Решение № 5440 от 13.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 11969/2025 г.

дело № 20251100511969 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 6528/11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 38227/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 82 състав, е признато за установено по отношение на Прокуратурата на Република България и „Чешка подникателска поищьовна Виена иншурънс груп“, че Б. И. К. е собственик на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с държавен регистрационен номер ••••, с номер на рама по представените регистрационни документи TMBHS21Z2B2055028, индивидуализиран в материалите от досъдебното производство и с номер на рама TMBHS61Z0A2091502. На основание чл. 108 ЗС Прокуратурата на Република България е осъдена да предаде на ищцата владението върху автомобила. Ответниците са осъдени да заплатят сумата 1184,72 лв. разноски по делото. Срещу решението са подадени две въззивни жалби. Прокуратурата на Република България поддържа, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като не е носител на право на собственост върху автомобила, не оспорва претендираното от ищцата право и не упражнява фактическа власт върху вещта в качеството на владелец или държател по гражданскоправно основание. Сочи, че автомобилът е приобщен като веществено доказателство по досъдебно производство и се пази по реда на НПК поради възникнал спор за материално право. Излага и доводи, че ревандикационният иск не може да бъде насочен срещу нея, тъй като не държи автомобила за себе си и не му противопоставя самостоятелно вещно право. Иска обезсилване на решението, евентуално неговата отмяна и отхвърляне на иска. „Чешка подникателска поищьовна Виена иншурънс груп“ а.с. обжалва решението като неправилно. Поддържа, че съдът е приложил българското вещно право, без да изясни приложимото право по чл. 65, ал. 1 КМЧП. Сочи, че договорът, на който ищцата основава придобиването си, е изготвен на чешки език, автомобилът е бил с чешки регистрационни документи и произхожда от Чешката република, поради което спорът следвало да бъде разрешен при приложение на чешкото право. Твърди още, че ищцата не се е легитимирала като собственик, тъй като представеният договор се отнасял до автомобил с различен идентификационен номер. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от Б. К., с който въззивните жалби се оспорват. Поддържа, че автомобилът е придобит в България като автомобил внос, преди първоначалната му регистрация в страната, че автомобилът, придобит от ищцата, е тъждествен с доброволно предадения и впоследствие пазен като веществено доказателство, както и че застрахователят не е доказал свое вещно право върху него. Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира следното. Въззивните жалби са процесуално допустими – подадени са в законоустановения срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и при наличие на правен интерес от обжалване. При извършената служебна проверка по чл. 269, изр. първо ГПК въззивният съд намира първоинстанционното решение за валидно. То е частично недопустимо в частта, постановена по предявените срещу Прокуратурата на Република България претенции, по следните съображения. От приетите писмени доказателства се установява, че автомобилът е бил доброволно предаден от ищцата на органите на МВР през 2016 г., след извършена проверка относно идентификационните му белези и наличието на сигнал за международното му издирване. С постановление от 17.03.2017 г. той е бил приобщен като веществено доказателство по ДП № 24/2017 г. по описа на ОСлО при ОП – Благоевград. По исканията за връщането му прокуратурата се е произнасяла неколкократно. С постановление от 24.08.2017 г., потвърдено с определение от 19.09.2017 г. на Районен съд – Петрич, е оставена без уважение молбата на ищцата за връщане на автомобила. Последвали са постановление от 26.04.2018 г. на Районна прокуратура – Петрич, потвърдено с постановления на Окръжна прокуратура – Благоевград от 31.05.2018 г. и на Апелативна прокуратура – София от 07.08.2018 г., с които също е отказано връщането на автомобила. С постановление от 16.11.2018 г. прокурорът е разпоредил автомобилът да се пази до разрешаване на спор за материално право по реда на ГПК. С постановление от 02.06.2023 г. наказателното производство е прекратено, като автомобилът е оставен на съхранение на паркинг на ГПУ – Петрич. С постановление от 25.04.2024 г., потвърдено с определение от 17.05.2024 г. на Районен съд – Петрич, отново е отказано връщането му на ищцата на основание чл. 113 НПК и при мотиви, че спорът за собственост между ищцата и ответника „Чешка подникателска поищьовна“ следва да бъде разрешен по граждански ред, доколкото и двете страни са заявили искания за връщане на автомобила по досъдебното производство. Същата фактическа рамка следва и от изложеното в исковата молба. Ищцата не твърди, че Прокуратурата на Република България претендира право на собственост върху автомобила или че противопоставя собствено вещно право. Напротив, твърденията са, че автомобилът е приобщен като веществено доказателство по досъдебното производство, че по време на разследването е бил оформен спор за материално право и че именно с оглед разрешаването на този спор е предявила иска си и срещу чешкото застрахователно дружество, посочено от прокуратурата като лице, заявило права върху вещта. Следователно още според твърденията в исковата молба материалноправният спор за собственост е между ищцата и застрахователното дружество, а Прокуратурата е привлечена в процеса единствено поради това, че държи автомобила по реда на НПК и отказва връщането му преди разрешаването на спора. Следователно към предявяване на настоящия иск е бил налице обективиран спор между ищцата и застрахователното дружество относно принадлежността на правото върху автомобила. Именно поради този спор автомобилът е бил оставен за пазене, а не с оглед предприемането на последващи действия по наказателното производство. Съгласно чл. 113 НПК, когато възникне спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила. С Тълкувателно решение № 2/12.11.2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ОСНК на ВКС, е прието, че за приложението на тази разпоредба не е необходимо гражданският спор да е вече висящ. Достатъчно е претенциите на две или повече лица за връщането на вещта да са обективирани по начин, позволяващ на прокурора да констатира наличието на спор за право. В Определение № 551/28.03.2023 г. по ч. гр. д. № 4884/2022 г., II г. о. на ВКС е прието, че когато вещта се държи от прокуратурата единствено по силата на чл. 113 НПК, поради съществуващ спор за собственост между други лица, прокуратурата не е надлежен ответник по иска за собственост. Тя не оспорва правото на нито едно от претендиращите лица и не противопоставя самостоятелно вещно право, а упражнява временно и законово обусловено държане до окончателното разрешаване на гражданскоправния спор. След приключването му за прокуратурата възниква задължение да предаде вещта на признатия за правоимащ въз основа на съдебното решение. Настоящият случай попада именно в тази хипотеза. Прокуратурата на Република България не заявява право на собственост върху автомобила, не претендира той да бъде предоставен и не участва в материалноправния спор като носител на конкуриращо вещно право. Фактическата власт е упражнявана единствено във връзка със законовото задължение по чл. 113 НПК да пази автомобила до окончателното разрешаване на спора между лицата, заявили права върху него. От приложените материали по досъдебното производство се установява, че действително ответното застрахователно дружество е заявило претенции за получаването на вещта. Чрез пълномощник то е отправяло искания до органите на прокуратурата за връщане на автомобила, като се е позовавало на настъпило застрахователно събитие, изплатено застрахователно обезщетение и права, произтичащи от отношенията му със застрахования собственик. Именно във връзка с тези конкуриращи се претенции – на ищцата, от която автомобилът е бил иззет, и на застрахователното дружество – с постановление от 16.11.2018 г. прокурорът е приел, че вещта следва да се пази до разрешаването на спора за материално право по граждански ред. Следователно ПРБ не участва в спорното материално правоотношение, а държи автомобила единствено в изпълнение на законово възложеното задължение по чл. 113 НПК. При окончателно разрешаване на спора между лицата, заявили права върху вещта, влязлото в сила решение на гражданския съд ще установи лицето, легитимирано да получи автомобила, и ще породи за прокуратурата задължение да му го предаде. За това не е необходимо постановяване на отделен осъдителен диспозитив срещу нея, тъй като задължението за връщането следва непосредствено от чл. 113 НПК и от влязлото в сила решение по спора за вещното право. Поради това съдът намира, че в настоящата хипотеза Прокуратурата на Република България не е надлежен ответник нито по установителната, нито по осъдителната част на предявения иск по чл. 108 ЗС. Решението на районния съд в частта, с която е разгледан и уважен предявеният срещу Прокуратурата на Република България иск, следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено. По спора между Б. К. и „Чешка подникателска поищьовна, а.с., Виена иншурънс груп“ въззивният съд приема следното. Ищцата основава правото си на собственост на договор за покупко-продажба на лек автомобил „Шкода Октавия“, година на производство 2010 г., индивидуализиран в договора и представените чешки регистрационни документи с номер на рама TMBHS21Z2B2055028, както и на последващо добросъвестно придобиване на владението по възмезден начин, дори ако се приеме, че прехвърлителят не е бил собственик. Ответното застрахователно дружество оспорва този извод, като във въззивната жалба поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приложил българското право, а не правото на Чешката република, и че договорът не легитимира ищцата като собственик на автомобила с действителния идентификационен номер, посочен в материалите по досъдебното производство. Преди да обсъди предпоставките на твърдяното придобиване, съдът следва да отчете международния елемент в правоотношението. Съгласно чл. 65, ал. 1 КМЧП придобиването и прекратяването на вещни права и на владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта към момента на извършване на действието или настъпване на обстоятелството, което обуславя придобиването или прекратяването. Следователно определящ е не езикът на договора, нито държавата на предходната регистрация на автомобила, а местонахождението на вещта към релевантния придобивен момент. В случая ищцата не основава правото си единствено на деривативно придобиване от собственик. Още в исковата молба тя поддържа, че е придобила автомобила добросъвестно, по възмезден начин, въз основа на договор за покупко-продажба, дори ако се приеме, че праводателят не е бил собственик. При това придобивно основание договорът, сключен с несобственик, сам по себе си не е годен да прехвърли собствеността, а има значение като правно основание, въз основа на което е получено владението. Поради това релевантно за определяне на приложимото вещно право е мястото, където приобретателят е получил фактическата власт върху вещта. По делото не са наведени твърдения, въз основа на които да се приеме, че ищцата е получила владението върху автомобила в Чешката република. Напротив, изложената в исковата молба фактическа обстановка е за придобиване на автомобил внос, последвано от предаването му за първоначална регистрация пред българските регистрационни органи. Ответното застрахователно дружество не е подало отговор на исковата молба и не е въвело различна фактическа основа относно мястото на предаване на владението. Обстоятелството, че договорът е съставен на чешки език и в него като място е посочен гр. Прага, не е достатъчно да обоснове приложение на чешко вещно право. Тези документи отразяват начина, по който сделката е била оформена като сделка с автомобил внос, но не установяват сами по себе си фактическо предаване на владението върху автомобила на ищцата в Чешката република. Същевременно автомобилът е бил представен пред българските органи за първоначална регистрация непосредствено след датата на договора, като именно в България са издадени регистрационните документи, които свързват автомобила с ищцата. Липсват твърдения и данни ищцата да е пътувала до Чешката република, за да получи автомобила, или да е упълномощила друго лице да получи владението от нейно име там. Дори да се приеме, че автомобилът е бил транспортиран от Чешката република до Република България във връзка със сделката, този извод не води до приложение на чешко право. Съгласно чл. 67, ал. 1 КМЧП придобиването и прекратяването на вещни права върху превозвани вещи се уреждат от правото на държавата по тяхното местоназначение. От данните по регистрационната преписка следва, че местоназначението на автомобила е било Република България, където той е бил представен за първоначална регистрация. Ето защо въззивният съд приема, че към твърдяното придобиване на собствеността върху автомобила е приложимо българското вещно право. Не са налице предпоставки за служебно установяване на съдържанието на чешкото право по чл. 43 КМЧП, тъй като по делото не е установен свързващият елемент, който да сочи към приложението му. Следователно към придобиването на правото на собственост върху автомобила следва да се приложи българското вещно право. От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата се е легитимирала пред българските регистрационни органи с договор за покупко-продажба от 01.03.2013 г. и чешки регистрационни документи за автомобил „Шкода Октавия“, с видим идентификационен номер TMBHS21Z2B2055028. Въз основа на тези документи автомобилът е бил представен за първоначална регистрация в България и е получил рег. № ••••. Впоследствие същият автомобил е бил предаван на органите на МВР във връзка с проверка и разследване относно идентификационния му номер, като е бил приобщен като веществено доказателство по ДП № 24/2017 г. Няма данни ищцата да е придобила, регистрирала и предала различни автомобили с едни и същи регистрационни и индивидуализиращи белези. Различието между номера на рамата, отразен в договора и регистрационните документи, и номера, сочен в материалите по досъдебното производство като първоначален, не води до извод за липса на идентичност между придобития от ищцата автомобил и автомобила, предмет на спора. При автомобили с извършена интервенция върху идентификационните белези идентичността не може да се преценява само чрез изолирано съпоставяне на един номер на рама. Съгласно Решение № 209/28.10.2015 г. по гр. д. № 2922/2015 г., I г. о. на ВКС, при манипулиране на основните идентификационни белези на моторно превозно средство идентичността на вещта следва да се извежда от съвкупността на всички индивидуализиращи данни. В настоящия случай такава съвкупност се формира от договора, чешките регистрационни документи, регистрационната преписка пред българските органи, българския регистрационен номер и протоколите за последващото предаване на автомобила на органите на МВР. Доколкото автомобилът към момента на придобиването не е бил регистриран в Република България, не намира приложение разпоредбата на чл. 144, ал. 2 ЗДвП, която изисква нотариална заверка на подписите при прехвърляне на собственост върху регистрирани в страната МПС. Писменият договор е достатъчно годно правно основание за целите на чл. 78, ал. 1 ЗС. Неоснователно е възражението, че договорът не може да служи като правно основание, тъй като по материалите от досъдебното производство се съдържат данни, че подписът за продавач не е положен от посоченото в него лице. За целите на чл. 78, ал. 1 ЗС определящо е наличието на правно основание, което поначало е годно да прехвърли собственост, ако прехвърлителят е собственик. Когато съдът обсъжда придобиване от несобственик, не е необходимо да установява деривативна верига на собственост от лицето, посочено като продавач. Именно липсата на доказано право у прехвърлителя поражда необходимостта да се обсъди оригинерното придобиване по чл. 78, ал. 1 ЗС. Договорът е бил представен още при регистрацията на автомобила през 2013 г. и не е съставен за нуждите на настоящия процес. От съдържанието му се установява волеизявление за покупко-продажба на индивидуализиран автомобил, а последващото получаване и регистрация на автомобила от ищцата потвърждават, че именно процесната вещ е била предмет на договорното основание, на което тя се позовава. Договорът за покупко-продажба по своята правна същност е възмезден. За приложението на чл. 78, ал. 1 ЗС не е решаващо дали цената е била изцяло заплатена към момента на предаването на вещта, тъй като възмездният характер следва от поетото от приобретателя задължение за заплащане на цена. Обстоятелството, че в договора цената не е попълнена или е индивидуализирана непълно, не променя характера на сделката като продажба, доколкото не е въведено и доказано възражение, че страните са целели безвъзмездно прехвърляне или че липсва съгласие за възмездно придобиване. Добросъвестността на владелеца се предполага съгласно чл. 70, ал. 2 ЗС, като в тежест на ответника е да установи, че приобретателят е знаел, че получава вещта от несобственик. За оборване на презумпцията по чл. 70, ал. 2 ЗС не е достатъчно да се установят обстоятелства, които впоследствие пораждат съмнение относно произхода на автомобила, а е необходимо да се докаже, че към момента на придобиване на владението приобретателят е знаел, че прехвърлителят не е собственик. По делото липсват доказателства ищцата да е знаела, че лицето, от което е получила автомобила, не е собственик, както и че е знаела за евентуална интервенция по идентификационния номер. От представените документи се установява, че автомобилът с първоначален идентификационен номер TMBHS61Z0A2091502 е бил обявен за международно издирване във връзка с кражба, заявена в Чешката република през януари 2012 г. Дори да се приеме, че първоначалният собственик или негов правоприемник е разполагал с право да иска вещта от приобретателя, следва да се съобрази чл. 78, ал. 2 ЗС. Съгласно тази разпоредба собственикът на открадната или изгубена движима вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Срокът е преклузивен и с изтичането му отпада възможността първоначалният собственик да противопостави правото си на добросъвестния приобретател. В случая кражбата е заявена като извършена на 20/21.01.2012 г. Тригодишният срок е изтекъл през януари 2015 г. Не се установява в този срок застрахователното дружество или лицето, от което то твърди да черпи права, да е предявило срещу ищцата ревандикационна претенция. Наличието на сигнал в Шенгенската информационна система и действията на органите по издирване на автомобила не съставляват упражняване на гражданскоправната претенция по чл. 78, ал. 2 ЗС срещу добросъвестния владелец. Исканията до прокуратурата за връщане на вещта са направени след изтичане на посочения срок и в рамките на производство, в което самата прокуратура не решава спора за собственост, а само констатира възникналия спор и оставя вещта на съхранение. Поради това съдът приема, че Б. И. К. е придобила правото на собственост върху процесния автомобил на основание чл. 78, ал. 1 ЗС. Предявеният срещу „Чешка подникателска поищьовна, а.с., Виена иншурънс груп“ иск за установяване на собствеността е основателен. По разноските: С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде изменено и в частта за разноските. Решението на районния съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати разноски на ищцата, следва да бъде отменено. Прокуратурата е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, поради което на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в нейна полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 102,26 евро. Предявеният срещу ответното застрахователно дружество иск за установяване правото на собственост е основателен, а въззивната му жалба е неоснователна. Поради това то следва да понесе разноските на ищцата, направени за защитата по материалноправния спор за собственост. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 511,29 евро, поради което тази сума следва да бъде присъдена в полза на Б. И. К. срещу „Чешка подникателска поищьовна Виена иншурънс груп“. На основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ищцата следва да заплати Прокуратурата на Република България юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 102,26 евро за въззивната инстанция. Така мотивиран, съдът