Решение № 2467 от 1.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6911/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Съдът е сезиран с жалба от ,,•••'' АД, с ЕИК •••••••••, против наказателно постановление №Р-10-25/08.04.2026 г. на зам.-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление Застрахователен надзор, с което му е наложена имуществена санкция в размер на имуществена санкция в размер на 1 022,58 евро /2 000 лв./ . на основание чл. 644 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 вр. параграф 1 т. 52 от ДР от Кодекса за застраховането и чл. 648 ал. 1 КЗ за нарушение по чл.108 ал.1 КЗ. В жалбата подадена чрез адв. М. Г. се излагат подробни доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, поради допуснати процесуални нарушения – нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, поради непосочване на нарушените законови разпоредби, неправилно определена дата на извършване на нарушението, за първи път в НП е въведена квалификация за повторност, наложеното наказание не съоветства на целите на наказанието по чл.12 ЗАНН, правят се възражения за неправилна квалификация по смисъла на чл.108 ал.1 КЗ, алтернативно се иска приложение на чл.28 ЗАНН /маловажен случай/. Предлага на съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Редовно призовано, ЮЛ не изпраща представител в с.з. Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт П., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. По делото е установена следната фактическа обстановка: Контролните органи на въззиваемата страна били сезирани с жалба с вх. № 91-02-1168 от 24.09.2025 г. от К.П. от гр. Игнатиево, в която се излагат оплаквания във връзка с предявена пред жалбоподателя претенция №,,•••'' на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на полица № BG/02/1,,•••'', по която е постановен отказ за изплащане на обезщетение. Във връзка с извършване на проверка по случая, с писма на КФН, изх. № 91-02-1168 от 02.10.2025 г. и № 91-02-1168 от 14.10.2025 г. от ,,•••'' АД е изискано писмено обяснение по случая, ведно със заверено копие от цялата документация, съдържаща се в преписката по претенцията. Отговорите на застрахователя, заедно с изисканите от същия доказателства, са постъпили в КФН с писма с вх. № 91-02-1168 от 09.10.2025 г. и № 91-02-1168 от 22.10.2025 г. След извършване на проверка н на анализ на документите по претенцията е установено следното: На 28.08.2025 г. пред ,,•••'' АД е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило застрахователно събитие - ПТП, довело до увреждане на лек автомобил „,,•••''“, с peг. №,,•••''. Завеждането на претенцията е удостоверено с №,,•••'' на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №BG/02/1,,•••''. На датата на завеждане на претенцията - 28.08.2025 г. пред застрахователя са представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера й, включително и данни за банкова сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение. На 28.08.2025 г. е извършен оглед на увредения автомобил, въз основа на който е изготвен опис на уврежданията. След 28.08.2025 г. от ползвателя на застрахователни услуги не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване основанието и размера на претенцията, съгласно чл. 106 ал. 3 КЗ. На 24.09.2025 г. застрахователят се е произнесъл с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение с писмо изх. №ОК-778955/24.09.2025 г., изпратено до жалбоподателя по електронна поща. Застрахователят е мотивирал отказа си с нормата чл. 494 т. 2 КЗ - щетата е причинена от член на семейството на пострадалия и настоящ жалбоподател. Контролните органи приели, че ЗД Бул Ине” АД не е изпълнило задължението си по чл. 108 ал. 1 КЗ - в срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 от КЗ - 28.08.2025 г., но не по-късно от 19.09.2025 г. вкл., да се произнесе по предявена пред дружеството застрахователна претенция №,,•••'' съгласно един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, а именно да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането. Нарушението е извършено на 20.09.2025 г., в гр. София. На дата 29.10.2025 г. свидетелят П. А. А. заемащ длъжността главен експерт в отдел „Правоприлагане”, дирекция Застрахователен надзор-КФН, съставил и връчил надлежно АУАН № Р-06-258/ 29.10.2025 г. Няма данни по преписката, жалбоподателят-ЮЛ да се възползвал от възможността, предоставена му с разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗАНН. Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните органи фактическа обстановка, като приел, че констатираното с АУАН нарушение е извършено „повторно” по смисъла на смисъла на § 1 т. 52 от Допълнителните разпоредби на КЗ, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП №Р-10-214/30.11.2023 г. , влязло в законна сила на 10.10.2024 г., с което на ,,•••'' АД е наложена имуществена санкция за същото по вид нарушение. Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи: Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля П. А. А. - актосъставител и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в които не се наблюдават противоречия. Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305 ал. 3 НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага. При служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира, че при тяхното съставяне, респ. издаване, не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице, същите съдържат законоустановените реквизити, издадени са от компетентни органи, в предвидените за това срокове, като в тази връзка възраженията в жалбата са неоснователни. Установеното нарушение е ясно и подробно описано, както в АУАН, така и в НП, а между словестното описание на нарушението и дадената му правна квалификация е налице пълно съответствие. Съгласно чл. 108 ал. 1 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1-3, 8- 10 и 13-18, раздел II, буква „А” от приложение №1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. Правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за нарушение на горната разпоредба. Процесното нарушение е формално и в неговия фактически състав не се включва настъпването на вреди. По делото безспорно се установи, че на застрахователя са били представени всички доказателства по чл. 106 КЗ, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, в конкретния случай, считано от 28.08.2025 г., съгласно чл. 108 ал. 1КЗ за жалбоподателя-ЮЛ е възникнало задължение да се произнесе по претенция №,,•••''/28.08.2025 г. по един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, т.е., до 19.09.2025 г. вкл., а дружеството се е произнесло извън законоустановения срок. Искането в жалбата за приложение на чл.28 ЗАНН е неоснователно. Нарушението не може да се определи като маловажно. В случая се касае за регулиране на обществени отношения е финансов характер, като следва да се има предвид, че нарушението е извършено в условията на повторност, като „повторността“ сама по себе си изключва приложението на чл. 28 ЗАНН. С разпоредбата на чл. 644 ал. 2 пр. 2 КЗ законодателят е предвидил при повторно нарушение на Кодекса за застраховането и актовете по прилагането му от юридически лица, имуществена санкция от 2 000 до 40 000 лв. Наказващият орган е съобразил целите на чл.27 ЗАНН като е определил имуществена санкция в размер на в минималния размер от 2 000 лв., предвиден в чл. 644 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 КЗ, а именно 1 022,58 евро /2 000 лв./, поради което обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно - следва да бъде потвърдено изцяло. При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото с оглед неявяване на процесуалния представител следва да бъде определено в близък до минималния посочен размер в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП от 76,69 евро /150 лв./. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Съдът е сезиран с жалба от ,,•••'' АД, с ЕИК ••••••••, против наказателно постановление №Р-10-25/08.04.2026 г. на зам.-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление Застрахователен надзор, с което му е наложена имуществена санкция в размер на имуществена санкция в размер на 1 022,58 евро /2 000 лв./ . на основание чл. 644 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 вр. параграф 1 т. 52 от ДР от Кодекса за застраховането и чл. 648 ал. 1 КЗ за нарушение по чл.108 ал.1 КЗ. В жалбата подадена чрез адв. М. Г. се излагат подробни доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, поради допуснати процесуални нарушения – нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, поради непосочване на нарушените законови разпоредби, неправилно определена дата на извършване на нарушението, за първи път в НП е въведена квалификация за повторност, наложеното наказание не съоветства на целите на наказанието по чл.12 ЗАНН, правят се възражения за неправилна квалификация по смисъла на чл.108 ал.1 КЗ, алтернативно се иска приложение на чл.28 ЗАНН /маловажен случай/. Предлага на съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Редовно призовано, ЮЛ не изпраща представител в с.з. Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт П., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. По делото е установена следната фактическа обстановка: Контролните органи на въззиваемата страна били сезирани с жалба с вх. № 91-02-1168 от 24.09.2025 г. от К.П. от гр. Игнатиево, в която се излагат оплаквания във връзка с предявена пред жалбоподателя претенция №,,•••'' на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на полица № BG/02/1,,•••''6, по която е постановен отказ за изплащане на обезщетение. Във връзка с извършване на проверка по случая, с писма на КФН, изх. № 91-02-1168 от 02.10.2025 г. и № 91-02-1168 от 14.10.2025 г. от ,,•••'' АД е изискано писмено обяснение по случая, ведно със заверено копие от цялата документация, съдържаща се в преписката по претенцията. Отговорите на застрахователя, заедно с изисканите от същия доказателства, са постъпили в КФН с писма с вх. № 91-02-1168 от 09.10.2025 г. и № 91-02-1168 от 22.10.2025 г. След извършване на проверка н на анализ на документите по претенцията е установено следното: На 28.08.2025 г. пред ,,•••'' АД е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило застрахователно събитие - ПТП, довело до увреждане на лек автомобил „,,•••''“, с peг. №,,•••''. Завеждането на претенцията е удостоверено с №,,•••'' на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №BG/02/1,,•••''6. На датата на завеждане на претенцията - 28.08.2025 г. пред застрахователя са представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера й, включително и данни за банкова сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение. На 28.08.2025 г. е извършен оглед на увредения автомобил, въз основа на който е изготвен опис на уврежданията. След 28.08.2025 г. от ползвателя на застрахователни услуги не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване основанието и размера на претенцията, съгласно чл. 106 ал. 3 КЗ. На 24.09.2025 г. застрахователят се е произнесъл с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение с писмо изх. №ОК-778955/24.09.2025 г., изпратено до жалбоподателя по електронна поща. Застрахователят е мотивирал отказа си с нормата чл. 494 т. 2 КЗ - щетата е причинена от член на семейството на пострадалия и настоящ жалбоподател. Контролните органи приели, че ЗД Бул Ине” АД не е изпълнило задължението си по чл. 108 ал. 1 КЗ - в срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 от КЗ - 28.08.2025 г., но не по-късно от 19.09.2025 г. вкл., да се произнесе по предявена пред дружеството застрахователна претенция №,,•••'' съгласно един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, а именно да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането. Нарушението е извършено на 20.09.2025 г., в гр. София. На дата 29.10.2025 г. свидетелят П.А.А. заемащ длъжността главен експерт в отдел „Правоприлагане”, дирекция Застрахователен надзор-КФН, съставил и връчил надлежно АУАН № Р-06-258/ 29.10.2025 г. Няма данни по преписката, жалбоподателят-ЮЛ да се възползвал от възможността, предоставена му с разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗАНН. Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните органи фактическа обстановка, като приел, че констатираното с АУАН нарушение е извършено „повторно” по смисъла на смисъла на § 1 т. 52 от Допълнителните разпоредби на КЗ, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП №Р-10-214/30.11.2023 г. , влязло в законна сила на 10.10.2024 г., с което на ,,•••'' АД е наложена имуществена санкция за същото по вид нарушение. Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи: Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля П.А.А. - актосъставител и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в които не се наблюдават противоречия. Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305 ал. 3 НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага. При служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира, че при тяхното съставяне, респ. издаване, не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице, същите съдържат законоустановените реквизити, издадени са от компетентни органи, в предвидените за това срокове, като в тази връзка възраженията в жалбата са неоснователни. Установеното нарушение е ясно и подробно описано, както в АУАН, така и в НП, а между словестното описание на нарушението и дадената му правна квалификация е налице пълно съответствие. Съгласно чл. 108 ал. 1 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1-3, 8- 10 и 13-18, раздел II, буква „А” от приложение №1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. Правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за нарушение на горната разпоредба. Процесното нарушение е формално и в неговия фактически състав не се включва настъпването на вреди. По делото безспорно се установи, че на застрахователя са били представени всички доказателства по чл. 106 КЗ, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, в конкретния случай, считано от 28.08.2025 г., съгласно чл. 108 ал. 1КЗ за жалбоподателя-ЮЛ е възникнало задължение да се произнесе по претенция №,,•••''/28.08.2025 г. по един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, т.е., до 19.09.2025 г. вкл., а дружеството се е произнесло извън законоустановения срок. Искането в жалбата за приложение на чл.28 ЗАНН е неоснователно. Нарушението не може да се определи като маловажно. В случая се касае за регулиране на обществени отношения е финансов характер, като следва да се има предвид, че нарушението е извършено в условията на повторност, като „повторността“ сама по себе си изключва приложението на чл. 28 ЗАНН. С разпоредбата на чл. 644 ал. 2 пр. 2 КЗ законодателят е предвидил при повторно нарушение на Кодекса за застраховането и актовете по прилагането му от юридически лица, имуществена санкция от 2 000 до 40 000 лв. Наказващият орган е съобразил целите на чл.27 ЗАНН като е определил имуществена санкция в размер на в минималния размер от 2 000 лв., предвиден в чл. 644 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 КЗ, а именно 1 022,58 евро /2 000 лв./, поради което обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно - следва да бъде потвърдено изцяло. При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото с оглед неявяване на процесуалния представител следва да бъде определено в близък до минималния посочен размер в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП от 76,69 евро /150 лв./.