Решение № 2059 от 22.7.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 356/2026 г.

Производството е касационно по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от „Винпром Бяла 2002“ ЕООД със седалище гр. Велико Търново, представлявано от управителя К. С. А., чрез пълномощника адв. М. И. от АК – Велико Търново, срещу Решение № 47/09.03.2026 г. по АНД № 244/2025 г. по описа на РС – Бяла, с което е потвърдено НП № BG2025/9999-16НП от 04.07.2025 г., издадено от директор дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ на АМ, с което на касационния жалбоподател са наложени административни наказания, а именно: 3а нарушение на чл. 88, ал. 2 от ЗАДС, на основание чл. 1126, ал. 1 от ЗАДС административно наказание „имуществена санкция" в размер на 255.65 евро (равностойността на 500 лева); За нарушение на чл. 88, ал. 2 от ЗАДС, на основание чл. 1126, ал. З от ЗАДС административно наказание „имуществена санкция" в размер на 1533.88 евро (равностойността на 3 000 лева); За нарушение на чл. 10За, ал. 5 от ЗАДС (редакция с ДВ бр. 101 от 22.11.2013 г.), на основание чл. 114 от ЗАДС (редакция с ДВ бр. 55 от 20.10.2010 г.) административно наказание „имуществена санкция" в размер на 2556.46 евро (равностойността на 5 000 лева); На основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС вр. чл. 114 от ЗАДС административно наказание „лишаване от право да упражнява дейност с акцизни стоки" за срок от един месец в обект-данъчен склад с ИНДС: ВОМСА 00158001, находящ се в гр. Бяла, обл. Русе, [улица]; За нарушение чл. 74, ал. З от ППЗАДС, на основание чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 255.65 евро (равностойността на 500 лева). Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП. В случай, че съдът приеме, че са налице отделни нарушения се иска да се отмени НП частично, като отмени наложените санкции, за които не са налице доказани елементи от състава на нарушенията. Да отмени наложеното административно наказание лишаване от право да упражнява дейност с акцизни стоки като несъразмерно и незаконосъобразно. В хода на делото по същество процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба, излага допълнителни мотиви относно незаконосъобразността на решението на районния съд по отношение на нарушението и наложеното наказание по т. 3 от наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски в полза на касатора, съгласно приложен списък. Ответната страна в производството – Директор на Дирекция “Митническо разследване и разузнаване“ в ЦМУ на А. М., чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт П. Д., в депозиран писмен отговор на касационната жалба и в хода на делото по същество, излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на въззивната инстанция да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнграждение, което не е мотивирано по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. За да постанови оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение Беленският районен съд е приел, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правило, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. И АУАН, и НП съдържат изискуемите реквизити, посочени са дата и място на нарушението, нарушение и санкционните разпоредби, описания на нарушенията, индивидуализиран е нарушителя. Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП. Съдът е изложил подробни мотиви относно законосъобразността на всяко от наложените административни наказания поотделно, приемайки, че всяко от тях съответства напълно на законовите изисквания. Районният съд е изложил подробно установената фактическа обстановка като е описал фактите, които счита за установени и доказателствата, от който черпи основа, за този извод. Коментирани са както приложените към административнонаказателната преписка доказателства, така и събраните в хода на въззивното производство свидетелски показания. Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения за валидност на издадените АУАН и НП и за липса на процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство, както и за материална обоснованост на наложените наказания по точки от 1 до 4 от наказателното постановление, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. От фактическа страна е установено, че с АУАН от 08.01.2025 г. митнически орган е установил извършването на пет административни нарушения от дружеството-касатор, както следва: Нарушение на чл. 88, ал. 2 от ЗАДС – като не е отразило липси на акцизни стоки в материалната отчетност на обекта (данъчен склад), с което е осъществен състав на нарушение по чл. 112б, ал. 1 от ЗАДС; Нарушение на чл. 88, ал. 2 от ЗАДС – като не е отразило излишъци на акцизни стоки в материалната отчетност на обекта, с което е осъществен състав на нарушение по чл. 112б, ал. 3 от ЗАДС; Нарушение на чл. 103а, ал. 7 от ЗАДС – като е допуснало извеждане от данъчния склад на акцизна стока, без същата да е отчетена от средство за измерване и контрол, с което е осъществен състав на нарушение по чл. 114, ал. 1 ат ЗАДС; Нарушение на чл. 74, ал. 3 от ППЗАДС – като не е осигурило наличието и разположението на материалната си отчетност в помещенията на данъчния склад, с което е осъществен състав на нарушение по чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС; Нарушение на чл. 74, ал. 4 от ППЗАДС – като не е вписало в материалната си отчетност данни за стока, веднага след нейното извеждане от данъчния склад, с което е осъществен състав на нарушение по чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС. С издаденото впоследствие наказателно постановление са наложени административни наказания за нарушенията по точки от 1 до 4, като по точка 3 освен имуществена санкция е наложено и наказание „лишаване от право да упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението“. По отношение на нарушението по т. 5 АНО приел, че производството следва да бъде прекратено, поради липса на административно нарушение. Последното е отразено в мотивите на НП, макар и да липсва постановен диспозитив в тази посока. Така санкционираните с процесното наказателно постановление нарушения са четири, макар диспозитива на НП да съдържа 5 точки (едното нарушение е санкционирано с две наказания, съгласно разпоредбите на закона). В тази връзка настоящият съд намира за нужно да посочи, че голяма част от съображенията на касационния ответник в представения отговор на касационната жалба, становището на страната по същество и в допълнението, представено след приключване на делото, се отнасят именно до това административно нарушение, за което санкция не е наложена с оспорваното пред въззивния съд наказателно постановление. Изложените пред настоящата инстанция възражения на касатора, свързани с нарушенията по т. 1, 2 и 3 от АУАН и НП, Административният съд намира за неоснователни, като в по-голямата си част тези възражения преповтарят съображенията, развити пред въззивния съд, на които възражения районният съд, противно на твърденията на касатора, е дал мотивиран отговор в решението си. На първо място настоящият съд намира, че в конкретния случай не е налице твърдяното от касатора вътрешно противоречие във въззивното решение. Действително в решението на районния съд се съдържа изречението „Разгледана по същество е основателна.“, но цитираното изречение не съдържа решаващият извод съда, въз основа, на който е постановен диспозитива на съдебното решение. Напротив, решението на районния съд съдържа подробни и изчерпателни мотиви защо въззивната инстанция е приела, че оспореното пред нея наказателно постановление е законосъобразно според съда и въз основа именно на тези мотиви е съдът е постановил правния резултат. На следващо място неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че при постановяване на въззивното решение е налице „неясно обвинение и смесване на факти с правни изводи“. Районният съд е описал подробно установените по делото факти, като използваните изрази като „прието е“, „установено е“ или „преценено е“ нямат оценъчен характер, а отразяват действията на митническите органи в хода на проверката, които съдът правилно е приел за установени. Освен това техниката за излагане на мотиви, при която паралелно с установените факти се правят и правни изводи, не е недопустима, а е въпрос на преценка на съдебния състав, за начина на излагане на съображенията, въз основа на които е взето конкретното съдебно решение. Настоящата съдебна инстанция не счита също така, че в конкретния случай е неизясняване на съществени факти по случая и в частност на характера на стоката (суровина или краен продукт), каквото е възражението на касатора, очевидно във връзка с нарушението по т. 2 от НП относно установените от митническите органи излишъци и неотразяването им в материалната отчетност на данъчния склад. Тук следва да се посочи, че от приложените към административнонаказателната преписка митнически лабораторни експертизи безспорно се установява, че стоките, от които митническите служители са вчели проби при извършената проверка в данъчния склад, стопанисван от дружеството-касатор, са акцизни стоки. Тези лабораторни експертизи не са оспорени от жалбоподателя във въззивното производство, а дори и да се приеме, че са оспорени чрез наведените твърдения, че процесната стока е суровина, а не краен продукт, то не са посочени никакви доказателства в тази насока, които да могат да опровергаят установените с експертизите факти. Тук следва да се отбележи, че законът въвежда изискване на отбелязване в материалната отчетност на данъчния склад на всички налични в склада акцизни стоки, независимо дали същите за предназначени за крайно потребление или биха били използвани като суровини за производство на други акцизни стоки. Тук не става въпрос за определяне и заплащане на акциз, а за водена отчетност на наличностите на акцизни стоки. И след като е безспорно установено, че процесните стоки, на които е извършена експертиза, са акцизни стоки и не са били отразени в материалната отчетност на данъчния склад, то същите се явяват излишъци, които не са отразени в материалната отчетност, т.е. налице е нарушение по чл. 112б, ал. 3 от ЗАДС, за каквото е и санкциониран касационният жалбоподател. Напълно произволно е и направеното от касатора тълкуване на определянето на момента на извеждане на акцизната стока във връзка с установеното и санкционирано нарушение по т. 3 от АУАН и НП. Твърдението, че в конкретния случай липсвало извеждане на акцизната стока от данъчния склад, тъй като не било установено от митническите органи напускане на стоката на територията на склада е необосновано. Точно обратно, излаганите в хода на административнонаказателното и въззивното производство възражения, че процесната акцизна стока е била измерена по надлежния ред при преместването й от един резервоар (предназначен за съхранение) в друг резервоар (предназначен за експедиция) сочат на липса на извеждане на акцизна стока от данъчния склад, докато товаренето на транспортно средство, за което е издаден и съответния еАД представлява именно извеждане от данъчен склад на акцизна стока, като в случая е категорично установено, а не се и спори от дружеството, че при товаренето на автоцистерната не е извършвано измерване по законово предвидения ред. Данни за такова измерване не били открити от митническите служители и при извършената от тях служебна проверка в информационната система на А. М.. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че в случая нарушението по т. 3 от АУАН и НП е безспорно установено, както е приел и районният съд. Касационният съд намира, че решението на въззивната инстанция е неправилно единствено по отношение на административното нарушение по т. 4 от АУАН, съответно по т. 5 от НП – а именно относно липсата на наличие и разположение на материалната отчетност на дружеството в помещенията на данъчния склад. В хода на проверката е безспорно установено, че дружеството – касационен жалбоподател използва специализиран софтуер за водене на материалната отчетност на данъчния склад. Анализът на всички събрани в хода на проверката доказателства сочи, че констатацията на актосъставителя е изградена единствено върху изявлението на служителката от наказаното дружество, направено в писмените й обяснения, че „материалната отчетност се води в счетоводството във Велико Търново“. Въобще не са взети под внимание обаче например дадените от същия служител отговори в предоставения въпросник, според които, както вече се посочи, в данъчния склад се използва автоматизирана система да отчетност – софтуер „Данъчен склад“, в който информацията се въвежда именно от същата служителка в склада. Обстоятелството, че счетоводната отчетност на дружеството се осъществява на друго място, различно от данъчния склад, не обосновава извод, че материалната отчетност на данъчния склад не се намира на разположение в помещенията на склада. Като се отчете факта, че не се касае за случай на водена материална отчетност на хартиен носител, а за електронно водената такава, не може изводите за наличието на нарушение на чл. 74, ал. 3 от ППЗАДС да изхождат от липса на физическа документация. Точно обратното, самите проверяващи посочват, че от представител на дружеството (технолога в предприятието) са предоставени изисканите разпечатки на „Дневника складова наличност“, което означава, че материалната отчетност е била на разположение в данъчния склад. Освен това констатациите за нарушения по т. 1, 2 и 3 от АУАН също са изградени на база съпоставка на установените на място видове и количества акцизни стоки и водените такива по материалната отчетност, което също означава, че такава е била налице в данъчния склад, независимо от това дали е водена правилно и редовно или не. С посочените факти, което могат да бъдат безспорно установени от събраните в хода на въззивното производство доказателства, се опровергава по категоричен начин наличието на нарушение по т. 5 от НП, поради което постановеното от въззивния съд решение в обратна посока се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което наказателното постановление в частта по т. 5 следва да бъде отменено. В останалата си част (относно т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от НП) решението на Районен съд – Бяла следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК и двете страни в касационното производство имат право на разноски, съобразно с уважената/отхвърлената част от жалбата. Касаторът претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850 евро, за плащането на което е представен договор за правна защита и съдействие от 04.06.2026 г. (л. 23 от делото). Касационният ответник е направил възражение за прекомерност на посоченото адвокатско възнаграждение в хода на делото по същество. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2026 г.), приложима на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Направеното от процесуалния представител на касационния ответник възражение е с единствения аргумент „тъй като липсва фактическа и правна сложност на делото“. Съдът намира, че цитирания аргумент не изпълнява изискването за направено мотивирано възражение, тъй като липсва посочване на конкретни мотиви, а само блаткетно твърдение, в което например не се посочва защо въпреки наличието на четири административни нарушения и пет наложени наказания, касационният ответник смята, че не е налице фактическа и правна сложност. Основанията за прекомерност биха подлежали на преценка само при конкретно наведени възражения, каквито в случая няма. По възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът се произнася само когато е сезиран, като не е длъжен служебно да мотивира възражението на страната, а следва само да провери налице ли са сочените от нея основания. Така при общ материален интерес от делото от 9000 лева (сумата от всички наложени имуществени санкции) касационната жалба е уважена за сумата от 500 лева (имуществената санкция по т. 5 от НП), поради което касаторът има право на разноски в размер на 47,22 евро (850 € х 500/9000). От своя страна касационният ответник, който е представляван от юрисконсулт в касационното производство също има право на разноски. Съдът на основание чл. 63д, ал. 4, във връзка с ал. 1 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя размера на юрисконсултското възнаграждение на 160 лева или 81,81 евро, като отчита, че се касае за оспорване на решение на въззивната инстанция, с което е отменено наказателно постановление за наложени пет административни наказания за напълно разнородни административни нарушения и в същото време касационното производство е протекло само в едно съдебно заседание. С оглед изхода на делото дължимото на страната юрисконсултско възнаграждение е в размер на 77,27 евро (81,81 € х 8500/9000), което следва да бъде присъдено в полза на Агенция митници като юридическо лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган. Мотивиран от гореизложеното, както и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд Русе,