Решение № 705 от 14.5.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 86/2026 г.

Производството е по реда на чл. 256, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 178, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Образувано е по искова молба (наименована "жалба") от Х. Д. Г. от гр. Габрово срещу Комисията за защита на потребителите (Комисията), с която е предявен иск с правно основание чл. 256, ал. 1 от АПК – да се задължи Комисията да се произнесе по подадената жалба в определен от съда срок. В исковата молба се твърди, че на 19.0.2025 г. подал жалба в Комисията за защита на потребителите, Териториално звено Велико Търново, заведена с вх. № ВТ-03-857/ 19.08.2025 г. Посочва, че в хода на проверката били изискани допълнителни документи, които представил на 13.10.2025 г., с което отстранил посочените нередовности. Заявява, че от тази дата до настоящия момент Комисията не се била произнесла по подадената жалба, въпреки изтичане на законово установения срок за произнасяне. Счита, че е налице бездействие на административен орган, изразяващо се в непроизнасяне в законовия срок, което нарушавало принципа за разглеждане на административните производства в разумен срок. Ищецът Х. Д. Г., редовно призован, се явява в съдебно заседание. Моли съда да установи бездействието на Комисията за защита на потребителите във връзка с подадената от него жалба и да ги задължи да се произнесат в определен от съда срок. Ответникът – Комисия за защита на потребителите, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание. В придружително писмо от 11.03.2026 г. изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Съдът, като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите на ищеца, намира за установено следното от фактическа страна : На 19.08.2025 г. ищецът Х. Д. Г. подал жалба до Комисията за защита на потребителите офис Габрово, която била заведена с вх. № ВТ-03-857/ 19.08.2025 г. В жалбата посочил, че на 11.08.2025 г. поръчал по вайбър автомобилна част – десен носач, избирайки вариант от уеб сайта на фирмата, като въвел марк, модел, двигател, задвижване, година на производство и други. Действието представлявало интернет/ дистанционна продажба, при която доставчикът бил длъжен да предостави стока, отговаряща на описанието. Получил няколко предложени варианта и избрал най-евтиния (119,90 лв.). Пратката била изпратена същия ден, а на 12.08.2025 г. извършил плащане чрез наложен платеж в Еконт Севлиево. При получаването се оказало, че поръчаният носач не пасвал на автомобила, тъй като разликата в дължината била значителна. Изпратил информация с рамата, след което било уточнено, че само един от всички посочени носачи бил подходящ, като цената му била около 370 лв. Заявява, че на 14.08.2025 г. платил чрез наложен платеж новия носач (съответстващ) и на същата дата той бил доставен и монтиран успешно. На 15.08.2025 г. се оказало, че върнатият от него първи носач бил отказан от фирмата при връщане от Еконт, като управителят на магазина отказал да приема връщането и да възстанови сумата. На 16.08.2025 г. провел разговор с управителя, който обещал да провери камерите за състоянието на опаковката, но обаждане не последвало. На 18.08.2025 г. повторно се свързал, като управителят категорично отказал да поеме отговорност и да възстанови сумата. На основание изложеното и съгласно ЗЗП моли комисията за съдейства за възстановяване на сумата в размер на 119,90 лв. за несъответстващия носач, плюс разходи за доставка. Да установи практики на фирмата като подвеждащи/ нелоялни с цел предотвратяване на подобни случаи за други потребители. С писмо изх. № ВТ-03-857/ 16.09.2025 г. (на л. 29 – 30 от делото) ищецът Г. бил уведомен от Комисията, че съобразно разпоредбата на чл. 178, ал. 3 от ЗЗП в три дневен срок от получаването следва да представи допълнителна информация, както следва : екран от интернет сайт с публикувано описание на закупената стока, предмет на жалбата, от който да е виден URL адресът на сайта, екран от интернет сайт и/ или електронно съобщение за потвърждаване на поръчката, от които да е виден номерът на поръчката, четливо копие на товарителница за доставка на поръчката, предмет на жалбата с видни имена на подател и получател, доказателства за упражнявяне на право на отказ, като от представения документ следва да бъде ясна и видна датата на уведомяване), четливо копие на товарителницата за връщане на поръчка с видни имена на подател и получател. Както и да се даде писмено съгласие в случай, че е необходимо за целта на проверката да предоставят на търговеца лични данни на потребителя, като име, имейл и телефон. Ищецът е информиран, че тежестта на доказване за упражняване правото на отказ от договор от разстояние се носи от потребителя. Както и че на основание чл. 178, ал. 4 от ЗЗП Комисията няма да образува производство по разглеждане на жалбата, докато нередовностите не бъдат отстранени. Относно връщане на заплатените суми след получаване на продадената стока е уведомен, че възникналият спор е гражданскоправен и следва да потърси правата си по съдебен ред. На 13.10.2025 г. ищецът представил допълнителни доказателства с молба на л. 19 – 20 от делото. Към молбата е приложена кореспонденция с продавача на автомобилната част. Във връзка с депозиран сигнал от ищеца до Омбудсмана на Република България към преписката е приложен отговор от ВРИД Председател на Комисията за защита на потребителите, в която уведомил Обудсмана, че в рамките на предоставената допълнителна информация от потребителя не били представени доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да се установява, че изявлението за отказ било надлежно изпратено до търговеца в съответствие със законовите изисквания. Липсват данни относно датата на изпращане, начина на изпращане и получаването на съответното изявление. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи : Съгласно чл. 256, ал. 1 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Според ал. 3 на същата разпоредба, с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Бездействието на администрацията (неупражняването на компетентност) поначало съставлява закононарушение, като в хипотезата на чл. 256, ал. 1 и 2 от АПК попадат всички фактически действия, без задълженията за волеизявления. Защитата се реализира по процесуалния ред наРаздел II от Глава XV на АПК и след изпълнение на предвидените условия и предпоставки. Уреденият в чл. 256 от АПК правен способ се идентифицира с осъдителен иск, при предявяването на който следва да е посочен надлежният ответник, да е конкретизиран видът на претендираните фактически действия (с оглед обстоятелството, че решението се ползва с изпълнителна сила), както и да е установена процесуалната предпоставка за предявяването му - искане за изпълнение по чл. 256 от АПК. Характерът на заявеното с искането (материализирано в исковата молба) следва да се обсъжда не само с оглед посоченото от ищеца основание, а с оглед цялостната изразена воля и в съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, като в случая безспорно се претендира съдът да задължи Комисията да разгледа жалбата по същество, като извърши необходимите проверки и съдът да определи срок за изпълнение на това задължение. Предмет на защитата по чл. 256 от АПК е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на законово разписани правомощия. Нормата визира само фактически действия, пряко дължими по силата на норма на закон или подзаконов нормативен акт. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт, субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Необходимо е наличието на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Фактическите действия следва да произтичат пряко от правната норма, а не да са опосредени от каквото и да е волеизявление. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 256, ал. 3 от АПК, тъй като чрез осъждане на органа да извърши действието, целеният правен резултат следва да възникне директно в правната сфера на ищеца като субект на правоотношението. Ищецът Х. Г. чрез подадената от него като електронен формуляр жалба е претендирал от Комисията да установи нарушаване на правата му като потребител по чл. 50 от ЗЗП и е обективирал искане за възстановяване на заплатена от него сума за закупена от разстояние стока, поради установено несъответствие с договореното след доставката ѝ. Както и да установи подвеждащи/ нелоялни практики от страна на търговеца. Съгласно ЗЗП Комисията за защита на потребителите е държавен орган, комуто законодателят е възложил защитата на правата на потребителите. В случая отношенията между частните субекти – потребител и търговец (доставчик, производител), намират регламентация в специален норматив и в съответния обем, с цел защита правата на потребителя. Когато даден потребителят счете, че правата му са нарушени, той може да се обърне към компетентния орган, за да потърси защита. В конкретната хипотеза, съдът счита, че подадената от ищеца жалба с допълнително представени доказателства от 13.10.2025 г. отговаря на изисквания по чл. 178, ал. 2 от ЗЗП. При наличие на тези данни Комисията е имала основание да извърши проверка във връзка с посочените в жалбата факти относно закупената стока, като събере данни и от търговеца, след което да се произнесе по същество на спора. В случая неизпълнението на това задължение от страна на административния орган води до положение, в което жалбата да е висяща за неустановен период от време, което е недопустимо, тъй като административният орган е длъжен да започне, проведе и да приключи административното производство с издаването на административен акт по същество и в съответствие с правомощията му. С оглед всичко изложено, съдът намира, че за ответника е възникнало пряко по силата на закона в съответствие с разпоредбите на чл. 178, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП задължение за извършване на фактическо действие – извършване на проверка по жалбата на ищеца, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. За пълнота на изложението следва да се посочи, че действително законът не регламентира правомощие на Комисията за защита на потребителите да решава гражданско-правни спорове между потребителите относно възстановяване на суми по сключени между тях договори. Съгласно чл. 50, т. 1 от ЗЗП потребителят има право да се откаже от договора от разстояние, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя - при договор за продажба. Няма спор, че в настоящия случай се касае за сключен договор от разстояние по смисъла на чл. 45 от ЗЗП, потребителят твърди, че стоката е закупена чрез интернет сайт за продажби. Потребителят има право да му се възстановят сумите, които е заплатил във връзка с договора за продажба, но това му право е отнесено към търговеца, от който е закупена стоката, като неизпълнението на това задължение от страна на търговеца без основание, ще влече като последица ангажирането на административно-наказателната му отговорност на основание чл. 203, ал. 1, т. 2 от ЗЗП в случай, че от длъжностните лица на Комисията се установи, че същият препятства правото на потребителя да упражни правото си на отказ по чл. 50 от същия закон. Разноски не са претендирани и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 256, ал. 1 и ал. 3 от АПК съдът