Решение № 778 от 17.6.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 719/2026 г.

Съдът е сезиран с жалба депозирана от А. П. Д. с ЕГН-••••••••••, в качеството и на трето за изпълнителното производство лице против действията на ЧСИ Мариана Кирова с рег.№823 с район на действие ПОС по изп.д.№20258230400187, изразяващи се в предприето принудително изпълнение върху недвижимо имущество, изразяващи се в насрочване и провеждане на публична продан на недвижим имот и незаконосъобразност на Постановление за възлагане на идеална част от поземлен имот с идентификатор №47295.52.110, находящ се в землището на с.Марково, община Родопи, обл.Пловдивска. Жалбоподателката твърди, че е съсобственика С.Н.Д. в режим на СИО притежава идеална част от недвижимия имот, поради което насочването на изпълнението към този имот, чрез извършване на насрочване и провеждане на публична продан, са неправилни и незаконосъобразни, по съображения подробно изложени в жалбата. Основното оплакване е, че съдебният изпълнител не е уведомил съсобственика за насочване на изпълнението върху имота и предприетите принудителни действия, с което е допуснал тежно нарушение на принципа на състезателност и право на справедлив процес. В тази връзка жалбоподателката твърди, че не е била уведомявана за изпълнителното производство, не е конституирана като страна, не са и връчвани съобщения за налагането на възбрана, насрочване на опис, за заключението на вещото лице, за насрочената публична продан и за изготвянето на Постановление за възлагане на процесния имот. Иска се отмяна на предприетите действия по принудително изпълнение спрямо съсобствените на жалбоподателя идеални части недвижимия имот и отмяна на Постановлението за възлагане, като нищожно, алтернативно като незаконосъобразно.. Ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното производство „Първа инвестиционна банка “ АД, изразява становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на жалбата. Моли жалбата да се остави без разглеждане, а по същество без уважение. Ответникът по жалбата „Пловдив –Финанс“ ЕООД, в качеството и на купувач по проведената публична продан, оспорва жалбата като неоснователна, моли същата да се остави без уважение. Постъпили са писмени мотиви от ЧСИ Мариана Кирова, в които е взето становище относно недопустимостта, а по същество относно неоснователността на жалбата. ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното: Въззивният съд е сезиран с жалба депозирана от трето за изпълнителното производство лице против действията на съдебния изпълнител ЧСИ Мариана Кирова с рег.№823 с район на действие ПОС по изп.д.№20258230400187, изразяващи се в предприето принудително изпълнение върху недвижимо имущество, във връзка с насрочване и провеждане на публична продан и в частност изготвяне на Постановление за възлагане на поземлен имот с идентификатор №47295.52.110, находящ се в землището на с.Марково, местността Пичковец, община Родопи, обл.Пловдивска. Твърди се, че извършените принудителни действия по отношение на процесния имот са недопустими, неправилни и незаконосъобразни, доколкото жалбоподателката, като съсобственик на поземления имот по силата на СИО със съсобственика С.Н.Д., не е била надлежно уведомявана от съдебния изпълнител за тях, което според последната представлява съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на извършената публична продан и нищожност на издаденото Постановление за възлагане, алтернативно незаконосъобрзаност на същото. Изпълнително дело изп.д.№20258230400187 по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег.№823 с район на действие ПОС, е образувано по молба на взискателя „Първа инвестиционна банка “ АД против длъжниците Г. Р. Ф. с ЕГН-•••••••••• , Х. Н. Н. с ЕГН-••• и А. Г. Ф. с ЕГН-••••••••••, в качеството им на наследници на починалата П.С. Н.а за заплащане на парично задължение, при квота 1/3 от размера на дължимата сума за всеки един от тях. В молбата за образуване, взискателят е поискал да бъде описан и оценен, и изнесен на публична продан един от имотите, а именно ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор №47295.52.110, находящ се в землището на с.Марково, община Родопи, обл.Пловдивска. Видно от данните по делото е насрочен опис на имота, за което обстоятелство са редовно уведомени взискателят, длъжника, кредиторите с вписани предходни възбрани и съсобственика на имота С.Н.Д., съпруг на жалбоподателката. В разпоредбата на чл.435 ал.3 ГПК, лимитативно за изброени основанията за обжалване на Постановлението за възлагане от лице внесло задатъка, от взискател участвал като наддавач и от длъжника, а именно поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено на най-високата предложена цена. В мотивите и диспозитива на т.8 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК, е прието, че действията, които са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу Постановлението за възлагане, са действията на наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок затова и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложение с фиксирана стъпка. Връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценка на имуществото и разгласяването на проданта, е прието, че подготвят, но не са част от наддаването, поради което излизат вън от предмета на проверка при обжалване на Постановлението за възлагане. С оглед на приетото в ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК, наведените от жалбоподателката оплаквания, че тя не е била изрично уведомена за изготвено постановление за възлагане, при условие, че жалбоподателката не попада в гореизброения ограничен кръг от лица, са такива оплаквания, които не попадат в обхвата на съдебния контрол и съответно не подлежат на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Касаещо оплакването, че Постановлението за възлагане е незаконосъобразно, доколкото се излагат твърдения за нарушена нормата на чл.500 ал.2 ГПК и оплаквания, че върху имота предмет на принудителното изпълнение, жалбоподателката притежава идеална част от правото на собственост, придобити по силата на съпружеска имуществена общност със съсобственика на имота С.Н.Д.: Съгласно разпоредбата на чл.500 ал.1 ГПК, когато изпълнението бъде насочено върху съсобствен имот за дълг на някои от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника. Ето защо обстоятелството, че имотът е изцяло описан, не нарушава правата на жалбоподателят, легитимиращ се като съсобственик в режим на СИО със съсобственика С.Н.Д.. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че имотът би могъл да се продаде и изцяло, само ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.. Ако съсобственият имот бъде продаден на публична продан без наличието на съгласие по чл. 500, ал. 2 ГПК, по отношение на частта на съсобственика-недлъжник ще се счита, че е продаден чужд имот и публичната продан ще му е непротивопоставима. Ето защо следва да се приеме, че оплакването е неоснователно. За прецизност с оглед наведените доводи за нарушени права на собственост на жалбоподателката, следва да бъде отбелязано, че силата на чл. 496, ал. 3, изр. първо ГПК, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред (независимо дали постановлението за възлагане е било обжалвано по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК), само при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасянето на цената. Извън тези изчерпателно изброени и лимитирано уредени хипотези, не са предвидени други способи за защита срещу постановлението за възлагане. Иск за прогласяване нищожност на публичната продан и на постановлението за възлагане е недопустим (в този смисъл е Определение № 28/23.01.2012 г. по ч. гр. д. № 497/2011 г. на ВКС, І г. о.). В тази връзка следва да се добави и че тъй като публичната продан върху недвижим имот по чл. 483 – чл. 501 ГПК е уредена като деривативен придобивен способ, транслативният й ефект не се проявява срещу действителния собственик, когато е продаден чужд имот (арг. от чл. 496, ал. 2, изр. второ, чл. 499, ал. 1 ГПК); действителният собственик може да защити правата си чрез иск за собственост. Оплакването, че Постановление за възлагане е незаконосъобразно, доколкото при изготвянето му вече не е било налице висящ административен спор по адм.д.№728/2025г. по описа на Административен съд гр.Пловдив, чийто спор прегражда пътя за реализирането на имота, следва да бъде отбелязано, че наличието на административно производство не е основание за спиране на изпълнителното производство, изключая в случайте в който съдът изрично е постановил това. Отделно от това, в конкретния случай, жалбоподателката не заявява самостоятелни права върху притежаваните от длъжниците идеални части от имота, предмет на атакуваното постановление за възлагане, нито твърди да са продадени нейни идеални части, поради което наведеното оплакване се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде оставено без уважение.. Гореизложеното обосновава неоснователността на жалбата, поради което същата следва да се остави без уважение. Ето защо съдът