Решение № 74 от 24.3.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 171/2026 г.

Производството е по реда на чл.16 от ЗПИИСРРПОУАС и е образувано въз основа на постъпило удостоверение по чл.6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагане принципа на взаимно признаване към съдебни решения и съдебни решения за пробация, с оглед надзора над пробационните мерки и алтернативните санкции. С наказателно решение от 21.07.2025 г., постановено по дело № ••-••••••••-••, в сила от 05.08.2025г., на Окръжен съд ОСТ-Брабант, едноличен състав по наказателни дела, Нидерландия е наложено наказание на А. Р. М. „86 часа обществено полезен труд“ и „условно, една седмица лишаване от свобода с изпитателен срок от две години“. В съдебно заседание, представителят на ОП -Плевен взема становище, че не са налице предпоставките по ЗПИИСРРПОУАС, поради което и счита, че присъдата на нидерландския съд не следва да бъде призната и приета за изпълнение в Република България. Защитникът на осъдения - адвокат Г. се присъединява към становището на прокурора. Осъденият А. Р. М. не редовно призован не се явява. Представлява се от служебно назначения му на основание чл.16, ал.3 от ЗПИИСРРПОУАС защинтик адв. Г., който моли присъдата на нидерландския съд да не бъде признавана и приемана за изпълнение. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните намира следното: Представеното удостоверение по чл. 6 от РР № 2008/947/ПВР на Съвета е съставено по образец съгласно Приложение №1 към чл.6 от ЗПИИСРРПОУАС, в писмена форма, придружено от превод на български език, издадено от компетентен орган - Окръжен съд ОСТ-Брабант, едноличен състав по наказателни дела, Нидерландия и отговаря на изискванията в разпоредбите на закона, като съдържа необходимата информация, съответстваща от данните от приложеното наказателно решение, чието признаване и изпълнение се иска. А. Р. М. е български гражданин с постоянен адрес и настоящ адрес •••, роден на •••, неосъждан в Република България, с ЕГН: ••••••••••. От удостоверението се констатира, че се иска българският съд да се произнесе по въпросите, свързани с признаване и приемане за изпълнение на наказателно решение от 21.07.2025 г., постановено по дело № ••-••••••••-••, в сила от 05.08.2025г., на Окръжен съд ОСТ-Брабант, Нидерландия, с която спрямо българския гражданин А. Р. М. за извършено на ••• г. престъпление, квалифицирано вандализъм по чл.350, ал.1 от Наказателния кодекс на Нидерландия, са наложени наказания 86 часа обществено полезен труд“ и „условно, една седмица лишаване от свобода с изпитателен срок от две години“. Инкриминираното деяние е подробно описано в решението на нидерланския съд, от което е видно, че деянието, което е извършил А. М., е „умишлено незаконно унищожаване, повреждане направил неизползваеми предно стъкло, фарове, капак на автобус, предно стъкло на жилище, входна врата на жилище, на вещ принадлежаща на друго лице“. Така описаното инкриминирано деяние е подобно на престъплението по чл. 216, ал. 1 от Наказателния кодекс на РБ, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. Съобразявайки данните в удостоверението и останалите доказателства, събрани по делото, съдът установи, че не са налице всички законоворегламентираните предпоставки за признаване и изпълнение по чл.14 от ЗПИИСРРПОУАС, поради следното: 1.Съдебният акт изпратен за признаване и изпълнение от държава членка на ЕС, се отнася за деяние по чл350,ал.1 от НК на Нидерландия . Видно от посоченото в наказателното решение и служебно изисканата справка за съдимост на А. М., същият не е осъждан, деянието за което е признат за виновен и осъден е престъпление и по българския НК – по чл.216,ал.1 , т.е. налице е първото условие за признаване и изпълнение регламентирано в чл.14, ал.1 от ЗПИИСРРПОУАС. 2.Изпратеното за признаване и изпълнение решение, съставлява решение по смисъла на чл.3, т.7 от ЗПИИСРРПОУАС, тъй като е окончателен акт на съд на издаващата държава, с което се установява, че определено физическо лице е извършило престъпление и му се налага като наказание алтернативна санкция, различна от лишаване от свобода, от мярка изискваща задържане или от имуществена санкция. Наложената алтернативна санкция, съответно е пробационна мярка по смисъла на чл. чл.3, т.5, б.“б“ от ЗПИИСРРПОУАС и попада изцяло в обхвата на посочените в чл.4 от същия закон видове мерки, и по-точно – по чл.4,т.8 от ЗПИИСРРПОУАС- „задължение на осъденото лице да извършва труд в полза на обществото“. 3.Въпреки , че осъденото лице А. М. , както е отбелязано по-горе, има постоянен и настоящ адрес на територията на Р България - •••, определящи местоживеенето му /като фактическа връзка с определено място, съгласно дадено в Р № 3 по к.д.№16/2000г на КС на РБ, разяснение : „фактически и трайно пребиваване на едно лице на определена територия за относително продължителен период от време“/, а именно на територията на Р България, от справките за задгранични пътувания на лицето, се установи по безспорен начин, че същият е напуснал територията на страната на 17.10.2023г. , няма данни за неговото фактическо местожителство, поради което и евентуално наказание пробация не би могло да бъде ефективно изпълнено. Казано иначе, осъденото лице има адресна регистрация на територията на Р България, но е нередовно призован, не е открит за призоваване, не се намира на територията на Р България, и от наличните по делото данни от справката и призовките до него се установява, че живее на неизвестен адрес, в неизвестна държава, с което съдът приема, че в случая не е изпълнено кумулативното изискване по чл.14, ал.3 от ЗПИИСРРПОУАС за признаване на изпратеното решение. Съдът намери, че са налице основания за отказ по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 12 от ЗПИИСРРПОУАС, предвид размера второто наложено за престъплението по чл. 350,ал.1 от нидерландския наказателен кодекс наказание „условно, една седмица лишаване от свобода с изпитателен срок от две години“. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 12 от ЗПИИСРРПОУАС основания за отказ от признаване и изпълнение на чуждата присъда е когато наказателната санкция е по- малка от шест месеца. В настоящия случай наложената санкция на българския гражданин А. М. е една седмица лишаване от свобода, условно, е в по-малък размер от минимално допустимия срок от шест месеца. С оглед изложеното съдът намира, че не е необходимо да обсъжда и произнася по въпроса дали е необходимо и как следва да се адаптира наложеното на А. Р. М. наказание от нидерландският съд. Изложените фактически и правни изводи сочат, че не са налице основания за признаване и изпълнение на наказателно решение от 21.07.2025 г., постановено по дело № ••-••••••••-••, в сила от 05.08.2025г., на Окръжен съд ОСТ-Брабант, едноличен състав по наказателни дела, Нидерландия , с което е наложено наказание на А. Р. М. „86 часа обществено полезен труд“ и „условно, една седмица лишаване от свобода с изпитателен срок от две години“ за извършено престъпление по чл.350,ал.1 от НК на Нидерландия. Водим от горното и на основание чл. 16,ал.7, т.2 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 и т.12 от ЗПИИСРРПОУАС, съдът