Решение № 1049 от 18.6.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 162/2026 г.

Производството е по реда на чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 284, ал. 1, вр. с чл. 285, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по предявен от * В.Г.П., понастоящем в *, иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на сумата 8000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода 30.06.2025 г. – 31.03.2026 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на претендираното обезщетение.

В исковата молба са изложени твърдения, че в посочения период от ••, където е пребивавал, не му е осигурено навременно и компетентно ••, от каквото се е нуждаел, в следствие на което е претърпял •• в продължение на 9 месеца, не се ••. Поддържа, че в посоченият период администрацията на •• не е осигурила на ••, което от своя страна е довело и до нарушаване на забраните прокламирани в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Тези действия на администрацията му причинили силни и интензивни неимуществени вреди, изразяващи се в ••••••.

В с.з. ищецът се явява лично, като поддържа исковата молба по изложените в нея съображения.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител * •• в представен по делото писмен отговор и в с.з. оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че с исковата молба не са представени доказателства в подкрепа на това, че твърдените от ищеца неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с действия или бездействия на администрацията на ••. Не са доказани от фактите по делото и твърдяното от ищеца неблагоприятно въздействие върху ••, като пряка последица, съответно не се установява при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е претърпял реално установими вреди, които да са в резултат от посочените действия/бездействия. Моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена.

Окръжна прокуратура - Враца, конституирана като страна по делото на основание на основание чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Не са представени доказателства, от които да се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие бездействие на органите на ГД „ИН“. Моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена.

Административният съд, анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства и като се запозна с доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в ••.

От представената като доказателство по делото Справка /л. 24/ се установява, че в претендирания в исковата молба период от 30.06.2025 г. до 31.03.2026 г. •• В.П. е посещавал * *, както следва:

• На 06.02.2026 г. е извеждан за времето от 10:50 ч. до 11:30 ч. при ••;

• На 18.02.2026г. е извеждан за времето от 16:00 ч. до 17:00 ч. при ••;

• На 09.03.2026г. е извеждан за времето от 15:10 ч. до 15:50 ч. при ••;

• На 20.03.2026г. е извеждан за времето от 12:50 ч. до 14:10 ч. при ••.

Извън посочените в справката дни, от представените по делото молби от ищеца до Началника на ••, се установява, че същия и извеждан на 16.03.2026 г. за продължаване на •• и на 01.04.2026 г. за контролен преглед след *оперативно *, извършено на 31.03.2026 г.

През посочения период •• има издаден протокол за осъществен служебен избор на лекар по •• с РЗОК- Враца •• от 24.10.2023 г. и протокол за осъществен служебен избор на •• с РЗОК- Враца с •• от 09.05.2025 г., който посещавал * * два пъти седмично, съгласно изготвен график.

През този период * В.Г.П. е посещавал *един път на 17.09.2025 г. От справката се установява още, че за това време, ••, които са записвани за* в книга за медицински прегледи на •• са както следва:

• От I етаж записани 12 *

• От 2 стаж записани 125 *.

• От 3 етаж записани 72 *.

• От 4 етаж записани 252 *.

• От 5 етаж записан 147 *.

За посочения в исковата молба период 30.06.2025 г. – 31.03.2026 г., съгласно справка – л. 68 от делото, •• са посещавали •• 14 пъти, както следва:

• На 08.07.2025 г. – прегледани 4 ••;

• На 17.07.2025 г. – прегледани 14 ••;

• На 25.07.2025 г. – прегледан 1 ••;

• На 29.07.2025 г. – прегледани 7 ••;

• На 07.08.2025 г. – прегледани 9 ••;

• На 14.08.2025 г. – прегледани 8 ••;

• На 17.09.2025 г. – прегледани 7 ••;

• На 09.10.2025 г. – прегледани 14 ••;

• На 22.10.2025 г. – прегледани 2 ••;

• На 28.10.2025 г.

• На 27.11.2025 г. – прегледани 11 ••;

• На 01.12.2025 г. – прегледани 2 ••;

• На 18.03.2026 г.

• На 26.03.2026 г.

По искане на ищеца по делото е допуснат и разпитан онлайн, чрез видеоконферентна връзка свидетелят П.А.И., който познава ищеца от 2 години и от около 3-4 месеца е в една *с него. Знае, че в * по график идва *, както и че ищеца е ползвал ••. Знае също, че извън* ••, след което не му е известно да е имало друго лечение. •••••••••••.

По делото е допусната и приета Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. В заключението на същата * В.М. – *, посочва, че липсата на подробна медицинска документация и образна диагностика, не позволяват да се направи преценка относно проведеното дентално лечение, неговата навременност и адекватност, на извършените манипулации и терапевтични действия, както и интензитета и продължителността на оплакванията. Своевременното и адекватно лечение при подобни одонтогенни състояния може да намали риска от прогресия на процеса и да ограничи болковата симптоматика, но в случая липсват достатъчно медицински данни за категоричен извод относно развитието на заболяването. Към 31.03.2026 г. е установено стоматологично заболяване, наложило оперативна интервенция, но не може да се установи категорично от кой момент е възникнала необходимостта от лечение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Искът е предявен срещу надлежен ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за ••, по аргумент от чл. 205 от АПК във чл. 284, ал. 1 във вр. с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и от лице с правен интерес срещу действия и бездействия на служители на ГДИН, поради което е допустим.

Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН, като съображенията за това са следните:

В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за неимуществени вреди за периода от 30.06.2025 г. – 31.03.2026 г., претърпени в резултат на не предоставянето на навременно и адекватно стоматологично обслужване, което задължение за затворническата администрация е нормативно установено в ЗИНЗС.

По силата на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на •• и •• от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. В ал. 1 на тази норма е посочено, че •• не могат да бъдат •••, а в ал. 2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на конкретни хипотези, една от които е липса на медицинско обслужване. С разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл. 3, ал. 1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Ето защо в случая е необходимо да се докаже само осъществяване на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, което да е довело до •••••.

Съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието •• се създават условия за опазване на ••. Условията и реда за медицинско обслужване в местата за •• са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за ••, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. В чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на •• се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за •• по реда на чл. 5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти /чл. 129, ал. 2 от ЗИНЗС/.

Според чл. 133 от ЗИНЗС към •••• се създават медицински центрове, а съгласно чл. 134 от същия закон в тях се осъществяват: 1. спешна медицинска и дентална помощ; 2. първична медицинска помощ; 3. специализирана извънболнична медицинска помощ; 4. дентално обслужване; 5. профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на ••; 6. медицинско освидетелстване на здравословното състояние на ••. Изпращането на •• в лечебни заведения извън местата за ••, се извършва със заповед на началника на* по предложение на директора на медицинския център, при спешни случаи – с устно нареждане на началника на *, когато в лечебните заведения към местата за •• няма условия за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания /чл.135, ал.1 от ЗИНЗС/.

Анализът на посочената нормативна уредба води до извода, че нормативно установеното задължение на администрацията на местата за ••, е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на •• при изпълнението на наложеното им наказание /чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС/. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга - с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания, включително дентални. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, ••, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието.

Налице е обаче разлика между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската такава - профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на последната следва да се основава на медицинските стандарти и добрата медицинска и дентална практика. Ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за * * медицинска и/или дентална помощ от гледна точка на утвърдените медицински стандарти /чл. 80 от Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ/ и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и качество /чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето/, не могат да бъдат контролирани от затворническата администрация тъй като не се касае за административна дейност, а за медицинска такава, контрол върху която се осъществява от контролните органи, посочени в ЗЛЗ, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване /арг. чл. 6, ал. 6 от ЗЛЗ/. Това следва и от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и тези на чл. 3, 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г.

При анализа на събраните по делото доказателства не се установяват незаконосъобразни бездействия на администрацията на •• във връзка с осигуряването на своевременна и адекватна дентална помощ на * П.. От представената по делото и описана по-горе справка /л. 24/ се установява, че в исковия период в •• по договор два пъти седмично е работил ••, ••. Дори да се приеме, че не всяка седмица е идвал два пъти, както е по график, то за същия този период, записани за лечение – медицинско и дентално, в книгата за медицински прегледи на •• са общо 608 л. св., като ищецът е посетил зъболекаря на 17.09.2025 г. Отделно от това всяка от молбите на ищеца, да бъде изведен за стоматологично лечение при външен дентален специалист, е била уважена, в резултат на което същият е посетил 7 пъти различни външни за пенитенциарното заведение дентални лекари. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на разпитания по делото свидетел, който знае, че в *по график идва зъболекар, ищецът е имал стоматологични проблеми и, че извън * оперативно са му *.

Ето защо настоящият съдебен състав приема за недоказани твърденията на ищеца за неоказване на подходящи дентални грижи, във връзка с лечението му, съответно не се доказа да е бил подложен на унизително и нечовешко отношение при осигуряването на стоматологична помощ. Началникът на •• е положил дължимото поведение, вкл. и в съответствие с чл. 3 от ЗИНЗС – осигурил е медицинско обслужване на ищеца, предоставена му е била дължима медицинска помощ по т. 4 от чл. 134 ЗИНЗС и няма никакви данни да не е изпълнил медицински предписания за лечение на ищеца, различно от проведеното такова.

Дали проведеното лечение е възможно най-правилното и дали същото отговаря на изискванията за достатъчност и качество, както се посочи по-горе, е обстоятелство извън контрола на затворническата администрация, тъй като не се касае за административна дейност. Контрол върху медицинската дейност се осъществява от органите, посочени в ЗЛЗ, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване.

Обстоятелството, че липсва медицинска документация относно проведеното дентално лечение, извършените манипулации и терапевтични действия от денталните специалисти, също не може да бъде вменено във вина на ответника.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на специализиран орган по изпълнение на наказанията, които да са основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за обезвреда. Не се установява неизпълнение на нормативно предвидено задължение за фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от ответната администрация.

Горното сочи на отсъствие на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, поради което денталните проблеми и свързаните с тях страдания на ищеца, макар и доказани, не подлежат на обезщетяване по специалния ред на ЗИНЗС. Не са осъществени елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и исковата претенция на посоченото фактическо основание следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

В настоящето производство е приложима разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, която предвижда, че когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството - за държавни такси, експертизи, разпит на свидетели и т. н. Ето защо съдът приема, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за СМЕ в размер на 300 евро.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът