Решение № 100 от 1.7.2026 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 223/2026 г.

и на основание чл.44 ал.7 от ЗЕЕЗА, Окръжният съд Мотиви към Определение рег.№ 100/01.07.2026 год. по Ч.н.д.№ 223/2026 год. Производството е по реда на чл.44 и сл. от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ и е образувано по постъпила Европейска заповед за арест, издадена на 16.06.2026 год. от прокурор маг.Е. Ш. при Прокуратура – Виена, Република Австрия, по дело № 717 St 7/25d, по отношение на Д. Г. (D.G.), роден на ••.••.•••• год. в гр.Б., Република Молдова, притежаващ паспорт № •••••••••, издаден на ••,••,•••• год. от Република Молдова, молдовски гражданин, за задържане и предаване на лицето на компетентните съдебни власти на Република Австрия, с цел провеждане на наказателно преследване. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че са налице законовите предпоставки за допускане на изпълнението на ЕЗА по отношение на исканото лице Д. Г. и за предаване на исканото лице по издадената ЕЗА на австрийските власти, като същата отговаря на изискванията на чл.36 и чл. 37 от ЗЕЕЗА. Сочи, че молдовският гражданин Д. Г . е обявен за международно издирване за провеждане на наказателно производство за участие в организирана престъпна група и трафик на мигранти, като за извършеното престъпление съобразно законодателството на Австрия се предвиждало наказание „лишаване от свобода“ за срок до 10 години. Твърди, че ЕЗА е придружена с превод на български език, както и с решение от Областен съд по наказателни дела в гр. Виена, с което се разрешавало задържането на лицето. С Европейската заповед за задържане се искало задържане на лицето и екстрадирането му, както и изземване и предаване на собственост, която би могла да се изисква като доказателства, като мобилни телефони и други преносими носители на данни, които са в притежание на задържаното лице. Развива съображения, че деянията, за които била издадена ЕЗА, съставлявали престъпление и съобразно законодателството на Република България, съобразно изискването на чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА, като същата заповед отговаряла на изискванията за форма и съдържание - била издадена в писмена форма, и съдържала данни относно обстоятелствата, посочени в чл.37 ал.1 от ЗЕЕЗА. От данните за исканото лице, посочени в ЕЗА и събраните по делото данни за Д. Г. – молдовски гражданин, се установявала идентичност между исканото и задържаното лице. Моля да бъде допуснато изпълнение на Европейската заповед за арест за предаване на исканото лице на австрийските власти, с цел провеждане на наказателно преследване. Упълномощеният защитник на исканото лице Д. Г. – адв. Г. Б. от АК - Х., изразява становище, че липсват основания за предаване на задържаното лице. Твърди, че съгласно чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА , съдът може да откаже да допусне предаване на лицето, ако деянието за което е издадена ЕЗА, не е включено в списъка на ал.3 и не съставлява престъпление по законодателството на Република България. Развива съображения, че видно от приложената ЕЗА, в нея били маркирани деяния, които се определяли като: по т.1 - участие в ОПГ, и по т.13 - подпомагане за незаконно влизане и пребиваване в страната, но така описаните деяния в ЕЗА не съставлявали престъпления, съгласно НК на Република България по начина, по който са описани. Във всяко едно описано деяние липсвал описан състав на престъпление, така както е регламентирано в НК на Република България, поради което счита, че ЕЗА не отговаря на изискванията на чл.37 от ЗЕЕЗА, което означавало, че страда от порок и тези нарушения би следвало да бъдат отстранени. Счита за несериозно да е записано в ЕЗА, че се отнася за „поне“ 7 престъпления, която дума била предпоставка за предположения, тъй като ако органът в издаващата държава не знаел колко са престъпленията, как щ ял изпълни условията на чл.37 от закона. Излага съображения също, че не били спазени изискванията на т.4 - характер и правна квалификация на деянието, и н а т.5 - обстоятелства, при които е извършено престъплението, включително време, място и степен на участие на исканото лице, поради което били в хипотезата на несъставомерност на деянието и същото не можело да бъде квалифицирано като престъпление. Отделно от това, съгласно чл.40 от закона, съдът можел да откаже изпълнението на ЕЗА, когато престъплението е извършено извън територията на издаващата държава, като било видно от представената ЕЗА, ч е не ставало ясно дали описаното деяние е престъпление, което да препокрива това в НК на Република България , както и че не ставало ясно къде е извършено престъплението, къде било започнало, и къде било довършено. Описвали се различни държави, без конкретика на деянието, като българският съд не следвало да разследва извършените престъпления, но бил задължен да прецени законосъобразността на изпратения от молещата държава акт, който считал за незаконосъобразен след като не отговарял на изискванията на закона. Отделно от това, в ЕЗА не следвало да се приема, че са описани престъпления, след като за нито едно деяние не било описано точното време, точното място, както и характера и степента на съучастие. Счита, че в тази заповед се извеждали твърдения, без да са подкрепени с известни, преки, относими и доказани факти и обстоятелства към деянието, като в конкретния случай не били установени датите, не били установени превозваните лица и връзките помежду им, не били установени броя на превозите, не било установено с конкретика в коя страна започвало деянието. По т.I липсвали конкретни факти, че престъплението е извършено на територията на Република Австрия, като се говорело за Шенгенско пространство, за държави- членки на ЕС, но не и за Република Австрия. По т. „А“, не бил представен състав на престъплението, деянието било само изписано като „организиране на превози“, като същите следвало да бъдат установени с лица, които също тепърва следвало да бъдат установени. По т.„Б“, престъпното деяние в Австрия не било извършено от задържаното лице, а формата на съучастие била единствено и само заради подозрението на австрийските власти. Не ставало ясно дали задържаният изобщо е бил тогава на територията на Република Австрия. По т.„В“ не ставало ясно в коя държава било извършено деянието, както и дали същото било престъпление, тъй като ако е управлявал автомобил, то това деяние не било престъпление по НК в Република България. По т.„Г“ не било установено конкретното деяние на задържаното лице, както и не било установено на територията на коя държава е било извършено същото. Защитникът на исканото лице твърди, че а ко споменатите по тази точка лица били извършили престъпления и били осъдени за тях, то задържаното лице нямало отношение към тези престъпления. Сочи, че когато органът на молещата държава използва л терминология в издадената от него ЕЗА, като „заподозрян“ и „вероятност за извършване на деяние“, нямало как тези описани деяния да са конкретни престъпления и с това да е изпълнен чл.36 от ЗЕЕЗА. Определя описаното в ЕЗА като художествена литература, но не и като юридически акт. Моли съдът да откаже изпълнение на ЕЗА. Исканото лице Д. Г. не дава съгласие да бъде предаден на компетентните власти в Австрия, като не прави и отказ от прилагане на принципа на особеността по чл.61 от ЗЕЕЗА. Моли да не бъде предаван на австрийските власти. Моли да не бъде изпълнявана Европеаската заповед за арест. Съдът, след като се запозна с представената Европейска заповед за арест /ЕЗА/ и събраните по делото доказателства, намира искането за предаване на Д. Г. на съдебните власти на Република Австрия за основателно, като са налице всички предпоставки по ЗЕЕЗА за допускане изпълнение на Европейската заповед за арест, предмет на настоящото производство. Видно от приложения превод на български език на Европейската заповед за арест, същата е издадена от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз - прокурор при Прокуратура – Виена, с разрешение на съдия при Областен съд по наказателните дела - Виена, отдел 356 HR, Република Австрия, по дело № 717 St 7/25d, за задържане и предаване на Д. Г. (D.G.), роден на ••.••.•••• год. в гр.Б., Република Молдова, молдовски гражданин, с цел провеждане на наказателно преследване спрямо него. В Европейската заповед за арест, предмет на настоящото производство, е посочено, че същата е издадена на основание заповед за арест от 16.06.2026 год. към дело 37 St 23/23d на Прокуратура – Виена. В Европейската заповед за арест /ЕЗА/ се съдържат данни за самоличността /имената/, датата на раждане, месторождението и гражданството на исканото лице; посочено е, че същата е издадена във връзка с общо поне 7 престъпления, които са описани подробно, с посочване на фактическите обстоятелства, при които са извършени престъпленията, време и място на извършване, качеството и степента на участие на исканото лице в престъпленията, както и е дадена правна квалификация на същите, както следва: „Въз основа на резултатите от разследването, проведено от полицейското управление в Ш. в сътрудничество с Криминалната служба, както и на досегашните доклади, последно от 22.03.2026 г., Д. Г., известен още като „Д.“, е сериозно заподозрян, че в съзнателно и умишлени съучастие (чл. 12 от НК) със частично обвинените, частично осъдените или преследвани поотделно А. Х., известен като „А." (дело № 717 St 6/25g), В. Л. и к. Б. (дело № 717 St 8/25а) и останалите посочени по-долу обвиняеми I./ като член на престъпна група е подпомагал незаконното влизане или транзитно преминаване на чужденци, а именно мигранти, граждани на трети държави, които в нито един от случаите не са притежавали документи, даващи им право на влизане или транзитно преминаване в и през Шенгенското пространство (чл. 15, ал. 2 от Закона за полицията за чужденците), в или през държава-членка на Европейския съюз, с намерението да обогати незаконно себе си или трето лице чрез получено за това възнаграждение, като е извършил тези деяния по отношение на най-малко трима чужденци, а от третото поредно деяние — по занятие (чл. 70 от НК), като е координирал посочените по-долу превози като т.нар. „ръководител на екипа“, конкретно е организирал шофьорите и превозните средства за трафик, обещавал и изплащал възнаграждение на шофьорите, както и контролирал маршрутите за трафик, по-специално чрез непрекъснатото изпращане на местоположението им, а именно А./ в период, който предстои да бъде установен - от края на 2022 г./началото на 2023 г. до средата на 2025 г., а евентуално и след това, организирал за възложители, които предстои да бъдат установени, и поспециално по поръчка на М. С., срещу когото се води отделно наказателно преследване (дело № 717 S t 8/26b), превози, чиито брой все още не е установен, при които всеки път са били превозвани повече от трима чужденци от Румъния или Унгария до Виена, като освен това му е посредничил за назначаването на Е. Л. (дело № 717 St 6/25g) като „ръководител на екипа“; Б./ е сътрудничил на А. М. и Л. Б., осъдени с присъди на Областен съд Г. от 21.5.2024 г., дело № 8 Hv 30/24m, и от 16.10.2024 г., дело № 16 Hv 102/24h, в периода между 1. и 18.12.2023 г. в Ш. и на други места, като първият, срещу обещано му възнаграждение в размер на 1 500 евро, на 16.12.2023 г. с лек автомобил „Рено" с унгарски регистрационен номер JLP090, предоставен от Л. Б., е взел осем сирийски граждани от Словения и е преминал с тях през граничния пункт Платш, за да ги превози до Германия; В./ с А. Н. осъден с присъда на Окръжния съд в Клагенфурт от 27.9.2024 г., дело № 80 Hv 72/24р, на 11 юни 2024 г. в Блайбург и на други места, като е превозил девет турски граждани в управлявания от него лек автомобил марка VW Passat с регистрационен номер DEL-MB788, от Словения към Австрия, като освен това е извършил деянието по начин, който е застрашил живота на чужденците, засегнати от престъпното деяние; Г./ е сътрудничил на осъдените с присъди на Областен съд Айзенщадт от 17.10.2024 г., дело № 8 Hv 66/24s, О. Г., П. П. и Д. Б. 1./ на 09.08.2024 г. в Некенмаркт и на други места, като срещу възнаграждение от 100 евро на превозено лице О. Г., в качеството си на шофьор на лек автомобил Chrysler Voyage с унгарски регистрационен номер •••-•••, е превозил единадесет чужденци, а Д. Б., в качеството си на шофьор на лек автомобил Mercedes Benz с унгарски регистрационен номер •••-••• - четирима чужденци, или общо 15 чужденци с турско, иракско и индийско гражданство, от унгарско-сръбската граница до граничния пункт Некенмаркт, докато П. П. управлявал лек автомобил B M W Х5 с литовска регистрация •••••• като автомобил-водач; 2./ поне в периода от края на юни 2024 г. до началото на август 2024 г., като е съорганизирал допълнителни превози, осъществени в рамките на посочените по-горе трафик-операции, за които лицата са били осъдени; Д./ е сътрудничил на осъдения с присъда на Областен съд Айзенщадт от 22.11.2024 г., № 12 Hv 50/24t В. Е. М., който на 06.10.2024 г. в Дойчкройц и на други места е превозил шестима турски граждани, конто преди това са били прехвърлени от Сърбия в Унгария с помощта на трафиканти, срещу заплащане от 250 евро на трафикирано лице в Сегед (Унгария) в лек автомобил Mercedes Benz Е 220 с румънски регистрационен номер ••-••-•••, като в последствие ги превозил през Унгария до Австрия; II./ в периода от края на 2022 г./началото на 2023 г. до поне средата на 2025 г.,заедно с посочените в точка I./ съучастници, е участвал като член в дългосрочна, подобно на дружествена организация, състояща се от голям брой лица, която, с голяма вероятност е била насочена към повтарящо се и планирано извършване престъпни деяния в областта на трафика на хора, като по този начин е целяла обогатяване в голям мащаб и е търсила да корумпира или да сплаши други лица, или да се предпази по специален начин от мерки за наказателно преследване, като е извършвала описаните в точка I./ деяния и с цел успешното им осъществяване, плащала е на чуждестранни гранични полицаи, за да може извършителите да преминават границите без проверка заедно с чужденците; шофьорите-трафиканти са преминавали граничните пунктове отчасти чрез агресивно шофиране и са извършвали актове на съпротива срещу държавната власт, за да попречат на служителите да ги проверят или задържат, както и да ги отблъснат и; а членовете са се опитвали да се изолират от външния свят, като постоянно са сменяли телефонните си номера или използвали номера, регистрирани на името на други или несъществуващи лица, и също така са използвали за прикритото осъществяване на трафикантските си дейности специално магазина за мобилни телефони „Ottakring", управляван от отделно преследвания Д. Р. (дело № 717 St 6/25g), който използвали като централа, особено за изплащане на възнагражденията на трафикантите, за конспиративни срещи и за разпределяне на мобилни телефони и аксесоари сред шофьорите, необходимо за трафика на чуждестранните лица.“ В ЕЗА са посочени характерът и правната квалификация на престъпленията и приложимите законови разпоредби на издаващата държава, а именно: „Налице е сериозно подозрение срещу Д. Г. за извършване на следните престъпления: по т. I./(по отношение на първите две исторически деяния) е извършил престъплението трафик на хора съгласно чл.114 ал.1, ал.3, т.2, ал.4, първи случай от Закона за полицията за чужденци, както и (от историческото деяние нататък) престъплението трафик на хора, съгласно чл.114 ал.1, ал.3, т.1, ал.4, първи и втори случай от Закона за полицията за чужденци, и по точка II./ престъплението участие в престъпна организация съгласно чл.278а от НК.“ Посочен е и максималния размер на наказанието „лишаване от свобода” по присъда или мярката, изискваща задържане, които се предвиждат за тези престъпления – 10 години лишаване от свобода. Или, съдът намира, че Европейската заповед за арест, предмет на настоящото производство, като форма и съдържание отговаря изцяло на изискванията на чл.37 ал.1 от ЗЕЕЗА, като същата е придружена и с превод на български език, съгласно разпоредбата на чл.37 ал.3 от ЗЕЕЗА. С оглед изложеното по-горе, съдът намира за неоснователни доводите на адв. Б. - защитник на исканото лице, относно незаконосъобразността на ЕЗА. Това е така, тъй при описанието на всяко от седемте деяния на исканото лице в точка I./ на ЕЗА са посочени формата и степента на участие на исканото лице – че е подпомагал незаконното влизане или транзитно преминаване на чужденци, а именно мигранти, граждани на трети държави, които в нито един от случаите не са притежавали документи, даващи им право на влизане или транзитно преминаване в и през Шенгенското пространство в или през държава-членка на Европейския съюз, като е извършил тези деяния по отношение на наймалко трима чужденци, а от третото поредно деяние — по занятие (чл. 70 от НК), като е координирал описаните в ЕЗА превози като т.нар. „ръководител на екип“, и по-конкретно е организирал шофьорите и превозните средства за трафик, обещавал и изплащал възнаграждение на шофьорите, както и контролирал маршрутите за трафик, по-специално чрез непрекъснатото изпращане на местоположението им. Съответно, в ЕЗА са посочени и точните дати, местатата /населени места в Република Австрия/ и извършителите на отделните конкретни престъпления, на които се твърди исканото лице да е сътрудничило, както и да е организирало или съорганизирало превози на мигранти. В точка II./ на ЕЗА пък е посочено, че в периода от време от края на 2022 год./началото на 2023 год. до средата на 2025 год. исканото лице е участвало със съучастниците по точка I./ като член в дългосрочна, подобно на дружествена организация, състояща се от голям брой лица, която с голяма вероятност е била насочена към повтарящо се и планирано извършване престъпни деяния в областта на трафика на хора, като по този начин е целяла обогатяване в голям мащаб и е търсила да корумпира или да сплаши други лица, или да се предпази по специален начин от мерки за наказателно преследване, като е извършвала описаните в точка I./ деяния с намерението да обогати незаконно себе си или трето лице чрез получено за това възнаграждение, т.е. отново е описано твърдяно за извършено престъпление, с посочване на време, място и начин на извършване, както и участието на исканото лице в осъществяването му. С други думи, доводът на защитника на исканото лице – че липсвали конкретни данни, които да конкретизират времето, мястото и обстоятелствата на престъпленията, в извършването на които като съучастник и извършител е посочено и исканото в настоящото производство лице, е неоснователен, доколкото както бе посочено по-горе, в ЕЗА такива данни са подробно изложени за всяко едно от твърдяните деяния. Съгласно чл.44 ал.6 от ЗЕЕЗА, съдът обсъжда налице ли са условията за предаване по чл.36 и чл.41, има ли основания за отказ по чл.39 или чл.40, както и има ли основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл.52. В тази връзка, от изложеното по-горе се установява, че са налице условията по чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА за предаване на исканото лице, а именно: Европейската заповед за арест е издадена за лице, извършило деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с наказание „лишаване от свобода” за максимален срок не по-малко от една година, а именно – 10 години лишаване от свобода. Налице са и условията по чл.36 ал.2 и ал.3 от ЗЕЕЗА, тъй като ЕЗА е издадена с цел провеждане на наказателно преследване по отношение на исканото лице Д. Г. з а деяния, попадащи в обхвата на тези, за които не се изисква двойна наказуемост по чл.36 ал.3 т.1 и т.13 от ЗЕЕЗА, а именно – „участие в престъпна група“ и „улесняване на незаконно влизане и пребиваване“. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че описаните в ЕЗА деяния представляват престъпления и по българското законодателство – такива по чл.321 ал.2 и по чл.281 ал.2 т.2, т.5 и т.6 от българския Наказателен кодекс. С оглед изложеното, изцяло неоснователен се явява и доводът на защитника на исканото лице – че така описаните деяния в ЕЗА не съставлява ли престъпления, съгласно НК на Република България по начина, по който са описани. Отново по изложените по-горе съображения не могат да бъдат споделени и доводите на защитника на исканото лице - адв.Б., а именно: че съгласно чл.40 от закона, съдът можел да откаже изпълнението на ЕЗА, когато престъплението е извършено извън територията на издаващата държава, като било видно от представената ЕЗА, че не ставало ясно дали описаното деяние е престъпление, което да препокрива това в НК на Република България , както и че не ставало ясно къде е извършено престъплението, къде било започнало, и к ъ д е било довършено, тъй като се описвали различни държави, без конкретика на деянието; както и че не следвало да се приема, че са описани престъпления, след като за нито едно деяние не било описано точното време, точното място, както и характера и степента на съучастие, като в конкретния случай не били установени датите, не били установени превозваните лица и връзките помежду им, не били установени броя на превозите, не било установено с конкретика в коя страна започвало деянието. Още повече, че ЕЗА е издадена по отношение на исканото лице с цел провеждане на наказателно преследване спрямо него, в хода на което ще бъдат изяснявани в пълнота извършването на твърдените престъпления, вкл. и посочените от защитника обстоятелства, и участието на исканото лице в осъществяването им. Наред с изложеното по-горе съдът намира, че не са налице императивните основания за отказ за предаване на исканото лице по чл.39 от ЗЕЕЗА – престъпленията, за които е издадена ЕЗА, не са амнистирани в Република България и не попадат под нейната наказателна юрисдикция; исканото лице Д. Г. не е осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда на българския съд или съд на трета държава членка и изтърпява или е изтърпяло наказание за тези престъпления; и същият не е малолетно лице, съгласно българското законодателство. Съдът намира също, че в случая не са налице и факултативните основания за отказ от изпълнение на Европейската заповед за арест по чл.40 ал.1 т.т.1 - 3 и т.5 от ЗЕЕЗА, както и за отлагане изпълнението на ЕЗА или за условно изпълнение на същата по чл.52 от ЗЕЕЗА. Видно от събраните доказателства - 3 бр. справки относно исканото лице Д. Г. от ЕИСПП на Прокуратура на Република България /Справка за лице по ПП, Кратка справка за физическо лице и Справка за протичане на наказателни производства за лице, и трите към дата 30.06.2026 год./, няма данни за образувани и неприключили досъдебни производства, висящи наказателни производства, както и влязла в сила присъда за престъпления, различни от посочените такива в ЕЗА. Няма данни по делото наказателно производство за престъпленията, за което е издадена европейската заповед за арест, да е прекратено в Република България преди получаването й; като давностният срок за наказателно преследване за тези деяния не е изтекъл, съгласно българското законодателство, и престъплението не е подсъдно на българския съд; нито съдът е уведомен, че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същите престъпления, за които е издадена заповедта, или присъдата не може да бъде изпълнена според законодателството на държавата, в която е осъдено; престъпленията, за които е издадена ЕЗА не са извършени изцяло или частично на територията на Република България, нито същите са извършени извън територията на издаващата държава членка и българското законодателство не допуска наказателно преследване за такова престъпление, извършено извън територията на Република България. Не е налице и основанието за отказ за изпълнение на ЕЗА по т.6 на чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА, тъй като както бе посочено и по-горе в мотивите, престъпленията, за които е издадена ЕЗА, предмет на настоящото производство попадат в обхвата на разпоредбите на чл.36 ал.3 от ЗЕЕЗА, за които не е необхоД. двойна наказуемост. Що се отнася до факултативното основание за отказ по чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА да бъде изпълнена европейската заповед за арест, издадена по отношение на исканото лице Д. Г., то съдът съобрази следното: посоченото факултативно основание за отказ е приложимо, когато спрямо исканото лице е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” или му е наложено наказание „лишаване от свобода с влязла в сила присъда /решение/, издадени от съда на издаващата заповедта държава, т.е. когато ЕЗА е издадена с цел изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода” или мярка, изискваща задържане, но не и в случаите, когато ЕЗА е издадена с цел провеждане на наказателно преследване, какъвто е и настоящият случай. Това е така, тъй като именно поради последно посоченото обстоятелство – че в случая ЕЗА е издадена с цел провеждане на наказателно преследване спрямо исканото лице, респ. не е налице наложено наказание „лишаване от свобода” или мярка, изискваща задържане с влязъл в сила акт на съд на издаващата държава членка, не е възможно българският съд приеме да се приведе в изпълнение от прокурора такова наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане. С други думи, разпоредбата на чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА е неприложима в настоящото производство, поради което и не следва наличието или липсата на това факултативно основание за отказ за изпълнение на ЕЗА да се обсъжда. Тъй като ЕЗА, предмет на настоящото производство, е издадена с цел провеждане на наказателно преследване по отношение на исканото лице Д. Г. за престъпления, за които правото на издаващата държава предвижда максимален срок на наказанието „лишаване от свобода” в размер на 10 години, т.е. ЕЗА не е издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, постановени при съдебен процес, на който лицето не се е явило лично; и ЕЗА не е издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно задържане, то са неприложими и не следва да се обсъждат и разпоредбите на чл.40 ал.2 и чл.41 ал.2 от ЗЕЕЗА. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да бъде допуснато изпълнението на постъпилата Европейската заповед за арест, издадена на 16.06.2026 год. от прокурор маг.Е. Ш. при Прокуратура – Виена, Република Австрия, по дело № 717 St 7/25d, по отношение на Д. Г. (D.G.), роден на ••.••.•••• год. в гр.Б., Република Молдова, притежаващ паспорт № •••••••••, издаден на ••,••,•••• год. от Република Молдова, молдовски гражданин, за задържане и предаване на лицето на компетентните съдебни власти на Република Австрия, с цел провеждане на наказателно преследване спрямо него. С оглед изричното посочване в ЕЗА, че заповедта се отнася и до изземването и предаването на собственост, която би могла да изиска като доказателства, а именно – мобилен телефон и други преносими носители на данни, които са в притежание на Д. Г. при задържането му въз основа на отделно разпореждане, съдът намира, че са налице условията на разпоредбата на чл.64 ал.1 т.1 от ЗЕЕЗА, съгласно която по искане на издаващият орган или служебно съответният окръжен съд може да разпореди съгласно българското законодателство изземването и предаването на вещи, които могат да бъда изискани като доказателства. В случая такова искане е направено от издаващият орган, като от материалите по делото се установява, че при задържането на исканото лице Д. Г. от полицията, на същия е извършен личен обиск, при който от исканото лице са иззети мобилен телефон марка „Samsung S 24“, цвят – черен, с I M E I