Решение № 311 от 8.7.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 629/2026 г.

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба от К. С. П., ЕГН ••••••••••, подадена чрез пълномощник – адв. Ж. Ж., срещу Наказателно постановление №23-1158- 003449 от 26.03.2024г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Перник, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: глоба 800.00 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 6 /шест/ месеца за това, че на 30.03.2023 г., 14.12 часа, в с. Драгичево, Община Перник, движейки се по първокласен път I-1 в посока към град София, като водач на МПС – л.а. “Ауди А8“, с рег. №•••••, негова собственост, при разрешена за населено място скорост на движение 50 км/ч., се движил с 85 км/ч. /наказуема скорост/, като нарушението е установено и заснето с АТСС, тип АRH САМ S1, №111743d0 и е системно по смисъла на §6, т.62 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата – нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление и моли за отмяната му. Релевира възражения, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, че не е извършил нарушението и че отговорността му за него е ангажирана в нарушение на материалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично. Пълномощникът му - адв. Ж. Ж. поддържа тезите в жалбата и излага допълнителни доводи в насока незаконосъобразното ангажиране на отговорността на К. П. за установеното нарушение. Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал. Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното: На 30.03.2023г., 14.12 часа, п о път I-1, в посока към град София, се движело МПС – л.а. “Ауди А8“, с рег. №•••••. В района на км.286+300 на посочения път, с. Драгичево, общ. Перник, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №111743d0, се извършвало измерване на скоростта на движещите се пътни превозни средства в посока Радомир - София в стационарен режим, чрез заснемане. Разрешената скорост на движение за посока към град София била 50/км/ч., валидна за населено място. В 14.12 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил. След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № 1158р-2657/03.04.2023г. /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/. При обработка на заснетите нарушения се установило, че след навлизане на превозното средство в контролираната зона е отчетена скорост на движение от 85 км/ч. /след съответно приспадане на допустимата грешка при измерването от 88 км/ч, измерена скорост/. След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ – К. С. П., ЕГН ••••••••••. Въз основа на така установеното фактическо положение и след констатирани чрез справка в АИС АНД предходни наказвания за същите по вид нарушения, сочещи за системно превишване на разрешената скорост за движение, не била приложена съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а производството продължило по общите правила – с действия по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Материалите по образуваната административна преписка били изпратени с писмо, рег. № 1158р-2934/12.04.2023г. на началника на 09 РУ при СДВР по местоживеене на собственика на превозното средство, за призоваване на същия с цел запознаване със снимков материал за нарушението и изясняване на обстоятелствата по случая чрез попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП. В хода на проверката адресът на жалбоподателя бил посетен, но нито той, нито други лица били установени на него. Установена била връзка с К. П. по телефон, същият бил уведомен за предмета на проверката, но заявил, че няма да се яви, които обстоятелства били отразени в докладна записка от 15.05.2023г. Преписката била върната в Сектор ПП при ОДМВР Перник. Въз основа на така установеното фактическо положение на 27.06.2023г., в отсъствие на нарушителя, свидетелят Р. П. Т. – мл. автоконтрольор в сектор ПП – ОДМВР Перник образувал административнонаказателно производство срещу собственика на МПС – К. П. със съставяне на АУАН серия AД, №121817. Приел, че същият виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като в населено място /с. Драгичево, общ. Перник/, е превишил максимално разрешената скорост от 50 км/ч., движейки се с 85 км/ч. /получена след приспадане на допустимата грешка при измерването +/-3км. от измерената стойност на скоростта – 88 км/ч./, както и че административното нарушение е извършено в условията на системност по смисъла на §6, т.62 от ДР на ЗДвП. . С оглед местожителството на лицето, преписката отново била изпратена на 09 РУ – СДВР за установяване на нарушителя с оглед предявяване, подписване и връчване на акта. Извършени били проверки на адреса, но К. П. отново не бил намерен. АУАН бил препратен на РУ – ••••• за връчване на друг установен негов адрес, но там отново не бил открит. Установен бил неговият баща, който предоставил телефонен номер за връзка. В телефонен разговор К. П. посочил, че желае АУАН да му бъде връчен на адреса в град София, но впоследствие отново не бил намиран на него. В следващ телефонен разговор със служител на Отдел „ПП“ – СДВР същият се ангажирал да се яви до 08.03.2024г. в сградата на ОПП – СДВР. На 08.03.2024г., след запознаване със съставения срещу него АУАН, същият вписал, че има възражения и отказал да го подпише, което било удостоверено с подпис на свидетел. АУАН бил върнат в сектор ПП – ОДМВР – Перник. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения. На 26.03.2024г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, отхвърляйки формалното възражение на привлеченото към отговорност лице, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП наложил административни наказания на К. П. за установеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено системно . В съдебното производство по искане на жалбоподателя са събрани допълнителни гласни и писмени доказателства в подкрепа на направените възражения в жалбата относно местонахождението и владението на автомобила към датата на нарушението. Като писмени доказателства са приети Удостоверение, издадено от помощник-нотариус по заместване при нотариус Е.Б. с район на действие РС – София, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № ••, в което е удостоверено, че в Общия регистър на нотариуса на 23.12.2022 г. е извършено вписване на пълномощно с общ рег. №3803, съгласно което К. П. е упълномощил Е.М., ••••граждани, да стопанисва и управлява собствения му лек автомобил „Ауди А8“, рег. № •••••, както и да осъществява представителство спрямо него пред различни държавни органи и институции във връзка със същия автомобил. Представен е и договор за покупко-продажба на МПС от ••••г. между К. П. и Х. П. /продавачи/, и „•••••“ ЕООД, представлявано от Е.М. /купувач/ с нотариална заверка на подписите на страните, рег. №1306/15.05.2023г., с който собствеността на МПС е прехвърлена на посоченото ЮЛ. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетелите Р. П. Т., И.К., както и приетите писмени доказателства: АУАН серия AД, №121817/27.06.2023г. справка за собственост от централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията на техническото средство – снимка №11743D0/0541462, Протокол за използване на АТСС, рег. №1158р-2657/03.04.2023г. и снимка за разположението му, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към удостоверението, Протокол от проверка №006-СГ-ИСИС/16.02.2023г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, Заповед №313з-1632/02.12.2021г. на Директор ОД МВР – Перник, писма на МВР, писмо, изх. №11-00-811 от 28.04.2026г. от директор Областно пътно управление – Перник, ведно с извадка от схема за организация на движението в процесния участък към датата на нарушението, разпечатки на ЕФ №К/4433951 и К/4719668, издадени от СДВР, справка за нарушител/водач, нотариално удостоверение, договор за покупко-продажба на МПС от ••••• Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Жалбата е основателна. При извършена служебна проверка за законосъобразност по чл. 314, ал.1 и 2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН съдът констатира допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, обуславящи безусловна отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Съдът констатира отклонение от изискванията по чл.40, ал.1 и 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Събраните по делото доказателства еднопосочно установяват, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да е изпълнена процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН. От показанията на актосъставителя Р. Т. и писмените доказателства се установява, че преди образуване на административнонаказателното производство снимковият материал за нарушението е изпратен на ••••• при СДВР по местоживеене на К. П. като собственик на МПС, с което е извършено нарушението, с цел запознаване с фактите на нарушението и даване на възможност на същия да предостави информация по чл.188 от ЗДвП – за лицето, което е управлявало превозното средство на 30.03.2023г. Видно от приложена по преписката докладна записка, рег. № 3384р- 21882/15.05.2023г. К. П. не е установен на адреса му, но е проведен разговор с него по телефон, в който отказал да се яви в ••••• – СДВР за запознаване със снимковия материал. Предвид отказа за съдействие преписката е върната в сектор ПП – ОДМВР - Перник, където на 27.06.2023г., свид. Т. съставил АУАН серия АД, № 121817 за установеното нарушение. В показанията си същият посочва, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя поради неизпълнение на задължението му в едномесечен срок да посочи кой е управлявал автомобила на съответната дата. Призоваването на собственика на МПС за запознаване със снимковия материал за нарушението и неявяването му, респ. непредоставянето на информация за лицето, управлявало автомобила на съответната дата, безспорно дава основание да се ангажира отговорността на собственика. Писмените доказателства по делото установяват, че преди образуването на административнонаказателното производство административният орган законосъобразно е предприел действия в насока събиране на сведения от собственика на МПС за авторството на нарушението, тъй като изясняването на този въпрос предопределя по-нататъшния развой на производството, а в случая и точната правна квалификация на нарушението. Касае се за нарушение, установено с АТСС, т.е., при констатирането му на контролните органи е известно МПС, с което нарушението е извършено, но не и самоличността на нарушителя. Известно е, че освен собственика на МПС всяко друго лице, на което последният е предоставил превозното си средство, може да е автор на нарушение от вида на процесното при управление на чуждото МПС. Затова в нормата на чл.188, ал.1, изр.1 от ЗДвП /в приложимата редакция на нормата - ДВ бр.10/2011г./ субектите на нарушението са определени алтернативно, като законодателят е създал и гаранция наказание да понесе действителния автор на нарушението предвиждайки, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Упражняването от собственика /или вписаният в свидетелството за регистрация на МПС ползвател/ на правото по чл.188 от ЗДвП – да посочи на кого е предоставил своето моторно превозно средство, с което е извършено нарушение, е легална възможност, произвеждаща действие в две посоки – нарушителят по презумпция /собственикът или легитимният ползвател/ да освободи себе си от отговорност за нарушение, което не е извършил, както и да се разкрие действителният извършител и именно той да понесе наказание за него, в съответствие с принципа в чл.24, ал.1 от ЗАНН - че административнонаказателната отговорност е лична. Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, каквото е и процесното, авторството на нарушението се предполага от закона и се придава на собственика/ползвателя до оборване на законовата презумпция чрез изпълнение на регламентираните в ЗДвП процедури за посочване на действителния нарушител. При издаден ЕФ наказаният може да упражни възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП - да подаде писмена декларация в съответната структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, с което да произведе предвидените в закона правни последици – анулиране на електронния фиш и издаване на друг срещу лицето, посочено в декларацията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП този ред за установяване автора на нарушението не се прилага, когато за последното е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, какъвто е настоящият случай. В тези хипотези административнонаказателното производство се развива по общите правила – със съставяне на АУАН срещу лицето, установено като нарушител, и издаване на наказателно постановление. Ето защо започването на административнонаказателно производство по общия ред срещу конкретно лице за нарушение, установено с АТСС, предполага изясняване на авторството преди съставянето на АУАН. Презумпцията, че е отговорен собственика тук не се прилага, а действа общия принцип за личната отговорност за извършеното административно нарушение по чл. 24, ал. 1 ЗАНН. За конкретното нарушение, квалифицирано като системно извършено, законът предвижда наказания глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно. Следователно, издаване на електронен фиш срещу собственика изначално е било недопустимо, а производството е следвало да се развие по общите правила съобразно принципа на състезателност. Ето защо е било необходимо да се съберат надеждни доказателства за това кой е бил водач на автомобила, с който нарушението е извършено. Както се посочи, такива действия са предприети, но К. П. не е съдействал, което закономерно е мотивирало заключение, че той е отговорен за извършеното с автомобила му нарушение. Този извод обаче не освобождава актосъставителя от задължението да образува административнонаказтелно производство срещу собственика на МПС със съставяне на акт в съответствие с процесуалните изисквания в чл.40, ал.1 и 2 от ЗАНН – в присъствие на нарушителя, а в негово отсъствие - само в случай, че не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акт. Покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН не е изпращана до К. П., поради което не е имало основание актът за установяване на административно нарушение да се състави в негово отсъствие. Поканата следва да съдържа описание на установеното нарушение, за което ще бъде ангажирана отговорността на лицето, установено като негов автор, мястото и датата, на които следва да се яви за извършване на това процесуално действие. Само тогава може да се приеме, че субектът на нарушението сам се е отказал от правото да присъства при съставяне на акта и да упражни лично предвидените в закона свои процесуални права. Както се посочи, в случая призоваването на жалбоподателя в ••••• – СДВР е било с друга цел - да бъде запознат със снимков материал за нарушението и да му бъде дадена възможност да предостави данни за действителния водач на МПС. Същият не е уведомяван и призоваван в качеството на нарушител за съставяне на АУАН на конкретна дата и за конкретно установено нарушение, активиращо провеждането на защита срещу него. Действията по издирването на К. П., за които по преписката са приложени доказателства са започнали след образуване на производството със съставения против него АУАН и са били насочени към установяването му, за да бъде предявен и връчен този документ, а впоследствие – за да бъде връчено издаденото наказателно постановление. Нарушението на процесуалните правила е съществено, доколкото пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя - върху възможността за упражняването му ефективно, навременно и в пълен обем. Ограничена е била възможността преди образуването на производството да представи доказателства и да посочи други за събиране от АНО в насока оспорваното авторство на нарушението, каквито е ангажирал в съдебното производство. При изпълнение на изискването по чл.40, ал.2 от ЗАНН на К. П. би била осигурена възможност своевременно да изложи възраженията си, да представи доказателства, а в случай, че възникнат спорни обстоятелства би открило възможност АНО да извърши разследване на същите, което евентуално би могло да предопредели и друг завършек на производството. Пренебрегването на посоченото процесуално изискване е ограничило правото на защита на жалбоподателя и затова съдът го приема за съществено, независимо че в по-късен момент /на 08.03.2024г./ АУАН му е бил предявен. Съдът констатира и друго безусловно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление – пропуснат е давностният срок за издаването му, установен в чл.34, ал.3 от ЗАНН. Разпоредбата предвижда, че образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Съгласно Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС /т.12/Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл.34 ЗАНН, поради което административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това. В същия смисъл са Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК на ВС. Едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, поради което административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това. Едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, поради което административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това. Едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, поради което административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това. Едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, поради което административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това. Прецесният АУАН е съставен на 27.06.2023г., а наказателното постановление е издадено от АНО на 26.03.2024г., т.е., след изтичане на законоустановения срок. Приложените по административнонаказателната преписка материали сочат, че предвид съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, последният е търсен активно на известните му адреси, включително по телефон, за да бъде предявен, подписан и връчен, но производството не е спирано на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН . Само в тази хипотеза срокът за издаване на НП спира да тече. Предпоставките за спиране на административнонаказателното производство на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН са три: АУАН да е съставен в отсъствието на нарушителя, да е извършено щателно издирване на последния и той да не е намерен. Тъй като в ЗАНН не се съдържа легална дефиниция на понятието "щателно издирване", то на основание чл. 84 от ЗАНН приложимо е тълкуването на понятието, дадено в съдебна практика на ВС и на ВКС във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК . В този аспект щателно е това издирване, при което в продължителен период от време са извършвани целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване местонахождението на издирваното лице. Материалите по преписката /писма, докладни записки, изготвяни от служители в различни структури на МВР/ дават основание да се приеме, че К. П. е издирван щателно от органите на МВР, но фактическото му местонахождение не е било установено . Налице са били всички основания на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН административнонаказателното производство да бъде спряно преди кроя на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, тъй като само така той спира да тече. Спирането на производството и датата, от която се постановява, се удостоверяват с отбелязване в акта, каквото в случая липсва, поради което няма основание да се приеме, че конкретното административнонаказателно производство временно е преустановило развитието си до установяването на нарушителя на 08.03.2024г., а оттук, че наказателното постановление е издадено законосъобразно в предвидения шестмесечен срок. Изтичането на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН има за последица погасяване на възможността административнонаказващият орган да издаде наказателно постановление и да наложи съответно административно наказание за деянието, констатирано с АУАН серия АД, №121817 от 27.06.2023г. Изтеклият давностен срок погасява административнонаказателната отговорност и прави административнонаказателното производство недопустимо. АНО е следвало да прекрати същото на основание чл.54, ал.1, т.6, предл първо от ЗАНН. Отклонението от това изискване представлява абсолютно основание за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен. По тази причина съдът не обсъжда доводите на страните по съществото на спора – има ли извършено нарушение, извършено ли е виновно от жалбоподателя, каква е правната му квалификация и законосъобразно ли е ангажирана отговорността му за него. По отношение на по-тежкото квалифициране на нарушението като системно извършено следва да се посочи, че АНО не е мотивирал този признак, квалифициращ обективната страна на процесното нарушение. Цитираните два броя електронни фишове, с които обосновава системност на нарушението, по негово твърдение са влезли в сила на една и съща дата 02.02.2023г. Следователно, процесното нарушение е единственото извършено след влизането в сила на двата цитирани ЕФ. Нарушенията по последните не се включват поотделно /като два броя/ в групата на "нарушенията, извършени три или повече пъти в едногодишен срок" по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, тъй като издадените за тях ЕФ са влезли в сила на една и съща дата. След тази дата е установено само едно нарушение – процесното. Извън изложеното съдът приема, че влизането в сила на по-рано издадените ЕФ и датата, на която се е случило това, не са безспорно доказани факти, тъй като АНО не е представил доказателства за връчването им по предвидения ред. Въведената информация в електронния масив на МВР, установяваща се от приетите разпечатки от АИС - АНД не са достатъчни за друг извод. Разпоредбата на чл.189, ал.5, изр.1 от ЗДвП в действащата редакция към датата на нарушенията по ЕФ: серия К, №4433951 и серия К №4719668 на СДВР, а и към датата на отбелязаното връчване на същите /18.01.2023г./, предвижда, че електронният фиш се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 ЗДП с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им . Такива доказателства АНО не е ангажирал в производството въпреки даденото от съда изрично указание в тази насока. Разписки за връчване не са представени, липсват и доказателства връчването да е извършено чрез алтернативно предвидения в разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП начин – чрез съответно длъжностно лице от службата за контрол. Връчването по този ред е следвало да се удостовери чрез нарочно съставена разписка, подписана от лицето, за което са предназначени книжата, с отбелязване датата на връчването, името и длъжността на лицето, което го е извършило, съгласно правилата в чл.180, ал.1 и чл.181, ал.2 от НПК, намиращи приложение и в административнонаказателното производство съгласно нормата на чл.84 от ЗАНН. Тъй като този ред не е спазен не може да се приеме, че ЕФ, обосноваващи системност на нарушението, са връчени на наказания и то на означената в приетата по делото справка за нарушител/водач дата, а оттук - че са влезли в сила на датата, посочена в акта и наказателното постановление . Не на последно място, понастоящем е отпаднало основанието за ангажиране отговорността на нарушителя за системно извършено нарушение предвид настъпилото изменение в разпоредбата на чл.182, ал.5 ЗДвП / ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025г./, предвиждащо по-тежко наказване при системно нарушение само за нарушенията по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6 и ал. 3, т. 6, сред които процесното не попада. Така въведеното стесняване на приложното поле на признака системност е по-благоприятна нормативна разпоредба за дееца и именно тя би била приложима на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото изключва признак, квалифициращ обективната страна на нарушението. По разноските: При този изход на делото на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя, който е направил такива в производството за заплащане на възнаграждение на адвокат и своевременно е поискал присъждането им. По делото е установено, че К. П. е заплатил на пълномощника си – адв. Ж. Ж. адвокатско възнаграждение в размер 300 евро за защита и процесуално представителство по настоящото а.н.дело. тези разноски на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК съдът възлага на структурата, чийто орган е издал отмененото наказателно постановление – ОД МВР - Перник. Адвокатското възнаграждение е определено в размер, надвишаващ предвидения в разпоредбата на чл.18, ал.4, вр. ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./, но възражението за прекомерност е неоснователно. Посоченият размер е близък до минимално предвидения в Наредбата и макар съдът да не е обвързан от него (предвид Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 г.), счита, че е справедлив от гледна точка защитения правен интерес /предвид вида и размера на наложените на жалбоподателя административни наказания/, както и че съобразен с ангажираността на пълномощника в изготвянето на мотивирана жалба, участие в две проведени съдебни заседания и активността му за попълването на делото с относими доказателства. По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН съдът