Решение № 290 от 20.7.2026 г. на Районен съд - Карлово по дело № 1681/2025 г.

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД. Ищецът Х. Д. К. твърди, че между него и ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, в качеството на кредитодател бил сключен договор за банков кредит № ••••••••••••••••••••••••••••• от ••• г. По силата на съглашението ищецът получил в заем сумата от 21 000 лева. Лихвеният процент на разходите бил в размер на 6.6 % за периода от отпускането на кредита до 17.10.2018 г. След изтичането на посочения срок банката прилагала годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията на банката за лева, увеличен с надбавка от 6.0533 пункта. Съгласно т. 4.2, буква „а“, допълнително за периода до 17.08.2018 г. се дължала годишна лихва в размер на 7.6 %, като след изтичане на този срок за остатъчния период на банковия кредит лихвеният процент се увеличавал с надбавка от 7.0533 пункта, а към датата на сключване на договора лихвеният процент бил в размер на 0.5467 %, при годишен процент на разходите в размер на 6.90 %. Освен главницата по договора заемателят следвало да заплати и премия по застраховка „Спокойствие с FiHealth“ по потребителски кредити на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр. С., в общ размер на 5.5 % от застрахователната сума, като кредитополучателят се задължавал да сключи застраховка на 100% от целия размер на кредита. Общата дължима сума била в размер на 28 744.45 лева, като как била формирана тази сума в договора не ставало ясно, тъй като в нея била включена и застрахователна премия, ведно с възнаградителна лихва, разпределена на 120 броя месечни погасителни вноски, всяка една в размер на 239.54 лева. Допълнително се начислявала и застраховка, като величината била променлива с всяка една погасителна вноска. Така на практика кредитополучателят имал променлива месечна погасителна вноска за целия период на договора. Застрахователната премия била включена към главницата по договора за кредит като допълнителна премия „Спокойствие с FiHealth“ и била неразделна част от договора съгласно погасителния план. Твърди се, че застрахователната премия не била включена в ГПР, иначе ищецът щял да знае, че кредитът се оскъпява в пъти повече от обявената в договора цена. Не бил ясен размерът на застрахователната премия, нито размерът на възнаградителната лихва, тъй като бил налице променлив лихвен процент. Договорът бил потребителски по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и бил недействителен на специалните основания, предвидени в чл. 22 от ЗПК. Договорът бил недействителен и поради това, че размерът на шрифта на погасителния план към договора и на застрахователната премия, като неразделна част от договора за кредит, бил помалък от 12, в разрез с императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Помалък бил и шрифтът на застрахователния пакет по застрахователна програма „Спокойствие с FiHealth“, както и на общите условия по застраховката. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК застрахователните полици били част от договора за кредит. Твърдяло се, че застрахователните полици били с размер на шрифта по-малък от 12, поради което на основание чл. 22 от ЗПК договорът бил недействителен. Клаузата за ГПР също била недействителна поради противоречието с материалния закон – чл. 143, ал. 1, т. 18 от Закона за защита на потребителите, чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 2 от ЗПК и чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, както и поради противоречието с добрите нрави. Твърди се, че при изчисляването на ГПР не били взети предвид застрахователните премии по застраховката по застрахователна програма „Спокойствие с FiHealth“, застрахователен пакет „Покритие на задълженията“, както и таксата за разглеждане на искане за отпускане и управление на кредита. ГПР бил неправилно изчислен, респективно стойността му, посочена в договора, не била реалната такава. С невярното посочване на ГПР било допуснато нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 18 от ЗЗП, съгласно който нищожна поради неравноправност била клаузата в потребителски договор, която е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Неправилното изчисление на ГПР водело и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 2 от ЗПК, който разпореждал ГПР да се изчислява по формула съгласно Приложение № 1 към закона и този размер да се посочва точно в договора. Допускано било и нарушение на чл. 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, според който заблуждаваща е търговската практика, съдържаща невярна информация или която по някакъв начин заблуждава или може да заблуди средния потребител и го подтиква или може да го подтикне да вземе решение за сделка, което иначе не би взел. В конкретния случай липсата на точен размер на ГПР, респективно оскъпяването на кредита, въвеждала в заблуждение ищеца и оттук се допускало нарушение на добрите нрави при сключването на договора. Поради това договорът бил недействителен и на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Недействителността на договора за потребителски кредит означавала, че потребителят връща единствено заемната сума по договора. Твърди се, че по договора била заплатена изцяло главницата, както и допълнително начислени вноски по кредита на ответника. Това обуславяло правния интерес на ищеца да претендира заплащането на сумата от 50 лева, платена над заемната сума, която сума била получена при начална липса на основание в патримониума на ответника. МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че договор за банков кредит с № ••••••••••••••••••••••••••••• от * г. е нищожен и осъди ответника да му заплати сумата от 50.00 лева, платена над заемната сумата, получена от ответника при първоначална липса на основание по нищожност на договора за банков кредит. Претендират се разноските по делото. Ответникът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, чрез процесуалния си представител оспорва иска. Право на кредитополучателя било да избира банката – кредитор, вида на кредита, размера на заемната сума, срока и начина на погасяване, размера и вида на лихвата, както и всички други съществени условия на кредитното правоотношение. В конкретния казус бил сключен индивидуален договор за банков кредит. Още повече, че всички съществени клаузи били изначално известни на клиента. Тук било без значение обстоятелството дали кредитополучателят е имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузите в договора, тъй като релевантното в случая било единствено дали потребителят е разполагал с възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора. Нямало данни това да не било така, нито пък, че волята на страната била опорочена в момента на подписване на договора. Договорът бил обект на конкретно уговаряне между страните, доказано включително и чрез изготвения специален погасителен план. Със сключения договор за банков кредит кредитополучателят се съгласявал и с подписа си заявявал категорично волята си да сключи съответното споразумение с всички клаузи в него. Договорът бил съглашение между страните, по силата на което била създадена правна връзка между тях, в която била закрепена свободно изразената воля на всяка една от тях относно параметрите на съглашението. В сключения и подписан от двете страни индивидуален договор страните ясно и категорично били заявили волята си относно всички клаузи в него. По делото не били представени доказателства, че от страна на ищеца бил правен опит да се изменят/предоговарят които и да е от условията на договора. Предвид обстоятелството, че при разглеждане на кредитоспособността на кредитополучателя и възможността му да погасява кредит с посочения размер банката съобразила всички обстоятелства към датата на подписване на договора и съответно била преценила, че кредитополучателят може да погасява сума в размера на месечната погасителна вноска, съгласно погасителния план. Била спазена изискуемата съгласно действащия към датата на сключване на договора Закон за потребителския кредит писмена форма по чл. 10, ал. 1, както и изискването за необходимото съдържание на договора съгласно чл. 11 от закона, включително условията за определяне на лихвата. Изискване в българското законодателство за подписване от страна на кредитополучателя по договор за кредит на методика за формиране на годишния процент на разходите не съществувало; такова изискване не било налице нито към момента на подписване на процесния договор за кредит (2017 г.), нито съществувало към настоящия момент. Подписвал се само договорът за кредит, а от 23.07.2014 г. съществувало изискване за подписване и на общите условия към договорите за кредит, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Не можело да се сподели и тезата, че не било ясно какво включва ГПР. Видно от общите условия към договора за кредит - раздел I, т.1.1., б. „б“, които общи условия били приложими към момента на подписване на договора за кредит, и които ищецът приел - „Годишен процент на разходите по кредита“ изразява общите разходи по кредита за кредитополучателя, включващи всички разходи по кредита (лихви, такси, комисиони и другите разходи съгласно Закона за потребителския кредит), свързани с договора за потребителски кредит, които кредитополучателят трябва да заплати, изразени като годишен процент от общия размер на кредита.“ Съгласно чл.11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа посочване на елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита. Когато точният размер на тези разходи е известен, те трябва да бъдат посочени в договора. Когато точният размер на тези разходи не е известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност. „Обща стойност на кредита за потребителя“ били всички разходи по кредита, включително лихвите и другите разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които потребителят трябва да заплати.. В конкретния случай било спазено изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита - 6.90 % и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора за кредит – 28 744.45 лева, като били взети предвид допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В договора за кредит и по-конкретно т. 5 след посочване на годишния процент на разходите (ГПР) и на общата дължима от кредитополучателя сума като абсолютни числови стойности било възприето, че кредитополучателят дължи такси и комисиони за откриване и обслужване на банковата сметка, по която се обслужва кредитът съгласно тарифата на банката. Принципно ГПР включвал договорния лихвен процент и всички такси и комисиони, които се начисляват по кредита и в действителност представляват неговото оскъпяване или цената, която потребителят следвало да плати за ползвания от него кредит. Преценката дали клаузата е неравноправна следвало да се направи с оглед критериите, посочени в чл. 3, §1 и чл. 5 от Директива 93/13, предвид конкретните обстоятелства по делото като се съобрази отговаря ли конкретната клауза на изискванията за добросъвестност, равнопоставеност и прозрачност, установени в директивата. С чл. 4 от директивата било създадено едно изключение от преценката за неравноправния характер на договора, а именно когато клаузата е свързана с основния предмет на договора и съответствието на цената и възнаграждението от една страна, и доставените услуги от друга, при условие, че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език от гледна точка на икономическо и финансово значение. Освен това с оглед задължителните решения на СЕС (решение С-143/13, С-26/13, съединени С-96/16 и С-94/17) по приложението на чл. 4, §2 от посочената директива, когато клаузите в договора са написани на ясен и разбираем език и ясно били посочени всички разходи и разноски в тежест на потребителя и плащания, които следва да извърши като кредитополучател, е налице изключение на приложението на системата на защита на потребителите. В конкретния случай от систематичното тълкуване на визираната договорна клауза, предвид че същата била поместена в разпоредбата за ГПР, следвало, че в него се включват тези дължими такси и комисиони, които като конкретни числови стойности са посочени в тарифата на банката. Отделно - в същата тази договорна клауза освен посочен в цифрово изражение ГПР, бил упоменат и общият размер на дължимото от кредитополучателя задължение от 28744.45 лева. На следващо място в погасителния план, който е неразделна част от договора, ясно и коректно бил посочен размерът на главницата в началото и в края на месечния период, на договорната лихва и как се отнася към погасителната вноска, към която е включена разсрочената по размер застрахователна премия. Общият размер на кредитното задължение в погасителния план съответствало на посочената в т.5 обща цена, дължима от потребителя за предоставения му паричен заем. От посоченото следвало, че не са нарушени изискванията на чл.11, т.10 ЗПК на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следвало да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Безспорно идеята на законодателя е нормативно да се осигури закрилата на потребителя в отношенията му с търговци (в т.ч. и банките), доколкото първият винаги е икономически по-слабата страна в една такава облигационна връзка. Добросъвестността е принцип на гражданското право, съгласно който субектите следва да действат добросъвестно при осъществяване на своите права и задължения (чл. 12 от ЗЗД). Законът изисква, всеки да изпълнява точно и добросъвестно поетите по договора свои задължения (чл. 63, ал. 1 ЗЗД), при това с грижата на добър стопанин (чл. 63, ал. 2 ЗЗД). В този смисъл не всяка клауза, която е в интерес на Банката, следва да се интерпретира като такава, която непременно е във вреда на кредитополучателя. В конкретния случай банката изпълнявала задълженията си по договора точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона (чл. 63 от ЗЗД). С подписване на договора, страните приели договорените условия. На пазара има не само една кредитна институция, за да се приеме, че кредитополучателя бил задължен да сключи с банката този договор. На следващо място, следва да се има предвид, че погасяването по кредита става по разплащателна сметка, на която Титуляр е Кредитополучателят. В изпълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, с оглед отразяване и контролиране на съхраняваните в Банката средства и предоставяне на информация на титуляря, относно извършените платежни операции по сметката, Банката изготвя и осигурява на разположение на титуляря на сметката, или негов упълномощен представител, отчет по сметка. В отчета по сметка, всеки месец Банката отразява и предоставя информация, за размера на всяко плащане, свързано с погашенията по кредита, за размера на заплатената от Кредитополучателя лихва, съответно главница и/или други такси и разноски. Така че с получаване на отчета но сметка, всеки месец кредитополучателят можел да бъде информиран за състоянието на дълга по кредита. МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. В ХОДА на процеса ищецът е поискал и е допуснато изменение в размера на иска, като същият се счита предявен за сумата от 3 222.03 лева или 1637.40 евро. След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори и се установява от писмените доказателства, че между „Първа инвестиционна банка“ кредитодател и Х. Д. К. като кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит № с № ••••••••••••••••••••••••••••• от ••• г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата заемни средства в размер на 21 000 лева. Договорът е сключен при следните параметри: срок на усвояване на кредита: 30.11..2017 г., краен срок на погасяване на кредита:17.10.2027 г. В чл. 4.1 – за ползвания кредит кредитополучателят плаща на банката годишна лихва, както следва: за периода от отпускане на кредита до 17.10.2018 г. – годишна лихва в размер на 6.6%, за остатъка от ползване на кредита: годишна лихва в размер на действащия към датата на изчисляване лихвен процент, базиран на спестяванията )СЛП)на банката за лева, увеличен с надбавка 6.0533 пункта. Посочено е, че лихвата е договорена съобразно декларирано от ищеца трудово правоотношение и поето задължение ищецът да получава заплатата си по сметка в банката-ответник. Уговорен е и начина на изчисляване на лихвения процент в случаите, когато ищецът не получава трудовото си възнаграждение по своя сметка, разкрита н банката ответник. В чл. 4.4 е посочено, (че към датата на сключване на договора, ДЛП на банката е в размер на 0.5467% годишно. Посочено е, че методиката за изчисляване на референтния СЛП е приложение – неразделна част от договора. В чл. 6 е посочено, че към датата на сключване на договора, ГПР е в размер на 6.9%, общата дължима сума от кредитополучателя е в размер на 28744.45 лева. Посочено е, че кредитополучателят дължи на банката такси и комисионни за откриване и обслужване на банковата сметка, по която се обслужва кредита съгласно тарифата на банката. Уговорено е, че не дължи комисионна за предсрочно погасяване, уговорена е лихва при упражняване на правото на отказ от кредита. В раздел V е уговорена възможността кредитополучателят да упълномощи банката да сключи от негово име доброволна застраховка о кредита. Посочено е, че при сключване на такава застраховка се плаща застрахователна премия в размер на 5.05 промила годишно върху застрахователната сума, която сума се погасява разсрочено заедно с месечните погасителни вноски. По делото е представен погасителен план, в който детайлно са посочени размерът на равните месечни вноски – по 239.45 лева, посочен е размерът на главницата и лихвата, които се погасяват с всяка месечна вноска. Посочен е и размерът на вноската по застрахователна премия, като същата е равна за всеки едногодишен период от договора, и намалява за всяка следваща година. Към договора е приложена методиката за начина на изчисляване на лихвения процент, базиран на спестяванията на ответника, общите условия, приложими за кредити за физически лица, подписани от ищеца и застрахователна полица. Изпълнението на задължението на ответното дружество да предаде заемната сума е безспорно и се твърди от ищеца. При изпълнение на задължението на заемодателя, за ищеца заемател е възникнало задължението да върне заетата сума по уговорения начин. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че използваният шрифт в процесния договор за потребителски кредит, погасителния план е 12pt. Размерът на шрифта на застрахователната полица е по-малък от 12pt. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесния договор за потребителски кредит е бил предоставен по сметка на ищеца на 09.112017 г.. На същата дата сумата от 12100 лева е преведена по друга сметка на ищеца с основания пълно погасяване на друг потребителски кредит, а останалата сума е усвоена по сметката. До момента на изготвяне на заключението по процесния договор е била платена главница в размер на 16550.52 лева, платена е договорна лихва в размер на 7074.51 лева и застрахователна премия в размер на 599.10 лева. Общата сума, платена по договора за потребителски кредит е в размер на 24222.03 лева. Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани. Съдът намира предявения иск за нищожност на сключения договор за основателен по следните съображения: Между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и не се спори, че ответникът е изпълнил задължението си да предостави сумата, предмет на договора, а ищецът като длъжник е поел задължението да върне заетата сума. Кредиторът е банка, в чиято основна дейност е отпускането на кредити. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Неоснователно се явява възражението за нищожност на договора поради неспазване на изискването на чл.5 ал.4 от ЗПК. Без правно значение е на какъв шрифт е съставена застрахователната полица, доколкото законът поставя изискване за шрифт само по отношение на преддоговорната информация (СЕФ), на договора и погасителния план към него. Поради изложеното това възражение се явява неоснователно. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени всички императивни изисквания на ЗПК. В договора е уговорен е лихвен процент, ясно за разграничени двата периода, в които изчислението му е направено по различен начин, ясно е посочен начинът на изчислението за втория период – след първата година. В погасителния план са посочени всички вноски по кредита, начина по който съответната вноска се разпределя за погасяване а главница и лихва. Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват посочени абсолютната стойност на ГПР от 6.9 %, без ясно разписана методика на формирането му, съдържаща кои компоненти точно са включени в него и как се формира. Не е ясно също как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР посочената лихва от 6.6% (съм датата на сключване на договора). В самия договор липсва информация за други такси, които се дължат във връзка с кредита. Посочено е че, такса за разглеждане на искането за кредит не се дължи (изписано е 0.00 лева). Не са уговорени други комисионни и не става ясно дали банката приема таксите за обслужване на банкова сметка като част от разходите по с.кредита, защото само в тази разпоредба има препратки към тарифата на банката. В чл. 19 ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Липсата на яснота какви разходи формират ГПР в размер на 6.9% специално през първата година, освен възнаградителната лихва, която е уговорена в размер на 6.6%, води според настоящия състав до неяснота при формиране на разходите по кредита, респективно – до нарушение на изискването на ЗПК в договора да е ясно посочено кои разходи се включват при формиране на ГПР, както и допусканията при изчислението му. Предвид обстоятелството, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора. Ето защо предявеният иск по чл. 26, ал. 1, пр. І-о и пр. ІІ-о от ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен и доказан. Относно осъдителния иск: Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът зда потребителски кредит е обявен за нищожен, кредитополучателят дължи само чиста стойност по кредита, без лихви и такси, а платеното над чиста му стойност представлява сума, с която кредиторът се е обогатил неоснователно и дължи връщането й като получена при първоначална липса на основание. В случая ищецът е платил на ответника обща сума в размер на 24222.03 лева при чиста стойност на кредита в размер на 21 000 лева, поради което ответникът дължи на ищеца връщане на сумата от 3 222.03 лева или 1637.40 евро. Следва да се осъди ответника да плати на ищеца сумата от 1637.40 евро представляваща сума получена при първоначална липса на основание. ОТНОСНО разноските: Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат направените по делото разноски в размер на 495.38 евро за платена държавна такса, 204.52 евро за възнаграждение на вещо лице по СТЕ и 102.26 евро за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ, или общо разноски в размер на 802.16 евро. От пълномощника на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв. За да определи размера на дължимото възнаграждение, съдът съобрази, че с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в конкретната ситуация, при сключен договор за правна защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от закона за адвокатурата, съдът на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага чл.2 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Производството е приключило в четири съдебни заседания, делото не се отличава с фактическа и правна сложността, и понастоящем съдът намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност, и като отчита положения труд от пълномощника, че на адвокат адв. К. К. следва да бъде определено възнаграждение в общ размер на 1200 евро за предоставена безплатна защита и съдействие на ищеца Х. К. по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. Мотивиран от изложеното съдът