Решение № 4845 от 21.7.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 915/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба на Д. П. С., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жк], [адрес], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1116-000058/22.04.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. з/гг ЗДвП, издадена от К. Х. И. – мл. автоконтрольор към ОДМВР Благоевград, с-р "Пътна полиция" - Благоевград, упълномощен със заповед № 244з-47/07.01.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1 , б. „з“гг ЗДвП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно е отнето СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и противоречието й с материално-правните разпоредби на закона. Излага подробни съображения за това. Иска заповедта да се отмени като незаконосъобразна. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си, моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направени съдебни разноски. Ответникът по жалбата – К. Х. И. – мл. автоконтрольор към ОДМВР - Благоевград, с-р "Пътна полиция" Благоевград, редовно призован, не се явява и не се представлява. Административен съд – Благоевград, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 14.03.2026 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с. GA № 4288261/14.03.2026 г. от К. Х. И. – мл. автоконтрольор към ОДМВР - Благоевград, с-р "Пътна полиция" - Благоевград, за това че на 14.03.2026 г., около 11:26 ч. в [населено място] по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица], управлява лек автомобил БМВ Х5 с регистрационен номер [рег. номер], собственост на В. С. от [населено място], като същият е със служебно прекратена регистрация от 24.02.2026 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред /л. 7/. Издадено е и наказателно постановление № 26-1116-000466/22.04.2026 г., въз основа на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство вх. № 3248/2026 г. по описа на Районна прокуратура – Благоевград за нарушение на чл.140, ал. 1 ЗДвП, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 255,65 евро/500.01 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца /л. 9/. Въз основа на АУАН, е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1116-000058/22.04.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. з/гг ЗДП, от К. Х. И. – мл. автоконтрольор към ОДМВР - Благоевград, с-р Пътна полиция Благоевград, упълномощен със заповед № 244з-47/07.01.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1 , б. „з“гг ЗДвП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно е отнето СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца /л. 5/. Заповедта е връчена на Д. С. на 15.06.2026 г., видно от отбелязването върху заповедта /л. 5/. На 15.06.2026 г. С. е обжалвала преждепосочената заповед пред БлАС, видно от клеймото в/у жалбата на /л. 2/. По делото е представена и приета Заповед № 244з-47 от 07.01.2026 г. на Директора на ОДМВР - Благоевград, с която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от Закона за движението по пътищата, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР–Благоевград от съответните длъжностни лица между които в т. 2 са и младшите автоконтрольори II и I степен в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Благоевград, измежду които е и издателят на процесната заповед, съгласно писмо рег. № 111600-13550/18.06.2026 г. на за началник на сектор "ПП" / л. 1 и л. 18/. При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Благоевград като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка издадена по реда на глава шеста от ЗДвП. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и съгласно Заповед 244з-47 от 07.01.2026 г. на Директор ОДМВР – Благоевград, и съдържа необходимите реквизити. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й по чл. 146, т. 1 от АПК. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е и мотивирана, въз основа на това съдът приема, че не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК. При издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да се приемат за съществени и които да послужат като самостоятелно основание за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът намира заповедта за материално незаконосъобразна обаче по следните мотиви: Нарушението, заради което е приложена процесната ПАМ спрямо С. е това, че е управлявала автомобил, чиято регистрация била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Запознавайки се с констатациите в съставения АУАН, който има доказателствена сила до установяване на противното, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от Закона за движението по пътищата за налагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. За принудителните административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Според чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от собственика на МПС или водача на МПС на административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. з/гг от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: извън случаите по букви "а" - "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. А новелата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Безспорно установеното с АУАН нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП попада в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, за която ПАМ е приложима. В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед, както и административният орган е приел, че е налице управление на МПС на лице–водач, несобственик на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с прекратена регистрация, като нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По делото обаче не беше доказано, че оспорващата е знаел за прекратената регистрация, както и дали й е изпратено уведомление за прекратяването, нито дали й е изпратено уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ. На жалбоподателя не е изпратено уведомление за прекратяване на регистрацията на горепосочения лек автомобил, независимо, че в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС такова изискване няма, но по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно който гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон, волеизявлението за служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство подлежи на оспорване пред съда, като по този начин се гарантира правото на собственика на превозното средство на съдебна защита. Не е необходимо законодателят винаги да предвижда издаването на „нарочен“ акт, за да се направи извод, че даден акт е индивидуален административен акт. Ако липсва акт – липсва волеизявление на органа, а ако липсва волеизявление не е ясно на какво правно основание органът ще извърши отбелязването в автоматизираната информационна система. Предоставената в чл. 143, ал. 10, изр. 2 ЗДвП възможност, а именно Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и в чл. 21, ал. 1, пр. последно във вр. с чл. 18, т. 2 във вр. с чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредбата възможност на собственика да направи искане за възстановяване на прекратената регистрация не изключва правото му на съдебно оспорване на акта, въз основа на който е направено служебното прекратяване. /виж. Определение № 2785 от 01.03.2021 г. по адм. д. № 1828/2021 г. по описа на ВАС, VII отделение. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3 от 2022 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Съгласно чл. 574, ал. 10 КЗ (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Съгласно чл. 174, ал. 11 КЗ (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В конкретния случай се касае за управление на моторно превозно средство, което е било надлежно регистрирано, но регистрацията му е била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Това означава, че материалната законосъобразност на оспорения административен акт зависи от това дали е осъществен фактическият състав на прекратяване на регистрацията на процесното моторно превозно средство по чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Въпросният фактически състав изисква администрацията на МВР да е получила уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ (на практика прекратяването на регистрацията настъпва без човешка намеса с постъпването на електронното уведомление в информационната система на МВР). Това уведомление обаче е обусловено от изпращането на уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ и безрезултатното изтичане на определен в същата разпоредба срок. С други думи, ако не са удовлетворени изискванията на чл. 574, ал. 10 КЗ, правопрекратяващото действие на уведомлението по чл. 574, ал. 11 КЗ няма да настъпи и отбелязването в Националния регистър на пътните превозни средства, извършено на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, ще се окаже незаконосъобразно. В тази връзка, не се установи нито собственикът на процесното МПС да е знаел за изпратеното уведомление, нито пък да е знаел за прекратената регистрация на управлявания автомобил, още по-малко се установи управляващото лице, което не е собственик за автомобила да е знаело за това, което пък от своя страна изключва умисъла за осъществяване на нарушението. При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган не е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от Закона за движението по пътищата. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите относно управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в оспорената заповед е посочено управление на МПС от лице-несобственик, което управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП. По изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна, което налага отмяната на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1116-000058/22.04.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. з/гг ЗДвП, издадена от К. Х. И. – мл. автоконтрольор към ОДМВР - Благоевград, с-р "Пътна полиция" - Благоевград, упълномощен със заповед № 244з-47/07.01.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1 , б. „з“гг ЗДвП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно е отнето СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за разноски, каквито му се следват на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм.- ДВ, бр. 14 от 2025 г./ за платения хонорар за 1 адвокат в размер на 300 /триста/ евро и ДТ в размер на 5,11 /пет евро и единадесет евроцента/ евро, съдът намира, че отговаря на обема на извършената работа, както и на фактическата и правна сложност на спора, съгласно и Договор за правна защита и съдействие /л. 29/. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд – Благоевград