Решение № 1944 от 2.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 15153/2025 г.

С искова молба с вх. № 92465/17.03.2025г. ищецът Р. П. Л. е предявил против „Изи Асет Мениджмънт” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за потребителски кредит № 5113114/09.05.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, както и ищецът Р. П. Л. е предявил против „Файненшъл България“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за гаранция № 5113114/09.05.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт” АД е бил сключен договор за потребителски кредит № 5113114/09.05.2024г., въз основа на който на ищеца била предоставена в заем сума в общ размер от 2500 лева, със задължение да я върне на погасително вноски, с фиксиран ГЛП от 50.00% и ГПР в размер от 64.32%. Поддържа, че в договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, в изпълнение на което ищецът сключил договор за гаранция № 5113114/09.05.2024г. с „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който последният поел задължение да обезпечи пред „Изи Асет мениджмънт“ АД задълженията на ищеца по договора за кредит, като съгласно договора за гаранция било уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 622.80 лева, което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, както и вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит. Твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми - чл.11, ал.1, т. 10, вр. чл.22 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието - годишният процент на разходите по кредита, защото в нарушение на императивните изисквания бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които послужили за изчисляването му и не отговоря на действително прилагания от заемодателя, който бил над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлявало част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, същото е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В процесния договор това не било сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия ГПР и в него не било включено възнаграждението за поръчител, както и навежда, че двете дружества били свързани. Договорът за кредит бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка. Поради сочените основания поддържа, че процесните договори са недействителни. Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД. Ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 5113114/09.05.2024г. Излага твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, както и при кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит. Навежда и съображения, че годишният процент на разходите по договора включвал всички разходи по кредита към момента на сключване на договора в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не следва да бъде включвано в ГПР. Оспорва договорът за заем да накърнява добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Ответникът оспорва процесният договор за гаранция да е нищожен на посочените основания. Поддържа, че договорът за гаранция, по които дружеството е страна, е действителен и отговаря на приложимите изисквания на закона. Излага съображения, че сключеният договор има характеристики на договор за предоставяне на услуга по издаване на гаранция за плащане в полза на кредитора с наредител заемополучателя, по който потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Поддържа, че разпоредбите на ЗЗП не следва да се прилагат, доколкото процесният договор има характера на обезпечителна сделка по главния договор. Излага довод, че извън правоотношението по договора за поръчителство е дали кредиторът е изчислил правилно ГПР и дали възнаграждението за поръчителство следва да се включва в него, дали са приложими разпоредбите на чл. 11 относно реквизитите на договора за потребителски кредит, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 22 ЗПК. Поддържа, че свързаността между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е основание възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да се включва при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен кредит, както и сумите, заплатени като възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, не постъпват в патримониума на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. В срока по чл.131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД предявява насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 1681.77 лв., представляваща незаплатена главница по процесния договор за потребителски кредит № 5113114/09.05.2024г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на насрещния иск в съда до окончателното изплащане на вземането; сумата от 315.55 лв.- незаплатена възнаградителна лихва за периода от 05.12.2024 г. до 04.05.2025 г., както и под евентуалност, ако договорът за потребителски кредит бъде приет за недействителен, осъдителен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 1126 лв., представляваща незаплатена главница по процесния договор за потребителски кредит № 5113114/09.05.2024г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на насрещния иск в съда до окончателното изплащане на вземането. В насрещната искова молба ищецът по този иск твърди, че по сключения между страните договор за потребителски кредит № 5113114/09.05.2024г. предоставил на ответника по иска в заем сума в размер от 2500 лв., по който ответникът поел задължение да върне същия на 15 равни месечни вноски, ведно с уговорения размер на възнаградителна лихва в размер на 912.20 лева, при ГПР по кредита в размер на 50.00%. Поддържа, че непогасени са задължения за периода 05.12.2024 г. - 04.05.2025 г. за главница в размер на от 1681.77 лв., както и сумата от 315.55 лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.12.2024 г. до 04.05.2025 г. С насрещната искова молба, на основание чл. 9, ал. 5 от Договор за паричен заем № 5113114, обявява вземанията по договора за предсрочно изискуеми. При изложените твърдения претендира незаплатените задължения по договора, ведно със законната лихва върху главното вземане от предявяване на насрещната искова молба за посочените суми, като при евентуалност претендира сумата от 1126 лв. н на основание чл. 23 ЗПК. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба. Ответникът поддържа, че е налице недействителност на целия договор за кредит по изложените в исковата молба доводи. Признава дължимостта на сумата от 1126 лв., представляваща незаплатена главница по договора. Моли съдът да присъди разноски в минимален размер за адвокатско възнаграждение. С определение от 25.09.2025г., влязло в сила на 08.10.2025г., съдът е върнал насрещната искова молба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в частта по отношение на насрещния евентуален иск за осъждане на ответницата да заплати на основание чл.23 ЗПК на ищеца сумата 1126,00 лева, представляваща чистата стойност по процесния договор за кредит. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното: По делото е представен препис на договор за паричен заем № 5113114 от 09.05.2024г., от който се установява, че на посочената дата между ищцата Р. П. Л. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на ищцата е предоставен заем в размер на 2500 лв., със срок на погасяване 15 месеца, с размер на месечната погасителна вноска – 227,48 лв., с уговорена годишна лихва - 50 %, ГПР – 64,32 % и общо задължение 3412,20 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора. В чл. 4 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1500 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки. Приет е също така и препис от договор за предоставяне на гаранция № 5113114 от 09.05.2024г., от който се установява, че в деня на сключване на договора за кредит, между ищеца, в качеството му на потребител, и "Файненшън България" ЕООД, в качеството му на гарант, е сключен договор, по силата на който "Файненшън България" ЕООД се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с наредител - потребителя, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно процесния договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 2500 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. В чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 622,80 лева, което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем, с размер на всяка вноска – 41,52 лв. Посочено е, че потребителят заплаща сумите по начина, описан в договора за паричен заем, като заемодателят е овластен да приема вместо гаранта плащанията. Уговорено е, че гарантът се задължава при поискване от страна на кредитодателя да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за заем. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. От нея се установява, че ищецът е заплатил по процесния договор за паричен заем сумата в общ размер на 1623,12 лева, чрез която са погасени главница в размер на 818,23 лева, възнаградителна лихва в размер на 543,51 лева, лихва за просрочие в размер на 12,26 лева и възнаграждение за поръчителство в размер на 249,12 лева. В открито съдебно заседание вещото лице разяснява, че всички суми постъпват при „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който впоследствие превежда на „Файненшъл България“ ЕООД сумите за поръчителство. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за потребителски кредит № 5113114/09.05.2024г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност - чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави. Срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за поръчителство № 5113114/09.05.2024г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - поради заобикаляне на закона. Предявени са от „Изи Асет Мениджмънт” АД и насрещни обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК. По предявените против „Изи Асет мениджмънт“ АД искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с ответника „Изи Асет мениджмънт“ АД с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, както и че посочените клаузи са равноправни и индивидуално уговорени, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК. По предявените против „Файненшъл България“ ЕООД искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за гаранция за обезпечаване задълженията на ищеца по договор за кредит с ответника „Изи Асет мениджмънт“ АД с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчителство, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, както и че посочените клаузи са равноправни и индивидуално уговорени, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР по договора за потребителски кредит, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК. По насрещните искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника по договор за потребителски кредит, че е получил съгласието на ответника за сключване на договора с обективирана от него воля за предоставяне на заемната сума, по което същата е предадена на заемополучателя, уговорения падеж на връщане, изискуемостта на вземането; че част от съдържанието на договора е валидно уговорена клауза за възнаградителна лихва, както и размера на същата. При установяване на посочените факти, в тежест на насрещния ответник е да установи погасяване на вземанията. С обявения за окончателен доклад по делото съдът е отделил като безспорни следните обстоятелства: 1) че между ищеца и „Изи Асет мениджмънт“ АД е сключен договор за потребителски кредит № 5113114/09.05.2024г. с твърдяното в исковата молба съдържание; 2) че ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 2500 лева; 3) че ищецът не е погасил задълженията си по процесния договор за кредит, като към датата на насрещния иск не е заплатил в полза на ищеца част от предоставената в заем главница в размер на 1126лв.; 4) че при определяне размера на ГПР ответникът „Изи Асет мениджмънт“ АД е взел предвид като разход единствено уговорената между страните възнаградителна лихва, но не и възнаграждението по договора за поръчителство; 5) че между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за гаранция № 5113114/09.05.2024 г., с твърдяното в исковата молба съдържание. Не се спори между страните, а и се установява от писмените доказателства, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Р. П. Л. е бил сключен договор за паричен заем № 5113114/09.05.2024 г. След като се запозна с неговото съдържание, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ищцата Р. П. Л. е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът „Изи Асет мениджмънт“ АД е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ответникът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ищецът има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че ответникът се е задължил да предостави на ищцата парична сума срещу задължението на последната да я върне. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. При извършване на преценка за действителността на процесния договор за потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен на основание 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В посочената разпоредба е предвидено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 64,32 %, като по този начин формално се явява изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Установява се обаче, че този размер не отговаря на действителния такъв, тъй като в него не е включвано възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция в размер на 622,80 лева, сключен от ищцата с „Файненшъл България“ ЕООД, като това възнаграждение представлява разход, който следва да бъде включен в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Това обстоятелство е обявено от съда за безспорно, като ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД изрично сочи в отговора си на исковата молба, че възнаграждението за поръчителя не се включва в размера на ГПР. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидено, че „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В случая възнаграждението по договора за гаранция в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "Изи Асет Мениджмънт" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, "Изи Асет Мениджмънт" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от обстоятелството, че договорът за паричен заем и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, отделни разпоредби от договорите препращат един към друг, дължимите в полза на търговците престации имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за заем обезпечение, да е ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, то кредитодателят е овластен да получава плащане по договора за предоставяне на гаранция, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за заем. Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от обстоятелството, че в договора за потребителски кредит е предвидено обезпечението на същия с договор за поръчителство, предоставено от „Файненшъл България“ ООД и сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит. В задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната съдебна практика). Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му. Съдът намира, че задължаването на потребителя да представи обезпечение под формата на поръчителство със свързано дружество, за което дължи възнаграждение, платимо в полза на самия кредитодател посредством погасителните вноски по договора за кредит, представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и да доведе единствено до извличане на по-голяма облага на кредитора от договора. Тези съждения съвпадат с възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз, което има задължителен характер за всички съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК. Ето защо, този разход следва да бъде включен при изчисляването на ГПР по кредита. В случая това не е било сторено от кредитодателя, като при неговото добавяне, действителният размер на ГПР при всички положения ще надхвърли обявения в договора за кредит ГПР от 64,32%, т.е. обявеният ГПР не е действителният такъв. От това следва, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води като последица до недействителност на целия договор съгласно чл. 22 ЗПК. При това положение предявеният главен иск по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК за признаване нищожността на договор за потребителски кредит № 5113114/09.05.2024г. се явява основателен и следва да бъде уважен. Доколкото не се е сбъднало върешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалните искове, съдът не дължи произнасяне по тях. Същевременно, договорът за заем, сключен между ищцата и “Изи Асет Мениджмънт“ АД, и договорът за гаранция, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността на договорите за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договорите за предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията (така напр. Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). Поради това, договорът за гаранция от 09.05.2024г. също се явява нищожен като противоречащ на закона, като предявеният в тази връзка иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 е основателен и следва да се уважи. По насрещните искове на „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу Р. П. Л. съдът приема следното: Според чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита /така решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т.о.; Решение 50086/21.12.2023г. по т.д. 1027/2022г. на ВКС, I-во Т.О.; Решение № 50259/12.01.20203г. по гр.д. 3620/2021г. на ВКС, III-то Г.О/. Следователно на основание чл. 23 от ЗПК за кредитополучателя е възникнало задължение да върне на кредитодателя само сумата, която е получил по договора за кредит и всички други суми са платени при начална липса на основание. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 2500 лева, като съдът е обявил за безспорно, че същата е изцяло усвоена от потребителя и страните не спорят по това обстоятелство. От заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза се установява, че по процесния договор за потребителски кредит са извършени плащания в общ размер на 1623,12 лева, чрез които са погасени главница в размер на 818,23 лева, възнаградителна лихва в размер на 543,51 лева, лихва за просрочие в размер на 12,26 лева и възнаграждение за поръчителство в размер на 249,12 лева. Посочената сума следва да бъде приспадната от дължимата чиста стойност на кредита, а както беше изяснено по-горе двата договора само формално представляват самостоятелни правоотношения, а в действителност се касае за една сделка, при която е уговорено допълнително възнаграждение в полза на кредитодателя, поради което платените по договора за предоставяне на гаранция суми също подлежат на приспадане. Предвид това, дължимият от потребителя остатък от чистата стойност възлиза на 876,88 лева. По делото липсват доказателства, а и твърдения така посочената остатъчна главница (чистата стойност) по кредита да е била погасена от потребителя чрез извършени плащания, различни от току-що посочените. В тази връзка следва да се съобрази възприетото в Решение по дело С[1]170/2021 г. от 30.06.2022 г. на СЕС, съгласно което член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. Решението на СЕС е задължително за националния съд на основание чл. 633 ГПК, като съдът намира, че посоченото разрешение следва да намери приложение и в настоящия случай. Във връзка с изискуемостта на вземането за главница следва да се съобразят разясненията на Тълкувателно решение № 8/2017 год. на ВКС по тълк.дело № 8/2017 год., ОСГТК, съгласно което решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, което задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват, съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Съгласно представения погасителен план към договора потребителски кредит, на 02.08.2025г. е настъпил падежът на последната погасителна вноска, като това представлява нов факт, настъпил преди приключване на устните състезания пред първата инстанция - 11.12.2025г. пред първата инстанция, поради което към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция са изискуеми всички вноски по сключения между страните договор за потребителски кредит и това е факт, подлежащ на съобразяване на основание чл.235, ал. 3 от ГПК. Предвид изложеното, съдът намира, че насрещният осъдителен иск на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК е частично основателен и следва да бъде уважен до размера на сумата от 876,88 лева, като за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 1681,77 лева искът подлежи на отхвърляне. Законна лихва следва да бъде присъдена върху уважения размер, считано от датата на подаване на насрещния иск – 15.05.2025г. до окончателното плащане на сумата. На основание чл. 23 ЗПК неоснователен се явява насрещният иск по чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата от 315,55 лева – договорна лихва за периода от 05.12.2024г. до 04.05.2025г. и като такъв подлежи на отхвърляне. В съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Република България сумите следва да се посочат в евро. По отговорността за разноски: 1) По отношение на главните искове за нищожност: Ищцата е заплатила държавна такса в размер на 136,48 лева по иска за нищожност срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и държавна такса в размер на 50,00 лева по иска за нищожност срещу „Файненшъл България“ ЕООД, като предвид основателността на исковете ответниците следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на заплатят на ищцата посочените суми. В хода на исковото производство ищцата е била представляван по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв от адвокат Л. К. Б., поради което в полза на процесуалния представител следва да се определи възнаграждение. Независимо че в чл.38, ал.2 ЗА е предвидено, че в случаите на оказана безплатна правна помощ съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, съдът счита, че при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с което се приема, че при извършването на тази преценка съдът не е обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения /така определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др./. Като критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производството. Съдът счита, че развилото се исково производство не се отличава с фактическа или правна сложност, не са събирани значителни по обем доказателства, много от праворелевантните факти са обявени от съда за безспорни, а и освен това се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност, които са типизирани. С оглед на това съдът приема, че за оказаната на ответника безплатна адвокатска помощ на адвокат Л. К. Б. следва да се определи адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер общо от 500.00 лева за всички предявени искове за нищожност, което ответниците следва да заплатят поравно. 2) По отношение на насрещните искове: Ищецът по насрещните осъдителни искове - „Изи Асет Мениджмънт“ АД е заплатил държавна такса в размер на 117,67 лева, депозит за вещо лице в размер на 350 лева, като освен това е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът определи, че неговият размер възлиза на 100 лева. При това положение ответницата по насрещните искове дължи на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 444,27 лева, съразмерно на уважената част на предявените искове. По насрещните искове ответницата също е била представлявана безплатно от Л. К. Б.. При съобразяване на посочените по-горе критерии, съдът приема, че за оказаната безплатна адвокатска помощ на адвоката следва да се определи адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер от 250.00 лева. В съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Република България сумите за разноски следва да се присъдят в евро. Водим от горното, съдът