Решение № 5870 от 1.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1932/2025 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с чл.125 от ЗДСл. Образувано е по искова молба, подадена от Т. Я. Д. с [ЕГН] чрез адвокат Ж. Б. от АК – Бургас, със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 2, срещу Регионална дирекция по горите – Бургас (РДГ – Бургас), с която са предявени три обективно съединени иска с правно основание по чл. 104, ал. 1 и по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл., с искане ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцата обезщетения за времето през което е останала без работа в резултат на незаконното прекратяване на служебното й правоотношение, както и за неизползван платен годишен отпуск. С определение № 8675/14.10.2025 г. постановено по адм.д. № 1897/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас, на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК производството по делото е разделено, като по настоящото производство е приет за разглеждане предявения иск от Т. Я. Д. против РДГ – Бургас за сумата от 8 346.73 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно прекратяване на служебното правоотношение със заповед № РД-18-89/18.10.2024 г. на директора на РДГ – Бургас, ведно с мораторна лихва в размер на 1 131.34 лв. за периода от 18.10.2024 г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С молба с вх. № 12425/30.10.2025 година, ищцата чрез процесуалния си представител е направила уточнение, че претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 8 346.73 лева се претендира за период от 6 (шест) месеца, а именно: от 18.10.2024 г. до 18.04.2025 г., като за периода от 18.10.2024 г. до 31.01.2025 г. (периода в който ищцата е била безработна) се претендира пълния размер на обезщетението, а за периода от 03.02.2025 г. до 18.04.2025 г. се претендира разликата между възнаграждението претендирано като обезщетение за периода от 18.10.2024 г. до 18.04.2025 г. в размер на 2 595 лева и възнаграждението в размер на 1 650 лева, представляващо основната и заплата по трудов договор от 03.02.2025 г. (л. 38). В исковата молба се твърди, че със Заповед № РД-19-02 от 05.06.2023 г. на директора на РДГ- Бургас на ищцата било наложено дисциплинарно наказание уволнение и било прекратено служебното й правоотношение. Заповедта била отменена с решение № 103/04.01.2024 г., постановено по административно дело № 1093/2023 г. на АдмС Бургас, оставено в сила с решение № 10318/02.10.2024 г., постановено по административно дело № 2801/2024 г. на ВАС, ІІ отд. Същата била възстановена на работа на 18.10.2024 г. и още същия ден било прекратено служебното й правоотношение със заповед № РД-18-89/18.10.2024 г. на директора на РДГ- Бургас, поради съкращаване на длъжността, която заемала – „Главен счетоводител“ при РДГ Бургас, с ранг І-ви младши, с код по НКПД: 2422 - 7014. Заповед № РД-18-89/18.10.2024 г. била отменена с решение № 2368/13.03.2025 г., постановено по административно дело № 2032/2024г. на АдмС Бургас, оставено в сила с решение № 6941/24.06.2025 г., постановено по административно дело № 5423/2025 г. на ВАС, ІІ отд. Сочи, че след второто уволнение била възстановена на работа с основна месечна заплата в размер [рег. номер]., след което и било прекратено служебното правоотношение срещу заплащане на обезщетение по чл.107а от ЗДСл. Ищцата твърди, че е била безработна в периода 18.10.2024 г. до 31.01.2025 г., и че е постъпила на работа на 03.02.2025 г. Съответно претендира пълния размер на обезщетението за времето когато не е била страна по никакви трудови, служебни или други правоотношения, и не е получавала никакви доходи, а за остатъка за периода от започване на работа 03.02.2025 г. до 15.04.2025 г. претендира разликата между възнаграждението получавано на новото работно място и това което би получавала на старото работно място. Предявява иск с правна [жк], ал.1 от ЗДС за сумата 8346.73 лева (нетен размер), ведно със сумата от 1131.34 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.10.2024 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В срока по чл.131 ГПК, ответника - Директор на РДГ – Бургас представя писмен отговор с вх. № 14548/04.12.2025 г., с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция по отношение на нейния размер. Сочи, че между РДГ – Бургас и Т.Д. е подписано споразумение с рег. № РДГ-03-07311/01.08.2025 г., с което страните са се споразумели служебното правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 107а от ЗДСл срещу уговорено обезщетение в размер на 6-кратния размер на последната получена основна месечна заплата в размер на 2 050 лева, като ищцата се е съгласила последната и основна месечна заплата да бъде в посочения размер от 2 050 лева, и тази сума следва да се вземе предвид при изчисляване на обезщетението за оставане без работа. Излагат се съображения за неоснователност на изложените в исковата молба твърдения касаещи увеличение на заплатата на основание ПМС № 198/19.10.2023 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2023 г., предвид поставената оценка на Д. за 2022 г. - „неприемливо изпълнение“ на служебните задължения за заеманата длъжност, поради което същата не е включена и в издадената заповед № РД-16-453/08.11.2023 г. на директора на РДГ – Бургас, касаеща увеличението на индивидуалната основна месечна заплата за 2023 г. Излага доводи и за неоснователност на твърденията касаещи увеличение на заплатата на основание ПМС 79/03.04.2024 г. за преодоляване на диспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително за увеличение на възнагражденията на персонала. Смята, че за периода от 18.10.2024 г. до 18.04.2025 г. сумата на обезщетението следва да е в размер на 5 549.95 лева, като цитира данни от справка за осигурителен стаж и доход при пенсиониране за 2024 г. и 2025 г., както и данни от справка за актуалното състояние на единния електронен трудов запис. По отношение на искането за присъждане на мораторна лихва в размер на 1 131.34 лева се позова на тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд по т.гр.д. № 3/2004 г. и счита, че началния момент на дължимост на законната лихва върху определеното обезщетение следва да е 24.06.2025 г. – датата на постановяване на решение № 6941 от 24.06.2025 г. по адм. д. № 5423/2025 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение № 2368/13.03.2025 г. по адм.д. № 2032/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуален представител, поддържа исковата молба. Ангажира доказателства. Иска уважаване на исковата претенция, като основателна и доказана, като моли размерът на обезщетението да бъде определен съгласно изслушаната и приета съдебно-икономическа експертиза във варианта, в който вещото лице е пресметнало добавката от 220 лв. плюс 20 % от ПМС № 198/19.10.2023 г., и съобразно сравненията, които е направило за други идентични длъжности (главен счетоводител) в системата на РДГ. Претендира разноски, съобразно представен списък. Ответникът по иска – Регионална дирекция по горите - Бургас, чрез процесуален представител оспорва исковата молба. Представя писмени доказателства. Ангажира доказателства. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, и прави възражение относно претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения по съществото на спора. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Не се спори по делото, че Т. Д. е заемала длъжността „главен счетоводител“ при РДГ – Бургас. Със Заповед № РД-19-02/05.06.2023 г. издадена от директора на Регионална дирекция по горите — Бургас, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение между Регионална дирекция по горите Бургас и Т.Д. (л. 11 – 13). Заповедта е оспорена по съдебен ред, като с Решение № 103/04.01.2024 г. постановено по адм. дело № 1093/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас е отменена като незаконосъобразна. По реда на инстанционния контрол решението е оставено в сила с Решение № 10318/02.10.2024 г. постановено по адм. дело № 2801/2024 г. по описа на ВАС (л. 4 – 5). Със Заповед № РД-18-88/14.10.2024 г. издадена от Директора на Регионална дирекция по горите - Бургас Д. е възстановена на работа, считано от 18.10.2024 г. с определена основна месечна заплата в размер [рег. номер]. Със заповед № РД-18-89 от 18.10.2024 г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и утвърдено длъжностно щатно разписание от София с писмо с изх. № ИАГ-25289/25.10.2023 г. в сила от 01.11.2023 г., директорът на РДГ – Бургас е прекратил служебното правоотношение на Т. Д. – „главен счетоводител“, считано от 18.10.2024 г., с място на работа – РДГ – Бургас поради съкращаване на длъжността. В т. 7 от заповедна е посочено на лицето да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл – за 1 месец – 2 050 лева, като на основание чл. чл. 108, ал. 2 от ЗДСл лицето запазва ранг І младши (л. 50). Заповедта е оспорена по съдебен ред, като с Решение № 2368/13.03.2025 г. постановено по адм. дело № 2032/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, заповедта е отменена като незаконосъобразна. По реда на инстанционния контрол решението е оставено в сила с Решение № 6941/24.06.2025 г. постановено по адм. дело № 5423/2025 г. по описа на ВАС (л. 51-54). Със Заповед № РД-18-46-01/01.08.2025 г. издадена от Директора на Регионална дирекция по горите - Бургас Т. Д. е възстановена на работа на длъжност "главен счетоводител", считано от 01.08.2025 г. с основна месечна заплата в размер на 2 050 лева (л.55). Със Заповед № РД-18-47/01.08.2025 г., на основание чл. 107а от ЗДСл, във връзка с направено предложение за прекратяване на служебно правоотношение с рег. № РДГ-03-7295/01.08.2025 г., срещу обезщетение в размер на 12 150 лв., равен на 6-кратния размер на последната месечна основна заплата и получено писмено съгласие с рег. № РДГ-03-07311/01.08.2025 г., е прекратено служебното правоотношение на Д. с Регионална дирекция по горите – Бургас (л.56-57). По делото са приети и приобщени, представените от страните писмени доказателства, както следва: заповед № РД-18-89 от 18.10.2024 г. на директора на РДГ-Бургас (л. 50); решение № 2368 от 13.03.2025 г. по адм. дело № 2032/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас (л. 51 – 53); решение № 6941 от 24.06.2025 г. по адм. дело № 5423/2025 г. по описа на ВАС (л. 54); заповед № РД-18-46-01/01.08.2025 г. на директора на РДГ – Бургас (л. 55); заповед № РД- 18-47 от 01.08.2025 г. на директора на РДГ – Бургас (л. 56); писмено споразумение с № РДГ-03-07311/01.08.2025 г. между РДГ – Бургас и Т. Д. (л. 57); длъжностна характеристика за длъжност – „главен счетоводител“ (л. 58 – 59); формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността на Т. Д. за периода 01.01.2022 г. – 21.12.2022 г. (л. 60 - 62); писмо с рег. № ИАГ-26116 от 02.11.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите при Министерство на земеделието и храните относно представяне на актуална информация за утвърдените поименни щатни разписания на длъжностите във връзка с ПМС 198/19.10.2023 г. (л. 63); заповед № РД-16-453 от 08.11.2023 г. на директора на РДГ – Бургас, с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 17 от Устройствения правилник на Регионалните дирекции по горите и чл. 67, ал. 5 от ЗДСл, респективно в раздел ІІ „Увеличение на индивидуалната основна месечна заплата“ от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и във връзка с ПМС № 198/19.10.2023 г. (л. 64); От справка за осигурителен стаж и доход при пенсиониране на Т. Д. за 2024 г. и 2025 г. (л. 65 – 66), справка за актуално състояние на ЕЕТЗ (л. 67) и от неоспореното заключение на СИЕ се установява, че по данни на Регистъра на осигуреното лице (РОЛ) за времето 18.10.2024 г. до 30.11.2024 г. ищцата има сключен граждански договор с Областна администрация Бургас, с определено възнаграждение в размер [рег. номер]., като е работила на пълен работен ден и е получила възнаграждение в общ размер на 2152,20 лв., а от 26 до 28 октомври 2024 г. е била член на Избирателна комисия [населено място] (Община Бургас) за което е получила възнаграждение в размер на 269 лв.; за месец декември 2024 г. и месец януари 2025 г. няма информация за отработени дни; през м.02., м.03. и м.04.2025 г. ищцата е получавала възнаграждение от О. П. по трудово правоотношение в размери съответно – м.02. и м.03. 2025 г. (два пълни отработени месеца) - 1730 лв. и 978,38 лв. ( от 01.04. до 18.04.2025 г. при възнаграждение 1505,10 лв. за пълен отработен месец, като през м. април има 3 работни дни болнични). В хода на съдебното производство е допусната и изготвена основна и допълнителна съдебно – икономическа експертиза, неоспорени от страните и приети от съда. Вещото лице е направило изчисления на обезщетението в различни варианти, съобразени с въпросите на страните и на съда, които ще бъдат обсъдени по-долу в изложението. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Искът с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в срок и съгласно чл. 205 АПК срещу юридическото лице – Регионална дирекция по горите - Бургас, представлявано от органа, в резултат на чийто незаконосъобразен акт се претендира присъждане на обезщетение. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състава намира иска за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения: В Глава шеста на ЗДСл са регламентирани обезщетенията, които се дължат на държавните служители при прекратяване на служебното им правоотношение. В чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предвидено, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. От така очертаната правна разпоредба е видно, че искът за обезщетение е осъдителен и с него се цели да бъде възмезден служителят при незаконно признаване на прекратяване на служебното му правоотношение. Предпоставките на иска са: наличие на отменен административен акт, с който е прекратено служебното правоотношение, служителят вследствие на прекратяването да е останал без работа или да е получавал друго по - ниско възнаграждение, максималният размер на обезщетението – 6 месеца и база за изчисляване на възнаграждението - определената основна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно, в която насока са мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. по тълк. д. № 4/2022 г., ОСС на ВАС, I и II Колегии. В конкретния случай по делото е безспорно, че е налице първата предпоставка на чл.104, ал.1 ЗДСл - отменен административен акт, тъй като с влязло в сила на 24.06.2025 г. съдебно решение, Заповед № РД-18-89 от 18.10.2024 г. на директора на Регионална дирекция по горите - Бургас за прекратяване на служебното правоотношение на Т.Д. е отменена. За претендирания период 18.10.2024 г. – 18.04.2025 г. ищцата не е заемала друга държавна служба, като за м.10.2024г., м.11.2024 г., м.02.2025 г., м.03. и м.04.2025 г. е получавала от Областна администрация Бургас, Община Бургас и О. П. възнаграждение за друга работа в по-нисък размер. Съгласно представените по делото доказателства и изслушаната СИЕ, неоспорена от страните, ищцата е получила възнаграждения от посочените работодатели в общ размер на 3 507,25 евро (6 859,58 лева). Следователно, за съда е налице и втората предпоставка на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл – за определен период ищецът не е заемал друга държавна служба, а е извършвал друга работа по трудово или извънтрудово правоотношение, респ. за определен период той е бил страна по трудово/извънтрудово правоотношение с по – ниска заплата. С оглед на приетото, ищцата има право на обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл., тъй като е изпълнен фактическият състав на претенцията за обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл., включващ кумулативното наличие на два елемента, а именно отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение между страните и период от време, не повече от шест месеца, през който лицето не е заемало държавна служба или е извършвало друга работа по трудово/извънтрудово правоотношение с по-ниска заплата. По делото няма спор относно наличието на предпоставките на фактическия състав на отговорността по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Спорът касае единствено размера на определеното обезщетение и по-точно основата, върху която същото следва да бъде определено. По отношение на дължимия размер на обезщетението, съдът взе предвид следното: В чл. 104, ал. 1 ЗДСл е посочено в какъв размер следва да е обезщетението, което държавният служител, чието прекратяване на служебното правоотношение е признато за незаконно, има право да получи - в размер на основната заплата. Определен е и моментът към който следва да се определи - към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. На тази основа настоящата съдебна инстанция приема, че ищцата има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно - 24.06.2025 г. Видно от представеното от ответника писмо вх.№ 5021/08.04.2026 г. в длъжностното разписание на РДГ - Бургас към дата 24.06.2025 г. не съществува длъжност „главен счетоводител“. По делото е представена заповед № РД-18-46-01/01.08.2025 г. на директора на РДГ – Бургас, с която Т. Д. е възстановена на заеманата длъжност преди прекратяване на служебното правоотношение с определена основна месечна заплата в размер на 2 052 лева, считано от 01.08.2025 г. Не може да се сподели възражението на ответника, че обезщетението следва да се определи съобразно основната заплата, която е определена към момента на възстановяването на ищцата на заеманата длъжност. Като основа за определяне на претендираното обезщетение законодателят е посочил изрично основната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението му за незаконно или на неявяването му да заеме службата, отчитайки измененията, които биха могли да настъпят в размера на основната заплата на служителя по време на оспорване на незаконното уволнение. Следователно релевантният момент за определяне на размера на основната заплата е нормативно установен и е недопустимо той да бъде изменян, независимо дали служителят е възстановен на предишната си длъжност или не. Възстановяването на заеманата длъжност не отменя задължението на органа по назначаване по чл. 67, ал. 4 от ЗДСл да определи индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител към този момент, като отчете нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит на служителя и допустимите нормативни увеличения на основната заплата за длъжността, аргумент за което е и разпоредбата на чл. 67, ал. 5, т. 4 от ЗДСл. Разпоредбата цели осигуряване на равно възнаграждение на възстановения служител с възнагражденията на останалите служители. Фактът, че след като Д. е подала молбата, че се явява да заеме службата, не променя извода, че органът по назначаване е дължал определяне на индивидуалния размер на основната й заплата към 24.06.2025 г. Като не е направил това той сам се е поставил в невъзможност да определи правилно основата за изчисляване на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Изплащането на същото съобразно размера на основната заплата – 2025 лв., която ищцата е получавала към 18.10.2024 г. (датата на прекратяване на служебното правоотношение) и определената такава от 2 025 лв., съгласно заповедта за възстановяване на заеманата длъжност, считано от 01.08.2025 г., не означава, че това е размера и към 24.06.2025 г. (моментът на признаване на уволнението за незаконно). Първо, защото това противоречи на чл. 67, ал. 5 ЗДСл и второ, защото не са представени доказателства, че към 24.06.2025 г. основната заплата на ищцата е определена в размер на 2 025 лв. Доказателствата по делото сочат, че органът по назначаването се е позовал на заплатата, която ищцата е получавала към датата на прекратяване на служебното правоотношение през 2024 г. и към датата на възстановяването й на заеманата длъжност - 01.08.2025 г., като посочения размер е един и същ – 2 025 лв. С оглед установеното, съдът следва да определи индивидуалния размер на основната заплата на ищцата, съобразявайки претенцията на ищцата относно настъпилите актуализации на заплатата, към 24.06.2025г. Ищцата счита, че следва заплатата й да се актуализира съобразно ПМС № 198/19.10.2023 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на министерството на земеделието и храните за 2023 г. (в сила от 01.08.2023 г.) Съдът намира за неоснователен този довод на ищцата. Внимателният прочит на нормативната уредба относно възнагражденията на държавните служители показва, че в тази уредба не се дава определение на понятието "основна заплата за длъжност", а определя понятието "индивидуална основна месечна заплата" (ИОМЗ). Размерът на тази индивидуална заплата се определя при спазване на правилата в нормативната уредба, но индивидуално за всеки служител, който заема съответната длъжност, който може да бъде различен в различни периоди. Правилата за определяне на ИОМЗ са предвидени и установени в следните разпоредби: Съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗДСл, органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит; чл. 67, ал. 3 от ЗДСл определя, че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство; възстановеното като последица от съдебното решение служебно правоотношение има същите елементи, които са го характеризирали и към момента на неговото прекратяване. За да се определи размерът на обезщетението на ищцата, следва основната заплата на служителя към датата на признаване за незаконно прекратяването на правоотношението, да бъде определен при съобразяване нивото и степента на заплатата по смисъла на § 1, т. 1 и т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредбата на заплатите на служителите в държавната администрация /обн. ДВ, бр. 42/2012 г. /ДР НЗСДА, наредбата/, както и ранга, отразяващ квалификацията и професионалния опит съобразно чл. 73 ЗДСл. Рангът е израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността. В конкретния случай, рангът на ищеца е І младши ранг, който е предвиден в Класификатора на длъжностите в администрацията /КДА/ ранг за заеманата длъжност "главен счетоводител". Според чл. 3, ал. 1 НЗСДА, брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл. 3, ал. 2 от цитираната наредба, основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение № 1, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит, освен ако друго не е предвидено в специален закон. В случая, за да се определи размерът на основната заплата на ищеца към момента на отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, следва да се вземе предвид последната му определена оценка за 2022 г., както и увеличението на основните заплати съобразно приложимите нормативни разпоредби. Разпоредбата на чл. 67, ал. 5, т. 1 от ЗДСл дава възможност за увеличение на индивидуалната основна заплата на служителя въз основа на годишната оценка за изпълнението на длъжността, като такива увеличения са предвидени и в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (чл. 12). Годишната оценка [рег. номер] ищцата е неприемливо изпълнение, поради което не следва да се приложи увеличението съгласно посоченото ПМС № 198/19.10.2023 г. и съгл. чл.12, ал.1 Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Основателни са обаче доводите на ищцата за актуализиране на основната заплата съобразно Постановление на Министерски съвет № 79 от 03.04.2024 г. С последното е установен механизъм за преодоляване на заплатните диспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните организации чрез предоставяне на допълнителни средства и въвеждане на правила за увеличаване на основните заплати. Съобразно установения в постановлението ред и в съответствие с приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от същото при служител на експертно ниво 4, и определен минимален размер на ИОМЗ в размер на 1650 лева, последната е следвало да бъде увеличена с 220 лева. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от постановлението новите размери на ИОМЗ се определят за всички служители, които са в служебно или трудово правоотношение със съответната организация към момента на издаване на заповедите в изпълнение на чл. 2, вкл. за служителите находящи се в законоустановен отпуск. На това постановление е придадено обратно действие и съгласно § 5 от преходните и заключителните му разпоредби новите размери на основните месечни възнаграждения се определят считано от 01.01.2024 г. Независимо от действаща и горецитирана нормативна уредба досежно размерите на основни месечни заплати на държавните служители, органът незаконосъобразно не е осъществил необходимата актуализация, независимо че е следвало да стори това. Също така от ответника не се оспорва факта, че заплатата на ищцата от 2 025 лв. не е актуализирана съобразно ПМС № 79 от 03.04.2024 г. Следователно към датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищцата, ответникът не е следвало да определя основна месечна заплата на служителката в размер на 2 025 лева, а да й определи такава в размер на 2 245 лева. Като основа за определяне на претендираното обезщетение законодателят е посочил изрично основната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението му за незаконно или на неявяването му да заеме службата, отчитайки измененията, които биха могли да настъпят в размера на основната заплата на служителя по време на оспорване на незаконното уволнение. С оглед приетото, при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, съдът взе предвид изчисленията по варианта от заключението на основната СИЕ, според който при определяне на размера на обезщетението е взета предвид основната заплата съобразно заповедта с която е възстановена ищцата на заеманата преди прекратяване на служебното й правоотношение длъжност – 2 025 лв., плюс добавеното увеличение от 220 лв., съобразно ПМС № 79/03.04.2024 г. и след приспадане на възнаграждението на друга работа с по-нисък размер (Областна администрация Бургас, Община Бургас и Община Поморие) за м.10.2024г., м.11.2024 г., м.02.2025 г., м.03.2025 г. и м.04.2025 г. Според направените изчисления основата върху която следва да се определи обезщетението е 2 245 лв. (1 147,85 евро)., която за периода от 6 месеца възлиза на 13 660,35 лв. (6 984,43 евро), като от тази сума следва да се приспаднат възнагражденията получени от Областна администрация Бургас, Община Бургас и Община Поморие, които възлизат на сума в общ размер на 6 859,58 лв. (3507,25 евро), в резултат на което след приспадането се получава размер на дължимото обезщетение – 6 800,77 лв. (3477,18 евро) (брутен размер) и 6 120,68 лв. (3129,46 евро) (нетен размер). Ищцата претендира обезщетението в нетен размер, поради което и същото следва да бъде определено в такъв. На тази плоскост настоящата съдебна инстанция приема, че Д. има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на прекратяване на служебното правоотношение, в размер на 2 245 лева, което за максимално допустимият по закон 6 месечен срок възлиза на 13 660,35 лв. (6 984,43 евро). От тази сума следва да бъде приспадната сумата на полученото възнаграждение на друга работа с по-нисък размер, в размер на 6 859,58 лв. (3507,25 евро), поради което дължимата сума се явява в размер на 6800,77 лева. (3477,19 евро) (брутен размер) и 6 120,68 лв. (3 129,45 евро) (нетен размер). Върху тази сума се дължи законната лихва, считано от 26.04.2025 година до изплащане на задължението. Искът за заплащане на разликата до 8 346,73 лева (4 267,62 евро) е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. По акцесорния иск. С оглед частичната основателност на главния иск, съединеният акцесорен иск за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение е основателен и трябва да бъде уважен. Неоснователна е претенцията на ищцата за определяне на лихва за забава на дължимото обезщетение в конкретни размер и период. Достатъчно е дължимата законна лихва да бъде присъдена от началният момент на забавата - влизане в сила на решението отменящо заповедта за уволнение - 26.04.2025г. до окончателното издължаване на дължимото обезщетение по чл. 104,ал.1 ЗДСл, в присъденият нетен размер от 3 129,45 евро (6 120,68 лева). По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК и предвид изричната претенция на процесуалните представители и на двете страни, на същите следва да се присъдят направените от тях разноски, съобразно с уважената/отхвърлената част на иска. Направените и доказани от ищцата разноски са в общ размер на 704,94 евро, представляващи - 295,94 евро възнаграждение за вещо лице и 409 евро (800 лева) адвокатско възнаграждение. На ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 574,53 евро, съобразно уважената част от иска. Разноските на ответната страна, са представляващи възнаграждение за вещо лице в размер на 469,24 евро и юрисконсултско възнаграждение, определено при съобразяване характера на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 200 лева (102,26 евро), като съобразно отхвърлената част от иска, на страната се дължат разноски в общ размер на 105,73 евро. Тъй като страните не са направили искане за компенсация, а съдът не извършва служебно такава, разноските следва да се присъдят на страните поотделно. Не се споделят възраженията на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед размера на уважената претенция и фактическата и правна сложност на делото. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІV-ти състав,