Присъда № 13 от 25.6.2026 г. на Районен съд - Сандански по дело № 59/2026 г.

и въз основа на закона и доказателствата по делото, Съдът

Мотиви към Присъда № 13/25.06.2026 г., постановена по НОХД № 59/2026 г. по описа на РС – Сандански

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт на Районна прокуратура – Благоевград, Териториално отделение – Сандански, срещу О. Ж. Д., ЕГН ••••••••••, от гр. Сандански, затова, че:

• за времето от 09:30 часа до 11:00 часа на 24.09.2022г. в гр. С., от портмоне, поставено в раница, находяща се в къща на ул. „Р.“ №••, е отнел чужди движими вещи – сумата от 1870,00 лева. Сумата е отнета от владението на Е. Т. Б. от гр. С., без нейното съгласие и с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК .

В съдебните прения представителят на ТО – Сандански при РП – Благоевград поддържа обвинението като доказано от обективна и субективна с т р А . . По отношение реализацията на наказателната отговолност на подсъдимия, предлага на съда да м у бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, а разноските да бъдат възложени на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия - адв.А. Б. – пледира подсъдимият да бъде оправдан, като счита, че обвинението не е доказано от обективна и субективна стрА.. Подсъдимият Д. не се признава за виновен и дава обяснения в съдебното заседание на 04.06.2026г., като в последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното.

Подсъдимият О. Ж. Д. е роден на ••.••.•••• г. в Р. Г.. Има постоянен и настоящ адрес в гр. С., ул. „Р.“ № ••. Български гражданин е, женен, безработен и неосъждан.

Свидетелката Е. Т. Б. живее в жилище на ул. „Р.“ № •• в гр. С. заедно с дъщеря си и внучка си. През м. септември 2022 г. тя възложила на свидетеля К. М. М. ремонт на жилището – лепене на изолация и полагане на плочки. М. привлякъл да работи с него и подсъдимия Д.. Двамата имали свободен достъп до жилището. Минавали през него, за да излязат на терасата, която има вход към стаите.

М. поискал от Б. да му плати за положения труд на следващия ден. На ••.••.••••г. тя изтеглила от банка сумата от 2800 лв. Вкъщи отделила 1200 лв. в плик в гардероба в хола. ОстА.лите 1600 лв. поставила в портмонето си, където вече имало 290 лв., така че в портмонето се намирали общо 1890 лв. Портмонето – синьо, шарено, от изкуствена кожа, с цип – тя прибрала в раница, оставена в детската стая в жилището си.

На ••.••.•••• г. М. и подсъдимият започнали работа около 08:30 ч. Около 09:30 ч. в жилището дошла приятелка на дъщерята на пострадалата, за да поправи шевна машина в детската стая. Около 10:30 ч. тя приключила и си тръгнала. Непосредствено след това Б. бръкнала в раницата и се убедила, че портмонето с парите е там. После изпратила гостенката до входната врата към улицата.

През това време в жилищния етаж остА.ли само двамата майстори, а вратите на стаите били отключени и отворени. Дъщерята на пострадалата била в помещение на гаражния етаж, а внучката – в двора. Подсъдимият работел на терасата, която има пряк достъп до стаите. Той влязъл в детската стая, отворил раницата на пострадалата и коментирал раницата и портмонето. Там го заварил свидетелят М., който му казал да остави всичко и да излезе. Малко след това подсъдимият се отдалечил от погледа на М.. В този интервал, но не по-късно от 11:00 ч., подсъдимият взел от портмонето сумата от 1870 лв. и я присвоил.

По-късно същия ден Б. потърсила портмонето, за да плати на М., но не го намерила. Платила на М. 1200 лв. от плика в гардероба, а той дал на подсъдимия 600 лв. Вечерта дъщерята на пострадалата потърсила М. в дома му, но не го заварила. На следващия ден Б. съобщила на М. за липсата. Той споделил, че подсъдимият е коментирал скъпите чанти.

Б. подала сигнал в РУ – Сандански и било образувано досъдебно производство № 339-ЗМ-518/2022г. В началото на м. декември 2022г. тя намерила портмонето оставено на перваза на прозореца на гаражния етаж, близо до входната врата на имота. В него имало 20 лв. в две банкноти по 10 лв. Невъзстановената сума е 1870 лв. Пострадалата не е предявила граждански иск.

Така описА.та фактическа обстановка се установява по безспорен начин от следните доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Е. Б. и К. М., дадени в съдебно заседание; прочетените части от показанията им от досъдебното производство (чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК за Б. и чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК за М.); прочетените по чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК показания на свидетеля Д. П. от НОХД № 150/2023 г.; показанията на свидетелката Р. Д.; обясненията на подсъдимия/отчасти/; очната ставка от 04.06.2026 г.; както и приобщените по чл. 283 НПК писмени доказателства.

Няма преки доказателства, които да възпроизвеждат самия акт на отнемане. Затова изводът за авторството се основава на съвкупност от косвени доказателства. Съдът е съобразил изискването, че такъв извод е допустим само когато уликите са свързани с основния факт и в съвкупност образуват непротиворечива верига. Тази верига трябва да не допуска друг разумен извод. Изискването е формулирано в Решение № 34/06.02.1985 г. по н.д. № 6/1985 г., II н.о. на ВС и в Решение № 3/06.04.2020 г. по н.д. № 1154/2019 г., III н.о. на ВКС.

Съдът изрично изключва и не обсъжда като доказателство за вината твърдяното признание на подсъдимия пред служители на полицията и пред разследващия орган. Това се отнася и до показанията на свидетеля М., че подсъдимият „си признал“ на очната ставка в полицията. М. сам уточнява, че не е присъствал на признанието, а е узнал за него от разследващия. Изключва се и всяко друго производно възпроизвеждане на Т. изявление. Основанията за това са следните. Съгласно чл. 105, ал. 2 НПК не се допускат доказателствени средства, които не са събрани по реда на НПК. Единственият законов ред за изявленията на обвиняемия относно обвинението са неговите обяснения по чл.115 НПК, дадени при гарантирани права по чл. 55 НПК. Съгласно чл. 118, ал. 2 НПК (доп. ДВ, бр. 18/2024 г.) лицата, извършвали действия по разследването или разузнавателни беседи, не могат да бъдат свидетели. Не е допустимо и заобикалянето на тази забрА. чрез показанията на трето лице, преразказващо казаното от тях. ВКС е приел, че кредитирането на показания на полицейски служител за информация, стА.ла му известна при „беседа“ с подсъдимия, е недопустимо. Самопризнание с процесуално значение е възможно само чрез обяснения по чл. 115 НПК. Това е прието в Решение № 391/2013 г. на ВКС, III н.о., цитирано в Решение № 100/31.01.2020 г. по ВНОХД № 3747/2019 г. на СГС. Според Решение № 50152/12.01.2023 г. по н.д. № 337/2022 г. на ВКС, I н.о., сведенията от проведени беседи остават извън доказателствената съвкупност. ЕСПЧ също приема, че използването на уличаващи изявления, дадени без достъп до адвокат при първия полицейски разпит, по принцип накърнява правото на справедлив процес по чл. 6 ЕКПЧ (Симеонови срещу България, жалба № 21980/04, решение от 12.05.2017 г.).

Пострадалата е на 75 години и е разпитА. в съдебно заседание повече от три години и половина след събитията. Показанията пред съда съдържат неточности относно банката (ДСК вместо „Пощенска банка“) и изтеглената сума (3000 вместо 2800 лв.). Неточни са и платената сума (1600 вместо 1200 лв.), мястото на съхранение и времето на намиране на портмонето. Поради липса на спомен и противоречия, по искане на прокурора и при възражение на защитата, са прочетени части от показанията от досъдебното производство. Пред съда тя изрично ги потвърди. Съдът кредитира прочетените показания от досъдебното производство. Те са дадени значително по-близо във времето до събитията и са подробни, конкретни и вътрешно непротиворечиви. Подкрепят се и от други доказателства: сумата от 1200 лв., платена от гардероба, съвпада с посочената от М.. Описанието на портмонето е конкретно, а намирането му в началото на м. декември 2022 г. е описано с точни подробности (мястото, 20 лв. в две банкноти от 10 лв.). Разминаванията пред съда се дължат на изтеклия период и на възрастта на свидетелката. Те не засягат ядрото на показанията : портмонето е било в раницата след тръгването на гостенката около 10:30 ч. Ядрото включва още, че след това на жилищния етаж са остА.ли само майсторите при отворени врати, че подсъдимият е бил на терасата с достъп до стаите и че портмонето по-късно е липсвало. Съдът не кредитира показанията пред съда в частта, че е била в градината между 09:00 и 10:00 ч. Те се опровергават от собствените потвърдени показания, че гостенката е работила в детската стая до около 10:30 ч. в нейно присъствие.

Съдът подложи показанията на М. на особено внимателна проверка. Той е единственото друго лице с достъп до жилището в критичния период и защитата твърди, че той е извършителят. Затова показанията му се кредитират само доколкото се подкрепят от други, независими доказателствени източници. Такава подкрепа е налице в следните насоки:

Пострадалата независимо от М. сочи, че след тръгването на гостенката на жилищния етаж са били само майсторите. Според нея подсъдимият е бил

на терасата с вход към стаите, а вратите са били отворени.

Самият подсъдим в обясненията си се поставя на терасата на втория етаж

в момента, в който пострадалата е излизала от жилището с непознатата

жена. Така той потвърждава, че е бил в непосредствена близост до стаите

точно когато собственичката е излязла.

Пострадалата пред съда разказа, че още на следващия ден, преди

подаването на сигнала, М. е споделил коментара на подсъдимия за скъпите чанти. Тези чанти са били в детската стая. Това съответства

на разказа на М. за интереса на подсъдимия към раницата и е заявено

преди да е започнало каквото и да е производство.

Сумата и начинът на плащане (1200 лв. от гардероба, по 600 лв. на всеки)

съвпадат с показанията на пострадалата.

Разминаванията в показанията на М. засягат второстепенни

обстоятелства: номера на къщата, годината, продължителността на ремонта, деня от седмицата и часа на плащането. Съдът ги отдава на изтеклото време и на възрастта на свидетеля (69 г.). Ден от седмицата е уточнен след прочитане на показанията му от досъдебното производство, които той потвърди. Тези разминавания не разколебават ядрото на показанията му. М. последователно и в съответствие с другите доказателства описва, че е заварил подсъдимия сам в детската стая, при отворената раница и при коментари за раницата и портмонето, докато домакините изпращат гостенката. За сумата, с която М. е разполагал същия ден, той дава обяснение за законен източник – плащане от Евангелската църква чрез пастор П., които бяха прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК.

Обясненията на подсъдимия имат двойна природа – на доказателствено средство и на средство за защита. Те бяха ценени с оглед на съответствието им с остА.лите доказателства. Съдът не кредитира твърдението му, че „всичко е било затворено, заключено“ и че не е влизал в къщата. То се опровергава от кредитираните показания на пострадалата, че вратите са били отключени и отворени. Опровергава се и от показанията на М., че двамата са минавали през жилището, за да стигнат до терасата. Обясненията му за пачката пари у М. след обяд не установяват връзка с липсващата сума. М. посочва законен източник на средствата си. Освен това пострадалата е платила от отделените в гардероба пари. Съдът отбелязва изрично, че при настоящото разглеждане не използва като улика описанието на портмонето от подсъдимия. Той описва портмонето като „средно“, с „два ципа“ и вероятно черно, докато то е синьо, шарено, с цип. Неговите обяснения не разкриват специално знание за вещта и този довод не се включва във веригата на уликите.

По отношение показанията на свид.Р. Д. - съпруга на подсъдимия, съдът цени нейните показани при отчитане на близката връзка с подсъдимия. В по-голямата им част те са производни – възпроизвеждат казаното от него. В частта за телефонните заплахи хронологията се разминава с обясненията на подсъдимия. По нейния разказ разговорът с отправени искания „да си признае“ е предшествал деня, в който М. е отишъл „да се подстригва“. Според подсъдимия заплахите са започнали вечерта след плащането. Твърдението за друг работник, пострадал по подобен начин от М., е неконкретно. Почива на чуто от неустановени лица, касае неидентифицирано лице и не може да бъде проверено, затова съдът не му придава доказателствено значение. Дори да се приеме, че между М. и подсъдимия е имало остри разговори след кражбата, това засяга въпроса за признанието. Тези сведения са изключени от съвкупността. То не разколебава показанията на М. за наблюдаваното от него в стаята. Тези показания се подкрепят от независими източници, обсъдени по-горе.

Съвкупният А.лиз на доказателствата по делото води до единствено възможен извод, че деянието е извършено от подсъдимия. Изводът почива на следните свързани помежду си факти:

Около 10:30 ч. портмонето с 1890 лв. е било в раницата в детската стая

(кредитираните показания на пострадалата).

Веднага след това пострадалата е напуснала жилищния етаж, за да

изпрати гостенката. Дъщеря е била на гаражния етаж, внучката – в двора, а на жилищния етаж са остА.ли само двамата майстори при отворени врати.

Подсъдимият е работел на терасата с пряк достъп до стаите. Това се

потвърждава от пострадалата, от М. и от самия подсъдим.

Точно в този момент подсъдимият е заварен сам в детската стая, при отворена раница и при коментари за раницата и портмонето. Това

разкрива насочен интерес към вещта и съдържанието . Коментарът му

за скъпите чанти е споделен с пострадалата още на следващия ден, преди

започване на производството.

По-късно същия ден портмонето е липсвало. Няма данни след 10:30 ч. до установяване на липсата в жилищния етаж да са влизали други лица.

Портмонето е подхвърлено впоследствие пред имота с 20 лв. в него. Това

потвърждава, че е било отнето умишлено, а не изгубено.

Тезата, че извършителят е М., не се подкрепя от нито едно доказателство. Тя почива единствено на обстоятелството, че и той е имал достъп до жилището, и на обясненията на подсъдимия. Те се опровергават в съществените си части. Съдът не приема алтернатива в авторството. Изводът му не се основава на сравнение на вероятностите за двете лица, а на положителните доказателства, свързващи подсъдимия с раницата в критичния момент.

Времето на извършване е съществен елемент от обвинението и не може да бъде изменяно от съда без надлежно изменение по реда на чл. 287 НПК (Решение № 50152/12.01.2023 г. по н.д. № 337/2022 г. на ВКС, I н.о.). Прокурорът не е изменял обвинението, затова съдът е длъжен да се произнесе в рамките на повдигнатото обвинение – от 09:30 до 11:00 ч. Доказателствата установяват, че отнемането е извършено след проверката на раницата от пострадалата около 10:30 ч. Установяват още, че е извършено в краткия интервал, в който домакините са изпращали гостенката, а подсъдимият е бил сам в стаята при отворената раница. Този интервал попада изцяло в рамките на обвинението. Не са събрани доказателства за друг момент, в който подсъдимият да е имал достъп до раницата. Затова съдът прие, че деянието е извършено в посочения в обвинителния акт период.

По доводите на защитата:

Подсъдимият работил на втория етаж и нямал визуален контакт със стаите. Този довод се опровергава от кредитираните показания на пострадалата, че терасата има вход към стаите и че вратите са били отворени. Опровергава се и от собствените обяснения на подсъдимия, че от терасата е видял пострадалата да излиза с гостенката. Това показва, че е бил в непосредствена близост до жилището точно в критичния момент. Показанията на М., че е заварил подсъдимия в детската стая, се подкрепят от тези независими източници.

М. е знаел за изчезналите пари още същата вечер, което сочело него като извършител. Доводът не води до единствен извод. Самият М. сочи, че същата вечер дъщерята на пострадалата го е търсила в дома му, за да пита за липсата. Информацията за кражбата е могла да стигне до него по този път. Освен това собствената хронология на свидетелката Д. за телефонните разговори се разминава с тази на подсъдимия. Затова тезата на защитата не може да бъде изградена върху нея.

Пострадалата не е реагирала веднага, а е съобщила на М. едва на следващия ден. Поведението на възрастната пострадала (на 75 г. към разпита

в съдебно заседание) е обяснимо и не разколебава показанията . Тя е открила липсата, когато е трябвало да плати, и е платила от отделената сума, за да не забави разплащането. Веднага след тръгването на майсторите е проверила при дъщеря си. Същата вечер дъщеря е търсила М., а на следващия ден пострадалата лично му е съобщила.

Обвинителната теза била нелогична, защото крадец не обсъжда кражбата с друг. Съдът не приема, че подсъдимият е обсъждал с М. намерение да краде. Установено е, че е проявил открит интерес към раницата и портмонето, когато е бил заварен при тях. Т. поведение не е нелогично. Подсъдимият е бил изненадан от влизането на М. в стаята, а коментарът му за раницата е бил опит да представи присъствието си там като безобидно.

М. имал и друг подобен случай с друг работник. Твърдението е неконкретно, почива на чуто от неустановени лица и не е проверимо. Затова не може да послужи за извод относно достоверността на М..

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна стрА. състава на престъплението кражба по чл. 194, ал. 1 НК.

От обективна стрА.: Предмет на деянието са чужди движими вещи – пари в размер на 1870 лв., собственост на Е. Б. и намиращи се в нейно владение. С изваждането им от портмонето в раницата подсъдимият е прекъснал фактическата власт на пострадалата и е установил своя трайна фактическа власт. Деянието е довършено с отнемането. Последвалото подхвърляне на портмонето с 20 лв. в него няма отношение към съставомерността на отнемането на остА.лата сума. Отнемането е извършено без съгласието на владелеца.

Деянието не е маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК и не попада в хипотезата на чл. 194, ал. 3 НК. Към 24.09.2022 г. минималната месечна работна заплата за стрА.та е 710 лв. Отнетата сума надхвърля 2,6 пъти този размер. Начинът на извършване също не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид престъпления. Деянието е извършено в дома на пострадалата, при използване на достъпа, предоставен на подсъдимия във връзка с възложената работа.

От субективна стрА.: Деянието е извършено при пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимият е съзнавал, че парите са чужди и че ги отнема без съгласието на владелеца. Предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал това. Налице е и специалната цел – намерение противозаконно да присвои отнетото. Тя се извежда от това, че сумата не е върната на пострадалата, а портмонето е подхвърлено месеци по-късно само с 20 лв. в него.

За престъплението по чл.194, ал.1 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до осем години. Съдът определи наказанието при условията на чл. 54 НК. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото предвидено наказание би се оказало несъразмерно тежко (чл. 55 НК). Като смекчаващи обстоятелства, съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия , младата му възраст към деянието (22 години); семейното му положение, изтеклият значителен период от извръшване на деянието до постановяване на присъдата. Като отегчаващи обстоятелства съдът счете размерът на отнетата сума, който значително надхвърля минималната работна заплата към момента на деянието; обстоятелството, че деянието е извършено в дома на възрастно лице, при използване на достъпа, предоставен на подсъдимия във връзка с работата му, през светлата част на денонощието. Съдът не отчита като отегчаващо обстоятелство отричането на вината и защитната позиция на подсъдимия, включително твърденията му срещу свидетеля Мечев. Те са израз на правото му на защита (чл. 55, ал. 1 НПК) и не могат да утежнят отговорността му.

При този баланс на обстоятелствата съдът намира, че справедливото наказание е „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. Размерът е понисък от поискания от прокурора (една година), защото смекчаващите обстоятелства – най-вече изтеклият значителен период и чистото съдебно минало – имат превес. Наказанието е по-леко и от наложеното с отменената присъда. Така е съобразена и забрА.та за влошаване на положението на подсъдимия при новото разглеждане на делото, след като присъдата е отменена по негова жалба при липса на протест.

Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК: наложеното наказание е до три години; подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер; за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК и преди всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието. Изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години – законовия минимум. Той е съобразен с краткия размер на наказанието и с изтеклото време от деянието. Не се налага възлагане на възпитателни грижи по чл. 67, ал. 2 НК.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си .

РАЙОНЕН СЪДИЯ: