Решение № 840 от 6.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 6994/2025 г.

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по предявени от „Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК * срещу В. Г. Ж., ЕГН •••••••••• при условията на първоначално обективно кумулативно съдединяване специални положителни установителни искове с материалноправно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1./ 11 598.53 лева /единадесет хиляди петстотин деветдесет и осем лева и петдесет и три стотинки/ – главница по договор за потребителски кредит № */* г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 2./ сумата от 1 716.09 лева /хиляда седемстотин и шестнадесет лева и девет стотинки/ – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.06.2024 г. до 02.12.2024 г. и 3./ сумата от 262.16 лева /двеста шестдесет и два лева и шестнадесет стотинки/ – мораторна лихва за периода от 05.06.2024 г. до 15.01.2025 г., начислена върху главницата, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 454/28.01.2025 г. по ч. гр. д. № 903 по описа за 2025 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав. Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение, срещу която е подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК от ответника, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Поддържа се, че между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД и ответника на * г. е сключен описаният договор за потребителски кредит. Кредитодателят-ищец твърди, че е предоставил на кредитополучателя-ответник обща сума в размер на 11 959.60 лева, от която 7 900.00 лева – заета главница, преведена по негова банкова сметка и 4 059.60 лева – застрахователна премия, преведени на застрахователя за избрана застраховка „*“. Общото крайно задължение по договора възлизалo на 23 390.79 лева. Сумата била разсрочена съгласно погасителен план на 60 погасителни месечни вноски – 59 по 389.84 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 390.23 лева. Ответникът пожелал да сключи и застраховка „*“ срещу премия от 4 059.60 лева. Така предоставената в заем сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, кредитополучателят се задължил да върне на месечни анюитетни вноски, всяка включваща главница и лихва. Уговорената между страните възнаградителна лихва била в размер на 40.40% и възлизала на 11 431.19 лева за целия срок на договора – от 05.02.2024 г. до 05.01.2029 г. при ГПР 34.96%. Ответникът преустановил плащанията по кредита, считано от 05.06.2024 г. за повече от три месечни вноски, а именно вноски с падежи 05.06.2024 г., 05.07.2024 г. и 05.08.2024 г. Считано от 02.12.2024 г. е настъпила предсрочната изискуемост на задължението по договора, за която ответникът бил лично уведомен преди датата на завеждане на заповедното производство. Моли се за уважаване на предявените граждански притезания по тези съображения и присъждане на сторените разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на сезиралата съда искова молба. Оспорва се валидността на договора за кредит. Релевирани са две възражения за недействителност. Първото е с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото не били посочени кои точни разходи формират ГПР, имайки предвид обстоятелството, че застрахователната премия, която е заплатена от кредитополучателя във връзка със сключването на кредита, също представлявала разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на цитирания законов текст. Второ е с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, доколкото не бил посочен лихвен процент на ден. Сочи се, че недействителността на договора за кредит по силата на посочените специални текстове, обуславя връщането на чистата стойност на кредита или заетата главница от 7 900.00 лева. Излага се, че ответникът в изпълнение на договорните си задължения извънсъдебно е погасил сумата в размер на 9 814.01 лева, което обуславяло неоснователността на предявените искове, доколкото кредиторовият интерес бил удовлетворен напълно. По същество се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендират се сторените по делото разноски. В хода на о.с.з. ищецът не се представлява. С молба от 09.02.2026 г. поддържа сезиралата съда искова молба. В условията на евентуалност обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът не се представлява в о.с.з. С молба от 04.02.2026 г. поддържа писмения отговор. Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения: Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 903 по описа за 2025 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за сумата, предмет на исковата молба, срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за потребителски стоков кредит № * от * г., сключен между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД и ответника, ведно с погасителен план към него. От договора се установява, че кредиторът се е задължил да отпусне в полза на кредитополучателя сумата в общ размер на 7 900.00 лева. Договорено е сумата по кредита да се преведе по сметка на кредитополучателя в срок до три работни дни от сключването на договора. Кредитополучателят е пожелал и да сключи договор за застраховка „живот“, като застрахователната премия дължима по полицата, също е преведена директно от кредитора в полза на застрахователя. Размерът на застрахователната премия е 4 059.60 лева. Договорът е сключен за срок от 60 месеца. Уговорено е разсрочено плащане при месечни анюитетни вноски от по 389.84 лева всяка и една изравнителна от 390.23 лева. Падежът на последната вноска е 05.01.2029 г. Общата сума, която следва да се върне на кредитодателя е 23 380.79 лева, доколкото страните са договорили срещу ползването на заетата сума кредитополучателят да заплати възнаградителна лихва в размер на 30.40% ГЛП или 11 431.19 лева за целия срок на договора. Уговореният ГПР възлиза на 34.96%. По делото са представени преписи от Преддоговорна информация на застраховател по КЗ и Застрахователна полица по застрахователна програма “Защита кредита“ , както и ОУ. Представено е уведомление за предсрочна изискуемост от 07.11.2024 г., адресирана до ответника, която му е връчена на 30.11.2024 г., видно от разписката приобщена към материалите по делото. По делото е ангажирано и експертно заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК ответникът е извършил плащане по договора за кредит в общ размер на 1 816.04 лева, а на 27.11.2025 г. при ищеца е постъпила още и сумата от 97.98 лева. Размерът на останалите незаплатени месечни погасителни вноски по процесния договор към датата на устните състезания е, както следва: 11 598.53 лева – главница; 1 716.09 – договорна лихва и 262.16 лева – мораторна лихва. От експертното заключение се констатира още, че ищецът е превел заемната сума на ответника, в деня на сключване на договора – * г. По отношение на плащането на застрахователната премия към застрахователя ищецът е представил два броя преводни нареждания от една и съща дата - 11.01.2024 г. за сумата от 320 376.49 лева и за сумата от 548 149.18 лева, представляваща общо плащане. В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и допълва, че ако премията се включи в ГПР същото ще е над 51.39%. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение за претендираните суми, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение за недължимост и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост. За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност: 1./ учреденото облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски стоков кредит от * г.; 2./ точното изпълнение на договорните си задължения – предоставянето на кредитната главница в полза на кредитополучателя; 3./ уговорката за плащане на възнаградителна лихва; 4./ изпадането в забава на длъжника; 5./ настъпването на изискуемостта на неплатените анюитетни задължения; 6./ размера на предявените граждански притезания. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното – че е погасил задълженията си по договора. В тежест на ответника е и да докаже всички свои правоизключващи, правоотлагащи и правопогасяващи възражения. От представения договор за паричен заем № */* г. по несъмнен начин се установява, че между страните е учредена облигационна връзка с предмет претендираната главница. Изпълнението на договорното задължение от страна на кредитодателя се установява от експертното заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обосновано и неоспорено от страните, като сумата е усвоена от ответника на * г. Относно проверката на валидността на процесният договор за кредит, с оглед предмета на същия и качеството на страните, приложение намират ЗПК и общата императивна потребителска закрила. Това е така защото заемът /кредитът/ е предоставен на физическо лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно кредитополучателят се явява потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Наред с това договорът е сключен от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална или търговска дейност. В тази връзка съдът има служебно задължение да извърши проверка за нарушение на специалните норми регламентиращи потребителското кредитиране в това число за недействителност на процесният договор, поради противоречие с разпоредби на ЗПК, предвид съдържащата се в тях императивна закрила, срещу неравноправно договаряне, на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК. В този смисъл, на първо място, следва да бъдат разгледани релевираните възражения н а ответника, за това че процесният договор страда от пороци, които обуславят неговата недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Първото от оплакванията на ответника е, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В самия договор за кредит е включена застрахователна премия по договора за застраховка, като задълженията по договора формират обща погасителна вноска и са посочени в общият размер за погасяване. Ето защо е мислимо, че двата договора – договорът за кредит и договорът за застраховка „живот“ – са част от общ такъв, съответно, че документите във връзка със сключване на процесната застраховка, са елемент от договора за кредит, още повече че застрахователното правоотношение обезпечава кредитното такова. Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за кредит не отговаря на изисквания на чл. 19 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, регламентиращ задължението за оповестяване на разбираем език на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин. В процесният договор за кредит се съдържа клауза, според която кредиторът не изисква обезпечение за погасяване на задължението по същия, в това число и сключване на застраховка, свързана с този кредит. Включването обаче на ответника в групова застраховка с обект-живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, има типично проявление на допълнителна гаранция за отпускаща кредит финансова институция, срещу риска от непредвидени финансови затруднения на кредитополучателя /чл. 456 от КЗ/ и се сключва за негова сметка, след предварителното му писмено съгласие за това /чл. 382, ал. 2 от КЗ вр. с чл. 443, ал. 1 от КЗ/. Наред с това макар в договора за кредит изрично да е посочено, че застраховката не е задължително условие за отпускане на кредита, то застрахователната премията всъщност е предмет на кредитирането и тя е включена както в месечната погасителна вноска, така и в общата сума, която потребителят е задължен да заплати при ползване на кредитната услуга. Въпросната застраховка има за цел да обезпечи кредитора при настъпване на фактическа неплатежоспособност на длъжника, като същевременно води до значително оскъпяване на ползвания заем, тъй като застрахователната премия не се изплаща разсрочено-текущо /при падежа на всяка погасителна вноска по кредита/, а заемодателят получава възнаграждение под формата на договорна лихва върху отначало допълнително отпусната сума за кредитиране на застрахователната премия. При тези усложнени параметри на кредитното правоотношение, простото посочване на размера на годишният процент на разходите в цифрово изражение от 34.96 %, без да е описан начина на формиране /компонентите/ на ГПР, не е отговаря на изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Тук е мястото да се посочи, че уговорената застраховка в полза на кредитора за сметка на застрахования длъжник, не може да се квалифицира като изключение по чл. 19, ал. 3 от ЗПК, съответно като очакван разход, застрахователната премия би следвало да е отчетена при формиране на ГПР. Наред с горното, следва да се има предвид, че частта от съдържанието на договора за кредит, касаеща ГПР, е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като въз основа на предварителната стандартизирана информация за този реквизит, кредитополучателят следва да може да съпостави наличните пазарни предложения и да упражни избора си съответно на своя индивидуален интерес. В случая, както вече се изложи, включването на застрахователната премия в сумата на кредитиране води до оскъпяване на кредита в полза на ползващият се от застраховката кредитор и едновременно с това създава предпоставки потребителят да не е във възможност да се запознае и да възприеме действителната икономическа тежест, която поема при сключване на договора. В заключение, при съвкупна преценка на клаузите по процесният договор за кредит, съдът намира, че неговото съдържание по отношение на изпълнение на задължението за оповестяване по разбираем начин на годишния процент на разходите не покрива изискуемо такова по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ето защо и на основание чл. 22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен, респективно потребителят дължи връщане на чистата стойност по кредита по арг. от чл. 23 от ГПК или сумата от 7 900.00 лева - заета главница по потребителския кредит. От погасителния план се установява, че последната вноска е с краен падеж на 05.01.2029 г., т.е. към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда /24.01.2025 г./ вземанията не са били изискуеми, но е видно от приложената обратна разписка /л. 31/ отвтеникът-длъжник надлежно е уведомен /лично/ на 30.11.2024 г., че всички вземания по процесния договор са станали предсрочно изискуеми по арг. от чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 16, т. 2 от договора. Размерите на предявените граждански притезания се установяват по несъмнен начин от експертното заключение по назначената ССчЕ. Вещото лице в хода на изслушването му поддържа заключението си. Така непогасения остатък от главницата възлзиза на 5 985.98 лева – главница, имайки предвид сторените към датата на устните състезания доброволни и принудителни плащания в общ размер от 1 914.02 лева /7 900.00 лева – 1 914.02 лева/. В заключение съдът счита, че претенцията на ищеца е частично основателна и следва да бъде уважена досежно главницата в доказания р а з м е р от 5 985.98 лева, като основателността на главното вземане обуславя дължимостта и на произтичащото от него акцесорно задължение за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда. Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен досежно сумата от 5 612.55 лева, представляваща горницата над доказания размер от 5 985.98 лева до претендирания размер от 11 598.53 лева – главница; 1 716.09 лева – договорна лихва и 262.16 лева – мораторна лихва. Относно съдебно-деловодните разноски: При този изход от делото в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се присъдят сторените разноски съразмерно с уважената част от предявения иск, чийто общ размер възлиза на 746.25 лева, от които: 141.76 лева – разноски сторени в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 903 по описа за 2025 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 604.49 лева – разноски по настоящото исково производство – за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на адв. А. Д. следва да се присъди хонорар в размер от 1 088.17 лева с ДДС. Процесните суми следва да бъдат превалутирани в евровата им равностойност по фиксинга на БНБ при спазване на правилата за закръгляне, на основание Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. Водим от горните мотиви, СЪДЪТ,