Решение № 2312 от 9.2.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 15847/2022 г.

производството по изпълнително дело № 2021•••0400441/2021 г. по описа на ЧСИ Н.К. е спряно. По делото е приета в заверен препис – като част от акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК от 27.09.2018 г. разписка от 27.09.2018 г. относно връчване на препис от акта на задълженото лице – ищеца по делото С. Д. П., с отразяване за личното й получаване от адресата, както и разписка за връчване в оригинал (л. 101 от делото) с отбелязване, че същата представлява л. 9/10 и л. 10/10 във връзка с процесния акт за установяване на задължения, в която е отразено получаването й от ищеца С. Д. П. на 27.09.2018 г. и връчването й от лицето М.Г.И. – на длъжност инспектор при С.о., дирекция ОП, отдел ОП – С.. Изяснява се, че л. 9/10 е крайната част на Акта за установяване на задължения, съдържаща подписа на органа, издал акта и законови разпоредби относно основанията за погасяване на задълженията. Във връзка с проведеното оспорване от ищеца относно надлежното връчване на акта за установяване на публични задължения и твърденията на ответната страна относно обстоятелствата и начина, при които е осъществено връчването, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.Г.И. – Р. и Н.Г. П.а. В показанията си пред съда св. И. разказва, че от 2007 г. и до настоящия момент работи в отдел Общински приходи, район С. към С.о., на длъжност „инспектор“. Разказва, че упражняваната от нея дейност е свързана с издаване на данъчни оценки, приемане на декларации по чл. 14 ЗМДТ, предеклариране и промяна на обстоятелства, издаване на актове за прихващане и установяване на данъчни задължения. Изяснява, че при установяване, че дадено лице има задължения, в негова тежест се издава акт, в три екземпляра, един от които за задълженото лице. Свидетелката заявява, че при връчване на акта първо лицето разписва екземплярите, след това свидетелката също изписва имената си и се подписва. Уточнява, че задълженото лице се уведомява за акта или при проверка от него на място за съществуващи задължения или с изпращане на съобщение по пощата с известие за доставка, след получаване на което лицето идва на място, за да се запознае за какво се отнася известието. В случая св. И. с категоричност заявява, че изписаните имена и подписа на процесната разписка в частта, касаеща връчителя, са изпълнени от нея. Същата няма спомен за ищеца, тъй като работи с много хора, като не си спомня дали същият е дошъл на място. В разказа си пред съда свидетелката Н.Г. П.а – съпруга на ищеца споделя, че знае за акта и за сумите по него, но не си спомня кога точно съпругът й е разбрал за тях. Свидетелства, че преди около 4 години съпругът й получил писмо от данъчната служба за явяването му на място пред С.о., район „С.“, при което двамата заедно отишли на място до Общината, за да се запознаят със задълженията. Там, на място служителка на Общината разпечатала информация за задълженията на П. и му предала документите, сред които и процесният акт за установяване на задължения. П.а е категорична, че същата е стояла до съпруга си през цялото време, както и, че той не е подписвал нищо и не й е споделял за това. Пред служителката ищецът възразил срещу някои задължения, а впоследствие образувал и настоящото дело. Свидетелката разказва, че това е било единственото посещение на двамата на място, като същите не са плащали суми на каса, а същата година завели делото. Свидетелства, че ежегодно са получавали писма, с които са уведомявани за годишните си задължения, но не са получавали документ, който в обобщен вид да посочва задълженията през годините, освен в момента на място в Общината. С оглед проведеното по делото оспорване от ищеца, че подписът върху приложената по делото разписка и ръкописно изписаният текст – три имена и дата, удостоверяващи връчване на процесния акт за установяване на задължения, не е изпълнен, респ. не е написан от него, по делото е допуснато, изслушано и прието заключението на вещото лице по съдебно – графологичната (почеркова) експертиза, което след анализ на процесния документ – разписка от 27.09.2018 г. в оригинал, при използване на сравнителен материал – документи, съдържащи почерк и подписани от С. Д. П. (заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с вх. № 201094/23.04.2010 г., пълномощно/договор за правна защита и съдействие от 10.03.2022 г., представено по делото) и експериментално снети на 06.06.2023 г. сравнителни образци от почерк и подписи, достига до извод, че изследваните ръкописно изписани имена и подпис действително са изпълнени върху документа, а не е извършена техническа подправка чрез пренасянето им от друг документ, както и, че не са констатирани признаци на имитация. В заключението е посочено, че при сравнително изследване на почерка и подписите – обекти на експертизата и тези в сравнителните образци се наблюдават съвпадения в степента на обработеност, в общия вид, структурната сложност и съдържанието на транскрипцията, в преобладаващата форма и посока на движенията, в размера на наклона, в степента на свързаност и в конкретни частни графически признаци, посочени подробно в заключението. Експертизата достига до извод, че ръкописно изписаните цифрови и буквени текстове „27.9.18 С. Д. П.” и подписите, положени в мястото за: „получих екземпляр“ и за „получател“ на Разписка от 27.09.2018 г. за получен Акт за установяване на публични задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, са изпълнени от ищеца С. Д. П.. При изслушването си в съдебно заседание експертът уточнява, че в случая е налице вариантност при изписване на цифрите 7 и 9 от ищеца, което е нормално, като се касае за един почерк. Изяснява, че се наблюдава разлика в отделните изписвания в различните времеви интервали, като предвид изминалия период от време, както и с оглед възрастта на ищеца, е нормално почеркът да се променя, но са налице достатъчно съвпадения, както и достатъчно сравнителен материал за формиране на крайните изводи, доколкото се установява, че от 2010 г. до 2023 г. е налице много устойчив почерк. При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност този отрицателен установителен иск е проявна форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст. С оглед на изложеното, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, правния си интерес от търсената защита като докаже, че ответната С.о. претендира от него заплащането на процесната сума, за която е издаден Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК No [№]/27.09.2018 г., както и наличието на образувано и висящо изпълнително дело No 2021•••0400441 по описа на ЧСИ Н.К. с рег. № ••• на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд за принудително събиране на процесните вземания. В тежест на ответника е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение на вземанията. Съдът намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, поради което се явяват и процесуално допустими. Както беше изяснено, страните не спорят, а и по делото се установи, че за процесните суми от С.о., дирекция „Общински приходи“, отдел ОП – С. е издаден Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № [№] – 1/27.09.2018 г. за установяване съществуването на задължения за местни данъци и такси със задължено лице – ищецът по делото С. Д. П., който акт съгласно изричната разпоредба на чл. 209, ал. 2 т. 3 ДОПК независимо дали е обжалван или не представлява изпълнително основание за принудително изпълнение. По делото се установи също, че за събиране на удостоверените в същия акт притезания и съгласно искане за образуване на принудително производство от 27.10.2021 г. е образувано и висящо изпълнително дело № 2021•••0400441/2021 г. по описа на ЧСИ Н.К. с рег. No ••• на КЧСИ и с район на действие СГС. По делото не се твърди и не се установява сумите по акта, част от които и процесните вземания, предмет на настоящите претенции, да са били изплатени от длъжника или да е била призната тяхната недължимост с влязъл в сила съдебен акт. Наличието на висящ изпълнителен процес, образуван по искане на взискателя С.о. за събиране на вземанията, удостоверени в процесния акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК в тяхната цялост, свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателни искове и за неговата активна материалноправна легитимация в процеса. Изложеното обуславя проверката на съда по същество, относно основателността на предявените искови претенции. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията с твърдения за погасяването им по давност, започнала да тече след настъпване на изискуемостта им и изтекла към момента на образуване на изпълнителното дело – 27.10.2019 г., а с това и към момента на сезиране на съда с процесната искова молба, позовавайки се едновременно на петгодишната давност по чл. 171, л. 1 ДОПК и на абсолютната такава по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда. С изтичането на съответния давностен срок се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, което остава дължимо и може да бъде погасено чрез доброволно плащане или прихващане – арг. чл. 174 и чл. 128, ал. 1 ДОПК. По делото се изясни, че процесните вземания в общ размер на сумата от 2 361, 29 лева са включени в предметния обхват на процесния акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК и представляват задължения на ищеца С. Д. П. под формата на данъци върху недвижими имоти, такси за битови отпадъци и такси за притежаване на куче, както и начислените лихви върху тях към 27.10.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 9 ДОПК публични са държавните и общински вземания за данъци и за държавни и общински такси, установени по основание със закон, както и лихвите върху тях., каквито по своя характер за оспорените в настоящия процес вземания. Следователно, спрямо същите се прилагат правилата и сроковете за погасяването им по давност, регламентирани в ДОПК. В разпоредбата на чл. 163, ал. 1 ДОПК е предвидено, че публичните вземания се събират по реда на ДОПК, освен когато в закон не е предвидено друго. Същевременно, в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ изрично е предвидено, че принудителното събиране на данъците и на таксите по този закон се извършва от публичен изпълнител по реда на ДОПК или от съдебен изпълнител по реда на ГПК. Законодателят е предоставил на органите на общинската приходна администрация да преценяват реда, по който да бъде извършвано принудителното събиране. Когато събирането на публичното вземане е възложено на частен съдебен изпълнител, какъвто е и процесният случай, то последният извършва действията по реда на ГПК, в който случай материалноправната защита на длъжника също следва да е по реда на ГПК, пред граждански съд – в т. см. Определение № 8 от 29.03.2021 г. по гр. дело № 6/2021 г., 5-членен състав на ВКС и ВАС, Определение № 5 от 04.02.2020 г. по адм. дело № 66/2019 г., смесен 5 членен състав на ВАС и ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен когато в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в изчерпателно изброените хипотези на чл. 171, ал. 2, т. 1 – т. 5 ДОПК. В чл. 171, ал. 3 ДОПК е установено, че лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане. В разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност – арг. ал. 3. Изясни се, че процесните, оспорени от ищеца С. Д. П., вземания, установени с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № [№]-1/2018 г. представляват вземания за данъци върху недвижими имоти, такси за притежавано куче и такси за битови отпадъци. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща по ред, определен от общинския съвет, а съгласно чл. 118 ЗМДТ таксата за притежаване на куче се заплаща ежегодно до 31 март на съответната година или в едномесечен срок от датата на придобиване на кучето, когато то е придобито след тази дата. За кучета, придобити през текущата година, таксата се дължи в размер една дванадесета от годишния й размер за всеки месец до края на годината, включително за месеца на придобиването. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от С.о., приета от Столичен общински съвет, таксата за битови отпадъци се заплаща на четири равни вноски в следните срокове: до 30 април, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която се дължи. Страните не спорят, а и от съдържанието на процесния Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № [№]-1/2018 г. следва, че задълженията за данък върху недвижими имоти, такса битови отпадъци и такса за притежаване на куче, оспорени от ищеца в настоящия процес, са дължими за периода 2013 – 2015 г., при което давностният срок за всяко от тях за съответната календарна година е започнал да тече, считано от 1 януари на следващата година съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, като поначало изтича на 01.01.2019 г. (по отношение на задълженията за 2013 г.), съответно на 01.01.2020 г. (по отношение на вземанията за 2014 г.) и на 01.01.2021 г. (по отношение на вземанията за 2015 г). Съдът обаче намира, че този срок е бил прекъснат на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК с издаване на Акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № [№]-1 на 27.09.2018 г., като считано от следващия ден – 28.09.2018 г. е започнал да тече нов петгодишен срок. На основание чл. 172, ал. 2 ДОПК давността е прекъсната и с предприетите действия в хода на образуваното изпълнително дело № 441/2021 г. по описа на ЧСИ Н.К. с рег. № ••• на КЧСИ и с район на действие СГС, а именно с налагане на възбраната върху притежавани от ищеца недвижими имоти – на 23.02.2022 г., както и с налагане на запора върху притежавано от него МПС – на 22.02.2022 г., доколкото тези действия са извършени в хода на висящ изпълнителен процес и преди изтичане на давностния срок за вземанията. Считано от следващия ден – 24.02.2022 г. петгодишният давностен срок поначало изтича на 24.02.2027 г., поради което спрямо процесните вземания не е изтекла петгодишната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Изясни се, че ищецът излага твърдения и за приложимост на абсолютната давност по чл. 117, ал. 2 ДОПК, при която хипотеза, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в предвидените в разпоредбата случаи. Сред основанията, изключващи прилагането на абсолютната давност съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2, т. 4 ДОПК е спиране на изпълнението по искане на длъжника, което обуславя и спиране на давността съгласно чл. 172, ал. 2, т. 2 ДОПК, поради спиране изпълнението на акта, с който е установено вземането. По делото се установи, че с Постановление на ЧСИ Н.К. от 02.09.2022 г. производството по изпълнително дело № 441/2021 г. е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК, въз основа на издадената по настоящото дело обезпечителна заповед № 592 от 23.06.2022 г. по искане и в полза на ищеца С. П.-длъжник в изпълнителния процес. Предвид това и доколкото спирането е осъществено в момент – на 02.09.2022 г. към който не е изтекъл 10-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК, както и съобразявайки визираното изключение от прилагане на абсолютната давност, следващо от чл. 171, ал. 2, т. 4 ДОПК, съдът приема, че в настоящия случай спрямо процесните оспорени от ищеца вземания не следва да се прилага разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК и същите не са погасени по давност. За пълнота на изложението и правна прецизност следва да се отбележи, че е налице и спиране на давностния срок по време на обявеното в страната извънредно положение и за периода на действието му – за времето от 13.03.2020 г. до отмяната му на 14.05.2020 г., за който период съгласно § 29, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците срокът по чл. 171, ал. 2 ДОПК не се прилага. В тази връзка и с оглед проведеното от ищеца оспорване относно връчване на процесния Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № [№]-1/2018 г. на С.о., ДОП, ОП – С., установяващ и процесните вземания в общ размер на сумата от 2 361, 29 лева, както и предвид събраните по искане на страните доказателства за това обстоятелство, на първо място следва да се отбележи, че съдът приема за установено връчването на екземпляр от акта на ищеца на 27.09.2018 г., което обстоятелство е отразено в нарочна писмена разписка, приета в оригинал по делото. За да достигне до този извод съдът кредитира заключението на съдебно-графологичната (почеркова) експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, цени като компетентно и обосновано изготвено, от съответен специалист и въз основа, както на материалите по делото, така и на образци за сравнително изследване. Както се установи, експертизата е категорична в извода си, че ръкописно написаният текст „27.9.18 С. Д. П.” и подписите, положени в мястото за: „получих екземпляр“ и за „получател“ на разписка от 27.09.2018 г. за получен Акт за установяване на публични задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, са изпълнени именно от ищеца С. Д. П., като въпреки констатирани различия в изписването на цифри, се касае за вариантност на почерка, а не за изписване от различни лица. В подкрепа на крайния извод на експертизата са и показанията на св. И.-Р. относно процедурата по връчване на екземпляр от актовете за установяване на задължения на задължените лица – дори когато се касае за получено от тях известие за явяване в съответния отдел на Общината, чрез връчване на екземпляра лично на лицето. Тези доказателства не се опровергават от показанията на св. П.а – съпруга на ищеца, тъй като същата в разказа си посочва, че преди около 4 години той е получил процесния акт, като част от връчените му от служител на ответната община документи, във връзка с данъчни задължения, след като преди това е получил писмо да отиде на място. Въпреки че свидетелката отрича ищецът да е подписвал документи, съдът намира, че в тази част показанията й са изолирани и не се подкрепят от други доказателства, а напротив – се опровергават от приложените писмени доказателства, изводите на експертизата и показанията на св. И.. Ето защо, съдът приема, че процесният акт за установяване на задължения е връчен на ищеца С. П. именно на посочената в разписката дата 27.09.2018 г., намирайки, че липсата на данни относно издателя на акта и неговата длъжност в представения заверен препис от разписка, не разколебава факта на получаване на акта от ищеца, удостоверено и в преписа, и в оригинала на разписката. От друга страна, съдът, съобразявайки, че процесните искови претенции са основани на твърдения на ищеца да недължимост на процесните суми поради погасяването им по давност, счита, че моментът на връчване на препис от Акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № [№]-1/2018 г. не влияе върху погасителната давност, тъй като не представлява основание за нейното спиране/прекъсване, респ. за изискуемостта на установените с акта вземания, която съгласно закона е 01 януари на годината, следваща годината, за което се дължат, а както вече се установи тази давност не е изтекла. С оглед всичко изложено дотук, предявените искови претенции се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По отговорността за разноски: При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски има само ответникът. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена сумата от 150 лева, представляваща сторени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи последното, при съобразяване с минималния и максималния такъв, установени в чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ и под средния, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ответното дружество, изразяваща се в депозиране на писмен отговор и в процесуално представителство в проведените три открити съдебни заседания, с ангажирани писмени доказателства и направени доказателствени искания, както и конкретната фактическа и правна сложност на делото, обоснована от предявените обективно съединени установителни искови претенции, но имащи идентичен предмет. Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка. Така мотивиран, съдът