Решение № 687 от 12.10.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 6522/2026 г.

по чл. 419, § 1 и чл. 215 от Митническия кодекс (МК), чл. 1, § 6, § 6 от Министерски указ от 11.12.2001 г. и чл. 132-71 от Наказателния кодекс (НК) на Френска Република (по-надолу за краткост само Франция);

чл. 450-1, § 3, чл. 450-3, чл. 450-5 и чл. 131-30, § 1 от НК на Франция;

по чл. 414, § 3 и § 1, чл. 435, чл. 436, чл. 438, чл. 432-б, чл. 432-в и чл. 369 от МК и

по чл. 324-2, 2, чл. 324- 1, ал. 2, чл. 324-1-1, чл. 132-71, чл. 324-2, ал. 1, чл. 324-3, чл. 324-7 и чл. 31-30, ал. 1 от НК на Франция. В съдебно заседание, проведено на 01.10.2026 г., исканото лице И. С. изрази съгласие за незабавно предаване на компетентните власти на Франция, без да се отказва от прилагане на принципа на особеността, като съгласието беше направено след разясняване на съответните възможности и права от съда, в присъствието на упълномощения защитник на лицето – адв. С. Н., САК. Съгласието беше отразено в протокола и подписано от исканото лице и неговия защитник. Бяха направени и декларациите по чл. 19, ал. 1 от ЗЕЕЗА – българският гражданин И. С. изрично заяви, че доброволно дава съгласие за незабавно предаване и разбира последиците от това. Съдът, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЕЕЗА, разясни на исканото лице възможността да оттегли даденото съгласие в тридневен срок, считано от 01.10.2026 г. След изразяване на съгласието на 01.10.2026 г., на 05.10.2026 г., понеделник, изтече и определения в чл. 45, ал. 2 от ЗЕЕЗА тридневен срок за оттегляне на даденото съгласие, в който срок не постъпи такова оттегляне. Същевременно, по делото постъпи и изисканата от съда гаранция от компетентния орган по реда на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА. Съдът, като съобрази доброволно даденото съгласие за незабавно предаване от исканото лице, доказателствата по делото и приложимите разпоредби на закона, намери, че са налице всички изисквания на българския закон – ЗЕЕЗА, както и на Рамковото решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002 г. (по-надолу за краткост само Рамково/то решение), поради което искането на френските власти следва да бъде уважено и българският гражданин И. С. да бъде предаден за провеждане на наказателно преследване на компетентните френски органи. Българският гражданин И. С. С. е роден на •••• г., в гр. София, българин, български граждани, неосъждан, женен, със средно образование, управител на „Аполония Естейт“ ООД, с адрес в гр. София, ул. ••••, ЕГН ••••••••••. В постъпилата в СГС ЕЗА от 11.12.2025 г., издадена от Марго Раул – заместник главен прокурор на главния прокурор на съда в гр. Рен, по дело № 24200000195 на прокуратурата на гр. Рен, с искане за задържане и предаване за провеждане на наказателно преследване на българския гражданин И. С. С., са налични всички необходими реквизити, съгласно чл. 37 от ЗЕЕЗА, респективно чл. 8 от Рамковото решение, досежно формата и съдържанието, предвидени в приложението към Рамковото решение и във формуляра на ЕЗА. Исканото лице е с индивидуализирана самоличност и гражданство. Заповедта е издадена от компетентен орган на съдебната власт на Република Франция – Марго Раул – заместник главен прокурор на главния прокурор на съда в гр. Рен. Същата, съобразно императивната разпоредба на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕЗА, е придружена и с превод на български език. В ЕЗА са посочени ясно наименованието, адреса, включително и електронния такъв, и телекомуникационните възможности за връзка с издаващия орган. Посочен е и акта за задържане, издаден спрямо исканото лице – българския гражданин И. С. – заповед за арест от 08.12.2025 г., издадена от съдия-следовател в съда в гр. Рен. В ЕЗА и допълнително изисканите отговори от компетентния орган на издаващата държава достатъчно конкретно и ясно, включително с посочване на точно време, място и начин на участие в евентуалното инкриминирано деяние на исканото лице, са изложени обстоятелствата, при което всяко едно от твърдените престъпления е извършено от българския гражданин, както и приложимите за деянията материални наказателно – правни норми и съответстващите наказания. Според описанието на обстоятелствата, при които евентуално са консумирани престъпните деяния, исканото лице е заподозряно, че между 30-ти април 2024 г. и 04-ти декември 2025 г., заедно с още две идентифицирани лица – А.Я. и В.В., е участвал в организирана контрабанда на тютюн от престъпна организация. Исканият български гражданин се твърди, че в горепосочения период, е действал като шофьор на водещ автомобил на конвои от камиони, превозващи фалшифицирани тютюневи изделия (тютюн без оправдателни документи) за множество европейски държави. По-конкретно, в периода 17 юли 2024 г. до м. юни 2025 г. многократно е бил шофьор на водещ автомобил за товарни автомобили, извършващи доставка до склад в Ансени, като по-специално при пътния състав, извършил доставката на 17.07.2024 г., И. С. е бил идентифициран въз основа на изображения от видеонаблюдение, като намиращ се на борда на водещ автомобил с италианска регистрация, а по същия начин е идентифициран и като шофьор при няколко конвоя между м. юли 2024 г. и м. юни 2025 г., в частност на 12.02.2025 г. и 19-20.03.2025 г. За същия се претендира, че е управител на около четиридесет дружества за недвижими имоти в Р. България, които биха могли да бъдат използвани за изпиране на приходите от този трафик. Така посочените обстоятелства са подведени под материално – правните квалификации съответно по

чл. 419, § 1 и чл. 215 от МК, чл. 1, § 6, § 6 от Министерски указ от 11.12.2001 г. и чл. 132-71 от НК на Франция;

чл. 450-1, § 3, чл. 450-3, чл. 450-5 и чл. 131-30, § 1 от НК на Франция;

по чл. 414, § 3 и § 1, чл. 435, чл. 436, чл. 438, чл. 432-б, чл. 432-в и чл. 369 от МК и

по чл. 324-2, 2, чл. 324-1, ал. 2, чл. 324-1-1, чл. 132-71, чл. 324-2, ал. 1, чл. 324-3, чл. 324-7 и чл. 31-30, ал. 1 от НК на Франция, представляващи по съществото си

притежания в рамките на организирана престъпна група (ОПГ) на тютюн без надлежни оправдателни документи, което се счита за контрабанден внос,

участие в престъпно сдружение с цел подготовка на престъпление, наказуеми с лишаване от свобода от 10 години,

контрабанден внос и внос в рамките на ОПГ на тютюневи изделия и

квалифицирано пране на пари под формата на системно участие в операция по пласиране, прикрИ.е или преобразуване на облага от престъпление или нарушение. Същото са наказуеми, съгласно приложимото френско законодателство, съответно с

наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 години и с максимална митническа глоба в размер до 10-кратния размер на стойността на предмета на измамата,

наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 години и с максимална наказателна глоба в размер на 150 000 евро,

наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 години и с максимална митническа глоба в размер до 10-кратния размер на стойността на предмета на измамата, и

наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 години и с наказателна глоба в размер на 750 000 евро или равна на половината от стойността на имуществото, предмет на прането на пари. С така изброените наказания е удовлетворено и изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА ЕЗА да е издадена за деяние/я, наказуемо/и съгласно правото на издаващата държава с наказание „лишаване от свобода“ не по-малко от една година. Две от деянията, за които се иска предаването на българския гражданин, изпълват съдържанието на посочените в нормата на чл. 36, ал. 3, т. 1 и т. 9 от ЗЕЕЗА и чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 9 от Рамковото решение престъпления „участие в [организирана] престъпна група” и „изпиране на имущество, придобито от престъпление“, поради което пред българският съд не стои задължението да извършва проверка за изпълнение на изискването по чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА за двойна наказуемост. Въпреки това, с оглед прецизност, може да се посочи, че тези деяния имат аналог и в българското право – Наказателния кодекс. Там те са инкриминирани в разпоредбите на чл. 321, ал. 2, вр/или ал. 1 от НК и на чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2 или ал. 1, алтернативно на чл. 253, ал. 3, т. 1, пр. второ, вр. ал. 2 или ал. 1 от НК, в зависимост от конкретиката на извършеното, което достатъчно ясно за целите на настоящата процедура, но не в пълни детайли, е посочено в ЕЗА. По отношение на другите две деяния, които не попадат в каталога на престъпленията, визирани в нормите на чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА, респективно на чл. 2, ал. 2 от Рамковото решение, а именно тези, условно обозначени в ЕЗА като

притежания в рамките на ОПГ на тютюн без надлежни оправдателни документи, което се счита за контрабанден внос и

контрабанден внос и внос в рамките на ОПГ на тютюневи изделия, то за тях стои задължението на българския съд да извърши проверка за изпълнение на изискването по чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА за двойна наказуемост. Отговорът и на този въпрос е положителен. Всяко едно от двете инкриминирани от компетентния орган на издаващата държава по чл. 419, § 1 и чл. 215 от МК, чл. 1, § 6, § 6 от Министерски указ от 11.12.2001 г. и чл. 132-71 от НК на Франция и по чл. 414, § 3 и § 1, чл. 435, чл. 436, чл. 438, чл. 432-б, чл. 432-в и чл. 369 от МК деяния имат своя аналог, по смисъла на чл. 2, ал. 4 от Рамковото решение, и в българския НК, а именно в чл. 242, ал. 1, б. „ж“ от НК, и двете. Съдът намира за необходимо да посочи, че в рамките на настоящото съдебно производство не притежава възможност за извършване на преценка доколко са налице доказателства за съпричастност на българския гражданин към престъпленията, чието осъществяване му е вменено във вина. Изпълняващата страна, в случая българската, основавайки се на принципа на взаимното доверие между страните от ЕС и техните съдебни системи, няма право по Рамковото решение и по ЗЕЕЗА да изисква допълнителна информация за доказаност на деянията, подробно описани в ЕЗА и допълнително получената информация. В случая е достатъчно, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА е посочена ясно престъпната дейност, индивидуализирана по спецификата си, по време, място и начин на участие на исканото лице. В това производство съдебният състав следва да съобрази, освен наличието на формалните предпоставки, визирани в разпоредбите на чл. 36 и чл. 37 от ЗЕЕЗА, а именно издадена ли е ЕЗА в изискуемата форма и има ли в пълнота необходимото съдържание, и дали не са налице императивните или факултативните основания за отказ от изпълнение и, съобразно чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА, въпреки че формално разпоредбата на чл. 40 от ЗЕЕЗА не е включена в обема от въпроси по чл. 45, ал. 3 от ЗЕЕЗА, подлежащи на изследване в процедурата при съгласие за предаване. Изследвайки тези въпроси, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията, при които съдът трябва да откаже изпълнението на ЕЗА, лимитативно очертани в нормата на чл. 39 от ЗЕЕЗА и чл. 3 от Рамковото решение. Престъпленията, за които е издадена заповедта, не са амнистирани в Република България, исканото лице И. С. е пълнолетен и е неосъждан, както на територията на Р. България, така и, съобразно наличните по делото доказателства, на територията на трета държава членка, по смисъла на чл. 39, ал. 1, т. 2 от ЗЕЕЗА и чл. 3, т. 2 от Рамковото решение, още по-малко за престъпните деяния, за които е издадена настоящата ЕЗА. Поради това обстоятелство по никакъв начин не би могло да се претендира, че исканото лице е изтърпяло или е в процес на изтърпяване на наказание по постановена присъда за същите престъпления, за които се осъществява наказателното преследване на територията на Франция, по повод на което е издадена разглежданата ЕЗА. Също така, не са налице и посочените в чл. 40 от ЗЕЕЗА факултативни обстоятелства, даващи право на преценка на съда на изпълняващата страна дали да откаже изпълнението на ЕЗА. Срещу българския гражданин И. С., видно от приложените към делото справка за съдимост и справка от прокуратурата, още по-малко за деянията, за които е издадена ЕЗА, респективно в Р. България не е водено и прекратено, преди получаването на ЕЗА, наказателно производство срещу исканото лице за някое от същите престъпления. Не е изтекъл и давностният срок за наказателно преследване, съобразно вътрешното на изпълняващата страна законодателство. Настоящият съд не е уведомен в рамките на съдебната процедура по делото, че исканият български гражданин е изтърпял или изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за някое от същите престъпления, за които е издадена заповедта. Не е налице и обстоятелството, визирано в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА, тъй като описаните в ЕЗА евентуално извършени престъпления не са извършено изцяло или частично на територията на Р. България, а на територията на издаващата страна, от една страна, а от друга – българското наказателно – процесуално законодателство позволява наказателно преследване на български граждани за престъпления, които са извършени извън територията на Р. България - чл. 4, ал. 3 от НПК и чл. 40, ал. 3 от ЗЕЕЗА. Не е налице и необходимост, а и възможност, за преценка и по посочените в ал. 2 на чл. 40 от ЗЕЕЗА обстоятелства, тъй като, процесната ЕЗА не е издадена за изпълнение на вече наложено с влязъл в сила съдебен акт наказание „лишаване от свобода“, а за провеждане на наказателно преследване. Дадена от компетентния орган на издаващата държава членка е и изискуемата се по силата на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА и чл. 5, т. 3 от Рамковото решение гаранция, че след приключване на наказателното производство срещу искания български гражданин с влязла в сила присъда, същият ще бъде върнат в Република България, на неин граничен контролно - пропускателен пункт, за изтърпяване на евентуално наложено му наказание „лишаване от свобода“ или взета мярка, изискваща задържане. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми се предпоставки за предаване на българския гражданин И. С., в изпълнение на издадената от компетентните френски власти – заместник главен прокурор на главния прокурор на съда в гр. Рен, ЕЗА от 08.12.2025 г., по дело № 24200000195 на прокуратурата на гр. Рен, с цел провеждане на наказателно производство срещу него по обвинение за евентуално извършени престъпления по

чл. 419, § 1 и чл. 215 от МК, чл. 1, § 6, § 6 от Министерски указ от 11.12.2001 г. и чл. 132-71 от НК на Франция;

чл. 450-1, § 3, чл. 450-3, чл. 450-5 и чл. 131-30, § 1 от НК на Франция;

по чл. 414, § 3 и § 1, чл. 435, чл. 436, чл. 438, чл. 432-б, чл. 432-в и чл. 369 от МК и

по чл. 324-2, 2, чл. 324-1, ал. 2, чл. 324-1-1, чл. 132-71, чл. 324-2, ал. 1, чл. 324-3, чл. 324-7 и чл. 31-30, ал. 1 от НК на Франция, представляващи по съществото си

притежания в рамките на организирана престъпна група (ОПГ) на тютюн без надлежни оправдателни документи, което се счита за контрабанден внос,

участие в престъпно сдружение с цел подготовка на престъпление, наказуеми с лишаване от свобода от 10 години,

контрабанден внос и внос в рамките на ОПГ на тютюневи изделия и

квалифицирано пране на пари под формата на системно участие в операция по пласиране, прикрИ.е или преобразуване на облага от престъпление или нарушение. На основание чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното решение, с което се предава исканото лице на австрийските власти, съдът следва задължително да вземе мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на българския гражданин И. С. С., до приключване на процедурата по превеждане, в изпълнение на решението и предаването му на компетентните френски власти. Водим от гореизложеното и на основание чл. 45, ал. 3, чл. 44, ал. 9 и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕЕЗА, Съдът