Решение № 6 от 12.1.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 189/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „НИПАЛ ГРУП“ ООД, ЕИК 204057099, със седалище и адрес на управление град Русе, ул. „Духовно Възраждане“ № 10, ет.1, офис 1-Б, чрез пълномощник – адвокат Д. Р., срещу Решение № 75/09.06.2025г. по т.д. № 72/2024г. по описа на Окръжен съд-Русе, с което е отхвърлен предявеният от „НИПАЛ ГРУП“ ООД срещу „АДИС КАЛИНОВ“ ООД /н./, ЕИК 117002317, иск с правно основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ за установяване съществуването на вземане от несъстоятелното дружество в размер на 200 лв. за изравняване на неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД, възникнало след решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника и неплатено на падежа, което е с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ, като неоснователен. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и недостатъчна обоснованост. Намира за неправилен извода на първостепенния съд за липсата на данни по делото частично погасеното с плащане на сумата от 200 лв. публично вземане да е установено с влязъл в сила /облагателен/ акт. Развива съображения, че това обстоятелство е ирелевантно в процесния случай и специалната разпоредба на чл.180 ал.1 от ДОПК е неприложима, доколкото дружеството – платец не твърди /изрично отрича/ да е извършило плащането към НАП при наличие на правен интерес по смисъла на чл.74 ЗЗД. Поддържа, че се легитимира като носител на самостоятелно вземане за изравняване на неоснователно обогатяване, възникнало след откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, неплатено на падежа и подлежащо на предявяване по чл.688 ал.3 ТЗ. Развива оплаквания срещу извода на съда за липса на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което предявеният положителен установителен иск за съществуване на предявеното от „НИПАЛ ГРУП“ ООД вземане бъде уважен. В срока по чл.263 ал.1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от „АДИС КАЛИНОВ“ ООД – в несъстоятелност и от синдика на несъстоятелното дружество Я. Н. С.. В хода на проведеното съдебно заседание жалбоподателят „НИПАЛ ГРУП“ ООД, чрез процесуалния си представител по пълномощие и синдика на „АДИС КАЛИНОВ“ ООД /н./ поддържат в писмен вид позицията си по спора. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалване и против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното: Производството пред Окръжен съд – Русе е образувано по искова молба на „НИПАЛ ГРУП“ ООД срещу „АДИС КАЛИНОВ“ ООД с правно основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ, а на основание 694 ал.4 от ТЗ като страна в производството е конституиран синдикът на несъстоятелното дружество. В същата са изложени твърдения за открито производство по несъстоятелност по отношение на ответния търговец с Решение № 103/12.10.2022г. по т.д. № 174/2022г. на Окръжен съд – Русе и за обявен в Търговския регистър списък на предявените в същото производство вземания, сред които вземане на Държавата чрез НАП в общ размер от 180 800.69 лв., представляващо сбор от публични вземания за данъци и такси, за задължителни осигурителни вноски и за държавни такси /главници и лихви/. Твърди, че на 27.07.2023г. „НИПАЛ ГРУП“ ООД, чрез управителя си В. В. М., внесъл сума в размер на 200 лв. по банкова сметка с титуляр НАП с посочено в платежното нареждане основание – частично плащане на данъчно задължение, предявено на 14.11.2022г. по т.д. № 174/2022г. на Окръжен съд-Русе, за частично погасяване на публично /данъчно/ задължение на „АДИС КАЛИНОВ“ ООД /в открито производство по несъстоятелност/, с ясната субективна представа, че заплаща частично чуждо парично задължение, без наличие на грешка по смисъла на чл.56 от ЗЗД, без правен интерес по смисъла на чл.74 от ЗЗД вр. чл.73 ЗЗД, нито при изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл.55 ал.2 ЗЗД, а с недвусмисленото и еднозначно намерение да встъпи като кредитор на несъстоятелния търговец /в открито производство по несъстоятелност/ въз основа на нововъзникнало кондикционно вземане за изравняване на неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД. С молба за предявяване на вземанията от 02.08.2023г. последното било предявено в производството по несъстоятелност, а на 03.11.2023г. в ТР бил обявен списък на неприетите вземания, в който фигурирало като неприето вземането на ищеца срещу „АДИС КАЛИНОВ“ ООД за изравняване на неоснователно обогатяване в размер на 200 лв., възникнало на 27.07.2023г., като резултат от извършено от първия без правен интерес частично погасяване /до размера на посочената сума/ на публично задължение на несъстоятелното дружество. Твърди, че с възражение от 09.11.2023г., в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ, оспорил включването на предявеното вземане като неприето, но с Определение № 119/29.04.2024г. по т.д. № 174/2022г. съдът по несъстоятелността оставил същото без уважение. Поради това посочва, че с погасяване на публичното задължение на ответното дружество до размера на посочената сума, последното се е обогатило, тъй като е налице намаление на дълга му, а е налице обедняване на ищеца поради намаляване на имуществото му, като неоснователното обогатяване на ответника и обедняването на платеца – ищец произтичат от общ юридически факт – заплащането на сумата от 200 лв. към публичния кредитор без правен интерес от страна на платеца. С оглед на това счита, че за него е възникнала субсидиарната кондикционна претенция за изравняване на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД. Претендира да бъде прието за установено съществуването на посоченото вземане на „НИПАЛ ГРУП“ ООД, възникнало след решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника и неплатено на падежа, с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 ТЗ. В срока по чл.367 от ГПК е подаден писмен отговор на ИМ от ответника „АДИС КАЛИНОВ“ ООД /н./, в който същият изрично заявяване, че не оспорва изложените от ищеца факти и обстоятелства, но оспорва да се е обогатил неоснователно. Синдикът на несъстоятелния търговец заема становище за неоснователност на исковата претенция. Излага, че законът не допуска промяна в размера на включено в списъка вземане, освен при суброгация. В случая е погасено публично задължение от трето лице, поради което са встъпване на последното в правата на кретитора, в случая НАП, ДОПК е поставил условия, уредени в разпоредбата на чл.180 от ДОПК, за изпълнението на които не са налице доказателства. В срок ищецът е представил допълнителна искова молба, с която поддържа всички фактически твърдения и правни доводи, наведени в ИМ. Излага, че с превода на сумата от 200 лв. по банкова сметка на НАП частично е погасено прието в производството по несъстоятелност и неоспорено публично задължение на длъжника „АДИС КАЛИНОВ“ ООД /н./, като няма данни и твърдения НАП да е отказала плащането, да е сторнирала операцията и да е върнала сумата на платеца. По този начин ответникът е спестил разход, тъй като негово ликвидно и изискуемо задължение е погасено с чужди средства. Пояснява, че не претендира осъществяване на законова суброгация по чл.74 ЗЗД вр. чл.73 ЗЗД, но в негова полза се е породила претенция за изравняване на неоснователно обогатяване. Не се спори по делото и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че с Решение № 103/12.10.2022г. по т.д. № 174/2022г. на Окръжен съд-Русе е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на „АДИС КАЛИНОВ“ ООД с начална дата – 01.06.2022г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. С Определение № 82/06.03.2023г. съдът по несъстоятелността е одобрил Списък с приети вземания, обявен в ТР на 02.12.2022г., в който са включени публични вземания на НАП за данъци и такси, за задължителни осигурителни вноски и за държавни такси. Видно от приложеното преводно нареждане № 162361860 от 27.07.2023г., на посочената дата от В. В. М. е извършен превод на сума в размер на 200 лв. по сметка на ТД на НАП – Варна, офис Русе в полза на задължено лице „АДИС КАЛИНОВ“ ООД с вписано основание за плащането – „частично плащане на данъчно задължение, предявено на 14.11.2022г., т.д. № 174/2002г. на РОС, „НИПАЛ ГРУП“ ООД“. Представена е декларация от 31.07.2023г. с нотариална заверка на подписа на декларатора В. В. М., с която същият е декларирал, че от името на представляваното от него търговско дружество - „НИПАЛ ГРУП“ ООД чрез преводно нареждане/вносна бележка за плащане към бюджета № 162361860/27.07.2023г. внесъл сумата от 200 лв. по банкова сметка с титуляр ТД на НАП- Варна, офис Русе с правно основание – частично плащане на данъчно задължение, предявено на 14.11.2022г. по т.д. № 174/2002г. на РОС, за частично погасяване на публично /данъчно/ задължение на „АДИС КАЛИНОВ“ ООД /в открито производство по несъстоятелност/, с ясната субективна представа, че представляваното от него търговско дружество заплаща частично чуждо парично задължение, без наличие на грешка по смисъла на чл.56 ЗЗД, без правен интерес по смисъла на чл.74 ЗЗД вр. чл.73 ЗЗД, нито при изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл.55 ал.2 ЗЗД, а с недвусмисленото и еднозначно намерение „НИПАЛ ГРУП“ ООД да встъпи като кредитор на „АДИС КАЛИНОВ“ ООД /в открито производство по несъстоятелност/ по т.д. № 174/2022г. на РОС, въз основа на нововъзникналото кондикционно вземане за изравняване на неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД. С молба от 02.08.2023г. посоченото вземане е било предявено в производството по несъстоятелност. Същото е включено в Списък на неприети вземания, предявени в срока по чл.688 ал.3 ТЗ, обявен в ТР на 03.11.2023г. С Определение № 119/29.04.2024г., в производство по чл.692 ал.2 от ТЗ, съдът по несъстоятелността е одобрил Списък на неприетите вземания по чл.688 ал.3 от ТЗ, обявен от синдика в Търговския регистър на 03.11.2023г. и е оставил без уважение подаденото от „НИПАЛ ГРУП“ ООД възражение с искане да бъде включено в списъка с приети вземания вземането на дружеството с правно основание чл.59 ЗЗД в размер на 200 лв. поради извършено без правен интерес частично погасяване на публично задължение на длъжника в полза на НАП. За да отхвърли исковата претенция, първоинстанционният съд е приел, че предявеното от ищеца вземане не е нововъзникнало по смисъла на чл.688 ал.3 ТЗ, а дори да е с такъв характер, то с плащането на сумата от 200 лв. ищецът не се е обеднил, а ответникът не се е обогатил неоснователно , тъй като вземането на НАП не е валидно погасено. Счел е, че са налице специални правила в чл.180 от ДОПК, регламентиращи хипотезите на валидно погасяване на публични задължения от трети лица. Не било доказано вземането да е установено с влязъл в сила акт, което е предпоставка за приложението на някоя от разпоредбите на чл.180 ДОПК, както и останалите посочени законови предпоставки. Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи: Съгласно чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ кредитор, направил възражение по чл.690 ал. 1 ТЗ, което съдът е оставил без уважение, може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692 ал. 4 ТЗ. В настоящия случай, ищецът, като кредитор с неприето вземане в производството по несъстоятелност на „АДИС КАЛИНОВ“ ООД, е направил възражение по чл.690 ал.1 ТЗ пред съда по несъстоятелността, което възражение срещу неприето вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване поради частично заплатени от него без наличие на правен интерес публични задължения на несъстоятелното дружество в размер на 200 лв., е оставено без уважение с Определение № 119/29.04.2024г. по т.д. № 174/2022г. на съда по несъстоятелността. Последното е обявено в Търговския регистър на 07.05.2024г., а настоящата искова молба е подадена на 15.05.2024г., т.е. в преклузивния срок по чл.694 ал.6 от ТЗ. Предвид изложеното, предявеният иск е допустим. Разгледан по същество е основателен. В случая, видно от изложените фактически твърдения в ИМ, ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, възникнало след откриване на производството по несъстоятелност на „АДИС КАЛИНОВ“ ООД поради извършено от „НИПАЛ ГРУП“ ООД частично погасяване на публично задължение на длъжника към кредитора НАП, без наличие на правен интерес, което вземане е предявено от НАП в производството по несъстоятелност и е включено в списъка на приети вземания, обявен в ТР. Изпълнението от трето лице погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника така, както ако самият длъжник би изпълнил. След изпълнението кредиторът не може да иска нищо повече от длъжника, тъй като облигационната връзка представа да съществува – тя е погасена от изпълнението. Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и длъжника. То не води до встъпване в правата на удовлетворения кредитор, тъй като не са налице предпоставките на чл.74 ЗЗД. При липса на правен интерес от изпълнението е налице разместване на имуществени блага, което е без основание и поражда иск за изравняване на неоснователното обогатяване в полза на третото лице. Съдът намира, че в настоящия случай от събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че е налице обедняване на ищеца – същият е превел посочената сума по банкова сметка на кредитора НАП, т.е. лишил се е от нея. Реално длъжникът се е обогатил с платената сума, тъй като е намаляло публичното му задължение. С извършеното плащане, при липса на правен интерес от изпълнението, доколкото такъв не се твърди в исковата молба и не се установява в процеса, е налице разместване на блага – увеличаване на имуществото на длъжника поради спестяване на разходи с оглед заплащане на негово задължение с чужди средства и намаляване имуществото на платеца „НИПАЛ ГРУП“ ООД. Не се твърди и липсват доказателства по делото платената сума да е върната на ищеца. В резултат на осъщественото изпълнение за платеца възниква ново самостоятелно вземане срещу длъжника, основано на неоснователно обогатяване, което възниква в момента на плащането. Т.е. с плащането ищецът е придобил едно ново свое лично право – кондикционно вземане за връщане на заплатената сума. Последното следва да се счита за нововъзникнало по смисъла на чл.688 ал.3 от ТЗ и платимо на падежа. Установяването на всички факти от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД и липсата на друга възможност за защита на обеднелия обосновават основателност на предявения иск. По изложените съображения, поради несъвпадане изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, като неправилно. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявеният иск следва да бъде уважен. Страните не са претендирали разноски. На основание чл.694 ал.7 от ГПК ответникът „АДИС КАЛИНОВ“ ООД /н./ следва да заплати държавна такса по сметката на Апелативен съд-Велико Търново в размер на сумата от 50.00 лв. за първоинстанцинното производство и в размер на 25.00 лв. за въззивното производство, от масата на несъстоятелността. Водим от горното, съдът