Решение № 2581 от 23.3.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 162/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД). Образувано е по жалба на И. Ч., Украински гражданин, родена на [дата]., подадена чрез пълномощника адвокат Д. О., АК – Бургас, със съдебен адрес – [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, против заповед № ЗСПД/Д-А/17559 от 05.01.2026 г., издадена от началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] (съгл.заповед № 0201-РД01-0271/19.07.2024 г., с която на жалбоподателката, като родител и законен представител на малолетното дете Т. Ч. е отказано отпускането на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по реда на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД. Жалбоподателката чрез процесуален представител оспорва заповедта като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправни разпоредби, в несъответствие с целта на закона и при съществени процесуални нарушения. Счита, че отказът е немотивиран. Излага подробни аргументи и моли за отмяна на заповедта. В съдебно заседание, чрез процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира разноски на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът – началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], представя административната преписка, ведно със становище, в което намира административния акт за законосъобразен. В съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора. Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна: От приетата по делото административна преписка се установява, че жалбоподателката И. Ч. е гражданка на Украйна със статут на чужденец с предоставена временна закрила към настоящия момент. Не се спори, че със същия статут е и детето Т. Ч., роден на [дата]. И. Ч. е подала заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А/17559 от 01.10.2025 г. до директора на Дирекция „СП“ Бургас за отпускане на еднократна помощ за детето Т. Ч., записан в четвърти клас в ОУ „Св.Княз Борис І“, [населено място]. Декларирала, че съпругът й В. Ч. пребивава в Украйна. Към молбата приложила служебна бележка № РД-21-521 от 01.10.2025 г. (на л. 7 от делото), с която удостоверила, че Т. Ч. е записан във ІVа клас за учебната 2025/2026 г. в ОУ „Св.Княз Борис І“, [населено място]. В хода на административното производство на жалбоподателката с Писмо с изх. № 0201-94И-00-5377/16.10.2025 г. са били дадени указания на основание чл. 5, ал. 1 от ППЗСПД в 14-дневен срок в заявлението да бъдат попълнени актуални паспортни данни на съпруга й В. Ч.. Жалбоподателката в указания срок представила копие от документ за самоличност на съпруга си (л.25). С ново писмо изх. № 0201-94И-00-6292/27.11.2025 г. на Чистякова е указано, че във връзка с подаденото заявление е необходимо съпругът й В. Ч. да се яви в ДСП-Бургас, БЗС „Приморие“ и лично да положи подпис в заявлението – декларация по чл.10а ЗСПД. Даден е 14-дневен срок за отстраняване на посочената нередовност. В писмото е указано, че при неизпълнение на указанията в срок, исканата помощ ще бъде отказана на основание чл.5, ал.2 ППЗСПД (л.8). Писмото е получено лично от жалбоподателката на 01.12.2025 г. По така подаденото заявление от директора на началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] била издадена Заповед № ЗСПД/Д-А/17559 от 05.01.2026 г., с която на И. Ч. е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД - за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по отношение на детето Т. Ч.. Отказът е мотивиран с неотстранени нередовности (липса на подпис на съпруга В. Ч. в заявлението) в дадения срок по чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 07.01.2026 г. и е обжалвана с жалба вх. № 980/21.01.2026 г. по описа на Административен съд – Бургас. Въз основа на така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка на основание чл. 168, във вр. чл. 146 от АПК Административен съд Бургас, в настоящия си състав намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, в предвидената от законодателя писмена форма, съдържа мотиви с оглед изложените в нея фактически и правни основания. В хода на административното производство по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нейната незаконосъобразност. Съдът констатира, че заповедта е издадена в противоречие с материално- правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Съображенията на съда са следните: Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Видно от чл. 64, ал. 18 от Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. размерът на еднократната помощ за ученици по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2025 - 2026 г. е 300 лв. Съдебният състав не констатира да са налице предпоставките на чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД за отказ, поради непопълнени реквизити (подпис на съпруга) в заявлението за отпускане на помощта. Няма спор, че жалбоподателката е украинска гражданка, майка на дете, записано в четвърти клас за учебната 2025 – 2026 г. Няма спор също и, че майката и детето трайно пребивават на територията на Република България и са регистрирани в държавната агенция за бежанците. Не могат да се приемат доводите в оспорената заповед, че тъй като бащата не живее на територията на Република България, то автоматично и „семейството“ не пребивава в Република България и детето не би могло да се възползва от помощта по чл.10а, ал.1 ЗСПД. Тук следва да се посочи, че изискването на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД е децата да живеят постоянно в страната, а не всички членове на семейството им. Освен това по смисъла на пар. 1, т. 1, б. „В“ от ДР на ЗСПД за „семейство“ следва да се считат и родителят и неговите/нейните ненавършили пълнолетие деца. Т. е. в посочения пар. 1, т. 1 от ДР на ЗСПД са дадени различни алтернативи на понятието „семейство“ за целите на този закон, като една от тях включва единия родител и децата. Следователно е изпълнено изискването на чл. 3, т. 5 от ЗСПД „семейството“ (включващо майката и детето) постоянно да пребивава и да отглежда детето си на територията на Република България. Във връзка с горното следва да се отбележи, че Република България и Република Украйна са страни, ратифицирали Международен пакт за икономически, социални и културни права. В чл. 9 от пакта е въведено задължение за всички страни по него да признават на всяко лице правото на социална сигурност. Конкретно за децата подобно задължение е предвидено и в чл. 27, пар. 3 от Конвенция на ООН за правата на детето (също ратифицирана и от двете страни), според който текст държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Самият текст на Конвенцията е ясен, че именно на родителите следва да се осигурят необходимите средства за отглеждане на дете. От горното следва извода, че всяко лице има право на социална сигурност, а децата – право на подпомагане във връзка с отглеждането им. В случая социалната сигурност на децата би могла да бъде осигурена само при равно третиране с другите деца, учащи на територията на Република България, за обучението на които са осигурени помощи по смисъла на ЗСПД. В този контекст следва да се тълкуват и разпоредбите на Закона са семейните помощи за деца. Те целят именно подпомагане на родителите при реализиране на правото на жизнен стандарт на детето, чрез предоставяне на материална помощ. С оглед изложеното дотук отказът за отпускане на помощта по чл. 10а от ЗСПД се явява незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Оспорената заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания по прилагане на закона, в определен срок, съгласно правилото на чл. 174 от АПК. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на адвокат О. за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно, като следва да се присъди такова по чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА в размер на 204.52 евро (левова равностойност 400 лева), за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция. На основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД настоящото решение е окончателно. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, ХХІV-ти състав