Решение № 644 от 13.2.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1374/2025 г.

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 19ж от АПК.

2. Образувано е по Жалба на Д. Н. Л. и М. Г. Л., двете от гр. Пазарджик, [улица], с посочен съдебен адресат адв. М. Н., гр. Пазарджик, [улица], ет. 3, офис 3, срещу Заповед № 755 от 12.11.2025г., издадена от заместник кмет по „Социални дейности и здравеопазване“ на Община Пазарджик, с която е прекратено Тристранно споразумение № 145 от 22.02.2024 г., сключено на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ, между Община Пазарджик, като доставчик на лична помощ, Д. Н. Л., като асистент и М. Г. Л., като ползвател, считано от 07.11.2025 г.

3. Поддържа се, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, оспорената заповед не съдържа фактически и правни основания за издаването ѝ.

Счита се, че в случая, административния орган е приложил неправилно материалния закон.

Възразява се също така, че липсва уведомление по чл. 15, ал. 1 от ЗЛП; липсва на указание за срок и ред на обжалване; липсват доказателства за връчване на заповедта на нейните адресати.

Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

Иска се също така, при отмяна на Заповед № 755 от 12.11.2025г., съдът „… да укажете на Община Пазарджик да възстанови Тристранно споразумение № 145/22.02.2024 г. и да възобнови предоставянето на лична помощ на ползвателя М. Л. и асистента Д. Л.….“.

Тези възражения и искания се поддържат и в представените по делото писмени бележки.

4. Заместник кмет по „Социални дейности и здравеопазване“ на Община Пазарджик в представено по делото писмено становище заявява, че жалбата е недопустима, доколкото в Тристранното споразумение, сключено между страните не е предвидена възможност за обжалване. Поради тази причина, в заповедта не е посочен срок и орган пред който да се обжалва.

По същество се поддържа, че жалбата е неоснователна. Според административния орган, оспорената заповед е издадена от снабдения с правомощията за това административен орган и в предвидената от закона форма. В същата са изложени необходимите фактически и правни основания за издаването ѝ.

Иска се производството да бъде прекратено, респективно жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна

ІІ. За фактите :

5. С Експертно решение № 90368 от 08.04.2022 г. на Териториална експертна лекарска комисия към „Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик“ АД, гр. Пазарджик, спрямо М. Г. Л., [ЕГН] е определена 100% трайна нетрудоспособност, вид и степен на увреждането без чужда помощ. Срока на определената трайно намалената работоспособност е пожизнен.

Въз основа на така установената трайна нетрудоспособност, по искане на М. Л. е била изготвена Индивидуална оценка за хора с увреждания от 16.02.2024 г., в която е прието, че спрямо нея се установява интелектуална; физическа; психическа и сетивна недостатъчност, както и наличие на други заболявания. Определена е четвърта степен на затруднения във функционирането, тоест – тотална зависимост и затруднения. Заключението е било, че М. Л. има необходимост от предоставяне на лична помощ в размер на 156 часа месечно.

6. С Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 24004542 от 16.02.2024г.(л. 18), за М. Г. Л. са определени 156 часа месечно за лична помощ, като е указано, че направлението е валидно за срок до 16.02.2029 г.

7. Със Заявление-декларация за включване в механизма лична помощ по реда на Закона за личната помощ вх. № 904 от 21.02.2024 г.(л.32), М. Л. е поискала от кмета на община Пазарджик да ѝ бъде предоставена лична помощ, като ще ползва 156 часа лична помощ месечно. За асистент е посочена Д. Н. Л.. Заявено е съгласие 380,00 лв. от месечната помощ по чл. 8д, ал. 5, т. 2 от ЗСПД да се превеждат на Агенцията за социално подпомагане.

Съответно, със Заявление-декларация за кандидатстване за асистент по реда на ЗЛП вх. № 914 от 21.02.2024 г.(л. 49), адресирано до кмета на общ. Пазарджик, Д. Л. е поискала да бъде назначена като асистент на М. Л.. Срока на договора е считано от 01.03.2024г. до 16.02.2029г.

8. Последвало е сключването между Община Пазарджик, представлявана от Д. Ц., като доставчик на лична помощ; Д. Н. Л., като асистент и М. Г. Л., като ползвател на Тристранно споразумение № 145 от 22.02.2024 г.(л.13), относно предоставяне от асистента на лична помощ, на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя. Посочено е, че споразумението се сключва за срок от 01.03.2024г. до 16.02.2029г. съгласно издаденото направление.

9. В чл. 9, ал. 2, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Тристранното споразумение е прието, че изменения и допълнения на договора ще се правят с писмено искане между страните; че споразумението може да бъде прекратено при неизпълнение на задълженията на някоя от страните чрез писмено предизвестие, което изправната страна по договора отправя до неизправната, като споразумението се счита за прекратено след изтичането на 5 работни дни от получаването на писменото предизвестие; че споразумението се прекратява при смърт на ползвателя, по искане на ползвателя, с изтичането на срока на направлението за предоставяне на лична помощ и/или индивидуалната оценка на потребностите, както и при невъзможност за продължаване предоставянето на лична помощ поради липса на кандидати за асистенти; че споразумението може да бъде прекратено от всяка една от страните с писмено предизвестие, отправено до другата страна, при съществена промяна на нормативните актове, уреждащи отношенията, свързани с неговото сключване и изпълнение, както и при настъпване на обективни причини, водещи до невъзможност за изпълнение предоставянето на лична помощ.

10. Между Община Пазарджик и Д. Н. Л. е бил сключен Трудов договор № 146 от 22.02.2024 г.(л.16), по силата на която Д. Л. се е задължила да изпълнява длъжността „личен асистент“ с ползвател М. Л..

11. С Писмо вх. № 32-00-785 от 06.11.2025 г.(л. 21), директорът на Дирекция „Социално подпомагане“, Пазарджик е уведомил кмета на община Пазарджик за това, „…..че М. Л. е навършила пълнолетие. Според ЕР на ТЕЛК от 08.04.2022г. на нея са и определени 100% ВСУ без чужда помощ със срок - пожизнено. В тази връзка е необходимо да бъдат предприети от Ваша страна действия по компетентност, съобразно действащите нормативни разпоредби…..“.

12. В тази хронологична последователност е издадена процесната Заповед № 755 от 12.11.2025г., на заместник кмет по „Социални дейности и здравеопазване“ на Община Пазарджик, с която е прекратено Тристранно споразумение № 145 от 22.02.2024 г., сключено на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ, между Община Пазарджик, като доставчик на лична помощ, Д. Н. Л., като асистент и М. Г. Л., като ползвател, считано от 07.11.2025 г.

Като основание за постановяване на този резултат е посочена единствено разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЛП, както и че „…Причина за прекратяване на тристранно споразумение № 145/22.02.2024г. настъпване на промяна в обстоятелствата. ….“ . Каквито и да е други факти, обстоятелства и съображения не са изложени, включително и по отношение на придаденото обратно действие на заповедта.

С последваща Заповед № 756 от 12.11.2025г.(л. 15), на заместник кмет по „Социални дейности и здравеопазване“ на Община Пазарджик, на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, във връзка с чл. 3а, ал. 8 от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ е прекратено трудовото правоотношение по трудов договор № 146 от 22.02.2024 г.

13. Относно упълномощаването на длъжностните лица по осъществяване на дейности по механизма „лична помощ“, по делото се представиха Заповед № 1365 от 19.06.2024 г. относно заместник кмета Г. И.; Заповед № 2389 от 06.12.2023 г. относно директор Дирекция „Социални дейности“ Д. Ц. и Заповед № 781 от 17.04.2024 г. относно заместник кмета Г. И..

III. За допустимостта:

14. Както се посочи в т. 8 от настоящото решение, на основание чл. 14, ал. 3 от ЗЛП, между Община Пазарджик, като доставчик на лична помощ; Д. Л., като асистент и М. Л., като ползвател е сключено Тристранно споразумение № 145 от 22.02.2024 г. с предмет: предоставяне от асистента на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя.

15. Съобразно чл. 1 от ЗЛП, кръгът от обществени отношения, които този нормативен акт регулира, се съсредоточава в условията и реда за предоставянето и ползването на лична помощ в Република България.

Според чл. 14, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗЛП, в срок до 7 дни от постъпването на документите по ал. 1 или изтичането на срока по ал. 2, след проверка за съответствие с изискванията на закона, кметът на общината подготвя и сключва споразумение между ползвателя, асистента и доставчика на лична помощ.

Явно е, че посредством сключването на въпросното споразумение, не се уреждат частно правни въпроси между общината като гражданскоправен субект и останалите физически лица, в качеството им съответно на ползвател и асистент.

Според чл. 11 от ЗЛП, механизмът лична помощ се основава на гарантирана от държавата финансова подкрепа, индивидуалните потребности и личния избор на ползвателя на лична помощ. Тоест, предоставянето на лична помощ по правното си естество е административна дейност, в хода на която се извършва индивидуална оценка на потребностите на съответното лице, издаване на направление по реда на Закона за хората с увреждания; избор на асистент и сключване на тристранно споразумение, между доставчика на лична помощ, ползвателя и асистента. В този контекст трябва да се съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗЛП, според която, доставчик на лична помощ по закона е общината по настоящия адрес на ползвателя и на чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗЛП, според която, доставчикът на лична помощ по чл. 18, ал. 1 или 2 от ЗЛП, организира и ръководи дейността по предоставянето на личната помощ.

16. Ясно е при това положение, че споразумението по чл. 14, ал. 3 от ЗЛП се сключва между административен орган( включително частен доставчик, комуто са предоставени административни правомощия по предоставяне на социални услуги в хипотезата на чл. 18, ал. 2 от ЗЛП) и граждани, като има за предмет въпроси от значим обществен интерес – в случая предоставяне на финансирана от бюджета лична помощ на граждани с трайни увреждания, сключването на което е предвидено в специалния Закон за личната помощ. Казано с други думи, споразумението по чл. 14, ал. 3 от ЗЛП по правната си характеристика е административен договор по смисъла на чл. 19а от АПК.

Според чл. 19ж, ал. 1 от АПК, споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. Това ще рече, че независимо дали в споразумението е включено указание за обжалване или не, процесната жалба срещу Заповед № 755 от 12.11.2025г., на зам. кмета на Община Пазарджик е допустима, като подадена в срок и при наличие на правен интерес от обжалването.

17. Посочи се, че в жалбата е заявено искане „… да укажете на Община Пазарджик да възстанови Тристранно споразумение № 145/22.02.2024 г. и да възобнови предоставянето на лична помощ на ползвателя М. Л. и асистента Д. Л.….“. В производството по чл. 19ж от АПК, съдът не разполага с правомощието да задължава административния орган да извърши конкретни действия, които той следва да предприеме, като последица от влизането в сила на съдебното решение, с което оспорения акт е отменен. Едва, ако след влизане в сила на съдебното решение с което оспорения акт е отменен, административния орган откаже и не осъществи дължимото поведение, ще е налице основание да се иска и ответно същият може да бъде задължен да стори това.

В частта по това искане, жалбата е недопустима.

IV. За разрешаването на правния спор по същество :

18. Според чл. 3, ал. 5 т. 9 от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ, споразумението по ал. 3 е по образец (приложение № 2) и съдържа минимум следните реквизити: общи условия, включително в случаите на изменения, допълнения и прекратяване на споразумението между страните, санкциите при неизпълнение на договорните отношения и/или при възникване на конфликти.

В т. 9 от настоящото решение бяха изброени предпоставките и процедурата по която процесното споразумение може да бъде прекратено. По съществото си, тези предпоставки, възпроизвеждат фактите и обстоятелствата установени в чл. 16 от ЗЛП, при проявлението на които, ползването на лична помощ се прекратява.

19. В случая, процесната Заповед № 755 от 12.11.2025г., на зам. кмета на Община Пазарджик не съдържа каквото и да е конкретно указание, коя от предпоставките предвидени в чл. 9 от Тристранно споразумение № 145 от 22.02.2024 г. или пък в чл. 16 от ЗЛП е счетена за проявена и съответно е наложила прекратяване на действието на споразумението.

Каза се, като основание е посочено единствено „…настъпване на промяна в обстоятелствата …“. Настъпването на промяна в обстоятелствата обаче е констатация, извод който следва от проявлението на конкретен факт или факти. Такива в случая няма заявени.

20. В обстоятелствената част на заповедта дори не е посочено Писмо вх. № 32-00-785 от 06.11.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, Пазарджик, в която пък посочи се, е указано само, че М. Л. е навършила пълнолетие и според ЕР на ТЕЛК от 08.04.2022г. на нея са и определени 100% ВСУ без чужда помощ със срок - пожизнено. Какво е отношението на всяко едно от тези твърдения към правото на М. Л. да получава лична помощ е въпрос, който не намира отговор нито в оспорената заповед нито пък в писмото на директора на ДСП.

Впрочем, трябва да се добави, че съобразно правилата установени в чл. 9 от Тристранното споразумение, предпоставка за неговото прекратяване е изпращането на писмено предизвестие до другите страни. Такова в случая не се твърди и не се установява да е изпращано.

V. За разноските :

21. С оглед констатираната незаконосъобразност на оспорения акт, на жалбоподателите се дължат сторените разноски по производството. Съобразно представения по делото списък и платежни документи те се констатираха в размер на € 511,29 (1000,00 лв.) хонорар за един адвокат и € 10,22(20,00 лв.) заплатена държавна такса.

Ето защо, Съдът