Решение № 4005 от 31.3.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 453/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Д. В. Г., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Сливен, [улица], чрез адв. А. Х. - ВАК, против Решение № 1518/22.12.2025г. по АНД № 319/2025г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № 442а-121/16.10.2024г. на Началник Сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР – Варна, с което на Г., на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК, е наложена глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.17б, ал.1 от с.з. Касаторът релевира доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита, че от субективна страна не е установено по несъмнен начин, че е осъществил състава на нарушението по чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК. Твърди, че са липсвали табели, обозначаващи границите на морски плаж, а процесното място системно е използвано през годините като паркинг. Сочи, че в тежест на административнонаказващия орган /АНО/ е да докаже както границите на защитената територия, така и нейното обозначаване, което в настоящия случай не е осъществено. Оспорва извода на съда относно възприетото място, където е паркиран автомобила, поради липсата на пътни знаци, маркировка на алеята и разпиления пясък по нея. На следващо място се излагат доводи, че въззивният съд е игнорирал част от доказателствения материал, не го е обсъдил съвкупно по правилата на процесуалния закон и не е събрал допълнителни писмени доказателства, за изясняване на фактите, свързани с извода за извършено нарушение по ЗУЧК. По изложените съображения моли за отмяна на въззивното решение и на издаденото НП. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. В молба с.д. № 5633/19.03.2026 г., чрез процесуален представител от адв. Х., поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли за отмяна на оспорваното решение и отмяна на обжалваното НП в цялост. Претендира съдебни разноски за две инстанции. Ответната страна – Началник сектор „Охранителна полиция“ Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, чрез процесуалния си представител – гл. ю.к. Л. - А., депозира писмени бележки, в които оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност моли за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер. Представител на Окръжна прокуратура – Варна, изразява становище за правилност обжалваното съдебно решение и пледира за оставянето му в сила. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на Д. В. Г. срещу НП № 442а-121/16.10.2024г. на Началник Сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР – Варна, с което на Г., на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК, е наложена глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.17б, ал.1 от с.з. От фактическа страна Районен съд - Варна е приел, че на 09.06.2024 г., около 18 ч., служители на Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, сред които Ж. Л., извършили проверка по постъпил сигнал от граждани за наличие на паркирани автомобили на пясъка на морски плаж „Аспарухово“, кв. Аспарухово, гр. Варна. В хода на проверката служителите установили и заснели със служебно ползвани устройства множество паркирани автомобили върху пясъка на плаж „Аспарухово“, в страни от асфалтираната алея край плажната ивица, сред които бил и процесния л. а. „БМВ“, рег. № [рег. номер], собственост на Г.. За констатациите от проверката свид. Л. изготвил докладна до Началник на Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна, в която посочил регистрационните номера на всеки от съответните автомобили. В хода на проверката по случая Г. представил декларация по чл.188 ЗДвП от 09.08.2024 г., в която посочил, че той лично е управлявал собствения си л. а. рег.№ [рег. номер] на датата 09.06.2024 г. около 18.00 ч. Съставен бил АУАН № 0563779/10.09.2024 г., който е предявен и връчен на 04.10.2024г. Възражения от Г. не били предявени, и на 16.10.2024 г. спрямо него бил издадено процесното НП №442а-121, с което наказващият орган възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН и издал обжалваното НП. За да потвърди наказателното постановление, въззивната инстанция констатирала, че АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, при спазване на процесуалните правила. ВРС намерил, че в акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Съдът с подробни мотиви отхвърлил тезата за субективна несъставомерност на вмененото във вина на санкционираното лице деяние, поради липсата на знаци и означения за границите на морския плаж. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, ВРС приел безспорна установеност на нарушението. Първоинстанционният съдебен състав счел, че в случая липсва основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН в два аспекта – от една страна липсват обстоятелства, отличаващи конкретното нарушение от типичните от съответния вид, а от друга страна паркирането на превозни средства води до опасност от увреждане на естествения ландшафт на Черноморското крайбрежие, чието опазване е от изключителен обществен интерес. В обобщение съдът приел, че конкретното нарушение е обективно и субективно съставомерно и за него правилно е наложена глоба в минималния размер по санкционната разпоредба, поради което потвърдил изцяло обжалваното пред него НП. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в от ЗАНН. При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е възражението, че първоинстанционния съд е допуснал съществено процесуално нарушение. В този си вид възражението е бланкетно, тъй като не е посочено коя част от доказателствения материал въззивната инстанция е игнорирала и какви допълнителни писмени доказателства не са събрани. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, в обжалваното решение и е изложил мотиви относно тяхната оценка. Лишени от основание са възраженията на касатора относно описанието на мястото на извършване на нарушението, както и тези, обосноваващи субективна несъставомерност на деянието. Същите са били изложени още пред въззивната инстанция, като са били подробно и мотивирано отхвърлени от съда чрез обстоен анализ на доказателствата по делото, който настоящата инстанция споделя, и към който препраща на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК, се забранява преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж. Текстът на приложената в случая санкционна разпоредба - чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, гласи, че който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба [рег. номер] 3000 лв. или с имуществена санкция [рег. номер] 5000 лева. Легалната дефиниция на понятието "морски плаж" по смисъла на ЗУЧК е дадена от законодателя в чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК. Според нея "морският плаж" е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. За да е съставомерно деянието следва да се установи, че мястото, върху което е паркиран автомобила, попада в обхвата на "морски плаж" по смисъла на чл.6, ал. 2 от ЗУЧК. В тази връзка, неоснователно е оплакването на касатора, че районният съд неправилно е приложил материалният закон. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че установеното от фактическа страна в хода на делото правилно е квалифицирано от наказващия орган по приложения административнонаказателен състав, като същият го е обвързал и с релевантните легални дефиниции. В случая е безспорно установено и доказано, както извършването на нарушението, така и неговия автор, а също и неговата вина. Недоказани и бланкетни са възраженията на наказаното лице, че е паркирало на частта от процесната площ, която не е морски плаж, а просто алея. Те се опровергават и от направената в момента на проверката снимка, приложена към административнонаказателната преписка, от която ясно се вижда, че посоченият в НП лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], се намира в покой върху крайбрежната пясъчна ивица на плажа. Неоснователни са възраженията, че мястото, където е бил паркиран автомобилът, не е било обозначено със съответните пътни знаци, указателни табели или маркировка. Такива се поставят на места, където движението на пътни превозни средства е разрешено, именно с цел неговото регулиране. При положение, че върху морските плажове изначално е забранено преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, то поставянето на такива пътни знаци, табели и маркировка не е необходимо. След като забраната за паркиране върху пясъчна ивица е законоустановена с чл. 17б ал. 1 от ЗУЧК, липсата на нарочен забранителен знак не е основание за неспазването . Настоящата съдебна инстанция напълно споделя и мотивите на районния съд относно липсата на основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Направеният от въззивната инстанция извод в този аспект е обоснован и правилен. В обобщение, касационната инстанция намира, че не са налице противоречия във фактите, които да създават съмнения в обвинителната теза на наказващия орган и да опровергават фактическите констатации на въззивния съд. Наказателното постановление е съобразено и с целта на закона, регламентирана в чл. 2, т. 1 от ЗУЧК, която е създаване на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие, и в т. 3 - опазване, съхраняване и разумно използване на природните ресурси. По изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ОД на МВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП в размер на 66,47 евро. Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,