Решение № 23 от 3.2.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 258/2025 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по:

1.Въззивна жалба вх.№ 8610/24.07.2025г. от “Инвестбанк” АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуален представител срещу Решение № 65 от 23.05.2025 г. по т.дело № 230/ 2023г. по описа на ОС-Русе, с което въззивника е осъден да заплати на „Мексела“ ЕООД гр.Русе, ЕИК 202866384, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, сумата от 267 889.01 лева, от която 249 568.34 лева главница, представляваща обезщетение за претърпени вреди от неправомерно събрани такси по прекратен едностранно от Банката Рамков договор за платежни услуги в размер на събраните такси, сумата от 18 320.67 лева начислена лихва за забава за периода от датата на удържаните такси - 19.05.2023г. до датата на завеждане на исковата молба - 11.12.2023г., ведно със законната лихва считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата 29 111.56 лева направени разноски по делото, от които 10 715,56 лева за внесена държавна такса и 18 396.00 лева с ДДС за заплатен адвокатски хонорар.

Решението се обжалва като недопустимо и неправилно, поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния закон. Излагат се аргументи, че са били налице основанията на чл.22 ал.1 т.6 от ГПК и съда е следвало да се отведе от разглеждане на делото. Налице е и процесуално нарушение, поради това, че в проведеното на 13.05.2025г. първо съдебно заседание, съдът е допуснал направеното от ищеца увеличение на иска, като не е връчил молбата по чл.214 от ГПК и не е дал възможност на ответното дружество да вземе становище по нея. Твърди се и нарушено право на участие и защита в хода на производството поради неуважаване от съда на искане за отлагане на делото поради заболяване на процесуалния представител на ответника. В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд е игнорирал всички направени от името на Банката оспорвания и възражения, като освен това превратно е тълкувал събраните доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи.Оспорва се извода на съда, че е прекратен само рамковия договор, като позовавайки се на писмо изх.№7379-121 от 03.05.2023г., представляващо предизвестие за прекратяване, в което е записано, че се прекратява Рамковия договор и всички свързани с него договори, се твърди, че са прекратени изцяло деловите взаимоотношения между „Инвестбанк" АД и „Мексела" ЕООД. В тази връзка се поддържа, че доколко между страните е имало няколко договора и всички са прекратени, то не може да се приеме приложението на т.7.3 от Общите условия - при прекратяване на рамковия договор, който е в сила повече от 6 месеца, ползвателят на платежни услуги не дължи такси или неустойки за прекратяването. Позовава се на чл. 9 от Рамковия договор, неразделна част от който са Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, която „Инвестбанк" АД прилага при операциите си с физически лица/фирми и Общите условия на „Инвестбанк" АД за предоставяне на платежни услуги и откриване и обслужване на банкови сметки на юридически лица, еднолични търговци и физически лица, съгласно условията на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и на чл.11 от Рамковия договор, в който „Мексела" ЕООД е декларирало, че посочените в чл.9 документи са му предоставени от „Инвестбанк" АД, запознато е с тях и ги приема безусловно. „Инвестбанк" АД е удържала таксите по действащата тарифа към момента на удържането им, която е неразделна част от сключения с ответника договор.Твърди се, че във връзка с обслужването на сметките на ответника са възникнали извънредни задължения за Банката, за извършване на проучвания, във връзка със запитвания за транзакции на клиенти на „Инвестбанк" АД, които са идентифицирани като съмнителни от системите за мониторинг на банката кореспондент и във връзка, с които проучвания са направени големи разходи. Изводите от това проучване водели до негативи за Банката и те са обусловили цялостно преустановяване на деловите взаимоотношения с ответника.

Оспорва се извода на съда, че банката не е спазила двуседмичния срок на предизвестие, както и, че ответника има качеството на потребител по смисъла на §1 от ДР на ЗПУПС - т. 40, чл.2, т.2 от Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година, както и на чл.4 т.20 от Директива 2015/2366 от 25.11.2015 г.

Твърди се, че не е налице фактическият състав на уважения иск – обезщетение за вреди от неправилно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги - чл.79, ал.1, вр. чл.88 от ЗЗД вр. чл.7 т.1 от Рамковия договор - т.к. не е налице настъпила вреда за ищеца, с размера на начислените такси, която да е в непосредствена връзка с прекратяване на конкретния договор, продължил повече от шест месеца.

Отправено е искане обжалваното решение да бъде обезсилено и върнато на първоинстанционния съд за гледане от друг състав, съответно да бъде отменено като неправилно и постановено друго, с което предявения от ищеца иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за допустимо, правилно и законосъобразно. Претендира се потвърждаването му и присъждане на разноски.

2. Частна жалба вх.№ 11019 от 02.10.2025г. срещу Определение № 244/ 25.08.2025г. по т.д. № 230/2023г. по описа на ОС-Русе, с което е оставена без уважение молбата на въззивника с правно основание чл.248 от ГПК, за изменение на постановеното по делото решение чрез намаляване на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.

Постановеното определение се обжалва като незаконосъобразно. Излага се, че претендираното и присъдено в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено, че при определянето му съдът не е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, вида на предявените искове, относимите текстове на Наредбата за възнагражденията на адвокатската работа, както и факта, че главният и един от евентуалните искове са отхвърлени, а е уважен един от евентуалните искове.

Претендира отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата му.

В срока по чл. 276 от ГПК, ответната по жалбата страна е депозирала отговор, в който оспорва същата, претендира потвърждаване на обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание по същество, въззивникът, чрез процесуален представител, с писмена молба, поддържа жалбите, претендира уважаването им,както и присъждане на разноски. В условията на евентуалност, ако претендираното от процесуалния представител на въззиваемия адвокатско възнаграждение е над минимума определен в Наредба за възнагражденията на адвокатската работа, прави възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК.Представя писмени бележки.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият, чрез процесуалния си представител,с писмена молба, поддържа депозираните отговори на въззивните жалби.Претендира потвърждаване на решението в обжалваната част и на обжалваното определение, както и присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Доколкото въззивната инстанция има правомощия на инстанция по същество и формира решението си след самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, разглеждането на спора от съдия, по отношение на който са налице основанията за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, е процесуално нарушение и не засяга валидността и допустимостта на постановения съдебен акт. При разглеждане на делото в първа инстанция не са допуснати процесуални нарушения водещи до ограничаване правото на участие и защита в процеса на ответника - въззивник.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред Окръжен съд –Русе е образувано по иск на „Мексела“ ЕООД ЕИК 202866384, гр.Русе, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД, вр.чл.7, т.1 от Рамковия договор против „Ивестбанк“ АД ЕИК 831663282гр.София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 267 889.01 лева/след допуснато на основание чл.214 от ГПК изменение на иска/, от която 249 568.34 лева главница, представляваща обезщетение за претърпени вреди от неправомерно събрани такси по прекратен едностранно от Банката Рамков договор за платежни услуги в размер на събраните такси, сумата от 18 320.67 лева начислена лихва за забава за периода от датата на удържаните такси - 19.05.2023г. до датата на завеждане на исковата молба - 11.12.2023г., ведно със законната лихва считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че страните са били в договорни отношения по повод сключен на 30.05.2014г. Рамков договор за платежни услуги с общи условия към него. С писмо изх. № 7379-117 от 03.05.2023 г., „Инвестбанк"АД/Банката/ го уведомила, че на основание т.7.11. от Раздел III – Банкови сметки, от „Общите условия на „Инвестбанк"АД за предоставяне на платежни услуги и откриване и обслужване на банкови сметки на юридически лица, еднолични търговци и физически лица", във връзка с чл.7 от Рамковия договор зa платежни услуги, прекратява едностранно договора, с двуседмичен срок на предизвестието. При посещение на 19.05.2023г., на Финансов център Русе и по настояване на представител на Банката, управителят на ищеца подписал искане за закриване на банковите сметки. Ha същата дата, Бaнкaтa начислила такси в общ размер на 249 568,34 лева при налично салдо по левова сметка в размер на 36 307,14 лева и по еврова сметка в размер на 295 700,84 евро като на дружеството е изплатен остатъка по всяка от тях и договорните отношения са приключили. Твърди, че Банката незаконосъобразно не е посочила, при наличието на какви предпоставки е упражнила това свое право, като поддържа, че в нарушение на договорните си задължения е начислила и събрала такси, които не й се следват, за което излага подробни съображения. Позовава се на чл. 63, ал.2 от ЗПУПС, транспонирана от чл. 45, т.2 от Директива 2007/64/ЕО и чл. 55, т.2 от Директива 2015/2366, като твърди,че дружеството не дължи такси или неустойки за прекратяването. Оспорва събраните суми да не са такси, а действителен размер на направени разходи по прекратяване на договора. Претендира уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. В срока за отговор ответното дружество оспорва основателността на исковете. Не оспорва обстоятелството, че страните са били в договорни отношения по повод процесния рамков договор от 2014г., както и едностранно му прекратяване от негова страна като доставчик на платежна услуга по рамковия договор. Излага, че таксите са начислени и удържани, съобразно - т. 2.9 и 2.11 от раздел V. Банкови преводи, 2. Банкови преводи във валута, т.1.23, 1.23.1 и 1.23.2 от раздел XVII Други такси и комисионни и т.2.1.3. от раздел III. Откриване, поддържане и закриване на сметки на действащата към този момент Тарифа, която не противоречи на чл.63 от ЗПУПС, т.е. таксите са подходящи и са съобразени с действителните разходи на доставчика на платежни услуги.Твърди, че същите са във връзка с цялостното прекратяване на деловите отношения с ищеца „Мексела" ЕООД, а не само на отношения по рамковия договор, както и, че същите са във връзка с усложнено администриране на сметката, на повишена себестойност на услугата по управление и повисок от нормалния риск на усложнения при изпълнението на ангажимента на банката. Навежда доводи за това, че за Банката са възникнали извънредни задължения, във връзка със запитвания от банка кореспондент, да извърши проучване и да събира детайлна информация за контрагенти на своя клиент „Мексела" ЕООД, за което Банката няма законово задължение и това е ангажирало съществен неин ресурс, за което са събрани таксите при закриване на сметките. Освен това допълнителните ресурси, ангажираност, усложнена обработка и поддръжка на сметките на такива клиенти, както и високия риск от загуба нa контрагенти и други преки вреди от увреждане на имиджа на кредитната институция, както и от ангажиране на различни видове юридическа отговорност на институцията по пoвoд несъответствие с регулаторните изисквания, повишават себестойността на услугите, предоставяни на клиенти, носители на такъв риск за нарушение на регулаторни изисквания, като всичко това, съгласно действащите Общи условия на Банката, съставлява същевременно и нарушение на договорните задължения на клиента, което е довело до едностранно прекратяване на договорните отношения между тях по инициатива на банката.

В допълнителна искова молба, депозирана от ищеца в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК и отговора към нея, депозиран от ответника в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, страните са поддържали изразените становища и аргументи за основателност, съответно неоснователност на предявените искове.

Решението на ОС –Русе, в частта, с която са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Мексела“ ЕООД против „Ивестбанк“ АД гр.София, ЕИК 831663282, искове, както следва :

• за заплащане на сумата от 249 568.34 лева, представляваща вреди от непозволено увреждане, в резултат oт неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги, ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 18 320,67 лева, начислена за периода от датата на удържаните такси - 19.05.2023г. до датата на завеждане на исковата молба - 11.12.2023 г.;

• за заплащане на сумата от 249 568.34 лева за събрани такси на основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД, с която се е обогатил без основание, ведно с мораторна лихва върху главницата oт подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 18 320,67 лева лихва, начислена за периода от датата на удържаните такси - 19.05.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Уважен от първоинстанционния съд е предявения в условията на евентуалност иск за обезщетение за настъпили за ищеца вреди в пряка връзка от неизпълнение на договорно задължение /процесния рамков договор/ чрез едностранното му прекратяване и начисляване на такси , които не се дължат от изправната страна – ищецът.

За да е основателна предявената искова претенция, заявена в хипотезата на чл.79 ал.1 вр. чл. 88 ал.1 изр.2 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи пълно и главно наличието на възникнало между страните договорно правоотношение с твърдените параметри, изправността си по него, твърдяното разваляне на процесния договор, вследствие което същият е претърпял вреди, изразяващи се в намаляване на имуществото му с размера на неоснователно начислените такси. Ищецът следва да установи пълно и главно наличието на предпоставките за прилагане на чл. 63 ал.2 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ - времетраене на прекратения процесен договор повече от шест месеца.

В тежест на ответника по делото е да докаже, че е изправна страна по договора, както и наведените правоизключващи възражения – дължимост на начислените такси от ищеца, относно размера им - относимост към процесните договорни отношения на Тарифа за условия, лихви, такси и комисионни,прилагани от „Инвестбанк“ АД за юридическите лица в сила от 01.04.2023г.

Безспорно между страните и установено от представените по делото писмени доказателства е, че :

По силата на сключен на 30.05.2014г. между „Мексела“ ЕООД в качеството му на ползувател на платежни услуги и „Ивестбанк“ АД гр.София, в качеството му на лицензиран доставчик на платежни услуги, Рамков договор за платежни услуги/безсрочен/, страните са договорили бъдещото изпълнение на отделни или поредица от платежни операции, разрешени от клиента, както и задълженията и условията за откриване и водене от банката на платежни банкови сметки на клиента, при спазване на специалните и/или допълнителни условия за водене на съответния вид сметки.Неразделна част от същия са общи условия/ОУ/ към него, както и действащата към момента Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, прилагани от Банката при операциите си с физически лица/фирми/Тарифа/, които документи представителят на „Мексела“ ЕООД гр.Русе е получил на хартиен или друг дълготраен носител, запознал се е с тях и ги е приел безусловно с подписването на договора – чл.9 и чл.11. Във връзка със сключения договор на същата дата - 30.05.2014г. Банката е открила на Клиента разплащателна сметка № BG78IORT737910••••••••- за обслужване в лева и разплащателна сметка № BG60IORT737914••••••••- за обслужване в евро. Прекратяването на договора е уредено в чл.7 от същия.В чл.7.1– с писмено предизвестие от всяка една от страните, изпратено до насрещната страна,като срокът на предизвестието от клиента е един месец, а от страна на Банката е два месеца.Предизвестието на някоя от страните по тази точка за прекратяване на рамковия договор се счита за предизвестие за прекратяване и на подписаните между тях конкретни договори за банкови сметки на клиента. В чл. 7.2 - при неизпълнение - с писмено предупреждение от изправната страна до неизправната. Ако задължението не бъде изпълнено в определения в предупреждението срок, с изтичането на последния, договорът се счита за прекратен.

Процесният договор е прекратен едностранно от банката, на основание т.7.11. от Раздел III – Банкови сметки от „Общите условия на „Инвестбанк"АД за предоставяне на платежни услуги и откриване и обслужване на банкови сметки на юридически лица, еднолични търговци и физически лица"- Всяка от страните има право да прекрати едностранно рамковия договор с писмено предизвестие до насрещната страна, …..предизвестието за прекратяване по тази точка от ОУ на рамковия договор се счита за предизвестие за прекратяване и на подписаните между тях конкретни договори за подписани банкови сметки на клиента - във връзка с чл.7 от Рамковия договор зa платежни услуги, за което ищецът е уведомен с писмо изх. № 7379-117 от 03.05.2023г. Позоваването на посочената разпоредба от ОУ изключва виновно поведение на клиента – ищец, т.к. подобна хипотеза е уредена в т.7.10 от ОУ, на която ответникът не се позовава.Дадено е предизвестие от 14 дни, т.к. Банката е приела, че ищецът няма качеството на „потребител“ по см. на ОУ и ЗПУПС, за които същите изискват предизвестие от два месеца. Следва да се посочи, че визираното в предизвестието основание по т.7.11 е налично само в представените от ищеца ОУ, валидни към дата на подписване на договора, а в представените от ответника такова липсва.

Ha 19.05.2023г., в изпълнение на предизвестието, управителят на дружеството е посетил Финансов център Русе и по настояване на представител на Банката е подписал искане за закриване на банковите сметки - л. 9 от дело. Ha същата дата, Бaнкaтa е начислила такси в общ размер на 249 568,34 лева при налично салдо по левова сметка в размер на 36 307,14 лева и по еврова сметка в размер на 295 700,84 евро, като на дружеството е изплатен остатъка по всяка от тях и договорните отношения между страните са приключили.

Видно от представените по делото отчети по сметка – л.14 и 15 от дело, удържаните такси са по Тарифа за условия, лихви, такси и комисионни, прилагани от "Инвестбанк" АД за юридически лица в сила от 01.04.2023 г., както следва :

• Такса в размер на 2 904.57лв. , начислена върху наличното салдо към 03.05.2023г. в размер на 36307.14 лева и 23656.04 евро, начислена върху наличното салдо към 03.05.2023г. в размер на 295700.84 евро, съгласно Раздел V "Банкови преводи" т. 2.11 Блокиране на входящи и изходящи парични преводи, както и налично салдо по сметката/ите на титуляра с основание Compliance reasons (Събира се еднократно върху сумата на всеки един входящ превод и еднократно върху наличното салдо по сметката/ите към момента на блокирането)- 8%.

• Такса в размер на 153.39 евро, съгласно Раздел XVII Други такси и комисионни т.1.23 Такса за изпращане на предизвестие за прекратяване на деловите взаимоотношения по инициатива на Банката.

• Такса в размер на 11 618.28 лева и 94 624.27 евро, съгласно Раздел XVII. Други такси и комисионни т. 1.23.1 Дневна такса за поддържане на сметки с изпратено предизвестие за прекратяване на деловите отношения по т. 1. 23.

• Такса в размер на 2000,00 лева и 1022.58евро, съгласно Раздел XVII. Други такси и комисионни т.1.23.2 Такса за оформяне на документи за закриване на сметка на клиент с получено предизвестие за прекратяване на деловите взаимоотношения.

• Такса в размер на 97,79 лева и 50.00евро, съгласно Раздел V, т. 2. 9 - 50 евро - такса за изискване на допълнителна информация по получени преводи и/или вътрешно проучване на банкови преводи.

• Такса в размер на 30 лева и 15.34 евро, съгласно Раздел III. Откриване, поддържане и закриване на сметки, т. 1.1.3 Еднократна такса за закриване на сметка.

Спорът по делото е сведен до законосъобразността на начислените и удържани от ответника такси, респективно приложима ли е при едностранно прекратяване на рамковия договор в посочената в предизвестието хипотеза, разпоредбата на чл. 63 ал.2 от ЗПУПС. Съдът счита, възраженията на въззивника в тази насока за неоснователни по следните аргументи.

Посочената разпоредба на чл. 63, ал.2 ЗПУПС, която предвижда, че при прекратяване на рамков договор продължил повече от 6 месеца , ползувателят на платежни услуги не дължи такси или неустойки за прекратяването, идентична с т.7.3 от Общите условия, е транспонирана като текст от чл.55, т.2 от Директива /ЕС/ 2015/2366/25.11.2015г. на Европейския парламент и на Съвета за платежните услуги във вътрешния пазар, съгласно който прекратяването на рамковия договор е безплатно за ползвателя на платежни услуги, освен когато договорът е бил в сила по-малко от 6 /шест/ месеца. Евентуалните такси за прекратяване на рамковия договор трябва да са подходящи и съобразени със разходите./чл.63 ал.3 от ЗПУПС- Извън случаите по ал. 2 таксите или неустойките за прекратяване на рамков договор трябва да са подходящи и съобразени с действителните разходи на доставчика на платежни услуги./

По смисъла на закона и съгласно легалната дефиниция – чл. 38 от ДР на ЗПУПС, т.1.1.15 от ОУ /т.1.1.11 и т.1.1.16 в последващите им изменения/, ищецът е „ползувател на платежни услуги“. Безспорно процесния рамков договор е продължил в период повече от шест месеца, а именно от м.05.2014г. до м.05.2023г.

Ищецът е търговско дружество, поради което не може да се счита за "потребител" по см. на т.1.1.17 от ОУ, в такъв случай срокът на предизвестието е две седмици съгласно т. 7.11. от Общите условия на Банката, но същото е ирелевантно относно законосъобразността на начислените такси, доколкото в процесния договор не е налице и клауза, с която страните са се съгласили, че в отношенията им няма да се прилагат определени разпоредби от ЗПУПС и в частност чл. 46, ал.5 от същия закон, съгласно който „Когато ползвателят на платежна услуга не е потребител, страните по платежна операция могат да договорят, че в отношенията им няма да се прилагат изцяло или отчасти изискванията на тази глава“.

Неоснователно е и въведеното оспорване от страна на въззивника, че начислените такси касаят прекратяване не само на рамковия договор, но изобщо на отношенията с ищеца. Съгласно легалната дефиниция – чл.59 ал.2 от ЗПУПС - Рамков договор е договор за платежни услуги, уреждащ бъдещото изпълнение на отделни или на поредица от платежни операции, който може да определя задълженията и условията за откриване и водене на платежна сметка и съдържа най-малко предварителната информация по чл.60 , а съгласно т.7.1 от ОУ – сметка се закрива при прекратяване на рамковия договор и/или на конкретния договор за банкова сметка…, от което следва, че сключването, респективно прекратяването на рамковият договор не е предпоставено от брой сметки на титуляра, а в съгласно ОУ - Предизвестието на някоя от страните за прекратяване на рамковия договор се счита за предизвестие за прекратяване и на подписаните между тях конкретни договори за банкови сметки на клиента.

Както вече беше посочено в даденото от ответника предизвестие за прекратяване на договора не е посочено виновно поведение на клиента / аргумент липса на даден срок съгласно чл. 7, т. 2 от Рамковия договор/.В тази връзка твърденията на Банката за други причини за прекратяване на договора - запитвания от кореспондентски банки за съмнителни транзакции, съмнения за незаконна дейност на ищеца и свързани с него търговски дружества– представляващи по същество твърдения за виновно поведение на ищеца като страна по договора, освен, че са недоказани от ответника са и неотносими към основанието, което самия ответник е посочил като такова за прекратяване на договорните си отношения с ищеца. Освен това в чл. 68 ал.1 от ЗПУПС изрично е предвидено, че доставчикът на платежни услуги не може да начислява на ползвателите на платежни услуги такси за изпълнение на своите информационни задължения или за предприемане на коригиращи и предпазни мерки, освен когато в тази глава е предвидено друго. Ако се допуска начисляване на такси, те се договарят между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и трябва да съответстват на действителните разходи на доставчика на платежни услуги.

Събраните от ответника – Банката такси, подробно описани по основание в приетите по делото писмени доказателства са съгласно Тарифа за условия, лихви, такси и комисионни, прилагани от "Инвестбанк" АД за юридически лица в сила от 01.04.2023г. Ответникът не е ангажирал доказателства,че същата обвързва страните по прекратения договор, както и за мълчаливото им приемане. Безспорно ОУ и Тарифата са неразделна част към рамковия договор, но тези действащи при подписването му. За да бъдат приложими последващи изменения същите следва да са връчени на ответната страна. В Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на Директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент /ЕС/ № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО – чл. 54 т.1 изр.3 изрично е посочено, че мълчаливо приемане не последващи изменения на ОУ /Тарифа/ е приложимо само в хипотезата на чл.52 т.6 б“а“ от Директивата, само ако е уговорено при сключването на рамковия договор, че ползувателят на услугите ще се счита за приел измененията в договора. В настоящата хипотеза, съгласие на ищеца, че ще бъде обвързан от едностранно изготвените от ответника, в качеството му на доставчик на услуга, изменения, не е налице.

На отделно основание,съгласно чл.63 от ЗПУПС и Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година, таксите и неустойките за прекратяване на рамков договор трябва да са подходящи и съобразени с действителните разходи на доставчика на платежни услуги. Събрана такса в размер на 249 568.34 лева при наличност по сметките 36307.14лв. и 295700,84 евро, очевидно не отговаря на посочено условие. В подкрепа на изложеното и е приетото по делото писмо изх. №БНБ- 146116/22.12.2023г. на Българска народна банка до управителя на „Мексела“ ЕООД гр.Русе, с което в резултат на извършена от БНБ във връзка с негова жалба проверка, “Инвестбанк” АД е предприела действия за съобразяване на Тарифата си с изискванията на чл.63, ал.2 от ЗПУПС и чл.7, ал.2 от Наредба №3 на БНБ. Считано от 01.10.2023г. от Тарифа за условия, лихви, такси и комисионни, прилагани от “Инвестбанк” АД за юридически лица, раздел XVII “Други такси и комисионни” са отпаднали следните такси: - По т.1.23. „Такса за изпращане на предизвестие за прекратяване на деловите взаимоотношения по иницатива на банката в размер на 300,00 лв”; - По т.1.23.1. „Дневна такса за поддържане на сметки с изпратено предизвестие за прекратяване на деловите отношения по т.1.23. таксата е дневна и се прилага за всеки ден от датата на изпращане на уведомлението до датата на явяване на клиента в банката за разпореждане със средствата и закриване на сметката: 2% минимум 300,00 лв/месец”; - По т.1.23.2. „Такса за оформяне на документи за закриване на сметка на клиенти с получено предизвестие за прекратяване на деловите взаимоотношения в размер на 1 000,00 лв. при закриване в рамките на поставения от банката срок и в размер на 2 000,00 лв. при закриване след тази дата”.

В заключение, ищецът, чиято е доказателствената тежест е установил по делото при условията на кумулативност предпоставките за уважаване на иска по въведеното правно основание за претендираната сума от 249 568.34 лева– доказана вреда под формата на претърпяна загуба; причинна връзка между претърпяната загуба и виновното неизпълнение на задълженията на „Инвестбанк“ АД да не начислява такси и неустойки при прекратяване на рамков договор, който е бил в сила повече от 6 месеца, респективно таксите да са подходящи и съобразени с действителните разходи на доставчика на платежни услуги.

Основателността на главния иск предполага основателност и на акцесорните за мораторна и законна лихва. Във въззивната жалба не са наведени възражения относно размера и периода на дължимостта на мораторната лихва. Законната лихва е претендирана и се дължи от дата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2023г.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение, следва да бъде потвърдено.

По частна жалба.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение,което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на въззивника с правно основание чл.248 от ГПК, за изменение на постановеното по делото решение, чрез намаляване на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 18 396.00 лв. с ДДС.

Преценка за основателността на жалбата следва да се направи, по критерия за фактическа и правна сложност на делото и осъществения обем на процесуално представителство, който съдът счита за правилно приложен в конкретната хипотеза. Съгласно размера предвиден в чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, дължимото в полза на процесуалния представител на ищеца минимално възнаграждение е в размер на 15 365.50лв. при цена от 267 889.01 лв. на уважения изцяло иск. Материалният интерес не може да е единствен критерий, но същият не следва да бъде изцяло игнориран. По делото са представени доказателства за надлежно учредена представителна власт, както и заплащане в брой на уговореното възнаграждение в присъдения в полза на ищеца размер- л.5 от дело. Възражение за прекомерност, ответника е направил едва с писмените си бележки, като правилно първоистнационният съд го е приел за неоснователно.

За въззивното производство – въззиваемият - ищец не е претендирал разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът