Решение № 3400 от 16.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 385/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 32, ал. 8 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/. Образувано е по жалба на П. К. П., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 29, против решение на научното жури, обективирано в протокол №1 от 27.03.2026 г., с което са приети заключенията на комисията по допускане на кандидатите за участие в конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 4.2. Химически науки, по специалност „Физикохимия с колоидна химия за нуждите на катедра „Химия“ във факултет „Фармация“ на Медицински университет „Професор доктор Параскев Стоянов“ - Варна. с което П. П. не е допуснат до участие в конкурса. Жалбоподателят твърди, че научното жури е взело своето решение за недопускането му в конкурса неправилно и фактически необосновано. Твърди се, че от научното жури са извършени неправилни пресмятания по отношение процедурата по допускане, като се прави сравнение с притежаваната квалификация, научни постижения и публикации на другия кандидат за заемане на длъжността. По изложените съображения се иска отмяна на оспорения административен акт и връщане на процедурата до етапа на допускане. Жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява в открито съдебно заседание, като поддържа изцяло депозираната пред съда жалба. Ответникът - научно жури, назначено със заповед № Р-109-133 от 16.03.2026 г. на ректора на Медицински университет „Професор доктор Параскев Стоянов“ – Варна/МУ-Варна/ чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В представените писмени бележки се излагат съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в съответствие с условията по чл.24, ал.1 от ЗРАСБ, и чл.125,ал.1 от Правилника за развитие на академичния състав на Медицински университет „Професор доктор Параскев Стоянов“ - Варна /ПРАС на МУ-Врана/ Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по наведения пред него административноправен спор: Жалбоподателят в настоящото производство – П. К. П., е подал по електронен път на 11.03.2026 г. документи за участие в конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 4.2. Химически науки, по специалност „Физикохимия с колоидна химия“ за нуждите на катедра „Химия“ във факултет „Фармация“ на Медицински университет „Професор доктор Параскев Стоянов“ - Варна. Конкурсът е обявен с решение на Академичния съвет на МУ-Варна, видно от препис протокол № 33 от 15.12.2025 г, като в ДВ. бр. 6/16.01.2026 год. е публикувана обява за провеждането му със срок за подаване на документи за кандидатстване в рамките на два месеца, считано от публикуване на обявата в ДВ. Със заповед № Р-109-133 от 16.03.2026 г. на ректора на Медицински университет „Професор доктор Параскев Стоянов“ - Варна е определен седемчленен състав на научното жури по процедурата за заемане на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 4.2. Химически науки, по специалност „Физикохимия с колоидна химия“ за нуждите на катедра „ Химия“ във факултет „Фармация“ на Медицински университет „Професор доктор Параскев Стоянов“. Със заповед №Р-109-133 от 16.03.2026 г. на ректора на Медицински университет „Професор доктор Параскев Стоянов“ - Варна на основание чл.4, ал.1 и ал.2 и чл.25 от ЗРАСРБ, чл.57,ал.1 и ал.2 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ /ППЗРАСРБ/ и чл.127, ал.1 от Правилника за развитие на академичния състав на Медицински университет „ Професор доктор Параскев Стоянов“ е назначено седемчленно научно жури /НЖ/, с поименно определени вътрешни, външни и съответно резервни на тях членове. С решение по Протокол от 20.03.2026 г. на комисията, назначена със Заповед №РД-109-135/17.03.2026 г.. на ректора на МУ – Варна, взето единодушно от членовете й да предложи на научното жури жалбоподателят да не бъде допуснат до конкурса и същият не е допуснат до участие в конкурса. От фактическа страна решението е обосновано с това, че не е представил следните документи: Творческа автобиография на кандидата - Липсва отделен документ „Творческа автобиография“, чиято бланка - образец е достъпна от списъка на документи, публикуван в обявата на сайта на МУ - Варна, ДВ 6/16.01.2026 г. Представено е едностранно копие на документ за самоличност, Диплома за придобита ОНС ,доктор“: кандидатът е изпратил копие на диплома № 206, издадена на 04.04.2022 г. за придобита ОНС ,доктор“ по докторска програма „Органична химия“, професионално направление 4.2.Химически науки, област на ВО 4. Природни науки, математика и информатика; не е представено заверено за вярност копие на документ за придобита специалност в сферата на здравеопазването (което се изисква по условията на конкурса);удостоверение за стаж по специалността - не е представена справка, удостоверение за преподавателски опит - не е представена справка или друго доказателство, справка за учебна натовареност, медицинско свидетелство. Представено е копие на карта за предварителен медицински преглед, издадена на 21.12.2025 г. от д-р Д. К., [населено място], липсва оригинал. Видно е, че датата на издаване е коригирана и няма доказателства, че е от лицето, издало свидетелството. Свидетелство за съдимост. Представено е копие на свидетелство за съдимост, валидно до 21.04.2026 г., справка, издадена от библиотеката на МУ-Варна, с информация доказваща изпълнението на минималните изисквания за заемане на академичната длъжност „доцент“ и с други данни (по образец) - не е представен монографичен/ хабилитационен труд (4 екземпляра) или равностойни на монографичния труд публикации - не е представено. Кандидатът е изпратил списък на научните трудове, но не са разпределени по Критерии и нямат нужното точкуване. Декларация за авторско съгласие - представя се, когато се кандидатства с монография. В представените документи липсва тази декларация. Кандидатът не е представил изискуемите документи за кандидатстване на флаш памет - по заявлението, публикувано в сайта на МУ - Варна, ДВ 6/16.01.2026 г. Освен това е установена и липса на доказателства за допустимост на П., а именно: Не са представени в изискуемата форма, доказваща автентичност и истинност необходимите документи, доказващи придобити степени на висшето образование ОКС „магистър“ и ОНС ,доктор“, необходими за участие в конкурса, коментирани от Комисията при разглеждане на документите. Липсва доказателство да е заемал АД „асистент“, „главен асистент“ или да е бил преподавател, включително хоноруван, в МУ-Варна и/или друго висше училище или научна организация не по-малко от 5 години общо и да е имал учебна натовареност не по- малко от 100 часа средногодишно, разпределена през последните 10 години, или да е специалист от практиката и да има доказани постижения в своята област (национални и/или международно признати дейности, постижения, изобретения и/или рационализации и др.), съгласно чл.125, ал.1, т.З от ПРАС в МУ-Варна. Липсва доказателство за призната специалност в сферата на здравеопазването, необходимо условие за участие в конкурса за заемане на академичната длъжност „доцент“ съгласно чл. 125, ал.1 от Правилника за развитието на академичния състав в медицински университет „Проф, д-р Параскев Стоянов“ - Варна. Не е представена изискуемата по Правилника за развитието на академичния състав в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ - Варна и на чл. 26, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ справка за изпълнение на минималните национални изисквания, съответно на изискванията по чл. 26, ал. 5, към която се прилагат необходимите доказателства, определени в този закон, в правилника за прилагането му и в правилниците на висшите училища или научните организации (чл. 24, т.4 от ЗРАСРБ). Не е представена декларация за истинност на изпратените копия на документи. Не е представен оригинал или заверено за вярност копие на медицинско свидетелство и на удостоверение за съдимост. С оглед на гореизложеното е формиран извод, че кандидатът /жалбоподателят/ не отговаря на условията на чл.24, ал.1 от ЗРАСРБ и на чл.125 от ПРАС на МУ На заседание, проведено на 27.03.2026 г., обективирано в Протокол №1 от същата дата, НЖ е разгледало постъпилите документи по обявения конкурс и в т. ч. е приело заключенията на комисията по допускане на кандидатите съгласно протокола от 27.03.2026 г. НЖ е обсъдило научната продукция на кандидата за съответствие на минималните национални изисквания на 2б, ал.2 и ал.3 от ЗРАСРБ и е приело, че П. не покрива изискванията па показател В3 В4 и Г, а именно - не е представен хабилитационен труд – научни публикации в издания, които са референтни и индексирани в световно известни база данни с научна информация*Web of Sciences and Scopus/, а по показател Г след оценка на научните му публикации му е дадена оценка 116. С оглед на което и на основание чл.4,ал.8, чр.25 от ЗРАСРБ ,чл.48,ал.1 и ал.2 и ал.3 ,чл.54,ал.2 във връзка с ал.3 и чл. 53 и чл. 57 от ПРАСРБ и чл.127 от ПРАС в МУ – Варна П. не е допуснат до участие до оценяване в конкурса за заемане на академична длъжност „доцент“. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира следното от правна страна: Съгласно чл.32, ал.8 от ЗРАСРБ всички актове на органите на висшето училище, на научната организация за придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности по реда на този закон, както и заповедите на министъра на образованието и науката, издавани във връзка с осъществяването на правомощията му по глава четвърта от същия закон, могат да се обжалват пред съда при условията и по реда АПК. За разлика от разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗРАСРБ, където законодателят е използвал изразът „всички органи на управление на висшето училище, съответно на научната организация…“ тук се касае за общо, събирателно понятие в лицето на „органи“, което включва в себе си както същинските органи за ръководство и управление на висшето училище/научната организация, така и специализираните такива – тези, които се създават във връзка с обявени процедури в т. ч. и конкурсни и в повечето случаи имат временен статут. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.32, ал.8 от ЗАРСБ актовете на специализираните органи на МУ- Варна за придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности, в т. ч. и тези научното жури, какъвто очевидно е процесния случай, подлежат на обжалване по реда на АПК. Съобразно горното оспореното понастоящем решение на НЖ, обективирано в т. 2 от протокол № 1 от 27.03.2026 г., с което П. П. не е допуснат до участие в конкурса, подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.32, ал.8 от АПК, тъй като недопускането на жалбоподателя до участието в конкурс е правна последица, произтичаща именно от това решение на НЖ. При оспорването на акт от вида на процесния не е необходимо приключване на обявения конкурс, тъй като за недопуснатия кандидат процедурата приключва на този етап, поради което и доколкото жалбоподателят не е допуснат до участие в конкретния конкурс, именно оспореното понастоящем решение за него е крайният акт, който по аргумент на чл. 32, ал. 8 от ЗРАСРБ може да се обжалва пред съда. Предвид изложеното жалбата е допустима, като подадена от лице, адресат на административен акт, който засяга правата и законните интереси на жалбоподателя по неблагоприятен начин. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: За да бъде внесена яснота относно правния спор на плоскостта на относимите за случая материалноправни норми, съдът счита за уместно да онагледи процедурата, т. е. процесуалния ред, при който се провежда, най-общо казано, конкурс като процесния. По делото е представен ПРАС на МУ - Варна, като в глава 3 Заемане на академични длъжности в МУ – Варна Раздел III са уредени условията и реда за заемане на академичната длъжност „доцент”. В чл.122 от правилника е предвидено, че заемането на академичната длъжност „доцент” се осъществява въз основа на конкурс и избор, като в ал. 125,ал.1 са посочени условията, на които трябва да отговаря кандидатът, а в чл.126,ал.1– необходимият набор от документи за допускането до участие в конкурса, редът и начинът на тяхното подаване. Съгласно чл.129,ал.1 НЖ оценява кандидатите за заемане на академична длъжност доцент според изискванията на чл.4 от правилника и входираните документи по чл. 126 от правилника. Съгласно чл.4, ал.1 от ПРАС на МУ – Варна до участие в конкурс да заемане на АД „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания, на минималните национални изисквания и на изискванията на МУ-Варна, като съгласно ал.2 от същата разпоредба допускането до участие в конкурса се извършва от комисия, назначена от ректора на МУ – Варна и е определено кои лица от МУ-Варна следва да бъдат нейните членове. Съгласно чл.4, ал.4 от правилника съответствието с минималните национални изисквания се определя от НЖ. Според чл. 5 ,ал.2 от Правилника оценката за съответствие с минималните изисквания, както и оценяване на резултатите, научен принос и оригиналност на представените трудове, на дисертационните трудове за придобиване на научни степени и за заемане на АД се извършва от НЖ , като в чл.6 са определени изискванията към членовете на НЖ , ал.4 от същия член е предвиден какъв следва да бъде съставът на НЖ. Съгласно чл.24, ал.2 от ЗРАСРБ и чл.55, ал.3 от ППЗРАСРБ академична длъжност „доцент“ се заема въз основа на конкурс и избор. Процедурата по заемане на длъжността е регламентирана в чл.24 – 28 от ЗРАСРБ, съответно в чл.53 – 58 от ППЗРАСРБ, като чл.58, ал.1 от ППЗРАСРБ препраща и към реда, предвиден в правилника на висшето училище или научната организация. Конкурсната процедура представлява съвкупност от правно регламентирани волеизявления и действия на отделни правни субекти, извършвани в определена от законодателя последователност, като всяко от тях поражда следващото. Този характер на конкурсната процедура определя сложния фактически състав на избора. Съгласно чл.25 от ЗРАСРБ и чл.57, ал.1 от ППЗРАСРБ конкурсът се провежда от седемчленно НЖ. Разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗРАСРБ предвижда, че до оценяване се допускат лицата, които отговарят на условията на чл.24, ал.1, включително на минималните национални изисквания по чл.2б, ал.2 и 3, съответно на изискванията по чл.2б, ал.5. В 14-дневен срок след изтичането на срока за подаване на документи НЖ взема решение за допускане на кандидатите до оценяване – чл.26, ал.3 от ЗРАСРБ. На законово ниво не е предвидено създаване на орган, различен от научното жури, който да извършва преценка за допускане на кандидатите, но нормата на чл.56 от ППЗРАСРБ предвижда, че за обявяването на конкурса, подаването на документите и допускане до участие в конкурса се прилагат съответно разпоредбите на чл.47 и чл.48. В чл.48, ал.2 от ППЗРАСРБ се посочва, че изискванията за допустимост с изключение на минималните национални изискания и на изискванията по чл.1а, ал.2 се проверяват от комисия, в която се включват определени от подзаконовия нормативен акт лица, от които председателят и членове се определят със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация. Изрично е регламентирано в чл.48, ал.3 от ППЗРАСРБ, че съответствието с минималните изисквания и с изискванията по чл.1а, ал.2 се проверяват от НЖ. Кандидатите се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок от 14 дни след определяне на журито по чл.49, ал.1, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа – чл.48, ал.4 от ППЗРАСРБ. При систематическото тълкуване на цитираните правни норми се налага изводът, че комисията по чл.48, ал.2 от ППЗРАСРБ не е решаващ орган, а помощен орган, който да подпомогне работата на НЖ, като извърши формален преглед на изискванията за допустимост. Затова с подзаконовия нормативен акт се говори само за проверяване на законовите изисквания към кандидатите, без минималните национални изисквания и изискванията по чл.1а, ал.2, и не е разписано, че комисията се произнася с решение по допускане или не, което е в правомощията на НЖ според изричното законово предписание на чл.26, ал.3 от ЗРАСРБ. Именно поради това първо се определя НЖ, което в определен срок взема решение за допускане на кандидатите. Вземайки предвид горното, оспореният понастоящем административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл.26, ал.3 от ЗРАСРБ, а именно: определеното със заповед №РД 109-133 от 16.03.2026 г. на ректора на МУ Варна Научно жури. Съдът приема, че оспорваният акт отговаря на изискванията за форма. Съгласно чл.59, ал.3 от АПК устни административни актове, както и такива, изразени чрез действие или бездействие, се издават само когато това е предвидено в закон. Доколкото за актовете на научното жури няма особени правила, се прилагат предвидените в АПК такива. Тъй като няма предвидена изрична норма в ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ, която да посочва, че актовете се издават в устна форма или чрез действие или бездействие, решенията на НЖ за допускане на кандидатите до участие в конкурса следва да са в писмена форма. В случая съдът приема тази форма за спазена, като актът съдържа и мотивировка по смисъла на чл.59, т.4 от АПК. В същия липсва подробно изложение на фактическите и правни съображения на органа, но доколкото очевидно НЖ възприема заключението на комисията по допускане, обективирано в нейно решение по Протокол от 27.03.2026 год. и се позовава на него, то следва да се приеме, че конкретните съображения се съдържат в документите, предхождащи оспорения понастоящем, акт. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в т. ч. специалните такива, съдържащи се в ЗРАСРБ, ППЗРАСРБ, като излага разбирането си, че съществени са тези нарушения, които влияят на волята на административния орган и предопределят крайния резултат, обективиран в административния акт, и при недопускането на които би се стигнало до издаването на акт с различни правни последици. В контекста на процесната процедура подобни нарушения биха произтекли всъщност от погазване на принципите на прозрачност, предвидимост, истинност и равенство в провежданото състезателно по своя характер административно производството, без да се засяга естествено техният материалноправен характер, проявени на плоскостта, предопределяща спазване на формалните изисквания за обявяване, провеждане и приключване на процедурата, доколкото същата е съвкупност от действия и волеизявления, насочени към предоставяне на възможност за упражняване на субективните права на кандидатите да участват в конкурси и да бъдат избирани в академичния състав на съответното научно учреждение. Стриктното спазване на процедурата е от съществено значение за гарантиране правата на страните в нея, като нейните нарушения водят съответно и до нарушение на материалния закон. В случая процедурата за заемане на вакантна академична длъжност заемане на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 4.2. Химически науки, по специалност „Физикохимия с колоидна химия“ за нуждите на катедра „Химия“ във факултет „Фармация“ на Медицински университет „Професор доктор Параскев Стоянов“ - е обявена от овластен за това орган –академичния съвет на МУ- Варна. Обява за това е публикувана в ДВ, като по този начин са изпълнени изискванията на закона за публичност и достъпност. Определените срокове за участие в процедурата са законосъобразни и спазени, като такива се явяват и тези, свързани с извършената проверка за допустимост на кандидатите и обявяване на резултатите от това, както и провеждането на заседанията на научното жури. Както комисията по допустимост, така и научното жури са определени от компетентния за това орган, като техният състав в т. ч. председателство отговарят на посочените от закона изисквания както по отношение брой на членовете, така и по отношение конкретните изисквания към тях. В контекста на наведените в жалбата възражения и както бе посочено вече, не комисията по допустимост, а НЖ е взело решението за недопускане на П. П. до участие в конкурса. Оспореното решение е в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл.1а от ПЗРАСРБ кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ трябва да отговарят на съответните минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната дейност, определени в приложението по научни области и/или професионални направления за всяка научна степен и за всяка академична длъжност въз основа на показателите по чл.2б, ал.2 от ЗРАСРБ /Приложение №1 към чл. 1а, ал. 1 от ППЗРАСРБ/. Висшите училища и научните организации могат да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академични длъжности при спазване на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗРАСРБ кандидатите представят справка за изпълнение на минималните национални изисквания по чл.2б, ал.2 и 3, съответно на изискванията по чл.2б, ал.5, както и справка за оригиналните научни приноси, към които се прилагат съответните доказателства, определени в този закон, правилника за неговото прилагане и правилниците на висшите училища и на научните организации, а както вече бе посочено, съгласно чл.26, ал.2 от закона до оценяване се допускат лицата, които отговарят на условията на чл.24, ал.1, включително на минималните национални изисквания по чл.2б, ал.2 и 3, съответно на изискванията по чл.2б, ал.5. От своя страна чл.24, ал.1 от ЗРАСРБ гласи, че кандидатите за заемане на академичната длъжност „доцент“ трябва да отговарят на следните условия: т. 1. да са придобили образователна и научна степен „доктор“, която за специалностите от регулираните професии трябва да бъде от същата специалност, като за специалности от регулираните професии в професионално направление „Здравни грижи“ академичната длъжност може да се заема и от лице, притежаващо образователна и научна степен „доктор“ по специалност от регулираните професии в професионални направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“ или „Обществено здраве“; т.2. не по-малко от две години: да са заемали академична длъжност „асистент“, „главен асистент“, или да са били преподаватели, включително хонорувани, или членове на научноизследователски екип в същото или в друго висше училище или научна организация, или да са упражнявали художественотворческа дейност, или да са били специалисти от практиката и да имат доказани постижения в своята област; т. 3. да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или доказателства за съответни на тях художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ и за придобиването на научната степен „доктор на науките“; т.4. да отговарят на минималните национални изисквания по чл.2б, ал.2 и 3, съответно на изискванията по чл.2б, ал.5 и т.5 да нямат доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните трудове. Идентични с тези изискванията са посочените в чл.53, ал.1 от ППЗРАСРБ. За да бъдат допуснати до участие в конкурса, съответно и до фазата на оценяване, кандидатите следва да отговарят на всички поставени условия, като непокриването на едно от тях е пречка за допускането до участие. В конкретния случай изложените от НЖ по допускане на кандидатите за недопускането на жалбоподателя до участие в конкурсната процедура са свързани с неизпълнение на условията по чл.24, ал.1, т.2, 3 и 4 от ЗРАСРБ. От доказателствата по делото в т. ч. и от представените от П. П. документи не се доказва, че той е заемал академична длъжност „асистент“ или „главен асистент“. Не се доказва също жалбоподателят да е бил преподавател, включително хоноруван, или член на научноизследователски екип в същото или в друго висше училище или научна организация,. Тук целта на законодателят е да позволи научното развитие на лица, които изпълняват трудова активност, извън преподаването, с качество, позволяващо да се нарекат „специалисти” и да имат доказани научни постижения. За специалист от практиката с доказани постижения следва да се приеме професионалист в конкретна област, който съчетава богат практически опит с измерими резултати, успешни проекти или признание в конкретна сфера. Такива са лицата, участващи в конкурса. Прието е, че липсват доказателства за призната специалност в сферата на здравеопазването по чл..125,ал.1 , т.6 от ПРАС на МУ – Варна. При това положение правилно и съобразено с фактическата обстановка се явява заключението, че П. не отговаря на условието за участие в конкурса, посочено в чл.24, ал.1, т.2 от ЗРАСРБ, което само по себе си е достатъчно за формирането на крайния извод за недопускане, доколкото изискванията по чл.24, ал.1 са в кумулативна зависимост. Това принципно прави безпредметно изследването дали са изпълнени другите условия, изрично посочени от законодателя. Съдът държи да отбележи, че предоставянето на справка за изпълнението на минималните национални изисквания за заемане на академичната длъжност „доцент“ е законово изискване, съдържащо се в чл.26, ал.1 от ЗРАСБ. Отделно от това в същата разпоредба е поместено и задължението на кандидатите да докажат изпълнението на изискването по чл.24, ал.1, т.4 от закона, а именно: справка за оригиналните научни приноси. Това изискване от своя страна е свързано с публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания, които обаче да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен „доктор“. Оспореният акт е съобразен и с целта на закона. Принципите за развитие на академичния състав, дефинирани в чл. 1, ал. 2 от ЗРАСРБ, са насочени към постигане на баланс между академичната автономия и свободното развитие на академичния състав, от една страна, и обществения интерес, който предполага контрол върху качеството на образователния процес и научните изследвания, от друга страна. В случа, научното жури, определено по процесния конкурс, приемайки, че д-р П. П. не отговаря на изискванията за участие в конкурса, се е ръководил от целта на закона да гарантира именно баланса на посочените по-горе интереси, като до участие се допуснат само тези кандидати, които отговарят на законовите изисквания. Предвид изхода на делото и своевременно направеното от страна на процесуалния представител на ответника искане за присъждане на сторените по делото разноски съдът приема последното за основателно, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на сумата от 700 евро - направените по делото разноски. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Старозагорският административен съд