОН“ ООД суми за ТБО за 2019 г. са недължимо платени по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, поради непредоставяне на услугата и като такива подлежат на възстановяване с лихвата от момента на внасянето им. Следва да се посочи и че за 2019 г. от „БОН“ ООД не са подавани декларации по чл. 55б от приложимата за периода Наредба № 5 за определянето и администрирането на местни данъци, такси и цени на услуги, представяни от Община Павликени /отм./ за определяне на ТБО в зависимост от количеството им. В настоящото производство няма пречка да се извърши преценка на дължимостта, респ. на недължимостта на извършеното плащане на задълженията, определени само въз основа на подадени декларации от оспорващото дружество. Таксата за битови отпадъци е една от местните такси, които се събират от общините по чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗМДТ за услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите. Предвид обстоятелството, че при таксата за битови отпадъци отделните дейности могат да се разграничат една от друга, съобразно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането/третирането/ в депа или други съоръжения битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Изрично е предвидено, че размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно по реда на чл. 66 от ЗМДТ /в приложимата редакция/– в годишен размер с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Нормата на чл. 63, ал. 1 и ал 2 от ЗМДТ /в редакцията изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ предвижда, че такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на територията на общината, като видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. При анализа на цитираната правна уредба става ясно, че законът обвързва дължимостта на ТБО с предоставянето на услугата на конкретната територия за обществено ползване. Тогава, когато при спазване на законовите изисквания общинският съвет и кметът на общината са определили териториалния обхват за предоставяне на услугата, вида и честотата на нейното предоставяне, за законосъобразността на дължимостта на таксата е необходимо да се докаже престирането на услугата в района, в който е разположен имотът на задълженото лице. т.е. ТБО е вид финансово вземане, чието заплащане се дължи при наличие на реално извършени услуги по чл.62 от ЗМДТ. Задължението за заплащане на ТБО е установено в закона, но то не възниква ex lege, а само когато общината реално извършва съответната дейност, за която се дължи такса. От представената по делото Заповед № РД 02-11-2336/ 18.10.2018г. на кмета на Община Павликени /л. 50 от делото/ се установява, че в съответствие с чл. 63 от ЗМДТ за процесната 2019 г. са определени услугите, които ще се извършват на територията на Община Павликени, сред които са сметосъбиране и честотата на сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и границите, в които се извършват предлаганите услуги. С наредба Общински съвет - Павликени е определил размер на таксата за всяка от услугите, предоставяне на територията на общинаната. Според съдържанието на цитираната заповед на кмета /т. I от същата/ обслужваният район обхваща регулационните граници на [населено място], както и фирми и обекти в обсег до два километра от външните регулационни линии, като предлаганата услуга се изпълнява от Общинско предприятие „Благоустрояване и комунални дейности“. Декларираните от жалбоподателя имоти попадат в район, в който общината предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ, съгласно цитираната по-горе заповед на кмета на Община Павликени. Относима към материалната законосъобразност на оспорения акт е и нормата на чл. 71 от ЗМДТ, регламентираща случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. Разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ следва да се приложи в редакцията ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., тъй като видно от § 21 на ПЗР към ЗИД на ЗМДТ /ДВ бр. 88 от 2017 г. и последното изм. и доп., ДВ бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024 г./, законът влиза в сила от 1 януари 2026 г., с изключение на § 5 относно чл. 66, ал. 3, т. 1, § 15, 16, 17 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“. Разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ и § 9 относно изменението на чл. 71 от ЗМДТ не са между посочените, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“. Следователно, изменената редакция на чл. 71 от ЗМДТ влиза в сила на 1 януари 2026 г. и за релевантния период е приложима редакцията на чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ /ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 година/. Според чл. 71, т. 1 и т. 3 от ЗМДТ, с направените изм. бр. 88 от 2017 г., не се събира такса за събиране и транспортиране на битови отпадъци само тогава, когато имотите попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят, както и когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица с регистрационен документ по ЗУО. Според приложимата за релевантния период 2019 г. редакция на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ /ДВ бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г./, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Не се установява да са подавани декларации, че имотът няма да се ползва за процесния период, нито се твърди да са подавани такива. Жалбоподателят не твърди, че имотите му не генерират отпадъци, а че сам е организирал сметосъбирането и сметоизвозването за 2019 г. и тези услуги не са предоставяни от общината. Имайки предвид общия размер на таксата за битови отпадъци в обжалвания АПВ, който значително превишава размера за предходните периоди, за които са били подавани декларации, означава, че по отношение на притежаваните от оспорващото дружество имоти са определени задължения за всеки един от компонентите на услугата, включително за сметосъбиране и сметоизвозване. Услугата по сметосъбиране и сметоизвозване се счита за реално предоставена, когато от страна на общината е осигурена обективна възможност за нейното ползване, в т.ч. чрез обезпечаване на фактическото извършване на сметосъбирането в определените със заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ райони и съответно транспортиране в предвидената периодичност. От назначената по делото експертиза и приложените седмични графици за сметосъбирането и сметоизвозването за периода 2014 г.-2019 г. и пътни листи с номер, дата и маршрут за извършен транспорт през 2019г., не може да се каже категорично, че са събирани битови отпадъци в района на имотите на жалбоподателя през проверявания период. Съдът не приема за доказано маршрута, както е описан в пътните листи /гаража - града - Павликени - Санадиново – Павликени/, да включва намиращите се извън регулационните граници на [населено място] имоти на жалбоподателя поради липсата на каквато и да е конкретика, като част представените пътни листи всъщност касаят села в Община Павликени. Дори да се приеме, че отразяване на конкретните маршрути по улици не е било необходимо за удостоверяване извършването на услугата или това, че липсата на вписване по улици е поради големия посетен обем дневно, в какъвто смисъл са показанията на св. Х., въпросната [улица], на която се намират имотите на „БОН“ ООД, не е включена в представения маршрутен седмичен график за организация на сметосъбирането и сметоизвозването за 2019 година. Същата е получила наименованието си още през 2012 г., видно от приложеното Решение №140 по Протокол № 12/ 21.06.2012 г. на Общински съвет Павликени и необосновано се твърди в оспорения акт, че е била обслужвана след обслужване на контейнерите на [улица]. Подобен факт не се установява от приложените доказателства, нито от седмичния график за 2019 година. Част от дейността на общината по обезпечаване на сметосъбирането и транспортиране включва и поставянето на съдове за събиране и временно съхранение на битовите отпадъци от страна на общината по начин, осигуряващ възможност за събиране на цялото количество битови отпадъци, генерирани за определен период от време /в зависимост от честотата на сметоизвозване/. Така дори и да се приеме, че общинското предприятие по комунални дейности е обслужвало [улица], по делото не се установява от общината да бил поставен контейнер за общо ползване на място и по начин, осигуряващи достъп до него както от дружеството-жалбоподател, така и от неговите служители. Видно е от представената ситуационна схема на контейнерите за сметосъбиране, одобрена от главния архитект на Община Павликени /л. 55/ и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, че за 2019 г. общината е осигурила един контейнер за битови отпадъци тип „Бобър“ на [улица], който според експерта е на тази [улица]късно от началото на 2013 година. Вещото лице е проследило разположението на контейнера за смет тип „Бобър“ през различни периоди като е установило, че на 22.01.2025 г. при огледа на място контейнерът се намира на разстояние от около 35м срещу входа на „БОН“ ООД /фиг. 4 и 5 от заключението/, което обстоятелство е фотографирано заедно с разположението на съдове за разделно събиране на отпадъци в и около базата на „БОН“ ООД. Съдът намира, че в тази част заключението не е относимо към спора, тъй като установява съществувалото фактическо положение към дата на огледа на място, а не към релевантната 2019 година. Следва да се кредитира заключението на СТЕ в частта, според която вместо на около 75 м. от входа на „БОН“ ООД, съгласно схемата за разположение на металните контейнери тип „Бобър“, през 2019 г. контейнерът на [улица]действително е бил разположен на 110 м. източно от входа на дружеството и е по-близко разположен до входа на фирма „Браво“, находящ се на съседната улица, а не на [улица]. Отдалечеността на единствения поставен съд за събиране на битови отпадъци се потвърждава и от приложните по делото улични изображения от м. октомври 2019 г. /л. 52-54/ и от показанията на св. Д., както и от показанията на св. Ш., според които контейнерът е бил до входа на обекта на фирма „Браво“ /през 2019 г. за алуминиева дограма/, а не в близост до портала на „БОН“ ООД. При това, положение съдът намира, че независимо, че жалбоподателят е имал свободен достъп до контейнера за общо ползване, разполагането му на отдалечено разстояние от входа на обекта /110 м/, в непосредствена близост до съседния имот и в нарушение на одобрената схема от главния архитект на общината, го прави практически неизползваем по предназначение от жалбоподателя и неговите служители. Поставянето на съд за битови отпадъци на такова далечно разстояние от процесните имоти не може да бъде разглеждано като изпълнение на задължението на общината по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ. В тази връзка не без значение е и обстоятелството, че за спорната 2019 г. от жалбоподателя „БОН“ ООД /предишно ЕООД/ са представени два договора, сключени с „Феникс – ВТ“ ЕООД, за събиране и извозване на сметище на генерираните отпадъци, като договорът от 02.01.2019 г. касае производствените отпадъци, а този от 03.01.2019 г. е за отпадъци със следните кодове по Наредба № 2/ 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците – 15 01 01 /хартиени и картонени опаковки/; 15 01 02 /пластмасови опаковки/ и 15 01 06 /смесени опаковки/. Генерираните от „БОН“ ООД отпадъци в резултат на неговата производствена дейност или т.нар производствени отпадъци по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗУО, са предмет на договора от 02.01.2019 г., но видът на отпадъците, предмет на договора от 03.01.2019 г., по същество представлява битов отпадък, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУО, макар и разделно събиран, за който жалбоподателят е организирал самостоятелно събиране и транспортиране до съответните съоръжения и инсталации с лице, получило регистрационен документ по ЗУО. В този смисъл и твърдението на ответника, че извозваният битов отпадък е друг вид е необосновано. Според показанията на св. Д.и св. Ш., които са непротиворечиви помежду си и следва да се кредитират, генерираният от дружеството-жалбоподател отпадък, в т.ч. и битов такъв, през 2019 г и преди това /а и понастоящем/, се събира разделно в контейнери, след което се извозва от външна фирма. В този смисъл е и заключението на вещото лице в частта по т. IV.5, кредитирано от съда, според което чрез „Феникс – ВТ“ ЕООД, жалбоподателят е организирал самостоятелно сметосъбиране и сметоизвозване от своя обект и поради това реално няма генериран битов отпадък, който да се събира от общинското предприятие. Предвид всичко изложено, съдът приема, че услугата по сметосъбирането и сметоизвозването за проверявания период не е била реално предоставяна от Община Павликени, предвид което такса за този компонент от ТБО не следва да бъде начислявана и не се дължи от жалбоподателя. Следващият компонент от формиране на таксата за битови отпадъци е услугата по „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ и същата се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Както се каза вече, влизането в сила на разпоредба на чл. 71 от ЗМДТ с направените изм., бр. 88 от 2017 г. е отложено за 2026 г. и за релевантния период 2019 г. е приложима редакцията на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ /ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. /, съгласно която не се заплаща такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината. В т. I.4 от представената Заповед № РД 02-11-2336/ 18.10.2018 г. на кмета на Община Павликени е посочено, че за територията на Община Павликени се извършва „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - ежедневно се поддържа хигиената и чистотата по улици, площади и паркове по списък, неразделна част от заповедта, в централните обществени зони и паркове се обслужват разположените кошчета за отпадъци, почистване на около контейнерните площадки. Тази дейност е възложена на служители на Общинско предприятие „БКД“. Независимо, че процесните имоти на жалбоподателя попадат в териториалния обхват на предоставяне на услугата, съдът намира, че по делото не са представени доказателства общината фактически да е предоставяла услугата в границите на територията, в която се намират имотите на „БОН“ ООД в [населено място]. По делото са представени седмични графици за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2014-2019 г. и пътни листове, но същите не установяват по безспорен начин действителното осъществяване на обсъжданата компонента като част от спорната услуга за 2019 г., доколкото тя е различна от компонентата „сметоъсбилане и сметоизвозване“. Обратно, от показанията на разпитания по делото свидетел Х. Х., служител на ОП „БКД“ през спорната 2019 г., освен задълженията, свързани със сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, не се установява участието му в дейности, свързани с компонента „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“. По делото е представен списък на поддържаните територии за обществено ползване – метене на улици и площади през 2019г. /л. 29 от делото/, относно създадената организация за поддържане на хигиената и чистотата на обществените пространства в обслужвания район по улици и номерация на метачите от 1 до 9, но в този списък не фигурира [улица]в [населено място]. Освен това, единствено наличието на този документ не е достатъчно да обуслови изпълнение на услугата при липсата на утвърдени графици от прекия ръководител, действителното наличие на кадрови и технически ресурси за организирането на услугата /трудови договори с работници по „чистотата“, длъжностна характеристика и т.н./. Не са представени и дневни отчети/протоколи за извършена работа за процесния период, маршрутни графици за поддържане на чистотата на територията за обществено ползване, вкл. ръчно метене на улици, машинно метене на улици и машинно миене на улици. В документа е записано, че освен изброените територии, служителите ежедневно се пренасочват и към други общински терени, там където е необходимо, но липсват доказателства служители по чистотата да са посещавали района, в който попадат имотите на жалбоподателя. В тази връзка, съдът изцяло кредитира показанията на св. Ш., според които почистването около базата „Бон“ се извършвало само от служителите на дружеството и друг вид почистване не е имало там, като в периода от 2013 г. до 2021 г. било на ръка, всекидневно от чистачи на смяна и минимум един път в месеца масово почистване. Според същите тези показания зимното почистване на всички улици около базата на „БОН“ ООД, в които попадат имотите на жалбоподателя, и по които е трябвало да пристигат камионите до предприятието, също се извършвало от дружеството чрез собствени машини и препарати за третиране. Дори да се приеме, че почистването на териториите за обществено ползване не е необходимо да бъде в близост или около имота на задълженото лице, за да се дължи от него такса, въпреки дадените от съда указания административният орган не е представил доказателства за реалното предоставяне на този вид услуга. При изложеното по-горе, съдът намира за недоказано, че общината действително е организирала и реално е предоставила през 2019 г. услугата по „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“, въпреки обявеното, че този вид услуга ще се предоставя /т. I.4 от заповедите на кмета на О. П. по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ/. Съответно, ако тази услуга не е била предоставяна, за лицето не възниква задължение за заплащането й предвид изрично регламентираното в разпоредбата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ /в актуалната редакция/. Относно услугата „депониране на битови отпадъци в депа или други съоръжения“, съобразно нормата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ /Доп. - ДВ бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г./, такса не се дължи от задълженото лице, когато няма такива. Тоест таксата се дължи, когато общината има и ползва депо за депонирането на битовите отпадъци. Този факт подлежи на доказване от ответника по делото, но доказателства относно изградено и поддържано депо за битови отпадъци на територията на О. П., което да е функционирало през целия релевантен период, не са представени. Не се доказва О. П. да има депо и разходи за неговото поддържане. Липсват документи за извършени разходи по поддръжка и експлоатация на общинско депо за битови отпадъци, въпреки че такива са заложени в изготвената план – сметка по чл. 66, ал. 2 от ЗМДТ за 2019 година. В своите показания св. К. заявява, че от 2016 г. събраният битов отпадък се извозва до регионалното депо в [населено място]. На първо място обаче, въпросното депо не е на територията на О. П., а в Община Никопол. На второ място, липсват писмени доказателства, които да потвърждават тези твърдения на свидетеля, като например, сключен договор за депонирането на битовите отпадъци до съответното регионално депо за периода 2019 г., при което не може да се установи по категоричен начин, че така посоченото от свидетеля сметище, действително е ползвано от общината през спорния период. Действително, в част от представените пътни листи за периода м. 01. - м. 12.2019 г. има вписан следният маршрут: „гаража-града, града-Санадиново-гаража“ или „гаража-града, Павликени-Санадиново-Павликени“, но тези документи могат да удостоверят единствено, че посоченото в тях превозното средство /товарен автобмобил „МАН“ с рег. № [рег. номер]/, се е движило по отразените маршрути, но не и че в [населено място] действително съществува депо за отпадъци и че същото се ползва от О. П. за депониране на битовите отпадъци, генерирани на територията на тази община. Не са представени и справки за количеството извозвани отпадъци до някое депо, нито актове за приемане на битови отпадъци за обезвреждане, извлечение от сметката на общината за извършените разходи за наем на площадки за съхранение и други подобни. След като за процесния период на 2019 г. не се доказва на територията на О. П. да е съществувало функциониращо депо за битови отпадъци или общината да е ползвала депо или друго съоръжение за депониране и обезвреждане на отпадъци, оспорващото дружество не дължи заплащане на въпросната такса на този компонент от ТБО и неправилно е отказано възстановяване на сумите /в подобен смисъл е Решение № 619 от 19.01.2023 г. по адм. д. № 2877 от 2022 г., на ВАС, Първо отделение/. Таксата за битови отпадъци е публично задължение, което задължените субекти дължат тогава, когато общината им престира услуга. След като ответникът не е ангажирал доказателства, които обосновават реалното предоставяне през 2019 г. на трите услуги, за които се дължи ТБО, в района извън строителните граници на [населено място], където попадат имотите на жалбоподателя, то фактът, че е декларирано задължение за такса за този вид услуга в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, не я прави законово дължима за адресатите при недоказано реално осъществяване. По тези съображения, оспореният Акт за прихващане или възстановяване на недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ с № БМП-10-3009/ 28.05.2024 г., издаден от главен експерт по приходите в отдел „Бюджет и местни приходи“ при О. П., с който е отказано възстановяване на сумата по подаденото искане за възстановяване на сумата за заплатена ТБО за 2019 г. с вх. № БМП-10-3009/ 29.04.2024 г., е издаден в противоречие с материалния закон и като такъв следва да бъде отменен. Предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от ДОПК, според която когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съдът не може да разпореди възстановяване или да извърши прихващане на установените като недължимо платени суми за обезвреждане на битови отпадъци и лихвите върху тях, тъй като това е от компетентността единствено на съответния орган по приходите. Преписката следва да се върне на органите по приходите в Община Павликени за ново разглеждане с указания за възстановяване на недължимо внесената сума от страна на „БОН“ ООД за ТБО за 2019 г. при спазване на указанията по приложението на закона, дадени с настоящето решение. При новото произнасяне органът следва да съобрази и чл. 129, ал. 6 от ДОПК относно законната лихва върху възстановената сума. При този изход на спора и своевременното направено искане претенцията за разноски на жалбоподателя се явява основателна. Следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски за заплатените държавна такса за образуване на делото в размер на 50, 00 лв. и депозит за вещото лице в размер на 600, 00 лева. В настоящото производство се претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 3600, 00 лв. с ДДС, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 19.09.2024 г., фактура № 0000000845/ 15.10.2024 г. и преводно нареждане от 18.10.2024 година. Съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на възстановяване от ответната страна подлежат направените разноски за възнаграждение за един адвокат, в аналогичен смисъл са и разпоредбите на чл. 75, ал. 1 от ГПК и чл. 143, ал. 1 от АПК. В разглеждания случай оспорващото дружество е сключило посочения по-горе договор за правна защита и съдействие с Адвокатско дружество „М. и Варамезов“, с договорено възнаграждение в размер на 3 600, 00 лева. Процесуалното представителство на жалбоподателя по делото е осъществявано от двама адвокати - адв. М. и адв. М., всеки от които се е явил и в двете проведени открити заседания, като липсват данни за заплатените на всеки от тях поотделно адвокатски възнаграждения или такива адв. М. да е оказвал безплатно правна помощ на основание чл. 38 от ГПК. При това положение, съдът намира, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение за един адвокат следва да бъде определено в размер на 1 800, 00 лв. – половината от общо договореното и заплатеното такова. Видно от приложения списък с разноски /л. 186 от делото/, се претендира и заплащане на разходи за гориво на обща стойност 279, 92 лв. за транспорт на упълномощения от жалбоподателя адвокат и преупълномощения такъв, и пътуване във връзка с явяването в съдебни заседания на 29.10.2024 г. и 11.02.2025 г., за което са издадени един касов бон от 29.10.2024 г. на стойност 69, 39 лв. и два броя касови бонове от 11.02.2025 г. на стойност 95, 34 лв. и 45, 80 лв., което искане следва да бъде оставено без уважение. Следва да се отчете обстоятелството, че при липсата на легално определение на понятието „разноски по производството“ в в чл. 161, ал. 1 от ДОПК, респ. чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл. от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, се налага извод, че под това понятие следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия /депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др./. Следователно, разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита от един адвокат, като заплащането на разходи за гориво на МПС не е сред тях и е извън обхвата на отговорността за разноски. Поради това този претендиран направен от пълномощниците на жалбоподателя разход за гориво не следва да се възлага, тъй като не съставлява разноски по производството по смисъла на посочените по-горе текстове от ДОПК, ГПК и АПК. При това положение, Община Павликени, в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издал и който следва да издаде акта, следва да бъде осъдена да заплати на „БОН“ ООД разноски за настоящото производство общо в размер на 2 450, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 129, ал. 7 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, съдът