Решение № 435 от 10.7.2026 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 2940/2025 г.

Подадена е искова молба от Дирекция “Социално подпомагане”-гр. Я., допълнително уточнена, срещу И П. Ж. от гр.Я, в която се твърди, че ищецът е издал Заповед № ••• г. за връщане от ответника на недобросъвестно получена месечна финансова подкрепа по реда на чл.70 от ЗХУ в размер на 2 763,45 лева, ведно със законна лихва от 10.10.2021 г. до изплащане на сумата. Касае се за отпусната на наследодателката на ответника Й. П.а месечна финансова подкрепа по подадено от същата заявление-декларация от 21.12.2020 г. Издадена е била заповед от 21.12.2020 г. за отпускане на исканата подкрепа за срок до 31.12.2025 г., периодично изменяна всяка следваща календарна година със заповед относно размера на месечната подкрепа, считано от 01.01. на съответната календарна година. След смъртта на лицето, настъпила на 10.10.2021 г., месечната подкрепа е предоставяна по банковата му сметка, като получената сума общо е 2 763,45 лева, изтеглена от наследника при закриване на сметката. В хода на административната проверка ответникът е заявил, че не възразява да върне сумата, но без лихва върху нея. Превел е 2 763,45 лева на 04.03.2025 г. Не е заплатил законната лихва върху главницата. Заповедта за връщането на сумата му е връчена електронно на 08.03.2025 г. Ищецът е подал заявление по чл. 417 ГПК въз основа на административната заповед. Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение ответникът е възразил в срок. Поради това се иска да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1 135,68 лева, представляващи законна лихва за период от 10.10.2021 г. до 04.03.2025 г., за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № •••г. на ЯРС. Иска се и присъждане на направените разноски. В с.з. ищецът чрез процесуалния представител поддържа иска. В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска за законната лихва като неоснователен. Не оспорва получаването на месечната финансова подкрепа по банкова сметка на майката му в посочения в исковата молба размер, която е върнал, но възразява, че не е била налице недобросъвестност за получаване на социалната помощ. Счита, че своевременно е уведомил държавата за настъпилата в чужбина смърт на •••, за което ищецът не е научил до закриване на банковата й сметка. Излага доводи, че не е знаел за превеждането на сумите по нея и не следва да носи отговорност за това под формата на обезщетение за забава. Не е бил уведомен преди получаване на констативен протокол по административната преписка за превеждането на сумите на •••. Заповедта за връщането им е получена на 06.03.2025 г. след извършването на такова действие доброволно от ответника на 04.03.2025 г. Поради това счита, че не дължи търсените лихви. Оспорва размера на лихвата, като твърди, че не е ясно, как е изчислена, доколкото месечните финансови помощи са превеждани в различен размер и следва лихвата да изхожда от този месечен размер. Твърди, че вземането за законна лихва считано от 10.10.2021 г. до 10.04.2022 г. е погасено по давност. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно, че ответникът е единствен наследник на Й. И П., починала на ••• г., видно и от Удостоверение за наследници от 06.10.2025 г. на Община Я. Не е спорно, че на наследодателката е била отпусната месечна финансова подкрепа на осн. чл. 70 от ЗХУ с посочената в исковата молба заповед на д-ра на Дирекция “Социално подпомагане”- Ямбол от 21.12.2020 г. (копие от която е представено по делото) със срок до 31.12.2025 г. Не е спорно изплащането на подкрепата в общ размер на 2 763,45 лева за период след смъртта на лицето до 31.12.2024 г., посочен в заключението на вещото лице по счетоводната експертиза. Безспорно е, че банковата сметка на Й. П.а е закрита от наследника й, който е изтеглил сумата по нея. Това обстоятелство е установено през м.януари 2025 г. при опит за поредно плащане от служител на ищеца. При извършената проверка е установена смъртта на лицето и помощта е прекратена с нарочна заповед от 10.02.2025 г. на д-ра на Дирекция “Социално подпомагане”- Я. По издадения Констативен протокол от 18.02.2025 г. на социален работник, е подадено Възражение от 25.02.2025 г. от ответника, който е заявил готовност да върне преведената по банковата сметка на •••сума, но без лихва. Въз основа на горните обстоятелства е издадена Заповед № ••• г. д-ра на Дирекция “Социално подпомагане”- Я за връщане от ответника на недобросъвестнополучена месечна финансова подкрепа, ведно със законна лихва от 10.10.2021 г. до изплащане на сумата. Безспорно е, че Заповедта е връчена на длъжника, за което е представена и електронна кореспонденция между страните от 08.03.2025 г., и е влязла в сила, както и че ответникът е върнал главницата в размер на 2 763,45 лева на 04.03.2025 г. От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че общият размер на дължимата лихва върху главницата, изплатена за периода 10.2021 г.-12.2024 г., е 585,15 лв. или 299,18 евро. За целия м.10.2021 г. помощта е в размер на 55,35 лв. и е платена на 15.11.2021 г.. Вещото лице не е изчислило лихвата само за главницата, получена след смъртта на лицето за м.10, т.е. за периода от 10.10.2021 г. до 31.10.2021 г., а за целия м. 10.2021 г. Съдът приема, че за 9 дена от м.10.2021 г., в които лицето е имало право на финансова подкрепа, размерът на помощта се равнява на 16,07 лв. Считано от датата на смъртта му 10.10.2021 г. до края на месеца получената сума е 39,23 лв. или 20,06 евро. Законната лихва върху нея от датата на превода по банковата сметка (15.11.2021 г.) до връщане на главницата от ответника (04.03.2025 г.) се равнява на 8,24 евро, изчислени чрез онлайн калкулатор на НАП. Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за главницата от 2 763,45 лева, ведно със законна лихва за периода от 10.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 1 171,47 лева, представляваща лихва за период от 10.10.2021 г. до 09.04.2025 г., видно и от приложеното ч.гр.д. № ••• г. на ЯРС. Ответникът е подал възражение срещу нея за недължимост на сумите в срок. Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи: Предявен e установителeн иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 27 ал.3 от Закона за хората с увреждания. Съгласно последната разпоредба, в случай на установена недобросъвестност при получаване на месечна финансова подкрепа и/или целева помощ и/или неизползвана по предназначение целева помощ директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената месечна финансова подкрепа и/или целева помощ заедно със законната лихва. Съгласно ал.5, заповедта по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на получаването . Обжалването спира изпълнението, като не се допуска предварително изпълнение. Ал.6 пък урежда принудителното изпълнение на заповедта по ал. 3 –че то се допуска по искане на дирекция "Социално подпомагане" по реда на Гражданския процесуален кодекс. Предявеният иск за главницата по издадената заповед за незабавно изпълнение е оттеглен в хода на отстраняване на нередовностите на исковата молба поради доброволно плащане на сумата от ответника. Тъй като е издадена заповед за тази сума, исковият съд е компетентен да обезсили същата в тази й част, за която искът по чл. 422 от ГПК не е поддържан. Относно претенцията за лихва съдът приема следното: В случая е налице влязла в сила заповед по чл. 27 ал.3 от ЗХУ. Ответникът не е обжалвал същата по реда на АПК. Съдът не е сезиран с искане за осъществяване на косвен съдебен контрол на административния акт по реда на чл.17 ал.2 от ГПК, а и такъв относно законосъобразността на акта е недопустим съобразно изр.2 (според което съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му), доколкото ответникът е бил участник в административното производство. Косвеният контрол за законосъобразност на ИАА от гражданския съд може да се осъществи само при наличие на наведени факти и в преклузивните срокове по ГПК (Определение № 50554 От 10.10.2023 г. по т. д. № 1963/2022 г., т. к., І т. о. на ВКС). След като е налице влязъл в сила административен акт, същият поражда задължение за адресата. Възраженията на ответника срещу наличието на основание за издаване на заповедта спрямо него са относими към административното производство, а не към настоящото. Поради това съдът не ги обсъжда. В акта не е посочен конкретен размер на дължимата законна лихва, а само периодът на нейната дължимост. Поради това следва да се приеме за дължима в размера, изчислен с помощта на вещо лице, като предвид изчисляването на лихвата и върху непретендираната финансова помощ за периода от началото на м.10.2021 г. до смъртта на получателя на 10.10.2021 г., следва да се направи преизчисление само за търсения от ищеца период. Поради това от посочения от вещото лице общ размер на лихвата следва да се извади изчислената за периода преди смъртта на лицето-за 9 дена от м.10.2021 г., в които лицето е имало право на финансова подкрепа. Считано от датата на смъртта му ••• г. до края на месеца лихвата върху получената за този отрязък от време сума от 39,23 лв. или 20,06 евро се равнява на 8,24 евро, изчислени чрез онлайн калкулатор на НАП. Следователно дължимият общ размер на лихвата от ответника е 285,23 евро. Неоснователни са възраженията на ответника, че вземането е погасено по давност. Ищецът се позовава на чл. 80 ал. 4 от ЗХУ, съгласно който недобросъвестно получени средства за финансова подкрепа се възстановяват с лихвата по реда за събиране на държавните вземания. Съгласно разпоредбата на чл. 162 ДОПК, държавните и общинските вземания са публични и частни, като публични са тези, посочени изрично в ал. 2, а всички останали такива са частни държавни вземания /ал. 4/. Претендираните по заповедното производство вземания имат характер на частни държавни и за тях са приложими разпоредбите на чл. 110 и следващите ЗЗД. Т.е. за лихвите срокът на погасителната давност е три години. В случая вземането произтича от влязъл в сила административен акт, като доводите на ответника относно погасяването на вземането за лихви по давност за период преди влизане в сила на заповедта са подлежали на разглеждане в административното производство. След влизането й в сила през 2025 г. давността за произтичащото от нея вземане за лихвите не е изтекла до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Предвид гореизложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 285,23 евро, а за разликата до предявения размер от 1135,68 лева или 580,66 евро -да бъде отхвърлен. При този изход от делото искането на страните за присъждане на разноските следва да се уважи съразмерно на уважената, съответно-отхвърлената част от иска (чл. 78 ал.1 и 3 от ГПК). Ищецът е направил разноски в общ размер на 190,24 евро, а ответникът-306,78 евро. Дължими на ищеца съразмерно са 93,45 евро, а на ответника-156,08 евро. Ето защо ЯРС