Решение № 1001 от 30.4.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 373/2025 г.

РЕШЕНИЕ № 1001 Добрич, 30.04.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Административният съд - Добрич - VI състав, в съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Съдия: С. С. При секретар В. С. като разгледа докладваното от съдия С. С. административно дело № 20257100700373 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното: РЕШЕНИЕ № 1001 Добрич, 30.04.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Административният съд - Добрич - VI състав, в съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Съдия: СИЛВИЯ САНДЕВА При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ САНДЕВА административно дело № 20257100700373 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 156 и следващи от ДОПК. Образувано е по жалба на ЕТ „Иван Иванов – ЕКО“, ЕИК 124135833, със седалище и адрес на управление : гр. Добрич, ул. “Даскал Димитър Попов“ № 2, вх. Г, ет. 4, ап. 8, представлявано от Иван Димитров Иванов, ЕГН ••••••••••, срещу Ревизионен акт № Р-03000824005777-091-001/18.03.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 80/09.06.2025 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 62 854, 00 лева и следващите се лихви за забава в размер на 42 247, 20 лева. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на органите по приходите за липса на материалноправните предпоставки по чл. 189б, ал. 1 и чл. 189б, ал. 2, т. 8 от ЗКПО за упражняване на правото на преотстъпване на част от дължимия за периода данък върху доходите. Сочи се, че едноличният търговец е бил регистриран като земеделски производител за стопанските 2017/2018 и 2018/2019 години съгласно представената в хода на производството регистрационна карта, заверена с подпис и печат от длъжностно лице. Дори жалбоподателят да не е имал регистрация като земеделски производител за стопанската 2018/2019 година, то упражненото право на преотстъпване с ГДД за 2018 година касае отчетените резултати от продажбите от стопанската 2017/2018 година и регистрацията като земеделски производител е относима именно към тази стопанска година, а не към стопанската 2018/2019 година. Твърди се, че законовите норми трябва да се тълкуват стриктно, а не стеснително или разширително. ЗКПО не съдържа разпоредба, предвиждаща задължение за регистрация като земеделски производител към 31.12. на годината, за която се следва преотстъпването. Към 31.12.2018 година лицето може да има регистрация единствено за новата стопанска 2018/2019 година, добивите от която ще бъдат реализирани след 06.2019 година. Сочи се, че преотстъпеният данък е инвестиран в нов актив, поради което неправилно и незаконосъобразно органите са приходите са приели, че не са налице условията на чл. 189б, ал. 2, т. 8 от ЗКПО. Закупеният от ревизираното лице челен товарач е принципно различна машина, работеща с нови технологии, с различен производствен капацитет и характеристики от притежавания до момента телескопичен товарач. Наличните телескопични товарачи се използват паралелно в двете бази на ЕТ, които са ситуирани в различни общини и се намират на голямо разстояние една от друга. Технологията на производствения процес предполага наличие на отделен товарач във всяка от базите, поради което новопридобитият актив не представлява заместваща инвестиция. Твърди се, че извършената корекция на преотстъпения от РЛ данък представлява нарушение и на Регламент (EО) № 1857/2016, както и на Решението на Европейската комисия от 11.02.2011 г., с което е допуснато това данъчно облекчение. Направеното от органите по приходите тълкуване на националното законодателство на практика изключва от обхвата на помощта всяко предприятие, което разполага с активи от даден вид, но има необходимост от нови такива с цел увеличаване на производството и модернизация на стопанствата. По тези съображения се иска отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на сторените по делото съдебни разноски. Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Счита, че ревизионният акт е правилен и законосъобразен, постановен при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В писмена защита по делото сочи, че съгласно събраните в ревизионното производство справки от ОД „Земеделие“ – Добрич ЕТ не се е легитимирал като регистриран земеделски стопанин към датата на предоставяне на помощта – 31.12.2018 г., поради което не е могъл да се ползва от правото по чл. 48, ал. 6 от ЗДФФЛ, във вр. чл. 189б от ЗКПО и дължи връщане на преотстъпения данък. При липса на основното изискване за преотстъпване на данък, а именно регистрацията като земеделски стопанин за годината на преотстъпване, са без значение другите предпоставки по чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, претендирани от жалбоподателя. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения : От данните по делото е видно, че ревизионното производство е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000824005777-020-001/06.11.2024 г., изменена със Заповед № Р – 03000824005777-020-002/13.02.2025 г., за установяване на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ „Иван Иванов – ЕКО“ за 2018 г. Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад № Р-03000824005777-092-001/25.02.2025 г., връчен на РЛ на 25.05.2025 г. В законоустановения срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК няма подадено възражение от ЕТ. В хода на производството е установено, че през ревизирания период задълженото лице е извършвало дейност по производство на селскостопанска продукция в землищата на различни села в община Балчик и община Генерал Тошево. За осъществяване на дейността е използвана земеделска земя под наем и аренда, като обработката на земята е извършвана със собствена селскостопанска техника. С ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с попълнено приложение № 2, за финансовата 2018 г. е деклариран преотстъпен данък върху годишната данъчна основа за доходи от стопанска дейност в размер на 62 854, 69 лева на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ по реда на ЗКПО. След анализ на събраните доказателства е направен извод, че жалбоподателят е преотстъпил неправомерно данъка поради липса на общите и специалните условия в чл. 167, ал. 1 и чл. 189б, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО. Ревизиращите органи са установили, че към 31.12.2028 г. ЕТ няма регистрация като земеделски стопанин съгласно получените отговори от Областна дирекция „Земеделие“ – Добрич и представените документи от РЛ. Има регистрация за стопанските 2017/2018 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., но не и за стопанската 2018/2019 г. В срока по чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Наредба № 3) в ОДЗ – Добрич не е подадена анкетна карта с анкетни формуляри за пререгистрация на ЕТ. Представената от РЛ регистрационна карта със заверка от ОДЗ от 31.01.2019 г. за стопанската 2018/2019 г. не е достатъчен документ за наличие на регистрация по реда на Наредба № 3. При извършена справка е установено, че към 31.12.2018 г. ЕТ има налични задължения за неплатени лихви за ДОО по декларации обр. 1 и обр. 6 в размер на 2,20 лева. Ревизиращите органи са преценили, че закупената техника – телескопичен товарач, в която е инвестиран преотстъпеният данък, замества съществуващ актив. От инвентарната книга на ЕТ е установено, че жалбоподателят е притежавал и друг телескопичен товарач с инв. № 204 112 и с дата на придобиване 07.11.2008 г. От РЛ не са представени доказателства за увеличение на производствения капацитет с минимум 25 % или за фундаментална промяна на характера на производството или на ползваната технология по аргумент от чл. 2, т. 17 от Регламент (ЕО) 1857/2006, съдържащ дефиниция на понятието „заместваща инвестиция“. Изложени са съображения, че не е налице условието дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване. Направени са констатации, че приходите от продажба на продукция и обработваемите площи на ДЗЛ съществено намаляват през 2019, 2020 и 2021 г., като анкетни карти за стопанската 2018/2019 г. не са представени. Прието е, че от жалбоподателя не са представени документи, удостоверяващи изпълнението на кумулативните условия на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, чл. 167, ал. 1 и чл. 189б, ал. 1 и ал. 2, т. 3 и т. 8 от ЗКПО, поради което за 2018 г. не е налице право на преотстъпване на данъка. В резултат на това с обжалвания в настоящото производство Ревизионен акт № Р-03000824005777-091-001/18.03.2025 г. органите по приходите са установили в тежест на ревизираното лице дължим данък върху годишната данъчна основа за доходи от стопанска дейност като ЕТ в размер на 62 854, 00 лева. На основание чл. 175 от ДОПК, във вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми е начислена и лихва за забава в размер на 42 246, 20 лева за периода от 02.04.2019 г. до 18.03.2025 г. Ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 80/09.06.2025 г. го е потвърдил, макар и не по всички изложени в него доводи. Решаващият орган е приел, че установеното задължение за лихви в размер на 2, 20 лева е погасено чрез прихващане преди 31.12.2018 г., поради което не е налице ограничението по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за преотстъпване на данъка. От друга страна е приел, че е изпълнено условието по чл. 189б, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, като е взел предвид подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и получените отговори от ДФ „Земеделие“. Посочил е, че действително е налице намаление на обработваемите площи и приходите от продажба на продукция, но от доказателствата по преписката е видно, че РЛ е продължило да осъществява дейността по производство на селскостопанска продукция през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. По отношение на останалите две кумулативни условия по чл. 189б, ал. 1 и чл. 189б, ал. 2, т. 8 от ЗКПО за ползване на помощта е споделил изцяло изводите на органите по приходите за липса на регистрация на ЕТ като земеделски производител и за наличие на заместващ актив. В мотивите към решението е отразено, че съгласно § 1, т. 73 от ДР на ЗКПО за целите на чл. 189б от ЗКПО „датата на предоставяне на помощта“ е 31.12. на годината, за която се преотстъпва данък. На основание чл. 5, ал. 7 от Наредба № 3, за да ползва правата си като земеделски производител по чл. 6, освен регистрационната карта, лицето трябва да притежава и разпечатка или заверени от ОДЗ копия на анкетни карти с анкетни формуляри и издадена справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност. В хода на ревизията ЕТ не е представил изискуемите документи, поради което не се е легитимирал като регистриран земеделски стопанин към датата на предоставяне на помощта (31.12.2018 г.) и не му се следва преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и чл. 189б от ЗКПО. Изложени са доводи, че за изпълнението на условието по чл. 189б, ал. 2, т. 8 от ЗКПО е необходимо извършената инвестиция да допълва техническата обезпеченост на земеделския производител, да има по-високи норми на производителност и по-добри технически характеристики. Жалбоподателят не е представил документи, установяващи, че закупеният през 2018 г. телескопичен товарач е с подобрени характеристики и/или по-висока ефективност от телескопичния товарач, придобит през 2008 г. Липсват технически спецификации, оферти, договори и други доказателства относно качествата на първоначалната земеделска техника, от които да се направи съпоставка между двата товарача. Прието е, че единствено писмените обяснения от РЛ не са доказателство за обстоятелството новозакупеният актив да не замества съществуващия такъв съгласно предвидените в чл. 14, § 3 от Регламент (ЕС) № 702/2014 цели на инвестициите. По тези съображения е направен крайният правен извод, че не са налице условията на чл. 189б, ал. 2, т. 8 от ЗКПО, поради което и с оглед липсата на регистрация като земеделски производител ревизираното лице не може да се ползва от предвиденото право на преотстъпване на данък по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО. Решението е връчено на жалбоподателя на 30.06.2025 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като на 14.06.2025 г. е подадена жалба срещу РА. В хода на съдебното производство са изслушани две съдебни експертизи по искане на РЛ. Съгласно заключението по автотехническата експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, двата челни товарача - закупеният през 2008 г. челен товарач „Merlo P34, 7“ и закупеният през 2018 г. телескопичен товарач „CAT – TH357D“, не са идентични, тъй като се различават съществено по основни технически характеристики. Новият товарач има по-голяма товароносимост при пълен размах напред, по-голяма скорост на придвижване и по-голяма мощност на двигателя. Може да работи с прикачен инвентар с хидравлично управление както с предната част, така и със задната си част. За разлика от него старият модел товарач няма изводи за прикачване на хидравлични системи в задната си част и не може да се използва за тези цели. Новозакупената селскостопанска машина има по-големи технически възможности и може да работи с по-голямо натоварване на стрелата. Може да работи с по-голяма „кофа“ и по-голяма „вила“ при товаро – разтоварна дейност, което автоматично я прави по-производителна. Въз основа на извършения сравнителен анализ експертизата е дала становище, че челният телескопичен товарач, закупен през 2018 г., е по-екологичен и с увеличен производствен капацитет поради по-високата скорост на движение и по-мощния двигател. В съдебно заседание вещото лице е потвърдило, че новият модел товарач е по-производителен и ефективен, което води до намаляване на себестойността на продукцията. Машината има много хидравлични изводи и разполага с повече възможности за прикачване на различен стопански инвентар. От изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза е видно, че новозакупеният челен товарач е заприходен в ДМА на жалбоподателя на 15.06.2018 г. под инв. номер 204 248, с първоначална стойност 130 000 лева с ДДС. Преотстъпеният данък за 2018 година не превишава с 50 на сто стойността на актива, определена към датата на предоставяне на помощта. По счетоводни данни на жалбоподателя към 31.12.2018 г. в инвентарна книга ДМА, под номер 204 112 е заведен телескопичен товарач, с дата на придобиване 07.11.2008 г. ДЗЛ не е получило други финансови помощи от националния бюджет и/или от бюджета на ЕС за актива, закупен през 2018 г. От ЕТ е получена сума, представляваща възстановен акциз за гориво за стопанската 2018/2019 г., на 22.11.2019 г. в размер на 31 509, 58 лева, която е отразена в счетоводната му отчетност като приход. Счетоводната експертиза е изготвена от вещо лице с необходимите специални знания и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира като обоснована и компетентна. От събраните в съдебното производство писмени доказателства се установява, че на 18.07.2018 г. жалбоподателят като арендатор на земеделска земя в землището на с. Пчеларово, община Генерал Тошево е подал заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ с вх. № 432/18.07.2018 г. до ОСЗ – Генерал Тошево за участие в споразумение за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019 година с приложен към него опис на имоти за участие в масиви за ползване. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното : При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения за това срок. Ревизионният акт има необходимата форма и съдържание, издаден е в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, от компетентни органи по чл. 119, ал. 1 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. ЗВР, РД и РА са подписани от издалите ги органи, което се удостоверява от представените по делото доказателства относно доставчиците на съответните услуги. С процесния РА са установени в тежест на ЕТ „Иван Иванов – ЕКО“ допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 62 854, 00 лева и лихви за забава в размер на 42 247, 20 лева поради непризнато право на преотстъпване на данъка за този данъчен период по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, във вр. чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО. С решението на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, постановено при обжалването по административен ред, основанията за отказа са ограничени до неизпълнение на условията по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, във вр. чл. 189б, ал. 1 и чл. 189б, ал. 2, т. 8 от ЗКПО – лицето да е регистрирано като земеделски стопанин и новозакупеният актив да не замества съществуващ актив, т.е. да е налице влагане на преотстъпения данък в нова земеделска техника. Следователно спорът между страните е за правото на данъчно облекчение по смисъла на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, във вр. чл. 189б от ЗКПО, заявено от ЕТ с ГДД за 2018 г. Съдържанието на това данъчно облекчение под формата на държавна помощ е преотстъпване на до 60 % от данъка на ДЗЛ, регистрирани като земеделски стопани, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на ЗКПО. Помощта се отпуска директно от ЗКПО с подаване на годишна данъчна декларация от ДЗЛ, без да е необходимо да се кандидатства за нея пред приходната администрация. Общите предпоставки за възникване на данъчното предимство са тези по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, във вр. чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Специалните условия за преотстъпване са установени с чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО. Упражняването на това право е допустимо само при кумулативното наличие на двете групи условия. В хода на съдебното производство изводите на ревизиращите органи относно липсата на предпоставките по чл. 189б, ал. 2, т. 8 от ЗКПО са опровергани от изслушаната по делото автотехническа експертиза, която дава категорично становище, че новозакупеният челен товарач е с по-добри функционални характеристики, по-големи технически възможности и с увеличен производствен капацитет от притежавания от ЕТ товарач. Заключението на вещото лице не е оспорено от ответника в процеса и се подкрепя от приложените по делото технически спецификации. Налице е съществена промяна в използвания земеделски инвентар, поради което извършената инвестиция подобрява техническата обезпеченост и производителност на ревизираното лице, т.е. преотстъпеният данък е вложен за придобиването на нова техника, която допринася за обновяването и развитието на дейността по чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО. С оглед на изложеното следва да се приеме, че процесният телескопичен товарач няма характеристиките на заместващ актив и неправилно ревизиращите органи са отказали правото на преотстъпване на данък поради неизпълнение на условието по чл. 189б, ал. 2, т. 8 от ЗКПО. Независимо от това, крайните правни изводи в РА за липса на спорното данъчно облекчение са в съответствие с материалния закон. Една от основните и кумулативно изискуеми предпоставки за упражняване на правото на преотстъпване по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, във вр. чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО е субектът да има регистрация като земеделски производител. Регистрацията на земеделските производители е предвидена с чл. 7 от ЗПЗП, като условията и редът са уредени в Наредба № 3. Съгласно чл. 3 от наредбата на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. С чл. 5, ал. 3 е въведено задължение за регистрираните земеделски стопани ежегодно да представят актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри в срок от 1 октомври до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в приложимата редакция към момента на преотстъпване на данъка). Тази информация е необходима за заверяването на регистрационната карта по ал. 2 (в действащата към онзи момент редакция), която се издава на земеделския производител след вписването му в регистъра по чл. 7 от ЗПЗП. Чрез ежегодната заверка се удостоверява, че вписаното в регистъра лице продължава реално да осъществява дейност като земеделски стопанин. Едновременно със заверяването на регистрационната карта на земеделския производител се издава и справка, генерирана от регистъра, за деклирараната от него дейност. Регистрационната карта заедно с разпечатка или заверени от ОДЗ копие на анкетни карти с анкетни формуляри и издадената справка като неразделна част от регистрационната карта служи за легитимиране на земеделските стопани пред контролните органи и финансиращите институции (чл. 5, ал. 7 от Наредба № 3). За да продължат регистрацията си, земеделските стопани са задължени да подават и ежегодна информация за обстоятелствата по чл. 7, ал. 1 в срока и по реда на чл. 5, ал. 3 – чл. 11, ал. 1 от Наредба № 3. Съгласно ал. 1б на чл. 11, когато през съответната стопанска година не са настъпили промени в обстоятелства по чл. 7, ал. 1, за заверката на регистрационната карта по чл. 5, ал. 3 се подава декларация за липса на промени в сроковете и по реда на ал. 1. При неспазване на задължението за пререгистрация лицата губят статута си на регистрирани земеделски стопани (арг. чл. 11, ал. 7, пр. 2 от Наредба № 3), както и правата, произтичащи от това за съответната стопанска година, в т.ч. правото по чл. 6, ал. 1 на получаване на държавни помощи, до заверка на регистрационната им карта за следващата стопанска година (чл. 5, ал. 5 и чл. 13, ал. 2 от Наредба № 3). В случая крайният срок за пререгистрация на ЕТ за стопанската 2018/2019 година е бил до 10 юни 2019 година включително (работен ден). От приложените по преписката справки от ОДЗ – Добрич е видно, че жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение в указания срок и няма валидна регистрация за тази стопанската година. Действително при извършените проверки от органи по приходите е представена регистрационна карта на ЕТ, издадена на 19.03.2012 г. и заверена на 31.01.2019 г. (л. 153), но тя противоречи както на официалните удостоверявания от ОДЗ, така и на другата събрана при ревизията регистрационна карта (л. 264), издадена на 20.03.2012 г., в която липсва заверка за стопанската 2018/2019 година с подпис и печат на длъжностно лице. Тази карта не съответства и на писмените обяснения на самия жалбоподател (л. 219), дадени в хода на ревизионното производство, както и на изявленията му в жалбата по административен ред, в които той изрично е признал, че е пропуснал да подаде актуални данни за стопанската 2018/2019 година и няма регистрация за тази година. Именно въз основа на ежегодно представяната актуална информация се въвеждат данните за регистрацията за съответната стопанска година и се издава справката за дейността на земеделския стопанин, генерирана от регистъра, а в случая от писмата на ОДЗ – Добрич е видно, че такива справки са генерирани от електронната програма само за стопанските години 2017/2018, 2019/2020, 2020/2021 и 2021/2022. Всичко това показва, че РЛ няма подадена анкетна карта с анкетни формуляри по чл. 5, ал. 3 и информация по чл. 11 от Наредба № 3 за стопанската 2018/2019 година и процесната регистрационна карта със заверка от 31.01.2019 г. не следва да се кредитира като достоверно писмено доказателство. Представеното в хода на ревизионното и на съдебното производство заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ от 18.07.2018 г. за участие в споразумение за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ не опровергава този извод, защото то е подадено от ЕТ в качеството му на ползвател на земеделски земи преди изтичането на стопанската 2017/2018 година (30.09.2018 г.), а и по делото липсват доказателства жалбоподателят да е включен в такова споразумение за стопанската 2018/2019 година на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ или в разпределение на масивите за ползване по изготвен от общинската служба по земеделие проект на основание чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Липсата на пререгистрация не се опровергава и от факта, че лицето е получило държавна помощ под формата на възстановен акциз за гориво за стопанската 2018/2019 година съгласно изисканите от ревизиращите органи справки от ДФ „Земеделие“ и заключението по ССчЕ. Действително тази помощ се предоставя само на регистрирани земеделски стопани, които имат заверена регистрационна карта за годината на кандидатстване по схемата, но доказателствата за нейното отпускане не променят констатациите в РА, че ЕТ не е представил всички изискуеми документи по чл. 5, ал. 7 от Наредба № 3, удостоверяващи изпълнението на процедурата по чл. 5, ал. 3 и чл. 11. Съгласно § 1, т. 73 от ДР на ЗКПО „датата на предоставяне на помощта“ за целите на чл. 189б от ЗКПО е 31.12. на годината, за която се преотстъпва данък. Правилно решаващият орган е приел, че държавната помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ представлява предимство ДЗЛ да не внася дължимия за годината данък, поради което е необходимо регистрацията на земеделския стопанин да се поддържа в рамките на цялата данъчна година, включително към датата на отпускане на помощта. След като ЕТ не е подновил регистрацията си за стопанската 2018/2019 година и не е имал качеството на регистриран земеделски стопанин към 31.12.2018 г., то той не е могъл да се ползва от държавната помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, във вр. чл. 189б от ЗКПО. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че изискването за регистрация като земеделски производител е относимо само към стопанската 2017/2018 годината, защото с ГДД за 2018 година са отчетени приходите от продажба на непреработена растителна продукция именно за тази стопанска година. Обстоятелството, че през 2018 година са реализирани продажби от продукция, произведена през стопанската 2017/2018 година, не изключва факта, че приходите са отчетени именно през тази финансова година, поради което РЛ е следвало да има надлежна регистрация като земеделски стопанин за целия данъчен период. Вярно е, че упражняването на правото на преотстъпване на данък е поставено от законодателя в зависимост не само от предпоставки, които трябва да са налице към момента на декларирането, а и от бъдещи условия, изпълнението на които е възможно и след подаването на ГДД, но в случая жалбоподателят е подал декларацията си по чл. 50 от ЗДДФЛ през месец април 2019 г. и е имал възможност да презавери регистрацията си като земеделски стопанин до 10 юни 2019 г. Той не е сторил това, поради което е лишен от възможността да ползва данъчното предимство по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Ето защо, макар и необосновано да са приели, че липсва условието по чл. 189б, ал. 2, т. 8 от ЗКПО, правилно органите по приходите са отказали на РЛ правото на преотстъпване на данък и са пристъпили към определяне на допълнителни данъчни задължения за 2018 година. По силата на чл. 173, ал. 1 от ЗКПО, когато не са изпълнени изискванията за използване (разходване) на преотстъпен корпоративен данък, той се дължи в пълния му размер по общия ред на закона за годината, за която е възникнал. Именно в този размер са и установените в РА задължения. Правилно и в съответствие с чл. 175 от ДОПК, във вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ върху тези задължения са начислени и лихви за забава. От изложеното се налага извод, че РА е законосъобразен като краен правен резултат. Съгласно общите правила на доказване в тежест на жалбоподателя е било да установи изпълнението на всички кумулативни предпоставки за преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и чл. 189б от ЗКПО. В хода на съдебното производство не са представени годни доказателства, които да опровергават констатациите на ревизиращите органи относно липсата на регистрация на ЕТ като земеделски производител за стопанската 2018/2019 г. Следователно липсват допуснати съществени процесуални нарушения или нарушение на материалния закон, които да налагат отмяна на РА, поради което жалбата срещу него подлежи на отхвърляне като неоснователна. С оглед на изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102, 26 евро/200, 00 лева, определено на основание чл. 24 от НЗПП, във вр. чл. 37 от ЗПП. Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Добричкият административен съд