Решение № 9836 от 27.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1810/2026 г.

Производството е по реда на чл.156, ал.1 АПК, вр. 129, ал.7 ДОПК.

Образувано е по жалба на „ХЕЛИС КАР“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [жк], [улица], представлявано от управителя Е. Т. С., против Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-03000326038708-004-001/12.03.2026г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 76/28.05.2026г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Варна, с който му е отказана за възстановяване сума, в размер на 227193,46лв. (116162,17 евро), от която 173099,78лв. - заплатена имуществена санкция и 54093,68лв. - заплатена равностойност на стока.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният АПВ е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва изведените фактически констатации и правни изводи като твърди, че сума, в размер на 116162,17 евро, посочена като глоба, определена за извършено митническо нарушение в административнонаказателно производство по АУАН № BG13092024/3000/М-515/13.09.2024г., приключило със Споразумение № BG2024/3000-708/С/01.10.2024г., е неоснователно платена и подлежи на възстановяване. Твърди, че по време на цялото производство – включващо проверката, връчване на АУАН и сключване на споразумение, дружеството не е било представлявано от адвокат. Към датата на подписване на споразумението служители на ТД Митница – Пловдив обяснили на представляващия дружеството, че ако същото бъде санкционирано с наказателно постановление, имуществената санкция ще е в размер на 216374,72лв. и ще бъде отнета стоката, предмет на нарушението, както и че за дружеството е най-добре да сключи споразумение. Твърди, че анализирайки хронологията на възникване на договорните отношения с продавача SIA PARTS SERVIS, Рига, Латвия, в случая по отношение на стоката – черупкови лагери за колянов вал за дизелови двигатели на камион – 3608бр. и 144 комплекта по 2бр., код по КН 848330, приложима е разпоредбата на чл.1са, § 9 от Регламент (ЕО) № 765/2006г. на Съвета от 18 май 2006г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Беларус и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна, според която забраните, съдържащи се в параграфи 1 и 2 не се прилагат за изпълнението до 2 октомври 2024г. на договорите, сключени преди 1 юли 2024г., или на допълнителните договори, необходими за изпълнението на тези договори. Тъй като договорът е сключен и изпълнен преди 01.07.2024г. твърди, че дружеството не е осъществило състава на нарушението на чл.234, ал.1, т.2 ЗМ и не е следвало да понася санкциите, определени в Споразумение № BG2024/3000-708/С/01.10.2024г. По изложените съображения иска отмяна на обжалвания АПВ.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Г. С., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС с формулирани два въпроса за тълкуване на разпоредбата на чл.49, пар.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ и на принципа на ефективност. В случай че искането не бъде уважено, моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания АПВ. В пледоария по същество сочи, че в контекста на пряко приложимата разпоредба на чл.49, пар.1 ХОПЕС, органът по приходите и директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна не са обсъдили доводите в жалбата за незаконосъобразност на АПВ от гледна точка на материалното му противоречие с правото на ЕС. Такъв бил подходът и на Административен съд – Пловдив при произнасянето му по искането на дружеството за възобновяване на административнонаказателното производство. Доколкото всички административни и съдебни инстанции са избягвали коментар по този въпрос, формулира искането за отправяне на преюдициално запитване. Моли съдът да подходи обективно към казуса, за да се избегне възможността за иницииране на производство по ангажиране отговорността на държавата.

Ответната страна – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез юрк.И. Н., оспорва жалбата. Моли съдът да приеме, че обжалваният АПВ е законосъобразен по съображенията, изложени в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна и да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 345,12 евро. Не изразява становище по искането за отправяне на преюдициално запитване.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Производството по издаване на оспорения АПВ е започнало по Искане за прихващане или възстановяване /ИПВ/ вх.№ 55-03-2146/12.02.2026г. /стр.11/ на „ХЕЛИС КАР“ ЕООД, с което на основание чл.129, ал.1 ДОПК дружеството поискало възстановяване на недължимо платена и подлежаща на възстановяване сума, в размер на 116162,17 евро. За претендираната за възстановяване сума дружеството посочило, че съставлява „Глоба, платена към Агенция Митници“.

Искането е придружено с писмени обяснения изх.№ 142/12.02.2026г. /стр.10/. В същите дружеството посочило, че на 10.09.2024г., при подаване на декларация за внос на стоки пред Митница - Пловдив, му бил предявен Акт № BG13092024/3000/M-515/13.09.2024г., заради който дружеството било принудено от служители на митницата да подпише Споразумение № BG2024/3000-708/C/01.04.2024г. за налагане на глоба в размер 227193,46лв. /116162,17евро/, за да се разреши връщане на стоката в страната – доставчик. За да се избегне конфискация на стоката, сумата била платена на 07.10.2024г. Според АУАН и Споразумението, основание за санкцията било обстоятелството, че стоката е минала транзит през Беларус, с което е нарушен член 1са от Регламент (ЕО) № 765/2006г. Стоката била влязла в страната и представена пред Митница - Пловдив на 10.09.2024г., поради което дружеството счита, че действията му са в разрешения срок и не е следвало да му бъде налагана санкция. Приложени са: АУАН № BG13092024/3000/М-515/13.09.2024г.; Споразумение № BG2024/3000-708/С/01.10.2024г.; платежно нареждане към бюджета от 07.10.2024г.; извадка от Регламент (ЕО) № 765/2006г. на Съвета от 18.05.2006г. /стр.9-1/.

Във връзка с постъпилото искане, с Резолюция № П-03000326038708-0РП-001/20.02.2026г. /стр.12/ началник Сектор при ТД на НАП-Варна възложил на главен инспектор по приходите С. И. С. да извърши проверка на „ХЕЛИС КАР“ ЕООД, в срок до 12.03.2026г.

С ИПДПОТЛ № П-03000326038708-041-001/20.02.2026г. /стр.30/ от ТД Митница – Пловдив е изискана информация дали „ХЕЛИС КАР“ ЕООД е обжалвало Споразумение за прекратяване на административнонаказателно производство № BG2024/3000-708/C/01.10.2024г., влязло ли е в сила, заплатени ли са от дружеството наложените му имуществени санкции в размер, съответно на 173099,78лв. и 54093,69лв. (общо 227193,46лв.), има ли постановен съдебен акт за отмяна на наложените по споразумението имуществени санкции. Изискани са копие на споразумението и от платежното нареждане/получения превод.

Постъпил е отговор от ТД Митница – Пловдив вх.№ 22-03-7/27.02.2026г. /стр.26/, според който между „ХЕЛИС КАР“ ЕООД и зам.директора на ТД Митница Пловдив, Агенция Митници, е сключено Споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство № BG2024/3000-708/C/01.10.2024г, с което на основание чл.234, ал.2, т.2, вр. ал.1, т.2 ЗМ на нарушителя е наложена имуществена санкция в размер на 173099,78лв. и на основание чл.229, ал.1, т.3 и ал.3, т.3 ЗМ стоката не е отнета в полза на държавата, а е присъдено да се заплати сума, в размер на 54093,68лв., съставляваща равностойността на стоката. Имуществената санкция и равностойността на стоката по Споразумението, са заплатени на 07.10.2024г. и на основание чл.229б, ал.9 ЗМ същото е влязло в сила на 07.10.2024г. Видно от разпечатка от модул „Митническо задължение“, на 17.10.2024г. задължението е погасено изцяло. В отговора е посочено още, че по повод подадено от „ХЕЛИС КАР“ ЕООД искане за възобновяване на административнонаказателното производство на основание чл.70, ал.2, т.3 ЗАНН, пред Административен съд – Пловдив било образувано КАНД № 269/2025г., като с Решение № 5699/24.06.2025г. искането било отхвърлено като неоснователно. Решението е окончателно и е влязло в сила на 24.06.2025г. Към отговора са приложени: Споразумение № BG2024/3000-708/C от 01.10.2024г.; Решение № 5699/24.06.2025г. на Административен съд – Пловдив; Разпечатка от Модул Митническо задължение на Агенция „Митници“.

Проверката приключила с АПВ № П-03000326038708-004-001/12.03.2026г. /стр.37/, с който – като е съобразено, че съгласно чл.229б, ал.9 ЗМ споразумението влиза в сила от деня на заплащане на имуществената санкция и има последици на влязло в сила наказателно постановление, както и че с влязло в сила съдебно решение е отхвърлено искането за възобновяване на административнонаказателното производство – е прието, че платената към Агенция Митници сума, общо в размер на 227193,46лв. (116162,17 евро) е дължимо внесена и не подлежи на възстановяване.

Към датата на приключване на проверката не са установени изискуеми публични задължения.

АПВ е връчен на датата на издаването му /стр.32/ и е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, който с Решение № 76/28.05.2026г., връчено на 28.05.2026г. /л.21/, го потвърдил изцяло. Решаващият орган е приел, че с влизането в сила на споразумението се стабилизира правния резултат от административнонаказателното производство и се преклудира възможността за ново оспорване на същото основание. Налице е и влязъл в сила съдебен акт, с който е преклудирана възможността за възобновяване на административнонаказателното производство. Следователно административнонаказателното производство е приключило с влязло в сила споразумение, поради което определените с него санкции са дължими, а всички държавни органи, вкл. митническата администрация и засегнатите лица, са длъжни да се съобразят с него и да го прилагат безусловно. След като споразумението между жалбоподателя и ТД Митница – Пловдив е акт, който е влязъл в сила и е потвърден с окончателно съдебно решение, претендираната за възстановяване сума, в размер на 116162,17 евро (227193,46лв.) платена към Агенция Митници, се явява правилно и дължимо внесена, и не подлежи на възстановяване.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което е ДОПУСТИМА.

По направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС:

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.Г. С., прави искане на основание чл.267 ДФЕС настоящият състав да отправи до Съда на ЕС преюдициално запитване, със следните въпроси:

1. Трябва ли член 49, пар.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска налагането на административна санкция с наказателноправен характер за внос на стоки, квалифициран като нарушение на Регламент на ЕС (в случая Регламент (ЕО) № 765/2006), когато към момента на осъществяване на вноса съответната забранителна норма не е била влязла в сила?

2. Допускат ли принципът на ефективност на правото на ЕС и член 49, пар.1 от Хартата на основните права, национална правна уредба и съдебна практика, съгласно които административен орган или съд в производство по възстановяване на недължимо платени публични задължения е абсолютно обвързан от влязло в сила споразумение за налагане на административна санкция и не може да възстанови платената сума, въпреки че деянието обективно не е съставлявало нарушение на правото на Съюза към момента на извършването му, особено като се има предвид, че такъв отказ би породил директна отговорност на държавата за вреди от нарушението на правото на ЕС?

Спорът между страните е формиран по въпроса дали сумите, съответно 173099,78лв. - имуществена санкция и 54093,68лв. - равностойност на стоката, предмет на нарушението, установени и платени на основание постигнато между дружеството и ТД Митница – Пловдив Споразумение № BG2024/3000-708/С/01.10.2024г., са недължимо платени.

Според настоящия съдебен състав, за правилното разрешаване на спора, не се налага отправяне на преюдициално запитване до СЕС с формулираните от жалбоподателя въпроси.

Неоснователно искането за отправяне на преюдициално запитване по тълкуването на чл.49, пар.1 ХОПЕС, се основава на разбирането за „несъществуващо нарушение“ на Регламент (ЕО) № 765/2006г. и се отнася към предмета на спора в настоящото производство.

Разпоредбата на чл.49, пар.1 ХОПЕС, гласи следното: „Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е представлявало престъпление съгласно националното или международното право. По същия начин, не може да бъде налагано по-тежко наказание от това, което е било приложимо към момента на извършване на престъплението. Ако в по-късен момент след престъплението законът предвижда по-леко наказание, трябва да се приложи това наказание“.

Относимо към твърденията в жалбата е изр.1 от цитираната разпоредба, с което, в контекста на административнонаказателната отговорност, се гарантира правота на лицето да не бъде наказвано без законово основание. Това право се отнася за административнонаказателното производство, което в случая е приключило с влязло в сила споразумение по чл.229а и чл.229б ЗМ. В този смисъл исканото тълкуване на чл.49, пар.1 ХОПЕС не е необходимо за разрешаване на настоящия спор, който касае производство по чл.128 ДОПК и обжалване на отказ за възстановяване на суми, в което производство въпросът за прилагането на посочената разпоредба от ХОПЕС не стои.

От друга страна, с подписване на споразумението дружеството е признало извършването на нарушението, за което с АУАН му е повдигнато обвинение и се е съгласило с размера на санкцията, съответно с определената равностойност на стоката, предмет на нарушението, като с извършване на плащането на установената имуществена санкция, споразумението е влязло в сила. С отхвърляне на искането за възобновяване с влязло в сила съдебно решение, е изчерпана възможността за отмяна на споразумението и неговата сила – като на влязло в сила наказателно постановление, е окончателно стабилизирана. Както следва и от цитираното от жалбоподателя Решение на ВАС № 3715/08.04.2025г. по адм.д. № 9540/2024г., както органите по приходите, така и съдът, са обвързани от влязлото в сила Споразумение и не могат инцидентно да извършват проверка на неговата законосъобразност в последващи производства.

В случая както мотивите за отправяне на преюдициално запитване, така и формулираните от жалбоподателя въпроси, целят преразглеждане на въпроса дали от дружеството е извършено митническото нарушение, установено със Споразумението, който въпрос не може да се преразглежда в производство по чл.128 – чл.129 ДОПК, съответно в съдебно производство по обжалване на издадения АПВ за отказ.

За да мотивира основания за отправяне на преюдициално запитване до СЕС в предложения от жалбоподателя контекст и с формулираните от него въпроси, съдът, сезиран с жалба против АПВ, трябва да обсъди въпросите дали по време на вноса е действала забраната по чл.1са, пар.1 от Регламент (ЕО) № 765/2006г., съответно извършило ли е дружеството нарушението, за което е сключено Споразумението и е санкционирано, т.е. съдебният състав фактически трябва да извърши контрол върху Споразумението, което е недопустимо в настоящото производство. Въпросите относно прилагането на забраната по Регламента и за извършване на нарушението, са разрешени с влязлото в сила Споразумение, а въпросът – дали са налице основания за отмяна на споразумението и за възобновяване на административнонаказателното производство – с влязлото в сила решение на Административен съд – Пловдив.

Разпоредбата на чл.49, пар.1 ХОПЕС гарантира принципите на законоустановеност на нарушенията, законоустановеност на санкциите, по-благоприятен закон – относими към административнонаказателното производство и поради това е без връзка с предмета на процесното административно производство. Фактически, чрез искането за отправяне на преюдициално запитване, жалбоподателят се домогва да постигне косвен съдебен контрол върху материалната законосъобразност на влязлото в сила споразумение, при това извънреден такъв, след като вече е изчерпал законово регламентираната възможност за това (като е инициирал производство по възобновяване на административнонаказателното производство) и това му право е отречено с влязло в сила съдебно решение.

От друга страна, дори СЕС да постанови, че чл.49, пар.1 ХОПЕС не допуска налагане на санкция при дадената от жалбоподателя интерпретация на фактите и правото, този отговор, получен в производството по обжалване на АПВ, няма да даде правомощия на настоящия състав да преразгледа Споразумението и пренебрегне неговите последици. Казано по друг начин, дори СЕС да установи някакво нарушение на чл.49, пар.1 ХОПЕС, в производството по съдебно обжалване на АПВ няма как да се постанови, че сумите, предмет на искането за възстановяване, са недължимо платени или платени на отпаднало основание, т.к. влязлото в сила споразумение ще продължи да съществува като факт, а именно споразумението е основанието за плащане на сумите. В този смисъл отговорът на СЕС по зададения първи въпрос не е необходим за разрешаването на спора.

Вторият формулиран въпрос е явно хипотетичен, основава се на разбирането на жалбоподателя (а не признато по законоустановения ред), че „деянието обективно не съставлява нарушение“, както и на допускането – че е налице нарушение на правото на ЕС, пораждащо деликтната отговорност на държавата, а това са все въпроси, които не могат да бъдат разглеждани в производството по съдебно обжалване на АПВ.

Противно на схващането на жалбоподателя, производството по прихващане и възстановяване не е извънреден способ за отмяна или непризнаване на влезли в сила споразумения, имащи характер на влезли в сила наказателни постановления. Поради това резултатът, който се цели с искането за отправяне на преюдициално запитване не може да бъде постигнат в това производство и искането за тълкуване от СЕС на чл.49, пар.1 ХОПЕС, съответно на принципа на ефективност, по никакъв начин не е функционално свързано с правомощията на съда в настоящото производство.

Некоректно е позоваването от страна на жалбоподателя и на Решение на ВКС № 443/14.07.2025г. по гр.д. № 1370/2024г., т.к. същото касае различно по предмет производство и различен фактически и правен контекст.

Както бе посочено по-горе, в процедурата по чл.128 - 129 ДОПК и по съдебно обжалване на АПВ по реда на чл.156 ДОПК, както органите на НАП, така и съдът, са обвързани с влязлото в сила Споразумение, с което е приключило административнонаказателното производство. Административните органи и съдилищата са обвързани и от влязлото в сила съдебно решение, с което искането за възобновяване на административнонаказателното производство е отхвърлено като неоснователно.

Както сам сочи и процесуалният представител на жалбоподателя, нито органите по приходите, нито Административен съд – Пловдив, са разгледали оплакванията му от гледна точка на материалното противоречие с правото на ЕС. Само че твърдяното противоречие с правото на ЕС е във фазата на административнонаказателното производство, приключило със споразумение, със сключването на което жалбоподателят се е съгласил с констатациите - че е извършил административно нарушение и е признал този факт. Влязлото в сила споразумение, а и характерът на производството по възобновяване на административнонаказателното производство, изключват повторна преценка – дали е извършено административно нарушение и от жалбоподателя ли е извършено. Незнанието на приложимото право – в случая на вторичното право на ЕС, не е сред основанията по чл.70, ал.2 ЗАНН, поради което и съдът, който е бил сезиран с искането за възобновяване, не е разгледал въпроса има или няма нарушение на чл.1са, пар.1 от Регламент (ЕО) № 765/2006г., т.к. този въпрос е разрешен с влязлото в сила споразумение. С отхвърляне на искането за възобновяване стабилитетът на споразумението е окончателно потвърден.

В този контекст е вторият формулиран въпрос, но отговорът му се извлича от вече постановени решения на СЕС и поради това не е необходимо отправянето на ново запитване.

Последователна е практиката на Съда на ЕС, че зачитането на правото на ефективна съдебна защита не означава, че държавите членки са длъжни да предвидят извънредни способи за защита, позволяващи ново разглеждане на дело, което е приключило с влязло в сила съдебно решение, вследствие на тълкувателно преюдициално решение на Съда – Решение на СЕС от 9 април 2024г. по дело FY, С-582/21, т.33.

В т.37 от цитираното решение е прието и че за да се гарантира както стабилността на правото и на правоотношенията, така и добро правораздаване, е важно съдебните актове, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тези способи срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани – така и в Решение от 6 октомври 2015г., Tria, C-69/14, EU:C:2015:662, т.28.

Изрично в т.38 от решението по дело С-582/21 и т.29 от решението по дело С-69/14, Съдът на ЕС е постановил, че правото на ЕС не задължава националния съд да остави без приложение вътрешните процесуални правила, осигуряващи силата на пресъдено нещо на съдебен акт, дори ако това би позволило да се поправи вътрешно положение, което е несъвместимо с това право – така и в Решение на СЕС от 10 юли 2014г. по дело С-213/13, т.59. Спазването на изискванията, произтичащи от принципите на равностойност и ефективност, трябва да се анализира предвид мястото на съответните правила в цялото производство, предвид протичането на последното и предвид особеностите на тези правила пред различните национални инстанции – т.41 от решението по дело С-851/21.

Така даденото тълкуване безспорно се отнася към влязлото в сила решение на Адм.съд – Пловдив, с което силата на споразумението е окончателно стабилизирана. Тълкуването, дадено от Съда на ЕС следва да се отнесе и към влезлите в сила споразумения по чл.58г, ал.11 от ЗАНН, доколкото същите имат последици на влезли в сила наказателни постановления, а наказателните постановления според правната доктрина и трайната съдебна практика (вж. Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по тълк.д. № 2/2014г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС), са правораздавателни актове.

При така даденото тълкуване от СЕС в цитираните по-горе решения, разбирането, следвано последователно от съдебната практика, споделяна и от настоящия съдебен състав – че влязлото в сила споразумение, с което приключва административнонаказателното производство, както и влязлото в сила решение, с което се отхвърля искане за възобновяване на административнонаказателното производство, са пречка за преразглеждане на въпросите има ли административно нарушение, от кого е извършено и следва ли нарушителят да понесе административнонаказателна отговорност, не изглежда да нарушава принципа на ефективност.

По изложените съображения настоящият съдебен състав преценява, че търсеното от жалбоподателя тълкуване от СЕС по формулираните въпроси не отговаря на изискванията по чл.267 ДФЕС – тълкуването да е необходимо за постановяване на съдебен акт в съответствие с правото на ЕС, поради което следва да се остави без уважение.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Процедурата по прихващане и възстановяване е регламентирана в Глава шестнадесета от ДОПК „Особени производства“, Раздел І „Прихващане и възстановяване“.

Съгласно чл.128, ал.1, изр.1 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.

Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго (чл.129, ал.1 ДОПК). След постъпване на искането по ал.1 може да се възложи извършването на: 1. ревизия; 2. проверка (чл.129, ал.2 ДОПК). Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия (чл.129, ал.3, изр.1 ДОПК). Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал.1 – 4 (чл.129, ал.6). Актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове (чл.129, ал.7).

При така очертаната правна уредба и в контекста на служебната проверка по чл.160, ал.2, вр. чл.129, ал.7 ДОПК, съдът преценява, че оспореният АПВ е издаден от компетентен орган – органът по приходите, на който с Резолюция № П-03000326038708-0РП-001/20.02.2026г. е възложено да извърши проверката по искането на „ХЕЛИС КАР“ ЕООД. Резолюцията за възлагане на проверката и обжалваният АПВ са съставени като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. В съдебното заседание, проведено на 14.07.2026г., представените на оптичен носител (1бр. CD) електронни документи, са приети като доказателства по делото. В същото съдебно заседание са приети и служебно изготвени разпечатки от прикачените към всеки един от електронните документи (Резолюция за възлагане на проверка и АПВ): Signature Properties (свойства на подписа), удостоверение, издадено от доставчика на услугата „Информационно обслужване“ АД – че подписът е квалифициран, както и разпечатки от Системата за Електронно валидиране на Държавна агенция „Електронно управление“ за валидиране на електронен документ. От същите се установява, че документите са подписани с квалифициран електронен подпис на съответния орган по приходите, в срока на валидност на сертификата, след полагане на подписите, документите не са променяни, подписаното съдържание отговаря на съдържанието на документа, както и че сертификатите на подписите не са отменяни. АПВ е издаден в предвидената писмена форма, съдържа констатациите от извършената проверка, както и мотивите, въз основа на които е прието, че искането за възстановяване на претендираната сума е неоснователно. АПВ е издаден и в 30-дневния срок по чл.129, ал.3 ДОПК, поради което съдът приема, че актът не страда от пороци, влечащи неговата нищожност и в производството не са допуснати процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяна.

Правилно е приложен и материалния закон.

Разпоредбите на чл.128, ал.1 и чл.129, ал.5, т.1 ДОПК, тълкувани в контекста на чл.83, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.162, ал.2, т.5 и т.7 ДОПК, обосновават правната възможност да се извърши възстановяване на платени суми за недължими публични задължения – имуществени санкции и определена парична равностойност на вещи, предмет на административно нарушение, по влезли в сила наказателни постановления. Субективното потестативно право по чл.128, ал.1 ДОПК възниква за лицата, които са платили недължимо - на несъществуващо или на отпаднало основание.

В случая условията по чл.128, ал.1 и чл.129, ал.5, т.1 ДОПК за възстановяване на претендираните от жалбоподателя суми, общо в размер на 116162,17 евро, не са изпълнени, поради което правилно с обжалвания АПВ е отказано исканото възстановяване.

От представените към ИПВ вх.№ 55-03-2146/12.02.2026г. и към отговора на ТД Митница – Пловдив вх.№ 22-03-7/27.02.2026г. писмени доказателства, безспорно се установява, че на 13.09.2024г. митнически инспектор в ТД Митница Пловдив е съставил срещу „ХЕЛИС КАР“ ЕООД АУАН № BG13092024/3000/М-515, за нарушение на чл.234, ал.1, т.2 ЗМ, състоящо се в това, че: на 10.09.2024г. в Митническо бюро Пловдив, с подаване на Декларация за допускане за свободно обращение и специален режим – употреба за специфични цели – МРН 24BG003009275381R8, за стока № 1 – черупкови лагери за колянов вал на дизелови двигатели на камион – 3608 бр. и 144 комплекта по 2 бр., код по КН 848330, с деклариран произход в е.д. 16 08 001 CN Китай, „ХЕЛИС КАР“ ЕООД, като не е изпълнило условията, определени в разпоредбите на чл.1са от Регламент (ЕО) № 765/2006г. на Съвета от 18 май 2006г. относно ограничителните мерки с оглед на положението на Беларус и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна, е направило опит да избегне забраната за внос в Съюза на стоки, изнесени от Беларус.

На 01.10.2024г. между представляващия „ХЕЛИС КАР“ ЕООД и зам.-директора на ТД Митница Пловдив, на основание чл.229а и чл.229б ЗМ, вр. чл.234, ал.1, т.2 и чл.234, ал.2, т.2 ЗМ, било подписано Споразумение № BG2024/3000-708/С, със следното съдържание: І. На основание чл.229б, ал.1, т.1 ЗМ, страните приемат за установено, че на 10.09.2024г. в Митническо бюро Пловдив, с подаване на Декларация за допускане на свободно обращение МРН 24BG003009275381R8 за стока № 1 - черупкови лагери за колянов вал на дизелови двигатели на камион – 3608 бр. и 144 комплекта по 2 бр., код по КН 848330, „ХЕЛИС КАР“ ЕООД не е изпълнило условията, определени в чл.1са от Регламент (ЕО) № 765/2006г. на Съвета, с което е осъществило състава на чл.234, ал.1, т.2 ЗМ; ІІ. На основание чл.229, ал.1, т.2 и ал.3, т.1 и т.2 ЗМ, вр. чл.234, ал.2, т.2, вр. с ал.1, т.2 ЗМ, на „ХЕЛИС КАР“ ЕООД се налага имуществена санкция в размер на 173099,78лв., представляваща 80 на сто от предвидения минимален размер за конкретното митническо нарушения по т.І, който е в размер на 216374,72лв., представляващ 100 % митническата стойност на стоката; ІІІ. На основание чл.229б, ал.1, т.3 и ал.3, т.3 ЗМ, от „ХЕЛИС КАР“ ЕООД не се отнемат в полза на държавата стоките, предмет на нарушението, а се присъжда заплащане на сума в размер на 54093,68лв., представляваща 25 на сто от паричната равностойност на предмета на нарушението, представляваща митническата стойност.

Видно от платежно нареждане за плащане на суми към бюджета на стр.4 от преписката, сумите по споразумението – имуществената санкция и равностойността на стоката, предмет на нарушението, общо в размер на 227193,46 лева (116162,17 евро), са платени от „ХЕЛИС КАР“ ЕООД на 07.10.2024г.

Съгласно чл.229б, ал.9 ЗМ, споразумението се счита за влязло в сила от деня на заплащане на имуществената санкция (в случая на 07.10.2024г.), споразумението е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление.

С оглед изложеното, извършеното на 07.10.2024г. плащане на сумата, общо в размер на 116162,17 евро не е недължимо, т.к. е извършено на валидно и съществуващо основание – споразумение по чл.229а ЗМ, с което е приключило административнонаказателното производство, образувано с АУАН № BG13092024/3000/М-515/13.09.2024г. и което отразява в писмена форма съгласието на административнонаказващият орган и на нарушителя, по въпросите: 1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от нарушителя и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието митническо нарушение; 2. какви да бъдат видът и размерът на наказанието; 3. отнемат ли се в полза на държавата стоките – предмет на нарушението, както и превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките, или те се заплащат в размер не по-малко от 25 на сто от равностойността им (чл.229б, ал.1 ЗМ).

Претендираната за възстановяване сума не се явява недължима и на отпаднало основание.

От материалите по преписката се установява, че „ХЕЛИС КАР“ ЕООД е инициирало производство по възобновяване на административнонаказателното производство, приключило със Споразумение № BG2024/3000-708/С/01.10.2024г. като в тази връзка пред Административен съд – Пловдив било образувано КАНД № 269/2025г. Дружеството е основало искането си за възобновяване на производството с разпоредбата на чл.1са, § 9 от Регламент (ЕО) № 765/2006г. на Съвета от 15 май 2006г. относно ограничителните мерки с оглед на положението на Беларус и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна, като е твърдяло, че не е осъществило състава на нарушението по чл.234, ал.1, т.2 ЗМ и не е следвало да понася санкциите, определени в Споразумение № BG2024/3000-708/С/01.10.2024г., т.к. за наличие на регламента научило едва след консултация с адвокат – според него ново обстоятелство, от значение за обективната истина, което е съществувало към датата на вноса – 10.09.2024г., но не е било известно на представляващия „ХЕЛИС КАР“ ЕООД. С влязло в сила Решение № 5699/24.06.2025г. на Административен съд – Пловдив по КАНД № 269/2025г. е прието, че не е налице хипотезата на чл.70, ал.2, т.3 ЗАНН, поради което е отхвърлено искането на „ХЕЛИС КАР“ ЕООД за възобновяване на административнонаказателното производство по АНП № BG2024/3000-708, образувана с АУАН № BG13092024/3000/М-515/13.09.2024г. за нарушение по Закона за митниците, приключило със Споразумение № BG2024/3000-708/С/01.10.2024г., влязло в сила на 07.04.2024г.

С оглед изложеното, сумите по Споразумение № BG2024/3000-708/С/01.10.2024г. - имуществена санкция и присъдена равностойност на стоката, предмет на нарушението, общо в размер на 116162,17 евро, не се явяват платени на недължимо или отпаднало основание. Сумите са платени на основание влязло в сила споразумение по чл.229а, вр. чл.229б ЗМ, което има последиците на влязло в сила наказателно постановление и за което с влязло в сила съдебно решение е прието, че не са налице основания за неговата отмяна по извънредния способ по Раздел VІІІ от ЗАНН.

В производството по обжалване на АПВ, съдът не може да преразглежда въпросите, които вече са разрешени с влязлото в сила споразумение по чл.229б, ал.1, вр. чл.229а ЗМ – има ли извършено деяние, извършено ли е от нарушителя, съставлява ли същото митническо нарушение, какви да бъдат видът и размера на наказанието, отнемат ли се в полза на държавата стоките, предмет на нарушението, съответно каква е тяхната равностойност. Не може да се преразглеждат и въпросите, разрешени с влязлото в сила съдебно решение по КАНД № 269/2025г. В този смисъл е и цитираната по-горе практика на Съда на ЕС.

При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане, на ответната страна следва на основание чл.161, ал.1 ДОПК да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено в размера по чл.25, ал.2, вр. ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в размер на 345,12 евро (675,00лв.) – максималният размер по чл.1 (450,00лв.), увеличен с 50 на сто.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав