Решение № 153 от 3.7.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 910/2026 г.

Производството е по реда на чл.44 и сл. от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ и е образувано във връзка Европейска заповед за арест от Република Полша, от 23.01.2025г. от Окръжен съд в Рибник“ III Наказателно отделение, по дело № III Ко, 139/24 139/24 за предаване на исканото лице Т. Ф. С. /T. F. S./, за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, издадена въз основа на влезли в сила решение/ присъда на Районен съд в Ястжембе-Здруй, Република Полша, постановено на 07.04.2022г., с посочена сигн. на акта II К 306/20 и решение/ присъда, на Районен съд в Ястжембе-Здруй, Република Полша, постановено на 29.06.2023г., с посочена сигн. на акта II К 412/23. В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура- Бургас изразява становище за наличие на визираните в закона основания за предаване на лицето за изтърпяване на наказания „лишаване от свобода“ за извършени престъпления, попадащи под юрисдикцията на Република Полша. Сочи, че исканото лице няма трайна уседналост с Република България и не може да се аргументира извод, че наложените наказания от полския съд следва да бъдат изтърпяни на територията на Република България. Счита, че исканото лице С. следва да бъде предадено на властите на Република Полша за изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“, като моли съда да постанови постоянна мярка „задържане под стража“ до физическото му предаване на съответните органи на издаващата държава. Защитникът на лицето, чието предаване се иска – адвокат Цветелина Куманова твърди, че същият пребивава повече от три години в Република България и няма абсолютно никакви данни за нарушение от негова страна на законите на страната. Моли съда да постанови отказ за предаване на исканото лице. Исканото лице Т. Ф. С. /T. F. S./ моли съда да не бъде предаван за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ на компетентните власти на Република Полша, като изразява страх и опасения, че ще бъде репресиран, включително и физически в местата за изтърпяване на наказанието. Изразява желанието си да изтърпява наказанията „лишаване от свобода“ на територията на Република България. След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, съдът прие за установено от фактическа страна следното: По делото е приложена Европейска заповед за арест, издадена на 23.01.2025г. от съдия от Окръжен съд в Рибник III Наказателно отделение Република Полша, по дело № III Ко, 139/24 139/24 за предаване на Т. Ф. С. /T. F. S./ за изтърпяване на наказания „лишаване от свобода“. Европейската заповед за арест е била издадена въз основа на влезлите в сила решение/ присъда на Районен съд в Ястжембе-Здруй, Република Полша, постановено на 07.04.2022г., с посочена сигн. на акта II К 306/20 и решение/присъда, на Районен съд в Ястжембе-Здруй, Република Полша, постановено на 29.06.2023г., с посочена сигн. на акта II К 412/23. По цитираните решения/ присъди е посочен срок на наказанията, както следва: по II К 412/23 – 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“, наложено като общо наказание, с остатък от 1 година, 3 месеца и 25 дни, след приспадане на срока на задържане, както и по II К 306/20 – 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, наложено, като общо наказание. Наказанията са наложени за множество престъпления, с различни правни квалификации, а именно: По влязлото в сила решение/присъда на Районен съд в Ястжембе-Здруй, Република Полша, постановено на 07.04.2022г., със сигн. на акта II К 306/20, му е наложено общо наказание от 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ за извършени престъпления по чл.62, ал.1 от Закона от 29 юли 2005г. за противодействие на наркоманията; по чл.59, ал.1 и 3 от Закона от 29 юли 2005г. за противодействие на наркоманията; по чл.244 от НК /Наказателния кодекс/; по чл.178б от НК; по чл.244 §2 от НК и чл.157 §2 от НК вр. с чл.11 §2 от НК при прилагане на чл.64 §1 от НК; по чл.244 от НК. По влязлото в сила решение/присъда на Районен съд в Ястжембе-Здруй, Република Полша, постановено на 29.06.2023г., със сигн. на акта II К 412/23, му е наложено общо наказание от 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“ за извършени престъпления по чл.157 1§ от НК, в зб. от чл.222 §1 от НК вр. чл.11 §2 от НК вр. чл.57а §1 от НК при прилагане на чл.64 §2 от НК; по чл.222 §1 от НК вр. чл.64 §1 от НК; по чл.157 §1 от НК; по чл.157 §2 от НК; по чл.222 §1 от НК; по чл.244 от НК; по чл.178б от НК; чл.224 от НК; по чл.62, ал.1 от Закона за борба с наркоманията; по чл.58 от Закона за борба с наркоманията. Посочените в Европейската заповед за арест престъпления са описани подробно обстоятелствата, при които са извършени всяко едно от престъпленията, включително времето и мястото на извършване и участието на исканото лице. Същите имат своя еквивалент в българския Наказателен кодекс, а именно: средна телесна повреда - чл.129 от НК, лека телесна повреда по чл.130 от НК; лека телесна повреда на длъжностно лице – чл.131, ал.1, т.1 от НК; противозаконно пречене на орган на властта да изпълни задълженията си – чл.270, ал.1 от НК; употреба на сила и заплашване с цел да бъде принуден орган на властта, да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му – чл.269, ал.1 от НК; държане на наркотични вещества – чл.354а, ал.3 от НК; разпространение на наркотични вещества - чл.354а, ал.1 от НК. Европейската заповед за арест е получена по реда на чл.38а, ал.1, т.1 от ЗЕЕЗА с превод на български език. Лицето, чието предаване се иска Т. Ф. С. /T. F. S./ е роден на ••••••••г. в Я., Република Полша. Той е ••• гражданин, с паспорт № •••••••••, издаден от Република •••, •••, осъждан, ••• образование, •••••••••••••. Според приложената Европейска заповед за арест същият е с адрес на местоживеене в Република Полша Ястжембе-Здруй, ул. •••. От извършената служебна справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. в НБД „Население“ няма данни за такова лице, а справката от Служба „Миграция“ при ОД на МВР – Бургас сочи, че в информационните системи на МВР не са установени данни за регистрация по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Липсват данни за заявен адрес в страната. С. е бил обявен за международно издирване /с шенгенски идентификатор № PL 1403200029450 0000 01/ от властите в Република Полша, въз основа на издадената Европейска заповед за арест, /с посочен message reference number 2320250314105728465, дата и време 2025-03-14T10:59:20/. При извършената проверка, направена по реда на чл.44, ал.6 от ЗЕЕЗА, съдът установи наличието на условията за предаване на лицето и липсата на основания за отказ. Издаващата държава е направила искането за предаването на лицето при спазване на формалните изисквания на чл.37, ал.1 и чл.36 от ЗЕЕЗА, а именно Европейската заповед за арест е издадена за изпълнение на деяния, наказуеми в издаващата държава с не по-малко от 1 година или друго по-тежко наказание, които са престъпления и според националното законодателство на Република България. Издадената Европейска заповед за арест отговаря на формалните изисквания на чл.37, ал.1, т.1-6 от ЗЕЗЗА, както и относно изискуемия превод на български език, съгласно чл.37, ал.3. При извършената проверка по същество съдът установи, че не са налице основанията за отказ по чл.39 и по чл.40 от ЗЕЕЗА. Не са налице абсолютните основания за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА, тъй като престъпленията, за които е издадена Европейската заповед за арест са и престъпления по националното законодателство на Република България, съгласно изискването на чл.36, ал.2 от ЗЕЕЗА, и съгласно чл.39 от ЗЕЕЗА не са амнистирани в Република България и няма данни същото лице да е осъдено за същите престъпления, за които е издадена заповедта, с влязла в сила присъда от български съд. По делото липсват данни лицето, чието предаване се иска, да има висящи наказателни производства към момента, а от справката за съдимост се установява, че не е осъждан. Съгласно законодателството на издаващата държава за престъпленията по влязлото в сила решение/присъда на Районен съд в Ястжембе-Здруй, Република Полша, постановено на 07.04.2022г., със сигн. на акта II К 306/20, му е наложено общо наказание от 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ за извършени престъпления по чл.62, ал.1 от Закона от 29 юли 2005г. за противодействие на наркоманията; по чл.59, ал.1 и 3 от Закона от 29 юли 2005г. за противодействие на наркоманията; по чл.244 от НК /Наказателния кодекс/; по чл.178б от НК; по чл.244 §2 от НК и чл.157 §2 от НК вр. с чл.11 §2 от НК при прилагане на чл.64 §1 от НК; по чл.244 от НК давностния срок ще изтече на 10.10.2047г., а за престъпленията предмет на осъждането по решение/присъда на Районен съд в Ястжембе- Здруй, Република Полша, постановено на 29.06.2023г., със сигн. на акта II К 412/23, му е наложено общо наказание от 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“ за извършени престъпления по чл.157 1§ от НК, в зб. от чл.222 §1 от НК вр. чл.11 §2 от НК вр. чл.57а §1 от НК при прилагане на чл.64 §2 от НК; по чл.222 §1 от НК вр. чл.64 §1 от НК; по чл.157 §1 от НК; по чл.157 §2 от НК; по чл.222 §1 от НК; по чл.244 от НК; по чл.178б от НК; чл.224 от НК; по чл.62, ал.1 от Закона за борба с наркоманията; по чл.58 от Закона за борба с наркоманията, давността ще изтече на 07.07.2048г.. Няма данни исканото за предаване лице да е изтърпяло или да изтърпява наказание в държава, която не е членка на ЕС, по влязла в сила присъда за същото/същите престъпления. Исканото лице живее в Република България, но липсват официални данни същият да е с регистриран адрес в страната и да фигурира в информационните системи на МВР. С оглед на което не може да се коментира основанието за отказ по чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА. Престъпленията са извършени на територията на издаващата държава, видно от описанието им в Европейската заповед за арест, поради което и условието на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА за отказ също не е налице. Съдът не установи наличие и на отрицателните предпоставки за предаване, свързани с гарантирането на процесуалните права на исканото лице. Видно от описанието на процедурата и редът за постановяване на присъдите/решенията лицето Т. Ф. С. /T. F. S./ не е бил надлежно уведомен, не се е явил лично и постановената решение/присъда на Районен съд в Ястжембе-Здруй, Република Полша, постановено на 29.06.2023г., със сигн. на акта II К 412/23, е произнесена неприсъствено, както и не е бил призован по друг начин. Съгласно чл.40, ал.2, т.1 от ЗЕЕЗА, в тези случаи съдът може да откаже изпълнението на европейската заповед за арест, освен ако в същата не се съдържа информация за спазване на условието. В самата Европейска заповед за арест е отбелязано, че „лицето не било призовано лично, но чрез други средства действително е получило официална информация за определените дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, по начин, който недвусмислено доказва, че въпросното лице е било информирано за насрочения съдебен процес и е било уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес”. Смисълът на условието по чл.40, ал.2, т.1 от ЗЕЕЗА е представяне на гаранции за спазване на правата на всяко задочно осъдено лице. Ето защо, съдът намира, че в случая са налице гаранции по смисъла на чл.40, ал.2, т.1 от ЗЕЕЗА за спазване процесуалните права на задочно осъденото лице. В заключение, съдът намира, че не са налице нито абсолютните, нито относителните основания за отказ да се изпълни Европейската заповед за арест - чл.39 и чл.40 от ЗЕЕЗА. Както се установи от свидетелството за съдимост на исканото лице, същото не е осъждано и липсват данни за висящи наказателни производства, т.е. не са налице предпоставките за отлагане по чл.52, ал.1 от ЗЕЕЗА. Условията по чл.41 от ЗЕЕЗА в случая са неприложими доколкото издадената заповед е с искане за предаване на лицето, с цел изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ по влязла в сила присъда. Предвид гореизложеното Бургаският окръжен съд намира, че са налице изискванията, визирани в разпоредбите на глава V, раздел І и ІІ от ЗЕЕЗА и искането за предаване на лицето Т. Ф. С. /T. F. S./ следва да бъде допуснато, поради което на основание чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА