Решение № 424 от 24.3.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 4963/2025 г.

Производството е с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 от СК.

Ищцата твърди, че с ответника имали сключен граждански брак на 20.07.2007 г., прекратен с влязло в сила съдебно решение № ••••••••••••/18.05.2021 г. по гр. дело № 425/2021 г. по описа на РРС, 12-и гр. състав, като фактическата им раздяла датирала от м. декември 2020 г. Твърди, че по време на брака, за задоволяване на семейните им нужди, изтеглила потребителски кредит в размер на 13 000 евро с левова равностойност в размер на 25 425,79 лева, за което на 28.07.2014 г. сключила договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ АД. Ежемесечните вноски за погасяване на кредита заплащала изцяло със средства от получаваното от нея трудово възнаграждение. Поддържа, че на 31.07.2019 г., по време на брака й с ответника, изтеглила нов кредит в размер на 30 000 лева, за което сключила договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ АД със срок на издължаване на кредита – 120 месеца с месечна погасителна вноска в размер на 336,81 лева и ГПР 6,59%. С ответника взели решение с част от новия кредит да рефинансират и да погасят остатъка от кредита от 28.07.2014 г., а другата част от кредита да ползват за задоволяване на семейните им нужди. Твърди, че с част от кредита от 31.07.2019 г. в размер на 15 409,62 лв. рефинансирала кредита от 28.07.2014 г., който погасила изцяло, а остатъка от кредита ползвали да върнат на нейните родители, които били заплатили професионалните шофьорски курсове на ответника, както и за задоволяване на други семейни нужди.

Твърди, че задължението по кредита от 31.07.2019 г. погасявала отново изцяло със средства от трудовото й възнаграждение, както до датата на прекратяване на брака с ответника на 18.05.2021 г., така и след това. Поддържа, че през месец септември 2021 год. и след прекратяване на брака й с ответника предявила срещу него иск по чл. 32, ал. 2 от СК, като със съдебни решения №••••••••/06.07.2022 г. по гр. дело № ••••••••••/2021 г. на РРС и решение № ••••••••/02.06.2023 г., постановено по в. гр. дело № ••••••••••••••/2023 г. по описа на Окръжен съд-Русе, влязло в сила на 03.10.2023 г., ответникът бил осъден да й заплати общо сумата от 992,81 лв., представляваща половината от платените от нея погасителни вноски по договора за кредит от 31.07.2019 г. за периода от м. 12.2020 г. – фактическата раздяла до м. 05.2021 г., като дължима част от солидарно поети от тях задължения по договори за банков кредит.

Твърди, че след постановяване на съдебното решение, продължила да изплаща с нейни средства погасителните вноски по кредита от 31.07.2019 г., като за периода от 01.06.2021 г. до м. 11.2021 г., включително, изплатила общо сумата от 1 984,10 лева. Твърди, че на 13.12.2021 г. подписала договор за кредит с „Банка ДСК“ АД, с който договор предоговорила условията на кредита от 31.07.2019 г. за остатъчната сума от този кредит в размер на 25 000,00 лева, за остатъка от срока за издължаване на кредита от 31.07.2019 г., който към м. 12.2021 г. бил 92 месеца и относно лихвения процент, който бил предоговорен от 6,59% на 4,77%. Твърди, че усвояване на парични средства по сключения договор от 13.12.2021 г. нямало, тъй като със същия били предоговорени само условията на кредита от 31.07.2019 г. за по-нисък лихвен процент и съответно за по-малка месечна погасителна вноска. Заявява, че на 14.12.2021 г. в системата на „Банка ДСК“ АД било генерирано пълно погасяване на кредита по заемна сметка № •••••••••• /договор за кредит от 31.07.2019 г./, като остатъка от заема по договор за кредит от 31.07.2019 г. в размер на 25 000,00 лева е прехвърлен по новооткрита заемна сметка № •••••••••• /Договор за кредит от 13.12.2021 г./. Твърди, че продължила лично с нейни средства да изплаща предоговорения кредит, като за периода от 14.12.2021 г. до 20.05.2024 г. изплатила общо сумата от 9 942,52 лева. На 28.05.2024 г. погасила изцяло предсрочно кредита от 31.07.2019 г., предоговорен с договора за кредит от 13.12.2021 г. със сумата от 17 52,88 лева.

По този начин заплатените от нея лично вноски по кредита от 31.07.2019 г., предоговорен с кредита от 13.12.2021 г. за периода от м. 06.2021 г. до окончателното погасяване на кредита на 28.05.2024 г. били в размер на 29 452,50 лева /главница и лихви/. Заявява, че половината от тази сума – 14 72625 лева, ответника й дължал, доколкото заемът бил използван за задоволяване на семейни нужди.

Моли съда да постанови решение, с което да съди ответника да й заплати сумата от 14 726,25 лева, представляваща половината от изплатените от нея суми по договор за банков кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ АД от 31.07.2019 г., предоговорен с договор за кредит от 13.12.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Извън срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита иска за допустим, но неоснователен. Моли съда да го отхвърли.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От представеното по делото Решение № ••••••••••••/18.05.2021 г. по гр. д. № ••••••••• г. на РРС се установява, че с него е прекратен с развод по взаимно съгласие гражданския брак сключен на 20.07.2007 г. между ищцата Е. К. Г. и ответника М. Д. Г..

Представени по делото са: Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 28.07.2014 г. /по време на брака на страните/ между ищцата Е. Г. и „Банка ДСК“ АД за сумата от 13 000 евро, със срок на погасяване-120 месеца чрез разплащателна сметка с титуляр Е. Г.; Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 31.07.2019 г. /по време на брака на страните/ между ищцата Е. Г. и „Банка ДСК“ АД за сумата от 30 000 лева, със срок на издължаване на кредита - 120 месеца; Договор за кредит, сключен от ищцата с „Банка ДСК“ АД на 13.12.2021 г. /след прекратяване на брака между

страните/, за сумата от 25 000 лева, със срок на издължаване на кредита – 92 месеца.

Приложено по делото е гр. дело № ••••••••••/2021 г. на РРС образувано по иск предявен от ищцата Е. К. Г. против ответника М. Д. Г. с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл.32 СК, като по същото е постановено Решение № ••••••••/06.07.2022 г., което е обжалвано. С Решение №••••••••/02.06.2023 г. по в.гр.д. № ••••••••••••••/2023 на РОС съдът осъдил М. Д. Г. да заплати на Е. К. Г. сумата 992,81 лева, представляваща изплатени погасителни вноски по договор за кредит за периода от м.12.2020 г.– м.05.2021 г.

По делото е прието заключение на СИЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че за периода от 28.07.2014 г. д0 13.12.2021 г. ищцата Е. Г., е сключила 3 броя договори за потребителски кредити с ,,Банка ДСК“ АД, както следва:

1. Договор за потребителски кредит №2••••••••••••••••••••• от 28.07.2014 г. с главница 13000,00 евро с равностойност 25425,79 лв. е погасен на 31.07.2019 г.

2. Договор за потребителски кредит №•••••••••••• от 31.07.2019 г. с главница 30000,00 лв. е погасен на 14.12.2021 г.

3. Договор за потребителски кредит № •••••••••• от 13.12.2021 г. с главница 25000,00 лв. е погасен на 14.12.2021 г.

Вещото лице е дало заключение, че по Договор за потребителски кредит № 2••••••••••••••••••••• от 28.07.2014 г. ищцата е направила 60 броя редовни вноски, след което на 31.07.2019 г. е направила пълно предсрочно погасяване на кредита със сумата 7862,05 евро с равностойност 15376,83 лв. Общият размер на платените суми по кредита (главница и договорна лихва ) е 17 548,03 евро с равностойност 34 320,96 лв. По Договор за потребителски кредит № •••••••••••• от 31.07.2019 г. ищцата е направила 28 броя редовни вноски, след което е направила пълно предсрочно погасяване на кредита на 14.12.2021 г. със сумата 24540,02 лв. Общият размер на платените суми по кредита (главница, договорна лихва, такси) е 34 016,38 лв. По Договор за потребителски кредит •••••••••• от 13.12.2021 г. с главница 25000,00 лв. ищцата е направила 30 броя редовни вноски, след което е направила пълно предсрочно погасяване на кредита на 28.05.2024 г. със сумата 17 525,88 лв. Общият размер на платените суми по кредита (главница, договорна лихва, такси) е 27568,40 лв.

Вещото лице е посочило, че процесните кредити са били обслужвани по разплащателна сметка на ищцата, като за процесния период по сметката на ищцата няма внесени никакви суми от ответника М. Г..

Според експерта общият размер на изплатените от ищцата Е. К. Г. суми по договора за кредит от 31.07.2019 г., предоговорен с кредита от 13.12.2021 г. за периода от 01.06.2021 год. до 8.05.2024 г. възлизат на 29 552,50 лв.

На допълнителен въпрос по допуснатата експертиза вещото лице е отговорило, че на 13.12.2021 г., по разплащателната сметка на ищцата Е. Г. в „Банка ДСК“ АД реално е постъпила сума в размер на 25 000,00 лв.,представляваща главницата по Договор за потребителски кредит № •••••••••• от 13.12.2021 г. Главницата по този кредит е използвана за следните плащания: с 24 540,02 лв. е окончателно погасен кредита по сключения Договор за потребителски кредит № •••••••••••• от 31.07.2019 г. Платени са и две такси по кредита - в размер на 100,00 лв. и на 360,00 лв.

На 31.07.2019 г. по разплащателната сметка на ищцата Е. Г. в „Банка ДСК" АД е предоставената сумата 30 000,00 лв., представляваща главницата по Договор за потребителски кредит № •••••••••• от 31.07.2019 г. Усвояванията на главницата по Договор за потребителски кредит № •••••••••••• от 31.07.2019 г. са, както следва по дати, суми и основание на транзакцията:

• на 31.07.2019 г. с част от главницата в размер на 15 409,62 лв. е окончателно погасен кредита по сключения Договор за потребителски кредит № 2••••••••••••••••••••• от 28.07.2014 г.

• платена такса за разглеждане и одобряване на кредита в размер на 200,00 лв. на 31.07.2019 г.

• с част от сумата на главницата в размер на 981,47 лв. е погасен окончателно друг кредит на ищцата в банката по договор № •••••••••.

• изтеглена сума в брой от ищцата в размер на 13 000,00 лв. на 31.07.2019 г.

• на 31.07.2019 г. по разплащателната сметка на ищцата е останала наличната сумата 408,91 лв.

В качеството на свидетели бяха разпитани водените от ищцата свидетели. Св. Силвия Митева – семейна приятелка на страните, която установи, че с парите по втория кредит, страните покрили задължението по първия кредит, а останалата сума върнали на родителите на ищцата, които преди това им били давали пари. Според свидетелката ответника заявил пред нея и съпруга й, че родителите на Е. им помагали много и благодарение на тяхната финансова помощ успял да заплати професионалните си шофьорски курсове.

Св.Силвия Чолакова – позната на страните, заяви, че е държи квартално заведение, което страните преди посещавали. Станала по-близка с тях през 2019 г. Не била запозната колко точно кредити са теглили, но знае, че с един от тях връщали някакви пари на майката на ищцата, която свидетелката също познавала. Знаела, че парите майката на Е. дала на ответника, за да заплати придобиване на правоспособност и документи за професионален шофьор.

Въз основа на така установените факти съдът, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗЗД солидарност между двама или повече длъжници възниква по силата на закона или по уговорка между страните. Солидарност може да възникне по силата на закона - чл. 32, ал. 2 СК, в случай, че задължението бъде поето от единия съпруг за задоволяване на нужди на семейството. Според трайната съдебна практика под "нужди на семейството" се разбират както разходите за задоволяване на ежедневните потребности на членовете на семейството, така и всички други разходи, задоволяването на които произтича от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Спрямо кредитора всеки от съпрузите отговаря за целия дълг, но помежду се те отговарят разделно и ако не следва нещо друго от вътрешните им отношения, това което е платено следва да се понесе от тях по равно /чл. 127, ал. 1 ЗЗД/. Следователно солидарната отговорност на другия съпруг възниква не с получаването на заетата сума, а от това дали сумата е изразходвана за задоволяване нуждите на семейството. По тази причина в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна.

В настоящия случай, установява се от събраните доказателства, че между същите страни и на същото основание пред РРС вече е бил разгледан идентичен спор, приключил с Решение №••••••••/02.06.2023 г. по в.гр.д. № ••••••••••••••/2023 на РОС, с което претенцията на ищцата Е. К. Г. за осъждане на ответника М. Д. Г. да й заплати изплатени погасителни вноски по договор за кредит, е била уважена за периода от м.12.2020 г. – м.05.2021 г. Предмет на обсъждане по настоящия спор е погасяване на визирания в решението договор за кредит от 2019 г. за нов период, а именно след м. 05.2021 г. С оглед горното настоящият състав намира, че юридическият факт, от който възниква вземането на ищцата, е установен в предходно производство, което съдът няма право да ревизира. Отделно от горното, от събраните доказателства не се оборва от ответника приложението на разпоредбата на чл.32 от СК.

Установено по делото е, че по време на брака между страните ищцата е изтеглила два кредита за задоволяване на финансовите нужди на семейството. С оглед на това кредитът от 2021 г., който е нов договор (нито с него е предоговорен, нито него е рефинансиран предходен кредит, каквито твърдения навежда ищцата), няма как да е бил предназначен и да е бил използван за задоволяване на семейни нужди, доколкото бракът на страните е прекратен с влязло в сила на 18.05.2021 г. съдебно решение. Безспорно обаче е, че със същия е налице погасяване на задължението по договора за кредит от 2019 г., за който дълг отговарят двамата съпрузи солидарно съгласно чл. 32, ал. 2 от СК. Поради това ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 127, ал. 1 от ЗЗД да заплати на ищцата половината от платено нея за погасяването на дълга от 2019 г. От изготвената СИЕ се установява, че след м. 05.2021 г. ищцата е направила шест вноски за погасяване на задължението – две по 330,85 лева и четири по 330,60 лева, което прави общо ••••••••4,10 лева. Освен това на 14.12.2021 г. е внесла сумата от 25 540,02 лева, с което според експерта окончателно е погасила задължението по договора за кредит от 2019 г. След направени изчисления, общата сума, която ищцата е внесла за пълното погасяване на задължението е в размер на 26 524,12 лева. За половината от тази сума - 13 262,06 лева, равностойност на 6780,78 евро, искът се явява основателен и доказан, поради което същата следва да се присъди на ищцата, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Искът, за разликата над уважената сума от 13 262,06 лева, равностойност на 6780, 78 евро, до пълно претендираната от 14726,25 лева, равностойност на 7529,41 евро, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

С оглед на този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски съразмерно с уважената част от иска. При претендирани разноски в общ размер на 1374,89 евро за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл.80 ГПК, на ищеца се следват такива в размер на 1238,19 евро.

Ответникът също претендира разноски и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК такива следва да му бъдат присъдени, съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно в размер на 102,43 евро за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното, съдът