Присъда № 86 от 12.6.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1826/2026 г.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 86/12.06.2026 година по НОХД № 1826/2026г. на БРС. Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 221/2025 г. по описа на 01 РУ при ОДМВР - Бургас, Пор. № 1378/2025г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу И. А. Т., ЕГН ••••••••••, *, за това, че на 5.04.2025г. в гр. Бургас, в условията на опасен рецидив, след като е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот - взломил заключващия механизъм на стъклото на багажното отделение на лек автомобил, отнел чужди движими вещи — 1бр. заземител преносим 20kV на стойност 664,68 евро (1300 лева), 1бр. заземител преносим до 1000 kV на стойност 562,42 евро (1100 лева), 20 метра кабел „НН меден NYY-J 4x10 mm2 RE“ на стойност 237,24 евро (464,00 лева), 22м. кабел „4x25 САВТ” на стойност 146,22 евро (286,00 лева), 20кг. проводник алуминиево стоманен „АЦ-50“ на стойност 196,34 евро (384,00 лева), 24бр. прекъсвачи на стойност 122,71 евро (240,00 лева), 1 комплект тричотник на стойност 255,65евро (500 лева) и 1 бр. тричотна ножица марка „Книпекс“ на стойност 153,39 евро (300 лева), всичко на обща стойност 2338,65 евро (4574 лева) от владението на ••• от гр. Бургас (собственост на ••••, представлявано от И. П. Д.), без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК. Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По делото бе конституирано като граждански ищец ощетеното юридическо лице ••••, като бе приет за съвместно разглеждане и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 2192,43 /две хиляди сто деветдесет и две евро и четиридесет и три цента/ евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволеното увреждане, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 05.04.2025 г. В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият, като посочва, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Предлага се да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години след редукцията, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Служебният защитник на подсъдимия - адв. А. А. от АК-Бургас, поддържа, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание под минималния размер, а именно- една година. Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник и съжалява за стореното. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Подсъдимият И. А. Т., ЕГН ••••••••••, е *. Със споразумение № 520/25.10.23г. по НОХД№ 4291/23г. на PC Бургас на подсъдимия е наложено наказание 6м. ЛОС, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Наказанието е изтърпяно на 3.06.2024г. Със споразумение № 131/11.03.24г. по НОХД№ 972/24г. на PC Бургас му е наложено наказание 6м. ЛОС, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Наказанието е изтърпяно на 3.12.2024г. Извън посочените осъждания, Т. е бил осъждан и за други престъпления против собствеността. Св. Г.Н. работил в ••••, представлявано от И. П. Д.. От дружеството на Н. бил предоставен лек автомобил марка „Форд“ с рег. № *, който той ползвал в ежедневната си дейност. В автомобила се намирали материали, инструменти и други, които също били собственост на посоченото дружество и били необходими на Н. във връзка с работата му. На 4.04.2025г. св. Н. паркирал горепосочения автомобил пред дома си в гр. Бургас, *. Както обичайно, в багажното отделение на автомобила имало материали, инструменти и др., които били собственост на ••••. На 5.04.2026г. подс. И. Т. се намирал в района, където бил паркиран лекия автомобил марка „Форд“ с рег.№ ••••••, а именно- гр. Бургас, ул. „••••“. Т. минал покрай автомобила и решил да извърши кражба от същия. Приближил се до него, след което счупил заключващия механизъм на стъклото на багажното му отделение и отворил вратата му. В автомобила Т. открил 1бр. заземител преносим 20kV , 1бр. заземител преносим до 1000 kV, 20 метра кабел „НН меден NYY-J 4x10 mm2 RE“, 22м. кабел „4x25 САВТ”, 20кг. проводник алуминиево стоманен „АЦ-50“, 24бр. прекъсвачи, 1 комплект тричотник и 1 бр. тричотна ножица марка „Книпекс“. Подсъдимият взел всички описани вещи и с тях се отдалечил от автомобила. На сутринта св. Н. разбрал за извършената кражба и подал сигнал до 01 РУ. На място пристигнали св. Ж.Ж., И. А. и Й.П. - служители на 01 РУ. Полицейските служители разговаряли с св. Н., който им показал автомобила, от който е извършена кражбата. Веднага след това св. Я.Я. и св. М.Й. - служители на 01 РУ извършили ОИМ, при които установили, че извършител на деянието е подс. Т.. Полицаите намерили подсъдимия и същият им посочил мястото, от където е извършил кражбата, както и мястото, където е оставил отнетия 22м. кабел „4x25 САВТ”. Т. предал посочения кабел, за което св. Йорданов съставил протокол. В хода на разследването бил извършен оглед на ВД, при който, предадения от Т. кабел, бил подробно описан и фотографиран. За установяване на стойността на отнетата вещи е назначена и изготвена оценъчна експертиза от заключението, на която се установява, че стойността на отнетите вещи е, както следва: 1бр. заземител преносим 20kV на стойност 664,68 евро (1300 лева), 1бр. заземител преносим до 1000 kV на стойност 562,42 евро (1100 лева), 20 метра кабел „НН меден NYY-J 4x10 mm2 RE“ на стойност 237,24 евро (464,00 лева), 22м. кабел „4x25 САВТ” на стойност 146,22 евро (286,00 лева), 20кг. проводник алуминиево стоманен „АЦ-50“ на стойност 196,34 евро (384,00 лева), 24бр. прекъсвачи на стойност 122,71 евро (240,00 лева), 1 комплект тричотник на стойност 255,65евро (500 лева) и 1 бр. тричотна ножица марка „Книпекс“ на стойност 153,39 евро (300 лева), всичко на обща стойност 2338,65 евро (4574 лева). По доказателствата: Така изложените фактически обстоятелства намират своята несъмнена доказателствена опора в събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства: протоколи за разпити на свидетели- •••, М.К.Й., Я.А.Я., протоколи за огледи на веществени доказателства, съдебно-технически експертизи, съдебнооценъчна експертиза, справка за съдимост, и др., приложени в делото, както и самите веществени доказателства. Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. На първо място, съдът намира, че безспорно се установява осъществяването на всички признаци на престъплението кражба по чл. 194, ал. 1 от НК. От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, гарантиращи необезпокояваното упражняване на правото на собственост и на владение на гражданите. Налице е годен предмет на престъплението- 1бр. заземител преносим 20kV на стойност 664,68 евро (1300 лева), 1бр. заземител преносим до 1000 kV на стойност 562,42 евро (1100 лева), 20 метра кабел „НН меден NYY-J 4x10 mm2 RE“ на стойност 237,24 евро (464,00 лева), 22м. кабел „4x25 САВТ” на стойност 146,22 евро (286,00 лева), 20кг. проводник алуминиево стоманен „АЦ-50“ на стойност 196,34 евро (384,00 лева), 24бр. прекъсвачи на стойност 122,71 евро (240,00 лева), 1 комплект тричотник на стойност 255,65евро (500 лева) и 1 бр. тричотна ножица марка „Книпекс“ на стойност 153,39 евро (300 лева), всичко на обща стойност 2338,65 евро (4574 лева). Движимите вещи са били чужди за подсъдимия, като са били собственост на ощетеното юридическо лице ••••. Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В процесния случай, към момента на отнемането им, вещите са се намирали във владение на служител на ощетеното юридическо лице- в ползвания от него служебен автомобил. Съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е прекъснал осъществяваното от владелеца владение върху вещите. Т. е взломил автомобила и е взел вещите, с което същият е прекъснал възможността на владелеца им да осъществява фактическа власт върху тях, като същевременно е установил своя собствена. Също така е налице и квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК- деянието е извършено чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот, тъй като подсъдимият е взломил заключващия механизъм на стъклото на багажното отделение на лек автомобил. По отношение на подсъдимия е налице квалифицирания признак по чл. 196, ал. 1 НК- кражбата е извършена при условията на опасен рецидив. Със споразумение № 520/25.10.23г. по НОХД№ 4291/23г. на PC Бургас на подсъдимия е наложено наказание 6м. ЛОС, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Наказанието е изтърпяно на 3.06.2024г. Със споразумение № 131/11.03.24г. по НОХД№ 972/24г. на PC Бургас му е наложено наказание 6м. ЛОС, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Наказанието е изтърпяно на 3.12.2024г. Тези две осъждания на подсъдимия са за тежки умишлени престъпления, извършени от него като пълнолетен. Така изложеното обуславя квалифициращ признак „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “б“ от НК, тъй като към инкриминирания период на престъплението по настоящия обвинителен акт – 05.04.2025 г. не е изтекъл 5 - годишният срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяването на наказанията по горепосочените две осъждания за умишлени престъпления. Т. е годен субект на престъплението, тъй като не е собственик на вещите. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като Т. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведение - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец, но въпреки това е установил своя власт над тях. Подсъдимият е целял това и е имал намерение противозаконно да присвои вещите. Неговото намерение се извлича от обстоятелството, че голяма част от вещите така и не са намерени, т.е. подсъдимият очевидно се е разпоредил с тях като със свои. По гореизложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК. По делото се установи, че наименованието на ощетеното юридическо лице не е „Енергоразпределение ЮГ“ ЕАД, както е посочено в постановлението за привличане на обвиняем и обвинителния акт, а е „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. Подобна неточност обаче не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като така или иначе е ясно, че се твърди отнетите вещи да са чужда собственост. Поради това и съдът оправда на основание чл. 304 от НПК подсъдимия по обвинението отнетите вещи да са собственост на „Енергоразпределение ЮГ“ ЕАД. По вида и размера на наказанието: За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от три до петнадесет години. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 НК. Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат осъжданията на Т., извън тези обуславящи квалификацията на деянието като извършени при условията на опасен рецидив, както и сравнително високата стойност на отнетите вещи. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете оказаното съдействие на органите на предварителното разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на делото по реда на Глава 27 НПК, както и изразеното съжаление за стореното. Съдът също така отчете и младата възраст на подсъдимия към момента на извършване на деянието- 19 години. С оглед на така изложеното, и най-вече предвид възрастта на подсъдимия, съдът определи наказанието в минималния размер от три години „Лишаване от свобода“ и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на две години „Лишаване от свобода“. Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал. 1 НК. Едновременно ще се способства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще въздейства върху него предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил осъждан на "лишаване от свобода" за престъпления от общ характер, като не са изминали пет години от последно търпяното наказание, поради което наложеното наказание следва да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Съдът намира, че с оглед обстоятелството, че очевидно подсъдимият няма средства за препитание, не следва да се бъде налагано наказанието конфискация, предвидено в разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от НК. По гражданския иск: За да бъде уважен граждански иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД следва да бъдат установени следните материалноправни предпоставки: деяние, противоправност на деянието, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и виновно поведение. По отношение на предявения срещу подс. Т. граждански иск за обезвреда на причинените на ощетеното юридическо лице имуществени вреди вследствие извършеното престъпление, съдът намери тази претенция за безспорно установена и категорично доказана по основание и размер, предвид решението по въпросите за извършеното престъпление, неговото авторство и вината на дееца. Така съдът осъди подсъдимия да заплати на ••••, ЕИК 115552190, сумата от 2192,43 /две хиляди сто деветдесет и две евро и четиридесет и три цента/ евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволеното увреждане, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 05.04.2025 г. По веществените доказателства: Вещественото доказателство- 1 бр. диск, находящ се на л. 40 от ДП, следва да остане приложено по делото до изтичане на срока за съхранението му, след което да бъде унищожено по предвидения ред. По разноските: По отношение на разноските, съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Райчев, да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 328,98 /триста двадесет и осем евро и 98 цента/ евро. Също така, на основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас сумата от 87,70 (осемдесет и седем евро и седемдесет цента) евро, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и на основание чл. 190, ал.2 НПК да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 2,56 /две евро и петдесет и шест цента/ евро за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист. Накрая, съдът осъди подсъдимия на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 18, т. 2 от НЗПП да заплати в полза на •••• сумата от 260,76 /двеста и шестдесет евро и 76 цента/ евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения съдът постанови присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: