Решение № 328 от 26.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 687/2025 г.

С Решение № 512/07.04.2025год., постановено по т.д.№ 1873/ 2023год. на СГС, е признато за установено по предявените от Каролина Херера Лтд със седалище гр.Ню Йорк САЩ , Антонио Пуиг СА и Пуиг Франс САС искове с правно основание чл.116, ал.1 , т.1 от ЗМГО вр. с чл.9, т.2, б.“ в“ Регламент / ЕС/ 2017/1001, че „ Венити“ ООД гр. Пловдив нарушава правата на Каролина Херера Лтд върху марка на ЕС № 009843947 „ GOOD GIRL“, словна марка на ЕС № 013339064 фугуративна „ GIID GIRL“, марка на ЕС № 013959549 „ IT S SO GOOD TO BE BAD“, словна марка на ЕС № 014033864 „ BAD BOY“, словна , марка на ЕС № 004760146 „ 212“, словна , марка на ЕС № 007473754 „ 212 VIP“, словна, марка на ЕС № 007599012 „ 212 NYI“, словна и марка на ЕС № 011424132 „ 212 VIP ROSE“, словна, правата на Пуиг Франс САС върху марка на ЕС № 005860028 „ Blackxs paco rabanne“ фигуративна, марка на ЕС № 004378451 „ BlackXS paco rabanne“, фигуративна , марка на ЕС № 00540086 „ Black XS paco rabanne“, фигуративна, с флакон , международна марка № 863082 „ BLACK XS paco rabanne“, с признато действие в България за стоки в клас 3, марка на ЕС № 005682141 „ 1 MILLION“ , словна, марка на ЕС № 005738489 „ ONE МILLION“, словна, марка на ЕС № 006601091“ 1 MILLION“, триизмерна, марка на ЕС № 009291485 „ VICTORY“ , словна , марка на ЕС № 009625682 „ INVICTUS“ , словна и международна марка № 1501887, триизмерна, с признато действие в Европейския съюз за стоки от клас 3 и правата на Антонио Пуиг СА , върху марка на ЕС № 018837734, триизмерна и марка на ЕС № 013480868 триизмерна , чрез внос на 240 броя парфюми и козметика със знака „ BAD GIRL“ ЕDP,, 3424 броя парфюми и козметика със знака „ 717 BLACK“ EDT, 3531 броя парфюми и козметика със знака „ 717 WOMAN“ ЕDT, 240 броя парфюми и козметика със знака „ ROBOT“ EDT, 192 броя парфюми и козметика със знака „ XS NOIR „ EDT, 3541 броя парфюми и козметика със знака „ ONE BILLIONARE“ и 2911 броя парфюми и козметика със знака „ IN VICTORY METAL „ EDT.

Със същото решение е постановено , по предявените от Каролина Херера Лтд , Л`Оспиталет де Йобрегат и Пуиг Франс САС срещу „ Венити“ ООД искове с правно основание чл.116, ал.1 ,т.4 от ЗМГО, изземване и унищожаване на 240 броя парфюми и козметика със знака „ BAD GIRL“ ЕDP,, 3424 броя парфюми и козметика със знака „ 717 BLACK“ EDT, 3531 броя парфюми и козметика със знака „ 717 WOMAN“ ЕDT, 240 броя парфюми и козметика със знака „ ROBOT“ EDT, 192 броя парфюми и козметика със знака „ XS NOIR „ EDT, 3541 броя парфюми и козметика със знака „ ONE BILLIONARE“ и 2911 броя парфюми и козметика със знака „ IN VICTORY METAL „ EDT, задържани от ТД „ Митница Варна „ с разписка № 23011162/ 30.08.2023год. и „ Венити „ ООД е осъдено да заплати на всеки от Каролина Херера Лтд , Антонио Пуиг СА и Пуиг Франс САС на основание чл. 116, ал.1, т.3 от ЗМГО сумата от 50 лева – обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено лицензионно възнаграждение за вноса на задържаните стоки и на основание чл. 116, ал.2, т.2 от ЗМГО сумата 50 лева- разходи по съхранението и унищожаването на задържаните от ТД „ Митница Варна“ с разписка № 23011162/30.08.2023год. стоки.

С решението „ Венити „ ООД е осъдено да заплати на Каролина Херера Лтд, , Л`Оспиталет де Йобрегат и Луиг Франс САС сумата от 17 787 лева разноски по делото.

С Определение № 2754/03.07.2025год., постановено по същото дело е оставено без уважение искане на „ Венити „ ООД по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 512/07.04.2025год., постановено по т.д.№ 1873/2023год. на СГС, в частта за разноските.

Срещу Решение № 512/07.04.2025год. е подадена въззивна жалба от „ Венити“ ООД, в която се твърди, че обжалваното решение е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, че е необосновано и неправилно. Сочи се, че СГС е разгледал и постановил решение по три отдели иска, съединени и разгледани в едно производство в нарушение на разпоредбата на чл. 215 от ГПК, както и че се е позовал на съдебни експертизи, искането за допускане на които било преклудирано. Твърди се и се обосновава, че по делото не било установено сходство между внесените от него стоки и марките, притежание на ищците, липсвали доказателства, че марките на ищците се ползвали с известност, каквато по презумпция била приета от първоинстанционния съд . Сочи се , че в практика на СЕС били изведени критериите, по които се определяло дали имало неоснователно обогатяване, когато марката е известна и същите не били съобразени от първоинстанционния съд. Позоваването на тези критерии от вещото лице в изготвената от него експертиза било бланкетно, поради което извода на съда за известност на марките на ищците, основан на тази експертиза , се явявал необоснован. С конкретни доводи и аргументи във въззивната жалба се определя като неправилен и необоснован и извода на първоинстанционния съд за наличие на сходство между стоките и марките, притежание на ищците. Твърди се, че тази преценка на съда е извършена при своеволно и разширено тълкуване на „ сходството“ и на база „ предположения“.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за отхвърляне на предявените искове, ведно с произтичащите от това последици.

В подаден от „ Каролина Херера Лтд“, Антонио Пуиг СА и Пуиг Франс САС писмен отговор се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано. Сочи се, че обединяването на исковете на тримата ищци срещу ответника в едно производство е в пълно съответствие с разпоредбите на чл.215 от ГПК, тъй като исковете произтичат от едно и също фактическо основание - действие на ответното дружество, изразяващо се във внос,притежание и разпространение на продукти, обозначени със знаци, сходни на регистрираните търговски марки, принадлежащи на трите ищцови дружества. Ответникът по исковете бил един и същи, разглеждането на трите иска в едно производство било необходимо с оглед принципите на процесуална икономия, а и трите ищцови дружества действали в рамките на обща корпоративна структура- Група Пуиг със седалище в Барселона.

Като неоснователно се сочи и твърдението на жалбоподателя за извършени процесуални нарушения от първоинстанционния съд във връзка с допускането на експертиза за установяване степента на пазарна известност на марките в Р България , необходимостта от която е настъпила с оглед констатациите на изслушаната съдебно-маркова експертиза и наведените от ответника аргументи, насочени към дескридитиране на възприемчивостта на българския потребител към марките. С оглед на това и допуснатата допълнителна експертиза била допустима и необходима за пълното изясняване на правния спор.

Поддържа се, че сходството между процесните стоки било установено с изслушаните по делото съдебно-маркови експертизи, които били изготвени от вещи лица със съответната професионална квалификация и са обосновани, вътрешно непротиворечиви и достоверни. Констатациите в тях не били оборени от други доказателства по делото, поради което същите са явяват надежно и убедително доказателство за установяване на релевантните фактически обстоятелства по делото. Излагат се доводи за това, че заплащането на административна такса от притежателите на права върху интелектуална собственост не било свързано с конкретни действия по задържане на стоките, а имало за цел покриване на разходите,произтичащи от участието в механизма на митническа защита по Регламент / ЕС/ № 608/2013год. на Европейския парламент и на съвета. Известността на марките в значителна част от Европейския съюз била доказана по делото от ангажираните от ищците доказателства като същевременно ответникът не бил ангажирал доказателства за противното. Сочи се , че в съдебната практика на СЕС било посочено , че е достатъчно една марка да е известна в една държава членка, за да се приеме , че критериите „ за значителна част от Европейския съюз“ са изпълнени . Поддържа се , че обжалваното решение е постановено при правилна и цялостна оценка на фактите по делото и е съобразено с практиката на СЕС , в частност с тази касателно известността на марките и оценката на вероятността от объркване на потребителите.

При отхвърляне на жалбата се претендират разноски за въззивното производство.

В подадената от „ Венити „ ООД частна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно . Сочи се като неправилен извода на съда , че поради липсата на направено възражение за прекомерност, искането за изменение на решението в частта за разноските било неоснователно. Твърди се, че при подадена молба по чл. 248 от ГПК съдът дължи произнасяне с мотиви, които касаят размерът на присъденото адвокатско възнаграждение, а не дали било направено възражение за прекомерност . В случая такива мотиви липсвали, а претендираният за присъждане от ищците адвокатски хонорар бил прекомерен и надхвърлял драстично материалния интерес по делото.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и за редуциране на присъдения адвокатски хонорар в размер, който да отговаря на материалния интерес по делото и неговата сложност.

В подаден писмен отговор на частната жалба се сочи, че при присъждане на разноските по делото , в частност на тези за заплатено адвокатско възнаграждение, съдът дължи преценка относно размера на адвокатското възнаграждение само при заявено възражение за прекомерност, а такова в случая не било направено. Твърди се, че размерът на присъденото в полза на ищците адвокатско възнаграждение е съответен на материалния интерес и на високата фактическа и правна сложност на спора.

По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и обосновано.

Апелативен съд – София , в изпълнение правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението за валидно и допустимо.

По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност намира следното:

Пред СГС са предявени при условията на активно субективно съединяване искове с право основание чл. 116, ал.1 ,т.1 от ЗМГО за установяване на нарушение извършено от ответника върху регистрирани от тримата ищци търговски марки , а именно : 1/ищецът Каролина Херера Лтдмарки на Европейския съюз за стоки в клас 3 , който клас включва парфюмерийни продукти, както следва : марка на ЕС № 009843947 „ GOOD GIRL" , марка на ЕС № 013339064, фигуративна „GOOD GIRL" /с преплитащо застъпване на буквите О/ , марка на ЕС № 013959549 „ IT`S SO GOOD TO BE BAD“,словна, марка на ЕС № 014033864 „ BAD BOY“ словна, марка на ЕС № 004760146“ 212“ словна, марка на ЕС № 007473754 „ 212 VIP“, словна , марка на ЕС № 007599012 „ 212 NYC“ , словна и марка на ЕС № 011424132 „212 VIP ROZE“ / ударение върху Е /, 2/ ищецът Пуиг Франс САС - марки за стоки в клас 3 както следва : марка на ЕС № 005860028 „ Blackxs pako rabanne,“ , фигуративна с черен, фуксия и бял цвят, марка на ЕС № 004378451 „ BlackXS pako rabanne,“ фигуративна, черен , сив и бял цвят, марка на ЕС № 005400486 „„ Black XS paco rabanne,“ фигуративна, с флакон, международна марка № 863082 „ BLACK XS paco rabanne „ с признато действие в България за стоки в клас 3 , марка на ЕС № 005682141 „ 1 MILLIОN“ , словна, марка на ЕС № 005738489 „ ONE MILLION „, словна , марка на ЕС № 00660191 „ 1 MILLION“, фигуративна, марка на ЕС № 006826556 „ 1 MILLION“, триизмерна, представляваща подобен на кюлче злато правоъгълник с черен надпис, марка на ЕС № 009291485 „VICTORI“, словна, марка на ЕС № 009625682 „ INVICTUS“, словна и международна марка № 1501887, триизмерна, представляваща стилизиран робот в сива цветова гама и с признато действие в ЕС за стоки в клас 3 и 3 / ищецът Антонио Пуиг СА-триизмерни марки на Европейския съюз за стоки в клас 3 както следва : № 018837734,представляваща елегантна дамска обувка с висок и тънък ток и № 013480868, представляваща елегантна дамска обувка в черен цвят с висок,тънък ток в златен цвят, искове с правно основание чл. 116, ал.1 ,т.3 от ЗМГО за заплащане на обезщетение в размер на по 50 лева, представляващо на равностойността по цени на дребно на правомерно произведени парфюми, сходни с парфюмите , предмет на нарушението, искове с правно основание чл.116, ал.1 , т.4 от ЗМГО за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, както и искове по чл. 116 ,ал.1 ,т.2 от ЗМГО за заплащане на сума от по 50 лева като разходи за съхранение и унищожение на внесените и задържани на Митница Варна стоки.

Ищците са твърдели, че са притежатели на горепосочените търговски марки , че ответникът е нарушил правата им върху тях като нарушението му се изразява във внос в РБ на 14 079 парфюмерийни стоки , задържани на Митница Варна /разписка за задържане № 23011162/30.08.2023год./, които стоки носят знаци, сходни на притежаваните от тях търговски марки. Поддържали са, че вносът е форма на използване по смисъла на чл. 13, ал.2 , т.3 от ЗМГО и е извършен без съгласието на ищците и съответно съставлява нарушение на правата им върху посочените марки по смисъла на чл. 113, ал.1 от ЗМГО.

Ответникът е оспорил да е извършил твърдяното от ищците нарушение. Заявил е, че е притежател на собствена комбинирана търговска марка- VIP LINE, регистрирана през 2012год. и със срок на действие до 2031год. и че всички внесени от него продукти носят регистрираната от дружеството търговска марка и няма как потребителят да се обърка , че купува продукт на ищците. Изрично е оспорил да е налице твърдяното от ищците сходство между процесните стоки и внесените от него .

По така предявените искове първоинстанционния съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение, с което ги е уважил. За да уважи исковете по чл. 116, ал.1 ,т.1 от ЗМГО е приел , че само по отношение на два от използваните от ответника знаци върху внесените от него парфюмерийни продукти е налице сходство с притежаваните от ищците марки, което води до объркване в потребителя. Касае се сходство между използвания от ответника знак „ 717 VIP“ и регистрираната марка „ 212 VIP“, както и сходство между използвания от ответника знак „ IN VICTORY METAL „ и регистрираната марка „ VICTORY „. По отношение останалите използвани от ответника знаци съдът е приел , че констатираното между тях и притежаваните от ищците марки сходство не дава основание за объркване на потребителя , но е достатъчно да породи алюзия към известните марки на ищците, от която и без основание ответникът да извлече неправомерна полза. При тези констатации съдът е приел, че внесените от ответника продукти нарушават правата на ищците, тъй като вносът на продукти, означени с процесните знаци, сходни с регистрираните марки съставлява нарушение на чл.9, т.2 ,б.“ В“ Регламент / ЕС / 2017/1001.

За да уважи исковете по чл. чл. 116, ал.1, т.3 от ЗМГО съдът е приел, че в резултат на извършения от ответника внос ищците са претърпели вреди, изразяващи се в пропуснатата полза, която притежателят на марката би реализирал ако между него и ответника беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 24 от ЗМГО. При ползване на данните от изготвените по делото заключения на вещи лица е стигнал до извод ,че лицензионното възнаграждение в значително по-висок размер от размера на предявените от ищците искове, поради което ги е уважил в пълния им предявен размер, приет за символичен.

За да уважи исковете по чл. 116,ал.1 ,т.4 от ЗМГО съдът е приел , че същият е обусловен от уважаването на исковете с правно основание чл. 116, ал.1 ,т.1 от ЗМГО , с който мотив е уважил и предявените искове по чл. 116, ал.2, т.2 от ЗМГО. Като допълнителен аргумент е посочил предвидената в закона възможност за овъзмездяване на разходи , които все още не са направени от маркодържателите - такива за съхранението и унищожаването на внесените от ответника и задържани на митницата стоки, които са предмет на нарушението.

Обжалваното решение е правилно . Настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд за основателността на исковете, поради което и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

За да бъде основателен иска по чл. 116, ал.1, т.1 от ЗМГО ищците следва да докажат , че са притежатели на посочените от тях марки , че ответникът е използвал по твърдения от ищците начин знак, който е сходен на марките на ищците , като е достатъчно ищците да твърдят ,че не са давали съгласие за такова използване. Това използване следва да е от естество да може да въведе в заблуждение потребителите за лицето, което предлага стоките.

Ищците са процесуално легитимирани да предявят исковете с посоченото правно основание, доколкото твърдят и се установява от представените доказателства, че са притежатели на правата върху процесните марки.Така от данните по делото се установява , че ищецът Каролина Херера Лтд е притежател към датата на предявяване на исковите претенции на правата върху марки на Европейския съюз за стоки в клас 3 , който клас включва парфюмерийни продукти, а именно : марка на ЕС № 009843947 „ GOOD GIRL" , марка на ЕС № 013339064, фигуративна „GOOD GIRL" /с преплитащо застъпване на буквите О/ , марка на ЕС № 013959549 „ IT`S SO GOOD TO BE BAD“,словна, марка на ЕС № 014033864 „ BAD BOY“ словна, марка на ЕС № 004760146“ 212“ словна, марка на ЕС № 007473754 „ 212 VIP“, словна , марка на ЕС № 007599012 „ 212 NYC“ , словна и марка на ЕС № 011424132 „212 VIP ROZE“ / ударение върху Е /.Съответно се установява ,че ищецът Пуиг Франс САС е притежател на права върху марки за стоки в клас 3, а именно : марка на ЕС № 005860028 „ Blackxs pako rabanne,“ , фигуративна с черен, фуксия и бял цвят, марка на ЕС № 004378451 „ BlackXS pako rabanne,“ фигуративна, черен , сив и бял цвят, марка на ЕС № 005400486 „„ Black XS paco rabanne,“ фигуративна, с флакон, международна марка № 863082 „ BLACK XS paco rabanne „ с признато действие в България за стоки в клас 3 , марка на ЕС № 005682141 „ 1 MILLIОN“ ,словна, марка на ЕС № 005738489 „ ONE MILLION „,словна , марка на ЕС № 00660191 „ 1 MILLION“, фигуративна , марка на ЕС № 006826556 „ 1 MILLION“, триизмерна , представляваща подобен на кюлче злато правоъгълник с черен надпис, марка на ЕС № 009291485 „VICTORI“, словна, марка на ЕС № 009625682 „ INVICTUS“, словна и международна марка № 1501887, триизмерна, представляваща стилизиран робот в сива цветова гама и с признато действие в ЕС за стоки в клас 3., ищецът Антонио Пуиг СА – че е притежател на триизмерни марки на Европейския съюз за стоки в клас 3, а именно № 018837734, представляваща елегантна дамска обувка с висок и тънък ток и № 013480868, представляваща елегантна дамска обувка в черен цвят с висок,тънък ток в златен цвят.

Доказва се по делото , че ответното дружество е притежател на комбинирана марка , регистрирана на 13.09. 2012год. в Патентното ведомство на РБ, представляваща изписан текст VIP под него с по-дребен шрифт LINE със стилизиран образ на човешка глава с дълга коса.

Не е спорно по делото , че стоките, внесени от „ Венити“ ООД са идентични на стоките , за които ищците притежават регистрираните марки /парфюми и тоалетни води/, както и че използваните от ответника знаци не са идентични с тези марки.

Използването на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя й, съставлява нарушение – чл. 113, ал.1 от ЗМГО . Съгласно чл. 13 от ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който: а) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; б) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; в) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.

Законът определя като "използване в търговската дейност"(чл.13, ал.2 от ЗМГО/):

а) поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; б) предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; в) вносът или износът на стоките с този знак; г). използването на знака в търговски книжа и в реклами.

Твърдяното нарушение, в случая, се състои във внос в РБ от ответника на парфюмерийни стоки със знаци върху тях , които са сходни с притежаваните от ищците марки, описани по-горе.

С оглед мотивите на първоинстанционното решение и изложеното във въззивната жалба съдът приема, че спорът по делото е съсредоточен върху няколко въпроса: дали е налице приетото от първоинстанционния съд сходство между използвания от ответника знак „ 717 VIP“ и регистрираната марка „ 212 VIP“, както и сходство между използвания от ответника знак „ IN VICTORY METAL „ и регистрираната марка „ VICTORY „ и дали това сходство води до объркване у потребителя и отделно дали констатираните от съда сходства между използваните от ответника знаци върху внесените от него стоки и останалите регистрирани от ищците марки , макар и да не водят до объркване на потребителя , са достатъчни да бъдат свързани от потребителя с марките на ищците и тези потребители да счетат , че стоката произтича от ищците. Във връзка с последното се поставя и въпроса дали регистрираните от ищците марки се ползват с общоизвестност и дали определянето им като такива може да бъде извършено в рамките на производството по иск с правно основание чл. 116, ал.1 ,т.1 от ЗМГО , без установяването на този факт да е извършено в отделно исково производство пред СГС .

Наличие на сходство между стоката, означена със знака „ 717 V I P „ и регистрираната марка на ЕС № 007473754 „ 212 VIP се установява от изготвената по делото съдебно-маркова експертиза . Експертизата е изготвена от вещо лице, притежаващ необходимата квалификация и констатациите в нея не се опровергават от други събрани доказателства по делото.

Вещото лице е обосновало извода си за визуално сходство между двете марки с обстоятелството, че и двата знака започват с три цифри, като е налице съвпадение в цифрата 1, а и завършват еднакво- с абвиатурата „ VIP“. Извода си за наличие на фонетично сходство е обосновано с най-вероятния начин на произнасяне на цифрите „ 212“ и „ 717“ от средния потребител –първата би била произнесена като „ двеста и дванайсет вип“, а втората-като „ седемстотин и седемнайсет вип“, а семантичното сходство с наличието на елемента „ VIP“, който е определил като основният , върху който потребителят би съсредоточил вниманието си.

Липсва основание направената от вещото лице, а и от първоинстанционния съд констатация за наличие на сходство между двете съпоставяни марки , да не бъде споделена от настоящия съдебен състав. Безспорно е налице визуално сходство между двата знака , които са комбинация от цифри и букви. И двата знака започват с три цифри, една от които е 1 и завършват с една и съща абвиатура „ VIP“ . Пространственото разположение на цифрите и буквите е идентично в двата знака, а това се отразява върху образното въздействие върху потребителя.

Фонетичното сравнение между знаците също показва наличие на сходство . Найвероятният начин на произнасяне на знаците с оглед националността на потребителя, а именно „ двеста и дванайсет вип“ и съответно „ седемстотин и седемнайсет вип“ . Видно е ,че броят на сричките в словосъчетанието е един и същи, както е един и същи и завършващият елемент от словосъчетанието / „ …..найсет ВИП“ /. Горното дава основание да се приеме наличие на сходство в звученето на двете марки ,тоест до възможност едната да се асоциира с другата от потребителя.

И в двата знака е използвана абвиатурата „ VIP“, която на български език означава „ много важна личност“. Разгледани в съвкупност с цифрите 212 и съответно 717 и думата „ VIP“ нямат определено семантично значение , но самостоятелно думата „ VIP“ води до еднакви смислови асоциации у потребителя.

В конкретния случай, от изложеното по отношение на отделните елементи на сходство, се налага краен извод за наличието на сходство между регистрираната марка на ищеца и знаците, ползвани от ответника.

Гореизложеното е относимо и за преценката за сходство между използвания от ответника знак „IN VICTORY METAL „ и регистрираната марка „ VICTORY „ . Визуалното сходство между тях се дължи на общия елемент „VICTORY „ и използвания печатен шрифт, а фонетичното –на еднаквото произнасяне на този елемент , като основен и отличителен , върху който потребителят би съсредоточил вниманието си. И в двата знака е използвана думата „VICTORY „, като ответникът я е използвал в словосъчетание , което няма смислово значение . „ В превод на български език думата „ IN“ означава „ В“, думата „ VICTORY“ означава „ победа „ , а думата „METAL „ означава „метал“ .Тоест , касае се словосъчетание от три отделни думи , което няма самостоятелно смислово значение , освен това на отделните думи. С оглед на това и констатираното по-горе във връзка с визуалното сходство на двата знака, именно елемента „VICTORY „ е този, който би повлиял на асоциативни възприятия на потребителя при оценката на две марки.

Вероятността от объркване представлява вероятност потребителите да приемат, че съответните стоки, които са обозначени с регистрираната марка, и тези, върху които е поставен използвания знак, произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Тя се преценява с оглед цялостното възприятие, което конфликтните знаци и стоки създават у средния потребител на съответната категория стоки, който се приема, че е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. В случая средният потребител, с оглед на който ще се преценява вероятността от объркване, е крайният клиент, който купува парфюмерийните стоки в търговската мрежа.

От установената степен на сходство между регистрираните от ищците търговски марки „VICTORY „ и „ 212 VIP и използваните от ответника знаци – „IN VICTORY METAL „ и „717 VIP“ , както и идентичността между стоките, за които е регистрирана марката и продуктите, върху които е поставен знака, е изводимо , че съществува вероятност от объркване на средния потребител на такива стоки, който би могъл да възприеме тези стоки, внасяни от ответника, като такива, които са произведени от лицето, което притежава правото на регистрирана марка. Този извод се налага дори и да се отчете релевантния потребителски кръг на тези стоки, чиято степен на внимание при покупка на парфюмерийни стоки вещото лице определя от средна до висока. Това е така , тъй като и в двете разглеждани марки е налице словен елемент , който е отличителен и определящ за цялостното впечатление и възможността от объркване на потребителя.

По отношение на останалите използвали от ответника знаци, първоинстанционният съд е приел , че е налице известна степен на сходство , но то не от такава степен, че да води до объркване на потребителя. Това е видно от задълбочените и обстойно мотиви на първоинстанционния съд, в който детайлно , чрез сравнителен анализ, е извършена преценка за наличието и степента на сходство между регистрираните от ищците марки и използваните от ответника знаци и вероятността така констатираното сходство да даде основание за объркване на потребителя. С оглед на това се явява несъстоятелно оплакване на въззивника ,че преценката за извършено нарушение по чл. 13, ал.1 ,т.3 от ЗВГО се прави само при наличие на идентичност или сходство , а такова било отречено от съда. Това твърдение не съответства на приетото от първоинстанционния съд.

В чл. 9, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 2017/1001, съответно в чл.13, ал.1 от ЗМГО, правото на търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак за стоки и/или услуги, който е:…..идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на Европейския съюз, съответно в ЗМГО – територията на Република България, и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило.

Тоест, при нарушение на правата на търговска марка в хипотезата на чл. 13, ал.1,т.3 от ЗМГО , съответно на чл. 9, ал.2,б“В“ от Регламент /ЕС/ № 2017/1001 предмет на установяване,респ. на изследване е дали марката , която се нарушава, се ползва с известност и дали ответникът е извличал облаги от това свое поведение. Установяването на общоизвестността на регистрираната марка е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 9, т.2,б“ В“ от цитирания регламент, респ. от този на нарушението по чл. 13, ал.1 ,т.3 от ЗВГО, поради което възраженията на ответника за противното се явяват несъстоятелни.

Такива са и възраженията му за недопустимост на установяването на този факт в производство по иск по чл. 116, ал.1 ,т.1 от ЗМГО, без той да бъде предварително установен по общия исков ред пред СГС. Доколкото установяването на обстоятелството, че регистрираните от ищците марки се ползват с известност е елемент от фактическия състав на нарушението , то изследването и установяването на това обстоятелство се явява част от предмета на доказване на предявения иск.

Обстоятелството , че регистрираните от ищците търговски марки се ползват с известност , се установява от изготвената в първоинстанционния съд допълнителна съдебно- маркова експертиза, в който смисъл са и изводите на първоинстанционния съд . Няма основание констатациите на цитираната експертиза да не бъдат споделени, тъй като същите не се опровергават от други , събрани по делото доказателства , а и изводът за известността на регистрираните марки на ищците е направен при съблюдаване на всички критерии за това, определените в българското и европейско законодателство. Следва да се отбележи , че заключението е оспорено от ответника , но доказателства във връзка с оспорването не са депозирани,респ. липсват такива, които да опровергаят констатациите на изслушаната и оспорена експертиза.

Експертизата е допусната за изясняване на релевантни за спора факти и има отношение към установяване на елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение, в частност към констатациите на предходно изготвената основна съдебно-маркова експертиза, поради което същата не е допусната в нарушение на съдопроизводствените правила.

Неоснователно облагодетелстване от отличителния характер и известността на марката е налице тогава, когато нарушителят на правото на марка може да извлече облага с оглед привлекателността на регистрирания знак, който предхожда този, който използва ответника. След като е налице сходство между продаваните стоки, то винаги съществува вероятност търговецът, който продава стоката, наподобяваща по своя вид по-ранната такава, то е възможно качествени характеристики на стоките на ищеца да бъдат приписани на стоките на ответника и съответно, това да доведе до по-високо търсене и купуване на тези стоки. Всичко това ще доведе до по-високи печалби на ответника. От друга страна появата на сходен на вече регистрирана и известна марка може да има като резултат обезличаване на първата марка и да увреди тази марка.

С оглед на горното са налице и останалите елементи от фактическия състав на нарушението и достигнатия от първоинстонционния съд извод за основателност на исковите претенции по чл. 116, ал.1 ,т.1 от ЗМГО, обективиран в обжалваното решение, се явява правилен и обоснован.

Макар и да се обжалва първоинстанционното решение като постановено и по останалите искови претенции, то във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания за неговата неправилност. Съобразно указанията на ВКС, дадени с т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС единственото правомощие на въззивната инстанция при подадена бланкетна въззивна жалба е да извърши, и без да е сезирана с конкретен довод, проверка досежно правилното приложение от първоинстанционния съд на императивните материалноправни норми, относими към сезиралия съда спор. Другото изключение обхваща хипотезите, при които съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото - например при поставяне или отменяване на запрещение или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Настоящият случай не попада в тези изключения .

За пълнота следва да се отбележи , че останалите предявени искови претенции са основателни и доказани и правилно са уважени от първоинстанционния съд. Задържаните от митническите органи стоки не са отнети в полза на държавата и продължават да са собственост на ответника, поради което същите подлежат на изземване , а в последствие – на унищожаване. Основателни са и правилно са уважени и исковете за обезщетение за вреди от нарушението, основани на чл. 116, ал.1 ,т.3 от ЗМГО. Доколкото по делото е безспорно установен фактът на осъществено от ответника нарушение, то е налице основание за ангажиране на отговорността на нарушителя за причинените на ищеца имуществени вреди. В Решение № 22 от 10.05.2012 г. по т. д. 1157/2010 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., е прието, че причинените на маркопритежателя вреди в резултат на извършване на внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с търговската марка, без съгласие на маркопритежателя, може да се изразяват в пропуснатата полза, която притежателят на марката би реализирал, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор. Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение /роялти/, е пряка и непосредствена последица от нарушението, включително и когато стоката е задържана на митницата. Получаването на лицензионно възнаграждение не е обусловено нито от освобождаване на стоката от митницата, нито от нейната реализация, а зависи от сключването на лицензионен договор. Тази полза не би била пропусната и притежателят на марката би увеличил имуществото си, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор. От горното е изводимо ,че ищците имат право на обезщетение в размер на лицензионното възнаграждение, чийто размер не следва да бъде обсъждан с оглед липсата на възражение по този размер от ответника , включително и оплаквания във въззивната жалба, а и поради символичния размер на претенциите- от по 50 лева.

С оглед на изложеното , обжалваното решение, постановено и по исковете с правно основание чл. 116, ал.1 ,т.3, и т.4 от ЗМГО и чл. 116, ал.2,т.2 от ЗМГО се явява правилно и следва да се потвърди.

По частната жалба:

С оглед изхода от спора, първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищците направените в производството разноски в размер на 17 787 лева , в които се включва и адвокатско възнаграждение в размер на 10 567лева.

По подадена от ответника молба вх.№ 55273/08.05.2025год. , обективираща искане за изменение на решението в частта за разноските в смисъл на редуциране на присъдения размер на адвокатското възнаграждение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение № 2754/03.07.2025год., с което е оставил искането без уважение. Обосновал се е с липсата на своевременно заявено направено възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК.

В подадената срещу това определение частна жалба вх.№ 88741 се поддържа, че при констатирана прекомерност на претендираното от страната адвокатско възнаграждение, съдът служебно и без заявено възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, следва да редуцира адвокатското възнаграждение, така че същото да съответства на извършената от адвоката адвокатска работа , фактическата и правна сложност на делото.

Частната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

Съдът не може сам /служебно /да намали адвокатския хонорар, ако противната страна не е направила изрично и своевременно възражение за прекомерност. Настоящият случай е именно такъв, тъй като възражение за прекомерност не е направено от процесуалния представител на ответника в последното съдебно заседание в първоинстанционното производство. Причините за това са ирелевантни.

С оглед на изложеното, обжалваното определение се явява правилно и следва да се потвърди.

С оглед изхода от обжалването , на ищците- въззиваеми се дължат разноски. Такива се доказват в размер на 3 210 евро, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Доколкото предмет на обжалване е решение, постановено по 6 неоценяеми искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение по които е в размер на по 1000лева /за всеки един от тях/ и 6 иска с материален интерес от по 50 лева-минималният размер на адвокатското възнаграждение по които е от по 400лева, то договореното и заплатено на адвокат пълномощника на тримата ищци адвокатско възнаграждение е в размер на 6 277лева или 3 210евро се явява под минималния размер на Наредба № 1 /20024год. за възнагражденията за адвокатската работа/ в общ размер на 8 400 лева или 4 294.85 евро/. В този смисъл същото не се явява прекомерно, а и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвокат – пълномощника на въззиваемите адвокатска работа. С подадената от „ Венити „ ООД въззивна жалба и във въззивната инстанция са поставени са разглеждане всички спорни и пред първоинстанционния съд въпроси касаещи преценката дали ответникът е извършил твърдяното нарушение по регистрираните от тях 7 броя търговски марки , изискваща преценка на многобройни писмени доказателства , анализ на няколко изготвени съдебни експертизи и становище и защита по множество въведени от ответника възражения по основателността на съединените искове.

С оглед на горното, заявеното от процесуалния представител на въззивника възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК се явява неоснователно и въззивника следва да бъде осъден да въззиваемите дружества разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания и доказан размер от 3 210 евро.

Така мотивиран, Апелативен съд-София, в настоящия си състав