Решение № 2395 от 16.7.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 145/2026 г.

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано след отделяне на делото от адм. дело №998/2025г. по описа на Адм. съд- Плевен по искова молба от л.св. Г. П. Т. с [ЕГН], понастоящем в Затвора град Плевен срещу РУП – Попово, И.. Х. с цена на иска 100 000 евро, с посочено правно основание чл. 86, чл. 51, ал.2, т.1 и т.3, чл. 152, ал. 1 от ЗМВР, чл. 282 от НК, чл. 308, ал. 7 от НК и чл. 45 от ЗЗД. С исковата молба е направено е искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ. С определение №779/11.03.2026г. съдът е предоставил правна помощ на ищеца л.св. Г. П. Т., понастоящем в Затвора град Плевен под формата на процесуално представителство по и. адм. дело № 145 по описа на Адм. съд Плевен за 2026г., като е освободил ищеца от внасяне на държавна такса в размер на 5,11 евро, а с писмо вх. рег. №2182/03.04.2026г. от Адвокатска колегия – Плевен е определена адв. С. Й. И. - Дюрзелен от АК- Плевен, вписана под №3803 в Национален регистър за правна помощ за служебен защитник на л.св. Г. П. Т., понастоящем в Затвора град Плевен, като същата е конституирана като служебен защитник по делото с определение № 1068/03.04.2026г. По делото са постъпили от ищеца уточняващи молби вх. рег. №2687/28.04.2026г., частна жалба вх. рег. №2772/04.05.2026г., уточнение на искова молба вх. рег. №2773/04.05.2026г., като в молба вх. рег. №2687/28.04.2026г., ищецът е посочил, че се отказва да го представлява назначения му служебен защитник, тъй като не може да се среща с него, освен това Т. е посочил, че вече е бил защитаван от адв. С. Й. и не е доволен от адвоката, като е посочил в заключение, че желае да се защитава сам, като не е упълномощавал да го представлява адвокат. Съдът е изпратил молби вх. рег. №2687/28.04.2026г., частна жалба вх. рег. №2772/04.05.2026г., уточнение на искова молба вх. рег. №2773/04.05.2026г. на адв. С. Й.- служебен защитник на ищеца л.св. Г. П. Т. за становище в 7- дневен срок, считано от получаване на определението, като по делото е постъпила е молба вх. рег. №3016/15.05.2026г. от адв. С. Й.- служебен защитник на ищеца л.св. Г. П. Т., в която адв. Й. е посочила, че приема отказа на ищеца, както и че няма нищо против да бъде освободена като служебен защитник на ищеца л.св. Г. П. Т., като с определение № 1625/19.05.2026г. съдът е освободил назначения служебен защитник и е прекратил предоставената правна помощ на ищеца. След уточнение на ИМ, предявеният иск от л.св. Г. П. Т. с [ЕГН], понастоящем в Затвора град Плевен е срещу Областна дирекция на МВР -Търговище, [ЕИК], [улица]за изплащане на обезщетение за периода от 20.03.2015г. до 10.02.2026г., в размер на 50 000 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, за нанесените му неимуществени вреди, изразяващи се в нарушени права и дискриминация затова, че е станал жертва на ПТП, не му е предоставена информация и е лишен от право на защита. Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР- Търговище не е подал писмен отговор на исковата молба, въпреки предоставената му възможност с определение № 1337/24.04.2026г. В съдебно заседание ищецът – л.св. Г. П. Т. се явява лично, като заявява, че поддържа исковата молба и моли предявеният иск да бъде уважен от съда. В съдебното заседание ответникът - Областна дирекция на МВР- Търговище, не се явява представител. Постъпили са писмени бележки вх. рег. №3821/17.06.2026г. в които се посочва, че предявеният иск е неоснователен. Посочено е, че ищецът претендира, че е участник в ПТП, случило се на 14.03.2015г., около 8.30 ч. в [населено място] - бил блъснат от лек автомобил „Форд“, закаран в МБАЛ Търговище, където оказал съпротива, изпочупил отделението, в следствие на което бил удрян по главата от униформени служители, които произвели и изстрел. Настанен е в Психиатрично отделение Търговище. Във връзка с така изложените факти, ищецът е подал жалба с вх. peг. №321000-1821/2015 г. до началника на Районно управление Попово, с която изискал да му се предоставят материали, налични в РУ. По повод подадения иск е извършена проверка в Районно управление Попово и в изпълнение на разпореждане [номер]/16.03.2026 г. по описа на Административен съд- Търговище, с писмо рeг. №321000-2612/25.03.2026 г. на ИФЗ началник РУ Попово по адм. дело №560/2025г. на Адм. съд- Търговище, са изпратени заверени копия на жалба с рег. №363000-6173/14.10.2015 г„ жалба с per. №363000-6175/14.10.2015 г. и жалба с рег. №[рег. номер]-12/14.10.2015 г. и трите по описа на ОДМВР Търговище. Представена е информация на съда, че на посочената в разпореждането дата - 15.03.2015 г„ на територията, попадаща в териториалната компетентност на РУ- Попово, не е настъпило и не е регистрирано ПТП, а срещу Г. П. Т., не е водено досъдебно производство през 2015 г„ във връзка с настъпило ПТП. Отделно от това, по подадените от ищеца жалби до Районно управление Попово са изпращани отговори с наличната в РУ Попово информация, като конкретно по жалба per. №363000-6173/14.10.2015 г. е извършена проверка по изнесените факти, за което е съставена докладна записка peг. №321 р-7398/09.11.2015 г., снето сведение от лице и изпратен отговор до ищеца с peг. №321000-1882/09.11.2025 г. По жалба с peг. №363000-6175/14.10.2015 г. са снети обяснения, изготвена е справка и изпратен отговор с peг. №321 р-7737/17.11.2015 г. По жалба с peг. №[рег. номер]-12/14.10.2015 г. е отговорно с писмо peг. № 321000-1821/06.11.2015 г. Посочено е, че се счита, че съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на предпоставките визирани в правната норма: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт, причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат, а при липса на някой от елементите на посочения състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността. Счита се, че не е налице първата от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, обуславящи основателността на предявените претенции по иска – липса на пряка и непосредствена връзка с бездействие, което според ищеца се изразява в непредставяне на материали по заведени жалби на лицето от страна на административния орган в предвиден от закона срок. Посочено е, че за възникване на безвиновната отговорност на ответника, следва да са налице безспорни доказателства и за причинени вреди, като вредите следва да се установят конкретно и доколкото се касае за неимуществени вреди, следва да бъдат приложени безспорни доказателства в какво точно са се изразявали. За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл. 4 от ЗОДОВ/. Посочено е, че вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно - следствена връзка, която съществува между тях, като на обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането, а освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Счита се, че от изложеното в исковата молба, става ясно, че, според ищеца вредите от противоправното бездействие на административния орган, са засегнали негови права през 2016 г. Посочено е, че няма и спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а по силата на чл. 52 от ЗЗД /приложим по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Посочено е, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Посочва се, че по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията т.е. вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини, какъвто се явява конкретния случай. Отделно е посочено, че се счита, че правото на ищеца е погасено по давност. Разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от АПК препраща за неуредените въпроси за имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани към разпоредбите на ЗОДОВ, а в ЗОДОВ не е налична уредба по въпросите на погасителната давност. В § 1 от ЗР на ЗОДОВ е предвидено, за неуредените въпроси в закона да се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони. На този аргумент следва да се приложат разпоредбите на ЗЗД, уреждащи института на погасителната давност. Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Посочено е, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, началният момент на погасителната давност за предявяване на иск за заплащане на обезщетение за вреди от нищожен административен акт е моментът на издаване на акта, а обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми /незаконосъобразни/, като в тези случаи вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. Посочено е, че по давност се погасява правото на иск, т.е. погасява се правото на определено лице като титуляр на определено вземане /материално право/ да предяви иск и да образува производство за разрешаването на конкретен граждански спор със сила на пресъдено нещо. Погасителната давност не се отразява на субективното материално право. При преценка на основателността при направено възражение за изтекла погасителна давност, предвид претенцията на ищеца за бездействие от страна на административния орган по повод подадени жалби, следва да се съобрази датата на прекратяване на вредоносното за ищеца поведение на администрацията, след която за него съществува възможност да търси удовлетворение на причинените му вреди. Посочено е, че съгласно ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС, погасителната давност за предявяване на иска за заплащане на обезщетение за вреди от незаконни действия или бездействия на административни органи тече от момента на преустановяването им, а не от момента на признаването им за незаконни, което се извършва в мотивите към акта на съда по обезщетението, т.е. за начална дата, от която следва да се приеме началния момент на прекратяване на вредоносното за ищеца поведение на администрацията, следва да се приемат датите на изпратените отговори по подадените жалби до лицето, посочени по- горе. С оглед изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения срещу ОД на МВР - Търговище иск като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание Окръжна прокуратура- Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор И. Р., който заявява, че така подадената искова молба е недоказана и следва да се отхвърли и съдът да се произнесе в полза на ответника. Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в нарушени права и дискриминация за това, че е станал жертва на ПТП, не му е предоставена информация и е лишен от право на защита. Като доказателства по делото са приети писмо рег. № 321000-1821/06.11.2015 г. на РУ-Попово към ОД на МВР – Търговище; постановление от 07.01.2026 г. на прокурор М. А. – зам. Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Търговище вх. № 1216/2025 г.; постановление вх. № 1112/2025 г. от 09.12.2025 г. на прокурор С. П. – прокурор при Окръжна прокуратура – Търговище; постановление вх. № 1069/2025 г. от 03.12.2025 г. на зам. окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Търговище; постановление за отказ да се започне досъдебно производство от 26.09.2025 г. на прокурор И. П. – прокурор при Районна прокуратура – Търговище по преписка вх. № 1980/2025 г.; постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 18.09.2025 г. на прокурор Д. И. – прокурор при Районна прокуратура – Търговище по преписка вх. № 1602/2025 г.; писмо рег. № 363000-28796/28.08.2025 г. от директор на ОД на МВР Търговище. На ищеца е указано с определение №1337/24.04.2026г. на л.л. 132-133, че следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника, причинени неимуществени вреди под формата на психическо страдание, причинна връзка между поведението на служителите и вредоносния резултат. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Искът за имуществени и неимуществени вреди е процесуално допустим. Твърдят се претърпени неимуществени за периода от 20.03.2015г. до 10.02.2026г., като се претендира изплащане на обезщетение на Г. П. Т., [ЕГН], в размер на 50 000 евро за посочения период, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, за нанесените му неимуществени вреди, изразяващи се в нарушени права и дискриминация за това, че е станал жертва на ПТП, не му е предоставена информация и е лишен от право на защита. В случая ищецът претендира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника, изразяващо се в непредставяне на информация, с което са нарушени права му, дискриминиран е и като не му е предоставена информация е бил лишен от право на защита. За да бъде допустим за разглеждане искът по чл. 203 и следващите от АПК, съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, е необходимо същият да е предявен след отмяна на акта като незаконосъобразен по съответния ред, като в случая се твърди, че вредите са в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на РУ- Попово, то следва да се установи в настоящото производство, като тежестта на доказване е на ищеца и следователно искът е допустим за разглеждане. Съдът обаче намира, че искът е неоснователен и недоказан по следните съображения: Безвиновната отговорност на държавата и общините за дейността на администрацията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в своя фактически състав включва следните кумулативно изискуеми елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално претърпените щети и пропуснати ползи; 3. пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а при липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред. „Вредата“ представлява отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от акта, действието и/или бездействието на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При липса на който и да е от елементите на фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърдяното незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответника, изразяващо се в непредставяне на информация не беше доказано от страна на ищеца. Налице е само твърдение от страна на ищеца, без да са представени доказателства, че е налице първата необходима предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото не се доказа ищецът да е поискал да му бъде предоставена информация от РУ- Попово, а без да са били сезирани с искане за представяне на информация, служителите на РУ- Попово към ОД на МВР- Търговище не дължат предоставяне на такава, респ. няма как бездействието им в случая да е незаконосъобразно при положение, че липсва искане от ищеца, или поне ищецът не представи доказателства да е направил подобно искане. Съдът, намира за недоказани твърденията на ищеца за настъпили неимуществени вреди, като по делото не бяха ангажирани каквито и да било конкретни доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди. Понятието „неимуществени вреди“ няма легално определение, но такова се извежда от правната доктрина и практика. Неимуществените вреди представляват негативно въздействие върху честта, достойнството, доброто име в обществото, като същото се изразява в болки и страдания, които лицето е преживяло, вследствие на незаконосъобразната административнонаказателна дейност на орган или длъжностните лица, при или по повод изпълнение на служебните им задължения. Тези болки и страдания подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца, тъй като те не се презюмират. В конкретния случай остават недоказани твърдените от ищеца неимуществени вреди. Без да се налице и доказани първите две предпоставки – незаконосъобразно бездействие и вреда, то няма как да бъде установено, дали има причинна връзка между тях, което е третата кумулативна предпоставка за ангажиране на отговорността, а в случая тежестта на доказване е на ищеца. Представените от ищеца и приети като доказателства по делото писмо рег. № 321000-1821/06.11.2015 г. на РУ-Попово към ОД на МВР – Търговище; постановление от 07.01.2026 г. на прокурор М. А. – зам. Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Търговище вх. № 1216/2025 г.; постановление вх. № 1112/2025 г. от 09.12.2025 г. на прокурор С. П. – прокурор при Окръжна прокуратура – Търговище; постановление вх. № 1069/2025 г. от 03.12.2025 г. на зам. окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Търговище; постановление за отказ да се започне досъдебно производство от 26.09.2025 г. на прокурор И. П. – прокурор при Районна прокуратура – Търговище по преписка вх. № 1980/2025 г.; постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 18.09.2025 г. на прокурор Д. И. – прокурор при Районна прокуратура – Търговище по преписка вх. № 1602/2025 г.; писмо рег. № 363000-28796/28.08.2025 г. от директор на ОД на МВР Търговище, нямат връзка с предявения иск и като неотносими към спора не следва да бъдат обсъждани от съда. При липса на дори и една от предвидените в закона предпоставки, които следва да са налице кумулативно в очертания фактически състав, отговорността на държавата и общините по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не може да бъде реализирана. В настоящия случай не е налице нито една предпоставка – липсва незаконосъобразно бездействие, липсват безспорно доказани претърпени от ищеца неимуществени вреди, а предвид на това не може да се установи и наличието на трета предпоставка за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – причинно-следствената връзка между незаконосъобразно бездействие и настъпилите вредоносни последици. Предвид изложеното, претенцията на л.св. Г. П. Т. с [ЕГН], понастоящем в Затвора [населено място] срещу Областна дирекция на МВР -Търговище, [ЕИК], [улица]за изплащане на обезщетение на Г. П. Т., [ЕГН] за периода от 20.03.2015г. до 10.02.2026г., в размер на 50 000 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, за нанесените му неимуществени вреди, изразяващи се в нарушени права и дискриминация затова, че е станал жертва на ПТП, не му е предоставена информация и е лишен от право на защита следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана. С оглед неоснователността и недоказаността на иска, съдът намира, че не следва да обсъжда направеното възражение от ответника за погасяване по давност на предявения иск, тъй като същият следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения, предявения иск за обезщетение е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед извода за неоснователност на иска за обезщетение, неоснователен е и искът за заплащане на законна лихва, който има акцесорен характер. Мотивиран от горното и на основание чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ Административен съд – Плевен, осми състав,