Решение № 217 от 19.2.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1393/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания. Касаторът „ХЕНЦ“ООД, [ЕИК], представлявано от управителя Е. Н. Л., чрез адв. Н. П. - САК, обжалва Решение№16/15.10.2025г., постановено по АНД№ 52/2025г., постановено по описа на Районен съд - Етрополе, с което решаващият съд е потвърдил изцяло Наказателно постановление№827170-F817631/ 16.05. 2025г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което на дружество- жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 25000лв. за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход/ЗАРИДСНПНП/. Счита, че обжалваното решение е неправилно - поради нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. В касационната жалба се навеждат доводи, че решението на районния съд е неправилно, тъй като обжалваното постановление е незаконосъобразно, защото от това наказателно постановление не става ясно на какво основание административно-наказващият орган е приел, че „Хенц“ООД попада в обхвата на чл.2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП и по-конкретно въз основа на какви данни е приел, че в процесния обект се извършва търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход. Изтъква, че в настоящия случай наказателното постановление съдържа описание на наличните, при извършената на място проверка, бензиноколонки и резервоари, без обаче да е налице твърдение, че с тези устройства дружеството извършва някоя от икономическите дейности, за които се изисква удостоверение и че липсват каквито и да е фактически констатации, обосноваващи извод, че в обекта се осъществява търговия на дребно с нефтени продукти по смисъла на § 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП. Според жалбоподателя, за да бъдат удовлетворени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е следвало да бъде посочено конкретното действие, което дружеството е извършило, без да има издадено удостоверение и за което следва да бъде ангажирана отговорността му. Изтъква, че когато спрямо конкретен субект се формулира конкретно административно-наказателно обвинение, следва ясно, точно и изчерпателно да се опише в какво се изразява вмененото му правно нарушение, с изложение и досежно обстоятелствата - дата, време и място на извършване на нарушението, както и с посочване на всички признаци на нарушението, доколкото същите са не просто задължителен реквизит от съдържанието на санкционния акт, но очертават и фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Сочи, че административно-наказателното производство е строго формална дейност, регламентирана от императивни правни норми, предвиждащи изчерпателно изброени реквизити на издаваните актове и че наказателното постановление е крайният акт, който се издава в производството пред административния орган по налагане на административни наказания, и като такъв следва да съдържа минимално предвиденото в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН съдържание. Намира, че липсата на конкретно обвинение в наказателното постановление е непреодолим пропуск на административно-наказващия орган, представляващ съществено процесуално нарушение и че с допускането му процедурата по административно наказване е окончателно опорочена и не може да бъде санирана с последващи действия на административно-наказващия орган, както и че изложеното е достатъчно основание за отмяна на процесното наказателно постановление от въззивния съд . В касационната жалба се навеждат доводи, че в наказателното постановление е отразено, че срещу Акт за установяване на административно нарушение серия AN, № F817631/10.04.2025г. (връчен на 10.04.2025 г.) не са постъпили възражения, въпреки че по делото са представени две писмени възражения, едното, от които е подадено в законоустановения 7-дневен срок от връчването на акта, видно от входящия номер, под който е заведено в ХНАП - 55-30- 6718/15.04.2025г., поради което е следвало да бъде взето предвид. Счита, че след като възражението не е отчетено и обсъдено от административно-наказващият орган, е налице още едно обстоятелство, довело до опорочаване на процедурата по наказване и ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. „Хенц“ООД посочва в жалбата си, че дори да се приеме, че е извършено твърдяното административно нарушение, както и че формално е спазена процедурата по административно наказване, в настоящия случай неправилно не е приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН,въпреки че са били налице предпоставките за това. Аргументира се, че съгласно чл.28,ал.1 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Позовава се на Тълкувателно решение№1/12.12.2007 г. по тълк. н. д.№ 1/2005г. на НК на ВКС, съобразно което „ ,,... преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол... когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона...“. Касаторът с твърди, че по делото е установено, че проверката в процесния обект е извършена на 02.04.2025г. и че още на следващия ден - 03.04.2025г., управителите дружеството са предприели действия по извършване на регистрацията, като са регистрирали профил на дружеството в Системата за сигурно електронно връчване за подаване на заявлението за регистрация онлайн с цел по-бързото му обработване, а на следващия ден - 04.04.2025г., достъпът до системата бил потвърден, като от името на „Хенц“ООД е подадено заявление за регистрация по чл.2, ал.1 ,т. 2 в Регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефта и продукти от нефтен произход, заведено в системата на Министерството на икономиката и индустрията с вх. № АУ-54-462/04.04.2025 г. Подчертава, че въз основа на така подаденото заявление, на 11.04.2025г. (повече от месец преди издаване на процесното наказателно постановление на 16.05.2025г.), „ХЕНЦ“ООД с [ЕИК] е регистрирано по чл.16,ал.3 от ЗАРИДСНПНП, за което е издадено представеното по делото Удостоверение № 3103/ 11.04.2025г. Изтъква, че от събраните доказателства е видно е, че нарушението е прекратено незабавно - в деня, следващ извършването на проверката, от името на дружеството са предприети всички необходими правни и фактически действия по извършване на регистрацията и че поведението на търговското дружество сочи на желанието му да се съобрази изцяло с дадените от проверяващите указания, като това обстоятелство не е отчетено от наказващия орган. Касаторът сочи, че следва да се вземе предвид, че към датата на издаване на наказателното постановление дружеството е надлежно вписано в горепосочения регистър, следователно - същото е преминало успешно проверка, която е установила, че то отговаря на изискванията за съответните дейности и че това на свой ред обуславя по-ниската степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с други нарушения от същия вид. Дружеството-жалбоподател намира, че следва да се отчете обстоятелството, че от поведението на наказаното лице няма настъпили никакви вредни последици. Нещо повече - при проверката административно-наказващият орган е констатирал, че в обекта е налице регистрирана в НАП електронна система с фискална памет (ЕСФП) модел „ЕСФП ОПИ СИС“ вер. 2.0-Д-КЕ, като към 02.04.2025г. се подават редовно дневни отчети към НАП и следователно няма настъпили вреди за държавата, в това число под формата на ощетяване на фиска. Твърди, че не на последно място следва да се вземе предвид, че нарушението е извършено за първи път и че въззивният съд е изложил бланкетни мотиви и не е обсъдил по същество наличието или липсата на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което е довело до постановяване на един неправилен, несправедлив и прекомерно утежняващ положението на жалбоподателя съдебен акт. С тези доводи „Хенц“ООД иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното такова, както и потвърденото с него наказателно постановление№ 827170-F817631/16.05.2025г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, с произтичащите от това правни последици, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В хода на съдебното производство пред касационната инстанция „Хенц“ООД поддържа подадената жалба по съдържащите се в нея доводи за неправилност на решението на районния съд, респективно-за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Ответникът Началник на отдел „Оперативни дейности“-гр. София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт М. Ерска, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение -като неоснователна и съдът да потвърди обжалваното решение-като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски-юрисконсултско възнаграждение, като същевременно прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокатско възнаграждение . Софийска окръжна прокуратура, представлявана от прокурор Ц.Иванова, взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на решението на районния съд. Настоящият касационен състав на Административен съд – София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното : Предмет на обжалване е Решение с рег.№16/15.10.2025г., постановено по НАХД №52/ 2025г. по описа на Районен съд – гр. Етрополе, с което решаващият съд е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №827170-F817631/16.05.2025г, издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което на „ХЕНЦ“ООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], [улица],представлявано от Е. Н. Л.,[ЕГН], Х. Н. Л.,[ЕГН], зца извършено нарушение на нормите на чл.3,ал.1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход и на основание чл.29,ал.1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход е наложена имуществена санкция в размер на 25000лв. За да постанови решението си, районният съд, въз основа на събраните доказателства в хода на съдебното производство, е приел за установено от фактическа страна, че 02.04.2025г. актосъставителят Г. П. Д. и Т. Е. И., и двамата на длъжност „Старши инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП София, извършили проверка на търговски обект по смисъла на §.1, т.41 от ПР на ЗДДС - Обект за търговска дейност с автомобилни горива и смазочни материали /ведомствена бензиностанция/, находяща се на адрес [населено място], [улица], стопанисван от„Хенц“ ООД, [ЕИК], на основание чл.26 ал.1 от ЗАРИДСНПНП, като по време на проверката констатирали, че търговският обект разполага с един брой бензиноколонки, както следва Wayne Helix ХХХХ MID 107026, както и един брой резервоар за дизелово гориво с вместимост 9072 литра. Установено е и, че Ввобекта е налична един брой ЕСФП модел „ЕСФП ОЙЛ СНС“ вер. 2.0-Д-КЬ с ЦРУ PC и ФПр. „DATECS FP- 800“ с ИН на OS010232 и ФП №58010232, регистрирана в НАП с потвърждение №4471766 от 09.03.2021 г., като подава редовно дневни отчети към НАП към момента на проверката. Съдът е счел, че не е спорно, че по време на проверката, извършвана от служителите на НАП, от проверяваното лице не е представило изисканото му удостоверение за регистрация на дружеството по реда на ЗАРИДСНПНП, а при извършена справка в публичния електронен регистър по чл.16 ал.1 от ЗАРИДСНПНП, при което било установено, че няма издадено удостоверение към момента на проверката. Въз основаната на установените факти служителите на НАП приели, че към момента на проверката, „Хенц“ ООД, [ЕИК], извършва дейност по смисъла на чл.2 ал. 1 т.2 от ЗАРИДСНПНП, без да има активна регистрация по реда на този закон, за което съставили протокол, в който били отразени посочените по- горе констатации, както и, че дружеството попада в обхвата на чл.2 ал.1 т.2 от ЗАРИДСНПНП във връзка с параграф 1, т.5 буква „б“ от ДР на същия закон. Съставен е и акт за установяване на административно нарушение №F817631/ 10.04. 2025 г. от актосъставителя Г. П. Д., в който са обективирани направените констатации за нарушение на чл.2 ал.1 т.2 от ЗАРИДСНПНП. Въз основа на представеното и прието като доказателство удостоверение №3103/ 11.04.2025 г., издадено от заместник-министър на икономиката и индустрията, въззивният съд приел за установено, че „Хенц“ ООД, [ЕИК], е вписано в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, за дейността „Търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход“. Съдът е приел, че по делото не се спори, че дружеството-жалбоподател има сключен договор от 24.02.2025г. с Община - Етрополе, в качеството на изпълнител да извършва услугата: “Обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската и републиканската транспорти схеми, съгласно утвърдени маршрутни разписания“, както и че не е спорно ,че за осъществяване на тази дейност, собствените на дружеството превозни средства се зареждат от процесната бензиноколонка, като не продава гориво на трети лица. Няма спор също така за произхода на дизеловото гориво, както и, че дружеството има сключени договори за абонаментно обслужване на техническите средства FLEET в бензиностанцията. Анализирайки събраните доказателства и при така приетото за установено от фактическа страна Районен съд – гр. Етрополе се е мотивирал, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и съответства както на материалния, така и на процесуалния закон. Счел, е, че както актът за установяване на административно нарушение, така и обжалваното наказателно постановление са били издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 от ЗАНН. Приел е, че отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и постановлението са съобразени с изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН и че правилно е ангажирана отговорността на нарушителя. Решаващият съд се е аргументирал, че се касае за административно нарушение, което е формално от обективна страна и се счита за извършено чрез бездействие, тоест към момента на извършване на проверката търговецът е извършвал дейност по чл.2,ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП, без да има активна регистрация по реда на чл. 3,ал. 1 от този закон, доказана с нарочно удостоверение. Намерил е за доказано, че в конкретния случай управителят на дружеството е бил инициирал такова производство, но към момента на извършване на проверката, същото не е било приключено и същият не е бил регистриран в Регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефта и продукти от нефтен произход. Районният съд е посочил, че е без значение обстоятелството, че удостоверение №3103/11.04.2025 г. е издадено преди издаване на обжалваното наказателно постановление, тъй като за съставомерността на административното нарушение от значение е обстоятелството, че към момента на извършване на проверката е констатирано нарушението. Районен съд – Етрополе е подчертал, че както е посочено и в АУАН, и в НП, съгласно § 1, т.5 буква „б“ от ДР на ЗАРИДСНПНП, "Търговия на дребно" е зареждане на резервоари на пътни превозни средства, извънпътна техника и механизация, използвани за собствени нужди, чрез вътрешен обект с изключение на зареждане от земеделски стопанин, по чл. 2, ал. 2, т. 7 и че в този смисъл е неоснователно възражението в жалбата, че бензиноколонката е ползвана за собствени нужди, като продажба на дребно на трети лица не е извършвана. В обобщение, решаващият съд е счел, че при издаване на обжалваното наказателно постановление материалният закон е приложен правилно и че жалбата е неоснователна. Аргументирайки се със завишената обществена опасност на деянието и засягане на обществените отношения, свързани с търговската дейност с нефт и нефтени продукти, районният съд е приел, че случаят не би могъл да бъде възприет като маловажен. Мотивирал се е, че административно-наказващият орган правилно е приложил санкциониращата разпоредба на чл.29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, приемайки, че жалбоподателят осъществява дейност по чл.2, ал. 1 без регистрация по реда на чл. 16,ал. 1 от закона, като наложеното наказание имуществената санкция от 25000 лева е минимално предвидения в закона, поради което и не подлежи на последваща редукция. По тези мотиви Районен съд – гр. Етрополе е оставил жалбата без уважение и е потвърдил обжалваното наказателно постановление като законосъобразно. При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав на Административен съд-София област, при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63в от ЗАНН. С оглед на изложеното съдът смята, че подадената жалба е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящият касационен състав на Административен съд-София област, при извършената служебна проверка на обжалваното съдебно решение, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не констатира основания за недопустимост или нищожност на същото. Намира обаче, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, с произтичащите от това правни последици. Съдът счита за неоснователни доводите на касатора, че от процесното наказателно постановление не става ясно на какво основание административно-наказващият орган е приел, че „ХЕНЦ“ООД попада в обхвата на чл.2, ал.1,т.2 от ЗАРИДСНПНП. В мотивната част на обжалваното наказателно постановление ясно е посочено, че в случая се касае за търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход по смисъла на §1,т.5 от ДР на ЗАРИДСНПНП. Посочената правна норма съдържа легална дефиниция на „търговия на дребно„ по смисъла на този закон , а именно – зареждане на резервоари на пътни превозни средства, извънпътна техника и механизация ,използвани за собствени нужди, чрез вътрешен обект, с изключение на зареждане от земеделски стопанин по чл.2,ал.2, т.7 от същия закон. Установено е от събраните по делото доказателства, а де факто това не се оспорва и от самия жалбоподател, че се касае за вътрешен обект, в който се зареждат пътни превозни средства за собствени нужди. Следователно, противно на твърдяното в касационната жалба административно – наказващият орган е посочил на какво основание е направил извод, че по отношение на „ХЕНЦ“ООД следва да намери приложение разпоредбата на чл.2 , ал.1,т.2 от ЗАРИДСНПНП и че в пълнота са удовлетворени изискванията на чл.42,ал.1,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Несподелими от касационната инстанция са и доводите на касатора, че в случая липсва конкретно обвинение, което прави наказателното постановление незаконосъобразно и налага отмяната му, тъй като в случая ясно и конкретно е описан фактическият състав, който е осъществен и който представлява административно нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Що се отнася до това, че в наказателното постановление е отразено , че срещу акта за установяване на административно нарушение не са постъпили възражения, но че такова възражение е било подадено от „Хенц“ООД , но не е било обсъдено от административно-наказващия орган, съдът счита, че това обстоятелство действително е довело до опорочаване на процедурата по наказване и до ограничаване правото на защита и като краен резултат прави издаденото наказателно постановление незаконосъобразно. Административно-наказващият орган е подходил формално и изобщо не е обсъдил доводите на жалбоподателя, с което е нарушил правото му на защита. Отделно от това административно-наказващият орган е изложил бланкетни и формални доводи защо счита, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Необсъждането на възраженията на жалбоподателя, както и липсата на конкретни и ясни аргументи , мотиви защо административно-наказващия орган приема, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН прави наказателното постановление незаконосъобразно и налага отмяната му. Настоящият касационен състав на Административен съд – София област, анализирайки доказателствата по делото намира, че в случая следва да намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН и „Хенц“ООД да не се наказва, а само да бъде предупреден, че при последващо такова нарушение, ще бъде наказан. Конкретното нарушение безспорно разкрива по- ниска степен на обществена опасност от обичаните случаи на извършване на такова нарушение. В хода на проверката от административния орган е установено, че „Хенц“ООД стриктно спазва всички законови изисквания на ЗДДС за които първоначално е извършена проверката. Освен това в същия ден, в който е извършена проверката дружеството е предприело незабавни действия, за да бъде вписано в съответния регистър и че преди издаването на наказателното постановление „Хенц“ООД вече е имало активна регистрация. Иначе казано, целта на закона е постигната, като е изпълнено изискването дружеството да има активна регистрация по ЗАРИДСНПНП и не са настъпили никакви вредно последици. Съдът като съобрази тежестта на конкретното нарушение, предприетите действия от страна на жалбоподателя за отстраняване на последиците от извършеното нарушение посредством незабавна регистрация в регистъра по ЗАРИДСНПНП, намира, че и най-лекото наказание, предвидено в закона за това нарушение се явява несъразмерно тежко и несправедливо и че са изпълнени законовите изисквания за приложение на чл.28 от ЗАНН,поради което следва да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН и отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като предупреди жалбоподателя, че при последващо такова нарушение – ще бъде наказан . Необходимо е да бъде отбелязано , че въззивният съд също не обсъдил наличието на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, а бланкетно и декларативно е посочил,че конкретното деяние е със завишена обществена опасност и засягане на отношения , свързани с търговската дейност с нефт и нефтени продукти. Липсват каквито и да било мотиви относно съразмерността на налаганото наказание, относно предприетите действия за незабавна регистрация на дружеството в регистъра по ЗАРИДСНПНП, както и за необсъждане от административно – наказващия орган на доводите в подадено от „Хенц“ООД възражение. Липсата на мотиви на съда по тези доводи на жалбоподателя прави решението неправилно и налага отмяната му. При този изход от правния спор основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за две инстанция. Национална агенция по приходите следва да заплати на „Хенц „ ООД сумата 715,81евро - левовата равностойност на 1400лв., представляващи разноски за две инстанции. На ответника разноски не се следват и не се присъждат, а направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в минимален размер. Водим от изложените съображения, Административен съд – София област, IV-ти касационен състав