Решение № 3646 от 29.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1344/2025 г.

Образувано е по предявени от И. Г. С., И. П. С. и Д. П. С. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 463 от КЗ, вр. с чл. 459, ал. 1 от КЗ, вр.чл.9, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите по риска „Трудова злополука“, вр.чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сума в размер на 26587,75 евро(увеличение на иска по реда на чл.214 от ГПК допуснато с протоколно определение от 09,02,2026 г.), представляваща застрахователно обезщетение от смъртта на П. С., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 7409,02 евро, обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 18,08,2022 г. до 19,12,2024 г. Релевират се доводи, че П. Т. С. (съпруг на ищцата И. С. и баща на ищците И. С. и Д. С.) е назначен на длъжност „шлосер-монтьор“ в „ТЕЦ-БОБОВ ДОЛ“АД по силата на трудов договор № 98/06.10.2021 г. със срок на действие до 06,04,2023 г. На 23,05,2022 г. около 13:30 часа П. С. пострадал при извършване на ремонт на циркулационна помпа. Веднага след инцидента П. С. бил откаран със служебен автомобил на работодателя до МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД в гр. Кюстендил, където бил приет в отделението по хирургия. В хода на проведеното лечение здравословното състояние на пострадалия се влошило и на 06,06,2022 г. около 6,20 часа същият почИ.л. Излага се, че с аутопсионен протокол № 2/17,07,2022г., е установена непосредствената причИ. за смъртта - остра чернодробна недостатъчност, дължаща се на екстрахепетална холецестеза, която от своя страна е пряко следствие от травмата, получена при трудовата злополука. Злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Поддържат да е налице сключена задължителна застраховка „Злополука“ с ответното дружество, като към застрахователя са отправени застрахователни претенции от ищците, но плащане не е извършено. Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират се разноски. Ответникът - ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с работодателя на пострадалото лице с предмет задължителна застраховка „трудова злополука“ към момента на събитието. Сочи на недължимост на застрахователно обезщетение от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, тъй като с влязло в сила Решение № 371/02.08.2023 г. по гр.д. № 27/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница, работодателят „ТЕЦ Бобов дол“ АД е осъден да заплати на ответниците обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания в резултат на приетата трудова злополука, довела до смъртта на П. Т. С., в размер на 40 000 лв. за всеки от тримата ищци или общо в размер на 120 000 лв. Оспорва наличието на причинна връзка между настъпилото събитие и смъртта на пострадалото лице, която е в резултат на усложнение от предхождащо злополуката здравословно състояние. Оспорва дължимостта на законна лихва. Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендират се разноски. При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното: По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството относно възникнало трудово правоотношение между П. С. и „ТЕЦ Бобов дол“ АД, във връзка с което, съобразно действащото законодателство, е следвало да бъде сключена задължителна застраховка „Трудова злополука“. Представена е застрахователна полица № 0501130202200012/19,05,2022 г. за сключена между ответника и „ТЕЦ БОБОВ ДОЛ“ АД застраховка при трудова злополука. Безспорно е обстоятелството, че при изпълнение на трудовите си задължения е настъпило внезапно увреждане на здравето на П. С., признато за трудова злополука с влязло в сила Разпореждане № 22 от 02,08,2022г. на НОИ, ТД – Кюстендил. Видно от разпореждането, при извършване на ремонт на Рециркулационна помпа в цех „Серопочистваща инсталация 1“ на ТЕЦ „Бобов дол“ АД, силна струя вода под налягане, отцепва лагерното тяло на помпата от корпуса й. Пострадалият е бил откаран в ЦСМП- Кюстендил с охлузвания и натъртване. Впоследствие след хоспитализиране на пострадалото лице, същото е почИ.ло на 06,06,2022г. В разпореждането е отразено, че по данни от аутопсионен протокол № 2 от 17,07,2022 г. непосредствена причИ. за смъртта е Остра чернодробна недостатъчност в резултат на екстрахепатална холестаза настъпила след травмата. Видно от удостоверение за наследници, изх. № 63/21,06,2022 г. на общ. Кюстендил ищците И. П. С. и Д. П. С. са синове на пострадалия П. Т. С., а ищцата И. Г. С. – негова съпруга. С влязло в сила решение № 371 от 02,08,2023 г. по гр.д. № 27/2023 г. на РС – гр. Дупница, „ТЕЦ БОБОВ ДОЛ“ АД е осъдено да заплати на И. Г. С., И. П. С. и Д. П. С. обезщетения в размер на по 40000,00 лв. във връзка със смъртта на техния близък, причинена от процесната трудова злополука. Безспорно е между страните, че по силата на горепосоченото решение от страна на „ТЕЦ БОБОВ ДОЛ“ АД на всеки ищците е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 40000,00 лв. В заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза /л. 290/, причИ.та за смъртта е настъпилата остра чернодробна и бъбречна недостатъчност т.н. хепаторенален синдром като промените в черния дроб и бъбреците са добре описани в патоморфологичното изследване на тези органи, както е видно и от проведените лаборатории изследвания. ПричИ.та за настъпването на хепатореналния синдром при П. Т. С. не е добре клинично изяснена, тъй като в изследванията (ехография, КТ) не се доказва наличието на камъни в жлъчните пътища, които да предизвикат екстрахепаталната холестаза. В аутопсионния протокол е описано наличието на камък в жлъчния канал 3 мм, който вероятно е попречил за миграцията на камъни към жлъчните пътища. От друга страна, никъде няма описано наличието на разширени жлъчни пътища, което би било следствие от запушването им от камък/камъни. Самите травматични увреждания получени при трудовата злополука са повърхностни, без увреда на коремни органи и не могат да бъдат причИ. за възникването на хепатореналния синдром. Наличието на камъни в жлъчния мехур и установения камък в дуктус цистикус (шийката на жлъчния мехур), сами по себе си не могат да доведат до хепаторенален синдром. Описаният аденокарцином на дебелото черво е довел до анемичен синдром, но както е описано в аутопсионния протокол той инфилтрира в дълбочИ. всички мускулни слоеве, но без ангажиране на околната тъкан и лимфни възли и без да комуникира с чернодробния паренхим. Вещото лице е посочило, че не може категорично да се установи причинно-следствена връзка между трудовата злополука, осъществила се на 23,05,2022г. и смъртта на П. С.. В о.с.з от 16,03,2026 г. вещото лице е посочило, че смъртта на П. С. е вследствие на хепаторенален синдром, причините за възникването на който са комплексни – наличието на карцином на дебелото черво, довел до анемия, прием на лекарства, проблеми с бъбреците и с черния дроб, както и евентуално запушване на жлъчката (холестаза). Посочва, че найвероятната причИ. за настъпване на хепаторенален синдром е некрозата на чернодробните клетки и настъпилата холестаза. Посочва, че е възможно тялото на пострадалия да е реагирало негативно на медикаментозната терапия, приложена в болницата след инцидента. Възможно е също така негативно влияние върху черния дроб и бъбреците да бъде оказано от процеса на абсорбация на възникнали вследствие на травмите хематоми. В заключенията на назначените по делото първоначална и допълнителна съдебносчетоводни експертизи, приети от съда, които като компетентно и обективно изготвени следва да бъдат кредитирани при постановяване на съдебния акт се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение (БТВ) на пострадалия П. С. към 23,05,2022 г. е в размер на 1742,35 лв., в това число БТВ от елементите с постоянен характер – 1488,96 лв. При прието БТВ от 1742,35 лв. вещото лице изчислява минимален размер на застрахователната сума от 146357,40 лв., а при БТВ от 1488,96 лв. – 125072,64 лв. и при БТВ от 1483,61 лв. (съгласно удостоверение на работодателя за БТВ на почИ.лия) – 124623,24 лв. В заключението на допълнителната експертиза вещото лице е посочило, че за периода от 20,04,2022 г. до 19,05,2022 г. БТВ на почИ.лия е било 1408,20 лв., като въз основа на него, седемкратният размер на годишната заплата възлиза на 118288,88 лв. При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи наличието на 1.възникнало трудово правоотношение между П. С. и „ТЕЦ –БОБОВ ДОЛ“ АД, по силата на което наследодателят е изпълнявал длъжност, за която действащото законодателство изисква сключване на задължителна застраховка по риска "Трудова злополука"; 2. сключен валиден застрахователен договор за задължителна застраховка, покрИ.щ риска "Трудова злополука" между работодателя на наследодателя на ищци т е и ЗАД ОЗК застраховане АД; 3. настъпване на застрахователно събитие- трудова злополука, довела до смърт, трайна или временно намалена работоспособност- разпореждане на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за приемане на злополуката за трудова; 4. удостоверяване качеството наследници на П. С. за ищците; 5. размер на застрахователното обезщетение съобразно чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредбата за задължителна застраховка "Трудова злополука" на база месечната брутна работна заплата на застраховани я т работник към момента на сключване на застраховката. 6. писмено искане към застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение; Безспорно е между страните, че П. Т. С. е бил в трудово правоотношение с „ТЕЦ- БОБОВ ДОЛ“ АД и е заемал длъжността „шлосер-монтьор“. Не е спорно също така, че на 23,05,2022г. е настъпил инцидент при извършване на ремонт на Рециркулационна помпа в цех „Серопочистваща инсталация 1“ на ТЕЦ „Бобов дол“ АД, при който силна струя вода под налягане, отцепва лагерното тяло на помпата от корпуса й и П. Т. С., получава вследствие на това охлузвания и натъртвания. След хоспитализирането му, той е почИ.л на 06,06,2022г. Безспорно е между страните, че инцидентът е признат за трудова злополука, приет с влязло в сила Разпореждане № 22 от 02,08,2022 г. на НОИ, ТД – гр. Кюстендил. Що се касае до причинната връзка между трудовата злополука и настъпването на смъртта, СМЕ сочи, че не може категорично да се установи причинно-следствена връзка между трудовата злополука, осъществила се на 23,05,2022г. и смъртта на П. С., тъй като настъпилите телесни увреждания са повърхностни и не могат да доведат до хепаторенален синдром - остра чернодробна и бъбречна недостатъчност, който се явява непосредствена причИ. за смъртта. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 50051 от 12.06.2024 г. по гр. д. № 1822/2022 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и Решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, от значение за ангажиране на отговорността за непозволено увреждане са не само действията или бездействията, които превръщат една потенциална възможност в действителност (т.е. поведението, което пряко трансформира вероятността в обективен факт), но и тези действия или бездействия, които създават тази реална възможност (т.нар. condition sine qua non). Когато деянието не е единствената причИ. за резултата (т.е. когато вредата е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова) отговорността за деликт не се изключва, но това подлежи на съобразяване при определянето на обема на отговорността. В случая, макар претърпените телесни увреждания да не могат да се приемат за основна причИ. за настъпване на смъртта, съдът намира, че те са били необходимо условие за настъпване леталния изход. Внезапното травматично увреждане несъмнено е създало условие за настъпване на констатирания хепаторенален синдром. Проведената медикаментозна терапия според вещо лице е възможно да е натоварила черния дроб и бъбреци на пострадалия, които фактори в съвкупност с травми, залежаване биха могли да доведат до летален изход. Ето защо, настоящият съдебен състав намира да е налице причинна връзка между настъпилата трудова злополука и смъртта на П. С.. Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка „Трудова злополука“ на работодателя с ответното застрахователно дружество, обективиран в застрахователна полица №0501130202200012/19,05,2022год., сключен съгласно Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, с който работодателят е застраховал по средносписъчен състав служители на застраховащия общо 931 при обща застрахователна сума в размер на 145239141,60лв. Покритите рискове по т.1 са смърт на застрахования през срока на договора, в който случай се изплаща на законните наследници застрахователната сума, а при трайна загуба на трудоспособност в резултата на трудова злополука през срока на договора-процент от застрахователната сума, равен на процента загубена трудоспособност, определен от ТЕЛК. Съдът констатира влязло в сила Решение № 371 от 02,08,2023 г. по гр.д. № 27/2023 г. на РС – гр. Дупница, с което „ТЕЦ БОБОВ ДОЛ“ АД е осъдено да заплати на И. Г. С., И. П. С. и Д. П. С. обезщетения в размер на по 40000,00 лв. във връзка със смъртта на П. С., причинена от процесната трудова злополука. Не е спорно, че от страна работодателя „ТЕЦ БОБОВ ДОЛ“ АД в полза на ищците е изплатен пълният размер на присъденото обезщетение в размер на по 40000,00 лв. В тази връзка ответникът поддържа да е налице неоснователност на иска, тъй като изплащане на обезщетение и от страна на застрахователя би довело до неоснователно обогатяване. Съобразно разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 30.01.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 Г., ОСГТК на ВКС, прякото и деликтното право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди. Когато застрахователят удовлетвори пострадалия, последният няма основание да търси повторно обезщетение и от причинителя на вредата, защото задължението за обезщетяване на вредите от осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържание и за застрахования делинквент, и за неговия застраховател (посочения смисъл също тълкувателно решение № 2/6.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК). Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС в производството по пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл. 45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. За преценка основателността на исковата претенция следва да бъде съобразен характера на застраховката –задължителна съгласно чл.461, т.3 от КЗ, и на осн.чл.52 от ЗЗБУТ, съгласно която норма работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. В тази връзка е приета Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите по риска „трудова злополука“. Предмет на застраховане е животът и телесната цялост на работниците, видно от чл. 7, ал.