Решение № 2340 от 28.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 770/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по жалба на П. Д. К., [ЕГН], чрез представител по пълномощие срещу Акт за установяване на задължения № МД-АУ-9142-1/09.12.2021г., издаден от Ц. Н. Б., гл. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в частта за задължения за данък МПС за Н. М. с рег. № [рег. номер] в размер на общата сума от 295.29 лв., представляваща данък и дължимата лихва за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., както и в частта му за остатъчни задължения за главница и лихви за забава за данък върху недвижимите имоти за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. в общ размер на 108.84 лв. главница и 22.43 лв. лихва, както и ТБО за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., в размер на 136.61лв. главница и 31.92 лв. лихви. В жалбата са изложени твърдения единствено за нищожност на оспорения АУЗД. Изложени са съображения, че за посочените в акта МПС – Н. М. с рег. №[рег. номер] и Нисан микра с рег. №[рег. номер], К. не дължи данък за МПС, тъй като не „притежава“ същите. Позовава се на Удостоверение рег.№433200-129860/23.12.2020 г./ л. 60/ издаден от С. Д. на МВР и №819000-12406/27.02.2019 г./ л.61/, издадено от ОД на МВР Варна, според които К. не е вписан като собственик на МПС Нисан микра с рег. №[рег. номер]. Позовава се на писмо рег.№819000-50156/24.06.2021 г./ л.59 гръб/ на ОД на МВР – Варна, според което за МПС – Нисан микра, не са установени данни за същите да са в собственост на П. Д. К.. Изложени са съображения, че са му нарушени основни права от КРБ, както и от Хартата на основните права на ЕС, Европейска конвенция по правата на човека, като се позовава на съдебна практика. Отправено е искане до съда да прогласи нищожността на оспорения АУЗД №АУ-9142-1/09.12.2021 г. издаден от гл. инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци“. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. М. К., поддържа изложеното в жалбата. Уточнява, че предмет на оспорване е АУЗД № МД-АУ-9142-1/09.12.2021г., издаден от Ц. Н. Б., гл. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, само по отношение на задълженията в размер от 295, 29лв. за МПС с рег. №[рег. номер] за периода от 2016-2021 г. и дължимите лихви. Пояснява, че за другото МПС Нисан микра с рег. №[рег. номер] ще подаде друга жалба, в която отново ще твърди нищожност на АУЗД № МД-АУ-9142-1/09.12.2021г. Сочи, че МПС с рег. №[рег. номер] и МПС рег. №[рег. номер] са два автомобила с една и съща марка, но различни данни. Твърди, че МПС рег. №[рег. номер] никога не е бил собственост на жалбоподателя, както и че договорът за покупко-продажба на цитираното превозно средство не е произвел правно действие, а собственик на същото е останало дружеството „Делви-Т“ АД. Позовава се на чл.58, ал.4 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г., според която разпоредба собственикът на МПС се освобождава от заплащане на данък в случаите, в които е прекратена регистрацията и което не е обвързано с друго условие. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна – директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, чрез ю.к. Ж. Х., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че за МПС с рег. №[рег. номер] е подадена декларация по чл.54 от ЗМДТ от жалбоподателя, която касае МПС с рег. №[рег. номер]. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: С Декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ вх.№р8104438/03.10.2002 г./ л. 171/ П. Д. К. е декларирал, че притежава л.а. Нисан микра рег. №[рег. номер], съгласно договор от 01.10.2002 г. Съгласно цитирания договор, който е нотариално заверен, приложен на на л.172 от делото, жалбоподателят К. придобива от „Делта – България“ АД с правоприемник „Делви-П“ АД л.а. Нисан микра рег. №[рег. номер]. С писмо рег. №Т21008744ВН_004ВНМД/18.10.2021 г./ л. 117/ на Директор на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е уведомен П. К., че във връзка с изискана информация / л.59/ от ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция – КАТ“ изх.№МД-Т21006456ВН от 22.06.2021 г., е установено, че л.а. Нисан микра с рег. №[рег. номер] е заведен в регистрите на КАТ като собственост на „Делви-Т“ АД, като партидата за автомобила е закрита, а задълженията са отразени като недължими. В писмото до К. му е указано, че в съответствие с чл.103, ал.1 и ал.2 от ДОПК, следва да подаде декларация по чл.54 от ЗМДТ за отстраняване на несъответствието между подадената декларация от 03.10.2002 г. и приложения договор за покупко-продажба на МПС, съгласно който придобива л.а. Нисан микра рег. №[рег. номер], а не декларирания л.а. Нисан микра с рег. №[рег. номер]. С АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-9142-1/09.12.2021г. на гл. инспектор по приходите Ц. Н. Б. на длъжност гл. инспектор КРД в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна в тежест на П. Д. К., са установени задължения за: 1/. ДНИ за периода 2018 – 2021 г. 108.84 лева – главница, и 22.43 лева - лихви към 09.10.2021г., 2/. ДПС за периода 2016 – 2021 година, в размер на 233.07 лева – главница и 62.22 лева - лихви към 09.10.2021г., за лек автомобил с рег. № [рег. номер], модел Нисан микра, двигател №••••••••••••••, рама № ••••••••••••••••••, 3/. ТБО за периода 2018-2021 г. в размер на 136.61 лв. – главница и 31.92 лв. – лихви към 09.10.2021 г. При така установеното от фактическа страна и съобразно направените от страните уточнения, съдът приема от правна страна следното: Доколкото срокът за обжалване регламентиран в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК е изтекъл, съдът не дължи произнасяне по основанията за незаконосъобразност по смисъла на чл. 168, ал. 1 от АПК. Предвид факта, че в жалбата се релевират единствено оплаквания за нищожност и съобразно Определение № 11962/06.11.2024г., постановено по адм.д.№ 10115/2024г. по описа на ВАС, на основание чл. 149, ал. 5 от АПК, същата се явява процесуално допустима по отношение проверката за нищожност на оспореното решение, поради което съдът ще изложи мотиви само в тази посока. Във връзка с поддържания от жалбоподателя петитум за прогласяване нищожността на АУЗ, следва да се отбележи, че доколкото в ДОПК, респективно в АПК, не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са основанията за незаконосъобразност по чл. 146 АПК респективно 160, ал. 2 ДОПК, тогава, когато безспорно е установена особена същественост на нарушенията. Константната съдебна практика е приела, че нищожен е този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно изложеното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. 2) Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. 3) Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). 4) Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание. 5) Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. В тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесната заповед. Видно от Заповед №2888/15.07.2019 г. на в.и. длъжността кмет на Община Варна /съгласно Заповед №К-045/12.07.2019 г. на Кмета на Община Варна/, АУЗ е издаден от материално и териториално компетентен орган – гл. инспектор в „КРД“, оправомощен съгласно чл. 4, ал. 4 във връзка с чл. 4, ал. 1 и 3 от ЗМДТ и чл. 8, ал. 5 ДОПК със заповед на кмета на Община Варна. При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, вр. чл.9б вр. чл.4, ал.1 ЗМДТ съдът констатира, че обжалваният АУЗ е издаден от компетентен орган. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да е предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока. Като съобрази гореизложените постулати, съдът приема, че оспореният в това производство АУЗД не страда от пороци на формата – същият е издаден в предвидената писмена форма. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; така също, когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В мотивите на АУЗД е посочено, че описаното МПС, по отношение на което е очертан предметът на спора е заведено в регистрите на Община Варна на база посочени данни в декларирани собствени данни, данни получени от трети лица и организации за характеристиките им, поради което са изчислени и данъчните задължения на К.. По-нагоре в акта изрично е отбелязано, че задълженията се установяват въз основа на Декларация по чл.54 ЗМДТ, към която независимо от допуснатата в нея грешка при посочване регистрационния номер на автомобила е приложен описания по-горе договор от 01.10.2002 г., съгласно който, жалбоподателят К. придобива от „Делта – България“ АД с правоприемник „Делви-П“ АД именно л.а. Нисан микра рег. №[рег. номер]. 3адължението за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ възниква еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и на субекта, както и на изискуемата правна връзка между тях. Жалбоподателят е данъчно задължено лице за заплащане на ДНИ за недвижим имот за процесните 2018-2021 г., и за МПС за периода от 2016 -2021 г., в качеството на собственик на същите, предвид представения и заверен нотариално договор за покупко-продажба. Във връзка с изискани от гл. инспектор КРД информация за бивша и настояща собственост на МПС с посочени в писмо от 22.06.2021 г./ л. 59/ номер на рама и двигател, от ОД на МВР Варна е получено писмо, в което посочват, че след справка в Автоматизираната информационна система „КАТ“ не са установили данни за бивша собственост на посочените МПС. Видно от приложеното Удостоверение на л.60 от делото, след извършената справка в АИС „КАТ“ е установено, че няма регистрирани данни другото МПС с рег. №[рег. номер] да е било или къмо момента на проверката да е регистрирано на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав намира, че в случая от посоченото в оспорения АУЗД може да се установи, че е било налице основание по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за издаване на акта – задълженията са изискуеми, предвид безспорното установяване за наличие на право на собственост у жалбоподателя на МПС; същите не са платени в срок; данъчният обект е коректно описан; посочен е и съответният данъчен период. Органът по приходите в изпълнение на чл.37 от ДОПК, аналогична на чл.35 от АПК, е изискал информация от трети лица и организации, едва след което е издал оспорения АУЗД. Не се установяват и нарушения на административнопроизводствените правила, които да са толкова тежки, че да обуславят нищожност на административния акт. Като основания за нищожност на административен акт поради противоречие с материалния закон в съдебната практика са възприети: пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът да е изцяло лишен от законова опора; акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; актът да е основан на друг нищожен административен акт или да налага извършването на престъпление, съответно - административно нарушение. С оглед гореизложените хипотези, обосноваващи нищожност на административен акт, поради противоречие на материалния закон, като съобрази доводите в жалбата, съдът приема, че не могат да бъдат споделени мотивите на жалбоподателя за липса на годен обект на данъчно облагане, защото не е собственик на процесния автомобил Нисан микра с рег. №[рег. номер]. Данъците се характеризират със своите елементи: обектът на облагане – оценима в пари даденост, проявлението на която, като юридически факт обуславя възникването на данъчното задължение, примерно доход, печалба, собственост върху имущество, сделка, определена дейност; субектът – лицето, което е длъжно да заплати данъка във връзка с негов доход или имущество; връзката между обект и субект; данъчна основа и данъчна ставка. В конкретния случай, според жалбоподателя спорни се явяват обектът, субектът и връзката между тях. Субект на облагане съгласно чл. 53 ЗМДТ е собственикът на ПС. Обект на облагане съгласно чл. 52, т. 1 ЗМДТ са превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Връзката между обект и субект е правото на собственост върху ПС. Обектът на облагане са превозните средства. Жалбоподателят е закупил описания в представения договор за продажба от 01.10.2002 г. лек автомобил, който съгласно § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства, съответно е моторно превозно средство. Обект на облагане е ПС независимо от номера на рамата, номера на двигателя и другите индивидуализиращи белези. С оглед на това, доводите на жалбоподателя, че не е собственик на МПС описано в договора и декларацията по чл.54 от ЗМДТ са несъстоятелни във връзка с определянето на обекта на облагане. Органът по приходите е съобразил информацията от справка от АИС „КАТ“ – гръб на л.64, според която МПС с рег. №[рег. номер] е отразена като собственост на „Делви-Т“ АД, съответно е приел внесените данъци за периода 2012-2016 г. като надвнесени с Акт №5305000951/20.05.2022 г. за прихващане или възстановяване. С писмо рег.№Т21012235ВН_001ВНМД/10.12.2021 г., Директор на дирекция „Местни данъци“ е уведомил П. К., че партидата за л.а. Нисан микра рег. №[рег. номер] е закрита и сумите платени за периода 2011-2016 г. са отразени като надвнесени. Писмото е получено от жалбоподателя на 22.12.2021 г., видно от известие за доставяне на л.78 от адм. преписка. В писмото е посочено, че с писмо изх.№МД-Т21008744ВН_004ВН/18.10.2021 г. К. е уведомен, че следва да подаде декларация по чл.54 от ЗМДТ за отстраняване на несъответствието между подадената декларация от 03.10.2002 г. и договора за покупко-продажба на МПС Нисан микра с рег. №[рег. номер]. Предвид, че органа по приходите е установил, че се касае за превозно средство, което още през 2002 г. е било регистрирано за първи път за движение по пътната мрежа в РБ, както и че К. не е изпълнил указанията да подаде декларация по чл.54 от ЗМДТ за отстраняване на несъответствията между декларацията от 2002 г. и договора за покупко-продажба, то настоящият състав приема за изпълнен фактическият състав на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, съответно ПС рег. №[рег. номер] е годен обект на данъчно облагане. Чл. 53 ЗМДТ определя като субект на облагане собственикът на ПС. Съгласно чл. 144, ал 1 ЗДвП собствеността на регистрираните ПС се прехвърля с писмен договор с нотариално заверени подписи на страните, което в случая е изпълнено още през 2002 г. Съгласно чл. 24 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) договорът за продажба на МПС е консенсуален и собствеността преминава към приобретателя със сключване на договора. Данъкът е обвързан със смяната на собствеността, а не с датата на пререгистрацията. Предвид гореизложеното, жалбоподателят е годен субект на данъчно облагане с данък върху превозните средства за процесното МПС рег. №[рег. номер]. Относно връзката между обект и субект на облагане, то в случая тя е юридическа и представлява правото на собственост, което предвид изложеното свързва жалбоподателя със собствеността на процесното ПС независимо от разминаването на данните в договора за покупко-продажба и декларираните от жалбоподателя данни. Установените разминавания в договора за покупко-продажба и декларацията по чл.54 от ЗМДТ не лишават изцяло заповедта от правна опора. Съответствието на договора за покупко-продажба и декларацията по чл.54 от ЗМДТ няма отношение към валидността на акта, а към неговата законосъобразност, която е извън обхвата на настоящия съдебен контрол. Несъответствието с целта на закона или т. нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Тук нищожност ще е налице и когато целта на закона не би могла да бъде постигната с волеизявлението, отразено в административния акт. В разглеждания спор, компетентният орган е издал акт за установяване на задължения по декларация, с което се постига целта на закона, определена с нормата на чл. 107 от ДОПК. Въз основа на изложените мотиви съдът приема, че не само не е налице пълна липса на условията, визирани в приложимите правни норми, т. е. материална незаконосъобразност в степен да води до нищожност, но изобщо не е налице материална незаконосъобразност на АУЗ. Не е налице и противоречие с целта на закона, която да е от степен на нищожност. По изложените съображения в тяхната съвкупност, съдът приема, че възраженията относно нищожността на оспорения АУЗ се явяват несъстоятелни, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. При този изход от производството и предвид направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Община Варна във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева. Предвид общо установения размер на задълженията за внасяне по оспорвания АУЗ, и на основание чл.160, ал.7 ДОПК, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.