Решение № 543 от 27.7.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 2373/2025 г.

Предявените искове са с правно основание чл.405, ал.1 вр. с чл.386 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е собственик на товарен автомобил, марка „Ивеко“, модел „35С16“, с peг.№•••, който ползвал за личните си нужди и тези на семейството си. Тъй като МПС - то било сравнително ново, сключил на 24.06.2024 г. застраховка „Каско Стандарт“ към ЗК “Б. Иншурънс Груп“ АД, с ЕИК:••• с дата на влизане в сила - 25.06.2024 г., валидна до 24.06.2025 г., за да обезпечава заплащането на всички настъпили случайни събития. При сключване на застрахователна полица №4704241120000333, бил извършен оглед на МПС - то при сключване на полица Каско, действие обективирано в Протокол №690617192288562/24.06.2024 г. На 15.06.2025 г. управлявал собствения си товарен автомобил “Ивеко 35С16“ с peг.№••• с разрешената от ЗДвП скорост по път SZK 2101 км 3+ 100, в община Г.. В този момент внезапно загубил контрол над него, излязъл в ляво по посоката на движение и се блъснал в дърво. Незабавно след инцидента сигнализирал органите на МВР, които своевременно посетили ПТП-то. След това му съставили протокол за ПТП с №1935775 и АУАН. Тъй като товарният автомобил марка: „Ивеко“, модел: “35С16“, с рег.№•••, притежавал сключена застраховка „Каско Стандарт" с полицата №4704241120000333, която покривала настъпилото застрахователно събитие, още на другия ден уведомил застрахователя за настъпилия инцидент и предоставил всички необходими документи, които му били изискани. В тази връзка, бил направен оглед на процесното МПС от представител на ответното дружество, за да се установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди, вследствие на инцидента. Щета била заведена под №470424252536575 и бил уведомен, че в законоустановения срок, ще му бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. От изготвения от страна на представител на ответното дружество опис на щети, настъпилите имуществени вреди, по отношение на собствения му товарен автомобил, били както следва: Предна броня - със степен на увреждане - подмяна + боя; Решетка пр. бр. - цяла - със степен на увреждане - подмяна + боя; Калник преден ляв - със степен на увреждане - подмяна + боя; Фар ляв - със степен на увреждане - подмяна; Преден капак - със степен на увреждане - подмяна + боя; Емблема преден капак - със степен на увреждане подмяна; Облицовка предна броня със степен на увреждане подмяна + боя; Радиатор климатик - със степен на увреждане - подмяна; Радиатор воден - със степен на увреждане - подмяна: Рамка радиатор - със степен на увреждане - подмяна; Челно стъкло - със степен на увреждане - подмяна; Кутия въздушен филтър - със степен на увреждане – подмяна; Амортисьор преден капак ляв - със степен на увреждане – подмяна; Амортисьор преден капак десен - със степен на увреждане – подмяна; Ключалка преден капак - със степен на увреждане – подмяна; Основа преден калник ляв - със степен на увреждане - подмяна + боя; Греда между роговете - със степен на увреждане подмяна; Верт. греди - със степен на увреждане - подмяна; Перка вентилатор - със степен на увреждане – подмяна; Клиновиден ремък - със степен на увреждане — подмяна; Вежда РVС преден ляв калник - със степен на увреждане - ремонт трета степен + матиране; Фар десен - със степен на увреждане - подмяна; Въздуховод въздушен филтър - със степен на увреждане – подмяна; Основа фар ляв - със степен на увреждане подмяна; Основа фар десен - със степен на увреждане - подмяна; Интеркулер (междинен охладител) - със степен на увреждане подмяна; Челен панел (маска) - със степен на увреждане - подмяна; Предна решетка - със степен на увреждане - подмяна; Горивен филтър - със степен на увреждане - подмяна; Панта преден капак - десен - със степен на увреждане -ремонт 2 степен боя; Панта преден капак, ляв - със степен на увреждане- подмяна + боя, Рог преден ляв - със степен на увреждане - ремонт 3 степен + боя: Тампони в радиатора - със степен на увреждане подмяна; Стойки радиатор - със степен на увреждане – подмяна; Кутия релета - със степен на увреждане подмяна; Стойка кутия релета - със степен на увреждане – подмяна; Рог преден десен със степен на увреждане - ремонт 2 степен + боя; Стойка казанче хидравлика - със степен на увреждане – подмяна. В следствие на гореизложеното получил от ответника обезщетение в размер на 9 097.09лв., но тъй като тази сума не отговаряла на реално претърпените имуществени вреди на МПС –то ищецът подал жалба на основание чл.108, ал.6 от КЗ, като поискал да му бъде доплатена реално дължимата сума. Получил писмо отказ от страна на ответника, в което се твърдяло, че била извършена проверка на неговата претенция и нямало основание за промяна на становището и потвърждава размера на изплатеното застрахователно обезщетение. Счита, че получената разлика била в резултат на обстоятелството, че застрахователното дружество калкулирало цената на необходимия труд, който следва да се положи отремонтирането на автомобила за сумата от 16 лева, която била крайно недостатъчна и не отговаряла на пазарната действителност в страната към момента на застрахователното събитие. Застрахователят по никакъв начин не оспорвал валидното облигационно правоотношение, настъпилият механизъм, вредоносния резултат и настъпилите имуществени последици, единствено отказал да заплати реално и справедливо застрахователно обезщетение по щета №470424252536575. Затова в случая между страните не било налице противоречие по отношение на така настъпилия инцидент и в тази връзка следвало да се приеме за безспорно механизмите на тяхното възникваме. При определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се съобрази с разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не била налице. Размерът на стойността на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 34 097.09лв. Това било така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя. чиято отговорност била реципрочна на тази на делинквента изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото със същото по вид в качество. Това било определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл.400 от КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други без прилагане на обезценка. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗК “Б. Иншурънс Груп“ АД, с ЕИК:•••, с адрес: •••, да му заплати сумата от 500 лева, явяваща се частичен иск от 25000 лева, представляваща неизплатени имуществени вреди по отношение на товарен автомобил марка “Ивеко“ модел: 35С16, с peг.№••• и законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждането на исковата претенция - 31.10.2025 г. до датата на окончателното изплащане на задължението. Претендира съдебни разноски. Сочи банкова сметка: ••• в „ОББ“ АД с титуляр адв.М. Т., по която да бъдат преведени сумите. В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва по основание и размер предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и за присъждане на направените по делото разноски. Оспорва стойността на причинените по отношение на товарен автомобил “Ивеко“ с peг. №••• вреди като счита, че претендираното от ищеца обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди, като в тази връзка оспорва и стойността на причинените при процесното увреждане щети. Оспорва уврежданията, като счита че същите не били в следствие на процесното събитие. На базата на описа на претенцията, изрично заявеното при завеждането на застрахователната претенция искане на ищеца обезщетението да бъде калкулирано по експертна оценка и Общите условия по застраховка „Каско Стандарт”, експертите на дружеството определили застрахователно обезщетение в размер на 9 097.09 лева. Стойността на щетата била определена по изрично настояване от страна на ищеца застрахователното обезщетение да бъде изплатено по експертна оценка. От страна на ищеца се претендирала главница в по-голям размер и оспорва възстановителната стойност на уврежданията. Според представените от ищеца калкулации, ремонтът на процесното превозно средство не бил извършван, а следвало да се вземат предвид договорените стойности за ремонт в доверен сервиз на застрахователя във връзка с договореното още при сключването на застрахователния договор начин на обезщетяване в „Доверен сервиз”, което с оглед на договорната свобода на страните следвало да се вземе предвид в настоящото производство. Оспорва исковата претенция относно стойността на труда. С оглед на договорените параметри на застрахователният договор била определена и застрахователната премия, поради което исковата претенция следвало да бъде отхвърлена изцяло. При условията на евентуалност оспорва размера на исковата претенция по отношение на стойността на превозното средство, като счита същата за завишена и оспорва както възстановителната стойност на претърпените увреждания по превозното средство, така и действителната стойност на товарен автомобил „Ивеко” с peг.№•••. При условията на евентуалност счита, че в случая било налице „тотална щета” по смисъла на чл.193, ал.4 от КЗ (отм.) по отношение на товарен автомобил „Ивеко” с peг. №•••. Съгласно законовата разпоредба „тотална щета” на моторно превозно средство било увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност, поради което дължимото от страна на застрахователя застрахователно обезщетение следва да се определи в посочения в законовата норма процент от действителната стойност на превозното средство, което било направено от страна на дружеството. За определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно средство. Целта на приспадането на запазените части била да не се допусне собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар /решение №108/03.06.2020 г. по в.т.д. №107/2020 г. на АС- Варна. Позовава се на чл.193, ал.3 КЗ. Плащането от застрахователя можело да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение като и в двата случая, изпълнението /неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение). Счита, че законна лихва следва да се дължи след дерегистрация на превозното средство, каквито доказателства ищецът на представил в какъвто смисъл била и постоянната съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК/ решение №44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, I т.о./, поради което счита исковата претенция за неоснователна и в тази й част. С оглед неоснователността на главния иск, счита за неоснователен и предявения иск за заплащане на законна лихва, като моли също така да се има предвид, че при евентуално увеличение на исковата претенция законната лихва ще се дължи от датата на молбата за увеличение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявеният в частичен размер на 500 лева от 25 000 лева иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и за присъждане на направените по делото разноски като неоснователен и недоказан. Претендира съдебни разноски в това число и за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение като в случай, че се претендирало присъждането му на основание чл.38 от ЗА го оспорва по основание, тъй като не били налице цитираните законови разпоредби. В хода на производството е допуснато на основание чл.214, ал.1 от ГПК увеличение размера на иска за заплащане на застрахователно обезщетение, на 4050 лв., явяващи се пълния размер на застрахователното обезщетение. По делото са приети заверени копия на свидетелство за регистрация на МПС част 1 №013839443, застрахователна полица “Каско Стандарт“ №4704241120000333, сметка №20240513845/24.06.2024г., протокол №6906- 17192288562/24.06.2024г., протокол за ПТП №1935775/15.06.2025г., калкулация на претенция №51-05070-00162/17.06.2025г. на Виена Иншурънс Груп и писмо №754/07.10.2025г. на ЗК “Б. Иншуранс Груп“ АД, с ЕИК:••• до А. Д. Д.. Приети са заверени и представени от ответника заверени копия на: заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 17.06.2025г., уведомление за поверителност, протокол за ПТП №1935775/15.06.2025г.; акт за административно нарушение №3627266/16.06.2025г., молба от 19.09.2025г., справка от 24.09.2025г., опис на претенция №51-05070-00162/25/17.06.2025г., опис-заключение по претенция №51-05070-00162/25/17.06.2025г., писмо УЖМСП №754/07.10.2025г. и Общи условия на застраховка “Каско Стандарт“. В протокола за ПТП №1935775/15.06.2025г. съставен от мл.контрольор при РУ-Казанлък, неоспорен, са описани обстоятелствата, причините и условията за ПТП, както и видимите щети на МПС. По делото е допусната съдебна автотехническа експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните. Съгласно заключението имуществените щети по товарен автомобил, марка „Ивеко“, модел „35С16“, с peг.№•••, собственост на ищеца, следствие на ПТП на 15.06.2025 г. по описа на ответното дружество: Предна броня - степен на увреждане: подмяна + боядисване; Решетка предна броня /цяла/ - степен на увреждане: подмяна + боя; Калник преден ляв -степен на увреждане: подмяна + боядисване; Фар ляв - степен на увреждане: подмяна; Преден капак - степен на увреждане: подмяна + боядисване; Емблема преден капак - степен на увреждане: подмяна; Облицовка предна броня-степен на увреждане: подмяна + боядисване; Радиатор климатик - степен на увреждане: подмяна; Радиатор воден - степен на увреждане: подмяна; Рамка радиатор - степен на увреждане: подмяна; Челно стъкло - степен на увреждане: подмяна; Кутия въздушен филтър - степен на увреждане: подмяна; Амортисьор преден капак ляв - степен на увреждане: подмяна; Амортисьор преден капак десен - степен на увреждане:подмяна; Ключалка преден капак -степен на увреждане: подмяна; Основа преден калник ляв - степен на увреждане: подмяна + боядисване; Греда между роговете - степен на увреждане: подмяна; Вертикални греди - степен на увреждане: подмяна; Перка вентилатор - степен на увреждане: подмяна; Клиновиден ремък - степен на увреждане: подмяна; Вежда РVС преден ляв калник - степен на увреждане: ремонт трета степен + матиране; Фар десен - степен на увреждане: подмяна; Въздуховод въздушен филтър - степен на увреждане: подмяна; Основа фар ляв - степен на увреждане: подмяна; Основа фар десен -степен на увреждане: подмяна; Интеркулер (междинен охладител) - степен на увреждане: подмяна; Челен панел (маска) - степен на увреждане: подмяна; Предна решетка - степен на увреждане: подмяна; Горивен филтър - степен на увреждане: подмяна; Панта преден капак, десен - степен на увреждане: ремонт втора степен подмяна + боядисване; Панта преден капак, ляв - степен на увреждане: подмяна + боядисване: Рог преден ляв - степен на увреждане: ремонт 3-та степен + боядисване, Тампони воден радиатора - степен на увреждане: подмяна; Стойки радиатор - степен на увреждане: подмяна; Кутия релета - степен на увреждане: подмяна; Стойка кутия релета - степен на увреждане: подмяна; Рог преден десен -степен на увреждане: ремонт втора степен + боядисване; Стойка казанче хидравлика - степен на увреждане: подмяна – са на обща пазарната стойност 6722 евро. Средната пазарна цена за възстановяване на автомобила е 6776.50 евро. Средната пазарна стойност на щетите е 6722 евро. Разходите за ремонт са около 37% от пазарната стойност, което е под прага на тотална щета. Налице е частична щета. Стойността на запазените части е 11278 евро. По делото е прието за безспорно, че преди подаване на исковата молба ответникът ЗЕАД “Б. Иншурънс Груп” е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 9097.09 лв. /4651.27 евро/. От така установеното съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, следва да са налице следните кумулативни елементи от фактическия състав: наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните; настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; вреди, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие; отправяне на писмена застрахователна претенция от застрахования до застрахователното дружество. При кумулативното наличие на тези предпоставки, в тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования. В случая страните не спорят, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Каско Стандарт“ на товарен автомобил, марка „Ивеко“, модел „35С16“, с peг.№••• обективиран в полица “Каско Стандарт“ №4704241120000333, със срок от 25.06.2024 г. до 24.06.2025 г. вкл., в срока на действие на който е настъпило застрахователно събитие на 15.06.2025 г., за което застрахователното дружество е било своевременно уведомено от ищеца. От събраните по делото доказателства в т.ч. протоколът за ПТП съдът приема за установено, че на 15.06.2025 г. ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Съгласно трайната съдебна практика, обективирана в решение №15/25.07.2014 г. по т.д.№1506/2013 г. на ВКС, I т.о., решение №73/22.06.2012 г. по т.д.№423/2011 г. на ВКС, I т.о., решение №98/25.06.2012 г. по т.д.№750/2011 г. на ВКС, II т.о., решение №24/10.03.2011 г. по т.д. №444/2010 г. на ВКС I т.о., решение №85/28.05.2009 г. по т.д.№768/2008 г. на ВКС, II т.о. и др., протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, ползва се не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление за непосредствено възприети от длъжностното лице факти. В случая това са фактите относими към механизма на процесното ПТП, както и щетите по товарния автомобил на ищеца, които са установени и от САТЕ, чието заключение съдът кредитира като обосновано. В практиката на ВКС е прието, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи обезщетението по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан от размерите по Наредба №24/08.03.2006 г., която е приложима при извънсъдебно определяне на обезщетението от застрахователя, на когото не са предоставени фактури за извършен ремонт в сервиз /в т.см. решение №52/08.07.2010 г. по т.д.№652/2009 г. на ВКС, І т.о., решение №53/22.12.2011 г. по т.д.№896/2010 г. на ВКС, І т.о. и др. /. В решение №60135/15.11.2021 г. по т.д.№1821/2020 г. на ВКС, II т.о. е прието, че даденият отговор в решения на ВКС по т.д.№156/2009 г., I т.о., т.д. №1586/2013 г. II т.о., т.д.№1869/2014 г., II т. о., т.д.№2140/2014 г., I т.о., т.д. №2367/2015 г., I т.о. и др., че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. В случая процесният товарният автомобил “Ивеко 35С16“ peг.№•••, собственост на ищеца е застрахован при застрахователна стойност 50000 лв. От заключението на САТЕ се установява, че средната пазарна стойност на вредите към 15.06.2025 г. е 13147.09 лв. / 6722 евро /, която стойност съдът преценява като обективна за действително причинените вреди, тъй като е определена след проучване на пазара на съответните резервни части, боя, материали и труд, на които оперират независими сервизи. Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според чл.386, ал.1 от КЗ обемът на отговорността на застрахователя е лимитиран до уговорената застрахователна сума, която не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качествоарг. чл.400, ал.1 от КЗ респ. стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, вкл. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка- арг. чл.400, ал.2 от КЗ. В случая е налице частична щета, поради което дължимото за репариране на вредите застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на ремонта за възстановяване на предхождащо увреждането състояние към момента на реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, с които именно се намалява имуществото на застрахованото лице. Предвид изложеното съдът приема, че стойността, необходима за възстановяване на процесния товарен автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, респективно към настъпване на застрахователното събитие е в размер на 13147.09 лв. / 6722 евро/ Разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ е императивна и уреденото в нея правило за поведение не може да бъде изменяно по съгласие на страните. Ето защо, ирелевантно е дали в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение застрахованият е посочил обезщетението да бъде „калкулирано по експертна оценка“ на застрахователя като начин на обезщетяване - "по калкулация на застрахователната компания", след като впоследствие по отношение размерът на застрахователното обезщетение е възникнал спор между страните. Безспорно ответникът е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 9097.09 лв. /4651.27 евро/, който е по-нисък от размера, определен от САТЕ по средните пазарни цени по смисъла на закона и съдебната практика – 13147.09 лв. /6722 евро/. От тази сума след приспадане на изплатеното от ответника обезщетение, остават незаплатени 4050 лв. с еквивалент 2070.73 евро. По изложените съображения съдът намира предявеният иск за основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер 4050 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 31.10.2025 г. до окончателното й изплащане. Относно разноските: При този изход на спора, ищеца има право на разноски: 82.80 евро платена държавна такса, 217.10 евро заплатени разноски за експертиза и 400 евро договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, за които е представен списък чл.80 от ГПК. Ответникът е навел своевременно възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022, въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от определения в Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101, §1 ат ДФЕС . Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/2004 г. размери на адвокатското възнаграждение./ в т.см. са и определение №4888/29.10.2024 по ч.гр.д.№3551/2024 г. на ВКС, І г.о., определение №5390/25.11.2024 г. по ч.гр.д.№4115/2024 г. на ВКС, II г.о., Определение №2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д.№991/2024 г. на ВКС, IV г.о./, определение №150/16.01.2025 г. по ч.т.д.№2767/2024 г. на ВКС, II т.о. и др./ Както е изяснено в т.3 на ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГК, при разглеждане на искане по чл.78, ал.5 от ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договореното адвокатско възнаграждение. Съдът, като съобрази обстоятелството, че по настоящото производство беше проведено едно съдебно заседание с изслушване на една експертиза, действителната правна и фактическа сложност на делото, която не е висока, цената на претенцията, видът и количеството на извършената работа с оглед предмета на договора за правна защита и съдействие от 20.03.2026 г., намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро е прекомерно и следва да бъде редуцирано на 220 евро. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 519.90 евро. Водим от гореизложеното съдът