Решение № 732 от 27.2.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4487/2025 г.

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Държавата представлявана от министъра на земеделието и храните, против И. С. Д., ЕГН:••••••••••, с постоянен адрес в гр.••••• общ. ••••• обл. ••••• кв. „••••“ № 60, вх. „А“, ет.5, ап.13, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, за признаване за установено, че И. С. Д., ЕГН:•••••••••• не е легитимен собственик на поземлен имот с идентификатор ••••.25.136, находящ се в село ••••, община ••••, област Варна, с площ 11158 кв. м., с трайно предназначение на територията: горска, НТП: друг вид дърво производителна гора, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№••••.25.158; ••••.25.20; ••••.25.18; ••••.25.16. В исковата молба се излагат твърдения, че Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните, е собственик на поземлен имот с идентификатор ••••.25.136, находящ се в село ••••, община ••••, област Варна, с площ 11158 кв.м., с трайно предназначение на територията: горска, НТП: друг вид дърво производителна гора. Същият е отразен като държавна горска територия в горскостопански и лесоустройствени проекти на „••••“, териториално поделение на „Североизточно държавно предприятие“ ДП- Шумен , както следва: По Горскостопански план от 2016 г. на ТП ДЛС •••• горецитираният поземлен имот попада в отдел 199, подотдел „г“ - горска територия, държавна собственост, вид на отдела - издънково насаждение; По Лесоустройствен проект от 2006 г. на ТП ДЛС •••• имотът е попадал в отдел 199, подотдел „б“ - горска територия, държавна собственост, вид на отдела - издънково насаждение; По Лесоустройствен проект от 1996 г. на ТП ДЛС •••• имотът е попадал в отдел 199, подотдели „б“ - вид на отдела - издънково насаждение /превръщане; „г“ - вид на отдела - издънково насаждение /превръщане. Твърди се, че Поземлен имот с идентификатор ••••.25.136 с площ 11.158 дка и Поземлен имот с идентификатор ••••.25.109 с площ 7.170 дка са идентични с поземлен имот № •••• по Карта на възстановената собственост (КВС) на землището на с. •••• с площ 19,654 дка., вид територия - за нуждите на горското стопанство; вид собственост - държавна частна; собственици - ДАГ Държавно Лесничейство. В ТП ДЛС „••••“ няма данни за разделянето на поземлен имот № •••• по КВС и обособяването му в два имота с посочените идентификатори по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР). Поземлен имот с идентификатор ••••.25.136 в КККР на с. •••• е отразен като горска територия - частна собственост, НТП: друг вид дърво производителна гора. Твърди се, че към момента за цитирания имот няма проведени процедури, съгласно Закона за горите (процедури по изключване, промяна на предназначение или закупуване на имоти, попадащи в горска територия, съгласно отменения и действащия Закон за горите), а така също и по реституционни закони. Твърди се, че ответникът претендира, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ••••.25.136, находящ се в село ••••, община ••••, област Варна, с площ 11158 кв.м., с трайно предназначение на територията: горска, НТП: друг вид дърво производителна гора, съгласно Нотариален акт № •••, том II, per. 5027, дело 321 от 17.09.2024г., съставен от нотариус ••••, per. под № 124 в регистъра на нотариалната камара с район на действие- Районен съд- Варна, на основание давностно владение. Твърди се, че с писмо изх. № ОП-24-9400-542/2/05.09.2024 г. на областния управител на Област Варна е извършено уведомяване на Директора на ТП ДГС Варна, че в Областна администрация - Варна е постъпило заявление с вх. № ОГ1-2.4-9400-542/30.08.2024 г. от И. Д. за заверка на молбадекларация и издаване на удостоверение за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесния имот. Писмото е препратено по компетентност с изх. №1626/09.09.2024г. /вх. №3136/09.09.2024г./ до директора на ТП ДЛС „••••“, т.к. имотът попада в териториалния обхват на стопанството. Вследствие на извършена служебна проверка в информационната система КАИС Кадастър от страна на служители на ТП ДЛС •••• се установява, че имотът неправилно е отразен в КККР като частна собственост, поради което с писмо изх. № 486/'18.09.2024г. директорът на стопанството заявява промяна, като ПИ с идентификатор ••••.25.136 и ПИ с идентификатор ••••.25.109 бъдат вписани като имоти: вид собственост - държавна частна; вид територия- горска; НТП-залесена горска територия; в съответствие с данните по КВС на землището на с. ••••, общ. ••••. Отделно от това е съставен констативен протокол серия СИДП, № 001800/11.09.2024 г. за извършена проверка на терен, при която е установено, че имотът представлява гора с наклон от 25 градуса; попада в отдел 199, подотдел „г“ по ГСП на стопанството от 2016 г.; в имота няма строителство; няма поставяеми обекти, каравани и палатки. На ответникът надлежно са връчени исковата молба и приложенията към нея, като в срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва се твърдението, че процесния имот представлява гора и да е бил включен в държавния горски фонд. Твърди се, че процесния имот не представлява публична държавна собственост, поради което ответникът е придобил собствеността въз основа на упражнявано давностно владение. Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното: В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: извадка от горскостопанската карта от ГСП от 2016г. на ТП ДЛС ••••; таксационно описание на отдел 199, подотдел „г“ от ГСП от 2016 на ТП ДЛС ••••; извадка от горскостопанската карта от ЛУП 2006г. на ТП ДЛС ••••; таксационо описание на отдел 199, подотдел „б" от ЛУП 2006г. на ТП ДЛС ••••; извадка от горскостопанската карта от ЛУП 1996г. на ТП ДЛС ••••; таксационни описания на отдел 199, подотдели „б“ и „г" от ЛУП 1996г. на ТП ДЛС ••••; писмо изх. № ОП-24-9400 542/2/05.09.2024 г. на Областния управител на Област Варна; изх. № 1626/09.09.2024г./вх. № 3136/09.09.2024г./ на директора на ТП ДГС Варна; писмо изх. № 486/18.09.2024г. на директора на ТП ДЛС ••••; Констативен протокол, с-я СИДП № 001800/11.09.2024г., изготвен от служители на ТП ДЛС ••••; Нот. акт №•••, том II, рег. 5027, дело 321 от 17.09.2024г.; представените с молба вх.№ 39627 от 05.05.2025 г. писмени доказателства в заверен вид: Скица №15-669801/25.04.2025г. и удостоверение за характеристики №25- 130923/25.04.2025г., издадени от СГКК-Варна на процесния имот; Данъчна оценка изх. №461/28.04.2025г., издадена от Дирекция КАПИО „местни данъци и такси“ при Община ••••; Писмо изх. № 1303/25.04.2025г. от Агенция по вписванията с приложен заверен препис на нот.акт 155, том 75, дв. вх.р. 29253, вх.р. №29471 от 17.09.2024г.-препис №12497 от 24.04.2025г. и копия на документите съхранявани в нотар. дело № 17910/2024г. на СВ-Варна: молба за вписване с вх. № 29471/17.09.2024г.; платежно нареждане № 240917000000812/17.09.2024г. и разпореждане на съдия по вписванията от 17.09.2024г.; Констативен протокол № 001802 от 18.08.2025 г. За страните по делото е безспорно, че поземлен имот с идентификатор ••••.25.136, находящ се в село ••••, община ••••, област Варна, с площ 11158 кв. м., с трайно предназначение на територията: горска, НТП: друг вид дърво производителна гора, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№••••.25.158; ••••.25.20; ••••.25.18; ••••.25.16, представлява именно горска територия. За страните е безспорно, че по отношение процесния имот не са били налице реституционни претенции и съответно реституционни процедури. От приложен по делото Нотариален акт № •••, том II, per. 5027, дело 321 от 17.09.2024г., съставен от нотариус ••••, peг. под № 124 в регистъра на нотариалната камара с район на действие- Районен съд-Варна се установява, че ответникът е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор ••••.25.136, находящ се в село ••••, община ••••, област Варна, с площ 11158 кв.м., с трайно предназначение на територията: горска, НТП: друг вид дърво производителна гора. От приложена по делото извадка от Карта на възстановената собственост /КВС/ на землището на с. •••• процесния имот като част от стар № •••• с площ 19,654 дка. е отразен като вид територия- за нуждите на горското стопанство; вид собственост- държавна частна; собственици- ДАГ Държавно Лесничейство. От приложени Скица №15-669801/25.04.2025г. и удостоверение за характеристики №25- 130923/25.04.2025г., издадени от СГКК-Варна на процесния имот се установява, че имотът е вписан като друг вид дърво производителна гора. В хода на производството бе допуснато изготвяне на съдебнолесотехническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, ч е местност „Мъждряна“, където е находящ и процесния имот е наситена с „черни пътища“ и без ограничителни знаци на отделните парцели (имоти). За установяване границите на процесния имот бе ползван G P S , служебно предоставен на лесничея за ползване. В посочената територия представляваща процесния имот не се откри наличие на ограждения, сгради или други преносими обекти. В съседство пръснати на много места се забелязват палатки, изградени заслони, фургони каравани. Картината на обстановката е моментна, променяща се. Вероятно след утвърждаване на ПУП, ПР и ПЗ от министерството на регионалното развитие и благоустройство обстановката ще бъде коренно различна. Вещото лице установява, че предназначението на територията в която попада процесния имот в периода 1948-1996г., определено е „горска“ със статут на държавна-частна собственост на основание. Намира се в период след извършена национализация на горите. Установява, че произхода на горскодървесната растителност е „издънков“ и докато кореновата им система е жизнена е признак, че в миналото и в бъдеще време ще се запази като гора. Вещото лице установява, че процесния имот попада и е отразяван в Лесоустройствения проект от 1996п, в Лесоустройствения проект от 2026г. и Горскостопанския план от 2016г. на ДГС Старо Оряхово, както и в ГСП от 2016г. на ДЛС ••••. Установява, че няма данни имота да е залесяван. Биологичната възраст на кореновата система към момента е минимум 300 и повече години, като дъбовата дървесна растителност достига жизненост хилядолетия. В проведено о.с.з. вещото лице Д. К. Д. заявява, че територията където участва и процесния имот са устроени много отдавна още от преди 44 г., но не е можал да получа информация. Архива е от този превод, който бе проведен е загубен. И в държавен архив, и в Агролеспроект ЕООД, не се откриват документи. Заявява, че местността „Мъждряна“ има контрол за достъп от частни лица. За територията има разработен ПУП от община ••••, който все още не е влязъл в сила. Заявява, че е извършил огледа на процесния имот, като за установяване местонахождението му е ползвал GPS. Заявява, че имота не е обособен с граници маркирани на самия терен. На място установява, че на границата на процесния имот има разположена палатка и приложените кът експертизата снимки са от съседната територия на процесния имот. В съседния имот имало разположени каравани и палатки, но не и в процесния. По искане на страните бяха събрани гласни доказателства, посредством разпит на свидетели. В полза на ищеца показания дадоха •••• и •••• В полза на ответника бяха събрани гласни доказателства от •••• и •••• В показанията си св. •••• заявява, че работи като горски стражар в ДЛС ••••, от 2023 г. В случая ставало въпрос за имот отдел 199 държавна собственост в землището на с.••••, по горски стопански план отдел 199 Г. Не знае колко е голям този имот. В стопанството имало поне 20 отдела, като този подотдел 199Г бил около 50 - 60 дка. Зявява, че в този отдел не е видял заграждения или строителство. Работата им се състояла в охрана на горските територии. Заявява, че в съседния до отдел 199 Г има поставени каравани. Там имало частен имот, който бил ограден с ограда и бариера и имало каравани. В отдел 199, подотдел Г не е видял да има каравани и палатки. В показанията си св. •••• лесничей в ДЛС ••••, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината./ заявява, че имот с идентификатор ••••.25.136 по техните карти е като отдел и подотдел 199 Г., като в един подотдел можело да попаднат няколко кадастрални номера. Освен имот 136 в този подотдел 199 Г попадал и имот 109, който е под него, а може да хваща и по периферията и други имоти. Отделите и подотделите не съответстват на кадастралните граници на имотите, този подотдел може да обхваща и части от други имоти. Заявява, че получили писмо от Областна управа, че са съсобственици с господин И. С., за кадастрален имот 136 и от там направили проверка и видели, че този имот попада в държавна горска територия в подотдел 199 Г. Заявява, че за този имот никога не е имало продажба или замяна. Заявява, че работи там от 2010 г., като работата му не е свързана с ходене на терен, но ако има такива случай, тогава ходи. В този имот 136 нямало сложени огради. Заявява, че е ходил и преди да започне работа в тази гора и никога не е виждал граници през годините на този имот, като и в момента нямало. Само на подотдела границите можели да се видят по дърветата, обозначени с боя маркирана от тях. Освен боята не се обозначавало с нищо друго. Заявява, че е присъствал на огледа на вещото лице. Отишли на терен, с джипиес видели границите. Съставили констативен протокол, че няма постройки в имота, като с помощни средства - джипиес установил границите на подотдела, не на имота. Заявява, че не може да установи границите на имота, т.к. техните джипиеси са за установяване на границите на подотдела. В този подотдел 199 Г не бил виждал никога каравани или палатки. Като отишли с вещото лице, видели, че на границата с частния имот има каравани и палатки. Имотите от северната страна са имоти 12, 17, 16, 1501, като това са частни имоти. Палатките били по границата от източна страна в имот 1501. В имот 136 нямало път. Пътя се намирал в частния имот 1501 и минавал през имоти 80, 98, 97. Този път може да не е отбелязан на горските карти и да е направен в последствие от постоянно преминаващите коли. Този път 158 е различен от пътя, от който са правени снимки. Пътя, който е сниман, трябва да минава близо до границата с 1501, между 136 и 1501, но е в 1501. В показанията си св. •••• /без родствени връзки със страните, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината/ заявява, че познава И. Д. от преди 20 години и са от един град. Знаел от ответника, че има имот в Шкорпиловци - някаква гора. Това го знаел пак от около 20 години. Ходили там много пъти, почти всяко лято били там. Това било гора и от него знаел, че е около 10 - 11 дка. Той го завел на място, което не било оградено. От ответника знаел, че това е мястото. Преди ходили на палатка, после каравана сложили. Караваната я махнали миналата година. В долната част на имота слагали палатката, в по – ниската, там било по - равно. Имали две палатки и преди това той имал там две каравани. Не били идвали горски стражари. Заявява, че не е виждал документ. Не знае да е оградено мястото и не знае границите му. Махнали караваните, защото разбрали, че има някакви проблеми, появили се други собственици и решили временно да ги махнат. От съседни имоти се появили други собственици. В гората имало други каравани, едни ги махнали, други сложили. Д. поставил караваната си преди 10 - 12 години. Неговата каравана беше за 4 или 6 човека, а на свидетеля за 2. Около 50 кв.м. било мястото, където били. Ответникът чистел сухи клони и израстъци. Ответникът прекарал коларски път, за да може да се стига до мястото. Влизали след последните бунгала „Панорама“ и след това имало черен път и от там се влизало. Заявява, че през последните 20 години всяко лято били там, почти винаги петък, събота и неделя. Заявява, че не е виждал ответника да засажда дървета и храсти, а само да реже сухи клони и да почиства, както и не го е виждал да копае мястото. Ток и вода нямало в това място. В показанията си св. ••••/без родствени връзки със страните, предупредена за наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината/ заявява, че е съпруга на предния свидетел. И познава ответника от над 20 години. Знаела, че И. има имот в с.••••, над морето и представлява гора. Не знае как е придобита тази гора, но от него знае, че е негов имота. Около 2000 г. отишли за първи път. Това било гора и ходили на палатки. Нямало ограда, не било обособено мястото, но колкото имала информация е около 10 - 12 дка. Ответникът им казал, че е толкова, но не се виждало колко е голям имота, къде започва и завършва. Имота бил близо до брега на морето, но не на морето. Имало и друга гора между неговия имот и морето, която не била негова. Имало каравани в мястото на И.. Те също си сложили каравана. Караваните стоели там постоянно а преди караваните били на палатки. През тези 20 години, всяко лято, почти всяка събота и неделя били там. Други хора не била виждала наоколо. Имало някакъв коларски път, който ползвали. Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното: Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл. 124 ГПК. Съдът приема, че за Държавата е налице правен интерес от предявената претенция, тъй като тя притежава самостоятелно право, което се оспорва, а също и има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника /ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК/. Това е така в първата хипотеза, защото по делото е безспорно, че процесните имоти са били държавни и за тях не са налице реституционни процедури . При втората хипотеза, ако правото на собственост на ответника бъде отречено със сила на присъдено нещо, държавата може да придобие собствеността върху процесните имоти на основание чл. 27, ал.1 ЗГ, ако те не принадлежат на други физически или юридически лица. По предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи по безспорен начин, че е собственик на спорния имот на соченото основание, в случая осъществено в негова полза давностно владение за период от над 24 години. Съдът намира, че ответника не доказа упражняване на владение на процесния имот с намерение за своене. На първо място както от събраните гласни доказателства, така и от приложените писмени доказателства и от заключението на вещото лице безспорно се установява, че процесния имот не е индивидуализиран на място с конкретни граници. Липсват каквито и да са белези, които да обозначат от къде точно преминава границата на имот в самата гора. Имотът е бил и по настоящем е безпрепятствено достъпен от всяко лице, което желае да отиде или просто премине през него, като дори няма да разбере, че преминава през конкретния имот, за разлика от съседния имот, в който се установи, че са поставени огради и е налице пропускателен режим. Именно в този съседен имот били разположени и палатки и каравани. Съдът приема, че ответникът не може да обоснове владение на имот, който няма никакви обозначени граници и практически никой не може да узнае за неговото намерение да владее и свои този имот за себе си, включително и представителите на държавата – в случая горски стражари и лесничеи. На следващо място следва да се съобрази, че дори и ответникът да бе успял да докаже упражнявано от него владение за твърдения период, съгласно разпоредбата на чл. 26 ЗГ, не може да се придобиват по давност горски територии - държавна или общинска собственост, а в случая са налице безспорни доказателства, че имота представлява държавна горска собственост. Предвид така изведените доводи, искът следва да бъде уважен изцяло. При този изход на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК сторените от него по делото съдебно - деловодни разноски в размер от 1200 лв., според представения списък по чл. 80 ГПК, за държавна такса и СЛТЕ. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд