Решение № 7484 от 23.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1220/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето. Делото е образувано по жалба на председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване към ТП на НОИ - Пловдив против Експертно решение № ••• г. на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и сърдечно-съдови заболявания, постановено по отношение на Х. Г. Г.. С оспореното експертно решение НЕЛК е отменила ЕР № ••• г. на ТЕЛК към УСБАЛО ЕАД - гр. София, като е приела, че липсва основание за образуване на производството, по което е постановено посоченото експертно решение, тъй като искането на ТП на НОИ - Пловдив за промяна на датата на инвалидизиране не представлява искане за поправка на техническа или очевидна фактическа грешка и не е било налице основание за произнасяне на ТЕЛК. В жалбата се поддържа, че оспореното експертно решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че първоначално с ЕР № ••• г. на ТЕЛК е била определена дата на инвалидизиране 12.11.2024 г. - датата на освидетелстване, като е било прието, че лицето работи, въпреки че към този момент трудовото му правоотношение вече е било прекратено. Излага се, че след искане на медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив за корекция на датата на инвалидизиране ТЕЛК е постановила ЕР № ••• г., с което е отказала да промени датата на инвалидизиране, а това решение е било обжалвано пред НЕЛК. Посочва се, че с ЕР № ••• г. НЕЛК е отменила решението на ТЕЛК и е върнала преписката за ново освидетелстване с указания за събиране на допълнителна медицинска документация и определяне на дата на инвалидизиране съобразно чл. 70, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза. След връщането на преписката ТЕЛК е постановила ЕР № ••• г., с което е определила дата на инвалидизиране 25.10.2024 г. Жалбоподателят счита, че при последващото обжалване НЕЛК е следвало да се произнесе по същество по спора относно датата на инвалидизиране, а не да приема, че липсва основание за образуване на производството. Поддържа се още, че оспореното решение противоречи на предходното влязло в сила решение на НЕЛК по същата преписка и на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. Иска се отмяна на експертното решение на НЕЛК и връщане на преписката за ново произнасяне. Ответникът - Национална експертна лекарска комисия, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че искането на ТП на НОИ - Пловдив за „корекция“ на датата на инвалидизиране не представлява искане за поправка на техническа или очевидна фактическа грешка, а по същество цели формиране на нова воля относно един от съществените елементи на експертното решение. Излага се, че датата на инвалидизиране е определена с ЕР № ••• г. съобразно преценката на ТЕЛК по чл. 70, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза. Според ответника липсва жалба срещу това решение по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, поради което последващото производство пред ТЕЛК е било недопустимо. Поддържа се, че неправилно е било образувано производство по искане за корекция на датата на инвалидизиране и че издаденото впоследствие ЕР № ••• г. е незаконосъобразно поради нарушение на производствените правила. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Конституираните в производството заинтересовани страни: Х. Г. Г. не ангажира становище по жалбата, не се явява и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. ТЕЛК - 2250 към УСБАЛО ЕАД - гр. София не ангажира становище по жалбата и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. Агенция за хората с увреждания не ангажира становище по жалбата. Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Пловдив не ангажира становище по жалбата. „Томика-Метал“ АД не ангажира становище по жалбата и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. От приложената административна преписка и от събраните по делото писмени доказателства се установява следното от фактическа страна: Х. Г. Г. е подал на 15.10.2024 г. заявление-декларация пред органите на медицинската експертиза за освидетелстване с искане за определяне на трайно намалена работоспособност. В заявлението е декларирал, че работи като монтьор в „Томика-Метал“ АД - [населено място]. По повод подаденото заявление е постановено Експертно решение № ••• г. на ТЕЛК - 2250 към УСБАЛО ЕАД - гр. София, с което на Х. Г. Г. е определена 54 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване за срок от три години. В решението е отразено, че лицето работи като монтьор, като дата на инвалидизиране е определена 12.11.2024 г. - датата на освидетелстването от ТЕЛК. В мотивите на решението е посочено, че лицето може да продължи да работи на заеманата към момента длъжност. След постановяване на посоченото експертно решение медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО към ТП на НОИ - Пловдив е извършила проверка относно определената дата на инвалидизиране. При проверката е било установено, че трудовото правоотношение на лицето е прекратено на 28.10.2024 г., т.е. преди датата на освидетелстването от ТЕЛК. По тази причина от страна на медицинската комисия е поискано извършване на корекция на определената дата на инвалидизиране. В резултат на направеното искане за корекция ТЕЛК е постановила Експертно решение №•••г., с което е отказала промяна на първоначално определената дата на инвалидизиране и е запазила датата 12.11.2024 г. като дата на инвалидизиране. Срещу това решение председателят на медицинската комисия към ТП на НОИ - Пловдив е подал жалба до НЕЛК, обективирана в Решение № 17739/882 от 16.12.2024 г., в която е изложил съображения, че към датата на освидетелстването лицето вече е било с прекратено трудово правоотношение и поради това датата на инвалидизиране е определена неправилно. По тази жалба НЕЛК е постановила Експертно решение № ••• г., с което е отменила ЕР №•••г. на ТЕЛК и е върнала преписката за ново освидетелстване. В решението са дадени указания да бъде изискана медицинска документация след прекратяване на трудовото правоотношение на лицето, която да послужи при определяне на датата на инвалидизиране съобразно чл. 70, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза. След връщане на преписката ТЕЛК - 2250 към УСБАЛО ЕАД - гр. София е постановила Експертно решение № ••• г., с което е извършила промяна единствено по отношение на датата на инвалидизиране, като е определила за такава 25.10.2024 г. В мотивите на решението е прието, че следва да бъде променена първоначално определената дата на инвалидизиране, като останалите констатации относно определения процент трайно намалена работоспособност са запазени. Срещу ЕР № ••• г. председателят на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО към ТП на НОИ – Пловдив е упражнил правото си на оспорване пред НЕЛК с Решение № 18920/946 от 20.11.2025 г. В него е посочено, че съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза датата на инвалидизиране следва да бъде определена въз основа на най-ранния медицински документ, удостоверяващ увреждането, а не въз основа на датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Изложени са доводи, че прекратяването на трудовия договор не представлява медицински критерий за определяне на датата на инвалидизиране. По повод тази жалба е постановено процесното Експертно решение № ••• г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и сърдечно-съдови заболявания. С него НЕЛК е отменила ЕР № ••• г. на ТЕЛК. В мотивите на решението НЕЛК е приела, че първоначалното искане на медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив не представлява жалба по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, а искане за корекция по реда на чл. 53 от ПУОРОМЕРКМЕ, както и че не е била налице техническа или очевидна фактическа грешка в първоначалното експертно решение на ТЕЛК. По тези съображения НЕЛК е отменила ЕР № ••• г. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съдът намира, че жалбата е допустима. Оспорването е направено от председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване към ТП на НОИ - Пловдив, който е сред лицата, разполагащи с право на жалба съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето. Жалбата е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, поради което се явява процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол е Експертно решение № ••• г. на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и сърдечно-съдови заболявания, с което е отменено Експертно решение № ••• г. на ТЕЛК - 2250 към УСБАЛО ЕАД - гр. София, постановено по отношение на Х. Г. Г.. Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган съобразно разпоредбите на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето, чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза и чл. 49 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Експертното решение е постановено в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановения резултат, поради което не са налице нарушения на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК относно формата и съдържанието на административния акт. Относно приложението на материалния закон и релевантната специална уредба: Спорът по делото е сведен до въпроса дали НЕЛК законосъобразно е приела, че липсва основание за образуване на производството, довело до постановяване на ЕР № ••• г. на ТЕЛК, или следва да се приеме, че при повторното разглеждане на преписката е била длъжна да се произнесе по същество по спора относно датата на инвалидизиране. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ при обжалване на експертни решения на ТЕЛК НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в Наредбата за медицинската експертиза. Разпоредбата очертава предметните предели на административния контрол, осъществяван от НЕЛК, като ограничава произнасянето й до въпросите, поставени с жалбата или възражението срещу решението на ТЕЛК. От своя страна чл. 51, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ урежда правомощията на НЕЛК при разглеждане на жалби срещу решения на ТЕЛК. В зависимост от резултатите от извършената проверка НЕЛК може да потвърди решението на ТЕЛК, да го отмени и да издаде ново решение или да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване с указания за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски. Съществено значение за настоящия спор има разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, въведена с изменението на правилника, обнародвано в ДВ, бр. 23 от 2024 г. Съгласно тази разпоредба, когато НЕЛК е върнала на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 експертното решение на ТЕЛК за ново освидетелстване и последващото решение на ТЕЛК отново бъде отменено изцяло или отчасти от НЕЛК на същото основание, Националната експертна лекарска комисия не връща преписката повторно, а решава въпроса по същество въз основа на наличната документация. Очевидната цел на законодателя е да се избегне многократното движение на преписката между ТЕЛК и НЕЛК и да се гарантира приключването на административното производство в разумен срок чрез окончателно произнасяне на горестоящия административен орган. Наред с това разпоредбата на чл. 53 от ПУОРОМЕРКМЕ допуска поправка на технически грешки и непълноти в решенията на ТЕЛК и НЕЛК чрез постановяване на ново решение. От съдържанието на нормата следва, че тя е приложима единствено при наличие на технически несъответствия между действително формираната воля на административния орган и нейното външно изразяване в постановения административен акт. Разпоредбата не урежда възможност за преразглеждане на въпроси, разрешени по същество, нито допуска формиране на нова воля по вече решени въпроси под формата на поправка на техническа грешка. Отделно от това чл. 68, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ предоставя на органите на медицинската експертиза правомощие по своя инициатива да отменят или изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техни решения за отстраняване на грешки и непълноти в тримесечен срок от постановяването им. Разпоредбата урежда самостоятелно контролно правомощие на по-горестоящите органи в системата на медицинската експертиза и следва да бъде разграничавана както от производството по обжалване по реда на чл. 112 от Закона за здравето, така и от поправката на технически грешки по чл. 53 от ПУОРОМЕРКМЕ. При съвместното тълкуване на посочените разпоредби следва изводът, че законодателят е предвидил различни процесуални механизми за отстраняване на пороци в решенията на органите на медицинската експертиза, като е разграничил хипотезите на поправка на техническа грешка, административен контрол по жалба и служебен контрол от по-горестоящия орган. Веднъж сезирана с допустима жалба срещу решение на ТЕЛК и упражнила правомощието си по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ чрез отмяна и връщане на преписката за ново освидетелстване, НЕЛК преминава в рамките на развило се административно производство по контрол на експертното решение, чието последващо развитие следва да бъде съобразено както с дадените от нея указания, така и със специалните правила на чл. 51, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. По съществото на спора съдът намира жалбата за основателна. Спорът е концентриран единствено върху законосъобразността на процесното ЕР № ••• г. на НЕЛК, с което е прието, че производството, довело до постановяване на ЕР № ••• г. на ТЕЛК, е било недопустимо, поради което последното решение е отменено. За да достигне до този извод НЕЛК е приела, че първоначалното искане на медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив за промяна на датата на инвалидизиране не представлява жалба по смисъла на чл. 112 от Закона за здравето, а искане за поправка на техническа или очевидна фактическа грешка по чл. 53 от ПУОРОМЕРКМЕ, като същевременно е приела, че в първоначалното експертно решение на ТЕЛК такава грешка не е била налице. От това е направен извод, че не е съществувало основание за развитие на последващото производство пред ТЕЛК и НЕЛК. Настоящият съдебен състав не споделя този извод. Съгласно чл. 53 от ПУОРОМЕРКМЕ техническите грешки и непълноти в решенията на ТЕЛК и НЕЛК се поправят с ново решение. Разпоредбата представлява специална уредба на института на поправката на очевидна фактическа грешка, познат и в общото административно производство по чл. 62, ал. 2 АПК. Както в теорията, така и в трайната съдебна практика се приема, че очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съществува несъответствие между действително формираната воля на административния орган и нейното външно изразяване в административния акт. Поправката на такава грешка не води до формиране на нова воля и не променя същността на административния акт, а единствено отстранява несъответствие между волята на органа и начина, по който тя е обективирана. Същевременно съдебната практика не е еднозначна относно въпроса дали неправилно определената дата на инвалидизиране може във всички случаи да бъде квалифицирана като очевидна фактическа грешка. В част от решенията се приема, че когато определената дата на инвалидизиране очевидно противоречи на обективни и безспорни данни, налични в преписката към момента на постановяване на решението, е възможно да се приеме наличие на поправима фактическа грешка. В друга част от практиката се приема, че когато се налага нова оценка на доказателствата или нова преценка относно приложението на материалния закон, не е налице очевидна фактическа грешка, а промяна на формираната воля на органа, която не може да бъде осъществена чрез института на поправката. Настоящият съдебен състав намира, че за правилното решаване на настоящия спор не е необходимо окончателно разрешаване на този въпрос. Дори да се възприеме тезата на НЕЛК, че искането на медицинската комисия не е било годно да обоснове поправка по чл. 53 от ПУОРОМЕРКМЕ, от това не следва автоматично изводът, че производството е било недопустимо. Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ предвижда, че органите на медицинската експертиза могат по своя инициатива да отменят или изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки и непълноти в тримесечен срок от постановяването им. Посоченото правомощие има самостоятелен характер и е различно както от поправката на техническа грешка по чл. 53 от правилника, така и от контрола по жалба по реда на чл. 112 от Закона за здравето. Следователно дори да се приеме, че не е налице поправима очевидна фактическа грешка, законът допуска в определени случаи преразглеждане на постановеното решение и по същество. В конкретния случай искането на медицинската комисия е направено непосредствено след постановяване на първоначалното експертно решение на ТЕЛК и е било основано на твърдение, че при определяне на датата на инвалидизиране не е съобразено обстоятелството, че към този момент лицето вече не е работило по трудово правоотношение. Следователно спорът е бил поставен своевременно и пред компетентните органи на медицинската експертиза. Отделно от изложеното следва да се отчете, че още с ЕР № ••• г. НЕЛК вече е разгледала спора по допустимостта на производството. С посоченото решение НЕЛК е отменила ЕР №•••г. и е върнала преписката на ТЕЛК с конкретни указания за ново произнасяне относно датата на инвалидизиране. По този начин НЕЛК е приела, че спорът е надлежно поставен пред нея и подлежи на разглеждане по същество. Ако комисията е считала, че искането на медицинската комисия е недопустимо или че липсва законово основание за развитие на производството, тя е следвало да достигне до този извод именно в рамките на производството, приключило с ЕР № ••• г. След като това не е сторено и вместо това преписката е върната на ТЕЛК с конкретни задължителни указания, постановеното решение е породило своите правни последици и е станало задължително както за ТЕЛК, така и за самата НЕЛК. По делото липсват данни ЕР № ••• г. да е било оспорено или отменено по предвидения в закона ред. Следователно към момента на постановяване на процесното решение то е представлявало стабилен административен акт, чиито последици не могат да бъдат пренебрегнати от последващ състав на същия административен орган. Приемайки в процесното ЕР № ••• г., че производството изобщо не е следвало да бъде развивано, НЕЛК на практика е ревизирала собственото си предходно решение, без да разполага с нормативно установено правомощие за това. Подобно произнасяне противоречи на принципите на правната сигурност и стабилността на административните актове, които изискват влезлите в сила административни актове да бъдат зачитани както от адресатите им, така и от самите административни органи. Независимо от изложеното, самостоятелно основание за незаконосъобразност на процесното решение се съдържа и в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. Същата е въведена с изменението на правилника, обнародвано в ДВ бр. 23 от 2024 г., и предвижда, че когато НЕЛК вече е върнала решение на ТЕЛК за ново освидетелстване и впоследствие постановеното решение отново бъде предмет на контрол, комисията не следва да допуска многократно движение на преписката между двете инстанции, а е длъжна да разреши спора по същество въз основа на наличната документация. Направеният извод се подкрепя и от най-новата практика на Върховния административен съд, обективирана в Определение № 7110 от 11.06.2024 г. по ч.адм.д. 5485/2024 г. С него ВАС приема, че новелата на чл. 51, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ се прилага незабавно и за започналите, но неприключили производства, като нейната цел е да се гарантира процесуална икономия и да се избегне многократното движение на преписката. Съгласно тази практика, след като веднъж е върнала преписката, при последващо обжалване НЕЛК вече няма възможност да постанови повторното ѝ връщане на същото основание, а е длъжна да се произнесе по същество. В случая безспорно е налице именно такава хипотеза. С ЕР № ••• г. НЕЛК е упражнила правомощието си по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ и е върнала преписката за ново освидетелстване. След постановяване на новото решение на ТЕЛК спорът отново е достигнал до НЕЛК. При това положение законът задължава комисията да извърши контрол по същество върху новото решение и да разреши поставения пред нея спор относно датата на инвалидизиране. Вместо това НЕЛК е отказала да се произнесе по съществото на спора, като е приела, че производството е било недопустимо още от самото начало. По този начин НЕЛК не е упражнила предоставените й от закона контролни правомощия и е постановила решение в противоречие както с чл. 51, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, така и с целта на закона за окончателно разрешаване на спора в рамките на административното производство. Поради изложените съображения съдът приема, че процесното ЕР № ••• г. е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, а преписката върната на НЕЛК за ново произнасяне по същество съобразно задължителните указания, дадени в настоящото решение. Неоснователни са възраженията на ответника, изложени в депозираното по делото писмено становище. На първо място, не може да бъде споделен доводът на НЕЛК, че законосъобразността на процесното решение следва да се преценява единствено през призмата на това дали първоначалното искане на медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив е представлявало искане за поправка на техническа грешка. Действително, ответникът правилно излага, че датата на инвалидизиране е съществен елемент от експертизата на трайно намалената работоспособност и че нейното определяне предполага преценка на фактите, медицинската документация и приложимите хипотези на чл. 70 от Наредбата за медицинската експертиза. От това обаче не следва, че при всяко оспорване или поставяне под съмнение на датата на инвалидизиране производството следва да бъде квалифицирано като недопустимо единствено защото първоначално е било поискано извършване на „корекция“. Разграничението между поправка на техническа грешка и преразглеждане по същество има значение за определяне на процесуалния ред, но в конкретния случай то не изчерпва правния спор. След постановяване на ЕР №•••г. спорът е бил отнесен пред НЕЛК, която с ЕР № ••• г. не е отказала да го разгледа, а е упражнила контролни правомощия, отменила е решението на ТЕЛК и е върнала преписката за ново освидетелстване. Следователно към момента на постановяване на процесното ЕР № ••• г. вече не е било налице само първоначално искане за корекция, а развило се производство по контрол върху експертно решение на ТЕЛК, включително с предходно произнасяне на самата НЕЛК. Поради това доводите на ответника, че искането за промяна на датата на инвалидизиране не представлява техническа грешка, не са достатъчни да обосноват законосъобразността на оспореното решение. Те биха имали решаващо значение, ако НЕЛК за първи път се произнасяше по допустимостта на сезирането. В случая обаче преди процесното решение вече е било постановено ЕР № ••• г., с което същият административен орган е разгледал спора и е върнал преписката за ново произнасяне. Именно това последващо процесуално развитие е останало необсъдено в достатъчна степен в становището на НЕЛК. На второ място, неоснователно е възражението, че съдът би легитимирал недопустимо производство, ако отмени процесното решение и върне преписката на НЕЛК за произнасяне по същество. Отмяната на оспореното решение не означава съдът да приеме, че всяка промяна на дата на инвалидизиране може да бъде извършена като техническа поправка. Съдебният контрол в настоящото производство не е насочен към това да се квалифицира първоначалното искане като техническа грешка, нито към това съдът сам да определи правилната дата на инвалидизиране. Контролът е насочен към това дали след вече осъществено произнасяне на НЕЛК с връщане на преписката последващият състав е могъл да откаже разглеждане по същество чрез позоваване на началния начин, по който спорът е бил поставен пред ТЕЛК. В този смисъл възражението на НЕЛК смесва два различни въпроса - първоначалната квалификация на искането на медицинската комисия и задължението на НЕЛК при повторно достигане на спора до нея след вече постановено решение за връщане. Първият въпрос е бил релевантен при постановяване на ЕР № ••• г. Вторият е релевантен в настоящото производство. Процесното решение е незаконосъобразно именно защото при повторното сезиране НЕЛК не е разрешила втория въпрос съобразно чл. 51, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, а се е върнала към началния етап на преписката и е пререшила въпрос, който вече е бил преодолян с предходното й произнасяне. На трето място, неоснователен е и доводът на ответника, че ЕР № ••• г. на ТЕЛК е материално незаконосъобразно, тъй като определя датата на инвалидизиране въз основа на датата на прекратяване на трудовото правоотношение, която не представлява самостоятелен критерий по чл. 70, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза. Този довод не подкрепя крайния резултат на процесното решение, а напротив - показва, че спорът е следвало да бъде решен по същество от НЕЛК. Ако НЕЛК е приела, че ТЕЛК неправилно е определила датата на инвалидизиране, като е свързала същата с факта на прекратяване на трудовия договор, административният орган е разполагал с правомощието да отмени решението на ТЕЛК и да постанови собствено решение по съществото на спора. Именно това е смисълът на контролната компетентност на НЕЛК като по-горестоящ орган в системата на медицинската експертиза. Неправилното приложение на чл. 70, ал. 4 от НМЕ от страна на ТЕЛК не обосновава извод за недопустимост на производството, а представлява основание за проверка по същество и за постановяване на решение, с което НЕЛК сама да определи законосъобразния резултат въз основа на наличната медицинска документация. В този аспект становището на НЕЛК съдържа вътрешно противоречие. От една страна се поддържа, че производството е било недопустимо и не е следвало да се развива. От друга страна се излагат аргументи защо определената от ТЕЛК дата на инвалидизиране е неправилна по същество. Последното обаче предполага именно материалноправна проверка на решението на ТЕЛК, а не отказ от произнасяне поради недопустимост на производството. На четвърто място, не може да бъде възприета тезата, че НЕЛК не е обвързана от предходното си ЕР № ••• г. в степен, която да изключва възможността при последващото разглеждане да отчете липса на допустимост. Безспорно административният орган следи за допустимостта на производството. Това правило обаче не може да бъде разбирано като правомощие последващ състав на същия орган да обезсили фактическите и правни последици на вече постановено предходно решение по същата преписка, което не е отменено по надлежния ред. С ЕР № ••• г. НЕЛК не е извършила само техническо действие, а е постановила експертно решение по жалба срещу решение на ТЕЛК, упражнила е контрол и е дала конкретни указания за последващото развитие на преписката. Тези указания са обусловили последващото произнасяне на ТЕЛК. Затова при новото сезиране НЕЛК е следвало да отчете, че самата тя вече е въвела преписката в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ. Противното разбиране би довело до недопустима процесуална несигурност. То би позволило на НЕЛК първо да върне преписката за ново освидетелстване с конкретни указания, а след изпълнението им да приеме, че производството никога не е следвало да се развива. Подобен резултат е несъвместим с принципите на последователност, предвидимост и стабилност на административната дейност. На пето място, становището на НЕЛК не дава убедителен отговор на приложението на чл. 51, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. Посочената разпоредба е въведена именно за да предотврати многократно връщане на преписките и забавяне на медицинската експертиза. Тя изисква, когато НЕЛК вече е върнала експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване и след това новото решение отново бъде предмет на контрол, спорът да бъде решен въз основа на наличната документация. В конкретния случай процесуалната предпоставка за приложение на тази норма е налице. С ЕР № ••• г. НЕЛК е върнала преписката на ТЕЛК. След постановяване на ЕР № ••• г. спорът отново е достигнал до НЕЛК. Следователно към момента на постановяване на процесното ЕР № ••• г. НЕЛК е била длъжна да се произнесе по съществото на спора относно датата на инвалидизиране. Становището на ответника не съдържа доводи, които да изключват приложението на тази разпоредба към конкретната хронология. На последно място, неоснователно е разбирането, че евентуална отмяна на процесното решение би означавала съдът да задължи НЕЛК да приеме датата 25.10.2024 г. за правилна. Такъв извод не следва от предмета на делото. Съдът не замества медицинската експертиза и не определя сам датата на инвалидизиране. Съдебната отмяна следва единствено да възстанови дължимото административно произнасяне по същество от компетентния орган, който трябва да обсъди наличната медицинска документация, данните относно трудовата заетост и приложимите хипотези на чл. 70 от НМЕ. Ето защо възраженията на ответника не разколебават извода за незаконосъобразност на процесното експертно решение. Те се основават на изолирано разглеждане на началния етап от преписката, без да отчитат последващото произнасяне на НЕЛК с ЕР № ••• г., стабилитета на това решение и задължението на НЕЛК при повторното сезиране да реши спора по същество. С оглед естеството на установената незаконосъобразност съдът не разполага с правомощие да разреши по същество спора относно датата на инвалидизиране на освидетелстваното лице. Предмет на съдебния контрол в настоящото производство не е правилността на определената от ТЕЛК дата на инвалидизиране, нито съответствието ѝ с критериите на чл. 70 от Наредбата за медицинската експертиза, а законосъобразността на ЕР № ••• г. на НЕЛК, с което е прието, че административното производство пред ТЕЛК е било недопустимо и поради това е отменено ЕР № ••• г. на ТЕЛК. Оспореното ЕР № ••• г. следва да бъде отменено, а преписката върната на НЕЛК за ново произнасяне по жалбата срещу ЕР № ••• г. на ТЕЛК, при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане НЕЛК следва да упражни компетентността си по същество и да се произнесе по спорния въпрос относно датата на инвалидизиране на освидетелстваното лице, без повторно да поставя въпроса за допустимостта на административното производство, който вече е разрешен с настоящото съдебно решение. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 5,11 евро, които следва да бъдат възложени в тежест на Националната експертна лекарска комисия. Искането на ответника Национална експертна лекарска комисия за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно с оглед изхода на спора и следва да бъде оставено без уважение. Заинтересованите страни Х. Г. Г., ТЕЛК - 2250 към УСБАЛО ЕАД - гр. София, Агенция за хората с увреждания, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Пловдив и „Томика-Метал“ АД не са направили искания за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът