Решение № 110 от 31.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 204/2026 г.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на К. М. Г. против решение на Кюстендилски Окръжен съд, по в.ч.д № 658/2025 г. С решение №17/3.02.2026 г. съдът е изменил определение от 17.04.2025 г. на РС Дупница, в производство по чл.306 НК , като е приложил чл.24 НК. С решението са увеличени наложените наказания от групирани осъждания,в които са определени най тежки наказания „лишаване от свобода.Двете групи определени най – тежки накакания са увеличени с по една втора и е потвърдено определението в останалата му част. В множество частни жалби – основна и допълнения към нея изпратени до АС София се изразява несъгласие с посоченото решение.Сочат се нарушения на процесуалния закон, които са довели до ограничаване на правата на лицето, основното , от които е нередовна процедура по призоваване за провеждане на съдебното заседание пред въззивния съд. Съществено нарушение на правата си осъденото лице намира и в това ,че въззивния съд не се е произнесъл по молба № 406 /28.01.2026 г.,която e подадена след приключване на въззивното производство пред Окръжен съд Кюстендил. Твърди се ,че незаконосъобразно са увеличени на наказанията и са нарушени правата на лицето. Посочено е като съществено процесуално нарушение и обстоятелството, че не е приспаднато от общото най- тежко наказанието, това наложено по н.о.х.д. № 2619/2019 г. по описа на РС Стара Загора „пробация „, което е изтърпяно. В съдебно заседание осъденото лице , редовно призовано , се явява лично и с назначен служебен защитник,по негово искане . Защитникът изразява становище,че жалбата следва да бъде уважена.Подържа , касационната жалба на осъденото лице на К. М. Г. като основателна. Пледира, че съдът не само е нарушил процедурата по призовавне на лице,но не се е произнесъл и относно наказанието „пробация“. Осъденото лице Г. подържа изцяло своята жалба и моли да бъде уважена.Предлага да бъде отменено решението на ОС – Кюстендил,да се обезсили постановеното увеличение на наказанията, да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда и да се разпореди законосъобразното му призоваване за да се гарантират правата му. Прокурорът намира ,че решението на ОС – Кюстендил,с което са увеличени наказанията при условията на чл.24 от НК е правилно и законосъобразно като предлага жалбата да бъде оставена без уважение. Съдът като се съобрази становищата на страните,приложените доказателства и контролираното решение в рамките на наведените касационни доводи, намери следното: Частната жалба е основателно. Този съд извърши на първо място проверка за твърдените допуснати съществени процесуални нарушения, защото при наличието на такива не се налага да бъдат проверявани изложените доводи за нарушение на материалния закон. При проверка на обжалваното на решение от 17.04.2025 г.,по протокол № 551 от същата дата.,по ч.н.д. № 216 /2025 г. по описа на РС – Дупница извършено от ОС Кюстендил е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на на 422, ал.1, т.5 НПК вр.чл. чл.348 ,ал.1,т.2НПК.Процесуалното нарушение е свързано с ограничаване на процесуалните правата на осъденото лице да участва в делото.Както е посочено в жалбата е ограничено правото му да участва в разглеждане на делото пред съда, в едно с произтичащите от това права по чл.55 от НПК.Това произтича и от основните принципи на наказателния процес заложени в глава втора от НПК. Решението е постановено при съществено процесуално нарушение ,защото от данните по делото не би могло да се направи категоричен извод ,че осъденото лице е редовно призовано за производството по проверка на съдебния акт на Р.С. - Дупница.От доказателствата в тази насока съдържащи се в делото е видно следното : делото е постъпило в ОС – Кюстендил на 28.11.2025 г.Съдът е насрочил делото с определение на 10.12.2025 г. за 21.01.2026.В това определение е указал да бъдат призовани лица.В деловодната справка за призоваване на лицата л.5 съдебно дело е отбелязано ,че К. М. Г. е призован по реда на чл.178,ал.11 НПК, от телефон, датата и часа, която е 11.12.2025 г.В справката не е отбелязано кое е лицето извършило призоваването. Посоченият текст на закона гласи :”В бързи случаи призоваването може да става по телефона,телекса или факса.Призоваването по ....се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило.”От постъпването на делото до провеждане на съдебното заседние е имало дълъг период от време, поради което и не е било обосновано да бъде извършено призоваването на осъденото лице по телефона, тъй като случая няма характеристика на „бърз“ случай.При отсъствието името на длъжностното лице е невъзможно да бъде проверено кой точно е сторил това.Още повече,че видно от определението на съда от 10.12.2025 г. л.3 ,не е указано призоваването да бъде извършено по този начин.Призоваването по телефона е уредено като изключение от общите правила, при което за постигане на законово призната цел като бързина на действието, е допусната възможността за отклонение от писменото начало при връчване на призовки и съобщения на лицата.Тъй като това действие поражда процесуални последици в правната сфера на страните в наказателния процес са предвидени минимални гаранции за законосъобразност на призоваването по този извънреден способ,както и при другите такива предвидени в ал.11 на чл.178 НПК.Спазване на императивните изисквания по процесуалния закон за призоваване е гаранция за спазване на правата на страните по участие и осъществяване на предвидените в процесаулниия закон права. Отделно от това по делото не е категорично установено ,че телефон № •••••••••• , от който е отбелязано призоваването е на осъденото лице. Видно от становището на адв И. , приложено в молба от 1.07.2025 г. л.30 с.д.,при предходното разглеждане на делото в Окръжен съд Кюстендил , е посочено ,че телефона за призоваване на осъденото лице е 08••••••••.. От данните по делото също може да се предположи с голяма вероятност ,че към момента на провеждане на заседанието пред ОС Кюстендил по в.н.ч.№ 658/2025 г.., и при първото разглеждане по в.н.ч.д.255 /2025 г., осъденото лице се е намирала в пенитенциарно заведение , а именно в затвора в гр.•••.Задължение на съда е да извърши необходимото действия,с които да провери местонахождението на страните и да ги призове за насроченото съдебно заседание, с което да осигури тяхното ефективно участие в съдебното производство. От посочените обстоятелства този съдът намира,че липсват категорични данни,че лицето действително е било редовно призовано за провеждане на дело в.н.ч.д. № 658/2025 г. по описа на ОС Кюстендил , което е образувано по протест на прокурор от РП Дупница за проверка на определение по РС Дупница от 17.04.2025 г. по ч.н.д. № 216/2025 г. и след отмяната на предишното решение по в.н.ч.д № 658 /2025 г. по описа на ОС Кюстендил ,по реда на възобновяване с решение № 395 /20.11.2025 г. по н.д №1081/2025 г.,по описа на Апелативен Съд. При така посочените данни съдът намери,че оплакванията на осъденото лице ,че е нарушено основното му права на участие в производството по проверка на определението на РС Дупница са основателни. Решенито на ОС Кюстендил следва да бъде отменено по реда на възобновяването и върнато за ново разглеждане при стриктно спазване на законовите разпоредби за призоваване на страните и упражняване на правото им да участват в разглеждането на делото. Предвид констатираните съществени процесуални нарушения,които са основание за отмяна на решение №17/3.02.2026 г. на Кюстендилски Окръжен съд, по в.ч.д № 658/2025 г. не е необходимо произнасяне по направените възражения за нарушение на материалния закон при приложението на чл.24 от НК. Ето защо Апелативен съд – София , Наказателно отделение, 7 състав ,на основание чл. 425, ал.1т.1НПК