Решение № 2265 от 22.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 11061/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110211061 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по повод жалба на „•••••“ ООД, ЕИК: ••••••••••, срещу Наказателно постановление (НП) № 829537-F812104/03.06.2025г., издадено от изпълнителен директор на Национална агенция за приходите (ИД на НАП), с което на „•••••“ ООД, ЕИК: ••••••••••, на основание чл. 118 от Закон за хазарта (ЗХ) са наложени две имуществени санкции за нарушения на чл. 10а, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 от ЗХ, както следва: 1. Имуществена санкция в размер на 3000 лв. (три хиляди лева) за неизпълнение от дружеството на задължението за заплащане в законоустановения срок на годишна вноска за социално отговорно поведение за 2024 г., относима към издадения лиценз за игрална зала с адрес: •••••••••••••• и 2. Имуществена санкция в размер на 3000 лв. (три хиляди лева) за неизпълнение от дружеството на задължението за заплащане в законоустановения срок на годишна вноска за социално отговорно поведение за 2024 г., относима към издадения лиценз за игрална зала с адрес: •••••••••••••••••. В жалбата се излагат твърдения, че видно от приобщено по делото платежно нареждане от 08.07.2024 г. дружеството е заплатило, макар и със закъснение, изцяло дължимата вноска за социално отговорно поведение за 2024 г. В тази връзка се поддържа, че последиците от забавеното изпълнение на посоченото задължение се изразяват в дължимост на законна лихва за забава, като не е налице осъществен състав на административно нарушение. Излагат се и доводи за наличие на предпоставките за квалифицирането на нарушението като маловажно и прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока се излагат твърдения, че изпълнението на процесните парични задължения е било затруднено поради нововъведена с обнародвани в ДВ. бр. 108 от 30.12.2023 г. изменения на чл. 30, ал. 6 от ЗХ нова такса за поддръжка на лиценз, която организаторите на хазартни игри с игрални автомати, следвало да заплатят в срок до 28.02.2024 г., което дружеството било сторило, както и обнародвани в същия брой на ДВ изменения на ЗКПО, с които дължимият данък по чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е бил увеличен от 500 лева на 800 лева за всяко игрално място. Накрая се излагат и доводи за несъразмерност на тежестта на наложените на жалбоподателя имуществени санкции. Иска се НП да бъде отменено. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпила молба с вх. № 370632/12.11.2025 г. от управителя на „•••••“ ООД И. Х. И., в която се изразява становище по същество, сходни с изложените в жалбата и се иска НП да бъде отменено. Въззиваемата страна се представлява от юрк. С. Ф., която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да се потвърди. Посочва, че се установя, че дружеството е заплатило дължимата такса със закъснение, като изтъква, че от негова страна имало многократно извършвани нарушения, които са отчетени като отегчаващи отговорността му обстоятелства. Претендира в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е търговско дружество „•••••“ ООД, ЕИК: ••••••••••, представлявано от управителя И. Х. И., със седалище и адрес на управление: ••••••••••••••••. Дружеството е организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта. Във връзка с резолюция за извършване на проверка № П- 22220224138242-0РП-001/02.08.2024 г., изд. от Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, на 30.09.2024 г. свид. Р. Е. Б., на длъжност Инспектор по приходите, извършила проверка на „•••••“ ООД, ЕИК: ••••••••••, в чийто предметен обхват се включвало спазването на разпоредбите на Закона за хазарта. В хода на извършената проверка от дружеството-жалбоподател било представено извлечение от банкова сметка за периода от 01.07.2024 г. - 31.07.2024 г.. Въз основа на това извлечение било установено, че на 09.07.2024 г. „•••••“ ООД е заплатило дължимите вноски за социално отговорно поведение в размер на по 5 000,00 лв. за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. за игрална зала, находяща се в ••••••••••••••, за която имало издадено удостоверение за лиценз за организиране на хазартните игри с игрални автомати №••••••••/11.04.2022 г., изд. от изпълнителния директор на НАП на основание чл. 34, ал. 1 от ЗХ и за игрална зала, находяща се в •••••••••••••••••. за която имало издадено удостоверение за лиценз за организиране на хазартните игри с игрални автомати №••••••••••/09.11.2022 г., изд. от изпълнителния директор на НАП на основание чл. 34, ал. 1 от ЗХ. Установеното в хода на извършената проверка било обективирано в съставен Протокол № П-22220224138242-073-001/18.03.2025г. С оглед на тези констатации било прието, че „•••••" ООД е нарушило разпоредбата на действащия към датата на нарушението (ДВ, бр. 69 от 2020 г.) чл. 10а, ал. 1, т. 3 вр. ал. 3 от ЗХ, като не е изпълнило в срок до 01.04.2024 г. /т.к. 31.03.2024 г. е почивен ден - неделя/, регламентираното задължение да заплати дължимата от него вноска за конкретния лиценз за социално отговорно поведение. Поради това на 26.02.2025 г. свид. Р. Е. Б., инспектор по приходите при ТД на НАП - София, съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F812104/26.02.2025г. срещу „•••••“ ООД, ЕИК: ••••••••••, за нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 от ЗХ. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели, както и на упълномощен представител на дружеството - Г. М., на която бил връчен срещу подпис в деня на съставянето му. В него било прието, че нарушението е било извършено в гр. София на 02.04.2024 г. – денят, следващ крайния срок за заплащане на дължимата вноска и е било установено на 24.06.2024 г. Срещу акта са постъпили писмени възражения в предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок. На 03.06.2025 г. изпълнителният директор на НАП издал оспореното Наказателно постановление № 829537-F812104/03.06.2025г., с което на „•••••“ ООД, ЕИК: ••••••••••, на основание чл. 118 от Закон за хазарта (ЗХ) са наложени две имуществени санкции за нарушения на чл. 10а, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 от ЗХ, както следва: 1. Имуществена санкция в размер на 3000 лв. (три хиляди лева) за неизпълнение от дружеството на задължението за заплащане в законоустановения срок на годишна вноска за социално отговорно поведение за 2024 г., относима към издадения лиценз за игрална зала с адрес: •••••••••••••• и 2. Имуществена санкция в размер на 3000 лв. (три хиляди лева) за неизпълнение от дружеството на задължението за заплащане в законоустановения срок на годишна вноска за социално отговорно поведение за 2024 г., относима към издадения лиценз за игрална зала с адрес: •••••••••••••••••. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: резолюция за извършване на проверка № П- 22220224138242-0РП-001/02.08.2024 г.; справка от ТР по партидата на дружеството-жалбоподател; оборотни ведомости за синтетични сметки и подсметки за периодите от 01.08.2024 г. до 31.08.2024 г. и от 01.09.2024 г. до 30.09.2024 г.; пълномощно на Г. М.; Протокол № П-22220224138242-073- 001/18.03.2025г.; пълномощно на С. С. П.; както и гласните доказателствени средства: показанията на свид. Р. Е. Б.. От посочените писмени доказателства се установяват времето, мястото на извършване на проверките от контролните органи и направените при тях констатации; компетентността на органите, издали АУАН и НП. Съдът кредитира същите, доколкото намира, че са непротиворечиви, взаимодопълващи се, относими са към предмета на доказване и тъй като не са налице обстоятелства, които да навеждат съмнения относно тяхната достоверност. Съдът намира показанията на свид. Б. за достоверни, достатъчно подробни и последователни. Изложеното от нея се подкрепя от писмените доказателства по делото, поради което съдът се доверява на показанията на свид. Б. при формирането на изводите си от фактическа страна. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА: Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – Наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като съображенията на съда за това са следните: АУАН е съставен от свид. Б. - „инспектор по приходите“ в НАП, което е в съответствие с нормата на чл. 90, ал. 2 от ЗХ, а НП е издадено от изпълнителния директор на НАП съгласно правилото на чл. 90, ал. 2 от ЗХ. Следователно, съдът достигна до извода, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи в кръга на службата им. Съдът взе предвид датата на извършване на проверката, съответно на констатиране на нарушението, както датите на съставяне на АУАН и НП, и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и са надлежно връчени на санкционираното лице. Както в АУАН, така и в НП АНО е посочил идентична и вярна правна квалификация на извършено от нарушение. При съставяне на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството - жалбоподател и в присъствието на двама свидетели, подписан е от съставителя, свидетелите и представляващия въззивника, на когото е предявен за запознаване и му е връчен препис. Както АУАН, така и НП съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и на чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в НП се съдържа ясно и пълно фактическо описание на нарушенията. И в двата документа са описани всички съставомерни признаци от състава на нарушенията, посочени са обстоятелствата, при които са извършени, в това число и датата. и мястото на извършването им, като са посочени и нарушените материалноправни разпоредби, които напълно кореспондират със словесното описание на нарушението. С оглед на изложените съображения, съдът намира, че в хода на производството по ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за отмяна на оспорения санкционен акт. Имуществената отговорност на „•••••“ ООД е ангажирана за две нарушения по чл. 10а, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗХ, като на основание чл. 118 от ЗХ са му наложени две имуществени санкции в размер на по 3000 /три хиляди/ лева. По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят „•••••“ ООД, в качеството си на организатор на хазартни игри по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ, притежаващо удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартните игри с игрални автомати № ••••••••/11.04.2022 г. за игрална зала, находяща се в •••••••••••••• и удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати № 0000303138/18.03.2024 г. за игрална зала, находяща се в •••••••••••••••••. не е изпълнил задължението си да направи годишна вноска за социално отговорно поведение за 2024 г. в размер на 5 000,00 лева в срок до 31.03.2024 г. С това свое бездействие на 02.04.2024 г. /първият последващ присъствен ден/ в гр. София, е осъществило състава на чл. 10а, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗХ. В посочените разпоредби е предвидено изискване в срок до 31 март на текущата година организаторите на хазартни игри, получили лиценз преди тази дата, да направят годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз за хазартни игри в размер на 5 000, 00 лева, извън случаите на онлайн залагания и игри в игрално казино. В случая и двата лиценза на дружеството са били издадени преди 31.03.2024 г. и се отнасят до организиране на хазартни игри с игрални автомати, които съгласно ЗХ не попадат в категориите „онлайн залагания“ и „игри в игрално казино“, за които се издават отделни лицензи, за което са предвидени различни изисквания към организаторите на хазартните игри. Посочените факти са породили задължение за „•••••“ ООД да направи изискуемите вноски за текущата 2024 г. най-късно до посочената дата, като това е сторено едва впоследствие на 09.07.2024 г. Доколкото заплащането на посочените вноски се дължи поотделно за всеки един от двата лиценза на „•••••“ ООД, то в случая с бездействието си дружеството е реализирало две самостоятелни административни нарушения, както правилно са констатирали актосъставителят и наказващият орган. Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна (безвиновна) не следва да се обсъжда съставомерността на нарушенията от субективна страна. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че в случая дружеството не би могло да бъде подведено под отговорност на основание чл. 118 от ЗХ, тъй като при закъснение на заплащане на вноската по чл. 10а, ал. 1 от ЗХ законодателят е предвидил да се дължи и лихва за забава. Това е така, доколкото така определената лихва за забава върху парично задължение има обезщетителна функция, тоест тя има друга цел, за разлика от наказанието при едно административно нарушение, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя. Това са различни по вид и характер правоотношения и тъй като дружеството е заплатило вноските със закъснение от над 3 месеца, с което е осъществило състава на описаното в НП административно нарушение, на общо основание следва да понесе административнонаказателната отговорност, предвидена в чл. 118 от ЗХ. Съдът намира, че в случая не са налице основания за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице такива смекчаващи отговорността на дружеството обстоятелства, които да сочат на значително занижена степен на обществена опасност на деянието. Напротив, обществената опасност на процесното деяние е типична за нарушения от същия вид. Неизпълнението на задълженията за заплащане на вноски за социално отговорно поведение застрашава обществените отношения, свързани с осъществяваната от жалбоподателя хазартната дейност в страната, която крие риск от развиване на зависимости, а заплащането със закъснение на дължимите вноски възпрепятства своевременното им предоставяне чрез трансфер по бюджета на Министерството на младежта и спорта (съгл. приложимата към датата на нарушението редакция на чл. 10а, ал. 2 от ЗХ - ДВ, бр. 98 от 09.12.2016 г.) и разходването им за финансиране на одобрени проекти за младежки дейности (чл. 10а, ал. 4 от ЗХ в ред. ДВ, бр. 98 от 09.12.2016 г.). Освен това в случая е налице неизпълнение на задължение за заплащане на вноски за социално отговорно поведение за два издадени на дружеството лиценза. Правилно наказващият орган е приложил общата санкционна разпоредбата на чл. 118 от ЗХ, която предвижда отговорност при неспазване на сроковете за изпълнение на задълженията по ЗХ, извън случаите по чл. 96- 117 от посочения нормативен акт. В разпоредбата на чл. 118 ЗХ законодателят е предвидил „имуществена санкция“ за юридически лица в размер от 1 000 до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил санкция в размер значително над законоустановения минимум, а именно по 3000 лева за всяко от двете нарушения. При определяне размера на санкциите наказващият орган е отчел като отегчаващи обстоятелства предходните случаи, за които дружеството е било санкционирано за нарушения (включително и такива от същия вид) в сферата на регулация на хазарта с влезли в сила 6 броя наказателни постановления, издадени от Изпълнителния директор на НАП. Същите обаче не са приложени по делото, нито са налице доказателства за влизането им в сила, а тежестта на доказване на посочените твърдения е за наказващия орган. Поради това съдът намира, че необосновано на „•••••“ ООД са наложени имуществени санкции в размер на 3000 лв. Освен липсата на доказателства за други предходни нарушения от страна на дружеството жалбоподател, като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете фактът, че макар и със закъснение, търговецът е изпълнил задълженията си за заплащане на процесните вноски за социално отговорно поведение за всеки от двата издадени лиценза. Поради това съдът приема, че съответно на обществената опасност на нарушението се явява налагането на имуществени санкции в минимален размер от по 1000 лв. за всяко от двете нарушения. Именно в този смисъл следва да бъде изменено наказателното постановление в санкционната му част, която да се намали по размер. ПО РАЗНОСКИТЕ При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. Обстоятелството, че издаденото от нея наказателно постановление се изменя в санкционната част и се намалява размерът на наложените имуществени санкции не променя този извод и това разбиране намира своята опора в ТР № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г. на ВС, което не е изгубило своето значение. Съгласно същото, доколкото производството по обжалване на административно наказателните постановления е вид наказателна процедура, то за нея важат правилата относно делата за престъпления от общ характер, като, когато наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Ето защо и предвид невисоката правна и фактическа сложност на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в размер на сумата от 130.00 /сто и тридесет/ лева, с равностойност от 66, 47 евро. За заплащане на тази сума следва да се осъди жалбоподателят, който с поведението си е станал повод за това въззиваемата страна да направи разноски. В полза на жалбоподателя разноски не се дължат, съответно не следва да се присъждат. Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100-ен състав