Присъда № 98 от 17.9.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 476/2026 г.

МОТИВИ ПО НОХД № 476/2026 по описа на РРС, НО, 7-ми състав Районна прокуратура Русе е внесла обвинителен акт срещу Й. С. А. за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, във вр.чл.28, ал.1 от НК за това, че на 18.03.2025 г.в град Русе, в условията на повторност, при немаловажен случай отнел чужди движими вещи - дамско портмоне от естествена кожа, тъмнозелено на цвят, на стойност 80.00 лева и пари в брой в размер на 1600.00 лева, всичко на обща стойност 1680.00 лева/858.97 евро от владението на К. П. Д. от гр.Русе, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Представителят на РРП поддържа повдигнатото обвинение, като счита същото за доказано от фактическа и правна страна. Сочи, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява авторството и описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Твърди, че в процесния ден подсъдимият е бил на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“ и че от предявените видеозаписи се установява, че същият е възприел падналия от пострадалото лице портфейл, подритването му под колата и в последствие вземането му. Твърди, че е установено, че същият е взел сумата пари, намираща се в портфейла, прибрал я в себе си и в последствие изхвърлил портфейла между колите. Намира, че деянието е извършено в изпитателния срок на предходна присъда. Относно размера на наказанието пледира на подсъдимия за деянието чл.195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, във вр.чл.28, ал.1 от НК да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ в размер малко над предвидения в закона минимум, което сумарно с предходното му наложено наказание да не надвишава две години и да бъде изтърпяно при общ режим. Намира, че следва да бъде уважен изцяло гражданския иск. Пострадалото от престъплението лице – К. П. Д. – лично в разпоредителното заседание и преди него писмено е направила изрично изявление, чрез което е изразила желанието си да се конституира в процеса като граждански ищец. За целта е предявила против подсъдимия А. граждански иск за сумата от 1600 лева, съставляваща обезщетение за причинените от престъплението, предмет на обвинението по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, във вр.чл.28, ал.1 от НК, имуществени вреди. С протоколно определение от 19.05.2026 г. съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният против подсъдимия граждански иск, като е конституирал К. П. Д. в процесуалното качество на страна в процеса – граждански ищец. Гражданският ищец чрез неговия повереник – адв. М. Д. претендира за цялостно уважаване на приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск. Защитникът на подс. А. –адв. П. Р. пледира за оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението. Намира, че няма безспорни доказателства, които да установяват, че подс. А. е автор на твърдяното деяние като развива подробни съображения. Сочи, че не са установени и елементите от обективна страна на изпълнителното деяние на престъплението. С оглед на изложеното намира, че следва съдът да постанови оправдателна присъда и да отхвърли предявения граждански иск. Подс. А. твърди, че не е пипал портмонето, както и че онзи, който го е намерил не е открил пари в него. Сочи, че не е извършвал кражба. В последната си дума сочи, че той нищо не иска от съда. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Й. С. А. е роден на ••• год. в гр. Русе, български гражданин, с постоянен адрес: гр.Русе, обл. Русе, ул."•••" №2, вх.2, ет.3, със средно образование, разведен, не работипенсионер, осъждан, с ЕГН: ••••••••••. На 18.03.2025 г. около обяд св.К. П. Д. посетила магазин „Мосю Бриколаж", находящ се в гр.Русе,бул."Липник" с лек автомобил „ Дачия" с per.№ Р 63 1 5ВХ, който паркирала на паркинга на магазина. В себе си за посещението на магазина била взела 1500 лева, които държала в портфейл. В самият портфейл имало от преди това 100 лева, както и документи – лична карта, СУМПС, талон за МПС, дебитни карти и Европейска здравна карта. Самият портфейл носила в ръка. Около 13.10 часа свидетелката излязла от магазина и се отправила към автомобила си. По това време телефонът й позвънил, като тя провела разговор, влизайки в колата си. След това отново напуснала автомобила си, за да изхвърли отпадъци до близък кош на същия паркинг. Същата не забеляза нито липсата на портмонето си, нито при влизане и излизане от автомобила забелязала предмет на земята около колата. Потеглила с лекия си автомобил към магазин в кв. „Родина“ в гр. Русе. Преди да влезе на паркинга на магазина в кв. Родина, спряла на булеварда пред него, като започнала да търси портмонето си. Търсила го в чантата си и на пода на автомобила. След като не го открила незабавно потеглила обратно към магазин „Мосю Бриколаж" в гр.Русе. Отново спряла на паркинга и влязла директно в магазина, където при проведен разговор с персонала на магазина разбрала, че никой не е връщал намерено портмоне. В този момент телефонът на свидетелката отново позвънил и нейна колежка и съобщила, че е видяла публикация във фейсбук група, където била снимана нейната лична карта и и предала телефонен номер на лицето, създало публикацията. Св. В. П. Д. на 18.03.2025 г. около обяд отишъл да пазарува в магазин „Мосю Бриколаж" в гр.Русе, за което използвал личният си автомобил – „Фолксваген пасат“. Свидетелят излязъл с покупки от същия магазин и се насочил към багажника на автомобила си. След поставянето им в багажника той забелязал на земята, непосредствено до задната част на автомобила си- портмоне. Взел го, придвижил се до намиращия се на същия паркинг обект за продажба на храна „Горнооряховска скара“ и го отворил. Вътре открил документи на св. К. Д., като в портфейла нямало пари. Във фейсбук група създал пост, като прикачил снимка на личната карта, закривайки част от информацията на нея. Под поста незабавно последвали коментари, от които разбрал, че св. Д. е директор на гимназия в гр. Русе. Св. Д. и св. Д. провели телефонен разговор и пет минути по късно св. Д. отишъл в двора на училището по туризъм и предал на св. Д. портмонето. Св. Д. заявила пред него, че от портмонето липсва сума в размер на около 2000 лева. От намирането на портмонето до предаването му обратно на св.Д. били изминали около 15-20 минути. Подс. Й. С. А. молел гражданите на паркингите на търговски вериги за монети, за да се подпомага финансово. Същият по обяд на 18.03.2025 г. бил на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж". Докато обхождал паркинга, същият възприел портмоне в близост до един от автомобилите, приближил се незабавно към него и го подритнал под автомобила на св. Д.. Минал веднага към предната част на автомобила и се навел, протягайки ръката си към земята непосредствено пред предната броня на същия автомобил. Вървейки се отправил по паркинга в посока ПГ по туризъм, където държейки в себе си предмет наподобяващ портфейл, го разгледал, извадил част от съдържанието му и изхвърлил портмонето в друга част на паркинга между паркираните там моторни превозни средства. Отдалечил се, като се придвижил до спирка „Белведере" (Спортна зала) и малко след това се качил на автобус на градския транспорт в гр. Русе, като чекирал абонаментната си карта за градски транспорт. Минути по-късно слязъл на друга спирка на градския транспорт в гр. Русе. Св.Д. подала заявление до полицията за изгубена сумата пари, в резултат на която била извършена предварителна проверка от 01РУ при ОДМВР Русе, а в последствие било образувано досъдебно наказателно производство и започнало разследване. В хода на разследването е назначена техническа експертиза на записите от камерите за видеонаблюдение на магазин „Мосю Бриколаж", Училище по туризъм, Община Русе и от камерите на превозното средство-автобус с рег.номер Р9831КР, обслужващ линия №19. В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно ценова икономическа експертиза, от заключението на която се установило, че стойността на причинените от деянието имуществени вреди възлиза на 858,97 евро/1680.00 лева. По делото била назначена и изготвена комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза, от заключението на която се установява, че подс.А. не страда от психично заболяване и е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както и да участва в наказателното производство. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите К. П. Д. и В. П. Д. -дадени пред настоящия съдебен състав непосредствено и обясненията на подсъдимия, доказателства от писмени доказателства и доказателствени средства: Протоколи за предаване на оптични носители, писма, справки, уведомление от изп.д-р на Общински транспорт Русе, протокол за извършена експертиза, заявление, писма, докладна записка, справка съдимост, биографична справка, семейно и материално положение и имотно състояние и веществено доказателство: 5 броя оптични носители - дискове, приобщени по реда на чл. 284 от НПК. При оценка на обясненията на подсъдимия, съдът изходи от двойнствената им природа - от една страна основно средство за защита, чрез което същият се възползва от възможността си да вземе отношение по повдигнатото обвинение, като го отхвърли и защити своите права и законни интереси; от друга страна обясненията му се явяват и доказателствено средство и като такова следва да се ценят във връзка с останалия доказателствен материал, с оглед собствената им логичност и вътрешна последователност. Достоверността на неговите обяснения следва да бъде установявана при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства-по пътя на доказването, при оценка на събраните по предвидения в НПК процесуален ред доказателства. Обясненията на подсъдимия са изключително ограничени в съдържателен аспект. Същият твърди, че не е докосвал процесното портмоне с ръка, единствено че го е ритнал с крак под син бус. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в тази част, поради опровергаването им от възпроизведения видеозапис от оптичен носител (както и от техническата експертиза и снетите на хартиен носител изображения), видно от който изобщо не се установява син бус на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“ в посоченото време и място, а същевременно се установява, че лицето взело предмета, паднал до колата на пострадалата се навежда и в последствие държи в ръцете си портфейл, част от съдържанието на който взима, след което го хвърля между колите. В останалата си част обясненията на подсъдимия не са относими към предмета на производството. Съдът възприе изцяло и изгради доказателствените изводи относно релевантните за производството факти въз основа на показанията на свидетелите Д. и Д.. При преценка на тяхната достоверност, настоящият състав прие, че те са логични, безпротиворечиви и последователни. Кореспондират с останалите доказателства по делото и пряко свидетелстват за времето, мястото и начина на изгубване на портмонето на пострадалата и в последствие неговото откриване от страна на св. Д. и предаването на съдържанието му на неговия собственик – св.Д.. От показанията на свидетелката- К. П. Д. по несъмнен начин се установява, че същата на 18.03.2025 г. около обяд с личния си автомобил е паркирала на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“, посетила е магазина и при връщането си обратно към личния си автомобил е изгубила портфейла си, в който съхранявала сумата от 1600 лева, лични документи – лична карта, СУМПС, талон за МПС, дебитни карти и Европейска здравна карта. Установява се къде и кога е установила липсата на портфейла и последващите й действия в опит да го открие. Установява се и начина по който научила за открития портфейл от св. Д. и предаването му, ведно с намиращите се в него документи без паричната сума. Съдът отчита факта, че свидетелката е същевременно пострадало лице, но с оглед събраната доказателствена съвкупност и липсата на каквито и да било противоречия в изложеното от нея, съдът намира, че няма каквото и да било съмнение относно достоверността на показанията й. Показания намират подкрепа в показанията на св. Д., както и в предявените видеозаписи от оптични носители и техническата експертиза и снетия снимков материал. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетеля Д., тъй като те са дадени добросъвестно, последователни са, логични и житейски правдиви и напълно се подкрепят от останалия безспорен доказателствен материал – а именно възпроизведения видеозапис от оптичен носител и заключението на техническата експертиза на видеозапис на оптичен носител, от снетия снимков материал (файл с име foae_ch9_main_20250318131131 _2025031813131957). От същите еднопосочно се установява откриването на портмонето, собственост на пострадалата до неговия автомобил, вземането му от св.Д. и отправянето на свидетеля към обекта за продажба на храни на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“. Съдът кредитира и показанията му в частта касателно действията му по създаване на публикация във фейсбук по повод намереното портмоне и документи, последвалата кореспонденция между него и св. Д. и предаването на вещите на собственика им. В последната част показанията му изцяло кореспондират с тези на св. Д.. От предявените по реда на чл. 284 НПК видеозаписи от оптични носители се установява следното. На 18.03.2025 г. малко след 13 ч на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“ към бял на цвят автомобил - лек автомобил „Дачия" се насочва лице от женски пол –св. Д.. След сядането на мястото за водач на свидетелката и затварянето на вратата се визуализира на земята непосредствено до вратата и към предния ляв калник на автомобила тъмен на цвят предмет, наподобяващ портфейл. Визуализира се и лице от мъжки пол с тъмно на цвят яке до коленете, светъл панталон, тъмна на цвят шапка и очила, което се насочва незабавно към падналия предмет, ритва го целенасочено с крак, като същият предмет попада изцяло под лекия автомобил. Веднага след това същото лице се навежда пред предната част на същия автомобил и протяга ръка към земята. След потеглянето на белия на цвят лек автомобил на настилката на паркинга не се визуализира посочения предмет. Лицето от мъжки пол се отправя в посока ПГ по туризъм, като преди напускането на паркинга на магазина, подхожда между група автомобили и хвърля между тях тъмен на цвят предмет, като преди това изважда част от съдържанието му, след което се оттегля по посока ПГ по туризъм. Лице със същите дрехи и аксесоари се насочва към спирка „Белведере" (Спортна зала). Достига я и малко след това в 13.13 ч. се качва на автобус на градския транспорт в гр. Русе. Малко по-късно лицето от мъжки пол напуска автобуса, като слиза на друга спирка на градския транспорт. От уведомление на изпълнителния директор на Общински транспорт - Русе /л.93 от ДП/ се установява, че чекираната абонамента карта в системата в превозно средство с Рег.№Р9831КР, обслужващо линия № 19 на 18.03.2025 г. в 13.13 ч. от лицето качило се на спирка „Белведере“ е на Й. С. А.. Видно от възпроизведения видеозапис от видеокамера от регистратора на автобуса на градския транспорт и от салона му, както и от салона на същото превозно средство се установява, че лицето от мъжки пол, с тъмно на цвят яке, светъл панталон, тъмна на цвят шапка и очила изчаква на спирка „Белведере“ и в 13.13 ч се качва на посоченото по-горе превозно средство, както и че напуска същото в 13.16 ч. Съдът кредитира изготвените и приети по делото заключенията на назначените и изслушани по реда на чл.282 от НПК заключения на съдебно ценова икономическа експертиза и съдебно техническа експертиза и комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза, като обективни и компетентно дадени. От първата се установява точната стойност на предмета на посегателство – 1680 лева/858.97 евро. От втората се установяват относимите към предмета на настоящото производство изображения, снети на хартиен носител от намиращите се на петте оптични носителя видеофайлове. По отношение на изслушаното заключение на съдебно техническата експертиза, следва изрично да се посочи, във връзка с възражението на защитника на подсъдимия, че съдът не кредитира извода на вещото лице, че се вижда „ясно въпросното лице на спирка „Белведере“, че е именно подсъдимия А.. Това е така, доколкото вещото лице е имало за задача единствено да снеме на хартиен носител процесните изображения и не е извършвал лицево-идентификация на лицето, което се визуализира на видеозаписите, респ. изображенията. От заключението на комплексната съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза се установява, че подс.А. не страда от психично заболяване и е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както и да участва в наказателното производство. Съдът категорично намира, че лицето с от мъжки пол с тъмно на цвят яке, светъл панталон, тъмна на цвят шапка и очила, което се визуализира на процесното място и време на снимковия материал от техническата експертиза, както и на възпроизведените видеозаписи е подс. Й. С. А.. Това е така по следните съображения: На кадър 28 от файл с име: 1000016139.mp4 и кадър 29 от файл с име:1000016139.mp4 от техническата експертиза (и видеофайл 1000016139.mp4 – 25 сек.) ясно и в близък план се визуализира подс. Й. А.. Същото обстоятелство се установява и от видеозаписа от видеорегистратора на превозното с средство на градския транспорт –(33 сек видеофайл с име 119-Р9831КР-СН2-20250318 на оптичен носител). На същите кадри се установяват същата връхна дреха – яке, светъл панталон, шапка и очила, които се визуализират на всички кадри относими към процесните събития. Същото лице се качва в автобус на градския транспорт от спирка „Белведере“ в 13.13 ч. Съдът намира, че авторството на деянието се установява по категоричен начин, доколкото от веригата установени факти индиции не може да бъде направен друг извод освен, че лицето взело процесното портмоне от земята до автомобила на пострадалата и след това изхвърлило го до автомобила на св. Д. е подс. Й. С. А.. Установените факти индиции са, както следва: пребиваването на подсъдимия на паркинга на процесния магазин около 13 ч. на 18.03.2025 г., възприемането на падналия предмет от св. Д. до нейният автомобил, насочването на подсъдимия към него и последвалото му ритване, довело до попадането му под автомобила, навеждането на подсъдимия към земята (видно от файл XVR_ch15_main_20250318130012_20250318140012.dav – 9м.45 сек.), разглеждането на портмонето, изваждането на част от съдържанието му и последвалото му изхвърляне в близост до автомобила на св. Д. (видно от файл с наименование foae_ch9_main_20250318130847_202518131049 сек от 10 до 25), отдалечаването на подсъдимия и качването му на превозното средство на градския транспорт, чекирането на неговата абонаментна карта. От посочената верига от факти, съдът намира, че единственият възможен извод е, че автор на деянието е подсъдимият Й. А.. В този аспект следва да се посочи и обстоятелството, че на видеозаписите не се и визуализира друго лице на паркинга на магазина с идентично облекло като това на подсъдимия. Действително, както се сочи от защитата, кадрите заснели насочването на дееца и ритането на предмета, последвалото навеждане са далечни такива и не може да се визуализира лицето на подсъдимия, нито самия предмет. Съдът намира, че това възражение е категорично несъстоятелно, доколкото на същите кадри ясно се вижда лице от мъжки пол с тъмно яке, светъл панталон, шапка и очила, което се визуализира и на всички последващите кадри, проследяващи движението му, включително в близък план. Следва да се посочи, че действително не е налице, както сочи защитата лицевоидентификационна експертиза, като в конкретния случай съдът не намира, че същата е необходима за установяване идентичността на подсъдимия. Това е така, доколкото има достатъчно на брой ясни и близки кадри заснели подсъдимия и за съда няма никакво съмнение за неговата личност, предвид личното му възприятие на същия и липсата на каквото и да било дори минимално различие в индивидуални анатомични и функционални белези на лицето. Абсолютна идентичност има и в ползваните очила, които подсъдимия не сваля в проведените съдебни заседания и тези на видеозаписите и снетия снимков материал. Фактическата констатация за съдебното минало на подсъдимия А. съдът направи въз основа на приложената по делото актуална справка за съдимост на лицето. Доказателствените си изводи относно релевантните за процеса факти съдът изгради и въз основа на приобщените към делото писмени и веществените доказателства-подробно изброени по-горе, които са относими към предмета на доказване по делото. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Обвинителният акт е внесен против подсъдимия Й. С. А. за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, във вр.чл.28, ал.1 от НК за това, че на 18.03.2025 г.в град Русе, в условията на повторност, при немаловажен случай отнел чужди движими вещи - дамско портмоне от естествена кожа, тъмнозелено на цвят, на стойност 80.00 лева и пари в брой в размер на 1600.00 лева, всичко на обща стойност 1680.00 лева/858.97 евро от владението на К. П. Д. от гр.Русе, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. При така установената фактическа обстановка, съдът намира че подсъдимият Й. С. А. е пълнолетен и вменяем, следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл. 31, ал. 1 от НК, може да бъде субект на престъпленията, за които е обвинен. С оглед дадените указания в мотивите към т. 4 от ТР № 1/ 06.04.2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС съдът намира, че дължи обоснован отговор дали в доказателствения материал се съдържат противоречия и ако са налице такива, дали те са от естество да създадат сериозни съмнения относно съставомерните признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство. Съдът намира, че отговорът на този въпрос е положителен по следните съображения. Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретното лице за конкретното престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на чл.16 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е извършено от подсъдимия и са налице признаците от обективна и субективна страна на конкретното деяние, съдът е длъжен да го признае за невиновен.(ППВС №6 от 04.05.1978 г.) Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимият А. за виновен в извършване на деянието по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение. За да отговори на един от основните въпроси по чл. 301, ал. 1 от НПК, а именно извършено ли е било престъплението, за което подс. А. е бил привлечен да отговаря, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на обвинението за осъществен състав на престъпление по чл. чл.195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, във вр.чл.28, ал.1 от НК. В настоящото производство се събраха категорични доказателства, че на 18.03.2025 г.в град Русе св. К. П. Д. на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“ е изгубила дамско портмоне от естествена кожа, тъмнозелено на цвят, с намиращите се в него 1600 лева, лични документи – лична карта, СУМПС, талон за МПС, дебитни карти и Европейска здравна карта, всичко на стойност 1680 лева/858.97 евро. Портмонето е било забелязано от подсъдимия, който го взел, разгледал го, взел част от съдържанието му и в последствие го изхвърлил между други автомобили на същия паркинг. Съдът намира, че безспорно, противно на соченото от защитата, че е установен предметът на деянието и неговата стойност. Това е така, макар на видеозаписите да не се визуализира какъв точно е предметът, който пада до предната лява врата на св. Д.. От показанията на св. Д. и тези на св.Д. еднопосочно се установява, че това е тъмнозелено на цвят портмоне, което наред със заснетия на земята до колата предмет, приближаването, ритването, навеждането към земята и последвалото разглеждане, вземане на част от съдържанието и изхвърляне между колите от подсъдимия води на еднопосочният извод, че предметът е именно портмонето на св. Д.. От показанията на същата се установява неговото съдържание и сумата, която е съхранявала свидетелката в него. Съдът намира, че процесното дамско портмоне от естествена кожа, тъмнозелено на цвят, с намиращите се в него 1600 лева, лични документи – лична карта, СУМПС, талон за МПС, дебитни карти и Европейска здравна карта, всичко на стойност 1680 лева/858.97 евро, собственост на св. Д. е било изгубено от своя собственик на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“ на 18.03.2025 г. Собственикът й е прекъснал владението си върху вещите, доколкото е бил лишен от възможността на упражни фактическата си власт върху тях. Това обстоятелство категорично се установява от показанията на св. Д., която сочи: „На излизане от магазина…Като съм отключвала колата съм изпуснала това портмоне“, „Може би съм се опитвала да сложа портмонето в джоба и е изпаднало“. Фактът, че самата тя не е знаела къде е то се извлича от следващите и думи: „Сядам в колата …излизам отново от колата. Отивам до кошчето, но до колата ми нямаше нищо.“, “„Седнах в колата…отидох в кв. Родина. Там си затърсих портфейла, но го нямаше.“, „Затърсих портмонето в чантата, погледнах около себе си да не е паднало на пода, но го нямаше“, „Върнах се в „Мосю Бриколаж“, „Попитах на касата да не би някой да го е намерил, казаха, че няма такова нещо“. По посочения начин в конкретния случай незнаейки къде се намира портмонето й свидетелката категорично е прекъснала владението си върху него, тъй като е била в невъзможност да го възстанови и да упражни властта си отново. Временното отдалечаване на св. Д. от нейната вещ, не би означавало, че същата е излязла от фактическата й власт само ако същата е знаела местонахождението й, което не е на лице в процесния случай. В този смисъл връщането й в магазин „Мосю Бриколаж“ е продиктувано единствено от факта, че тя не е спирала никъде другаде, както сочи в показанията си. В подкрепа на същото сочи: „Втория път като се върнах на „Мосю Бриколаж“ в този стрес не помня къде точно съм спряла“, което обективира именно и липсата на представи към него момент, че вещта е била изпусната неволно от нея на паркинга на магазина. Съгласно трайно установената съдебна практика отнемането на забравена - в превозно средство, в обществено заведение, в чакалня и пр. вещ с намерение да бъде присвоена е кражба, защото притежателят й не е прекъснал владението си върху нея, доколкото не е лишен от възможността на упражни фактическата си власт върху нея. Мястото, от което вещите на пострадалата са били противозаконно отнети- на земята на паркинга на магазина – не може да укаже, че се касае за забравена вещ. В този смисъл е Решение № 155/26.11.20 г. на ВКС по н. д. № 636/2020 г. В Постановление на Пленума № 6/71 г. /изм. с ППВС № 7/87 г. /, раздел ІІ, т. 1 Върховният съд е дал задължителни за съдилищата указания относно "загубена" или "забравена" вещ и правилната квалификация на деянието, с което деецът я отнема с намерение да я присвои. „Загубена вещ не може да бъде предмет на кражба. Когато владелецът е изгубил вещта, той се е лишил от владението върху нея. Поради това при присвояването на такава вещ липсва един от елементите на обективния състав на престъплението кражба – отнемане на владението на вещта.“. Имайки предвид гореизложеното, както и доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай не е осъществен състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, във вр.чл.28, ал.1 от НК. По делото категорично се установява, че процесната вещ не е "забравена" в "превозно средство, чакалня или друго обществено заведение", а е загубена от притежателката й, която се е лишила от владение върху нея. Както беше посочено св.Д. в показанията си изрично сочи, че я е търсила –в друг квартал- в чантата си, на пода, върнала се в магазина, за да попита дали някой не я е открил, което демонстрира незнанието й къде се е намирала. Дори в самото заявление от свидетелката до органите на заявление до полицията същата записала, че е „изгубила сума пари“. Именно поради това последвалото намиране и присвояване от страна на подсъдимия не може да се квалифицира като кражба, тъй като липсва елемент от обективния състав на престъплението по чл. 194 от НК, а именно - отнемане на владението над вещта. Касае се до вещ, която е негоден предмет на деянието кражба, което определя и обективната съставомерност на същото. В този смисъл изложените факти несъмнено определят вещта като “изгубена”, а не като „забравена” от нейният собственик, поради обективната невъзможност да упражни владението си върху нея /в този смисъл и Р № 646/17.12.2008 г. по н.д. № 692/2008 г. на I НО на ВКС и Р № 16/27.01.2014 г. по н.д. № 2176/2013 г. на III, НО на ВКС/. От тук е безпредметно обсъждането на въпроса за останалите елементи от обективна страна на престъплението, категоричността на обвинението спрямо него, а още по-малко обсъждане на квалифициращите признаци или субективната страна на състава. Съдът прие, че реализираното от страна на подс. А. не може да се преквалифицира в настоящото производство като престъпление по чл. 207 от НК. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.207 ал.1 НК се осъществява чрез бездействие, което се изразява в намирането на чужди движими вещи и не съобщаване за тях на собственика им, на властта или на този, който ги е загубил в предвидения от закона едноседмичен срок за това. Присвояването на намерена вещ е формално двуактно престъпление. В настоящият случай, съдът намира, че подс. А. на 18.03.2025 г. е намерил чужди движими вещи - дамско портмоне от естествена кожа, тъмнозелено на цвят в едно с документи, всичко на обща стойност 1680.00 лева/858.97 евро, с което е осъществен първият акт от състава на двуактното престъпление. Не са събрани никакви доказателства в настоящото производство за това дали е съобщил на собственика им, на властта или на този, който ги е загубил в предвидения от закона едноседмичен срок за това. С оглед горното не се установява проявлението на втория акт от предвидения фактически състав на деянието по чл. 207 от НК. Съдът намира, че принципът ne bis in idem, с оглед обсъденото по-напред (наличието на друг факт - не съобщаване на собственика, на властта или на този, който е изгубил вещите в едноседмичен срок), не изключва подход за образуването и воденото на производство срещу оправдания в настоящото производство подсъдим. По изложените съображения съдът оправда подсъдимия Й. С. А. за осъществен състав на престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, във вр.чл.28, ал.1 от НК. ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК: С оглед изхода от делото съдът отхвърля гражданския иск в размер на 818,07 евро (осемстотин и осемнадесет евро и седем евроцента), равностойността на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева - обезщетение за нанесените имуществени вреди, резултат от престъплението по чл. 195, ал.1, т.7, във вр.с чл.194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК, предявен от К. П. Д. против Й. С. А. като неоснователен. ПО РАЗНОСКИТЕ: Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата. Писмените доказателства остават по делото. Веществените доказателства – 5 броя оптични носителя - остават по делото. Така мотивиран съдът постанови присъдата си.