Решение № 915 от 11.6.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 6389/2025 г.

Производството е по реда на чл. 422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1, т.1 ГПК, като същото е образувано по искова молба на •••• срещу С. А. М., за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 13 864 лв., представляващо изплатено обезщетение от •••• по щета №••••/17.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че по повод подадено от него заявление е образувано ч.гр.д. №1370/2025 г. по описа на РС Разград е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК., но на осн. чл. 415,ал.1,т.2 ГПК съдът дал указания за предявяване на исковата молба. На осн. чл. 559,ал.1,т.1 КЗ и споразумение между Компенсационни органи и ищеца от 29.04.2002 г., във вр. с предявена претенция от •••, ищецът заплатил на ••• по претенция №••••/17.09.2021 г. Заплатеното от ищеца обезщетение било предмет на издадената заповед за изпълнение на осн. чл. 557,ал.1,т.2, б.“а“ вр. чл. 558,ал.7 КЗ. Обезщетението било заплатено на •••• за причинени от ответника материални вреди при настъпило по вина на ответника ПТП на 02.04.2021 г. в 19:48ч. в гр. •••• в посока центъра на града. Тогава ответникът С. А. М. като водач на товарен автомобил „••• с рег. № •••, собственост на М. ••• К., при движение на горепосочената улица пред № 12 удря лек автомобил марка •••, с № ••••, собственост на •••, след това ответникът продължил движението си с превишена скорост, навлязъл в десния тротоар, след това навлязъл в грешната лента за движение и се ударил във фасата на жилищна сграда, причинявайки ПТП с материални щети. За описания инцидент бил съставен протокол от полицията в гр. •••, а към датата на инцидента за управлявания лек автомобил нямала сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът твърди, че обезщетението в общ размер на 7088,55 евро, което е заплатил на ••• са покрити вредите на фасадата на жилищна сграда на ••• в размер на 1131,57 евро и тези на лекия автомобил „••••“ в размер на 5956,98 евро. Уврежданията по лек автомобил „••••“ били следните според ищеца: кондензатор за охлаждащ агент, микропревключвател, ключалка предна, закрепващ елемент на предна броня, планка на ключалка дясна, фар преден десен, водещ елемент на фар, ударна греда, покритие на броня предна, колонка на броня дясна, въздуховод на радиатор, напречна греда предна долна. Виновността на ответника следвала от това, че управлява лек автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ответникът бил поканен да заплати задължението си, но и до датата на исковата молба не било заплатено. Моли предявеният иск да бъде уважен, претендира разноски. В срока по чл. 131,ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, като се въвежда искане за привличане на трето лице помагач – собственика на лекия автомобил, управляван от виновния водач. ответникът оспорва иска като неоснователен, тъй като от представения протокол за ПТП се установява, че дата, място и участници в ПТП, но нямало скица на местопроизшествието, която да онагледи разположението на двата автомобила, няма данни за марК.ката и сигнализацията на улицата, евентуално разрешена скорост, липсвали данни за увредения автомобил, за неговата посока на движение за да се установи механизма на увреждането и да се съпостави с вредите. Липсвало освен това идентичност между описаните в исковата молба вреди и тези посочени в протокола за ПТП. В протокола за посочени повреди на предницата и изместена хлабина на отвора на капака на двигателя, а в исковата молба се сочели по-конкретни вреди – кондензатор за охлаждащ агент, микропревключвател, ключалка предна, закрепващ елемент на предна броня, планка на ключалка дясна, фар преден десен, водещ елемент на фар, ударна греда, покритие на броня предна, колонка на броня дясна, въздуховод на радиатор, напречна греда предна долна. За ответника остава неясно какъв точно е механизма за да настъпят този вид вреди, както и дали е налице причинно-следствена връзка. Няма данни и кой е отстранил повредите на увреденото МПС, дали са настъпили в пряка-причинно следствена връзка с поведението на ответника. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени разноски според задължителната съдебна практика. В с.з. ищецът поддържа исковата молба и моли да бъде уважен предявения иск, като претендира сторените по делото разноски, в т.ч. за юрк. Възнаграждение. В с.з. ответникът оспорва исковата молба, като моли предявеният иск да бъде уважен и да бъдат присъдени сторените разноски. Ответникът формулира довод, че не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като отговорност се носи от собственика на лекия автомобил, а не от неговия ползвател. Третото лице помагач на страна на ответника – М. ••• К., не оспорва исковата молба, като твърди, че правото на собственост върху МПС-то е негово, но то не било при него от 2015-16 година, когато продал камионът, но чрез предвидената в закона форма. Не познава ползвателя С. А., нито е имал фирма към 2021 г. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна: По заявление по чл.410 от ГПК на •••• е образувано ч.гр.д.№1370/2025 г. по описа на РС Разград, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с №•••/25.07.2025 г., с която ответникът С. А. е осъден да заплати сумата от 13 864 лева, ведно със законната лихва от датата на заявлението. С Разпореждане №2997/25.09.2025 г. по ч.гр.д.№1370/2025 г. по описа на Разград, са дадени указания на заявителя да предяви иск на осн. чл.415,ал.1,т.2 ГПК. Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 26.09.2025 г., като исковата молба е подадена на 24.10.2025 г. Не е спорно между страните, а и от представения протокол за ПТП от 07.04.2021 г., издаден от полицейски инспекторат •••, се установява, че на 02.04.2021 г. е настъпило ПТП в 19.48 ч в ••••, на път 3-105, между участник №1 С. М. и участник № 2 ••••. Участник №1 се движил със своето товарно МПС по ••• Щр. в посока •••• по посока центъра на •••, когато причинил щета на лекия автомобил на участник №2, който бил паркиран. Участник №1 продължил директно пътуването си в посока центъра на •••, но след това вероятно поради висока скорост, навлязъл в изхода на един ляв завой, в посока надясно, на намиращия се там тротоар. Навивайки волана в обратна посока наляво участник №1 навлязъл в насрещното платно и тротоар намиращ се отляво, където товарното МПС се блъснало във фасадата на сградата в имота на потърпевшо лице на ул. №•••. След това участник №1 спрял силно повреденото си МПС на десния тротоар отсреща на ул. срещу имот №•••, слязъл от МПС-то и тръгнал пеша в неизвестна посока. Участник №1 не бил открит, но самоличността му била установена. Изложено е още, че има съмнение, че участник №1 няма валидна шофьорска книжка. Товарният автомобил е марка ••••с рег. № •••, а този на участник № 2 – •••••. От преводно нареждане на л.24/25 се установява, че •••• е изплатило на ••• на 27.08.2021 г. сумата от 18 598,92 евро и на 17.03.2022 г. -4715,51 евро. На 17.09.2021 г. и 01.04.2022 г. ••• е изпратил претенция за възстановяване до •••• на изплатено от ••• обезщетение на •••• от незастрахован МПС с българска регистрация – ••• в размер на 6262,03 евро на 30.08.2021 г. и 826,52 на 17.03.2022 г. Отправено е искане до ищеца да бъде заплатено изплатеното обезщетение на осн. чл. 34,ал.3 ПУДГФ. От доклад по щета за имуществени вреди №••••/17.09.2021 г. на ГФ се установява, че са представени снимки на увреденото МПС, като имуществените вреди, които подлежат на обезщетяване са в размер на 12 247,47 лв. Основанието е регрес срещу виновния водач С. М., за когото •••е заплатил обезщетение по щета №••••, ••••. От доклад по щета за имуществени вреди №••••/17.09.2021 г., доплащане от 01.04.2022 г., се установява, че имуществените вреди, които подлежат на обезщетяване са в размер на 1616,53 лв. Основанието е регрес срещу виновния водач С. М., за когото •••е заплатил обезщетение по щета №••••, •••. Съгласно авизо местен превод на л.38 по делото, ищецът е заплатил на ••• на 30.09.2021 г. сумата от 103070,84 лева. с основание щета по опис от 29.9.2021 г., който опис е приложен на гърба на авизо, и от който е видно, че част от общо изплатената сума е сумата от 12 247,47 лева по референтен номер на ••• – ••••с № щета - №••••. На 14.04.2022 г. ищецът е платил на •••528806,19 лв. щети по опис от 14.04.2022 г., приложен на гърба на авизото, от което е видно, че част от общо изплатената сума е 1616,53 лв. Начислена е и такса за обработка на щета, видно от фактура на л.32, в размер на 246,60 евро. Съгласно справка на ••• от 13.04.2021 г. товарен автомобил с рег. № ••• е било с обичайно домуване в Република България. От справка на Информационен център към ГФ към 04.04.2022 г. се установява, че т.а. с рег. № •••, собственост на М. ••• К. е с прекратена застраховка „ГО“ на 12.03.2021 г., поради невнесена вноска. От заключението на САТЕ се установява, че ПТП-то е настъпило между •••• управлявано от С. А. и •••• •••, който бил паркиран, като ответникът реализирал при движение реализирал челен кос/ приплъзващ удар в надлъжно направление спрямо предна дясна ъглова част на паркирания л.а. •••• голф. ПТП-то настъпило на 02.04.2021 г. около 19.48 ч в ••••, на ул. „••••, т.е. в населено място с двупосочно движение с по една лента в посока, разделени с единична прекъсната осева линия. Характерът, локализацията и последователността на описаните повреди сочат на единен ударен механизъм, а именно контакт в предна дясна ъглова зона с последващо приплъзване и надлъжно въвеждане на ударна сила в предната конструкция на л.а. •••• •••. Поради което вещото лице заключва, че е налице пряка причинно-следствена връзка между констатираните увреждания и механизъм на ПТП. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е допустим положителен установителен иск с правно основание правно осн. чл. 422,ал.1, вр. чл. 415,ал.1,т.2 ГПК вр. чл. 558,ал.7 вр. чл. 557,ал.1,т.2, б. „а“ от КЗ вр. чл. 561 КЗ. Налице е пълен обективен и субективен идентитет между предявения иск и издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1370/2025 г. по описа на РС Плевен, като е спазен законоустановения срок съгласно чл.415,ал.4 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ, след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1, т. 2 б. "а" от КЗ, •••• встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение, лихви и разходите за определянето и изплащането му. В чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ се предвижда, че Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за:... т. 2. имуществени вреди за вреди на чуждо имущество, причинени: а) на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ не е самоцелна, а е израз на трайно установената в европейското и националното законодателство социална функция на застраховането. Смисълът на нормата е да създаде гаранционен механизъм, който да осигури репариране на вредите на пострадалите лица в случаите, когато задължителната застрахователна система не е сработила поради неизпълнение на законово задължение за сключване на застраховка от страна на виновния водач. Един от елементите на сложния фактически състав е деликвентът да няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, който факт е безспорно установен от приложената справка от Информационен център към ГФ. Механизмът на ПТП е безспорно установен със съставения от полицейски служител протокол от ПТП 07.04.2021 г., като презумпцията за виновност не е оборена и настоящият съдебен състав намира, че ответникът виновно при извършване на маневра по паркиране на управлявания от него товарен автомобил с рег. № •••, осъществява ПТП с паркиралия лек автомобил ••••, в •••, на ул. „••••“, •••. В пряка причинно следствена връзка от противоправното деяние са настъпили имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в поправата на вредите в предната конструкция на увредения л.а., за което е издаден доклад, че са на стойност от 7088,55 евро. Към датата на ПТП ответникът няма застраховка „Гражданска отговорност“, а •••е страна по международно споразумение и същевременно ПТП-то е реализирано на територията на държава-членка на ЕС – Германия. Заплатеното от •••обезщетение за настъпилото на територията на държава-членка ПТП е за МПС, което няма застраховка „Гражданска отговорност“ и е с обичайно местопребиваване в РБ. Тези обстоятелства несъмнено пораждат отговорността на ищеца към •••. Ищецът •••• е заплатил през 2021 и 2022 г. на ••••парично обезщетение в размер на 13864 лева, факт който безспорно се установява от приложените авизо. Поради тези факти, на осн. чл. 558,ал.7 ГПК •••• е встъпило в правата на увреденото лице и има право да претендира заплатеното от него обезщетение. Неоснователен е доводът, че ползвателят не е материалноправно легитимиран по възникналото регресно притезателно право на ГФ, тъй като застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“ е задължителна съгласно чл. 477 КЗ, като странизастраховани по него са собственикът на автомобила, ползвател или всяко друго лице, което фактическа управлява МПС-то. Тоест ползвателят на МПС С. А., който очевидно е избягал от ПТП-то, тъй като не е открит от органите на реда, е имал задължение да заплаща вноските за застрахователен договор „ГО“, който е бил сключен за процесния товарен автомобил през 2021 г. и е прекратена месец преди процесното ПТП. Предвид горното, съдът намира, че са налице всички предпоставки на предявения регресен иск с правно осн. чл. 558,ал.1 КЗ вр. чл. 557,ал.1,т.2, б.“а“ КЗ, тъй като е доказан по основание. Размерът на предявения иск - 13864 лв. (7088,55 евро), безспорно се установява и от представените преводни нареждания и опис на щети, поради което съдът приема, че искът е доказан изцяло и по размер. Ето защо следва да бъде уважен изцяло като основателен. При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца на осн. чл. 78,ал.1 ГПК всички сторени от него разноски за заповедното и исково производство, а именно 850,00 евро за особен представител, 100 евро за юрк. възнаграждение определено на осн. чл. 78,ал.8 ГПК, 120,50 евро държавна такса за исковото производство, както и 25,56 евро юрк. възнаграждение за заповедното производство и 120,50 евро държавна такса. Ръководен от горното, съдът