Решение № 89 от 5.8.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 276/2026 г.

за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба срещу Присъда № 4/23.02.2026г на Районен съд - Ловеч по НЧХД №153/2024г. с посочено правно основание: Чл.318 ал.1, ал.3 и ал. 6 и 319 ал.2 от НПК от частния тъжител Д. З..

В жалбата се сочи,че в предвиденият в чл.319 ал.1 от НПК срок за обжалване и след обявяване на неподписана по реда и правилата на НПК и ЗСВ , присъдата на Районен съд - Ловеч по НЧХД № 153/2024г., постановена в открито съдебно заседание на 23.02.2026г депозира пред Ловешки Окръжен съд /ЛОС/ настоящата жалба.

Конкретизира,че с обжалваната присъда № 4/23.02.2026г подсъдимият К. А. А. е бил признат за невиновен, в това, че на 16.08.2023 год. в гр. П., на публично място в служебно помещение, негов кабинет, находящ се в сградата на •••• •• ••••••, в качеството му на длъжностно лице - •••••• •••••••••• ••••••• * •• * ••••••• ••••••••• ••••• ••••••••• към отдел •••••••••••• ••• •• •• •••••••••• при изпълнение на службата и функциите му, е изрекъл твърдения, унизителни за честта и достойнството на тъжителя Д. Н. З. от гр. П., в негово присъствие: „З., бе, ти нали си •••••••••, нали те осъдиха, какъв ••••••• си и какво правиш в моя кабинет " и „А, бе вземи си смени •••••••а, защо се занимаваш с този •••••••••, който •• * ••••••• ••••••", „Аз го знам какъв •••••••• беше, знам му и ••••••• •••••••••••• •••••• ", работил с него и няма да видиш добро в това дело с този •••••••",-по повдигнатото срещу него с частната тъжба обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.4, пр.1, пр.З и пр.4 във вр. с чл.146, ал.1 от ПК .

Сочи,че с присъдата бил отхвърлен и предявеният от частният тъжител в мое лице - ••••••• Д. Н. З., Граждански иск, против подсъдимият К. А. А., за сумата от 2556.46 евро / 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 16.08.2023 година до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

С присъдата на Частния тъжител в негово лице - ••••Д. Н. З. били възложени за плащане на подсъдимия К. А. А., разноски за адвокатско възнаграждение- сумата от 766.94 евро / 1 500.00 лева, представляваща направени по делото разноски

С присъдата било оставено без уважение направеното от частния тъжител •••• Д. Н. З. искане за присъждане на направените по делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение за повереник и държавна такса, в общ размер на 773.07 евро /1 512.00 лева, като неоснователно.

Приема,че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията не само на абсолютните , но и на множество относителни такива, пряко засягащи правата ми на пострадалото лице и страна в производството -Частен тъжител и Граждански ищец- по чл.75, чл.82 и чл. 87 от НПК.

Фактически в съдебна зала на 23.02.2026г в PC — Ловеч следобед, в съдебно заседание бе обявена неизготвена в единната информационна система на съдилищата и неподписана с КЕП присъда, в нарушение на разпоредбите на чл.310 ал.1 и чл. 15 ал.4 от НПК

Съдията - докладчик продължил след обявяването на присъдата на страните да разглежда други насрочени дела по график и след работно време в неуточнен час /на 23.02.2026г в 17:38:52 или 17:39:11 ч/ подписа съдебният акт с КЕП и прикачил същият в Единния портал за електронно правосъдие на Република България.

Правните последици от това особено съществено нарушение на процесуалните правила , довело до обявяване на несъществуващ/неподписан с КЕП/ съдебен акт по чл. 32 ал.1 т 1 от НПК, в хронологична последователност с нарушен ред и неспазена форма , съгласно чл. 33 ал. 7 и 8 от НПК.

Действието на съдията - докладчик по обявяване на неподписана с КЕП и неприкачена в ЕИИС „присъда", освен нарушение на съответните разпоредби на НПК , води и до нарушаване на разпоредбата на чл. 5 ал.2 от ЗСВ- нарушено е задължението да се осигури откритост, достъпност и прозрачност на действията на съдията.

С горепосоченото действие е допуснато нарушение и на съответните разпоредби по глава 18 а от ЗСВ - чл.360 а , чл.360 в ал.2 т.2 и 4 , ал.3 и 4 , чл. 360 з ал.5 , чл. 360 о и чл. 360 с от ЗСВ , които са задължителни за органите на съдилищата.

Сочи,че поради неизготвяне на мотивите към присъдата в законно установения 15 дневен срок , е в обективна невъзможност да аргументира жалбата си , съгласно правилата на чл. 320 ал.1 от НПК.

В обобщен и най - синтезиран вид , излага основните искания за отмяна на „присъдата", въз основа на обективните констатации и данни към датата на изготвяне и подписване на въззивната жалба:

• липсва законосъобразно постановен окончателен съдебен акт присъда

• - няма изготвени в срок мотиви , като задължителна част от присъдата в срока по чл. 308 ал.1 от НПК/делата от частен характер , никога не са се характеризирали със фактическа и правна сложност за да се прилага удължен -60 дневен срок за изготвяне на мотиви по чл. 308 ал.2 от НПК./

• - 15 дни няма изготвен протокол от съдебно заседание от датата на последното проведено заседание по делото - 23.03.2026г

Приема,че и трите по горе упоменати процесуални нарушения са от категорията на абсолютните такива, представляващи и касационни основания по чл. 348 ал.3 т 1 и 2 от НПК и водят като фактически последици до ограничаване правата на пострадалото лице и страната— Частен тъжител и Граждански ищец на страните-по чл. 15 , чл. 20 , чл.75 ал.1 , чл. 82 ал.1 , чл. 87 ал.1 , чл. 312 ал.1 и чл.318 ал.4 и 5 от НПК.

Моли ЛОС, с оглед изложеното и правомощията по чл.334 т 1 чл.335 ал.2 от НПК да отмени изцяло Присъда № 4/23.02.2026г на PC- Ловеч по НЧХД № 153/24г и върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд.

Като алтернативно искане , моли ЛОС ако не констатира съществени процесуални нарушени , водещи до отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, с оглед правомощията на ЛОС по чл.334 т 2 и чл. 336 ал.1 т 2 от НПК да ОТМЕНИ изцяло Присъда № 4/23.02.2026г на PC- Ловеч по НЧХД № 153/24г и ПОСТАНОВИ нова присъда , с която да осъди оправдания подсъдим К. А. А. за обвинението , което е било повдигнато на първата инстанция за престъпление по чл. чл.148, ал.1, т.1 и т.4, пр.1, пр.З и пр.4 във вр. с чл.146. ал.1 от НК

Заявява,че ще се възползва от процесуалните му права и възможността по чл.320 ал.4 от НПК, да направи допълнителни писмени изложения за допълване на доводите посочени в жалбите му, след изготвяне на мотивите и протокола от съдебно заседание до даване ход на производството от въззивния съд, както и доразвиването на такива в открито съдебно заседание, и евентуална преценка за приложение на нормата на чл. 335 ал.2 от НПК.

Заявява,че не прилага преписи от въззивната жалба за страните, с оглед обстоятелството, че Въззивната жалба се подава по електронен път, като електронен документ подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014 и ЗЕДЕУУ.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от частния тъжител Д. З.,в което сочи,че съгласно предоставената му от съдебен деловодител Г. Д. от PC - Ловеч /със съобщение № 1/24.04.2026г за изотвени мотиви/, възможност в 7- мо дневен срок да допълни подадената жалба , в което заявява,че ще направи кратко изложение на неизяснените в мотивите обстоятелства и необходимост от събиране на нови доказателства.

Счита,че следва да отбележи , че съобщението с указанията дадени му от съдебен деловодител Г. Д. от PC - Ловеч по никакъв начин , не е намерило към настоящата дата , отражение в електронното делов. ЕИСС , съгласно чл.360 а и 360 з от ЗСВ.

Полученият препис от мотиви ,, към Присъда № 4 /23.02.2026г на PC - Ловеч , по НЧХД № 153/2024г на PC - Ловеч, ведно с цитираното по горе съобщение не съдържа електронен подпис с КЕП , съгласно чл. 33 а ал. 7 от НПК/мотивите към присъдата са част от цялостният съдебен акт- чл. 310 ал.2 от НПК/

В обжалвана присъда в нарушение на чл. 310 ал.2 от НПК липсва задължително обявяване на срока за изготвяне на мотивите по чл. 308 от НПК.

Съгласно чл. 305 ал.2 от НПК в уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на съдебния секретар и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и престъплението, за което е повдигнато обвинението.

Съгласно чл. 9 ал.1 от Закона за гражданската регистрация ,името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане.

Имената на българските граждани - членове на съдебния

състав/вкл.имената на участниците в наказателното производство -и съдиите!/ също следва да отговарят на изискванията на чл. 9 ал.1 от Закона за гражданската регистрация и следва да фигурират с трите си пълни имена и в присъдата -чл.305 ал.2 пр.4 и 5 от НПК.

Процесуално недопустимо е, с цел икономия на усилия или технически средства/принтерно мастило и т . н / в присъдата да не се изпишат трите имена на съдията /в конкретното дело само един съдия / и на сменения внезапно от съдията - докладчик съдебен секретар с нов.

В обжалваната присъда № 4/ /23.02.2026г на PC - Ловеч , по НЧХД № 153/2024г на PC - Ловеч липсват пълните имена на съдията и съдебния секретар, което я прави невалиден съдебен акт , постановен в нарушение на чл.305 ал.2 от НПК.

Приема,че в мотивите си съдията , обслужва интереса на подсъдимото лице и защита.

Още в началото на мотивите на гърба на стр. 2 - ра , съдията подчертава че подсъдимият „редовно призован се е явявал във всички проведени по деллото открити съдебни заседания"-обстоятелство не отговарящо на обективната истина- подс.А. не се е явил в първите заседания по делото на 23.07. и 21.10.2024г

По голяма част от протоколите от проведените съдебни заседания нямат процесуално доказателствено значение , поради несъответсвие с изискванията на НПК- чл. 311 ал.2 от НПК.

Подписването и обявяването в ЕПЕП „ на изготвени протоколите от съдебното заседание подписани с КЕП и то със значително закъснение „ затруднява упражняването на правата на страните в процеса и ограничава правата им.

Това е констатирано в протоколите удостоверяващи проведените заседания по делото както следва:

Протокол от проведено заседание на 16.12.24г - изготвен в ЕПЕП с 15 дни закъснение на 31.12.24г и то в отсъствие на тъжителят на това заседание

Протокол от проведено заседание на 29.04.25г - изготвен в ЕПЕП с 9 дни закъснение на 07.05.25г и то в отсъствие на тъжителят на това заседание. 1. Протокол от проведено заседание на 13.06.25г - изготвен в ЕПЕП с 18 дни закъснение на 01.07.25г.

Протокол от проведено заседание на 23.02.26г - изготвен в ЕПЕП с 24 дни закъснение на 16.03.26г.- удостоверяващ проведените съдебни прения!

Друго нарушение на процесуалните правила е, че по делото са проведени открити съдебни заседание на 21.07. и 21.10 .2024г /без негово участие поради уважителни причини/ в хода на които са събирани и приобщавани писмени доказателства - довело да нарушено право на защита на страните.

Изготвянето със значително закъснение /в дни и седмици/ на писмени доказателствени средства - протоколи от проведени заседания , в нарушение на чл. 128 и чл. 311 ал. 2 от НПК е съществено процесуално нарушение от категорията на чл. 348 ал. 3 т 2 от НПК и води до отмяна на присъдата. По делото еднолично е съставен съдебен акт - Определение № 101/19.03.2026г , с което се отказва да се поправи протокола от съдебните прения в нарушение на чл. 33 ал.6 от НПК/без да се изготви протокол за това процесуално действие / и без да има подпис на съдебен секретар съгл. чл. 34 от НПК. Определение с № 101/19.03.2026г като съдебен акт на съдия Йорданка Вутова, освен, че е изготвено в закрито заседание/а не в открито, съгласно основния принцип на чл. 20 от НПК е изготвено „на тъмно" без задължителния протокол удостоверяващ извършването на съответно съдебно -процесуално действие съгласно чл. 128 от НПК.

• Съгласно чл. 33 ал.6 от НПК „В съдебното заседание определенията на съда и разпорежданията на председателя се произнасят устно и се вписват в протокола".

• Освен , че липсва проведено съдебно заседание , предхождащо изготвянето на Въпросното „Определение" на Председателя на състава и съдия -докладчик - Йорданка Хр.Вутова, в съдебният акт не фигурират имена на членове на състава , на прокурора най- вече на съдебния секретар, участвал в изготвянето на съдебният акт , съгласно задължителните изисквания на чл. 34 от НПК.

• Самостоятелното писане и изготвяне на съдебен акт-Разпореждане във връзка с произнасяне за поправка на съдебен протокол/ имащ единствено и безалтернативно доказващ достоверността за проведеното съдебно заседание / еднолично от съдия докладчик , без съдебен секретар , нарушава прозрачността и основни принципи на чл. 13 ал2 и чл. 15 ал.1 -2 от НПК.

• Липсата на задължителен протокол, удостоверяващ извършването на съдебно - процесуално действие съгласно чл. 128 от НПК, лишава наказателното производство от съответното писмено доказателствено средство по смисъла на чл.127 от НПК и води като правна последица до юридическа порочност/процесуална неиздържаност на Определението на Председателя на състава и съдия -докладчик - Йорданка Хр.Вутова срег.№ 101/19.03.26г/

Намира за необходимо да аргументира с извадки от разпоредби на НПК нормите , които допускат провеждане на закрито заседание по наказателни производства , а те са-чл.33а /поправка на явна фактическа грешка в съдебен акт- не в съдебен протокол / и съответно: чл. 63 ал.11 , чл. 68 ал.5 , чл. 69 ал.4 чл. 72 ал.1 , чл. 73 ал.2 , чл. 73 а ал.1 , чл. 133 ал.З , чл. 149 ал.6 , чл. 177 б ал.З , ч. 182 ал.З ,чл. 213 ал.5 , чл. 234 ал.11 , чл. 243 ал. 5 и 8 , чл. 44 ал. 5 от НПК - текстове, изрично посочени от законодателят за Досъдебната фаза на наказателното производство

В същинската съдебна фаза на наказателното производство - част 4 - та , глава 19 - 20 та от НПК , единствената законова разпоредба, предвиждаща изключение от принципа на чл. 20 за публичност"- откритост" на съдебните заседания , т. е даваща възможност съдът/председателят и съдия - докладчик/ да се произнесе еднолично в „закрито" заседание е на чл. 248 а от НПК и то на етап -..ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В

СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ"

Втората възможност за произнасяне в „закрито"заседание е предвидена в чл. 312 ал.2 пр.2 от НПК-а именно съдебния състав да преразгледа - отмени или потвърди , отказа на съдията докладчик - в случая - Йорданка Хр.Вутова да допусне поправка на протокола от проведено заседание на 23.02.2026г /дата с КЕП - 16.03.2026г /- но поради липса на съдебен състав , не е упражнил тази процесуална възможност!

От гореизложеното се обосновава цялостния извод за неприключена процедура по съставяна на протокол от проведено заседание при което са развили съдебни прения и обявена присъдата.

Счита за ярка илюстрация и доказателство за необектинност /пристрастност/ на съдията - докладчик Йорданка Хр.Вутова/по късно след обявяване на присъдата , разбрал че същата поддържа освен колегиални и дори приятелски отношения със съпругата на подсъдимия А.- ••••• * •••••••••••••••• •• •••••••••/, е нелогичния и опит с мотивите си отново да помогне на подсъдимото лице , като развива защитна теза , че съм подал Частната тъжба „късно- след 3 месеца ?"- тъжбата е в срока по чл. 81 ал.3 от НПК.

Заявява,че няма как да пропусне и факта , като допълнението към жалбата си , че съдията - докладчик Йорданка Хр.Вутова, в знак сигурно на съпричастност към евентуалните лихви, които би платил подсъдимия при уважаване на гражданския иск, двукратно отправял молби по коридорите на съда в Ловеч , „••••З. -да приключим вече това дело?"

Поредно доказателство, че процеса е воден от съдията в интерес на подсъдимото лице е и приложения в електронното дело, „Списък на разноски по „ГПК?" от защитника на подс.А. - адв.Б., който освен че е изготвен и претендиран по друг процесуален ред , различен от реда на чл. 187 - 190 от НПК, е /преподписан/ -подписан може би за по голяма достоверност с КЕП,- при липса на какво и да е законово основание от съдебния секретар на състава -Ивалина Стефанова Петкова.

Счита,че списъкът за разноски по чл. 80 от ГПК на адв.Б. няма достоверна дата , с него към датата на проведеното заседание /23.02.2026г /се претендират разноски в несъществуващо вече платежно средство - български лев , но пък е подписан и удостоверен с КЕП от съдебния секретар на състава - Ивалина Стефанова Петкова, а спорните разноските/в резултата на безплатно или платено представителство / са уважени и присъдени от съда в евро?

Статута и правомощията на съдебния секретар са регламентирани в глава 9-та чл. 54 - 56 от Правилника за администрацията на съдилищата „ където не съществува хипотеза съдебен секретар да участва при изготвяне на частни документи на страните в процеса , но пък съществува задължение да изготвя протоколите от проведените заседания съгласно процесуалните закони.

Заслужава си,според него, в допълнението към жалбата си, да обърне внимание на въззивната инстанция , че във времето между прочитане на присъдата с № 4/23.02.2026г на PC - Ловеч до подписването и като електронен документ с КЕП и обявяването и в ЕПЕП , след работно време в неуточнен час /на 23.02.2026г в 17:38:52 или 17:39:11 ч/ съдията междувременно е разгледал две други дела с №№915 и 1170/2025г , като при поискване от негова страна му били представени протоколи неподписани с КЕП , от които не може да се установи в колко часа е приключило последното заседание по НЧХД № 153/2024г и кога са започнали и приключили другите две НАХД дела.

Друго нарушение на правилата на глава 18-а раздел 1 от ЗСВ - чл. 360 ж и з е неосигуряване на пряк и непосредствен достъп до доказателствата представени от защитника на подс. А..

На 19.02 и 21.05.2025 т.г се въвеждат документи от адв.Б. без да са прикачени в ЕПЕП и са невидими за другата страна.

Недоумение буди и фактът/неизяснен в мотивите/ , че съдията не е изложил анализ относно въпроса за двете различни пълномощни и договори за правна помощ между подсъдимия и защитника му - единият за безплатно процесуално представителство , другият вече за платено такова?

Взема становище,че електронният документ е валидната форма на съдебния акт. В този смисъл е Р № 97 от 07.03.2023 г. на ВКС по к. н. д. № 54/2023 г.

В този смисъл е и Решение № 217 от 09.04.2024 г. по н. д. № 1148 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. Отделение, постановено с участие на частния тъжител като защитник и по аналогично възражения за нарушение на глава 18 а от ЗСВ

Именно това е особено същественото процесуално нарушение на чл. 310 ал. 1 и 2 от НПК от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348 ал. 3 т 1 от НПК при постановяване и обявяване на обжалваната присъда , която представлява процесуално неиздържан съдебен акт , не пораждащ валидни правни последици.

Моли, с оглед изложеното и правомощията на ЛОС по чл.334 т 1 чл.335 ал.2 от НПК да отмени изцяло Присъда № 4/23.02.2026г на PC- Ловеч по НЧХД № 153/24г и върнете делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд.

Като алтернативно искане , моли ЛОС, ако не констатира съществени процесуални нарушени , водещи до отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, с оглед правомощията по чл.334 т 2 и чл. 336 ал.1 т 2 от НПК да отмени изцяло Присъда № 4/23.02.2026г на PC- Ловеч по НЧХД № 153/24г и постанови нова присъда , с която да осъди оправдания подсъдим К. А. А. за обвинението , което е било повдигнато на първата инстанция за престъпление по чл. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.4, пр. 1, пр.З и пр.4 във вр. с чл.146, ал.1 от НК

Доказателствено искане:

• Моли въззивната инстанция за изиска официална информация от •••••••••••••• ••••••• •• ••• - всички негови атестационни оценки касаещи заеманата назад във времето; длъжност на •••••••• * •• * ••••••, за да се опровергае/Справката на •• •••••••• находяща се в делото

• Моли въззивната инстанция за изиска официална информация от ••••••• •••••••••• ••• •••••• , като бъде задължена да представи съдебни актове/Определения Разпореждания или ••••••••••••• ••••••/ постановени във връзка с изготвени от него ••••••••••••• •••••• , като ••••••••.- за да се опровергае констатацията на съдия Йорданка Хр..Вутова . че е имал слаби ••••••••••••• ••••••,като сочи,че все още в България няма •••••••• с изготвени повече от него ••••••••••••• •••••• на ниво •••••••• и •••••••• •••••••••••.

Заявява,че ще се възползва от процесуалните му права и възможността по чл.320 ал.4 от НПК, да направи допълнителни писмени изложения за допълване на доводите посочени в жалбите си, след изготвяне на мотивите и протокола от съдебно заседание до даване ход на производството от въззивния съд, както и доразвиването на такива в открито съдебно заседание, и евентуална преценка за приложение на нормата на чл. 335 ал.2 от НПК

Сочи,че не прилага преписи от въззивната жалба за страните, с оглед обстоятелството, че Въззивната жалба се подава по електронен път, като електронен документ подписан с квалифициран електронен подпис.по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014 и ЗЕДЕУУ.

Постъпило е становище вх. № 3761/31.03.2026 г. от адвокат Б. Б. от АК - Плевен, действащ като защитник на въззиваемия К. А. А., ЕГН ••••••••••, който изразява становище по въззивната жалба против присъдата на Ловешкия районен съд по НЧХД № 153/2024 г. Счита жалбата за неоснователна. Посочва, че накратко може да бъде обобщено, че със същата се прави искане за отмяна на атакуваната присъда поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Сочи, че от изброените и твърдени от жалбоподателя „съществени нарушения на процесуални правила" внимание заслужава единствено това, отнасящо се до твърдяното нарушение по чл.310, ал.1 от НПК.

Посочва, че съгласно тази норма присъдата се изготвя в ЕИСС на съдилищата и се обявява от председателя незабавно, след подписването и с квалифициран електронен подпис. Процесната присъда е изготвена в писмен вид, подписана е от съдията и е обявена на страните /частен тъжител и подсъдим/ веднага след изготвянето и в СЗ, проведено на 23.02.2026 г. При условие, че присъдата е изготвена и подписана на хартиен носител и е обявена на страните публично и незабавно след изготвянето и, евентуалното и по - късно генериране в ЕИСС / ако това действително е така и ако е така - без значение дали забавянето се дължи на несвоевременни действия на съдебния състав или на технически и софтуерен проблем в електронната система/, само по себе си, няма как да обоснове съществен порок в присъдата и извод за отмяната и на формално процесуално основание /в този смисъл е и практиката на ВКС по идентични или сходни казуси, напр.: Решение № 171/10.05.2023 г. по НД № 220/2022 г., 3 н.о.; Решение № 50114/09.09.2022 г. по НД № 423/2022 г., 3 н.о

Изтъква, че жалбата реално не съдържа доводи, касаещи евентуалната необоснованост и противоречието на атакуваната присъда с материалния закон. По тази причина становище по нея в тази и част няма как да бъде взето в настоящето изложение.

По време на съдебните прения пред въззивната инстанция, въззивникът Д. З. сочи,че поддържа въззивната жалба срещу присъдата на Районен съд – Ловеч, с всички правни доводи, които е изложил с двете алтернативни искания към съдебния състав, с оглед правомощията му пред въззивната инстанция.Заявява,че няма да обременява излишно протокола с допълнителни съображения в подкрепа на въззивната жалба.Заявява,че за него е необяснимо поведението на г-н А.. Сочи,че това действително е прецедент в неговата практика да заведе дело срещу колега.Както и,че заедно са били и на родителски срещи, децата им учили заедно и не вижда причина за подобно негово поведение. Има кодекс за етично поведение на българския служител на МВР, има Закон за адвокатурата. Приема,че колегата му Б. е опитен адвокат, знае, че в съдебна зала и извън съдебна зала се дължи някакво уважение към съдията, поне така пише в закона. Заявява,че не е отишъл в РУ след две официални искания за отвод да осъществява служебни правомощия и да

защитава клиента си, за да бъда набеден по начин, по който не заслужава. Заявява,че съвсем законно се опитва да си заработва прехраната за семейството си. Счита,че това, че г-н А. получава заплата като държавен служител, не му позволява да се държи по този начин с ••••••••••, особено с него, след като дори му е бил ••••••••. В този смисъл моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да се като се произнесе по същество.

Повереника на въззиваемия К. А. А. – адвокат Б. Б. – АК-Плевен, заявява, че ще бъде доста по-подробен, в сравнение с частния тъжител. Заявява,че тяхното становище е, че жалбата е неоснователна. Счита,че частният тъжител говори така, все едно по делото е установено някакво неправомерно поведение, предявено в частната тъжба, проблемът обаче е, че такова поведение не е установено по делото,според него.

На първо място в жалбата и допълнението основно се навеждат доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото. Принципно, нарушенията в наказателното производство биха могли да бъдат квалифицирани като съществени и да дадат основания за отмяна на акт, само реално ако могат да засегнат и засягат право на страна в процеса.

В преобладаващата си част доводите на жалбоподателя не само, че не установяват съществени нарушения на процесуални правила, а изобщо не установяват нарушения на някакви процесуални правила. Поради това,приема,че подробното им обсъждане е излишно и безпредметно.

Сочи,че както е посочил в отговора на въззивната жалбата, от доводите на жалбоподателя внимание заслужава единствено това, отнасящо се до твърдяното нарушение по чл. 310, ал. 1 от НПК. Съгласно тази норма присъдата се изготвя в ЕИСС и се обявява от председателя незабавно след подписването й с КЕП. Реално,според него, по делото няма данни кога е изготвена и подписана присъдата от съдията в ЕИСС. Според него това не е толкова важно, тъй като процесната присъда е изготвена в писмен вид, подписана е от съдията и е обявена на страните веднага след изготвянето й в съдебно заседание на 23.02.2026 г.

При условие, че присъдата е изготвена и подписана на хартиен носител и обявена на страните незабавно и публично след изготвянето й, евентуалното й по-късно генериране в ЕИСС, което може да се дължи на софтуерен технически проблем, само по себе си няма как да обоснове съществен порок в присъдата и да иска отмяната на формално процесуално основание. В този смисъл има съдебна практика на ВКС, която е цитирал в отговора си по въззивната жалба.

Като алтернатива на доводите за допуснати процесуални нарушения, с въззивната жалба се иска проверка на първоинстанционната присъда по същество, нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 148, вр. чл. 146 от НК. Такива основания не са налице,според него.

Според правилото в чл. 103 от НПК, тежестта да докаже обвинението в наказателното производство е за обвинителя. Т.е. производството е образувано по тъжба на пострадалия за частния тъжител. Съгласно чл. 102 от НПК, същият е длъжен да докаже извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Изхождайки от тези императивни норми, тежестта да установи и докаже по делото твърдяното престъпление по чл. 146 от НК и наличието на всички елементи от обективна и субективна страна на състава, бе за частния тъжител. Т.е. той трябвало, предвид спецификата на обвинението, да установи и докаже твърдените в тъжбата си обидни фрази като факт и като съдържание.

Заявява,че без да изпада в подробен анализ на доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, тъй като такъв вече е направен, следва да подчертае, че основният проблем на процесното обвинение е, че частният тъжител не доказал твърдените в тъжбата си обидни фрази, като факт и като съдържание.

Разпитаният в тази връзка и за тези обстоятелства свидетел в лицето на Р. К., като цяло не потвърждава инкриминираните от частния тъжител фрази като текст и съдържание. Единственото, което в някаква степен се доближава до инкриминираното с тъжбата, е фразата: „З., какво правиш в моя кабинет, нали си ••••••••?“ Съдържанието на тази фраза, дори да се приеме, че е изречена, обаче обективно не е обидно,според него. Заявява,че оставя настрана въпроса, че така изречената фраза е въпросителна и не съдържа твърдение за факт. По-важното е, че понятието „••••••••“ е процесуалноправно и като такова по характер и съдържанието си по начало обективно не е обидно. Още по малко то може да бъде такова, хипотеза, в която е и фактологично вярно.

Както се установява от събраните по делото доказателства, по отношение на частния тъжител са били повдигани не едно, а множество обвинения за престъпления от общ характер и той е имал в продължение на години процесуалното качество на обвиняемо лице.

Нещо повече – той е имал и качеството на осъдено лице. По две от делата, по които е имал повдигнати обвинения и внесени обвинителни актове, по отношение на него са били постановявани, подчертава осъдителни присъди, като едно от делата дори е приключило на 27.03.2024 г., т.е към датата на евентуално извършеното деяние – 16.08.2023 г., частният тъжител е бил още лице с повдигнато обвинение и подсъдим с невлязла в сила оправдателна присъда.

Ето защо, при условие, че евентуално изреченото по адрес на частния тъжител по характера и съдържанието си не е обидно и, че съответства на действителните факти, то обективно няма как да се квалифицира като обида и да се приеме за съставомерно, при условие, че се приеме, че е доказано въобще изричането на подобна фраза.

По делото е налице съществуващ и доказан безспорен личен мотив и за частния тъжител, и за основния свидетел в лицето Р. К., подсъдимият да бъде обвинен и евентуално ••••••••.

Държи да обърне пак внимание, че А. е бил ••••••••••• ••••••• по дело срещу Р. К., по което той впоследствие е ••••••••, както и по дело срещу сина на частния тъжител, става въпрос за приложеното като доказателство ДП № 610/2023 г., по което е водил активни следствени действия по доказване на обвинението и привличане на сина на частния тъжител към наказателна отговорност. Нещо повече, по делото има данни, че той е сигнализирал наблюдаващ прокурор по друго ДП за нарушение на мярка за неотклонение „домашен арест“ от сина на частния тъжител и е сигнализирал за основания за евентуално изменение на тази мярка за неотклонение в по-тежка.

Нещо повече, в същия този смисъл, по делото са налице безспорни основания да бъде твърдяно, че обвинението е повдигнато не защото подсъдимият е обидил частния тъжител, а за да се използва обвинението, повдигнато с тъжбата, като средство за отвеждане на А. като •••••••••••• ••••••• по ДП № 610/2023 г.

Накратко казано, в тази връзка твърдението, което току-що изказал, не е произволно или плод на неговото или на подсъдимия въображение, то реално или логически се извежда от материалите по ДП № 610/2023 г. Същите сочат, че А. е започнал активни действия по разследването срещу сина на частния тъжител, че в отговор на това негово поведение частният тъжител е започнал да иска отвода му, че това не се е случило поради липса на доказателства за лошо отношение между частния тъжител и подсъдим и евентуална необективност и предубеденост, че след като е бил призован отново да се яви на 16.11.2023 г. за действия по привличането на сина на частния тъжител като обвиняем, предишния ден на 15.11.2023 г. частният тъжител завежда тъжба по настоящото дело в Плевенски РС и я прилага към поредното си искане за отвод на А.. В резултат на това А. вече е отведен като ••••••••••• ••••••• по ДП.

Наличието на безспорен и доказан за него личен мотив и за частния тъжител и за свидетеля му и на друга причина за завеждането на тъжбата, т.е. да бъде използвано като правно средство за отвеждането на А. като ••••••••••• ••••••• по ДП, обективно поставя под съмнение достоверността на твърдяното и от частния тъжител, и от свидетеля. Това съмнение налагало и продължава да налага обвинението да бъде доказано от някакви други странични и обективни доказателства. Такива по делото няма, което е допълнително основание да се твърди, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, както изисква законът.

Няма как да не бъде отбелязано,според него, че независимо от установеното или неустановеното по делото, вмененото на подсъдимия деяние по начало и като цяло е обективно несъставомерно. За да е осъществен съставът на обидата, поначало е необходимо употребата на думи, които според общо приетите стандарти трябва да са неприлични, вулгарни или цинични, т.е. необходимо е изявление, което обективно е унизително според обществено приетите морални норми. По начало не е достатъчно само усещането и преценката на някого, че е обиден. Т.е. не е достатъчно само субективното възприятие и твърдение на засегнатия. Не е достатъчно и казаното да е негативно, защото то може да е негативно, но да не е обидно.

Последното изискване произтича от регламентираното в чл. 39 от Конституцията на Република България право на мнение и свободното му изразяване. Съгласно този текст всеки има правото да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено, устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Съдебната практика в последните години е категорична, че изказаните мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, особено когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или занятие, когато не са изречени по начин и с думи, накърняващи честта и достойнството, т.е. не са изречени с обидни думи, представляват коментар на фактите, а не обида и не пораждат отговорност.

От това следва, че за да е осъществен съставът на престъплението, не е достатъчно някой да каже нещо по адрес на другиго, дори и да е негативно. Необходимо е по отношение на засегнатия да са изречени думи, които по характера и съдържанието си действително да са обидни.

Сочи,че в практиката е възприета тезата, че подобни деяния могат да бъдат осъществени по два начина – чрез твърдения за факти и чрез оценъчни съждения. Основният разграничителен белег между двете изпълнителни форми е в това, дали изказването, с което се осъществява деянието, възпроизвежда обстоятелство от обективната действителност или представлява субективна интерпретация.

Заявява,че ще пропусне дефиницията на тези две изпълнителни форми и ще продължи нататък, че за да не бъде квалифицирано като обида едно твърдение, трябва да отговаря на следните условия: ако е твърдение за факт, трябва да не използва изразни средства, които са обективно унизителни, цинични, вулгарни или други подобни, и да има достатъчна фактическа основа, т.е. твърдяното обстоятелство да е съществуващо или поне деецът да го счита за съществуващо, защото все пак деянието по чл. 146 от НК има и субективна страна. Ако е оценъчно съждение, за да не е съставомерно, деянието трябва да представлява субективна оценка, коментар, критика, а не твърдение за конкретен проверяем факт, да има достатъчна фактическа основа, дори да е негативно или остро, да не е самоцелно, насочено към лично уязвяване, а да е извършено в рамките на обществен или поне професионален дебат, какъвто между другото е дебатът между ••••••••••• •••••••, обвиняем и защитник в рамките на извършване на процесуално-следствени действия по привличане на едно лице към наказателна отговорност, да не използва изразни средства, които са обективно унизителни, вулгарни, цинични, неприлични, според действащия морал.

При така очертаните критерии, казаното от подсъдимия на частния тъжител, дори хипотетично да се приеме за вярно, а то според тях не е, няма как да се квалифицира като обида.

Без да цитира в детайли диспозитива на обвинението, в тъжбата частният тъжител се оплаква, че в проведен разговор по време на извършване на процесуално-следствени действия подсъдимият го е нарекъл „•••••••••“, „••••••••“ и „•••••••• ••• •••••• ••••••••••• ••••••“ и е казал пред него на •••••••••ия: „няма да види добро в това дело с този •••••••“. В една част от така казаното, ако въобще е вярно, се съдържат твърдения за факти, а в друга оценъчни съждения за дейността на частния тъжител като •••••••• и адвокат. Понятията „•••••••••“ и „••••••••“ са процесуално-правни и като такива по характер и съдържание не са нито цинични, нито унизителни, за да бъдат поначало квалифицирани като обида. Още по-малко те могат да бъдат такива в хипотеза, в която се оказва, че са и фактологично верни, т.е отговарящи на обективната действителност, а това е факт. Има доказателства за това по делото.

Подобно е и положението с твърденията на частния тъжител, преписани с тъжбата, че подсъдимият е казал по негов адрес: „Знам какъв •••••••• беше, знам му ••••••• ••••••••••••• ••••••, работил съм с него и няма да видиш добро в това дело с този •••••••.“ По съществото си, това са оценъчни съждения и мнения за професионалната дейност и качества на частния тъжител, като •••••••• и като действащ •••••••.

Счита,че според чл. 39 от Конституцията на Република България подсъдимият има правото на това мнение, има правото да го изкаже и да коментира публично професионалната дейност и качества на частния тъжител, като •••••••• и ••••••••, включително в насока, която е негативна за частния тъжител, колкото и да не му харесва това. Още повече, че подсъдимият отново е имал фактологична опора за тази своя субективна оценка и за това свое мнение.

По делото са налице безспорни данни, че частния тъжител в продължение на години е бил и обвиняем, и подсъдим, и по отношение на него е имало съмнения и подозрения за участие в престъпна дейност, безспирен факт по делото. По делото има и данни, че като •••••••• е изготвял и внасял за разглеждане в съда ••••••••••• ••••••, които са му били връщани за процесуални пропуски, и по които е имало постановяване на ••••••••••••• ••••••, т.е. изготвял и внасял за разглеждане в съда ••••••••••• ••••••, които на жаргонен и непрофесионален език могат да бъдат квалифицирани като „слаби“.

При тези данни, обективно е налице фактическа основа и основание за съмнение в личните и професионални качества на частния тъжител, за формиране на негативни оценки и мнение за цялостната му дейност, било като ••••••••, било като •••••••• и съответно за изказване на негативни оценки и мнения.

Поради това, вмененото му деяние, ако се приеме, че е извършено, обективно няма как да бъде квалифицирано като обида, т.е. то е обективно несъставомерно.

Моли ЛОС да сподели извода на първоинстанционния съд по съществото на делото, че деянието, за което е повдигнато обвинение, е несъставомерно и неизвършено и съответно да постановите решение, с което да потвърди постановената оправдателна присъда.

При такъв изход на спора, моли ЛОС да присъди на доверителя му направените разноски във въззивното производство.

Въззиваемият К. А. А. в защита взема становище,че изцяло се придържа към казаното от защитника му, който бил изключително изчерпателен.

Въззивника Д. З. в правото си на реплика заявява,че по отношение на процесуалните възражения относно съдебния акт, който е предмет на ревизия от въззивната инстанция, има множество решения на ВКС относно начина, по който се изпълняват разпоредбите на глава 18а от ЗСВ и се подписват и се обявяват съдебни актове. Изчерпателна е разпоредбата на нормата на чл. 32, като в случая,според него става въпрос за акта по чл. 310 как се обявява. Позовава се на Решение № 277/2023 г. по КНД № 123/2023 г. на ВКС, Решение № 50114/2022 г. по КНД № 423/2022 г., Решение № 217 по КНД № 1148/2023 г., с негово участие, като защитник.

По отношение на твърденията на защитника,приема,че той е добре запознат с неговата кариера. Заявява,че жена му работи в •••••••• •••••••••••, била •••••••• ••••••••••• в определени периоди от време, той е бил •••• •••••••••••, тя е била •••••• ••••••••••. Доста обстойно, внимателно и абсолютно за него недопустимо се следи процесуалният му статус.

Приема,че за защитника- адв. Б., следва да му поясни малко какво значи Върховен съд, какво значи Конституция. Заявява,че всичките му актове, които са внесени в Специализираната прокуратура, са приключили с оправдателна присъда и то от най-авторитетните съдии в България, като почнеш Лада Паунова, Нина Топузова, Красимир Шекерджиев, Калин Калпакчиев - все магистрати, за които г-н Б., няма кака да се твърди, че по някакъв начин някой е оказал каквото и да е въздействие.

Взема становище,че със старта на това досъдебно производство, за което е завел частна тъжба срещу г-н А., започнали проблемите. Счита,че не може •••••••••••••• ••••••• да си позволи подобно поведение пред клиенти. Заявява,че това няма смисъл да го повтаря. Приема,че това, че двамата свидетели, които са разпитани, смесват понятия „обвиняем“, „подсъдим“, те не са юристи. Приема,че има някакво разминаване във фактологията, но това се дължи на едни обективни показания, които са недирижирани. Заявява,че достатъчно опит има, за да дирижира едни показания,както и,че ако го е направил, щели да се стиковат напълно нещата в показанията тези свидетели.

Сочи,че в съдебния протокол от предходно съдебно заседание на първата инстанция в съдените прения това, което казал г-н А. също не подлежи на коментар. „Ако имах 3 месеца, щях да приключа •••• ••.“ Какво ще ••••••• ••• ми и какво зависи от един ••••••••••• •••••••? Очевидно е, че този човек по никакъв начин не си взима поука от това, което се случва. Приема,че адв. Б. цитира Конституцията, но тя казва „невинен до доказване на противното“. Съгласява се,че обвиняем е бил.Задава и въпрос сочейки,че и министъра на вътрешните работи е обвиняем, това пречи ли му,като

приема,че това не му пречи. Моли да се спазва Конституцията. Съгласява се,че има право да изразява свободно мнение, но не да клевети. Приема,че е установено от свидетелски показания и изразява учудване какво повече да се опитва да докаже в това производство. Счита,че изискванията към частната тъжба са по-занижени, отколкото към ••••••••••• акт. Няма как в частно наказателно производство да проведе разследване, да събере доказателствени средства – писмени, гласни и веществени, да сглоби един ••••••••••• акт и да го изложи в съдебната зала.

Счита,че по отношение на обвинителните актове адв. Б. не е прав, като сочи,че неговата съпруга достатъчно „"•••••••" •••••••• извършила срещу ••••••••••• * ••••••• в П.. Приема,че той много добре знае от жена си ••••• ••••••••••• •••••• ••• ••••••• и ако някои от тях са върнати, те са върнати в период, в който не е упражнявал функциите на ••••••••. Счита,че няма как да носи отговорност за върнат ••••••••••• акт, когато някой друг колега се явява в залата.

Въззиваемият К. А. А. в дадената му последна дума моли да бъде оправдан.

Въззивният съд като взе предвид становището на страните в процеса, събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло законосъобразността на обжалваната присъда съгласно изискванията на чл. 313 от НПК, счете за установено от фактическа страна следното:

С Присъда № 4/23.02.2026 г. на РС – Ловеч по НЧХД 153/2024 г. Районен съд-Ловеч е признал подсъдимия К. А. А., роден на •••••••••• г. в гр. Л., живущ в •••, българин, българско гражданство, * •••••• образование, женен, работи като старши ••••••••••• ••••••• към •• •• ••• ••••••, неосъждан, ЕГН ••••••••••, ЗА НЕВИНОВЕН за това, че на 16.08.2023 год. в гр. П., на публично място в служебно помещение, негов кабинет, находящ се в сградата на •••• •• ••••••, в качеството му на длъжностно лице - старши ••••••••••• ••••••• в •• * •••••• ••••••••••• •••••• •••••••••• към отдел •••••••••••• ••• •• •• •••••••••• при изпълнение на службата и функциите му, е изрекъл твърдения, унизителни за честта и достойнството на тъжителя Д. Н. З. от гр. П., в негово присъствие: „З., бе, ти нали си обвиняем, нали те осъдиха, какъв •••••••• си и какво правиш в моя кабинет " и „А, бе вземи си смени ••••••••а, защо се занимаваш с този ••••••••,•••••• •• * ••••••• •••••• ", „Аз го знам какъв •••••••• беше, знам му и ••••••• •••••••••••• •••••• ", „Работил с него и няма да видиш добро в това дело с този •••••••• ", поради което и на основание чл.304 от НПК, ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото срещу него с частната тъжба обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.4, пр.1, пр.3 и пр.4 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Отхвърлил е предявения от частният тъжител Д. Н. З. от гр. П. против подсъдимият К. А. А., с горната самоличност граждански иск за сумата от 2556.46 евро / 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 16.08.2023 година до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

Осъдил е частния тъжител Д. Н. З. от гр. П. да заплати на подсъдимия К. А. А., с горната самоличност сумата от 766.94 евро / 1 500.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Оставил е без уважение направеното от частния тъжител Д. Н. З. от гр. П. искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение за повереник и държавна такса, в общ размер на 773.07 евро / 1 512.00 лева, като неоснователно.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Въззивната инстанция приема за основателно възражението на въззивника-•••••••• Д. З. относно допуснато съществено процесуално нарушение от страна на РС-Ловеч.По-конкретно на л.627 от НЧХД№153/2024г. по описа на Ловешки Районен съд/РС/е приложена постановената и обжалвана присъда №4/23.02.2026г.Същата не е съобразена с разпоредбите на чл.33,ал.7 и чл.310,ал.1 от НПК съпоставени и с разпоредбите на глава осемнадесета „а“ на ЗСВ,въведени с изменения на процесуалния закон,публикувани в Държавен вестник бр.110/2020.Съгласно тези изменения законодателя императивно е приел,че електронния документ е валидна форма на съдебния акт.Процесната присъда е постановена от РС, като не е съобразено,че съгласно разпоредбите чл.33,ал.7 и чл.310,ал.1 и чл.311,ал.2 от НПК съдебните актове се изготвят като електронен документ в единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/и се подписват с квалифициран електронен подпис /КЕП/.Все в тази връзка РС и в протокола от о.с.з от 23.02.2026г.е посочил,че се е произнесъл с присъда ,която била обявена на страните чрез прочитане,но процесния протокол не е съобразен с изискването на чл.311,ал.2 от НПК.

Също така от страна на въззивника се прави и друго процесуално възражение, а именно,че от страна на РС е нарушена разпоредбата на чл.259 от НПК и касаеща забрана на съда,след изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия да разглежда друго дело.В конкретика относно процесната присъда в протокола от открито съдебно заседание – л.626 е посочено,че съдът е счел делото за изяснено и заседанието се е закрило в 16.35ч.

Същевременно на л.637 е приложен протокол от същата дата 23.02.2026г.по АНД№915/2025г.,в който е посочено,че на именното повикване в 16:35 часа се явили страните по делото.Т.е.в един и същи час е посочено,че е постановена процесната присъда и в същия час и минута на именно повикване в залата са се явили страните по друго дело. Определено този факт затруднява правото на защита на въззивника,тъй като не може да се установи кое процесуално действие е извършено първо,дали е прочетена процесната

присъда и/или е извършено именно повикване на страни по друго дело.Отделен остава въпроса,принципно,тези две действия, дали е практически възможно да бъдат извършени в рамките на една минута.

В смисъл,че от една страна в един и същ час и минута се отразява от РС,че е прочетена процесната присъда и същевременно в същия час и минута е извършено и именно повикване и явяване на страни по друго дело.От друга страна от извършената служебна проверка от страна на въззивната инстанция се установява,че както е посочено за процесната присъда “…Оригинала е подписан от Йорданка Христова Вутова на 23.02.2026г.в 17:38:52ч…“. При така посочените писмени доказателства определено може да се направи извод,че е нарушено правото на защита на въззивника в настоящото производство,тъй като не е ясно дали РС е спазил и изискването на чл.259 от НПК.

Освен това, въззивната инстанция приема,че е налице липса на валидна императивна форма на съдебния акт – процесната присъда,поради което и същата следва да бъде отменена и делото бъде върнато на РС за ново разглеждане от друг състав на съда,като се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения.

Необходимостта от отмяна на присъдата и от връщане на делото на РС за ново разглеждане от друг състав на съда прави невъзможно произнасянето по доводите на въззивника,респективно на възраженията на защитника на въззиваемия-адвокат Б. по същество на делото и възведеното с процесната тъжба обвинение и същите следва да бъдат обсъдени при новото му разглеждане от първостепенния съд.

В зависимост от съдебния акт,който ще се постанови при новото разглеждане,ще следва да се реши и въпроса за разноските сторени от страните.

При посочените подробни съображения, въззивната инстанция приема, че присъдата на РС-Ловеч следва да бъде отменена като незаконосъобразна и делото бъде върнато на РС-Ловеч за ново разглеждане от друг състав на РС от фазата на съдебно заседание,при което се отстранят подробно посочените погоре отстраними съществени процесуални нарушения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 335,ал.1във вр. с чл.348,ал.3,т.1 от НПК, съдът