Решение № 712 от 25.2.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2433/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Образувано е по жалба, подадена от О. Б., с [ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], пл. “Никола Вапцаров“ № 1, представлявана от Кмета, против Решение за пълен отказ за съгласуване на обществена поръчка и налагане на финансова корекция № 03-РД/3700 от 23.09.2025г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ /ДФЗ/ , с което на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ вр. чл. 73, ал. 1, чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ /Наредбата/ : не е съгласувана проведената на основание чл. 20, ал. 4, т. 3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП /, обществена поръчка с предмет : “Преработка на обект : “Реконструкция и обновяване на [улица]в частта до [улица]и [улица], [населено място]“ със сключен Договор № Д-ОП-51/ 03.08.2022г. с избран изпълнител - ДЗЗД “Нови селищни образувания - Банско 2014“, с [ЕИК], на стойност 27 000. 00 лв. без ДДС, чрез директно възлагане по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП , по административен договор № BG06RDNP001-7.017-0058-С01/ 10.02.2025г., сключен между ДФ “Земеделие“ - РА и О. Б. с УРН 397334; за нарушение на чл. 21, ал. 15 и 16 от ЗОП във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, изразяващо се в използване на неправомерен ред за възлагане за по- ниски стойности, попадащ в т. 2, б. “а“ – “Незаконосъобразно разделяне на поръчки за строителство/ услуги/ доставки на части.“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, е наложена финансова корекция в размер на 100 /сто/ % от стойността на договора за възлагане на обществената поръчка в размер на 27 000 лв. без ДДС. В жалбата, оспорващият поддържа, че оспореното решение е постановено при наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Оспорва се констатацията на адм. орган за допуснато нарушение на чл. 20, ал. 15 и 16 от ЗОП с доводите, че предметът на договор № Д-ОП-51/ 03.08.2022г. не е сходен с предмета на договори № Д-ОП-99/ 13.12.2022г. и № Д-ОП-83/ 29.12.2021г., тъй като трите договора касаят изпълнението на различни проекти, на различни улици, в различни населени места и нямат никаква връзка помежду си. Поради това се претендира отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание, оспорващият, не изпраща представител. В писмено становище, чрез проц. представител - адв. М., поддържа жалбата по подробно изложените в същата доводи. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът – Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие“ /ДФЗ/, в съдебно заседание, чрез проц. си представител – юрк. Х., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като намира оспореното решение за отговарящо на всички изисквания по чл. 146 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност, и в случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна. Въз основа на представените по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, се установи от фактическа страна следното : На 10.02.2025г. между Държавен фонд “Земеделие“, представляван Изпълнителния директор, и О. Б., представлявана от кмета, е сключен административен договор № BG06RDNP001-7.017-0058-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 7.2 “Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ по мярка 7 “Основни услуги и обновяване на селата и селските райони“ от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014- 2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд /ЕЗФ/ за развитие на селските райони. Съгласно чл. 1 от договора, ДФЗ предоставя на ползвателя О. Б. безвъзмездна финансова помощ по цитираната подмярка за изпълнението на проект № BG06RDNP001-7.017-0058, с наименование : “Рехабилитация на уличната мрежа в [населено място] и [населено място]“, а бенефициера се задължава да изпълни одобрения проект, съгласно Формуляра за кандидатстване, при спазване на този договор, Условията за кандидатстване, Условията за изпълнение и действащата нормативна уредба /л. 177- 213 от делото/. Впоследствие, сключеният адм. договор е бил изменен от страните по него, с Анекс, в частта относно определения краен срок за изпълнение на проекта /до 30.09.2025г./ - л. 214 и 215 от делото. Във връзка с изпълнение на адм. договор, Община Банско е възложила обществена поръчка с предмет : “Преработка на обект : “Реконструкция и обновяване на [улица]в частта до [улица]и [улица], [населено място]“, като е сключен Договор № Д-ОП-51/ 03.08.2022г. с избрания изпълнител - ДЗЗД “Нови селищни образувания - Банско 2014“, с [ЕИК], на стойност 27 000. 00 лв. без ДДС, чрез директно възлагане по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП. При извършения последващ контрол за законосъобразност на проведената обществената поръчка, от страна на ДФЗ, документацията от която, е приложена към проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-7.017-0058 в ИСУН, по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-7.017 - Улици, е установено, че на 29.12.2021г., Кметът на община Банско, е сключил договор за “Изготвяне на инвестиционен проект по всички необходими части за изграждане на тротоари и велоалея по [улица]във фаза технически проект“ с изпълнител – “Сървей дизайн“ ЕООД, с [ЕИК], на стойност 8 000. 00 лв. без ДДС, чрез директно възлагане по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП. На 03.08.2022г., Кметът на община Банско е сключил договор за “Преработка на обект : “Реконструкция и обновяване на [улица], в частта до [улица]и [улица], [населено място]“ с изпълнител - ДЗЗД “Нови селищни образувания - Банско 2014“, с [ЕИК] на стойност 27 000. 00 лв. без ДДС, чрез директно възлагане по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП. На 13.12.2022г., Кметът на община Банско, е сключил договор за “Изработване на инвестиционен проект във фаза “Технически проект“ за обект : “Реконструкция на ул. “България“ от [улица]до [улица]с изпълнител – “Проектинфра“ ЕООД, с [ЕИК] на стойност 5 800. 00 лв. без ДДС, чрез директно възлагане по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП. Административният орган, анализирайки горепосочените три сключени договори по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП, от Кмета на община Банско с избраните изпълнители, е достигнал до извода, че за изпълнението на една и съща дейност, съгласно класификатора на обществените поръчки, възложителят, чрез директно възлагане, е сключил три договора по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП, вместо да проведе процедура по реда на чл. 186 от ЗОП - събиране на оферти с обява, тъй като общата стойност на договорите попада в праговете на чл. 20, ал. 3, т. 1 от ЗОП /прилож. ред./. Поради това, с Писмо № 07-0800/ 20164/ 18.09.2025г. /л. 25- 27 от делото/, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, Изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил кмета на общината, че открива производство по налагане на финансови корекции на възложителя, във връзка с установеното нарушение на нормите на чл. 21, ал. 15 и ал. 16 от ЗОП. Посочил е, че възлагането на обществени поръчки, в случаите, когато за възложителя съвкупността от необходимите идентични или сходни обществени поръчки е известна, следва да става при забрана за разделяне и при спазване на разпоредбата на чл. 21, ал. 15 от ЗОП, който изрично забранява разделянето на обществените поръчки с цел заобикаляне на закона. Изложени са доводи в писмото, че отделното сключване на договори със сходен или идентичен предмет, имащо за цел прилагането на по- лек процедурен ред, съставлява нарушение на закона тъй като всички поръчки със сходен или идентичен предмет, които даден възложител реализира за определен период, следва да са възложени по реда, съответстващ на сумата от техните стойности като това правило се прилага без значение дали подобните дейности са заложени в един или повече проекти или се финансират със средства от Европейската общност или бюджета на възложителя, като важен е субективният момент на узнаване на необходимостта от провеждането на конкретната обществена поръчка. Посочено е също така, че за констатираното нарушение на нормите на чл. 21, ал. 15 и ал. 16 от ЗОП, с оглед естеството на нарушението, което не позволява да се установи точния размер на финансовата загуба, диференциалният метод за определяне на финансова корекция е неприложим. С оглед на това, в случай, че се потвърди посоченото нарушение е предвидено, че финансовата корекция следва да бъде определена по пропорционалния метод, като нарушението бъде съотнесено към категорията нарушения, посочени в т. 2, б. “а“ “Незаконосъобразно разделяне на поръчки за строителство/ услуги/ доставки на части“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, която предвижда процентен показател на финансовата корекция, в размер на 100 % от разходите, които са поискани от бенефициера за възстановяване. Даден е двуседмичен срок, считано от получаване на писмото на Община Банско, за изразяване на становище. Писмото е връчено по електронен път – л. 28 от делото. В срока по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, Община Банско е подала подробни писмени възражения, в които е оспорила наличието на основания за несъгласуване на проведената обществена поръчка и за налагане на финансова корекция. Административното производство е завършило с издаване на оспореното Решение за пълен отказ за съгласуване на обществена поръчка и налагане на финансова корекция № 03-РД/3700 от 23.09.2025г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, което е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство, с което е констатирано наличието на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ. В решението на ответника, е описана подробно фактическата обстановка по казуса, като е и посочено защо не се възприемат възраженията на оспорващия. Прието е, че Кметът на община Банско, в качеството си на възложител на процесната обществена поръчка, с предмет : “Преработка на обект : “Реконструкция и обновяване на [улица]в частта до [улица]и [улица], [населено място]“, вместо да проведе процедура по реда на чл. 186 от ЗОП - събиране на оферти с обява, тъй като общата стойност на договорите, попада в праговете на чл. 20, ал. 3, т. 1 от ЗОП /прилож. ред./ е сключил три отделни договора, по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП, с избраните изпълнители. Квалифицирал е установеното като нарушение на нормите на чл. 21, ал. 15 и ал. 16 от ЗОП, и прилагайки пропорционалния метод, е съотнесъл установеното към категорията нарушения, посочени в т. 2, б. “а“ “Незаконосъобразно разделяне на поръчки за строителство/ услуги/ доставки на части“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, за която се предвижда процентен показател на финансовата корекция, в размер на 100 % от разходите, които са поискани от бенефициера за възстановяване. Предвид това не е съгласувал проведената на основание чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП, обществена поръчка с предмет : “Преработка на обект : “Реконструкция и обновяване на [улица]в частта до [улица]и [улица], [населено място]“ за която е сключен Договор № Д-ОП-51/ 03.08.2022г. с избрания изпълнител - ДЗЗД “Нови селищни образувания - Банско 2014“, с [ЕИК], на стойност 27 000. 00 лв. без ДДС, чрез директно възлагане по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП и е наложил финансова корекция в размер на 100 /сто/ % от стойността на договора за възлагане на обществената поръчка в размер на 27 000 лв. без ДДС. Решението издадено от ответника е съобщено, чрез ИСУН на оспорващия, на 23.09.2025г., а жалбата срещу него е подадена чрез куриер на 07.10.2025г. /товарителница - л. 271 от делото/. Представени са доказателства и за валидността на КЕП, с който е подписан оспореният акт от издателя му – И. И. – Изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“ /л. 284- 287 от делото/. При гореизложените факти, и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 169 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи : Подадената до съда жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ за оспорване административен акт, който неблагоприятно я засяга /накърнява нейни права и интереси/. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения. Оспореният акт е издаден от компетентен орган – Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“. Според чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ3 издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на АПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. Посочената разпоредба от ЗПЗП се явява специална по отношение на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /придаваща компетентност на ръководителя на управляващия орган по съответната програма, одобрил проекта, да издава мотивирано решение за налагане на финансова корекция/, респективно - изключва нейното приложение. Актът е издаден в законоустановената форма на писмено мотивирано решение. Същият съдържа всички реквизити от формална страна, предвидени в чл. 59 от АПК. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, оспореното решение има ясна разпоредителна част, която съдържа волеизявлението на административния орган, и с него са определени правата и задълженията, които актът създава/ засяга. Детайлно са изложени фактическите и правни основния за издаване на административния акт /чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/, като ответникът подробно е анализирал фактите, на основата на които е извел наличието на нарушение, както и направените в хода на административното производство възражения от страна на оспорващата община, мотивирал е защо подкрепя изводите за допусната нередност, като е подвел фактите под приложимите за това правни норми и на тази основа, е формулирал своите правни изводи. В резултат на това, оспореното решение не оставя никакво колебание за адресата си, за какво нарушение е отказано съгласуване на процесната обществена поръчка, респ. е приложена финансовата корекция, как е определен нейният размер и каква сума следва да възстанови бенефициера. Оспореното решение съдържа и правните основания за издаването му – посочено е, че се издава на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ. Не са допуснати в хода на производството по издаване на административния акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответникът е изпълнил всички етапи от процедурата, предвидена в ЗУСЕФСУ. Бенефициерът е бил уведомен изрично за започналата процедура по проверка на сключения договор за процесната обществена поръчка, по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ, имал е възможност в рамките на двуседмичен срок да направи своите възражения, и да представи доказателства. Оспорващият се е възползвал от тази възможност, и с Възражение, подадено чрез ИСУН /л. 29- 31 от делото/, изрично и мотивирано е възразил срещу констатираната нередност, оспорвайки я . Изпълнителният директор на ДФЗ е изложил подробно в акта си, и е обсъдил в решението, направените от бенефициера възражения, и след като е преценил всички факти и обстоятелства, в съответствие и с изискванията на чл. 35 от АПК, е приел и потвърдил констатациите в писмото, стартирало процесната процедура относно наличието на нарушение на правилата на ЗОП при възлагане на процесната обществена поръчка. Не е налице разминаване между описанието на фактическите обстоятелства в писмото за откриване на процедурата, по което становище е взел бенефициера, и възприетите фактически обстоятелства в оспореното решение. Напротив – между тях е налице пълно тъждество, като такова е налице и по дадената правна квалификация. Предвид това, настоящият състав на съда приема, че липсват допуснати в хода на производството по издаване на акта, съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящият състав на съда, обаче намира, че е налице противоречие на оспорения акт с приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на административния орган за наличието на допуснато от бенефициента нарушение на правилата на чл. 21, ал. 15 и ал. 16 от ЗОП в казуса, са изцяло незаконосъобразни, резултат на неправилна интерпретация на фактите по спорния казус. Административният акт е издаден на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП вр. чл. 73, ал. 1, чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ – “финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.“. Следователно, с тази разпоредба, законодателят определя вида и формата на индивидуалния акт, с който се определя финансова корекция, както и компетентния орган, на който е възложено правомощието по издаването му. Съгласно изискването по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция задължително се определя по основание и размер. Основанието за определяне на финансова корекция е наличието на данни за извършена нередност. Легалната дефиниция на понятието “нередност“ е дадено в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/ 2013 г. и представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ и на Върховния административен съд на Република България е единна в становището си, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й, и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, за програмен период 2014- 2020г., съдържа следните елементи на фактическия състав : а/ действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; б/ което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане; в/ и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Доказването им, при условията на кумулативност, е в тежест на съответния управляващ орган. В оспорения адм. акт се поддържа наличие на нередност относно действията на бенефициера при провеждането и възлагането на обществената поръчка, които са установени като такива в нарушение на разпоредби на националното законодателство - чл. 21, ал. 15 и ал. 16 от ЗОП и имат за последица нанасяне на вреда на общия бюджет, като това е квалифицирано като нарушение на т. 2, б. “а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. Възприетите като нарушени разпоредби на чл. 21, ал. 15 и ал. 16 от ЗОП предвиждат, че : не се допуска разделяне на обществена поръчка на части, с което се прилага ред за възлагане за по- ниски стойности, освен в случаите по ал. 6; не се смята за разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на две или повече поръчки : 1. с обект изпълнение на строеж или проектиране и изпълнение на строеж; 2. с идентичен или сходен предмет, които не са били известни на възложителя към момента, в който са стартирали действия по възлагането на предходна обществена поръчка с такъв предмет. Анализът и съвместното тълкуване на цитираните разпоредби сочат, че за да е изпълнен фактическият състав на установената от Управляващия орган нередност е необходимо осъществяването на следните кумулативни предпоставки : 1. да са възложени две или повече поръчки в рамките на 12 месеца; 2. тези поръчки да са със сходен или идентичен предмет; 3. към момента на стартиране на дейностите по възлагане на първата поръчка възложителят да е наясно, че в рамките на 12 месеца ще трябва да възложи и други поръчки със същия или със сходен предмет; 4. към същия този момент възложителят да е запознат с обстоятелството, че общата стойност на поръчките би била основание за преминаване към друг ред за възлагане, приложим към по-високи стойности на поръчките. В процесния случай, възложителят Община Банско, е сключил чрез процедури по директно възлагане /чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП/ три договора : на 29.12.2021г. е сключен договор № Д-ОП-83/ 29.12.2021г. с предмет “Изготвяне на инвестиционен проект по всички необходими части за изграждане на тротоари и велоалея по [улица]във фаза технически проект“, с изпълнителя– “Сървей дизайн“ ЕООД, с [ЕИК], на стойност 8 000. 00 лв. без ДДС / 9 600. 00 лв. с вкл. ДДС/ ; на 03.08.2022г. е сключен договор № Д-ОП-51/ 03.08.2022г. с предмет “Преработка на обект : “Реконструкция и обновяване на [улица], в частта до [улица]и [улица], [населено място]“ с изпълнител - ДЗЗД “Нови селищни образувания - Банско 2014“, с [ЕИК], на стойност 27 000. 00 лв. /32 400. 00 лв. с вкл. ДДС/; на 13.12.2022г. е сключен договор № Д-ОП-99/ 13.12.2022г. с предмет “Изработване на инвестиционен проект във фаза “Технически проект“ за обект : “Реконструкция на ул. “България“ от [улица]до [улица]с изпълнител – “Проектинфра“ ЕООД, с [ЕИК], на стойност 5 800. 00 лв. без ДДС /6 960. 00 лв. с вкл. ДДС/. Съдът намира, при анализа на трите сключени от Община Банско, чрез процедури по директно възлагане договори, че същите имат различен предмет. Първият /№ Д-ОП-83/ 29.12.2021г./ е с предмет – “Изготвяне на инвестиционен проект за изграждане на тротоари и велоалея по [улица]в [населено място]; вторият /№ Д-ОП-51/ 03.08.2022г. е с предмет – “Преработка на проект, свързан с обект : “Реконструкция и обновяване на [улица]в населено място, различно от [населено място], а именно - в [населено място]; третият /№ Д-ОП-99/ 13.12.2022г./ е с предмет – “Изработване на инвестиционен проект за реконструкция на друга улица в [населено място] : ул. “България“ – от [улица]до [улица]. Трите дейности, предмет на договорите са различни - по първия и третия, касаят изработване на технически инвестиционни проекти, но за различни обекти, а втората, която е спорна, е за преработване на вече наличен инвестиционен проект за различен обект, който е и в различно населено място. От представените в хода на административното производство три броя издадени разрешения за строеж за СМР по процесните три бр. договори се установява, че те са и за различни категории строежи. Първият строеж за изграждане на тротоар, велоалея и улично осветление, по част от [улица]в [населено място], е трета категория строеж, съгласно което строителят следва да извърши предвидените в одобрения проект СМР по части : Пътна, Електрическа, Геодезия, ВОД, ПБЗ, ПБ и ПУСО. Вторият и спорен строеж е за реконструкция и обновяване на [улица], в частта до [улица], [улица], в частта до [улица]и [улица]в [населено място], който е трета категория строеж, и съгласно разрешението за строеж от 13.12.2022г. строителят следва да извърши предвидените в одобрения проект СМР по части : Пътна, Архитектура, Конструктивна, Паркоустройство и благоустройство, Електрическа, ВиК, Геодезия, ВОД, ПБЗ, ПБ и ПУСО, а третият строеж, е за реконструкция на ул. “България“ от [улица]до [улица], и е четвърта категория строеж, по смисъла на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и строителят следва да извърши предвидените в одобрения проект СМР по части : Пътна, Геодезия, ВОД, ПОД, ПБЗ, ПБ и ПУСО, т.е. предметите на услугите по трите договори са различни, част от категориите на строежа също са различни, както и предстоящите за изпълнение СМР на трите отделни обекта. Всяка от услугите по изготвяне на технически проект /или преработка на технически проект, какъвто е предметът на спорната поръчка/, е свързана със самостоятелен строеж, за който е издадено отделно разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, и същата представлява самостоятелен обект. С оглед цитираното по- горе съдържание на нормите на чл. 21, ал. 15 и ал. 16 от ЗУТ, следва изводът, че при определяне на приложимия ред, кумулиране /събиране/ на разходи, с оглед определянето на приложимия ред, се дължи само за поръчки със сходен или идентичен предмет, които са били планирани или е трябвало да бъдат планирани в определения период за прогнозиране и планиране /т.е. при дължима грижа възложителят е могъл и е бил длъжен да предвиди и планира възлагането им/. Принципът за задължително обобщаване /с оглед преценка на реда за възлагане/ само на известните към момента на планиране предмети на обществени поръчки е възприет и в разпоредбата на чл. 27 от ППЗОП. Съществен момент при спазването на чл. 20, ал. 15 от ЗОП се явява правилното калкулиране на прогнозната стойност на поръчката и решението за приложимия ред за нейното възлагане като методите за определяне на прогнозната стойност на обществените поръчки са най- общо уредени в чл. 21 от ЗОП. Макар законът и ППЗОП да съдържат правила относно методите за определяне на прогнозната стойност на обществените поръчки, такива не са разписани за дефиниране на сходството и идентичността на поръчките. На база на легалната дефиниция на понятието “обособена позиция“ /понастоящем дадена в § 2, т. 29 от ДР на ЗОП/ и при тълкуване по аналогия на релевантна съдебна практика на СЕС, може да се заключи, че сходството/идентичността в предметите на две или повече поръчки се преценява за всеки конкретен случай, при съобразяване с тяхната систематична свързаност и изпълняваната от тях икономическа и техническа функция, както и единност на крайния резултат, т.е. на предмета на конкретната услуга /арг. от чл. 27 от ППЗОП/. Следва да се има предвид и, че съгласно чл. 21, ал. 16, т. 1 от ЗОП, не се смята за разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на две или повече поръчки с обект изпълнение на строеж или проектиране и изпълнение на строеж. От цитираната разпоредба следва извод, че наличието на различни планирани поръчки, с обект - самостоятелно строителство само по себе си не е основание същите да се събират, т.е. стойността им да се сумира при определяне на приложимия ред на възлагане на всяка една от тях. При анализа за наличие на систематична свързаност по смисъла на т. 29 от § 2 от ДР на ЗОП дори би могло да се изведе заключение, че възложителят следва винаги да отделя, като самостоятелни обществени поръчки, тези строителства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. “а” и “б” от ЗОП, които представляват самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР /арг. от § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ/. Аналогичен е и смисълът вложен в дефиницията на термина “строеж“, използван в националното и европейско законодателство по обществени поръчки. Съгласно легалната дефиниция на “строеж“ в чл. 2, § 7 от Директива 2014/24/ЕС, същият представлява резултат от строителни работи или дейности в областта на строителството, който е достатъчен сам по себе си да изпълнява икономическа или техническа функция /в този смисъл е и § 2, т. 28 от ДР на ЗОП/. Тази постановка води началото си от Решението от 5 октомври 2000 г. на СЕС по дело С-16/08, Европейската комисия срещу Франция, от мотивите на което също може да се изведе заключение, че при преценка дали има неправомерно разделяне на обществени поръчки, следва да се анализира винаги икономическата и техническата функция на резултата от строителството. Внимание заслужава и решението на СЕС по Дело С-574/10 от 15.03.2012г., постановено в контекста на архитектурните и проектантски услуги, според което за да е налице необходимост да бъдат разглеждани в единство две или повече сходни строителства, е необходимо сходните дейности да служат на една обща цел, да са в тясна пространствена, икономическа и функционална връзка, да касаят един и същи самостоятелен обект. Съдът приема, че единствено единната икономическа и техническа функция на отделните съставни части на обществената поръчка е белег за това, че става въпрос за една обща обществена поръчка. Именно за да се прецени дали определени строителни /архитектурни/ услуги трябва да се разглеждат като образуващи обществена поръчка, според СЕС е необходимо да се провери единния характер на тяхната икономическа и техническа функция. Критерият за техническото и икономическо единство на съответна строителна /архитектурна/ услуга би бил изпълнен, само ако отделните и идентични строително-монтажни работи се извършват на една самостоятелна сграда. Подобно становище е развито и в националната съдебна практика, в която преобладаващо се приема, че когато строително-монтажните работи се отнасят за различни обекти, на територията на една или няколко административни единици, изпълняват се по различно време и на различно място, т.е. налице са различни обекти в отделни райони и с отделни разрешения за строеж, с отделно застрояване, въвеждане в експлоатация и проектиране и това касае самостоятелен обект и такъв, който би могъл да получи самостоятелно разрешение за ползване, то това, че средствата произхождат от един бюджет и от един възложител, по никакъв начин не правят проектирането на отделните обекти, собственост на един възложител - една обща поръчка. От анализа на съдебната практика също може да се направи и извод, че всяка отделна услуга в областта на инвестиционното проектиране има индивидуален характер, съдържание и жизнен цикъл, които водят и до различни характеристики на услугата /като равнище на качество, съответствие с всички приложими изисквания, работни характеристики, процеси и методи на всеки етап от жизнения цикъл на услугата, и процедури за оценяване на съответствието/. Това, разгледано в съвкупност с коментираните по- горе съображения, изведени от относимите разпоредби, в т.ч. чл. 21, ал. 15 и ал. 16 от ЗОП и чл. 27 от ППЗОП, съответно на съдебната практика, разглеждаща именно предмета като основен белег и критерий за самостоятелност на обществените поръчки, в крайна сметка обосновава именно извод, че при различните проектирания връзка трябва да се търси, само и единствено с конкретния обект, а не с други услуги за проектиране за други обекти, респективно за услуги за упражняване на строителен надзор за строителство за други обекти. Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата за самостоятелност на обществените поръчки за услуги с предмет изготвяне на инвестиционни проекти, респ. за услуги с предмет – упражняване на строителен надзор е фактът, че събирането и възлагането на обществени поръчки за такива проектантски услуги е в противоречие с основните принципи на законодателството по обществени поръчки, прогласен в чл. 2, ал. 1 от ЗОП. Следователно в казуса липсва вторият елемент на посочения фактически състав на възприетите като нарушени норми – чл. 21, ал. 15 и ал. 16 от ЗОП, защото се установи, че трите обществени поръчки, които е процедирал оспорващият, не са със сходен или идентичен предмет. Поради това законосъобразно възложителят община Банско е разделил обществените поръчки и не е приложил реда предвиден в разпоредбата на чл. 186 от ЗОП – събиране на оферти с обява. Липсата на задължителни предпоставки за незаконосъобразно разделяне на обществени поръчки обосновава извод за липса на осъществено от страна на бенефициера нарушение на чл. 21, ал. 15 и ал. 16 от ЗОП. Поради това не е налице и нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ вр. чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/ 2013, а това означава, че липсва каквото и да е основание за отказ от страна на ответника за съгласуване на процесната обществена поръчка, респ. налагане на финансова корекция в размер на 100 % от стойността на договора. При формиране на извода си за материалната незаконосъобразност на оспореното решение, настоящият съдебен състав отчете и даденото в решение от 4 октомври 2024 г. по дело С-175/23 на СЕС, задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/ 2013г., че чл. 143, § 2 от този регламент следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която всяко нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки представлява “нередност“ по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013, която води автоматично до прилагането на финансова корекция, чийто размер се определя въз основа на предварително определена скала на единните ставки на корекцията. При този изход на спора, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващия следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1 834. 52 евро, от които : 110. 44 евро - внесена държавна такса и 1 724. 08 евро - адвокатско възнаграждение, платено по банков път, съобразно договор за правна защита и съдействие – л. 292 от делото, доколкото същото е в минимално определения размер в чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а и същият съответства на критериите на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., с оглед конкретната правна и фактическа сложност на делото. Предвид това и бланкетното възражение за неговата прекомерност на ответника се явява изцяло неоснователно . Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК, Административен съд – Благоевград,